№ 47
гр. София, 08.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Георгиев
Ваня Н. Иванова
при участието на секретаря Даниела Бл. Ангелова
като разгледа докладваното от Ивайло П. Георгиев Въззивно гражданско
дело № 20211800500881 по описа за 2021 година
С Решение № 65/02.11.2021г., постановено по гр.д. № 1493/2021г. на
Б.ския районен съд, са отхвърлени предявените от Г. В. П., с ЕГН **********
срещу В. Г. П., с ЕГН ********** искове по чл. 144 от СК за присъждане на
месечна издръжка в размер от 220 лв., считано от датата на подаване на
исковата молба, и по чл. 149 от СК за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата 100 лв., представляваща издръжка за периода от 22.07.2021 г.
(навършване на пълнолетие на ищеца) до датата на подаване на исковата
молба.
Настоящото производство е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския
процесуален кодекс.
Образувано е по въззивна жалба от Г.П. срещу горното решение.
Жалбоподателят счита, че същото е необосновано и постановено при
неправилно приложение на материалния закон и нарушение на съществени
процесуални правила. Оспорва извода на районния съд, че събраните
доказателства за заплащане на издръжка на ищеца като непълнолетен не
доказвали възможност на ответника да продължи да заплаща такава. Счита,
че последният може да я заплаща без затруднения, доколкото плащанията
били продължили и след навършване на пълнолетие на ищеца, а материалните
възможности на ищеца не са се променили, респ. не била доказана промяна в
обстоятелствата. Сочи причината за наличие на все още неизплатени
задължения в изпълнителното производство. Позовава се на решение на
Софийския окръжен съд, с което бил изменен размерът на издръжката,
дължима на Г.П. като непълнолетен. Моли съда да отмени обжалваното
решение и да осъди ответника да му заплаща месечна издръжка в размер от
220 лв., считано от датата на подаване на исковата молба, ведно със законната
1
лихва върху всяка просрочена вноска, до настъпване на законна причина за
изменение или прекратяване на издръжката, както и да осъди ответника да му
заплати сумата 100 лв., представляваща издръжка за периода от 22.07.2021 г.
до датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва върху нея
от тази дата. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от
насрещната страна, с който жалбата се оспорва. Въззиваемият изтъква
разликата между издръжка по чл. 143 и по чл. 144 от СК, като първата от тях
родителят е задължен да заплаща, независимо от здравословното и
финансовото си положение, а втората – само ако може да я дава без особено
затруднение. Анализира имущественото си състояние и прави извод, че би
бил изключително затруднен да заплаща издръжка в бъдеще. Цитира съдебна
практика (решение № 273/17.10.2011г. на ВКС по гр.д. № 1694/2010г., III-то
г.о., ГК). Поддържа, че доходите му са под линията на бедност в страната,
поради което са недостатъчни за собственото му съществуване и не може да
отдели от тях средства за издръжка. Моли съда да остави в сила обжалваното
решение.
В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция
жалбоподателят не се явява. Представлява се от адв. Д., който поддържа
жалбата и оспорва отговора. Моли съда да отмени обжалваното решение и да
осъди ответника да заплаща на ищеца претендираната в исковата молба
ежемесечна издръжка, считано от датата на подаване на исковата молба, както
и претендираната за минало време издръжка от момента на навършване на
пълнолетие до подаване на исковата молба, със съответните от това
последици. Претендира разноски по чл. 38 от ЗА. Представя списък по чл. 80
от ГПК.
В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция въззиваемият
не се явява. Представлява се от адв. Я., която оспорва жалбата и поддържа
отговора. Сочи, че към 01.01.2022 г. линията на бедност в страната е 413 лева,
а нетните доходи на ответника В.П. за предходната година са в размер на 276
лв. Намира, че той не е в състояние да покрива собствените си разходи, а още
по- малко – да отдели средства за издръжка на навършило пълнолетие лице.
Изтъква, че въззиваемият не притежава абсолютно никакво имущество, освен
½ ид.ч. от апартамент, върху който е наложена възбрана. Прави извод, че
плащането на издръжка, дори в минимален размер, би поставило В.П. в
изключително затруднено положение по смисъла на чл. 144 от СК. Моли съда
да отхвърли подадената въззивна жалба и да остави в сила
първоинстанционното решение.
Съдът намира, че фактическата обстановка по делото, установена въз
основа на събраните в първоинстанционното производство доказателства, е
описана коректно и изчерпателно в обжалваното решение, поради което не е
необходимо да се възпроизвежда в настоящия съдебен акт.
В производството пред въззивната инстанция не са събирани
доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
2
В конкретния случай, обжалваното решение е валидно, доколкото е
постановено от надлежен съдебен състав, в писмен вид и е подписано от
разгледалия делото съдия.
Същото е и допустимо, тъй като е постановено при наличие на
положителните и липса на отрицателни предпоставки за упражняване на
правото на иск, а първоинстанционният съд се е произнесъл по действително
предявените такива.
По съществото на спора настоящият съдебен състав споделя
изложените в обжалваното решение мотиви и препраща към тях на основание
чл. 272 от ГПК.
В допълнение, както и в отговор на изложените във въззивната жалба
доводи, следва да се отбележи, че, съгласно разпоредбата на чл. 144 от СК,
родителите дължат издръжка на пълнолетните си деца, ако учат редовно в
средни и висши учебни заведения, за предвидения срок на обучение, до
навършване на двадесетгодишна възраст при обучение в средно и на двадесет
и пет годишна възраст при обучение във висше учебно заведение, и не могат
да се издържат от доходите си или от използване на имуществото си, и
родителите могат да я дават без особени затруднения. Видно е, че
кумулативно необходимите предпоставки за съществуване на правото на
издръжка по този нормативен текст са три: редовно обучение на навършилото
пълнолетие дете до навършване на предвидената в СК възраст; невъзможност
на навършилото пълнолетие дете да се издържа от доходите и имуществото
си; възможността на родителите да осигуряват издръжката без особени
затруднения.
В конкретния случай, наличието на първата предпоставка се установява
от завереното копие на служебна бележка на л. 5 от първоинстанционното
дело, във връзка с удостоверението за раждане на ищеца на л. 4 от
първоинстанционното дело.
Следва да се приеме, че е налице и втората предпоставка, доколкото по
делото не се твърди и не се доказва, към настоящия момент ищецът Г.П. да
притежава движимо или недвижимо имущество, нито да има източник на
доходи.
Съдът намира, обаче, че не е налице третата от горните предпоставки, а
именно – възможност на ответника В.П. да осигурява издръжка на сина си
Г.П. без особени затруднения.
Този извод се обуславя на първо място от удостоверението, издадено от
работодателя на В.П. (л. 14 от първоинстанционното дело), от което се
установява, че средният му месечен доход е значително под размера на
минималната месечна работна заплата за страната. Няма данни за
притежавано от него движимо имущество на значителна стойност (напр.
МПС – виж. удостоверението на л. 17 от първоинстанционното дело), нито за
други негови източници на доход, вкл. по трудово правоотношение (виж.
справката на л. 38 от първоинстанционното дело). Що се отнася до
недвижимото такова, то се изчерпва с ½ ид.ч. от апартамент в гр. Б., като
върху този имот е наложена възбрана (л. 7, л. 16 и л. 18 от
първоинстанционното дело).
При тези данни съдът намира, че, с оглед ниския размер на
реализирания месечен доход, ответникът не притежава средства над
собствената си необходима издръжка, които да му позволяват без особено
3
затруднение да отделя средства и за издръжка на пълнолетното си учащо дете.
В подобни случаи съдебната практика (напр. Решение № 273 от 17.10.2011 г.
