Мотиви към Решение № 210
от 14.12.2016
г., постановено по АНД № 1042
по описа за 2016
г., АРС, I
н.с.
Районна прокуратура – гр. Асеновград е внесла
Постановление с предложение за освобождаване от наказателна отговорност на Д.С.Т.
за извършено от него престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК и налагане на
административно наказание ,,глоба‘‘.
В проведеното съдебно
заседание Представителят на държавното обвинение поддържа депозираното
постановление, като намира обвинението за доказано от обективна и субективна
страна. Счита, че са налице положителните предпоставки, установени в чл. 78а,
ал. 1 НК, поради което предлага Съдът да освободи обвиняемия от наказателна
отговорност, като му наложи глоба ориентирана към минимума, предвиден в закона.
Защитникът на обвиняемия,
адв. З. се солидаризира със заявеното от прокурора досежно доказаността на обвинението. Моли съдът да наложи на
обвиняемия минималното предвидено в закона административно наказание, а именно
глоба в размера на 1000 лв.
Обвиняемият Д.Т. се призна за виновен, като изрази
съжаление за извършеното и в последната си дума заяви, че иска наложената му
глоба да бъде в минимален размер.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателствени материали поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите и съображенията на страните, прие за
установено следното:
Обвиняемият е Д.С.Т., роден на *** ***, българин, български гражданин, неженен,
неосъждан, без образование, работещ, ЕГН
********** . Същият е неправоспособен водач на МПС и не притежава свидетелство
за управление.
На 13.08.2-16 г., обв. Д.Т.
бил спрян за проверка от мл. автоконтрольор Д. Филипов докато управлявал МПС
без да притежава СУМПС. На Т. за констатираното нарушение по чл. 150 от ЗДвП бил съставен АУАН, а на 09.09.2016 г. било
издадено и наказателно постановление № 16-0239-001193 от Началника на РУП
Асеновград, с което обвиняемия бил санкциониран на осн. чл. 177 ал.1 т.2 от ЗДвП със административно наказание глоба. НП било връчено лично на обвиняемия
на 13.10.2016 г., не било обжалвано от него и влязло в законна сила.
На 02.11.2016 г., св. К.
Станчев и неговия колега Д. К.- полицейски служители на РУП Асеновград изпълнявали служебните си задължения. Около
13,15 ч. двамата служители на реда спрели за проверка л.а. „Мерцедес“ с рег. №
937 Н 711 на път II-58
Асеновград- Кърджали, в зоната на км. 58, обл. Пловдив.
Водач на „Мерцедеса“ бил обв. Т.. Полицейските служители установили, че обвиняемия
е неправоспособен водач на МПС, както и че е наказван преди това, с връчено му
лично на 13.10.2016 г. НП за това, че е
управлявал МПС без свидетелство за управление.
Така възприетата от съда
фактическа обстановка се установява от събраните в хода на досъдебното
производство гласни и писмени доказателства, а именно: обясненията на
обвиняемия в досъдебното производство и в съдебно заседание, показанията на
свидетеля К.С. на ДП, както и писмените доказателства- НП № 16-0239-001193/09.09.2016
г. от Началника на РУП Асеновград, справка за съдимост, характеристична справка, АУАН 856373/02.11.2016 г., справка за нарушител/водач
на лицето Д.Т., справка БДС.
От показанията на свидетеля Станчев се установява, че на
02.11.2016 г. е спрял за проверка, заедно с колегата му К. л.а. „Мерцедес“,
управляван от обв. Т.. Установено било, че водачът е неправоспособен, както и
че лично св. Станчев му е връчил преди това НП № 16-0239-001193/09.09.2016 г,
издадено от Началника на РУП Асеновград
Съдът изцяло кредитира показанията на св. доколкото същите са непротиворечиви,
последователни и незаинтересовани, а се
подкрепят и от събраните по делото гласни и писмени доказателства.
Що се касае да обясненията
на обвиняемия, дадени на ДП, както и в съдебно заседание, съдът не намира
основание да не ги кредитира, тъй като те се подкрепят от показанията на св.
Станчев, които по посочените по- горе съображения се възприеха от състава на
съда като достоверни. В случая следва да бъде даден приоритет на обясненията на
обвиняемия като годно гласно доказателствено средство, за сметка на характера
им на упражнено средство за защита.
От намиращото се по НП №
16-0239-001193/09.09.2016 г. от
Началника на РУП Асеновград се установява, че Д.Т. е бил наказан за това, че на
13.08.2016 г. в с. Червен, като неправоспособен водач е управлявал МПС. Видно
от намиращата се в същото разписка,
наказателното постановление е връчено лично на обвиняемия на 13.10.2016 г.
От приложената по
досъдебното производство справка за нарушител на водач на лицето Д.Т., се
установява, че същият не притежава СУМПС.
От представената по делото Справка за съдимост се
установява, че обвиняемият Д.Т. е неосъждан
При така установената по несъмнен начин фактическа
обстановка, Съдът счете, че с деянието си обвиняемият е осъществил, както
от обективна, така и от субективна страна
състава на престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК за това, че на че на 02.11.2016 год. по път II – 58
Асеновград-Кърджали, обл.Пловдив, в зоната на км 58 управлява моторно превозно
средство лек автомобил марка „Мерцедес“ А 170, с рег. № 937Н711, без
свидетелство за управление на МПС в едногодишния срок от наказването му по
административен ред за управление на моторно превозно средство без съответното
свидетелство за управление - с наказателно постановление № 16-0239-001193
издадено от Началника на РУ на МВР гр. Асеновград, връчено му лично на
13.10.2016 год. и влязло в сила на 20.10.2016 год.
От
доказателствените материали по един несъмнен начин се установява извършването
на деянието, предмет на настоящото наказателно производство, неговото време,
място, механизъм и начин на реализиране, както и авторството. Налице е
съставомерно деяние по посочения наказателен закон.
Престъплението е съставомерно
от обективна страна, доколкото в случая е налице влязло в сила наказателно
постановление, с което обвиняемият е бил наказан за това, че е управлявал като
неправоспособен водач лек автомобил, като в едногодишния срок от наказването му
с това наказателно постановление, Д.Т. на 02.11.2016 г. по път II – 58
Асеновград-Кърджали, обл.Пловдив, в зоната на км 58 отново е управлявал МПС без СУМПС.
От субективна страна,
обвиняемият Т. е действал с пряк умисъл
по смисъла на чл. 11, ал. 2, предл. 1 НК, като форма на вина, тъй като е
съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е и е искал
настъпването на общественоопасните му последици. Същият е съзнавал, че не
притежава СУМПС и е управлявал МПС, бил е наказан за това по административен
ред с наказателно постановление № 16-0239-001193
издадено от Началника на РУ на МВР гр. Асеновград и въпреки това, отново е
управлявал МПС на 02.11.2016 г. по път II – 58 Асеновград-Кърджали,
обл.Пловдив, в зоната на км 58.
Видно от приложената по делото справка за съдимост обвиняемият
не е осъждан и не е бил освобождаван от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание по реда на чл. 78а
НК. С оглед на изложените фактически и правни изводи са налице материално
– правните предпоставки обвиняемият да бъде освободен от наказателна отговорност
за извършеното от него престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК, като му бъде наложено административно наказание “глоба” по реда на чл.
78а НК. Обвиняемият е
пълнолетно лице, не е осъждан за престъпление от общ характер и не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК, престъплението е
извършено умишлено. За това престъпление, НК към инкриминираната дата е
предвиждал наказание „лишаване от
свобода до три години и глоба от петстотин
до хиляда и двеста лева. Не са налице отрицателните предпоставки на чл. 78а,
ал. 7 НК по отношение на Т., изключващи освобождаването му от наказателна
отговорност.
Разпоредбата на чл. 78а, ал.1 НК предвижда
административно наказание глоба в размер от 1000 до 5000 лева. При индивидуализирането на административното наказание
“глоба” съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства самопризнанието на обвиняемия, както в досъдебно
производство, така и в съдебна фаза, съдействието му за разкриване на
обективната истина, тежкото му материално състояние, обстоятелството че полага
грижи за чеетири деца. Отегчаващо вината обстоятелство не се отчете от съдебния
състав.
Изложените по- горе съображения мотивираха съда да
определи наказанието на обвиняемия при превес на смекчаващите вината
обстоятелства. Беше преценено, че административно наказание “глоба” в размер на хиляда лева, което е и минималния размер,
предвиден в закона, се явява справедлив и в най-голяма степен ще допринесе за
постигане целите на наказанието по чл. 36 от НК.
По изложените мотиви съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: