Р Е Ш Е Н И Е
№192 26.10.2018г. гр.Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ
РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на
втори август две хиляди и осемнадесета
година
в
публично заседание в състав:
Председател:
Йорданка Майска-И.
секретар
Радостина Менчева
като
разгледа докладваното от съдия Майска
Гражданско дело № **4 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод постъпила искова молба подадена от И.А.Б., гражданин на
Руска Федерация, роден на ***г., в качеството му на собственик на 1/2ид.ч. от
самостоятелен обект с идентификатор *****.***.***.*.**, представляващ
апартамент № **, находящ се в ж.к.“Р.-*“, бл.* в м.А.,
гр.Несебър в сграда с идентификатор *****.***.***.*, заявена чрез пълномощника адв.Л.К. от АК-София, с посочен съдебен адрес *** против
Етажна собственост/ЕС/ на комплекс „Р.-*“, бл.*, вх.*, сграда с идентификатор *****.***.***.*,
находяща се в м.А., гр.Несебър, представлявана от
Председателя на управителния съвет/УС/ А.М.К..
Моли
се, да бъдат прогласени за нищожни, алтернативно отменени като
незаконосъобразни всички Решения на проведено на 27.03.2018г. Общо събрание на
собствениците в Етажна собственост на комплекс „Р.-*“, находяща
се в м.А., гр.Несебър.
По
първата претенция за прогласяване нищожност на решенията на ОС на ЕС от
27.03.2018г. се навежда, че същите са взети в противоречие със закона по-конкретно с разпоредбата на чл.8,ал.2 от ЗУЕС, тъй като сградата е само с един вход и не са били налице предпоставките
на чл.8, ал.2 от ЗУЕС.
По предявената претенция по чл.40 от ЗУЕС за
отмяна на решенията, взети от Общото събрание/ОС/ на етажната собственост/ЕС/,
проведено на 27.03.2018г. се сочи незаконосъобразност поради нарушения на
процедурата по свикване и провеждане на ОС. Така сочи се, че общото събрание е проведено в нарушение
разпоредбите на чл.12, ал.1 и чл.13 от ЗУЕС по отношение процедурата по
свикването, като е нарушена и разпоредбата на чл.16 ЗУЕС по отношение
съставянето на протокола от ОС в 7-дневен срок от провеждането на събранието, подписването
му и поставянето на общодостъпно място в сградата на съобщение за изготвянето
му, поради което и ищецът, не разполага с препис от него. В този смисъл се
твърди, че протокол от това общо събрание не е изготвян и се сочат гласни
доказателства в тази насока. Представени
са писмени доказателства касаещи активната легитимация на ищеца.
Предявени са обективно съединени при
условията на евентуалност претенции за прогласяване нищожност на взетите
решения на ОС на ЕС, проведено на 27.03.2018г. и с правно основание чл.40, ал.1 от ЗУЕС за
отмяна на решенията на ОС на ЕС като незаконосъобразни.
В месечния срок по чл.131, ал.1 от ГПК, ответната
страна е депозирала писмен отговор, с който твърденията, доводите и претенциите
заявени в исковата молба се оспорват като неоснователни. По отношение
претенцията за нищожност на решенията на ОС на ЕС се излагат множество
аргументи, че ЗЗД е приложим по отношение сделки/договори, но не и в настоящия
случай, при който е приложим специалния ЗУЕС, уреждащ отношенията в етажните собствености, съгласно който контролът за законосъобразност
на взетите решения на ОС се извършва по реда на чл.40 ЗУЕС. Навежда се и че в
исковата молба е аргументирана нищожност на взетите решения на ОС поради
противоречието им с несъществуваща в ЗУЕС норма-чл.**, ал.2 от с.з.. По
отношение предявената при условията на евентуалност претенция по чл.40 ЗУЕС се
твърди, че съобразно техническия паспорт на сградата, а и нейното изпълнение,
тя се състои от два входа, всеки от които се обслужва със самостоятелно
стълбище и асансьор, поради което е приложима разпоредбата на чл.8, ал.2 от ЗУЕС, като са спазени всички изисквания на специалния закона за свикването и
провеждането на атакуваното общо събрание, като за цялата процедура са изложени
подробни съображения и насрещни доводи. Приложени са с допълнителна молба
описаните в отговора но непредставени с него писмени доказателства в подкрепа
на твърденията в отговора. Отправено е искане за гласни доказателства, за
установяване процедурата по чл.16, ал.7 ЗУЕС.
Съдът след като обсъди
поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
ЗС и
ЗУЕС не урежда специални основания за нищожност на решенията на общото събрание
на етажната собственост. Отликите между вземането на решенията от сключването
на сделките са съществени, което е основание да се приеме, че решенията на
етажната собственост не са сделки и за тях няма да се прилага ЗЗД. Законосъобразността
на тези решения се определя от правилата за тях в ЗС и ЗУЕС, а не от ЗЗД.
