Р
Е Ш Е
Н И Е
№…….....................
гр. София, 23.07.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, IV Б състав, в публичното заседание на двадесет и пети юни, две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА И.
мл.с. МАРИНА
ГЮРОВА
при
секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира И. въззивно гр. дело № 5910 по описа за 2019г. на СГС, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 240 от ГПК (в сила от
01.03.2008г.).
С неприсъствено Решение №
557351/10.12.2018г. по гр.д. № 74089 по описа за 2017г. на Софийски районен
съд, 82-ри състав „Е.София”АД, ЕИК *******,
с адрес гр. София, ул. „*******е осъдено да заплати на П.И.П., ЕГН ********** с адрес: ***17 сумите, както следва: на
основание на чл. 195, ал.2 от ЗЗД сумата
от 5000лв., ведно със законната лихва от подаването на исковата молба-
17.10.2017г., до изплащането й, представляващи стойност на разходи, необходими
за отстраняване на констатирани скрити недостатъци в апартамент № А17 и мазе №
2.19., находящи се в гр. София, кв. ********, ул. „********;
на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК
сумата от 210лв. представляващи съдебни разноски.
Срещу така постановено решение е
депозирана молба за отмяна по чл. 240 от ГПК вх. № 5024110/13.02.2019г. от Е.София”АД,
ЕИК ******* със седалище и адрес ***. Навело е твърдения, че не е бил надлежно
уведомен за предявените срещу него искове, исковата молба с приложенията й,
призовката за съдебното заседание не му били надлежно връчени, на адреса му на
управление имал офис и там било работно място на управителя му П.В.. Табела за
същото била поставена от вътрешната страна на стъклото на партера на входа, в
който се намирала канцеларията му в непосредствена близост до входа, имало и
звънец за отваряне на вратата отгоре. Сградата имала три входа, отделно имала
вход и за намиращите се на партерния етаж сервиз за техника и зъболекарски
кабинет. Оформеното от призовкаря съобщение до него
не сочело кой точно вход е посетен, търсена ли е информация за фирмата в
сервиза и в зъболекарския кабинет, къде точно са оставени съобщенията. Отделно
адресът не бил посетен на три дати , едно от които да е в неприсъствен ден през
седмица, не се сочи и лицето, дало сведенията обозначено само като „портиер”.
Претендирало е разноски.
Ответникът по молбата и ищец по делото – П.И.П., ЕГН ********** е оспорил
молбата. Посочил е, че всички книжа по делото били надлежно връчени на
ответника по исковете. Призовкар бил посочил, че на
адрес на ул. *********няма офис на ответника и табели за такъв , поради
което правилно районният съд приел, че
приложима е чл. 50, ал.2 от ГПК. Неприложима в тази хипотеза била разпоредбата
на чл. 50, ал. 4 вр. с чл. 47 от ГПК. Последната била
приложима само в хипотеза, в която има канцелария на адреса, но достъп до него
е невъзможен съответно няма служители, които да я приемат. На този адрес имало
само офис на „Т.Ф.”ЕООД. Верността на фактите, посочени в съобщенията и призовките
били установени от показанията на св. Д.М.. Не следвало да се кредитират
показанията на св. К., посочила, че управителя на ответника - П.В.работела на
адреса на ул. „*******. П.В.била управител и на „Г.” ЕООД, адрес на което било
на ул. „*******Показанията на този свидетел не следвало да се кредитират и
защото не посочила кога е поставена табелата с името на ответника на входа, а и
се опровергавал от показанията й, сочещи, че П.В.ползвала стаята в сградата
като счетоводител. Този свидетел бил и
заинтересован защото бил служител на молителя. Показанията и на св.К. в частта
за табелата не следвало да се кредитират, защото не уточнявал какво точно
пишело на табелата и кога е поставена.
Показанията на тези двама свидетели били опровергани от показанията на
свидетеля М.. Свидетелските показания установявали, че н адреса била „Т.Ф.”
Приетата книга за приходи на сградата установявала, че през процесния
период молителят не е н адреса. Връчването на книжа на молителя през януари
2019г. не обосновавало обратен извод, защото не се сочело към коя фирма е
експертът, получил книжата. Претендирала е разноски.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Производството пред районния съд
е образувано по искова молба вх.№ 2026323/17.10.2017г. на П.И.П., ЕГН ********** срещу Е.София”АД, ЕИК *******, с която е
поискала от съда да осъди ответника да й заплати на основание на чл. 195, ал.2 от ЗЗД сумата от 5000лв.,
ведно със законната лихва от подаването на исковата молба- 17.10.2017г., до
изплащането й, представляващи стойност на разходи, необходими за отстраняване
на констатирани скрити недостатъци в апартамент № А17 и мазе № 2.19., находящи се в гр. София, кв. ********, ул. „********, както
и направените съдебни разноски по делото.
По записвания в Търговския
регистър седалището и адрес на управление на ответника считано от 21.11.2017г.
и към момента е ул. „*******, гр. София, управител му е П.С.В., представляваща „Г.”ЕООД.
По делото са приети неоспорени от
страните удостоверение от ГИС – София”ЕООД от 29.10.2012г., разрешение за ползване №
СТ-05-1469/23.10.2012г., съгласно които на 23.10.2012г. е разрешено ползването
на многофункционална сграда –жилища вх.А, общежитие вх.Б, магазини, офис,
кафене, помещения за зъболекарска клиника, подземни гаражи и трафопост в УПИ ХІV, кв. 95в, м. Христо
Смирненски-Слатина”, гр. София с административен адрес ул. „*******.
С разпореждане от 08.03.2018г. съдът е
разпоредил преписи от искова молба с приложения да се изпратят на ответника за
отговор с указанията по чл. 131 и чл. 133 от ГПК и с указанията за възможно
постановяване на неприсъствено решение
при искане за същото, ако не подаде
отговор, не се яви в о.с.з. и не поиска делото да се гледа в негово отсъствие.
Съобщение за същото е изпратено на ответника на адрес в гр. София, ул. „*********върнало
се с отбелязване, че по сведения на деловодството на наемателя на сградата офис, табели и индикации за ответника на
адреса няма. Съобщение за това разпореждане е изпратено до ответника и на
адреса на ул. „*******, гр. София. Същото е върнато в цялост от призовкар М. с отбелязване, че адресът е посетен на
28.03.2018г., на 18.04.2018г. и на 15.05.2018г., няма офис, служители, фирмени
табели или други индикации за фирмата, оставени са съобщения за контакт без
резултат и фирмата не е намерена.
С разпореждане от 30.05.2018г.
районният съд е приел, че приложима е разпоредбата на чл. 50, ал.2 от ГПК за
книжата оформени за адреса на ул. „*******,
гр. София и на ответник са връчени редовно книжата.
С определение от 05.10.2018г.
районният съд е изготвил поректо-доклад по делото и
насрочил същото за разглеждане в публично заседание на 04.12.2018г. Съобщение
за същото е изпратено на ответника на адрес в гр. София, ул. „*********върнало
се с отбелязване, че на адреса е „Електроника”ЕАД, която нямала връзка с
търсеното лице, не намерила офис или други индикации за фирмата. Съобщение за
това разпореждане е изпратено до ответника и на адреса на ул. „*******,
гр. София. Същото е върнато в цялост от призвокар
М. с отбелязване, че адресът е посетен
на 16.10.2018г., на 28.10.2018г. и на 26.11.2018г., не намерила офис, служители
или други индикации за фирмата, по сведение на портиера на адреса търсената
фирма не пребивава на адреса, фирмата не е намерена
С разпореждане от 03.12.2018г.
районният съд е приел, че приложима е разпоредбата на чл. 50, ал.2 от ГПК за
книжата оформени за адреса на ул. „*******,
гр. София и на ответник са връчени редовно призовката и определението за
насрочване на делото.
В проведено о.с.з. ответникът не
се е явил, не са депозирани изявления от него по делото, ищецът е поискал да се
постанови неприсъствено решение и такова районният съд е постановил на
10.12.2018г.
За така постановеното решение до
ответника са изпратени съобщения на адрес гр.София, ул. *********върнало се с
отбелязване, че е получено на 17.01.2019г. от експерт К.Д..
Приета е книга за приходи и разходи на ЕС, в която за 2018г.
не е посочено името на молителя.
Разпитана по делото св. В.К.е посочила, че работи при молителя
включително през 2018г. занимавала се с
маркетинг, продажба на имотите в които инвестират. Фирмата имала офис на ул. *********и
там било постоянното работно място на свидетеля преди да отдадат офиса под
наем. Заявила е, че в периода от март до октомври 2018г. офисната част от
сградата отдали под наем на „Т.Ф.” и само една стая останала на молителя, там
било работното място на представителя му – П.В. през този период, която била и
счетоводителя му - на втория офисен етаж срещу асансьор. Свидетелят посещавала П.В.
в кабинета й на ул. *********поне веднъж седмично по работа, отделно посещавала
ежеседмично и наемателя им „Т.Ф.” на този адрес
през този период по работа. Посочила е, че сградата има два входа за
жилищната част, един вход за офисната част и отделни били входовете за двете
самостоятелни помещения, които продали на частни лица. Заявила е, че на входа
откъм улицата за офисната част на сградата имало малка табела с наименованието
на молителя през 2018г. Табелата им била малка, защото тогава имали наемател на
офисната част. На стаята на П.В. нямало обозначение.
Разпитана по делото св. Д.М. е заявила, че работи като призовкар при СРС включително и към 2018г. в района й попадала
сградата на ул. *********и за този адрес имала да връчва книжа за „Е.София” АД.
На този адрес сградата била сравнително нова, имала два входа жилищна част и един вход за офисна
част, близо била до Скай Сити Мол.
Посочила е, че вратата за офисната част била заключена, имала звънец, при
позвъняването отварял портиер , свидетелят му казвала коя фирма търси и ако
имало такава на адреса портиерът я допускал вътре в сградата, така постъпила и
през 2018г. Посочила е, че на входа на офисната част на сградата не видяла
табела за „Е.София”, това което била написала в призовките и съобщенията било
вярно. Посочила е, че била оставяла съобщения за контакт, защото при
позвъняването никой не отворил вратата. При последващите
си посещения на адреса не видяла оставените от нея съобщения. Заявила е, че решила че другите два входа са
за жилища, защото видяла че има звънци и номера на жилища и апартаменти. Не помнела от кого хе получила данните, че на
адреса няма такава фирма, имената на далия сведения посочвала само , ако такива
й се съобщят от лицето, дало сведенията.
Посочила е, че непосредствено до входа за офисна част на сградата имало
сервиз и зъболекарски кабинет, не помнела дали е питала там за „Електроника”,
но била проверила и там дали има
табели и други знаци за „Е.София”АД. При
едно от посещенията й отворил портиер, но не била влизала вътре в сградата.
Разпитан по делото св. Я.К.е заявил, че е управител на
няколко фирми, една от тях била „П.И.” и тази фирма имала договор за счетоводни
услуги с „Е.”АД, главен счетоводител на която била П.В.. Посочил е, че през
2018г поне два пъти в месеца посещавал П.В. по работа в кабинета й на ул. „*******,
обсъждали счетоводни въпроси за фирмата му. Работното място на П.В. било само
на ул. *********през 2018г. - на първи надпартерен
етаж срещу асансьора. Посочил е, че сградата има два входа да жилищната част,
един вход за офисната част, отделно имало вход за сервиз, застрахователен агент
. Посочил е, че през 2018г- бил виждал малка табела на „Е.София” с размери
около 10см/20см., която била поставена на входа за офиса , залепена от
вътрешната страна на стъклото, но се виждала отвън. За да влезе в сградата се
обаждал на П.В. и тя слизала да му отвори. Не знаел дали наемателят на
останалата офисна част имал портиер, бил нает от фирмата за салати „Кенар”. На
стаята на П.В. нямало обозначение.
Разпитан по делото св. И.Е. е заявил, че е управител на „Т.Ф.”
ЕООД от февруари 2019г., преди това бил управител само на „А.И.Г.”, офис му бил
на ул. „Славянска”. Посочил е, че през 2018г. офисът на „Т.Ф.” бил на ул. „*******, но тогава
свидетелят не се занимавал много с тази фирма, посещавал офиса й през 2018г. общо 2-3 пъти за по около 1 час
по работа с управителя й, защото свидетелят тогава имал 50% участие в капитала
й. Посочил е, че не помни през 2018г. на адреса на ул. *********да е имало
табели на Е.София” , доколкото помнел имало табела на „Т.Ф.”, не знаел дали
молителят имал представител в сградата. В сградата имало охранител, след това
свидетелят се качвал по стълби на ет.1 където бил офисът на Т.Ф.”.
С оглед на така
установената фактическа обстановка, съдът приема от права
страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 240 ,
ал.1, т.1 от ГПК в едномесечен срок от връчване на неприсъственото решение
страната, срещу която то е постановено може да иска отмяната му , ако е била
лишена от възможност да участва в делото поради ненадлежно връчване на преписи
от исковата молба или призовките за съдебно заседание.
В конкретния случай неприсъственото
решение е било постановено срещу ответника по исковете, същото е връчено на
ответника на 17.01.2019г. поради което и съдът приема, че подадената на
13.02.2019г. молба е в срок, подадена е от процесуално легитимирано лице и като
такава е допустима.
Съдът приема за установено по
делото, че през 2018г. седалището и адресът на управление ***, представляващ
многофункционална сграда с два входа за жилищната част на сградата, един вход
за офисната част на сградата, както и самостоятелни входове за намиращите се на
партера на сградата самостоятелни обекти - сервиз и зъболекарска клиника,
представител на молителя е била П.В. през 2018г., която е била и счетоводител.
Тези обстоятелства се установяват от приети по делото неоспорени от страните
извлечения от записванията по Търговския регистър, удостоверение от
ГИС-София”ЕАД, разрешение за ползване, гласни доказателства, които в тази част
са еднозначни и съдът кредитира.
Съдът приема за установено по
делото, че през 2018г. молителят е имал офис на адреса на управление ***. Показанията на св. К. и св.К.установяват, че
през този период независимо, че офисната част от сградата е била отдадена под
наем на „Т.Ф.”, един от кабинетите на първи надпартерен
етаж срещу асансьора в офисната част от сградата е останал да се ползва от
молителя, това е било работното място на представителя му П.В., като малка
табела с наименованието на молителя с размери около 10см/20см. е била поставена
от вътрешната страна на стъклото до входа за офисната част и е била видима
отвън. Съдът изцяло кредитира показанията на тези свидетели като логични,
последователни, резултат от личните им впечатления, натрупвани при регулярните
им посещения на П.В. в кабинета й на ул. „********А през 2018г. Показанията са
конкретни, сочат размери на табела, съдържанието й и местоположението й, че е
била там през 2018г., че там е било и работното място на П.В., като твърденията
на ищеца в обратния смисъл са неоснователни. Св. К. е заявила, че е посещавала сградата
ежеседмично по работа с П.В. в кабинета й в сградата и с наемателя Т.Ф.”. Св.К.е посочил, че поне два пъти месечно е
посещавал П.В.в кабинета й на ул. „********по работа, защото фирмата му П.И.”
била възложила на молителя да извършва счетоводството му и П.В. била счетоводителят му. Няма основание
да не се кредитират техните показания, независимо, че св. К. е служител на
молителя, а св.К.е управител на клиент на молителя. Житейски оправдано е да се
приеме, че преки впечатления за наличието на офис на търговеца в сградата
имат неговите служители и партньори. Показанията на тези свидетели се
подкрепят от установеното по делото валидно връчване на молителя на адреса му
на управление на препис от неприсъственото решение на 17.01.2019г. Тогава същият призвокар
– св. Д.М., е успяла само 1 месец след постановяването на решението да връчи
препис от същото на служител на молителя на адреса му на управление. Показанията
на св. Е. не опровергават показанията на
св.К. и на св. К., защото не сочат обстоятелства, които са различни от
заявените от тях. Свидетелят Е. е посочил, че е посещавал сградата само 2-3
пъти през 2018г. и оставал за около 1
час , търсел управителя на „Т.Ф.” и не знаел дали молителят има представител
там, не помнел дали има табели за „Е.София”. Така заявените от св. Е.
обстоятелства обосновават извод, че впечатленията му са епизодични и
откъслечни, поради което и съдът приема, че същите не опровергават показанията
на св.К.и св. К.. Съдът приема, че показанията на св.М. не са от естество да
установят, че през 2018г. молителят не е
имал офис на заявения в Търговския регистър адрес на управлението му. Този
свидетел е призовкарят при СРС, който е оформил
съобщенията и призовките до молителя в производство пред СРС, но показанията му
не установяват, че е направил необходимите проверки, за да установи, дали
фирмата има офис на адреса. Изискването на разпоредбата на чл. 50, ал.2 от ГПК
е да се установи, че фирмата е напуснала адреса. За да се
приеме за установено това обстоятелство, връчителят следва да е удостоверил, че на адреса
отсъства название на фирмата на
търговеца, означено с табела в сграда или помещения, в които пребивават негови служители, както и да отрази
сведения, относно пребиваването на търговеца на въпросния
адрес, времето на същото пребиваване, като се посочи в съобщението от кои лица
е събрал сведенията с имената и адресите им, или
ако сведенията са от
служители на други фирми - съответно техните имена,
длъжности, адреси на фирмите, в които
работят лицата, дали тези сведения.
Посочването на тези факти от връчителя е необходимо, за да се удостовери
по надлежния ред, кога и как
са събрани сведения за пребиваването
на търговеца на съответния адрес,
извършена ли е обстойна проверка, дали в сградата няма помещения, обитавани от служители
на съответната фирма. Констатацията, че на адреса
няма представители на адресата, без
отразяване на посочените обстоятелства, опорочава връчването на съобщенията и призовките. (В този смисъл Решение № 15/09.03.2018г. по гр.д.п № 3719:2017г. на ВКС, ІІІ-то Г.О.). В случая св.М. е
посочила, че записаното от нея в книжата до молителя било вярно, но нито едно
от оформените от свидетеля съобщения и призовки не сочи да е установила, че
фирмата е напуснала адреса чрез събрани сведения по горепосочмения
начин. Съобщението от 15.05.2018г. не сочи да са търсени и събрани сведения
дали фирмата е на адреса, а само отбелязва че няма знаци за фирмата и служители
на фирмата. Съобщението от 26.11.2018г. сочи същите данни, но и че по сведения
на портиера няма такава фирма, без да се сочат имена на портиера. Формените
призовки и съобщения не сочат необходимите за приложението на чл. 50, ал.2 от ГПК обстоятелства, отделно по делото не са събрани и доказателства, че за
удостовери липсата на офис на ответника на молителя на адреса призовкарят е извършил необходимите действия за същото,
посочени по-горе. Доколкото по делото е установено, че в сградата има пет входа
- два за жилищна част, един за офисна част, отделни входове за зъболекарска клиника
и за сервиз, но свидетелят М. е заявила, че не е търсила сведения за фирмата от
пребиваващи на адреса, а само е огледала за табели а при второто посещение се е
доверила на сведения от портиер с неустановена самоличност, то съдът приема, че
отбелязванията в оформените до молителя съобщения и
призовки, че няма офис на фирмата не са верни. Тези констатации на връчителя са опровергани от показания на св. К. и св. К..
Следва да се посочи, че приетата книга за приходи и разходи на ЕС не е от естество да установи,
че молителят не е имал офис в сградата на ул. *********през 2018г. По делото е
установено, че през 2018г. само една
стая от двуетажната офисна част се е
ползвала от молителя, а останалата част се е ползвала от „Т.Ф.”. Плащането на разходи за ЕС е въпрос на вътрешни
отношения между наемател и наемодател, съответно между етажен съсобственик и
ЕС. Посочването/непосочването на молителя като задължено лице за разходи в ЕС
би могло да е само косвена индиция за пребиваване/непребиваване
на адреса. Доказателства, които да позволят
тази индиция да се цени като доказателство
макар и косвено за обстоятелството дали молител
е пребивавал на адреса по делото не са събрани.
С оглед гореизложеното съдът
приема, че по делото е установено, че през 2018г. молителят е имал офис на заявения
в Търговския регистър адрес на управление, поради което и не е имало основание за приложение на
разпоредбата на чл. 50, ал.2 от ГПК от районния съд. При така възприето съдът
приема, че молителят не е бил надлежно уведомен за образуваното срещу него
дело, не са му били връчени надлежно книжата за отговор на искова молба, не е
бил редовно уведомен и за публичното
съдебно заседание по делото и молбата по
чл. 240 от ГПК следва да се уважи, постановеното неприсъствено решение следва
да се отмени и делото следва да се върне на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на предявените
искове, от етап връчване на ответника на препис от исковата молба с
приложенията й за отговор.
По претенциите за разноски:
Съдът приема, че доколкото с
настоящия съдебен акт не се слага край на спора по предявените искове, то не е
налице хипотезата на чл. 81 от ГПК и в това производство разноски не следва да
се разпределят. Същите следва да
бъдат разпределени от районния съд при постановяване на решение по предявените
искове с оглед на изхода на спора по тях.
Така мотивиран, Софийският градски
съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ неприсъствено Решение № 557351/10.12.2018г. по
гр.д. № 74089 по описа за 2017г. на Софийски районен съд, 82-ри състав , с
което „Е.София”АД, ЕИК *******, с
адрес гр. София, ул. „*******е осъдено да заплати на П.И.П., ЕГН ********** с адрес: ***17 сумите, както следва: на
основание на чл. 195, ал.2 от ЗЗД сумата
от 5000лв., ведно със законната лихва от подаването на исковата молба-
17.10.2017г., до изплащането й, представляващи стойност на разходи, необходими
за отстраняване на констатирани скрити недостатъци в апартамент № А17 и мазе №
2.19., находящи се в гр. София, кв. ********, ул. „********;
на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК
сумата от 210лв. представляващи съдебни разноски.
ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за продължаване на съдопроизводствените
действия по разглеждане на предявените искове с искова молба вх.№
2026323/17.10.2017г. на П.И.П., ЕГН **********
срещу Е.София”АД, ЕИК ******* от
етап: връчване на ответника на препис от исковата молба с приложенията й за
отговор.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2