№ 2886
гр. София, 28.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА В. ПОПОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА Административно
наказателно дело № 20221110200883 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д - 63д от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ЮР. К. СТ., с ЕГН **********, срещу Наказателно
постановление № СО- Т-Ю-20-10-173/03.09.2020г., с което на основание чл. 36, ал. 2 и чл.35,
ал.3 от Наредбата за реда и условията за извършване на търговска дейност на територията на
Столична община му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200,00
/двеста/ лева за нарушение на чл. 26, т. 1 от същия подзаконов нормативен акт.
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на наказателното
постановление, свързани с неправилно приложение на материалния закон, в частност
некоректно подбрана правна квалификация на деянието, недоказаност на твърденията за
извършване на търговска дейност, както и на авторството на деянието, в това число и
липсата на доказателства за качеството „търговец“, обладавано от въззивника. Алтернативно
от материална страна се обсъжда наличие на предпоставки за третиране на случая като
маловажен по смисъла на чл.28, б.“А“ от ЗАНН. Жалбоподателят възразява и относно
допуснати съществени нарушения от формална страна. Акцентира се върху съществен
порок в процедурата по съставяне на акт за установяване на административно нарушение
(АУАН), изразяващ се в присъствието само на един свидетел, без отбелязване на неговото
качество. Обсъжда се и липса на достатъчно описание на нарушението и обстоятелствата,
при които то е извършено, с което била накърнена нормата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.
Формулирана е молба за цялостна отмяна на издадения санкционен акт.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява
се от своя довереник – адв. Е. – САК, който поддържа жалбата с изложените в нея
аргументи. Моли за присъждане на разноски.
Въззиваемата страна – Столична община, редовно призована, се представлява от юрк.
Павлова, която взема отношение по фактите и приложимия закон. Излага становище за
законосъобразност на протеклото до момента административно- наказателно производство и
на актовете, съставени в неговия ход. Акцентира върху доказаност на вината на
жалбоподателя за реализираното от него нарушение. Моли за потвърждаване на
санкционния акт и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
1
Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след
като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от процесуално легитимирано лице и
съдържа всички изискуеми реквизити, обуславящи нейната редовност, което предпоставя
пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по
същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
„...”......... е търговско дружество, вписано в Търговския регистър с ЕИК ..... В
предмета му на дейност била включена и покупка на стоки с цел препродажба в
първоначален, обработен или преработен вид в страната и чужбина. Основно търговецът се
занимавал с търговия на открито, свързана с продажби на варена и печена царевица, печени
кестени, картофен чипс, детски играчки, минерална вода и други. За нуждите на търговската
си дейност дружеството разполагало с метални специализирани колички и скари. Те били
разполагани на различни обществени места в столицата, включително паркове, след
снабдяване по реда на Наредба за реда и условията за извършване на търговска дейност на
територията на Столична община (НРУИТДТСО) с разрешение за ползване на място за
извършване на търговия на открито върху терени общинска собственост, издавано от
кметовете на различни райони в гр. София, включително район „Триадица“.
За периода на месец юни 2020г. обаче на дружеството не било издадено разрешение
за извършване на търговия на открито. Въпреки това то било разположило количка за
царевица, заемаща площ от 1,5 кв.м., в гр. София, „Южен парк – III част“, до входа откъм
ул.“Бяла черква“, срещу „Английската поляна“. Покупко- продажбата на стока от обекта
била възложена за извършване на жалбоподателя ЮР. К. СТ., с ЕГН **********, който за
периода 20.11.2019г. – 08.02.2021г., включително и към месец юни 2020г., бил назначен на
длъжност „продавач – консултант“ в предприятието на търговеца „...“..........
На 06.06.2020г., свид. А.И. Стоянова – ...., на длъжност „старши инспектор” в
Столичен инспекторат към Столична община и колегите й - свид. Н. БЛ. СТ. и свид. Г. Г.
КР., участвали в планирана проверка за спазване правилата за извършване на търговски
дейности на територията на Столична община. В изпълнение на своите контролни функции
те посетили и Южен парк, разположен в район „Триадица“, в гр. София.
Около 18:10 часа, на 06.06.2020г., преминавайки покрай входа на „Южен парк“,
откъм ул.“Бяла черква“ и непосредствено срещу „Английската поляна“, проверяващите
забелязали жалбоподателя, който се намирал зад подвижна количка, собственост на
„...“........., откъдето предлагал за продажба царевица, кестени и чипс. Заетата площ, която
била част от алея – публична общинска собственост, видимо не надхвърляла 1,5 кв.м.
Контролните органи изискали от въззивника разрешение за ползване на място за извършване
на търговия на открито на терен – публична общинска собственост, издадено от Кмета на
Район „Триадица“ и документи за платена такса за ползването й. С. обаче не представил
такова, тъй като не разполагал с такова. Макар да наблюдавали непосредствено извършена
сделка по покупко- продажба на царевица, при която С. получил парична сума, контролните
органи не обърнали внимание дали жалбоподателят борави с фискален апарат, в който да
регистрира постъпленията, нито изискали пояснение, дали извършва търговията в лично
качество, или се намира в трудовоправни отношения с трето лице – търговец.
При така установените факти свид. .... преценила, че е извършено административно
нарушение, поради което съставила Акт за установяване на административно нарушение
(АУАН) № 20-10-173/06.06.2020г. срещу ЮР. К. СТ., за това че „на 06.06.2020г., около 18:10
часа, в гр. София, район „Триадица“, “Южен парк – III част“, вход от ул.“Бяла черква“,
срещу „Английската поляна“, лицето ЮР. К. СТ. извършва търговия на открито,
предлагайки за продан варена и печена царевица, картофен чипс и печени кестени,
разположени върху специализирана количка, заемайки около 1,5 кв.м. площ – публична
общинска собственост- паркова алея. По време на проверката, при поискване не ни
предоставиха разрешение за ползване на място, издадено от Кмета на район „Триадица““.
Като нарушена била посочена разпоредбата на чл.26, т.1 от Наредба за реда и условията за
извършване на търговска дейност на територията на Столична община (НРУИТДТСО).
2
Актът бил изготвен в присъствието на свидетеля С., при отказ на жалбоподателя да го
подпише и да получи препис от него, удостоверен с подписа на свидетел Г.К..
Писмени възражения не постъпили в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на съставения АУАН на 03.09.2020г. Заместник – кметът на Столична
община, упълномощен със Заповед № РД – 09-2027/29.11.2011г. на Кмета на СО, изменена
със Заповед № СО – РД – 09-2540/12.12.2014г. на Кмета на СО, издал и атакуваното НП №
СО – Т-Ю-20-10-173/03.09.2020г., с което на основание чл. 36, ал.2 и чл.35, ал.3 от
НРУИТДТСО, при цялостно възпроизвеждане на фактическите констатации от акта, на
физическото лице- въззивник била наложена „Глоба“ в размер на 200,00 /двеста/ лева.
Горната фактическа обстановка, според съда, се установява от събраните по делото
доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на
разпитаните пред съда свидетели ...., С. и К., както и в приобщените към доказателствения
материал по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства – известия за доставяне на НП,
заповед № СО - РД – 09-2540/12.12.2014г. на Кмета на СО, Заповед № СО – РД – 09-
567/20.06.2013г. на Кмета на СО, Заповед № РД – 09-2027/29.11.2011г. на Кмета на
Столична община, длъжностна характеристика на длъжността „Старши инспектор“ в
Столичен инспекторат, пълномощни за процесуално представителство, писмен отговор от
Столичен инспекторат – СО, вх.№44892/08.03.2022г., писмен отговор от Столичен
инспекторат – СО, вх.№64194/31.03.2022г., копие на наказателно постановление № СО – Т –
Ю-19-10-336/11.10.2019г., писмен отговор от район „Триадица“ – СО, вх.
