Р Е Ш Е Н И Е
№ 575
22.11.2021 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
Секретар: Ивелина Въжарска
Прокурор: Цвета Пазаитова
като разгледа докладваното от съдия В.Желева и.административно дело №738 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.203, ал.1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.1, ал.2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по искова молба от Г.И.М., ЕГН **********,***, с посочен по делото съдебен адрес:***, адвокат Д.А., против Областна дирекция на МВР Хасково, с адрес: ***
Предявеният иск е с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, като ищецът претендира да бъде осъден ответника да му заплати сумата в размер на 10 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно задържане със Заповед за задържане на лице УРИ: 271з-113, издадена на 30.03.2021 г. от полицейски орган при РУ гр.Харманли – И. П. И. – инспектор в Г„КП“ при РУ гр.Харманли, отменена с Решение №2 от 21.04.2021 г. по АНД №167/2021 г. по описа на Районен съд – Харманли, влязло в сила на 05.05.2021 г. С исковата молба се претендира и законна лихва върху сумата, считано от 05.05.2021 г.
Ищецът твърди, че в следствие на така издадената незаконосъобразна заповед претърпял и продължавал да търпи значителни неимуществени вреди, тъй като прилагането на тази принудителна административна мярка му причинила, и продължавала да му причинява значителни негативни преживявания – стрес, срам, притеснения, безпокойство, неудобства. Създалото се в тази връзка положение се отразило негативно и на здравословното му състояние, както и на личния, професионалния и социалния му живот. Сочи, че такива вреди щял да изпитва и занапред. Заявява, че при издаването на заповедта бил практикуващ адвокат в АК Хасково, какъвто бил и в момента. Задържането му било оповестено и отразено в множество централни и регионални, електронни и печатни медии, и станало достояние и известно на широк кръг лица, което сринало авторитета и сериозно накърнило професионалната му репутация. Възникнали съмнения за професионалните му качества и морал, което се отразило на работата му като адвокат. Редица негови познати и колеги започнали да странят от него, доверието на клиентите му също значително намаляло, намалял и броят на клиентите, като навсякъде се коментирало задържането му и се изразявали съмнения, че „не може да няма защо“, „какъв адвокат бил, след като го задържали“, „как щял да защитава клиентите, след като той не можел да се защити“, и други подобни, което го обидило и накърнило авторитета му. Много от клиентите и приятелите му започнали да се шегуват „солено“ и неуместно със ситуацията, и „да му подмятат“ във връзка със случая, заради който уж се извършило задържането, което много го обиждало и разстройвало. По тези причини преживял силни притеснения и тревоги, бил разстроен, чувствал се унизен, огорчен и омерзен от наложената му мярка и дадената ѝ гласност в медиите. Било създадено впечатление и мнение, че е „купувач на гласове“, като от всички задържани само неговото име се тиражирало в медиите. Чувствата на унижение, омерзение, огорчение, притеснение и неудобства се засилили и от това, че бил „придружаван“ от няколко полицаи, от кантората му до сградата на РУ Харманли, където бил задържан, покрай съда, пред който имало съдии и съдебни служители, които станали свидетели на задържането му, от което се почувствал особено неудобно и притеснено. Още по-голямо неудобство и притеснение изпитал в сградата на РУ Харманли, където бил настанен на мястото за задържани лица, заедно с други задържани лица от криминалния контингент, което място било точно до входа на районното, и от където минавали всички служители и посетители, като почти всички от тях го познавали, а с повечето бил работил заедно, тъй като работил в системата на МВР, и в частност РУ Харманли, като разследващ полицай. От притеснение, неудобство и срам му се искало, както се казва „да потъне в земята“, но това било невъзможно, тъй като бил задържан. Ищецът твърди, че още при задържането и след това започнал да се изпотява, да вдига високо кръвно налягане, да получава сърцебиене, да има неврологични проблеми, и да не се чувства добре физически и психически, каквито оплаквания и проблеми нямал до момента на задържането. Чувствал се подтиснат, напрегнат и тревожен, страдал от безсъние и главоболие, поради което се наложило да потърси лекарска помощ, включително от личен лекар, невролог и психолог, като провел и продължавал да провежда медикаментозно лечение. Съществено се променил начинът му на живот. Станал затворен, ограничил контактите си, спрял да посещава заведения, да се среща с приятели и познати, да ходи на спортни занимания, които преди това му били любими, и му доставяли удоволствие, и поддържали здравето и духа му. Започнал да избухва от незначителни неща и да се кара с най-близките си. Чувствал неудобство и притеснение и при ходене на работа, тъй като бил известна личност, и навсякъде от граждани и колеги се шушукало, и се обсъждало задържането му, като имало и подигравателни погледи и изказвания, многозначителни намеци. Твърди се, че несъмнено издаването на незаконната заповед и неправомерното му задържане, при установените по делото условия, имало негативно отражение върху психическото състояние на задържаното лице, като в тази насока се цитира Решение №4577 от 23.04.2015 г. на ВАС по адм.дело №2889/2014 г., III о., което се приемало, че самото задържане на незаконно правно основание вече обосновава унизително спрямо лицето отношение, което надхвърляло прага на суровост по смисъла на чл.3 от ЕКПЧ, заради незаконния му характер. Безспорно била налице причинно-следствена връзка между доказаните като претърпени неимуществени вреди и отменената като незаконосъобразна заповед за задържане, тъй като именно в резултат на нейното изпълнение задържаното лице претърпявало претендираните вреди. Следвало да се има предвид и това, че издаването на заповедта и задържането на ищеца било в нарушение на чл.5, §1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Когато задържането било направено въз основа на незаконосъобразна заповед, самото то съставлявало незаконно лишаване от свобода. Заповедта за задържане дори не отговаряла на формалните законови изисквания и била лишена от всякакво основание, като при извършените преди това процесуални действия не се открили никакви данни и вещи за извършване на каквото и да е престъпление, но въпреки това била издадена незаконната заповед и постановено задържането на ищеца, без да се вземат предвид тези обстоятелства и възраженията му в тази връзка. Твърди се, че дори само това би могло да доведе до извода, че задържането не било съвместимо с принципа за защита на лицата от произвол, като в тази насока се посочва Решение от 24.06.2014 г. на ЕСПЧ по жалби №50027/08 и №50781/095 – П. и П. срещу България.
Ответникът, Областна дирекция на МВР – Хасково, в представен по делото писмен отговор на исковата молба, изразява становище, че така предявеният иск е допустим, но разгледан по същество е неоснователен и недоказан. Излагат се подробни съображения, въз основа на които се твърди, че предявената искова молба следва да бъде отхвърлена.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита предявения иск за неимуществени вреди за основателен и за доказан, и предлага същият да бъде уважен в справедлив размер.
Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
На 30.03.2021 г., в 12:50 часа, ищецът Г.И.М. е задържан за срок до 24 часа в помещение за временно задържане на РУ гр.Харманли, със Заповед за задържане на лице УРИ:271з-113/30.03.2020 г. (цифрата на годината е неточно посочена), издадена от И. П. И., на длъжност инспектор в Г„КП“ при РУ гр.Харманли. Съгласно отразеното в разписка след текста на заповедта, задържаното лице е освободено в 16.40 часа на 30.03.2021 г.
С Решение №2 от 21.04.2021 г., постановено по АНД №167/2021 г. по описа на Районен съд – Харманли, е отменена Заповед за задържане на лице УРИ:271з-113/30.03.2020 г., издадена на 30.03.2021 г. от полицейски орган – И. П. И.– инспектор в Г„КП“ при РУ Харманли, с която на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР е задържан за срок до 24 часа Г.И.М., ЕГН:**********,*** и се осъжда ОДМВР Хасково да заплати на същия направените по делото разноски в размер на общо 510 лв. за адвокатско възнаграждение и държавна такса. Съдебният акт е влязъл в сила на 05.05.2021 г.
По делото са приети като доказателства амбулаторни листове за извършени прегледи на Г.И.М. на 05.04.2021 г., 27.04.2021 г. и 28.06.2021 г. Видно от същите, ищецът има здравословни проблеми, за които му е назначено медикаментозно лечение. В амбулаторния лист от 28.06.2021 г. е вписано, че пациентът е с основна диагноза „Рецидивиращо депресивно разстройство, сегашен епизод – умерено тежък“, като е посочено също, че е касае за пациент, преживял тежка психотравма през м.март 2021 г. Оплакванията продължавали – неспокойствие, нарушен сън, главоболие, липса на концентрация, намалена работоспособност, световъртеж, страх за сигурността на живота си и на семейството. Представен е и Болничен лист №Е20210512510 за временна нетрудоспособност, за периода от 07.04.2021 г. до 21.04.2021 г. (15 дни), с посочена диагноза „Световъртеж от централен произход“.
По делото бяха събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Л. Б. Г. и Н. В. М..
Свид.Г. посочи, че живее във фактическо съжителство с ищеца от 2011 г. Относно задържането му през месец март разказа, че се случило рано сутринта, когато си били вкъщи и стресът бил много голям. В началото ищецът се държал доколкото можел, но вече в късния следобед като го видяла, бил доста притеснен, тъй като там в полицията всички били колеги, знаели се, в малък град били, и били работили заедно. Като се прибрал, бил с кръвно 160, при което се наложило да посещава по-късно невролог и психолог. Притеснението си оказало голямо влияние. М. не спял, премислял нещата. Около месец не отивал в кантората си, защото му било неудобно, срамно и притеснително от случилото се. Станал изнервен, сприхав. В дома им или се мълчало, или ако се говорело, се говорело единствено това какво се е случило и кой какво бил чул. Появили се дрязги. Според свидетелката, преди задържането му М. не бил такъв, бил адвокат със самочувствие, ходел всеки ден на работа, спортувал. После нито спортувал, нито му се виждало с някой, не вдигал телефони. Преди задържането бил доста социален човек, но след задържането му това се променило, загубил доста приятели, които вече не му се обаждали. Свидетелката сочи, че имало „подмятания“ от хората, което го унижавало и го карало да се чувства зле. Имало и промяна на отношението на клиенти, които, според свидетелката, вече се притеснявали дали ищецът ще може да си свърши работата като адвокат. След като бил задържан и ходел по лекари, на М. се наложило да пие успокоителни, за да може да спи и да продължава да си върши работата. Според свидетелката последиците, отражение на задържането, продължавали и в момента, тъй като продължавали намеците и подмятанията спрямо ищеца, и бил засегнат авторитета му в града.
Свид.М. посочи, че познавал ищеца от около 7-8 години, тъй като били от един град, отношенията им били приятелски, били и семейни приятели. Запознат бил със задържането на ищеца. Разказва, че преди това да се случи, ищецът бил изключително комуникативен, енергичен човек, с който си говорели на всякакви теми, и който „гледал доста философски на живота“. След задържането свид.М. забелязвал, че ищецът бил доста подтиснат, затворен в себе си, дори депресиран. Преди задържането ходели заедно да спортуват – на фитнес, играели тенис, но след задържането всичко това приключило. Вече доста рядко се срещали и при срещите им ищецът споделял притеснения, как името му е опетнено, как авторитетът му е почернен, как ще си загуби клиентите, приятели, близки, семейство. На свидетеля била известна и промяна в отношението на други техни познати, приятели на ищеца, които поради задържането му изразявали съмнения относно неговия морал и неговите качества като адвокат. Това излязло и в пресата, а свидетелят бил чел само негативни коментари.
По делото са представени също разпечатки от публикации в медии от 31.03.2021 г., 01.04.2021 г. и 02.04.2021 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Според разпоредбата на чл.203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл.1 от ЗОДОВ, като исковете се разглеждат по реда на чл.203 и сл. от АПК, към който препраща и изричният текст на чл.1, ал.2 от ЗОДОВ. Според чл.4 от ЗОДОВ, Държавата в лицето на своите органи дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Поради това отговорността се характеризира като обективна, безвиновна, а възникването на право на обезщетение предполага установяване на незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия. Във фактическия състав на отговорността на Държавата се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав, не може да се реализира отговорността на държавата или общината по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
В случая от доказателствата по делото се установи наличието на всички предпоставки за ангажиране на отговорността на ответната страна – Областна дирекция на МВР – Хасково.
Налице е незаконосъобразен акт – Заповед за задържане на лице УРИ: 271з-113, издадена на 30.03.2021 г. от полицейски орган при РУ гр.Харманли, отменена с Решение №2 от 21.04.2021 г. по АНД №167/2021 г. по описа на Районен съд – Харманли, влязло в сила на 05.05.2021 г. Незаконосъобразният акт е издаден от орган в структурата на ответната Областна дирекция на МВР Хасково, която е юридическо лице, видно от чл.37, ал.2 от Закона за Министерството на вътрешните работи, и следователно е пасивно легитимирана да отговаря по така предявения иск, съгласно чл.205 от АПК.
В случая с предявения иск се претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразно постановената спрямо ищеца Заповед за задържане на лице издадена на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР. В този смисъл като властнически акт, издаден от административен орган, по административен ред и при изпълнение на административна дейност, заповедта за задържане на лице по чл.72, ал.1 от ЗМВР представлява акт на длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, по смисъла на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Безспорно е установено по делото, че Заповедта за задържане на лицето Г.И.М. в помещение за временно задържане на РУ гр.Харманли е била отменена като незаконосъобразна с влязло в сила на 05.05.2021 г. Решение №2 от 21.04.2021 г. по АНД №167/2021 г. по описа на Районен съд – Харманли.
С оглед изложеното, съдът приема, че са налице първите две предпоставки за ангажиране на отговорността на Областна Дирекция на МВР – Хасково по предявения иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ – издаден незаконосъобразен акт от длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, отменен по съответния ред.
Съдът приема за доказано наличието и на другите два от кумулативно изискуемите елементи на фактическия състав по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ – настъпването на вреди за ищеца и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт и настъпилия вредоносен резултат.
С оглед изложеното в исковата молба, в случая се претендира обезщетение за твърдените като претърпени от ищеца неимуществени вреди, проявленията на които са посочени в исковата молба като такива, изразяващи се в негативни емоционални преживявания, страдания, накърняване на личното достойнство и на доброто име в обществото, претърпени в резултат на незаконосъобразното задържане.
На първо място следва да се посочи, че в резултат на постановената заповед за задържане ищецът е престоял в помещение за временно задържане на РУ гр.Харманли от 12.50 часа на 30.03.2021 г. до 16.40 часа на 30.03.2021 г. без основателна причина (с оглед отменителното решение на съда), което само по себе си е довело до настъпване на неимуществени вреди за него, изразили се в преживените негативни емоции, посочени в исковата молба – стрес, срам, притеснения, безпокойство, неудобства. Самият факт на задържане и фактическото лишаване на лицето от правото на свободно придвижване, предполага настъпването на емоционален стрес, поради което претендираните неимуществени вреди подлежат на обезщетяване. Създадените за времето на задържане дискомфорт и неудобства произтичат вследствие на изпълнението на незаконосъобразна принудителна административна мярка, каквато по своята същност е заповедта за задържане.
Освен в ограничение на правото на свободно придвижване на ищеца за времето от 12:50 часа до 16:40 часа на 30.03.2021 г., вредите в случая се изразяват също така и в претърпените от ищеца унижение, неудобство и притеснение, както и злепоставяне на доброто му име. С писмени доказателства по делото се установява както обстоятелството, че до м.август 2008 г. ищецът е бил служител – младши дознател в РПУ към Областна дирекция „Полиция“ – Хасково, т.е. свидетели на задържането му са станали негови бивши колеги, така и обстоятелството, че към 08.08.2021 г. срещу него няма образувани и неприключили наказателни производства и повдигнати обвинения – т.е. задържането е било безпричинно.
Съдът намира за доказана по основание исковата претенция и в частта, според която в резултат на задържането ищецът е претърпял душевно страдание, стрес, притеснения и неудобства, унижение и накърнен авторитет, и съществено се е променил в негативен план начинът му на живот. От събраните гласни доказателства, които съдът кредитира изцяло, като възпроизвеждащи непосредствените впечатления на свидетелите относно състоянието на ищеца след задържането му, и от приложените разпечатки от публикации в медиите, се установява, че незаконосъобразното задържане на ищеца е причинило изброените последици в психическото състояние на ищеца. Сочените в исковата молба обстоятелства се установяват еднозначно от показанията на разпитаните по делото свидетели, които са непротиворечиви и последователни. Доказано е и настъпилото влошаване в здравословното състояние на ищеца, за което са представени съответни писмени доказателства – амбулаторни листове и фактури във връзка с назначено медикаментозно лечение, удостоверяващи твърдените обстоятелства.
Безспорно е налице причинно-следствена връзка между изложените до тук неимуществени вреди и отменената като незаконосъобразна заповед за задържане, тъй като именно в резултат на изпълнение на същата задържаното лице претърпява тези вреди.
Съгласно нормата на
чл.4 от ЗОДОВ държавата дължи обезщетение за всички неимуществени вреди, които
са пряка и непосредствена последица от увреждането, а съгласно общото правило на
чл.52 от ЗЗД при репариране на такъв вид вреди размерът на обезщетението се определя
от съда по справедливост.
Съгласно трайно
установената съдебна практика, понятието „справедливост“ по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни, обективно
съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които следва да се вземат
предвид от съда при определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Такива
обстоятелства в случая са от една страна краткия период на задържане, от около
4 часа, а от друга – че лицето упражнява публична професия, каквато е адвокатската,
в сравнително малък град, а задържането му е станало обществено известно чрез
многобройни медийни публикации и репортажи, което предпоставя дългосрочни негативни
последици от разпространението на информацията за неговото задържане, оказало
се незаконно. Преценени съвкупно, релевантните обстоятелства обуславят
основателност на претенцията в размер от 3 000 лева, с който изброените
неимуществени вреди на ищеца ще бъдат овъзмездени справедливо. Над този размер,
до пълния предявен размер от 10 000 лева, исковата претенция е неоснователна и
недоказана, и следва да бъде отхвърлена.
Основателна е и претенцията
за присъждане на законната лихва върху обезщетението за вреди, считано
от 05.05.2021 г. Лихвата за забава се дължи от датата на влизане в сила на
съдебния акт за отмяна на заповедта – 05.05.2021 г., до окончателното изплащане
на сумата, съгласно задължителното за съдилищата разрешение, дадено с
Тълкувателно решение №3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк.гр.дело №3/2004 г.,
ОСГК, според което при незаконни актове на администрацията началният момент на
забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на
обезщетението, е влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите
административни актове, какъвто е и разглежданият случай.
На основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, съдът следва да осъди ответника да заплати на ищеца внесената държавна такса в размер на 10.00 лева.
При този изход на спора, на основание чл.10, ал.3, изр.второ от ЗОДОВ, ответникът следва да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска.
В случая не са представени доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение, а Договор за правна защита и съдействие от 19.07.2021 г., според който адвокат Д.Г.А. осъществява защитата на ищеца по делото безплатно, на основание чл.38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата.
Съгласно чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, в случаите по ал.1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, което съдът определя в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл.36, ал.2 и осъжда другата страна да го заплати.
Предвид фактическата и правна сложност на делото, размерът на адвокатското възнаграждение следва да бъде определен на минималния по чл.8, ал.1, т.4 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, от 830 лева за тази инстанция, и съразмерно уважената част от иска ОДМВР Хасково да бъде осъдена да заплати на адвокат Д.Г.А. адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие от 19.07.2021 г. в размер на 249 лева.
Водим от изложеното и на основание чл.203 и сл. от АПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Хасково, с адрес гр.Хасково, бул.„България“ №85, да заплати на Г.И.М., ЕГН **********,***, сумата от 3 000 (три хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразна Заповед за задържане на лице УРИ: 271з-113, издадена на 30.03.2021 г. от И. П. И.– инспектор в Г„КП“ при РУ гр.Харманли, отменена с Решение №2 от 21.04.2021 г. по АНД №167/2021 г. по описа на Районен съд – Харманли, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 05.05.2021 г., до окончателното й изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска на Г.И.М. срещу Областна дирекция на МВР – Хасково за разликата над 3 000 лева, до пълния предявен размер от 10 000 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Хасково, с адрес ***, да заплати на Г.И.М., ЕГН **********,***, направените по делото разноски в размер на 10.00 (десет) лева.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Хасково, с адрес ***, да заплати на адвокат Д.Г.А., ЕГН **********,***, адвокатско възнаграждение в размер на 249.00 (двеста четиридесет и девет) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: