Р Е Ш Е Н И Е
№ ………………../……….09.2020 г., гр.София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІІ-Г въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и
втори юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ : ЙОАНА ГЕНЖОВА
мл.с. КРИСТИНА
ГЮРОВА
при участието на секретаря Алина Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Генжова
в.гр.дело № 7104 по описа за 2019 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 и сл. от ГПК.
С решение
№18585/15.11.2016г., постановено по гр.д. №49760/2015г. по описа на СРС, 124
състав, е признато за установено по реда на чл.422 от ГПК, че М.Д.М. и Д.Р.М.
дължат солидарно на „Т.С.“ ЕАД сумата от 1458,92 лева за доставена от
дружеството топлинна енергия за абонатен №360131 през периода от м.01.2012г. до
м.04.2014г., ведно със законна лихва за периода от 05.03.2015г. до изплащане на
вземането, както и лихва за забава в размер на 314,19 лева за периода от
31.03.2012г. до 12.02.2015г., за които е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК от 13.02.2015г. по гр.д. №11634/2015г. по описа на СРС, 124
състав, като исковете са отхвърлени до пълните им предявени размери. С
решението са осъдени М.Д.М. и Д.Р.М. да заплатят на „Т.С.“ ЕАД сумата от 206
лева разноски в производството по ч.гр.д. №11634/2015г. на СРС, 124 състав,
както и 353,06 лева – разноски в исковото производство. Решението е постановено
при участието на привлечено от ищеца трето лице – помагач „Б.“ ООД.
Постъпила е въззивна жалба от „Т.С.“ ЕАД, чрез пълномощника юрисконсулт
Ж.Ж., срещу първоинстанционното
решение в отхвърлителната му част. В жалбата се
излагат оплаквания, че решението в обжалваната част е неправилно и постановено
при нарушение на материалния закон. Жалбоподателят поддържа, че съгласно действащите
общи условия за процесния период потребителите на
топлинна енергия за битови нужди дължат както прогнозно начислените суми за
периода, така и сумите по изготвени изравнителни сметки, като в случай, че
резултатът от направените корекции е сума за възтановяване
и при наличие на просрочени задължения, се погасяват най-старите. Твърди, че в
случая на ответниците са начислени суми за връщане по
изготвени изравнителни сметки за процесния период, с
които са погасени задължения за предходен период. Излага съображения, че
погасяването на най-старите задължения е в интерес на потребителите, предвид
натрупването на лихви за забава. Поддържа, че погасяването на задължения извън процесния период не е било оспорено от ответниците,
както и, че е безспорна изискуемостта на тези задължения, чиято дължимост не е предмет на спора в настоящото производство.
С оглед изложеното моли обжалваното решение да бъде отменено и да бъде
постановено ново решение, с което предявените искове да бъдат уважени в пълните
им предявени размери.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не са
постъпили отговори на въззивната жалба от насрещната
страна – ответник в производството, и от третото лице – помагач. С депозирано
становище по делото въззиваемата страна М.Д.М. и Д.Р.М.,
чрез пълномощниците адв. Х.К.и
адв. К.К., оспорват въззивната жалба и молят първоинстанционното
решение да бъде потвърдено. Претендират разноски за въззивното
производство.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото
доказателства и становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна,
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима, а
разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно
разпоредбата на чл.
269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на
случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна
норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от
ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК
на ВКС.
Постановеното
решение е валидно и допустимо.
Първоинстанционният съд е сезиран с предявени от „Т.С.“ ЕАД срещу М.Д.М.
и Д. Р.М. положителни установителни искове с правно основание чл.415, ал.1 във вр. с
чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за
изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №11634/2015г. на СРС, 124 състав.
За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че
ответниците са потребители на топлинна енергия за
исковия период, поради което дължат заплащане на доставената в имота топлинна
енергия, определена въз основа на приетото по делото заключение на
съдебно-техническата експертиза. Не е спорно между страните по делото и се
установява от събраните по делото доказателства, че през процесния
период ответниците са били потребители на топлинна
енергия за битови нужди по смисъла на разпоредбата на § 1, т. 42 ДР ЗЕ
отменена, но приложима към част от процесния период,
респ. битови клиенти за доставка на топлинна
енергия по смисъла на §1, т.2а от ДР на ЗЕ по отношение на останалата част от
периода, аб. № 360131, като собственици на процесния топлоснабден имот,
намиращ се в гр. София, ж.к. „*****, видно от НА за собственост върху недвижим
имот №51, том ІІІ, рег. №23700, дело №382/2006г. по описа на нотариус Румяна
Радева с район на действие СРС, поради което и с оглед на действащата
нормативна уредба за ответниците е възникнало
задължение по силата на ЗЕ и договор при общи условия да заплащат на ищцовото дружество количеството подадена топлинна енергия
за процесния топлоснабден
имот.
Спорен между страните по делото е размерът
на дължимите суми за доставената топлинна енергия за процесния
период. Във въззивната жалба е направено оплакване,
че неправилно не е кредитирано от първоинстанциония
съд заключението на съдебно-счетоводната експертиза, в която е посочена
стойност за дължимата цена на доставената топлинна енергия за процесния период в размер на 3093,07 лева, с оглед
извършено погасяване на по-стари задължения на ответниците
с начислените суми за връщане от изравнителни сметки за процесния
период, което оплакване е неоснователно по следните съображения:
Въззивният съд приема, че ищцовото
дружество не е извършило надлежно чрез едностранно волеизявление компенсация
със задължения от минал период. Подобно възражение за прихващане не е въвеждано
нито със заявлението по чл. 410 ГПК, нито с исковата молба, поради което периоди, извън процесните,
не се обхващат от предмета на спора. Ищецът твърди, че е упражнил извънсъдебно
компенсаторно изявление, но за да породи погасителен ефект същото следва да е
упражнено при наличието на всички материални предпоставки, уредени в
разпоредбите на чл.
103 ЗЗД и чл.
104 ЗЗД. Материалното изявление за прихващане по своята правна същност е
способ за погасяване на две насрещни задължения до размера на по-малкото от
тях, когато длъжникът има към своя кредитор насрещно вземане. Основна
предпоставка за надлежното упражняване на компенсационното волеизявление е
двете задължения да са ликвидни и изискуеми. За да бъде ликвидно едно вземане,
то трябва да бъде безспорно установено по своето основание и размер. Ищецът не
установи, че паричното вземане, с което твърди да е извършена извънсъдебната
компенсация, е било ликвидно, като липсват и твърдения относно вземанията по
период и размер. Поради изложеното въззивната
инстанция приема, че не е налице извънсъдебно прихващане със сумите по
изравнителните сметки за релевантния период и заключението на
съдебно-счетоводната експертиза във връзка с размера на главното задължение по
спора не следва да бъде кредитирано, тъй като със същата последният е определен
при съобразяване на счетоводно отнесени от ищеца суми, подлежащи на възстановяване
на ответника по изравнителните сметки за исковия период, към задължения за предходни
на исковия периоди, при недоказаност на тези задължения и при липсата на
своевременно заявено и установено по делото възражение за наличие на
предпоставките по чл.
103 ЗЗД и чл.
104 ЗЗД.
Поради изложеното първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК в
обжалваната част, с която са отхвърлени предявените искове за установяване дължимостта на вземания за главница, представляваща
стойността на неплатена топлинна енергия за периода от м.02.2012г. до
м.04.2014г. за разликата над сумата от 1458,92 лева до пълния предявен размер
от 3093,07 лева, и за мораторна лихва за периода от
31.03.2012г. до 12.02.2015г. за разликата над сумата от 314,19 лева до пълния
предявен размер от 666,12 лева. В останалата част решението не е обжалвано,
поради което същото е влязло в сила.
По разноските:
При този изход на
спора на основание чл.
78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК, разноски се дължат на въззиваемата страна,
която обаче не е подала отговор на въззивната жалба и
не е била представлявана от процесуален представител в проведеното открито
съдебно заседание пред въззивния съд, поради което
съдът намира, че разноски за адвокатско възнаграждение не следва да й се
присъждат.
По изложените мотиви, Софийски
градски съд, ГО, ІІ-г въззивен състав
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№18585/15.11.2016г., постановено по гр.д. №49760/2015г. по описа на СРС, 124
състав, в обжалваната част, с която са отхвърлени предявените по реда на чл.422
от ГПК от „Т.С.“ ЕАД срещу М.Д.М. и Д.Р.М. искове за установяване дължимостта на вземания, за които е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК по гр.. №11634/2015г. по описа на СРС, 124 състав,
за главница, представляваща стойността на неплатена топлинна енергия за периода
от м.02.2012г. до м.04.2014г. за разликата над сумата от 1458,92 лева до пълния
предявен размер от 3093,07 лева, и за мораторна лихва
за периода от 31.03.2012г. до 12.02.2015г. за разликата над сумата от 314,19
лева до пълния предявен размер от 666,12 лева..
Решението е
постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице – помагач „Б.“ ООД.
Решението не подлежи
на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.