№66310/04.04.2022г., писмен отговор от ТД на НАП – София, вх.№86385/29.04.2022г., с
извлечение от информационна система за актуалното състояние на трудовите договори,
молба от управителя на „СГК 2017“........., вх.№116348/08.06.2022г., с приложения – копие
на трудов договор от 20.11.2019г. и длъжностна характеристика, отговори от район
„Връбница“ – СО, район „Надежда“- СО, район „Красна поляна“- СО, район „Нови Искър“-
НО, район „Овча купел“- СО, район „Искър“- СО, район „Слатина“ – СО, район
„Студентски“ – СО, с вх.№144148/11.07.2022г. и приложения към него- копия на издавани
на „...“......... разрешения за ползване на място за извършване на търговия на открито върху
терени общинска собственост, район „Средец“- СО, с вх.№144149/11.07.2022г., с
приложения към него- извлечение от регистър на издадените разрешения за ползване на
място за търговия на открито и заплатените такси, район „Изгрев“- СО, район „Възраждане“
– СО, район „Подуяне“ – СО, район „Младост“ – СО, район „Лозенец“ – СО, район
„Кремиковци“- СО, район „Красно село“ – СО, район „Оборище“ – СО, район „Банкя“ – СО,
район „Панчарево“ – СО, район „Връбница“ – СО, район „Люлин“- СО, район „Триадица“ –
СО, с вх.№144151/11.07.2022г., с приложения – копия на издадени на „...“......... разрешения
за ползване на място за извършване на търговия на открито върху терен общинска
собственост и приходни квитанции, извлечение от Търговски регистър по партидата на
„...“..........
Съдът кредитира показанията на свидетелите ...., С. и К., участвали в проверката
преди съставянето на АУАН. Същите са обективни, логични и последователни. От тях се
извеждат факта на констатирана търговия на открито от обекта, на който е заварен
жалбоподателят при ползване за целта на част от терен – публична общинска собственост,
както и отсъствието на издадено към момента на контролната дейност на С. разрешение от
Кмета на района. Категорични са трите проверяващи, че лично са възприели предлаганите
стоки и тяхното предназначение именно за продажба на потенциални клиенти. Наблюдавали
са и конкретно реализирана от жалбоподателя пред тях сделка. Убедителни са те и в
твърденията си относно извършена спрямо С. предходна проверка по сходен повод. Така
споделеното намира потвърждение и в ангажираното от въззиваемата страна копие на
документ, указващ вече реализирана, макар и в предходен етап,
административнонаказателна отговорност на въззивника за идентично по същността си
нарушение на установения ред - наказателно постановление № СО – Т-Ю-19-10-
336/11.10.2019г. Тези обстоятелства, впрочем, не се оспорват и от С., който съсредоточава
аргументите си върху отсъствие на реализирана лично от него търговска дейност по
смисъла, вложен в ТЗ, в частност незадълбоченост на проверката, дали той извършва
търговия в лично качество, или като наето от друг търговец лице, както и наличието на
предпоставки случаят да се третира като маловажен.
3
Проследима се явява споделената от свидетелите ...., С. и К. процедура по съставяне
на АУАН, която не сочи на допуснати нарушения. В показанията си в тази насока трите
проверяващи излагат лично възприетите факти с присъщата на утвърден спомен логична
последователност, поради което настоящата съдебна инстанция не намира основание да
коментира предубеденост или тенденциозност при поднасяне на тази информация.
Обстоятелството, че при проверката на място не е изготвен снимков материал, респ. не е
съставен констативен протокол (потвърдено от отговора на Столичен инспекторат – СО, с
вх. №44892/08.03.2022г.), не накърнява изискуемата форма акта, иницииращ
административнонаказателното производство.
Обсъдените по- горе свидетелски показания обаче не могат да предложат нужното
обективно и пълно познание относно субекта на констатираното от контролните органи
нарушение и даденото именно в поведението на жалбоподателя авторство на деянието.
Категорични са тримата проверяващи, че макар да са наблюдавали размяна на стока срещу
покупна цена, сами не са извършили контролна покупка, не са изяснявали и установили
дали и как продажбите на предлаганите артикули от С. са регистрирани, в частност дали е
ползвал за целта касов апарат или е издавал бележки от кочан, респ. за чия сметка и в чия
полза е реализирал дейността. Съмнението относно пълнотата на доказателствената им
дейност се задълбочава и предвид изрично заявеното от тях, че не са проверявали дали
въобще на ... е било издавано разрешение за извършване на търговия на открито в лично
качество, което за този съд е от съществено значение с оглед правилното
индивидуализиране на параметрите на отговорността не само с оглед субекта, но и с оглед
кръга от накърнени отношения и нормата, която ги охранява. Впечатление, впрочем, прави
изявлението на свид. К., която сочи, че ... заявил не само че не може да представи
разрешително от кмета на района за извършване на търговската дейност, но и че въобще не
разполага с такова. В тази връзка не следва да бъдат пренебрегвани фактите, изводими от
изискания по делото отговор от „...“........., видно от който Юри ... е бил лице, наето по
трудово правоотношение към дружеството за периода месец ноември 2019г. – месец
февруари 2021г., на длъжност „продавач – консултант“, което е изпълнявало трудовите си
функции именно на предоставени му от неговия работодател специализирани колички за
продажба на царевица, чипс и кестени – дейност, с която изключително се е занимало
юридическото лице - търговец. Изложеното в писмената справка е потвърдено не само от
приложените към нея копия на трудов договор и длъжностна характеристика, но и от
извлечението от водения от ТД на НАП - София регистър на трудовите договори по името
на жалбоподателя. Допълнителни аргументи се откриват в представените от район
„Студентски“, район „Средец“ и най- вече район „Триадица“ към Столична община копия
на разрешения за ползване на място за търговия на открито върху терени общинска
собственост, издадени на името на „...“......... за идентична по характера си дейност и в
периоди близки до инкриминираната по делото дата. Довод в тази насока се черпи дори от
релевирания от жалбоподателя отказ да подпише и получи препис от АУАН.
Изводите на съда относно доказателствената необезпеченост на тезата за авторство
на деянието не се променят от обстоятелството, че срещу въззивника е влязло в сила
наказателно постановление за идентично нарушение, допуснато през 2019г. Касае се не за
доказателство, обосноваващо вината в конкретния случай, предвид действието на
презумпцията за невиновност в настоящото наказателно по своя характер производство, а за
писмен документ, който следва да се обсъжда единствено при пълна доказаност на деянието
и неговото авторство и евентуална индивидуализация на следващо се наказание.
Същевременно, следва да се подчертае и изводимото от предоставения от Столичен
инспекторат – Столична община отговор, с вх.№64194/31.03.2022г., отсъствие на данни за
други влезли в сила наказателни постановления срещу въззивника, както и за отправяни
предупреждения по реда на чл.28, б.“А“ от ЗАНН.
Съставът на съда се доверява на надлежно приобщените по делото писмени
доказателства, доколкото служат за изясняване на част от обстоятелствата по случая. От
копията на разрешения за ползване на общински терени за търговия на открито от страна на
„...“......... се установява преимуществената дейност на дружеството, периодите на нейното
реализиране, както и се потвърждава достоверността на изложеното от неговия управител в
молба, с вх.№116348/08.06.2022г. в тази насока. Представените като допълнения към
4
последната трудов договор, длъжностна характеристика, ведно с отговора от ТД на НАП –
София са в подкрепа верността и на заявеното от управителя на юридическото лице относно
съществуващите трудовоправни отношения с жалбоподателя, периода на тяхното
съществуване и възлаганата му в техните рамки трудова дейност, които данни корелират с
твърденията в жалбата, че С. не е лицето, чиято отговорност следва да бъде ангажирана. От
приложените по делото заповеди на кмета на Столична община се извеждат сведения за
компетентността на наказващия орган и актосъставителя.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като
чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма
степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните
органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и
самият АУАН по отношение на неговите функции – констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са съставени от
длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност.
На следващо място, съдът констатира, че са спазени императивните процесуални
правила при издаването и на двата административни акта – тяхната форма и задължителни
реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН.
Не се споделят възраженията за същественост на пропуска да бъде отразено
качеството на участвалия при съставяне на АУАН свидетел, доколкото в случая не се
разкрива хипотезата на чл.40, ал.3 от ЗАНН. Доказано е категорично, че свид. С. е
присъствала и при установяване на нарушението. Същевременно, нормата на чл.43, ал.1 от
ЗАНН изисква полагане върху акта на подписа на „поне един от свидетелите, посочени в
него“, което е достатъчно указание за валидността на процедурата, дори и хипотетично да не
е съобразено правилото на чл.40, ал.3 от ЗАНН.
Налице е съвпадение между изведените в АУАН фактически обстоятелства и тяхното
последващо възпроизвеждане в атакуваното НП. Разкрива се пълнотата на изложението и се
обосновава извод за налично отразяване на всички обективни признаци от състава на
вмененото нарушение, които обезпечават в пълнота правото на нарушителя да разбере
фактическите параметри на предявената му отговорност. Дори и да се приеме за лаконично,
въвеждането на относимите обстоятелства не нарушава логическото единство на
възпроизведените в АУАН и НП факти и не препятства възприемането на всеки един от
изискуемите признаци на съответния състав от материална страна. Отразени са дата, място и
конкретни действия на жалбоподателя, които се отнасят към предявеното му нарушение. В
духа на горните аргументи, настоящата съдебна инстанция приема, че краткото, но ясно
отразяване на относимата фактология напълно удовлетворява изискванията за достатъчно
съдържание на акта за установяване на административно нарушение и на наказателното
постановление.
В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със
съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН срок от извършване на нарушението,
респективно - от откриване на нарушителя. От своя страна обжалваното наказателното
постановление е постановено в 6 – месечния срок. Ето защо е спазен регламентът на чл. 34
ЗАНН досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя от формална страна.
Въпреки отсъствието на пороци във формата на издадените в хода на
административнонаказателното производство актове, респ. в протеклата процедура, този съд
споделя становище, че се разкриват основания за отмяна на издадения санкционен акт
поради неправилно приложение на материалния закон.
Административнонаказателната отговорност на въззивника ЮР. К. СТ. е ангажирана
на основание чл. 36, ал. 2 и чл.35, ал.3 от НРУИТДТСО, като му е наложено
5
административно наказание „Глоба“ в размер на 200,00 лева за нарушение на чл. 26, т. 1 от
същия подзаконов нормативен акт. Текстът въвежда правило, адресирано до лица,
обладаващи качеството „търговец“, поради което и задължителен признак от състава на
нарушението му се явява особеното качество на неговия субект. Доколкото сред текстовете
на Наредбата съдържанието на понятието „търговец“ не е изведено, то същото се изпълва от
легалното определение в чл.1, ал.1 от Търговския закон ТЗ). Според тази разпоредба
„търговец е всяко лице, което извършва по занятие някои от изброените в чл.1, ал.1 от ТЗ
абсолютни /обективни/ търговски сделки”. Една от тях, съгласно чл.1, ал.1, т.1 от ТЗ е и
покупката на стоки и други вещи с цел препродажба в първоначален, преработен или
обработен вид. За да се приеме, че сделката е търговска обаче, следва да бъде изпълнено и
второ кумулативно изискване, посочено от закона, а именно тя да се извършва по занятие,
т.е. дейността да се отличава с трайност, периодичност и системност. Поначало търговец
може да бъде, както физическо, така също и юридическо лице. Съгласно чл.1, ал.3 от ТЗ за
търговец се смята и всяко лице образувало предприятие, което по предмет и обем изисква
неговите дела да се водят по търговски начин, даже ако дейността му не е посочена в ал.1
(чл.1, ал.1 от ТЗ). От кръга на търговците чл.2 от ТЗ изключва физическите лица,
занимаващи се със селскостопанска дейност, занаятчиите, лицата, извършващи услуги с
личен труд или упражняващи свободна професия, осен ако тяхната дейност може да се
определи като предприятие, лицата, извършващи хотелиерски услуги чрез представяне на
стаи в обитаваните от тях жилища.
Пренасяйки тези принципни положения в конкретиката на случая и съпоставяйки ги
с приетата за установена фактология, този съд счита, че лицето ЮР. К. СТ., срещу което е
инициирано административнонаказателното производство и чиято отговорност е
ангажирана, не е годен субект на нарушението на чл.36, ал.2, вр.чл.26, ал.1 от НРУИТДТСО,
доколкото той не отговаря на изискването за особено качество на субекта на
административната простъпка. Наказващият орган носи задължението да събере убедителни
доказателства относно лицето, което със собственото си поведение е извършило
нарушението, за да пристъпи към ангажиране на неговата отговорност именно като
извършител на конкретното деяние. Тезата на наказващия орган в случая е изградена
единствено върху наблюденията на актосъставителя и другите проверяващи върху вида на
фактически извършваната от жалбоподателя дейност, свързана с продажба на стоки на
открито. Не са събрани обаче доказателства, че тази дейност е предприета от него в личното
му качество на търговец, т.е. за негова сметка и в негова полза, още повече че бе установено
наличието на актуални към датата на нарушението трудовоправни отношения между него и
дружество, изключително занимаващо се с търговия на стоки на открито, което
нееднократно се е ползвало от разрешителния режим, установен в НРУИТДТСО, за
реализация на своята дейност, при това именно на мястото, на което е заварен С..
Проверяващите необосновано не са предприели задълбочена проверка, за да изяснят дали
продаваните вещи и съоръженията, които са ползвани за целта, са собственост на С., респ.
дали приходите от дейността му се отчитат като негови, или те се реализират от трето лице.
В тази насока те не са се възползвали от възможността да изискат сведения от самия
нарушител, както да съберат информация от органите на НАП относно действащи за лицето
трудови договори, респ. при установяване на актуалния му ангажимент да отправят
запитване към „...“......... (дружество, фигурирало в архива на район „Триадица“ – СО като
извършващо търговия на открито в Южен парк), дали се касае за негов служител, или
лицето самостоятелно реализира търговска дейност (в този смисъл и Р№2236/03.04.2018г. по
к.а.н.д.№1014/2018г., I к.с. на АССГ, Р№1260/28.04.2014г. по к.а.н.д.№10058/2013г., XIII к.с.
на АССГ, Р№7670/13.12.2017г. по к.а.н.д.№9694/2014г. на АССГ, Р№7112/27.11.2017г. по
к.а.н.д.№7794/2017г., XII на АССГ, Р№6326/06.11.2017г. по к.а.н.д.№5675/2017г., XIII к.с.
на АССГ).
Изложеното дотук указва повърхностен подход в процеса по събиране на относим
доказателствен материал, проявен от администратинонаказващия орган, което е
предпоставило и недостатъчна обоснованост на неговата обвинителна теза. Разбирането, че
следва да се санкционират лицата, които формално са забелязани да изпълняват дейност,
свързана с покупко- продажба на стоки на открито, без да бъде установено конкретното им
отношение към нея (дали имат качеството на търговци, или извършват работата като наети
лица) и виновното им поведение, би наложило тенденция за ангажирането на обективна
6
отговорност за неизпълнено правно задължение, при пълно дерогиране, както на
обективните, така и на субективния елементи на вмененото административно нарушение,
което от своя страна е абсолютно недопустимо. В случая изследване на обстоятелството
относно лицето – търговец, от чието име се извършва търговската дейност на открито, не е
било сторено, влечащо като последица непълнота на доказателствения материал относно
личността на субекта на извършеното нарушение, респективно незаконосъобразност на
издаденото наказателно постановление на самостоятелно основание.
Предвид изложеното по- горе съдът приема, че възприетите от административните
органи фактически положения относно извършителя на нарушението са останали
доказателствено необезпечени, поради което този съдебен състав намира, че отговорността
на въззивника е ангажирана неправилно и в разрез със закона, имайки предвид, че в
настоящото производство носител на тежестта на доказване е съответният наказващ орган.
Дори и да не бъдат възприети споделените от въззивната инстанция по- горе
аргументи, съдът открива и друго, самостоятелно основание за отмяна на издадения
санкционен акт поради неправилно приложение на материалния закон. Разпоредбата на
чл.26, т.1 от НРУИТДТСО въвежда правило, съгласно което всеки търговец при реализиране
на търговия на открито е длъжен да представи при поискване от компетентните контролни
органи разрешение за ползване на място върху терени публична общинска собственост.
Този документ се издава от кмета на съответния район на Столична община след
изпълнение на процедура, подробно разписана в чл.24 от Наредбата. Според чл.25 от същия
подзаконов нормативен акт, разрешението е със срок на валидност до 6 месеца. То е
необходимо с оглед законосъобразното реализиране на търговска дейност на открито,
изводимо от императивния текст на нормата на чл.23 от Наредбата. При съпоставка на
разпоредбите на чл.23 и чл.26, т.1 от НРУИТДТСО и тяхното граматическо и систематично
тълкуване, се налага извод, че двете въвеждат различни правила за поведение, скрепени със
санкция при неизпълнение, които са ситуирани в конкретно установена последователност и
взаимна обусловеност. Така, текстът на чл.23 от Наредбата налага търговията на открито да
се реализира само при наличие на издадено по надлежния ред, разписан в нормите на чл.24-
25 от Наредбата, разрешение за това. Чл.26, т.1 от НРУИТДТСО, от своя страна, визира
хронологично последващо издаването на съответния акт (разрешение), адресирано към
търговците задължение, а именно извършвайки дейността, попадаща в рамките на
определението на чл.19 от Наредбата, при поискване от контролните органи да представят
разрешение от Кмета на съответния район на Столична община, с което те предварително
разполагат. Налага се извод, че втората хипотеза може да възникне само при установено
бездействие на адресата на правилото – съответния търговец, обективирано при наличие на
вече валидно издаден акт, допускащ извършване на търговската дейност, който иначе се
намира в неговата фактическа власт. Субект на задължението по чл.26, т.1 от НРУИТДТСО
обаче не може да се яви лице, на което никога не е издавано разрешение, независимо от това
дали то притежава качеството на търговец, респ. дали извършва търговска дейност.
Относителната самостоятелност на двете обсъждани материални правила за поведение се
потвърждава и от анализа на предвидените съответни на тях санкции, ситуирани също в
отделни норми, както следва: нарушенията на чл.23 от НРУИТДТСО се наказват съобразно
чл.36, ал.1 от Наредбата, докато санкция за неизпълнение на правилото на чл.26, т.1 от
същия подзаконов нормативен акт е разписана в текста на чл.36, ал.2 от НРУИТДТСО.
Пренесени в настоящия казус тези разсъждения обуславят извод за неправилно
отнасяне на разкриващата се от формираната по делото доказателствена съвкупност
фактология под състава на нарушението, установен в чл.36, ал.2, вр.чл.26, т.1 от
НРУИТДТСО. Категорично се налага от прочита на събраните свидетелски показания и
приобщени документи, а не се спори и от страните, че с разрешение за извършване на
търговия на открито Юри ... С. не е разполагал към момента на проверката. Тази липса обаче
е обусловена не от лично мотивираното му бездействие да носи този документ, а поради
обстоятелството, че такъв никога не е бил издаван по повод подадено от него в лично
качество заявление. Касае се за обективна невъзможност същият да бъде представен на
контролните органи при неговото изискване, поради което и тази невъзможност не следва
да бъде вменена във вина на въззивника, доколкото поведението му, в случай че бъдат
установени безспорно другите кумулативно изискуеми негови елементи, би било
7
съставомерно по друг текст, а именно по чл.23 от НРУИТДТСО (в този смисъл и
Р№928/19.02.2014г., III к.с. АССГ, по к.а.н.д.№8060/2013г., Р№7366/2014г., по к.а.н.д.
№5240/2014г. на XI к.с., АССГ, Р№1290/28.02.2022г., по к.а.н.д. №11528/2021г. VIII к.с. на
АССГ).
Актосъставителят и наказващият орган не са съобразили съотношението на нормите,
които следва да бъдат приложени в случая и тези, ангажирани със съставените в хода на
производството актове. Изпълнението на задължението по чл.26, т.1 от наредбата е
обусловено от съобразяване с изискването по чл.23 от НРУИТДТСО. Адресати на
изискването на чл.26, т.1 от НРУИТДТСО са само търговците, в полза на които е налично
вече издадено валидно от кмета на района на СО разрешение за извършаване на търговска
дейност на открито. Когато обаче извършващият занятието изначално не е разполагал с този
документ, поради това че такъв не му е бил издаден, то той може да реализира единствено
нарушение на чл.23 Наредбата , тъй като е бил длъжен да подаде заявление до съответната
районна администрация и да изчака санкцията на компетентния орган. В конкретния казус и
в случай че хипотетично се приеме, че С. би могъл да бъде субект на отговорност по
нормите на Наредбата биха се разкрили именно тези параметри на несъобразено със
законовите повели поведение, доколкото той въобще не е притежавал разрешение за
търговия на открито. Като е приел, че при така установените факти се разкрива нарушение
по чл.26, т.1 от Наредбата, наказващият орган е допуснал неправилно приложение на
материалния закон, самостоятелно основание за отмяна на издадения санкционен акт.
Съдържанието на окончателния правоохранителен акт- наказателното постановление,
е единственото указание за това, каква е действителната воля на решаващия орган, как са
формирани неговите изводи по фактите и приложимия закон и дали съответстват на реално
установимата от доказателствения материал фактическа обстановка. Именно с него се
очертават окончателно параметрите на претендираната отговорност, по отношение на които
елементи не съществува правен ред за изменение. По тези причини и в настоящото
производството съдът не разполага с компетентност да допълва или подменя изразеното
властническо изявление на наказващия орган относно формата на изпълнителното деяние,
механизма на извършване на нарушението и неговата правна квалификация, още по- малко
да ги тълкува или извежда от събрания по делото доказателствен материал, доколкото
противното разбиране би поставило правомощията на контролиращата инстанция в
противоречие с принципа reformatio in peius и по съществото си би представлявало
изземване на компетентност. Въззивната съдебна инстанция не би могла да позове на
правомощията си по чл.63, ал.7, т.1 от ЗАНН и да приложи друг материален закон,
доколкото в случая се касае не само до съществено изменение на фактите, които следва да
бъдат предявени изначално на привлеченото към отговорност лице, но и поради
обстоятелството, че за нарушението на чл.23 от Наредбата е предвидено по-тежко наказание
в санкционната норма на чл.36, ал.1 от НРУИТДТСО, съпоставено с относително
определения размер на глобите, въведени с текста на чл.36, ал.2 от Наредбата, имплицитно
препращащ към правилото на чл.26, т.1 от същата, предявено на жалбоподателя. По
изложените дотук аргументи, настоящият съдебен състав застъпва разбирането, че така
констатираният пропуск съществено е ограничил правото на защита на дружеството-
жалбоподател и налага отмяна на издадения процесуален акт на формално основание.
Съобразно споделените фактически и правни доводи, така протеклите фази на
административнонаказателното производство по установяване на административно
нарушение и по налагане на административно наказание, макар да не са опорочени поради
допуснати съществени процесуални нарушения, отговорността на жалбоподателя е
ангажирана неправилно, поради което и така издаденото наказателно постановление като
незаконосъобразно следва да бъде отменено изцяло.
С оглед изхода на делото съдът дължи произнасяне и по въпроса за възлагане на
разноските, сторени от страните в производството. Разпоредбата препраща към реда,
установен в чл.143 от Административнопроцесуалния кодекс АПК). В конкретния случай
на тази съдебна инстанция спорът е разрешен благоприятно за Ю.С., доколкото се отменя
издаденото наказателно постановление, като се уважава претенцията на жалбоподателя.
Въззивникът е представляван от упълномощен адвокат в производството, поради което и с
оглед определяне дължимия размер на разноските следва да намери приложение
8
разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, препращаща към чл.143, ал.1 от АПК, съобразно
която при отмяна на издадения акт подателя на жалбата има право да получи разноските,
сторени във връзка със заплащане на адвокатско възнаграждение, които следва да се
възстановят от бюджета на органа, издал отменения акт. Видно от представените в
съдебното заседание документи (договор за правна помощ и списък с разноски) – на
адвоката, представлявал въззивника, е изплатена сумата от 600,00 лева за процесуално
представителство в настоящото производство. Доколкото не е направено изрично
възражение за прекомерност на договореното възнаграждение от страна на представителя на
въззиваемата страна, то не следва да намери приложение нормата на чл.63д, ал.2 от ЗАНН.
Така посочената сума от 600,00 лева следва да бъде заплатена от бюджета на Столична
община по сметка на жалбоподателя Ю.С..
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 2, т.1 от ЗАНН, Софийски районен съд,
НО, 2-ри състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № СО-Т-Ю-20-10-173/03.09.2020г.,
издадено от .... – Заместник – кмет на Столична община, с което на основание чл. 36, ал.2 и
чл.35, ал.3 от Наредба за реда и условията за извършване на търговска дейност на
територията на Столична община (НРУИТДТСО) на жалбоподателя ЮР. К. СТ., ЕГН
**********, е наложено наказание „Глоба“ в размер на 200,00 /двеста/ лева за нарушение на
чл. 26, ал. 1 НРУИТДТСО, като неправилно и незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Столична община (СО) да заплати по сметка на ЮР. К. СТ., ЕГН
**********, разноски в размер на 600,00 (шестстотин) лева, представляващи
възнаграждение за представлявалия го в производството адвокат.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-
София град, на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава Дванадесета от
АПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9