на ВКС по гр. д. № 1694/2010 г., III г. о., ГК) приема, че „когато обективно
родителят няма остатъчни доходи над собствената му и на
непълнолетното дете издръжка, издръжката на пълнолетното дете е
особено затруднение за него по смисъла на чл. 144 от СК, което изключва
дължимостта й.“ Аналогично разрешение е възприето в Решение № 195 от
1.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1424/2010 г., III г. о., ГК, и в Решение от
13.06.2012 г. на СРС по гр. д. № 5590/2012 г., III г. о., с оглед актуалните към
момента на постановяването им размери на минималната работна заплата от
240 лв., респ. 310 лв.
В случая е налице именно такава хипотеза, обусловена от ниския
месечен доход на В.П. в размер под минималната месечна работна заплата за
страната, както и от липсата на друг източник на доходи, респ.
обременяването на притежаваното от него недвижимо имущество с възбрана.
По така изложените съображения съдът намира, че ответникът не би
имал възможност да заплаща издръжка на ищеца без съществено
затруднение. Спрямо последния задължението за издръжка не е безусловно,
(тъй като се предполага, че след навършване на пълнолетие той може да се
издържа сам), а е обусловено от наличието на трите цитирани по- горе
предпоставки, една от които е липсата на съществено затруднение за
заплащането й.
Неоснователно жалбоподателят счита, че установеният факт на
заплащане на издръжка на ищеца като непълнолетен доказвал възможност на
ответника да продължи да заплаща такава и в бъдеще без затруднения, тъй
като материалните му възможности не се били променили, а плащанията били
продължили и след навършване на пълнолетие на ищеца.
Наистина, по делото няма данни за промяна на материалните
възможности на въззиваемия спрямо периода на непълнолетие на
жалбоподателя и момента на предходно определяне на издръжката. Налице е,
обаче, съществена промяна на обстоятелствата, касаеща възрастта на
правоимащия, а това се отразява върху предпоставките и условията за
заплащане на такава издръжка. Както се посочи по- горе, задължението за
заплащане на издръжка на пълнолетно лице не е безусловно, а е
предпоставено от липсата на затруднения за нейното заплащане. Поради това,
запазването на материалния статус на въззиваемия, само по себе си не е
достатъчно основание за запазване на заплащането на издръжката и в бъдеще,
доколкото по отношение на непълнолетния тя се е дължала безусловно и
независимо от възможностите на задълженото лице, докато, след навършване
на пълнолетие на правоимащия, законодателят поставя заплащането й в
зависимост от изпълнението на допълнително условие, каквото в случая не се
установява.
Неоснователно жалбоподателят се позовава на извършеното от
въззиваемия плащане на издръжка след 22.07.2021г., тъй като, видно от
платежните нареждания на л. 29 – 32 от първоинстанционното дело,
плащанията са осъществени в резултат от принудително изпълнение. Освен
това, с оглед посочените дати и основания на тези плащания, може
основателно да се предполага, че последните касаят неизплатена издръжка,
дължима на непълнолетно лице и присъдена в предходно съдебно
производство по реда на чл. 143 от СК. Поради това няма основания за пряка
4
аналогия спрямо претендираната в настоящото производство издръжка по чл.
144 от СК.
За пълнота на изложението съдът отбелязва, че удостовереното с
етапна епикриза здравословно състояние на въззиваемия не е фактор, който
би обусловил невъзможността му за заплащане на издръжка, тъй като, видно
от отбелязванията в този документ, заболяванията му не са тежки, а и няма
данни да засягат неблагоприятно неговата работоспособност, нито да налагат
специфично или скъпо струващо лечение.
По така изложените съображения, настоящият съдебен състав намира,
че исковете по чл. 144 и чл. 149 от ГПК са неоснователни. Тъй като този
извод съвпада с направения от районния съд, първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено изцяло.
Разноски не са претендирани от страната, която, с оглед изхода на
делото, има право на такива, поради което съдът не дължи произнасяне по
този въпрос.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 65/02.11.2021г., постановено по гр.д. №
1493/2021г. на Б.ския районен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5