Специфичен е и контрола за спазването им. За разлика от нищожността на
сделките, на която може да се позове всяка страна и заинтересовано лице
безсрочно, контролът за законосъобразност на решенията на етажната собственост
е съдебен, ограничен е със срок за предявяване на иска, който като процесуален
е преклузивен и тече от узнаването на решението,
извършено по реда за уведомяването за събранието - чл. 40 ал. 2 ЗУЕС. Отмяната на решението на етажната собственост може да се иска
при нарушаване на процедурата и при неспазване на императивни правни норми. Ограничението на срока за съдебен контрол
кореспондира на това, че и изпълнението на решенията е свързано със срок- чл. ** ЗУЕС,
уредена е специална процедура за изготвяне и оспорване съдържанието на
протокола и за уведомяване на собствениците и обитателите за взетите решения.
Определянето на срок за иска по чл. 40 от ЗУЕС е съобразен и с това, че тези решения засягат широк кръг лица и
отношения, включително и с трети лица, което изисква сигурност, налага се
бързина, включително и при изпълнение на решенията. Неспазването на различни
правила от предвидените за свикване и провеждане на общото събрание и за
вземане на решенията не е равностойно, но законът не определя кои пороци водят
до нищожност и кои до незаконосъобразност, като е оставил тази преценка на съда
в рамките на съдебното производство. Затова извън определения от закона срок не
може да се иска отмяна нито на нищожните, нито на незаконосъобразните решения.
Тук е неприложим принципа, че нищожност може да се установява без срок -така решение № 39 /19.02.2013 год. по гр. д. №
657/2012 год.на ВКС, I г. о., ГК и решение № 654/01.10.2009 год. по гр. д. № 1506/2008
год.на ВКС, III г. о. Така по първата претенция за прогласяване
нищожност на решенията на ОС на ЕС от 27.03.2018г. се навежда, че същите са
взети в противоречие със закона
по-конкретно с разпоредбата на чл.8,ал.2 от ЗУЕС, тъй като сградата е
само с един вход и не са били налице предпоставките на чл.8, ал.2 от ЗУЕС. За
тази си претенция ищецът ангажира писмо с изх.№ 115/16.05.2018г. от А.П.ООД,
подписано от арх.Р.Л.-Ж./л.42 по дело/, съгласно което дружеството като
проектант на комплекс „Р.*“, изграден в ПИ с идентификатор *****.***.***по КК
на гр.Несебър посочва че съгласно одобрен проект сградата представлява блок 1 е
само с един вход, както и гласни доказателства-в показанията си дадени в с.з.
от 02.08.2018г. св.К. твърди, че сградата е само с един вход. Ответникът от
своя страна представя технически паспорт на сградата/л.54-60 по дело/ в който е
посочено, че сградата е с голяма дължина, поради което е разделена на две
симетрични части, всяка от които се обслужва от самостоятелно стълбище и
асансьор, но липсват данни за подход към сградата, за обособени входове, посочено
е че на партера е обособен приемен блок с помещения за рецепция, управител,
охрана и т.н., посочено е че в хода на
строителството е променено стълбището, тангиращо към
източната фасада на ресторанта. Липсват и данни как са разположени стълбищата и
асансьорите в обема на сградата, липсват каквито и да било други технически
данни от които би могло да се направи извод как е обособен достъпът до
апартаментите в сградата, дали има един вход или са обособени повече. При тези
доказателства не би могло да бъде направен обоснован извод за провеждане на ОС в
нарушение на чл.8, ал.2 ЗУЕС, поради което и тази претенция подлежи на
отхвърляне поради недоказаност.
Предявеният иск, предмет на разглеждане на
настоящото дело, черпи правното си основание от разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗУЕС, според която всеки собственик
може да иска отмяна на незаконосъобразно решение на общото събрание, и има за
предмет установяване законосъобразността или незаконосъобразността на проведено
Общо събрание на етажна собственост. Според чл.40, ал.2 от ЗУЕС молбата се подава пред районния съд по местонахождението на етажната собственост в 30-дневен срок от получаване
на съобщението по чл.16, ал.7 от ЗУЕС. Както е посочено по-горе съдът приема молбата за допустима, тъй като е подадена видно от представените писмени доказателства в законовия срок. Съгласно
чл.41 от ЗУЕС собствениците или сдружението на собствениците се представляват
пред съда от председателя на управителния съвет /управителя/ или упълномощено
от него лице.
Искът
за отмяна на решенията на Общото събрание на етажната собственост е предявен от легитимирано лице – ищецът е собственик на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост, за което са представени
съответните доказателства.
Съобразно разпределението на доказателствената тежест в гражданския процес, ищецът следва да установи, че е етажен собстевник и че действително е проведено общото събрание, чиито решения се оспорват с исковата молба, за които обстоятелства се сочат доказаталства
с исковата молба, а ответникът следва да установи, че
правилно и законосъобразно са били свикани собствениците за провеждане на общо събрание, респективно че взетите решения са били законосъобразни.
По отношение доводите на ищеца за нарушения при
свикване на ОС, с оглед представените с писмения отговор писмени доказателства,
съдът намира следното:
Служебно известно е на съда, а и страните сочат в
исковата молба и писмения отговор, че общо събрание на ЕС, проведено на 26-ти и
27-ми 10.2017г. е обект на съдебен контрол по гр.д. № 1122/2017год. по описа на Районен съд – Несебър,
което и към настоящия момент не е приключило с влязло в законна сила решение.
Следователно
ОС на ЕС от 27.03.2018г., предмет на изследване по това производство не се явява първо/респ.учредително такова за
ЕС.
Така
оспореното ОС е свикано с покана от 19.03.2018г. с обявен дневен ред/вж.л.13 по
дело/ от Г.Ф.в качеството й на собственик на самостоятелен обект в сграда с
идентификатор № *****.***.***.* с адрес гр.Несебър, м.А., к/с „Л.*“, бл.1, вх.Б,
като е посочено че ОС ще се проведе в ап.28 от сградата.
Съставен
е протокол за залепване на поканата на 19.03.2018г. в 18,30ч., на таблото за
обяви във входа, подписан също от Г.Ф.и
свидетел Ю.И./л.61 по дело/.
Така
разпоредбата на чл.12 ЗУЕС посочва лицата, които могат да свикат ОС – това са
управителя или управителния съвет, конкрольора,
респ.контролния съвет съгласно ал.1 на чл.12 от ЗУЕС. По делото липсват
доказателства Г.Ф. свикала ОС да има друго качество освен етажен собственик на
самостоятелен обект в сградата в режим на ЕС.
По-нататък
ал.2 и ал.4/при отказ на управителя/ на чл.12 ЗУЕС посочва, че ОС
може да се свика и по
писмено искане на собственици, които имат най-малко 20 на сто идеални части от
общите части на сградата. По делото няма доказателства Г.Ф. да притежава
най-малко 20 на сто идеални части от общите части на сградата, поради което и
тази хипотеза е неприложима.
Съгласно
разпоредбата на чл.12, ал.5 ЗУЕС Общо
събрание може да бъде свикано от всеки собственик или ползвател в неотложни
случаи или когато е изминала повече от една година от последното проведено общо
събрание. В поканата не се сочи наличие на неотложен случай, нито пък е налице
изтичане на повече от една година от провеждане на предходното ОС на
ЕС/проведено както бе посочено по-горе на 26-ти и 27-ми 10.2017г., решенията по което следва да се спазват до
тяхното обявяване за незаконосъобразни с влязло в законна сила решение, каквото
не е налице.
Не се установява и законосъобразно свикване на
оспореното ОС по реда на чл.12, ал.6 от ЗУЕС, тъй като както бе посочено
по-горе оспореното ОС не е първо ОС за тази етажна собственост, още по-малко
пък тя е новоучредена. Сградата е въведена в експлоатация видно от
Удостоверение № ***/05.11.2010г. на Община Несебър/вж.л.41/ и се предмет на
разглеждане са ОС на ЕС например от 10.07.2015г./справка гр.д. 466/16г. на НРС/.
Следователно оспореното ОС е свикано в нарушение на
чл.12 ЗУЕС, поради което и само на това основание взетите решения са
незаконосъобразни поради нарушения на процедурата по свикването на ОС.
С
исковата молба и становище по чл.143 ГПК ищецът оспорва процедурата по свикване
на ОС, като твърди, че на заявените от него и съпругата му, съсобственик на
апартамента пред ЕС електронни адреси да са уведомявани за свикване на това ОС.
Разпоредбата на чл.13 от ЗУЕС, регламентира изчерпателно реда за свикване
на ОС на ЕС, като посочва, че за всеки един от видовете уведомяване се съставят
съответните документи или съответните писмени удостоверявания - в случаите на
устно или електронно уведомяване.
Така съгласно разпоредбата на чл.13, ал.1 от ЗУЕС „Общото събрание се свиква чрез
покана, подписана от лицата, които свикват общото събрание, която се поставя на
видно и общодостъпно място на входа на сградата не по-късно от 7 дни преди датата
на събранието, а в неотложни случаи - не по-късно от 24 часа. Датата и часът на
поставянето задължително се отбелязват върху поканата от лицата, които свикват
общото събрание…“. В чл.13, ал.3 от ЗУЕС дава възможност собственици, които не
ползват имота си или отсъстват за повече от един месец да бъдат уведомявани по
телефона при спазване на определена процедура за отразяване на уведомяването
или по електронна поща, какъвто е настоящият случай. Така не се представят
доказателства по повод горните твърдения в исковата молба, ищецът да е бил
уведомен по електронен път за насроченото ОС. Така поради неспазване правилото
на чл.13, ал.1 ЗУЕС не се установява по делото от ответната страна покана за
оспореното ОС, съдържаща посочените в цитирания текст реквизити да е достигнала
до всички етажни собственици, а последните видно от приложен присъствен списък
и нотариални актове всички те са руски граждани. Следователно се установяват и нарушения
на регламента на чл.13 от ЗУЕС.
По
отношение процедурата по провеждане на общото събрание, по делото са
представени множество пълномощни за представителство, нито едно от които не
отговаря на изискванията на чл.14, ал.3 от ЗУЕС, поради което и поради липса на
валидно представителство реално на оспореното общо събрание са присъствали
лично без представител А.К. за ап.22, с 2,019ид.ч. от общите части, С. и Л.Н.като
собственици на ап. 42, Г.Ф.като собственик на апартамент ап.**, собственик на
ап.**, и собственик на ап.**. Следователно събранието е проведено в нарушение
на регламента на чл.15, ал.2 ЗУЕС за
присъствие на не по-малко от 33%ид.ч. от общите части на сградата, за
останалите неприсъстващи собственици липсва представителство или липсва валидно
представителство по смисъла на чл.14, ал.3 от ЗУЕС. ОС не е проведено при
спазване на изискванията на чл.15, ал.3 от ЗУЕС. Всяко едно от така посочените
нарушения по свикването и провеждането на оспореното ОС самостоятелно
обосновава незаконосъобразност на оспореното ОС поради нарушения при свикването
и провеждането му. Гореизложеното налага извода за основателност на исковата
молба, поради което същата следва да бъде изцяло уважена. При този изход в
тежест на ответника следва да бъдат възложени сторените от ищеца разноски така
както са поискани в размер на 400лв., съгласно представен списък.
Мотивиран от гореизложеното,
съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от И.А.Б., гражданин на Руска Федерация, роден на ***г., в
качеството му на собственик на 1/2ид.ч. от самостоятелен обект с идентификатор *****.***.***.*.**,
представляващ апартамент № **, находящ се в ж.к.“Р.-*“,
бл.1 в м.А., гр.Несебър в сграда с идентификатор *****.***.***.*, заявена чрез
пълномощника адв.Л.К. от АК-София, с посочен съдебен
адрес *** иск по чл.26, ал.1 от ЗЗД против Етажна собственост на комплекс „Р.-*“, находяща се в м.А., гр.Несебър, сграда с идентификатор *****.***.***.*,
находяща се в м.А., гр.Несебър, представлявана от
Председателя на управителния съвет/УС/ А.М.К. за прогласяване на нищожност на
решенията на ОС на ЕС от 27.03.2018г. тъй като същите са взети в противоречие
със закона по-конкретно с разпоредбата
на чл.8,ал.2 от ЗУЕС, като неоснователна.
ОТМЕНЯ по иск
с правно основание чл. 40, ал. 1 от
Закона за управление на етажната
собственост, предявен от И.А.Б., гражданин на Руска Федерация,
роден на ***г., в качеството му на собственик на 1/2ид.ч. от самостоятелен
обект с идентификатор *****.***.***.*.**, представляващ апартамент № **, находящ се в ж.к.“Р.-*“, бл.1 в м.А., гр.Несебър в сграда с
идентификатор *****.***.***.*, заявена чрез пълномощника адв.Л.К.
от АК-София, с посочен съдебен адрес *** като незаконосъобразни всички решения
на проведено на 27.03.2018г. Общо събрание на собствениците в Етажна
собственост на комплекс „Р.-*“, находяща се в м.А.,
гр.Несебър, сграда с идентификатор *****.***.***.*, находяща
се в м.А., гр.Несебър, представлявана от Председателя на управителния съвет/УС/
А.М.К..
ОСЪЖДА на осн.чл.78, ал.1 от ГПК Етажна собственост на комплекс „Р.-*“, находяща
се в м.А., гр.Несебър, сграда с идентификатор *****.***.***.*, находяща се в м.А., гр.Несебър, представлявана от
Председателя на управителния съвет/УС/ А.М.К. да заплати на И.А.Б., гражданин на Руска Федерация,
роден на ***г., в качеството му на собственик на 1/2ид.ч. от самостоятелен
обект с идентификатор *****.***.***.*.**, представляващ апартамент № **, находящ се в ж.к.“Р.-*“, бл.1 в м.А., гр.Несебър в сграда с
идентификатор *****.***.***.* сторените съдебни разноски в размер на 400лв./четиристотин/
лева.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред
Окръжен съд - Бургас.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: