Определение по дело №2321/2021 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 966
Дата: 16 юни 2022 г.
Съдия: Христина Петкова Юрукова
Дело: 20217180702321
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 26 август 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ 966/16.6.2022г.

 

гр. Пловдив

 

 

Административен съд Пловдив, І състав, в открито заседание на  деветнадесети май, две хиляди двадесет и втора година, в състав                                                 СЪДИЯ: ХРИСТИНА ЮРУКОВА

при секретаря К.Р., като разгледа докладваното от съдията Христина Юрукова административно дело № 2321, по описа на съда за 2021 г., намери за установено следното:

Производството е по реда на реда на глава десета, раздел IV от АПК.

Образувано е по жалба на „Б.“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ж.к.Изгрев, ул.Вратцата № 10, бл.10, вх.Б, ет.5, ап.9, представлявано от *** М.Б., с пълномощник адв. С., срещу мълчалив отказ на кмета на Община Пловдив по заявление с вх.№ 19 Ф – 6523-4/19.07.2021г. за издаване на разрешение за ползване на място – общинска собственост. След представяне на административната преписката и наличието на издадено писмо с рег. № 19 Ф – 6523-5/28.07.2021г. на кмета на Община Пловдив, с което дружеството е уведомено, че във връзка с обжалван отказ с изх.№ 21Ф2860/28.04.2021г. на кмета на Община Пловдив пред съда, производството по заявлението от 19.07.2021г. се спира на основание чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК, дружеството жалбоподател прави уточнение на своята жалба с писмо с вх. № 18048/13.10.2021г.(л.43 от делото) и прецизира предмета на оспорване – писмо с рег. № 19 Ф – 6523-5/28.07.2021г. на кмета на Община Пловдив. Счита, че двете заявления са с различен предмет, отнасят се за различни периоди, поради което са самостоятелни производства и не са налице основанията са спиране на производството. Иска се отмяна на спирането и присъждане на разноски по списък.

         Кмет на Община Пловдив, чрез упълномощен юрисконсулт, в писмени становище и в съдебно заседание, оспорва жалбата. Възразява срещу нейната допустимост, алтернативно счита същата за неоснователна. Претендира разноски за юрисконсултска защита и прави възражение за прекомерност.

Въз основа на представените по преписката доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

         „Б.“ ЕООД, с ЕИК ********* е подало до кмета на Община Пловдив заявление с вх.№ 19 Ф – 6523-4/19.07.2021г. за издаване на разрешение за ползване на място – общинска собственост за мобилно съоръжение, намиращо се в СК „Отдих и култура“, зона 4, обект 3 за площ от 6 кв.м. за период 01.08.2021г. до 31.10.2021г.

         С писмо с рег. № 19 Ф – 6523-5/28.07.2021г. на кмета на Община Пловдив дружеството е уведомено относно заявлението му от 19.07.2020г., че във връзка с обжалван от него предходно издаден отказ с изх. № 21Ф2860/28.04.2021г. на кмета на Община Пловдив, производството по заявлението от 19.07.2021г. се спира на основание чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК. Писмото е подписано от зам.-кмет на Община Пловдив в условията на заместване въз основа на Заповед № 21ОА-1247/25.05.2021г. на кмета на Община Пловдив и представени данни за отсъствие на титуляра поради временна неработоспособност в период 05.07.2021г.-03.08.2021г. Писмото е изпратено на дружеството по пощата, като от данните от известието за доставяне, същото се е върнало непотърсено.

         На 19.08.2021г. Дружеството е депозирало чрез административния орган жалбата срещу мълчаливия отказ на кмета за произнасяне по заявлението му от 19.07.2021г., като последва уточнение, че насочва същата срещу писмото     с рег. № 19 Ф – 6523-5/28.07.2021г. на кмета на Община Пловдив.

         Установява се от изисканото и приложено АД № 1500/2021г. по описа на Административен съд Пловдив, че „Б.“ ЕООД е подало Заявление с вх. № 21 Ф-2860/20.04.2021 г. за издаване на разрешение за ползване на място – общинска собственост за поставяне на преместваем обект – мобилно съоръжение за сладки и тестени изделия, намиращо се в град Пловдив, СК „Отдих и култура“, Зона 4, Обект 3 за площ от 6 кв. м. за периода от 01.05.2021 г. до 31.07.2021 г.         С Писмо изх. № 21 Ф 2860 от 28.04.2021 г. кметът на Община Пловдив е уведомил дружеството, че е налице хипотезата на чл. 27, ал. 2, т. 2 от АПК, доколкото е налице образувано друго административно производство и не следва да бъде разгледано по същество заявлението от 28.04.2021г. С определение № 1482/07.10.2021г. по адм.д. № 1500/2021г. Административен съд Пловдив е отменил отказа на кмета на Община Пловдив и е изпратил преписката за произнасяне по същество със задължителни указания. С разпореждане № 12399/06.12.2021г. по дело № 11780/2021г. Върховен административен съд е оставил без разглеждане касационната жалба на кмета срещу определението на съда. Разпореждането на касационната инстанция е влязло в сила на 18.12.2021г., с което е влязло в сила и определението по адм.д. № 1500/2021г. на Административен съд Пловдив.

         Въз основа на така установеното съдът прави следните изводи:

         Съгласно т. 8 от Постановление № 4 от 1976 г. на Пленума на Върховния съд, при постановен изричен отказ на административния орган, жалбата срещу мълчаливия отказ трябва да се приеме като жалба и срещу изричния отказ. По подадената жалба на дружеството от 19.08.2021г. и направените уточнения, съдът приема, че е валидно сезиран и предмет на оспорване е писмото с рег. № 19 Ф – 6523-5/28.07.2021г. на кмета на Община Пловдив.

         В акта не е указано какъв е срокът за обжалване, а само е посочен редът по глава десета, раздел ІV, като по аргумент на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от АПК липсата на указан срок удължава срока за обжалване с два месеца. Липсата на доказателства за съобщаване на акта на дружеството също е с последица срочност на жалбата.

Съдът намира, че жалбата е подадена в законния срок по чл. 197 от АПК, във вр. с чл. 140, ал. 1 от АПК, от процесуално легитимирана страна, пред компетентния съд, поради което разглеждането й е допустимо.

Заявление с вх. № 19Ф-6523-4/19.07.2021г. на „Б.“ЕООД е подадено по образец 1 от Наредба на ОбС Пловдив за реда и условията за издаване на разрешение за ползване на място общинска собственост на територията на Община Пловдив(НРУИРПМОСТОП). Съгласно чл. 6, ал. 1 от НРУИРПМОСТОП Разрешение за ползване на място общинска собственост за поставяне на мобилен преместваем обект или обект с кампаниен характер се издава от кмета на община Пловдив или упълномощен от него зам.-кмет за територия АИР, ЦГЧ и територията, заключена между границите: на север – коритото на река Марица, на изток – бул. Копривщица, ул. Ясна поляна, ул. Братия, бул. Шести септември, на юг – бул. Свобода, ул. Парк Отдих и култура, на запад -крайна регулационна граница на подробен паркоустройствен, регулационен и застроителен план "Спортен комплекс Отдих и култура" гр. Пловдив (одобрен с решение № 368, взето с протокол № 29 от 29.11.2001 г. на ОбС-Пловдив).

Кметът на община Пловдив се е произнесъл по заявлението изрично с процесното писмо с рег. № 19 Ф – 6523-5/28.07.2021г., като е спрял производството на основание чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК, като е приел, че административното и съдебно производство по заявлението с вх. № 21Ф2860/28.04.2021г., е преюдициално за произнасянето му по заявлението с вх. № 19 Ф-6523-4/19.07.2021г. и той не може да издаде административен акт преди неговото приключване.

Съдът счита, че оспорваният акт е издаден от компетентен орган, в рамките на предоставената му материална и териториална компетентност с оглед представените заповед за заместване и данни за отсъствието на титуляра.

Актът му отговаря на изискванията за съдържание по чл. 59, ал. 2 от АПК. В него са изложени фактическите и правни основания за издаването му.

Съгласно чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК административният орган спира производството при наличието на образувано друго административно или съдебно производство, когато издаването на акта не може да стане преди неговото приключване. В тези случаи спирането се постановява след представяне на удостоверение за наличие на образувано производство, издадено от органа, пред който то е образувано. В преписката е налично съдебно удостоверение, че е образувано адм.д.№ 1500/2021г. на Административен съд Пловдив по жалба на „Б.“ЕООД срещу  мълчалив отказ на кмета на Община Пловдив по заявление с вх. № 21Ф2860/20.04.2021г. Спирането е постановено на дата 28.07.2021г., което е преди издаване на удостоверението и сочи на неточно прилагане на процесуалния закон.

Съдът счита, че административният орган е спрял производството при липса на законна предпоставка.

Релевантният по делото въпрос е дали мълчаливият отказ(изрично произнасяне в писмо) на кмета на Община Пловдив по заявление с вх. № 21Ф2860/20.04.2021г. и съдебният акт по АД № 1500/2021 са с преюдициално значение за производството по заявление с вх. № 19 Ф-6523-4/19.07.2021г. на „Б.“ЕООД.

За да е налице основание за спиране на административното производство, произнасянето на административния орган следва да е обусловено от посоченото административно производство и решението на съда по обжалване на акта от това производство. За да е налице преюдициалност следва едното производство да е обусловено от другото.

От представените по делото доказателства се установява, че липсва идентичност в предмета на подадените заявления от 28.04.2021г. и от 19.07.2021г. Заявленията на дружеството се отнасят до искане за издаване на разрешение за ползване на едно и също място на територията на СК "Отдих и култура", зона 4, обект 3, но съответно за различни тримесечни периоди, което несъмнено води до различен предмет на заявленията. Безспорен е фактът, че двете заявления не са с идентичен предмет. В случая кметът на Община Пловдив следва да разгледа всяко едно заявление, по което се образува отделна административна преписка, за която следва преценка дали са изпълнени законовите изисквания с представените към заявленията документи. Няма обусловеност и връзка между производствата по заявлението от 28.04.2021г. и по заявлението от 19.07.2021г., касаещи заявен различен период. Издаването на акта по заявление от 19.07.2021г. не е обвързано с приключване на административното или съдебното производство, касаещо заявлението от 28.04.2021г., което е за друг отминал период. Законосъобразността на предходния акт не е обвързана със законосъобразността на акта, който следва да бъде издаден по заявлението, подадено на 19.07.2021 г.

Друг въпрос е, че издаването на разрешението за ползване се обуславя от издадено разрешение за поставяне, което за процесния обект не е ясно и доказано дали е налично, като не е представено към заявлението от 19.07.2021г. Съгласно чл. 2 от НРУИРПМОСТОП с нея се въвежда разрешителен режим за ползване на място общинска собственост за поставяне на преместваем обект по смисъла на Наредба за реда за поставяне на преместваеми обекти за увеселителна, търговска или друга обслужваща дейност и елементите на градското обзавеждане на територията на община Пловдив и за ползване на общинско място за местодомуване на леко МПС без поставяне на преместваем обект.

С тези аргументи, настоящият състав намира, че е незаконосъобразно по реда на чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК административният орган да спира производството по издаване на разрешение по заявление с вх. № 19 Ф-6523-4/19.07.2021г., тъй като същото не е обусловено от произнасянето с административен акт по подаденото заявление с вх. № 21Ф2860/20.04.2021г. 

Основателни са доводите на жалбоподателя, че административното производство по заявление с вх. № 21Ф2860/20.04.2021г. и съдебното производство по адм.д. № 1500/2021г. на Административен съд Пловдив не е преюдициално по отношение на административното производството за издаване на разрешение за ползване по заявление за друг период. По тези съображения е неправилна  преценката на административния орган за наличие на основания за спиране на административното производство. По силата на чл. 54, ал.1, т.5 АПК административният орган спира производството при наличието на образувано друго административно или съдебно производство, когато издаването на акта не може да стане преди неговото приключване. В настоящия случай посочените кумулативно дадени изисквания не са налице. В случая такава обусловеност няма.

Поради липса на предпоставки на чл.54, ал. 1 т. 5 от АПК за спиране на административното производство, постановеното спиране на административното производство с писмо с рег. № 19 Ф – 6523-5/28.07.2021г. на кмета на Община Пловдив следва да бъде отменено, а преписката върната на административния орган за произнасяне.

Ответната страна следва да бъде осъдена да заплати направените по делото разноски в настоящото производство в размер на 50 лева за внесената от оспорващия държавна такса и 500 лева за адвокатско възнаграждение, което съдът не счита за прекомерно с оглед минималните адвокатски възнаграждения по чл.8, ал. 3 от Наредба № 1/2004.

Водим от горното и на основание чл. 200, ал.1 от АПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ Акта за спиране на производство по заявление с вх. № 19 Ф-6523-4/19.07.2021г. на „Б.“ЕООД, обективиран в писмо с рег. № 19 Ф – 6523-5/28.07.2021г. на кмета на Община Пловдив.

ИЗПРАЩА преписката на кмета на Община Пловдив за продължаване на административното производство и произнасяне по заявлението.

Осъжда Община Пловдив да заплати на „Б.“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ж.к.Изгрев, ул.Вратцата № 10, бл.10, вх.Б, ет.5, ап.9, представлявано от *** М.Б., сумата от 550 (петстотин и петдесет) лева разноски по производството.

На основание чл. 200, ал. 2 от АПК, определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд на Република България от страните, участващи в административното производство.

 

                                                                   

СЪДИЯ: