Р Е Ш Е Н И Е
Номер: 188 11.01.2022 год. Град Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградският административен съд, в публично заседание
на шестнадесети декември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН
МАРИНОВ
при
секретаря Р. Вълчева, като разгледа
докладваното от съдията Марин Маринов административно
дело № 170 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
чл. 145 – 178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 107,
ал. 2 от Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/.
Образувано е по жалба
на Б. Я. С. от с. Я., обл. Р., чрез адв. Н. А. Н. от АК – Русе,
срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ №
РД-14-1466 от 05.05.2021 год., издадена от директора на Регионална дирекция
„Автомобилна администрация” – Русе.
В жалбата и по
същество се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна, като издадена
при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Оспорващият
твърди, че заповедта е връчена единствено на него, макар че с нея се засягат
права и на собственика на автомобила, по отношение на който няма установено
нарушение. На следващо място твърди, че липсват мотиви, доколкото нарушението е
било преустановено със спирането на автомобила, снемането на регистрационната
табела и отнемането на свидетелството му за регистрация, както и това за
управление на МПС на оспорващия. Сочи също, че не е извършвал обществен превоз
на пътници, а се касае за единичен, изолиран и спорадичен случай, който с оглед
легалната дефиниция за „превоз на пътници“ по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на
ЗАвтП, не е обществен превоз. Твърди, че не е извършвал и „международен превоз“
по смисъла на § 1, т. 14 от ДР на ЗАвтП, тъй като не е преминавал през държавна
граница. Счита, че не е извършвал превоза срещу заплащане, като получените по
100 евро от трима от пътници не са му били дадени като възнаграждение за
превоза, а за осигуряване на храна и подслон по пътя. На последно място се
сочи, че още към момента на спирането на автомобила нарушението е било
отстранено, т.е. е отпаднало основанието за налагане на ПАМ, и същата се явява
ненужна, необоснована и в разрез с целта на закона. От съда се иска да отмени
оспорената заповед с присъждане на сторените по делото разноски съобразно
представения списък.
Ответникът по жалбата
- Директорът на Регионална дирекция „Автомобилна администрация” – Русе, в
писмено становище, моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, в случай че същото
надвишава предвидения минимум.
Съдът, като обсъди
становищата на страните, доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, и като направи проверка по реда на чл. 168 от АПК, приема за
установено от фактическа страна следното:
На 05.05.2021 год., при извършване на проверка за
осъществяване на нерегламентиран превоз на пътници - инспектор в Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“ – Русе, съставил срещу оспорващия Б. Я. С.
Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ Серия А-2020, бланков №
289047 за това, че на 05.05.2021 год. около 01,00 часа в гр. Русе, в района на
ГКПП „Дунав мост“, управлявал лек автомобил „Фолксваген Транспортер“, категория
M1, с рег. № ********,
собственост на А. А. Я. с ЕГН **********, като
извършвал международен обществен превоз на 7 /седем/ броя пътници от България
за Германия срещу заплащане, съгласно снетите обяснения на пътниците А. И. М. с
ЕГН **********, Г. В. М. с ЕГН ********** и Р. Г. Х. с ЕГН **********, без да представи заверено копие на лиценз на
Общността за международен превоз на пътници и без да притежава такъв лиценз на
Общността за МПС с рег. № ********, с
което е нарушил чл. 6, ал. 1 от ЗАвтП.
Въз основа на така съставения акт и снетите обяснения
на пътниците директорът на Регионална дирекция „Автомобилна администрация” –
Русе издал Заповед № РД-14-1466 от 05.05.2021 год., с която на основание чл.
106а, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗАвтП постановил временно спиране от движение на
МПС „Фолксваген Транспортер“ с рег. № ********,
собственост на А. А. Я. – до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12
месеца и на основание чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. „б“ от ЗАвтП – временно отнемане
на свидетелството за управление на МПС № № ********* и контролен талон №
6859377 на Б. Я. С. – до отстраняване на нарушението, но за не повече от една
година.
Като фактическо основание за издаване на заповедта
административният орган е посочил, че на
05.05.2021 год. Б. Я. С. е извършил международен обществен превоз на 7 /седем/
броя пътници срещу заплащане от България за Германия с лек автомобил
„Фолксваген Транспортер“ с рег. № ********,
собственост на А. А. Я., съгласно обясненията на пътниците А. И. М. с ЕГН **********, Г. В. М. с ЕГН ********** и Р. Г. Х. с ЕГН **********, които заявили, че са заплатили на водача по 100 евро
за превоза до Германия. От направената справка било установено, че
международният обществен превоз на пътници е извършен без за автомобила да има
издадено заверено копие към лиценз на Общността и без същият да е вписан в
списък на МПС към такъв лиценз на Общността.
Заповедта е връчена на оспорващия на 12.05.2021 год. и
е обжалвана по административен ред пред непосредствено по-горестоящия
административен орган – Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“, на 20.05.2021 год. С Решение № РД-14-1466/3 от
31.05.2021 г., той е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението
на горестоящия административен орган е съобщено на оспорващия на 08.06.2021 г.,
а жалбата до съда е подадена чрез административния орган на 22.06.2021 г.
От събраните доказателства се установява, че
оспорващият е правоспособен водач, че МПС „Фолксваген Транспортер“ с рег. № ******** е собственост на А. А. Я. с ЕГН ********** и, че същото не е включено в списък към лиценз на
Общността за международен превоз на пътници и съответно за него няма издадено
заверено копие към такъв лиценз на Общността. Пред съда процесуалният
представител на оспорващия заявява, че не оспорва обстоятелството, че лекият
автомобил с рег. № ******** е собственост на А. А. Я.
с ЕГН ***********.
С оглед на така установените по делото факти, съдът
приема от правна страна следното:
Жалбата е подадена в предвидения в чл. 149, ал. 3 във
вр. с ал. 1 от АПК срок и срещу индивидуален административен акт, подлежащ на
оспорване, съгласно разпоредбата на чл. 107, ал. 2 от ЗАвтП.
Същата обаче се явява частично недопустима в частта
ѝ, с която се оспорва т. 1 от заповедта за прилагане на ПАМ по чл. 106а,
ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗАвтП - временно спиране от движение на МПС „Фолксваген
Транспортер“ с рег. № ********,
собственост на А. А. Я. – до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12
месеца, като подадена от лице, което няма правен интерес от оспорването.
Оспорващият нито е собственик нито доказва, че има ограничени вещни права върху
процесния автомобил. Въпреки изричните указанията на съда оспорващият не
представи доказателства за правния си интерес от оспорване на заповедта в тази
ѝ част. По тази причина и на основание чл. 159, т. 4 от АПК жалбата в частта ѝ срещу т. 1 от Заповед
№ РД-14-1466 от 05.05.2021 год. на директора на РД „АА” – Русе следва да бъде
оставена без разглеждане, а
производството в тази му част да се прекрати.
В останалата част жалбата е допустима, като подадена
от надлежна страна.
Съдът намира, че оспорената заповед е издадена от
компетентен орган, в изпълнение на предоставените му по закон правомощия,
съгласно разпоредбата на чл. 107, ал. 1 от ЗАвтП и Заповед № РД-01-43 от
23.01.2020 год. на Изпълнителния директор на ИА „Автомобилна администрация“,
представена по делото от административния орган.
Същата е издадена в установената от закона писмена
форма съгласно чл. 59, ал. 1 от АПК и е мотивирана, съобразно изискването на
разпоредбата на чл. 107, ал. 1 от ЗАвтП – в нея са изложени фактическите и правните основания, обуславящи издаването
ѝ. Доколко тези фактически основания са доказани и са подведени под
съответстват на посочените правни основания е въпрос на доказване и на
материална законосъобразност на оспорения акт.
При издаването на заповедта не са допуснати съществени
процесуални нарушения. Същата е издадена
след като са изяснени всички обстоятелства от значение за случая и са събрани
всички необходими доказателства. Жалбоподателят С. не е оспорил отразените в
АУАН констатации, като единствено е посочил, че в последствие ще представи
обяснения или възражения по него. В законустановения за това срок обаче не е предявил никакви възражения пред
административнонаказващия орган. Фактическите основания за издаване на
заповедта са изведени от АУАН, съставен срещу оспорващия от компетентен
държавен орган – инспектор в РД „Автомобилна администрация – Русе, съгласно чл. 92, ал. 1, изречение 1
от ЗАвтП, в кръга на службата му, съгласно чл. 91, ал. 3 и ал. 4 от ЗАвтП, и по
установения от закона ред и форма. Писмените обяснения на тримата пътници в
автомобила са събрани по реда на чл. 44 от АПК от служители, определени от
административния орган, приподписани са от тях, а в случая с обясненията на Г.
В. М. с ЕГН ********** е спазена процедурата
на чл. 44, ал. 3 от АПК, като сведението е дадено устно пред служителя на РД
„Автомобилна администрация“ – Русе, който го е записал, подписал се е, и същото
е било приподписано от пътника.
Неоснователно е твърдението на оспорващия, че
заповедта е издадена при допуснати процесуални нарушения, тъй като е връчена
единствено на него, макар че с нея се засягали права и на собственика на
автомобила, по отношение на който няма установено нарушение. Дали заповедта е
била връчена на А. А. Я. – собственик на процесния автомобил, е ирелевантно за
настоящото производство по оспорване, предмет на което е единствено тази част
от заповедта, с която е приложена ПАМ по отношение на оспорващия Б. Я. С.
На следващо място неоснователно е и твърдението на
оспорващия за липсата на мотиви за
прилагане на мярката, тъй като нарушението било преустановено със спирането на
автомобила и отнемането на СРМПС и СУМПС. При прилагане на мерките по чл. 106а
от ЗАвтП административният орган действа в условията на обвързана
компетентност, с оглед императивния характер на разпоредбата. Това означава, че
винаги, когато е установено административно нарушение, посочено в някоя от
хипотезите на чл. 106а от закона, административните органи са длъжни да
приложат съответните мерки. Следователно, за да е мотивирана заповедта, е нужно
и достатъчно в нея да е посочено установеното административно нарушение, и
съответно не е необходимо да се излагат мотиви относно факта на продължаване на
същото. Наред с това следва да се има
предвид, че съгласно разпоредбата на чл. 22 от зАНН ПАМ се прилагат не само за
преустановяване на административните нарушения, но и за тяхното
предотвратяване.
Мярката по чл. 106 а, ал. 1, т. 4, б. "б" ЗАвтП притежава качествени характеристики
и на превантивните и на преустановителните ПАМ.
Безспорно е, че тя има преустановителен характер - нейното проявление в
обективната действителност прекратява започналото административно нарушение, т.
к. отнемането на СУМПС на практика осуетява възможността на водача да управлява
съответното МПС, в т. ч. да предоставя услуги по обществен превоз по смисъла на
закона.
Мярката, по своя характер е и превантивна.
Автомобилният обществен превоз на пътници и товари е дейност, която се
характеризира с повишен риск за живота и здравето на хората. Значимостта на
обществените отношения, върху които тази професионална дейност рефлектира, е
обусловила детайлната ѝ регламентация с преобладаващ императивен характер
на правните норми. Нарушаването на законовите изисквания създава реална и
непосредствена опасност за живота и здравето на българските граждани. С оглед
предотвратяване настъпването на подобни нежелани последици, законодателят е
регламентирал процесната ПАМ. Отнемането на притежаваното от водача-нарушител
СУМПС имплицитно и по принцип осуетява възможността това лице да извърши друго
нарушение, поставящо в риск горепосочените правнозащитими блага.
Заповедта, в допуснатата ѝ до оспорване част, не
противоречи и на материалния закон.
Съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗАвтП обществен превоз на
пътници и товари се извършва от превозвач, който притежава лиценз за извършване
на превоз на пътници или товари на територията на Република България, лиценз за
извършване на международен превоз на пътници или товари - лиценз на Общността,
или удостоверение за регистрация - за извършване на таксиметрови превози на
пътници, и документи, които се изискват от този закон.
Според чл. 7, ал. 1, изречение второ от ЗАвтП за всяко
моторно превозно средство, с което превозвачът извършва дейността, министърът
на транспорта, информационните технологии и съобщенията или оправомощени от
него длъжностни лица издават съответно заверено копие на лиценза на Общността
или удостоверение за обществен превоз на моторно превозно средство
Според разпоредбата на чл. 29, ал. 1 от ЗАвтП
български превозвач може да извършва международен превоз на пътници, ако
притежава лиценз на Общността и разрешително, когато такова се изисква по
силата на международни договори, по които Република България е страна.
Според легалните определения дадени в § 1, т. 1, т. 2
и т. 14 от ДР на ЗАвтП "Обществен превоз" е превоз, извършван за
чужда сметка или срещу заплащане и икономическа облага, който се извършва с
моторно превозно средство, "Превоз на пътници" е дейност на лице,
което извършва услуги по извършване на превоз на пътници с моторно превозно
средство за чужда сметка или срещу заплащане или икономическа облага, а
"Международен превоз" е всеки превоз на товари или пътници, при който
се преминава през държавна граница.
От анализа на тези разпоредби следва изводът, че
международният превоз на пътници е вид обществен превоз на пътници, за
извършването на който се изисква лиценз за извършване на международен превоз на
пътници или товари - лиценз на Общността, а за МПС, с което се извършва
превозът, трябва да има издадено съответно заверено копие на лиценза на
Общността
Съгласно чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. „б” от същия закон
- временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач, който
извършва обществен превоз на пътници или товари с МПС, без да има издадено
удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или не е включено в
списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на
пътници, или без да има заверено копие към лиценз на Общността – до
отстраняване на нарушението, но за не повече от една година.
От анализа на тези норми следва, че извършването на
международен превоз на пътници, който по
своето естество е ѝ обществен превоз, с МПС, което няма заверено копие към лиценза на
Общността, е основание за налагане на ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. „б” от
ЗАвтП - „временно отнемане на
свидетелството за управление на МПС“ на водача, който извършва превоза,
като и в двете хипотези срокът на мярката е до отстраняване на нарушението, но
за не повече от една година / 12 месеца/.
В
настоящият случай съдът намира, че по
безспорен и несъмнен начин, е доказано, че на 05.05.2021 год. към момента на проверката от контролните
органи оспорващият Б. С. е извършвал услуга по извършване на превоз на А. И. М.
с ЕГН **********, Г. В. М. с ЕГН ********** и Р. Г. Х. с ЕГН ********** от Република България за Федерална
Република Германия с лек автомобил „Фолксваген Транспортер“, категория M1, с рег. № ********, собственост на
А. А. Я. с ЕГН **********, за което всеки един от тях му е заплатил по 100 евро, т.е. извършвал е
обществен превоз на пътници под формата на международен превоз на пътници. Към
момента на проверката и към
датата на издаване на оспорената заповед за процесния автомобил не е имало
издадено заверено копие към лиценз на Общността
Противно на изложеното в жалбата, не само физическото
преминаване на държавна граница, но и намерението за това, с предварително определен
маршрут и крайна точна, прави превоза международен по смисъла на § 1, т. 14 от
ДР на ЗАвтП. Както в оспорената заповед, така и в АУАН, от който органа черпи
фактическите обстоятелства за прилагане на ПАМ, е посочено, че маршрутът на
превоза е бил от България до Германия, за където са пътували всички пътници,
включително и оспорващия. Предвид безспорно установения маршрут на пътуването
от България до Германия, то несъмнено процесният превоз се явява „международен“
по смисъла на § 1, т. 14 от ДР на ЗАвтП.
Не е спорно също така, че за МПС „Фолксваген
Транспортер“ с рег. № ********, няма
издаден лиценз за извършване на международен превоз на пътници или товари –
лиценз на Общността, изискуем съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗАвтП, респ. в
автомобила е липсвало заверено копие от него.
Неоснователни са и твърденията на оспорващия, че не е
извършвал обществен превоз на пътници, тъй като съгласно легалната дефиниция на
§ 1, т. 2 от ДР на ЗАвтП за такъв било необходимо извършването на повече от
една услуги, а извършената от него единична услуга не била достатъчна да доведе
до нарушение на закона. Съдът намира, че е без значение бройката на
установените случаи на извършвани от лицето транспортни услуги по превоз на
пътници, за да се счита извършвания от него превоз за „превоз на пътници“ по
смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ЗАвтП. Аргументът за лексикалното и граматическото
тълкуване на дефинитивната допълнителна разпоредба е несъстоятелен.
Неоснователно е и твърдението на оспорващия, че не е
извършвал превоза срещу заплащане, тъй като платените 100 евро от трима от
пътници не са за осигуряване на храна и подслон по пътя. В обясненията си
тримата пътници изрично посочват, че са заплатили на водача по 100 евро, за да
ги закара до Германия, т.е. платили са на оспорващия за услугата „превоз на
пътници”.
След като фактическите основания, посочени в
разпоредбата на чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. „б” от ЗАвтП са безспорно установени
и са били налице към момента на издаване на оспорената заповед, с която е
наложена предвидената в нея ПАМ, то заповедта е материално законосъобразна в
тази ѝ част.
Съдът счита също, че в допуснатата ѝ до
оспорване част заповедта съответства и
на целта на закона. За да е налице несъответствие, би трябвало
административният орган да е упражнил предоставеното му публично субективно
право не за осъществяване на интереса, за който е установено от закона това
публично право, или да е нарушил принципа на съразмерност при издаване на
оспорения акт.
След като в хипотезата на чл. 106 а, ал. 1, т. 4, б. "б" ЗАвтП органът разполага с една-единствена
възможност за законосъобразно произнасяне, а именно – при констатация за
наличие на предвидените в хипотезата на посочената норма юридически факти да
приложи предвидената в закон ПАМ за срок до отстраняване на нарушението, но не
повече от 12 месеца и законът е приложен правилно, то заповедта съответства и
на целта на закона. В тази хипотеза органът действа в условията на обвързана
компетентност и не разполага с оперативна самостоятелност. Следователно
възпроизвеждайки текста на чл. 106 а, ал. 1, т. 4, б. "б" ЗАвтП в частта относно срока на
мярката, органът не е нарушил
изискването за мотивираност на волеизявлението си, а е изпълнил точно
нормативното предписание. Не е необходимо и допълнително указване в какво се
състоят действията, които следва да приеме адресатът, за да се счита, че е
настъпило визираното в цитираната разпоредба прекратително условие. Достатъчно
ясна индиция за това е описанието на извършеното нарушение и характера на
наложената ПАМ, насочена към превенция на нарушенията и отстраняване на вече
започнали такива. В този смисъл е и
най-новата практика на ВАС / виж Решение № 12968 от 17.12.2021 г. на ВАС по
адм. д. № 5866/2021 г., Седмо отделение/.
За прецизност на изложението
следва да се посочи, че въпросът относно справедливостта, обосноваността и
пропорционалността на предвидените в ЗАвтП принудителни административни мерки е
в компетентността на законодателните органи на Република България. След като
законодателят на този етап от развитие на процесните обществени отношения е
преценил като разумно засягането на правната сфера на адресатите за посочения
период, независимо дали деянието е изолиран случай или трайна практиката, както
и без значение от факта дали лицето възнамерява или не да извършва обществената
услуга по занятие, то органът е длъжен да се съобрази с тази предварително
определена като интензивност принуда и да я приложи така, както е установена по
нормативен път.
Предвид изложеното оспорената заповед в тази ѝ
част е валиден административен акт и не
са налице основанията по чл. 146 от АПК за нейната отмяна, поради което следва
да бъде потвърдена.
Мотивиран така, съдът на основание чл. 159, т. 4 и чл.
172, ал. 2 от АПК
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Б. Я. С. от с. Я.,
обл. Р. срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
РД-14-1466 от 05.05.2021 год. на директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация”
– Русе в частта ѝ, с която се оспорва т. 1 от заповедта за прилагане на
ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗАвтП - временно спиране от движение на
МПС „Фолксваген Транспортер“ с рег. № ********,
собственост на А. А. Я. – до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12
месеца, и ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО в тази му част.
ОТХВЪРЛЯ оспорването на Б. Я. С. от с. Я., обл. Р.,
срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-1466
от 05.05.2021 год. на директора на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация” – Русе в останалата част.
Решението, в частта която има характер на определение,
може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд, чрез
Административен съд – Разград, в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.
В останалата част решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховния административен съд, чрез Административен съд –
Разград, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: /п/