Р Е Ш Е Н И Е
№ 1022
гр. Пловдив, 22 май 2015 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд- Пловдив, VІІІ-ми състав, в открито заседание на двадесет
и осми април, две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,
при секретаря Д.К., като разгледа
административно дело №457 по описа на съда за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.156 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
“Балнеоложки комплекс Хисар” АД, със седалище и адрес на управление: ******, ЕИК *****, представлявано от адвокат И.Й.- пълномощник, обжалва Ревизионен акт (РА) с №Р-16-1400071-0-91-01 от 07.11.2014г., издаден от А.А.Д.- възложила ревизията, и С.С.К.- ръководител на ревизията, и двете инспектори по приходите в Териториална дирекция (ТД), гр. Пловдив, на Националната агенция за приходите (НАП), в частите му, потвърдени с Решение №49 от 24.01.2015г. на директора на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” (Д”ОДОП”), гр. Пловдив, при Централно управление (ЦУ) на НАП, с които на дружеството жалбоподател допълнително е установен данък по чл.195, ал.1 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) за 2008г. в размер от 31 719,60 лв. и са начислени законни лихви върху тази сума в размер от 18 667,29 лв.; допълнително е установен данък по чл.195, ал.1 от ЗКПО за 2009г. в размер от 31 896,93 лв. и са начислени законни лихви върху тази сума в размер от 15 075,78 лв.
Претендира се отмяна на акта в оспорените му части поради незаконосъобразност и присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът- директор на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика”, гр. Пловдив, при ЦУ на НАП, представляван от юрисконсулт Й.Б.- пълномощник, изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Окръжна
прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в
производството, не се представлява и не изразява становище по жалбата.
Жалбата е
подадена при наличието на правен интерес, след като е упражнено правото за
обжалване на ревизионния акт по административен ред, и в предвидения процесуален
срок, при което положение се явява допустима, а разгледана по същество е частично
основателна.
Със Заповед за
възлагане на ревизия (ЗВР) с №1402743 от 20.06.2014г. (листи 1019-1020) на А.А.Д.-
началник сектор /“Ревизии”/, Дирекция “Контрол” при ТД-
Пловдив на НАП, е възложена ревизия на дружеството жалбоподател
по прилагането на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) за периода
01.12.2009г. – 30.04.2013г.; задължения за корпоративен данък по ЗКПО и
задължения за данък по чл.чл.83, 194, 195 и 205 от ЗКПО за периода 01.01.2008г.
– 31.12.2010г. За ревизиращи органи са определени С.С.К. и Р.М.Л.- инспектори по
приходите. Заповедта е връчена на 24.06.2014г. на Мария Тонева Топалова- упълномощено
от акционерното дружество лице, според нотариално заверено пълномощно от
09.01.2012г. (лист 43, 1018). Със ЗВР с №1402956 от 07.07.2014г. (листи
1021-1022) на А.А.Д.- началник сектор /“Ревизии”/, Дирекция “Контрол” при ТД- Пловдив на НАП, срокът на ревизията е удължен до 20.07.2014г.,
на мястото на Р.М.Л. в ревизионния екип е назначен Т.П.К., а ревизираните
задължения и ревизираните периоди по ЗКПО не са променени. Заповедта е връчена
на М.Т. на 17.07.2014г. Със ЗВР с №1403233 от 18.07.2014г. (листи 1023-1024) на
А.А.Д.- началник сектор /“Ревизии”/, Дирекция “Контрол” при ТД-
Пловдив на НАП, срокът на ревизията е потвърден до 20.08.2013г., като ревизорите,
ревизираните задължения и периоди по ЗКПО не са променени. Заповедта е връчена
на М.Т. на 22.07.2014г. Със Заповед за изменение на заповед за възлагане на
ревизия (ЗИЗВР) с №Р-16-1400071-020-04 от 19.08.2014г. (листи 1025-1026) на А.А.Д.-
началник сектор, срокът на ревизията е продължен до 20.08.2014г., като ревизорите,
ревизираните периоди и задължения по ЗКПО не са променени. Заповедта е получена
по получена по електронна поща на 19.08.2014г., според нарочна разпечатка (лист
1027). Ревизионният доклад (РД) с №Р-16-1400071-092-01 (листи 122-153) е изготвен
на 03.09.2014г., респективно в срока по чл.117, ал.4 от ДОПК, и връчен на М.Т.
на 10.09.2014г. Против доклада е подадено възражение с Вх.№70-00-15840 от 24.10.2014г.
(листи 62-67). Ревизионният акт (листи 31-42, 46, 47-59), части от който са предмет
на настоящето производство, е издаден на 07.11.2014г. и връчен на М.Т. на
14.11.2014г.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира ревизионното производство за извършено
при липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Освен това,
със Заповед №РД-09-145 от 30.01.2013г. (лист 10) на
директора на ТД- Пловдив на НАП на началниците на
отдели “Ревизии и проверки” в Дирекция “Средни данъкоплатци и осигурители” при ТД- Пловдив на НАП е делегирано правомощието да издават
заповеди за възлагане на ревизии. Според Заповед №6.2 от 28.01.2013г. (лист 11)
на директора на ТД- Пловдив на НАП, А.А.Д. е преназначена
на длъжността “началник отдел” в Дирекция “Средни данъкоплатци и осигурители”
(Д”СДО”) при ТД- Пловдив на НАП, а според Заповед №РД-09-518 от 30.04.2014г. (листи 12-15) на директора на ТД- Пловдив на НАП, на А.А.Д. и на заместващата я при
отсъствие Красимира Ангелова Бибова, е делегирано
правомощието да издават заповеди за възлагане на ревизии.
Посоченото
делегиране на правомощия съдът намира за надлежно направено, поради което процесният РА се явява издаден от компетентен орган.
В рамките на
ревизията е установено, че за отчетната 2008г. е подадена декларация по чл.92
от ЗКПО с Вх.№********** от 30.03.2009г., с общо увеличение на финансовия
резултат- 738 173,24 лв.; общо намаления на финансовия резултат- 667 627,71
лв.; данъчен финансов резултат- 0,00 лв.; отрицателен счетоводен финансов
резултат за данъчно преобразуване- 70 545,53 лв.; годишен корпоративен
данък- 0,00 лв.
За 2009г. е
подадена декларация по чл.92 от ЗКПО с Вх.№1600И0026176 от 26.03.2010г., с общо
увеличение на финансовия резултат- 644 265,58 лв.; общо намаления на
финансовия резултат- 976 356,58 лв.; данъчен финансов резултат- 0,00 лв.;
положителен счетоводен финансов резултат за данъчно преобразуване-
332 091,00 лв.; годишен корпоративен данък- 0,00 лв.
Установено е,
че по Договор за паричен заем от 29.01.2003г. (лист 628), между “ДИ ЕЙ ЖИ”
ЕООД, ЕИК ********, от една страна като заемодател, и “Балнеоложки комплекс Хисар” АД, от друга страна като заемател,
дружеството жалбоподател получава в заем сумата от
6 000 000,00 лева; договорена е лихва от 0,16% месечно, която се
дължи върху реално преведена сума; заемната сума и договорената лихва следва да
бъдат преведени на заемателя до 31.12.2010г.;
връщането на сумата и лихвите ще се извършва от 2006г. по две равни вноски годишно.
С Анекс от 01.06.2004г. към Договора за паричен заем
от 29.01.2003г. (лист 626а) заемната сума е увеличена от 6 000 000,00
лв. на 8 000 000,00 лв. С Анекс от
01.12.2004г. към Договора за паричен заем от 29.01.2003г. (лист 626), страните
по договора се съгласяват размерът на дължимата по договора лихва да е в размер
от 10% годишно; крайният срок за връщане на заема се променя на 31.12.2014г.;
връщането на сумата ще се извършва от 2009г. по две равни вноски, главница и
лихва. С Анекс от 03.01.2007г. към Договора за
паричен заем от 29.01.2003г. (лист 625), страните по договора превалутират валутата по заема, като се счита, че предадената
до момента сума по договора в размер от 7 801 135,00 лв. се равнява
на 5 253 290,00 $ ( щатски долари) по фиксинга
на БНБ към 31.12.2006г.; размерът на годишната лихва се променя от 10% на 4%.
С Договор за цесия от 01.03.2007г. (листи 624-623а) между “ДИ ЕЙ ЖИ”
ЕООД, ЕИК ********, от една страна като цедент, и
“KNOCKRIN LIMITED”, дружество, надлежно учредено и развиващо дейност съгласно
съответните приложими закони на Обединеното Кралство (Великобритания), с
регистриран адрес: **, WIS IRR Лондон, Англия, представлявано от А.Д.-
директор, от друга страна като цесионер, цедентът прехвърля на цесионера вземанията си по Договора за заем от 29.01.2003г. Договорът
за цесия от 01.03.2007г. е съобщен на “Балнеоложки
комплекс Хисар” АД с нарочно уведомление с Вх.№130 от
03.04.2007г. (лист 622).
С Анекс от 15.12.2008г. към Договора за заем от 29.01.2003г.
(листи 623-622а), “KNOCKRIN LIMITED”, в качеството му на заемодател, и
“Балнеоложки комплекс Хисар” АД, в качеството му на заемополучател, се споразумяват, че възстановяването на
главницата и плащането на лихвите по договора ще става в 30-дневен срок след
поискване от страна на кредитора, като поисканата сума не може да бъде
по-голяма от 500 000,00 $ ; погасяването на заема може да започне не
по-рано от изтичането на гратисния период до
31.12.2012г.
С Договор за цесия от 12.12.2011г. (листи 607-606, 621-620а) между “KNOCKRIN
LIMITED”, от една страна като цедент, и “ЕLFONZA”,
дружество, надлежно учредено и развиващо дейност съгласно съответните приложими
закони на Република Сейшели, с регистриран адрес: Francis
Rachel Street, Suite 13, Oliaji Trade Centre, First Floor, Mahe,
Victoria, Republic of Seychelles, представлявано от Ники Стилиану-
директор, от друга страна като цесионер, цедентът прехвърля на цесионера вземанията си по Договора за заем от 29.01.2003г. Договорът
за цесия от 12.12.2011г. е съобщен на “Балнеоложки
комплекс Хисар” АД с нарочно уведомление (лист 622).
По Договор за заем от 17.04.2007г. (листи 634а-631а) между “Балнеоложки комплекс Хисар” АД, от една страна като заемател, и “IOLUSA LLC”, дружество, надлежно учредено и развиващо дейност съгласно съответните приложими закони на щата Ню Йорк (САЩ), с регистриран адрес: 41 STATE STREET SUITE 106 ALBANY NY12207 USA, представлявано от А.А.- директор, от друга страна като заемодател, заемодателят отпуска заем в размер от 10 000 000,00 $; сумата е възможно да бъде усвоена до 31.12.2009г.; годишната лихва по заема е в размер от 4%; крайният срок за погасяване на заема е 31.12.2017г.
С Анекс от 15.12.2008г. към Договора за заем от 17.04.2007г.
(лист 630), страните по договора се споразумяват, че възстановяването на
главницата и плащането на лихвите по договора ще става в 30-дневен срок след
поискване от страна на кредитора, като погасителната вноска не може да бъде
по-голяма от 500 000,00 $ ; погасяването на заема може да започне не
по-рано от изтичането на 6-годишен гратисен период,
считано от датата на получаване на съответниятранш по
договора, но не по-късно от 2017г.
С Договор за цесия от 03.06.2011г. (листи 613-614) между “IOLUSA LLC”,
от една страна като цедент, и “OVERSЕAS QUEST
INCORPORATED”, дружество, надлежно учредено и развиващо дейност съгласно съответните
приложими закони на Република Сейшели, с регистриран
адрес: Francis Rachel Street, Suite 13, Oliaji Trade Centre, First Floor, Mahe,
Victoria, Republic of Seychelles, представлявано от Анни
Иип за Интеркон Лимитед- директор, от друга страна като цесионер,
цедентът прехвърля на цесионера
вземанията си по Договора за заем от 17.04.2007г.
Според съдържанието на договора за цесия, като страна
по същия е посочено и “Балнеоложки комплекс Хисар”
АД, в качеството му на заемател.
С Договор за цесия от 12.12.2011г. (листи 610-609, 611) между “OVERSЕAS
QUEST INCORPORATED”, от една страна като цедент, и
“ЕLFONZA LIMITED”, дружество, надлежно учредено и развиващо дейност съгласно
съответните приложими закони на Република Сейшели, с
регистриран адрес: Francis Rachel Street, Suite 13, Oliaji
Trade Centre, First Floor, Mahe,
Victoria, Republic of Seychelles, представлявано от Ники Стилиану-
директор, от друга страна като цесионер, цедентът прехвърля на цесионера вземанията си по Договора за заем от 17.04.2007г. Размерът
на главницата по договора е 2 509 599,00 $.
Представени са
обобщени справки за дължимите вземания на “ДИ ЕЙ ДЖИ” ЕООД, произтичащи от
Договор за паричен заем от 29.01.2003г. и двата анекса
към договора (лист 581), представляващи извлечения от cметка
“152-получени дългосрочни заеми”; за дължимите вземания на “KNOCKRIN LIMITED”,
произтичащи от Договор за цесия от 01.03.2007г. и анекса от 15.12.2008г. (лист 581а); за дължимите вземания
на “IOLUSA LLC”, произтичащи от Договор за заем от 17.04.2007г. и анекса от 15.12.2008г. (лист 582а); справка за вземанията по заеми и цесии за
периода 2003г. – 2012г. (листи 636-637).
Прието е за
установено, че по договора за заем от 29.01.2003г. със заемодател “ДИ ЕЙ ДЖИ”
ЕООД и по договора за цесия от 01.03.2007г. с цесионер “KNOCKRIN LIMITED” усвоените средства към
01.01.2008г. са в размер от 6 243 421,80 лв., а към 01.01.2010г. са в
размер от 4 491 997,14 лв. По договора за заем от 17.04.2007г. със заемодател
“IOLUSA LLC” и анекса към него от 15.12.2008г.
усвоените средства към 01.01.2008г. са в размер от 1 745 009,41 лв.,
а към 01.01.2010г. са в размер от 3 378 793,44 лв. Според справките,
представени от жалбоподателя, по договорите не са отчетени лихви.
Според чл.195,
ал.1 от ЗКПО, в приложима редакция, доходите
от източник в страната, посочени в чл.12, ал.ал.2, 3, 5 и 8, на чуждестранни
юридически лица, когато не са реализирани чрез място на стопанска дейност в
страната, подлежат на облагане с данък при източника, който е окончателен. Според
чл.12, ал.1 от ЗКПО, в приложима редакция, печалбата и доходите на
чуждестранните юридически лица, които произтичат от стопанска дейност чрез
място на стопанска дейност в страната или от разпореждане с имущество на такова
място на стопанска дейност, са от източник в страната. Според чл.12, ал.5, т.1
от ЗКПО, в приложима редакция, лихви, в това число лихви, съдържащи се във
вноските по финансов лизинг, начислени от местни юридически лица, местни
еднолични търговци или чуждестранни юридически лица и еднолични търговци чрез
място на стопанска дейност или определена база в страната или изплатени от местни
физически лица или от чуждестранни физически лица, които разполагат с определена
база в страната, в полза на чуждестранни юридически лица, са от източник в страната.
А според легалното определение на §1, т.7 от ДР на ЗКПО, “лихва” е доходът от
всякакъв вид вземания за дълг, независимо от това дали е гарантиран с ипотека
или с клауза за участие в печалбата на длъжника, включително лихвите по
депозити в банки и доходите (премиите) от бонове и облигации; за целите на част
трета не се смятат за лихви доходите, които представляват дивидент,
наказателните лихви за закъснели плащания и неустойките.
Съответно, в
табличен вид (лист 164) са изчислени лихвите върху усвоените към 01.01.2008г.
средства по договора с “KNOCKRIN LIMITED” в размер от 6 243 421,80
лв. при договорена годишна лихва от 4% за периода 01.01.2008г. – 31.12.2008г. и
същите са в общ размер от 217 792,89 лв. Също в табличен вид (лист 163) са
изчислени лихвите върху усвоените средства по договора с “KNOCKRIN LIMITED” в
размер от 4 545 246,96 лв. при договорена лихва от 4% за периода
01.01.2009г. – 31.12.2009г. и същите са в общ размер от 183 030,32 лв. В
табличен вид (лист 162) са изчислени лихвите върху усвоените към 01.01.2008г.
средства по договора с “IOLUSA LLC” в размер от 1 745 009,41 лв. при
договорена годишна лихва от 4% за периода 01.01.2008г. – 31.12.2008г. и същите
са в общ размер от 99 403,10 лв. В табличен вид (лист 162) са изчислени
лихвите върху усвоените средства по договора с “IOLUSA LLC” в размер от
3 407 812,27 лв. при договорена годишна лихва от 4% за периода
01.01.2009г. – 31.12.2009г. и същите са в общ размер от 135 939,03 лв.
Прието е, че неотчетените разходи
за лихви по двата договора за 2008г. и за 2009г. представляват данъчни основи по
смисъла на чл.199, ал.1 от ЗКПО за облагане с данък по чл.195, ал.1 от ЗКПО,
съответно в размер от 317 195,99 лв. (217 792,89 лв. + 99 403,10
лв.) за 2008г. и в размер от 318 969,35 лв. (183 030,32 лв. +
135 939,03 лв.) за 2009г. Върху така определените данъчни основи с
оспорения РА е начислен данък по чл.195, ал.1 от ЗКПО за 2008г. в размер от
31 719,60 лв. (10%, съгласно чл.200, ал.2 от ЗКПО) и за 2009г. в размер от
31 896,93 лв., както и законните лихви върху тези суми.
Посочи
се, че съобразно разпоредбата на чл.12, ал.5, т.1 от ЗКПО, доходите от лихви, начислени от местни юридически
лица в полза на чуждестранни юридически лица (ЧЮЛ), когато не са реализирани
чрез място на стопанска дейност в България, са доход от източник в страната.
След като по договорите за заем изрично е уговорено, че върху заемните суми се
дължат лихви от страна на заемополучателя
(“Балнеоложки комплекс Хисар” АД), то за ЧЮЛ заематели по договорите (“KNOCKRIN LIMITED” и “IOLUSA LLC”)
са налице доходи от източник в страната. Съгласно чл.195, ал.1 от ЗКПО,
доходите от източник в страната по чл.12, ал.ал.2, 3, 5 и 8 от закона на ЧЮЛ,
когато не са реализирани чрез място на стопанска дейност в страната, подлежат
на облагане с данък при източника, който е окончателен. Съгласно чл.195, ал.2
от ЗКПО, данъкът по чл.195, ал.1 от закона се удържа от местните юридически
лица, каквото в случая се явява жалбоподателят, които начисляват доходите на
ЧЮЛ, с изключение на доходите по чл.12, ал.ал.3 и 8 от ЗКПО.
Няма спор
между страните, че “Балнеоложки комплекс Хисар” АД е
данъчно задължено лице, като начисляващо доходи, каквито са процесните
лихви по договорите за заем, на ЧЮЛ по чл.195, ал.1 от ЗКПО, които доходи не са
реализирани чрез място на стопанска дейност в страната, и като платец на тези
доходи по реда на чл.195, ал.2 от закона е следвало да удържи и внесе данъка
при източника в сроковете по чл.202, ал.2 от ЗКПО. Освен това, удържането и
внасянето на данъка при източника е обвързано с начисляването на дохода, а не с
изплащането му, поради което за правилното облагане следва да се вземат предвид
само начислените доходи, независимо дали са платени.
От своя страна, в нормите на ЗКПО
няма изрична регламентация относно въпроса за момента, в който доходът е
начислен, поради което следва да намери приложение принципът на “текущо
начисляване”, регламентиран в разпоредбата на чл.4, ал.1, т.1 от Закона за
счетоводството (ЗСч), според която норма приходите и
разходите, произтичащи от сделки и събития, се начисляват към момента на
тяхното възникване, независимо от момента на получаването или плащането на
паричните средства или техните еквиваленти и се включват във финансовите отчети
за периода, за който се отнасят. Според договорите за заем, “годишната лихва в
размер от 4% ще се начислява върху усвоената и непогасената
главница от заема”, поради което и с оглед на посочения счетоводен принцип за
текущо начисляване, за жалбоподателя е налице задължение за начисляване на
лихвите от момента на усвояване (получаване) на съответната сума по заемните
договори. И след като е налице задължение за начисляване като разход на
дължимите лихви, които са доходи за двете ЧЮЛ, то възниква задължение за начисляване
на данък при източника.
Независимо
от обстоятелството, че тези задължения не са начислени в счетоводството на
жалбоподателя като разходи, които са и доходи за чуждестранните лица, то за
жалбоподателя е налице задължение да декларира този данък (чл.201, ал.1 от ЗКПО) и да го внесе, съобразно установеното от разпоредбата на чл.202, ал.2 от ЗКПО, което обаче не е сторено.
Що
се отнася до направеното в жалбата възражение, че на 18.06.2013г., на основание
чл.72, ал.2 от Търговския закон ТЗ), в Търговския регистър (лист 1017) е вписано
извършването на непарична вноска в капитала на
“Балнеоложки комплекс Хисар” АД от “Елфонза Лимитид” международно
търговско дружество, учредено и съществуващо съгласно законите на Република Сейшели, регистрирано във фирмения регистър на Окръжен съд
Виктория, с регистрационен фирмен Nо 097436 със
седалище и адрес на управление: Република Сейшели,
Мае, Виктория, ул. “Франсис Рейчъл”,
Търговски център “Олиаджи”, ет.1,
ап.13, е внесло като непарична вноска вземането си от
“Балнеоложки комплекс Хисар” АД, ЕИК *****,
произтичащо по силата на Договор за заем от 29.12.2011г. като заемната сума е
по силата на два договора за цесия от 12.12.2011г. на
стойност 7 000 549,32 (седем милиона петстотин четиридесет и девет лева и
тридесет и две стотинки) лв. срещу което е придобило 340 000 (триста и четиридесет
хиляди) броя поименни акции, с номинална стойност 1 лев всяка в капитала на “Балнеоложки
комплекс Хисар” АД, и съответно към датата на
възлагане на ревизията изобщо е погасено задължението за данък по чл.195, ал.1
от ЗКПО за ревизираните години, то същото е неоснователно.
Макар
задълженията по договорите за заем да са трансформирани в част от капитала на
дружеството жалбоподател, то не е налице основание за
погасяване на възникналото данъчно задължение, тъй като последното има самостоятелно
съществуване в правоотношението между данъчно задълженото лице и държавата.
Данъчното задължение възниква на собствено основание, каквото в случая се явява
начисляването на доходите и не в отношение на акцесорност
спрямо правоотношенията между платеца и получателите на доходите. В тази
връзка, следва да се посочи, че в нормата на чл.168 от ДОПК изчерпателно са изброени
начините за погасяване на публични задължения, каквото несъмнено е данъкът по
чл.195, ал.1 от ЗКПО, но между тях няма посочено основание като соченото от
жалбоподателя.
На следващо
място, съгласно разпоредбите на чл.109, ал.ал.1 и 2 от ДОПК, не се образува
производство за установяване на задължения за данъци по този кодекс, когато са
изтекли 5 години от изтичането на годината, в която е подадена декларация или е
следвало да бъде подадена декларация, който срок не тече, когато е образувано
наказателно производство, от изхода на което зависи установяването на данъчните
задължения. Посочените разпоредби регламентират срок за образуване на
ревизионно производство за установяване на задължения за данъци, чието изтичане
препятства възможността за органите по приходите да установят тези задължения.
С оглед на тази му характеристика, срокът по чл.109, ал.1 от ДОПК е преклузивен, като се прилага служебно от органите по
приходите и от съда. Неспазването му е съществено процесуално нарушение, като
винаги води до незаконосъобразност на издадения ревизионен акт.
Според чл.201,
ал.1 от ЗКПО, в приложима редакция, лицата, удържали и внесли
данъка при източника по чл.194 и
195, и лицата, начислили дохода по чл.12, ал.3 и 8, декларират това обстоятелство
пред териториалната дирекция на НАП, където е регистриран или подлежи на
регистрация платецът на дохода, чрез декларация по образец; декларацията се
подава за всяко тримесечие в срок до края на месеца, следващ тримесечието, през
което е внесен данъкът.
В случая, декларациите
по чл.201, ал.1 от ЗКПО за първите три тримесечия на 2008г. е следвало да бъдат
подадени, съответно до 30.04.2008г., до 31.07.2008г. и до 31.10.2008г., а за
четвъртото тримесечие на годината- до 02.02.2009г.
При това
положение, определянето на задължения за данък по чл.195, ал.1 от ЗКПО за
първите три тримесечия на 2008г., извършено в рамките на ревизията, възложена
със ЗВР с №1402743 от 20.06.2014г., се явява направено след като срокът по
чл.109, ал.1 от ДОПК за ревизионно установяване на тези задължения е изтекъл на
31.12.2013г. Следователно, частта от РА, с която на жалбоподателя е вменено задължение за данък по чл.195, ал.1 от ЗКПО,
определен върху дължимите лихви по двата договора за заем с ЧЮЛ, за първите
девет месеца (три тримесечия) на 2008г. е незаконосъобразна.
От своя
страна, дължимите лихви върху усвоени средства по договора за заем с “KNOCKRIN
LIMITED” в размер от 6 243 421,80 лв. при договорена годишна лихва от
4% за периода 01.10.2008г. – 31.12.2008г. са в общ размер от 50 325,57 лв.
По договора за
заем с “IOLUSA LLC” няма усвояване на суми след 30.09.2008г. и съответно няма основание
за определяне на лихви за последното тримесечие на годината.
Данъчна основа
за облагане с данък по чл.195, ал.1 от ЗКПО е сумата от 50 325,57 лв., а дължимият
данък върху определената основа е в размер от 5 032,56 лв.
Ето защо, РА е
незаконосъобразен в частта си, с която на жалбоподателя е определен данък по
чл.195, ал.1 от ЗКПО за 2008г. за сумата над 5 032,56 лв. до пълния размер
на задължението от 31 719,60 лв. Определени по простото тройно правило,
законните лихви върху сумата от 5 032,56 лв. са в размер от 2 961,71
лв.
Следва да бъде
посочено, че по делото е прието заключение на вещото лице Н.Г.Г. (листи
1090-1096) по назначената съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ), което съдът
намира за съответстващо на останалите по делото доказателства, но същото не може
да бъде кредитирано в частта му, с която е извършено преизчисление
на задълженията на жалбоподателя, предвид изложените вече съображения.
С оглед
очерталия се изход на делото, жалбоподателят има правото на разноски,
съразмерно на уважената част от жалбата /42 392,62 лв./ за доказано направените
такива по делото и съгласно представения списък на разноските (лист 1098). На
ответника следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение съобразно отхвърлената част от жалбата /54 966,98 лв./ в
минимален размер, определен по реда на Наредба №1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Ето защо,
съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Ревизионен
акт с №Р-16-1400071-0-91-01 от 07.11.2014г., издаден от А.А.Д.- възложила
ревизията, и С.С.К.- ръководител на ревизията, и двете инспектори по приходите
в ТД- Пловдив на НАП, в частите му, потвърдени с
Решение №49 от 24.01.2015г. на директора на Д”ОДОП”- Пловдив, при ЦУ на НАП, с
които на “Балнеоложки комплекс Хисар” АД, със седалище
и адрес на управление: ******, ЕИК *****, допълнително е установен данък по
чл.195, ал.1 от ЗКПО за 2008г. в размер от 31 719,60 лв. и са начислени законни
лихви върху тази сума в размер от 18 667,29 лв.; допълнително е установен
данък по чл.195, ал.1 от ЗКПО за 2009г. в размер от 31 896,93 лв. и са
начислени законни лихви върху тази сума в размер от 15 075,78 лв., както
следва:
в частта му, с
която е определен допълнително данък по чл.195, ал.1 от ЗКПО за 2008г. за
сумата над 5 032,56 лв. до пълния размер на задължението от 31 719,60
лв. и за определените законни лихви над 2 961,71 лв. до пълния им размер
от 18 667,29 лв.;
ОТХВЪРЛЯ
жалбата в останалата и част.
ОСЪЖДА
Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика”, гр. Пловдив, при ЦУ на
НАП да заплати на “Балнеоложки комплекс Хисар” АД,
със седалище и адрес на управление: ******, ЕИК *****, сумата от 1 502,21
лв., представляваща разноски по делото, съразмерно на уважената част от жалбата.
ОСЪЖДА “Балнеоложки
комплекс Хисар” АД, със седалище и адрес на управление:
******, ЕИК *****, да заплати на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна
практика”- Пловдив при ЦУ на НАП сумата от 2 179,01 лв. юрисконсултско възнаграждение, съобразно отхвърлената част
от жалбата.
Решението може
да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
Адм.
съдия:./П/........................
/Н.Бекиров/