№ 51
гр. Пловдив, 25.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Мария П. Петрова
Стоян Ат. Германов
при участието на секретаря Анна Д. Стоянова
като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20215000500439 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение №26051 от 08.04.2021г., постановено по гр.дело
№1644/2017г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, е отхвърлен предявения от
„К.В.“ЕООД /в несъстоятелност/, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление: гр.П., ул.“д. В.“№1, представлявано от синдика Д. Н. М., против
Д. Д. Н., ЕГН:**********, действащ като непълнолетен лично и със
съгласието на неговата майка ЦВ. ЕВСТ. М., ЕГН:**********, и Б. Д. Н.,
ЕГН:**********, представляван от неговата майка и законен представител
ЦВ. ЕВСТ. М., ЕГН:**********, всички от гр.П., бул.“Д.“№101, ет.6, ап.4,
иск по чл.59,ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 174133,76лв.,
представляваща стойност на извършени подобрения в периода 26.04.2012г.-
22.10.2012г. в собствения на ответниците недвижим имот, находящ се в с.С.,
1
обл.П., и представляващ УПИ ... /ПИ №... по кадастралната карта/ от кв.42, с
площ от 869кв.м., с административен адрес: с.С., ул.“Ц.С.“№9, както и в
съседния имот, представляващ УПИ ... /ПИ №... по кадастралната карта/ от
кв.42, с площ от 830кв.м., с административен адрес: с.С., ул.“Ц.С.“№9, с
която стойност се твърди ответниците да са се обогатили за сметка на ищеца,
като „К.В.“ЕООД /в несъстоятелност/, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление: гр.П., ул.“д. В.“№1, представлявано от синдика Д. Н. М., е осъден
да заплати на Д. Д. Н., ЕГН:**********, действащ като непълнолетен лично и
със съгласието на неговата майка ЦВ. ЕВСТ. М., ЕГН:**********, и Б. Д. Н.,
ЕГН:**********, представляван от неговата майка и законен представител
ЦВ. ЕВСТ. М., ЕГН:**********, всички от гр.П., бул.“Д.“№101, ет.6, ап.4,
общо сумата от 990лв. – разноски за експертизи, а на Адвокатско дружество
„К. Д.“ със седалище и адрес на управление: гр.П., бул.“М.“№93, Булстат ...,
регистрирано по фирмено дело №1588/2007г. по описа на ПОС,
представлявано от управителя Д.Д., сумата от 5012,67лв. – адвокатско
възнаграждение на основание чл.38,ал.2 от ЗАдв за предоставена на
ответниците безплатна правна помощ.
Недоволен от така постановеното решение е останал жалбоподателят
„К.В.Г.“ЕООД /в несъстоятелност/, който чрез синдика Д. Н. М. го обжалва
изцяло като неправилно, без да излага конкретни оплаквания, и моли да бъде
отменено и вместо него предявените осъдителни искови претенции да бъдат
уважени в цялост. След изтичане на срока за обжалване е подадено
допълнение към въззивната жалба, с което се сочат конкретни пороци на
обжалваното решение. Поддържа се, че с подаването на исковата молба по
приложеното дело сключеният между дружеството и бащата на ответниците
договор е развален и към момента на депозиране на исковата молба по
настоящото дело не е било налице валидно договорно основание, което да
обуслови липса на обедняване за ищеца за сметка обогатяването на
ответниците. Застъпва се да са налице всички предпоставки на чл.59 от ЗЗД,
тъй като имотът на ответниците е увеличил стойността си с извършените от
ищеца и установени по делото СМР, с което те са се обогатили, а ищецът е
обеднял, защото е извършил СМР, влагайки труд и материали в имота им, без
да получи необходимото овъзмездяване за това, като е налице връзка между
обогатяването на ответниците и обедняването на ищеца, произтичаща от
2
факта на осъществяване на СМР, без да има правно основание за това, понеже
към момента на завеждане на настоящото дело договора от 23.04.2012г. е бил
развален, и, макар и воденото исковото производство по приложеното дело да
е приключило със съдебен акт в полза на ищеца, той не позволява
удовлетворяване на вземането му, тъй като длъжникът няма никакво
имущество, при което единствената правна възможност за него остава искът с
правно основание чл.59 от ЗЗД.
Въззиваемите страни Д. Д. Н. и непълнолетният Б. Д. Н., действащ
лично и със съгласието на своята майка ЦВ. ЕВСТ. М., са депозирали чрез
пълномощника адв.Е.Т. писмен отговор на въззивната жалба със съображения
тя да е бланкетна, а допълнението към нея да е подадено след изтичане на
срока по чл.259,ал.1 от ГПК, поради което наведените с него нови факти и
твърдения да са преклудирани. Изложени са и доводи за неоснователност на
въззивната жалба, според които договорът за строителство от 23.04.2012г. не
е развален поради липса на предпоставките по чл.87 от ЗЗД и тъй като с
решението по приложеното дело възложителят е осъден именно въз основа на
така сключения договор. Поддържат правилно с обжалваното решение да е
прието за установено, че ищецът е изпълнил подобренията в имота им по
силата на задължения, поети по договор с техния баща, който последен дори и
да не е изпълнил задължението си то да е дължимо на основание договорните
отношения като еквивалент на престираното от изпълнителя. Считат, че
дружеството е упражнило правото си на иск срещу страната, с която е било в
договорни отношения, а фактът, че въз основа на влязлото в сила осъдително
решение по договора за строителство и образуваното изпълнително дело
ищецът е останал неудовлетворен, тъй като длъжникът – възложител по
договора, не е имал имущество, не е основание за предявяване на иска по
чл.59 от ЗЗД, за който е необходимо ищецът да не разполага с друг иск, а не
липсата на секвестируемо имущество на длъжника за удовлетворяване на
вземанията на взискателя. Според жалбоподателите, наличието на друг иск по
смисъла на чл.59,ал.2 от ЗЗД би имало за резултат неоснователност на
претенцията по чл.59,ал.1 от ЗЗД. Застъпват, позовавайки се на цитирана
съдебна практика, че собственикът на имот, в който са били извършени
подобрения в изпълнение на валиден договор между подобрителя и трето
лице, не дължи заплащането им на подобрителя, тъй като за престирания от
3
изпълнителя резултат в изпълнение на валидно сключен договор, насрещната
страна по него, дори и да не е извършила своята престация, дължи такава,
което представлява своеобразен еквивалент на вече престираното от
изпълнителя. Претендират за потвърждаване на обжалваното решение и за
присъждане на разноски.
Съдът, след преценка на събраните в хода на производството
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното:
Предмет на въззивно разглеждане са предявените от „К.В.Г.“ЕООД /в
несъстоятелност/ против Д. Д. Н. и Б. Д. Н. искове с правно основание
чл.59,ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 174133,76лв. /след допуснатото с
протоколно определение от 24.10.2019г. при условията на чл.214 от ГПК
изменение на исковете/, представляваща стойността на извършените от него
през периода 26.04.2012г.-22.10.2012г. подобрения в собствения им имот, с
която са се обогатили за негова сметка без основание, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба.
Исковете се основават на твърдения в изпълнение на сключения с
бащата на ответниците Д.Й. Н. като възложител договор за строителство от
23.04.2012г. ищцовото дружество като изпълнител по този договор да е
извършило в периода 26.04.2012г.-22.10.2012г. предвидените като първи етап
в Приложение №1 към договора СМР, посочени по вид и стойност поотделно,
по изграждането на жилищна сграда в собствения на ответниците недвижим
имот и ограда на същия. Възложителят не заплатил така извършените СМР, а
връчил на 27.11.2012г. уведомление на ищеца, че е развалил договора, след
което довършил обекта на децата си по стопански начин. С влязло в сила
съдебно решение по гр.дело №2562/2013г. по описа на ПОС възложителят
бил осъден да заплати частично дължимото на дружеството възнаграждение
за извършените СМР, но по образуваното изпълнително дело пред ЧСИ не
било намерено никакво имущество на длъжника за удовлетворяване на това
вземане. Ответниците не били страни по цитирания договор, но извършените
СМР довели до увеличаване на стойността на собствения им недвижим имот,
4
в който са осъществени, като подобрения и приращения, и с тях те се
обогатили без основание за сметка на ищеца, заплатил ги със свои средства за
вложените труд и материали, за което не бил обезщетен.
С отговора на исковата молба ответниците са възразили по
допустимостта на предявените искове с твърдения между същите страни на
същото основание да има влязло в сила решение по гр.дело №2562/2013г. по
описа на ПОС, поради което и на основание чл.299 от ГПК повторно
предявеният иск да е недопустим, както и по това дело съдът да се е
произнесъл по предявени на договорно основание искове, уважавайки този
спрямо възложителя по договора за строителство от 23.04.2012г. и
отхвърляйки исковете спрямо тях, което, с оглед субсидиарния характер на
иска по чл.59,ал.1 от ЗЗД, да е пречка за разглеждане на такъв. Възразили са и
по основателността на предявените искове, оспорвайки ги по основание и
размер, считайки, че правото на иск по чл.59,ал.1 от ЗЗД възниква, когато
обеднелият няма друг иск, с който може да се защити, а в случая ищецът е
разполагал с такъв и го е направил по приключилото дело, като липсата на
секвестируемо имущество на длъжника за удовлетворяване на присъденото
вземане не е основание за завеждане на настоящите искове. Позовали са се на
съдебна практика, обективирана в Решение №187 от 22.02.2017г. по търг.дело
№2724/2015г. на ВКС, I т.о., и цитирани в него Решение №733/12.11.2010г. по
гр.дело №1274/2009г. на ВКС, IVг.о. и Решение №223/30.01.2015г. по т.дело
№3907/2013г. на ВКС, I т.о., на която основават доводите си и в отговора на
въззивната жалба, според която собственикът на имот, в който са били
извършени подобрения в изпълнение на валиден договор между подобрителя
и трето лице, не дължи заплащането им на подобрителя, тъй като не е налице
обедняване за изпълнителя, престираното от когото е в изпълнение на
произтичащо от договора задължение и дори и насрещната страна по
договора да не е извършила своята престация, последната се дължи и
представлява своеобразен еквивалент на вече престираното от изпълнителя.
Считат да не е налице обедняване на подобрителя за сметка обогатяването на
собственика на имота. Заявили са изрично възражение за изтекла петгодишна
погасителна давност по отношение на предявените вземания.
С влязлото в сила на 25.01.2016г. като потвърдено от въззивната
инстанция, чието решение не е допуснато до касационно обжалване, Решение
5
№218 от 04.02.2015г. по приложеното гр.дело №2562/2013г. по описа на
Окръжен съд-Пловдив, е уважен предявеният като частичен от настоящия
ищец „К.В.Г.“ЕООД против бащата на ответниците Д.Й. Н. иск за заплащане
стойността на процесните СМР чрез присъждане на сумата от 89998,32лв.
като част от сумата от 191616,25лв., дължима на основание сключения
помежду им договор за строително-ремонтни работи от 23.04.2012г. С
решението са отхвърлени предявените от дружеството като частични искове
спрямо настоящите ответници за същата сума, като е прието, че те не са
страни по договора за строителство, на основание който е претендирано
присъждането им. В мотивите на решението е прието, че произнасяне по
евентуално съединените искове по чл.59,ал.1 от ЗЗД, предявени от
дружеството спрямо настоящите ответници, не се дължи, с оглед уважаване
на главния иск спрямо Д.Й. Н. въз основа на договора за строителство и
въпреки, че исковете по отношение на Д. Д. Н. и Б. Д. Н., основани на същия
договор, се отхвърлят, тъй като съединяването е при условие, че се приемат
за неоснователни претенциите, основани на договора за строителство.
С Определение №2250 от 26.09.2017г. по чл.140 от ГПК окръжният съд
във връзка с възраженията на ответниците по допустимостта на исковете е
приел предявените понастоящем искове с правно основание чл.59,ал.1 от ЗЗД
за допустими, тъй като по приключилото дело те не са били разгледани по
същество и спора между страните на това основание не е разрешен, за да е
налице забраната по чл.299 от ГПК за пререшаването му, както и успешното
водене на иск на договорно основание срещу бащата на ответниците да не
препятства по смисъла на чл.59,ал.2 от ЗЗД правото на ищеца да претендира
връщане на полученото до размера на обогатяването от неговите деца, с оглед
указанията по т.11 от ППВС №1/28.05.1979г. по гр.дело №1/1979г. на ВС.
С обжалваното Решение №260501 от 08.04.2021г. окръжният съд е
приел, че, според трайната съдебна практика, на каквато се позовават и
ответниците, в хипотеза, когато при изпълнение на валиден договор
престацията на едната от страните е за осъществяване на резултат и той е
настъпил в патримониума на трето за договора лице, не е налице обедняване
на изпълнителя, и дори насрещната страна да не е изпълнила задължението
си, то да е дължимо на основание договорните отношения като еквивалент на
престираното от изпълнителя, при което собственикът на имот, в който са
6
били извършени подобрения в изпълнение на валиден договор между
подобрителя и трето лице, не дължи заплащането им на подобрителя. Приел
е, че тези правни доводи са напълно относими към настоящия спор, тъй като
ищецът е изпълнил подобренията в имота на ответниците по силата на
задължения, поети по договор с техния баща, а последният е поел насрещни
задължения за заплащане на строителните дейности, поради което не може да
се приеме, че изпълнителят се е обеднил, като той разполага с възможност да
претендира от насрещната страна изпълнение, което е и сторил с предявения
иск по чл.79 от ЗЗД. По тези решаващи съображения първоинстанционният
съд е отхвърлил предявените искове като неоснователни.
Настоящата въззивна инстанция, с оглед и на служебните си
правомощия по чл.269 от ГПК, намира обжалваното първоинстанционно
решение за допустимо като постановено по допустими искове. Предявените
искове са с правно основание чл.59,ал.1 от ЗЗД. Тях ищецът е бил предявил
против ответниците като евентуални по приложеното гр.дело №2562/2013г.
по описа на Окръжен съд-Пловдив. Поради несбъдване на вътрешно
процесуалното условие, под каквото са били предявени, те не са били
разгледани и съдът не е се е произнесъл по съществото им. При това
положение спора по тях не е разрешен с влязлото в сила решение по
приключилото дело и не е налице забраната на чл.299,ал.1 от ГПК за
пререшаване. Според чл.59,ал.2 от ЗЗД, правото на иск по чл.59,ал.1 от ЗЗД
възниква, когато няма друг иск, с който обеднелият може да се защити, което
определя субсидиарния му характер. Съгласно задължителните указания по
т.11 от ППВС №1 от 28.05.1979г. по гр.дело №1/1979г., правилото на
чл.59,ал.2 от ЗЗД намира приложение само в случаите, когато ищецът не
разполага с друг иск по отношение на неоснователно обогатилия се, а в
случая исковете на ищеца спрямо ответниците на договорно основание са
отхвърлени с влязлото в сила решение по приключилото дело, тъй като
ответниците въобще не са страна по договора за строителство от 23.04.2012г.
Пак според същите указания, възможността на ищеца да се защити с иск на
известно основание /непозволено увреждане, договорно отношение/ спрямо
друго лице, както в случая ищцовото дружество е провело успешно по
приложеното дело иск на договорно основание спрямо бащата на
ответниците, не го лишава от правото да иска от неоснователно обогатилия се
7
връщане на полученото от него до размера на обедняването, като посочената
възможност на неоснователно обеднелия не може да означава, че обогатилият
се е освободил от своето задължение.
По същество страните не повдигат спор пред настоящата инстанция
досежно приетата за установена въз основа на събраните писмени
доказателства и приети заключения на СТЕ в първоинстанционното
производство фактическа обстановка, според която между ищеца и бащата на
ответниците Д.Й. Н. е бил сключен на 23.04.2012г. договор за строително-
ремонтни работи, в изпълнение на поетите задължения по който дружеството
в периода 26.04.2012г.-22.10.2012г. е извършило СМР по изграждане на
еднофамилна жилищна сграда в описания в исковата молба недвижим имот с
административен адрес: с.С., област П., ул.“Ц.С.“№9, който е собственост на
ответниците Д. Д. Н. и Б. Д. Н..
Спорен и във въззивното производство е правният въпрос дали е налице
обедняване на ищцовото дружество с направените от него разходи за
извършване на процесните СМР, със спестяването на които ответниците като
собственици на подобрения имот са се обогатили без основание.
Цитираната от ответниците съдебна практика, на която се е позовал и
първоинстанционният съд, обективирана в Решение №187 от 22.02.2017г. по
т.дело №2724/2015г. на ВКС-I т.о., е трайно и еднозначно наложила се и,
според същата, в хипотеза, когато при изпълнение на валиден договор
престацията на едната от страните е за осъществяване на резултат и той е
постъпил в патримониума на трето за договора лице, не е налице обедняване
за изпълнителя, тъй като престираното от него е в изпълнение на задължение,
произтичащо от договора, и дори и насрещната страна по договора да не е
извършила своята престация, последната се дължи и представлява
своеобразен еквивалент на вече престираното от изпълнителя, при което
собственикът на имот, в който са били извършени подобрения в изпълнение
на валиден договор между подобрителя и трето лице, не дължи заплащането
им на подобрителя.
Настоящият казус е именно такъв. Ищецът е извършил процесните СМР
8
в изпълнение на задължението му по договора от 23.04.2012г., сключен с
бащата на ответниците Д.Й. Н. като възложител. В резултат на тях е подобрен
имота, собственост на ответниците като трети за този договор лица, с което се
е увеличил имуществения им патримониум. Не е налице обедняване на ищеца
като елемент от фактическия състав на неоснователното обогатяване, тъй като
престираното от него е в изпълнение на договорно задължение и за
извършените СМР му се дължи възнаграждение като насрещна престация по
договора. Такова в случая му е и присъдено с влязлото в сила решение по
приключилото дело по предявения като частичен иск. Без значение е, че и
към настоящия момент ищецът не е получил тази престация, въпреки
предприетите действия по принудително изпълнение.
С допълнението към въззивната жалба ищецът се позовава на разваляне
на договора от 23.04.2012г. с депозиране на исковата молба по приложеното
дело. Още в исковата молба по настоящото дело ищецът е твърдял разваляне
на договора, но по инициатива на възложителя с връчено на 27.11.2012г.
уведомление, след което последният да е довършил обекта по стопански
начин, наемайки различни бригади за отделните СМР. Действително при
нищожност или разваляне на договора, въз основа на който са извършени
подобренията, не би възникнало или би отпаднало задължението за насрещно
престиране по същия, при което би било налице обедняване за ищеца. Следва
да се има предвид, обаче, че с влязлото в сила решение по приключилото дело
стойността на извършените СМР в претендирания като частичен размер е
присъдена на основание именно Договора от 23.04.2012г. като валидно
сключен и действащ между страните по него, с което е преклудирана
възможността ищецът да се позовава на настъпили преди и в хода на това
производство обстоятелства, довели до разваляне на договора, каквито се
релевират сега.
По изложените съображения следва да се приеме, че в полза на ищеца
не е възникнало вземане спрямо ответниците на плоскостта на
неоснователното обогатяване по чл.59,ал.1 от ЗЗД, поради липсата на
обедняване за него.
Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че такова вземане
не би било погасено по давност, изрично и своевременно възражение в
9
каквато насока е заявено от ответниците с отговора на исковата молба.
Според т.7 от ППВС №1 от 28.05.1979г. по гр.дело №1/1979г., от деня на
неоснователното преминаване на блага от имуществото на едно лице в
имуществото на друго е изискуемо, съгласно чл.114,ал.1 от ЗЗД, вземането по
чл.59,ал.1 от ЗЗД. В случая строителните дейности от първия етап по
Приложение №1 към договора, които са предмет на претенцията, са
приключили на 22.10.2012г., когато е подписан приложения Акт №9 за
приемане на извършените СМР по нива и елементи на строителната
конструкция. От тази дата до датата на подаване на исковата молба –
29.06.2017г., не е изтекъл петгодишният срок по чл.110 от ЗЗД.
Обсъденото обосновава извода за потвърждаване на обжалваното
първоинстнационно решение като правилно.
С оглед на този изход по спора и във връзка с изричната претенция на
ответниците за присъждане на разноски, съдът констатира, че такива от тях за
въззивното производство не са заплатени, но на същите е оказана безплатна
адвокатска помощ на основание чл.38,ал.1,т.2 от ЗАдв по представения
договор от 14.09.2021г. с упълномощената адв.Е.Т., на която на основание
чл.38,ал.2 от ЗАДВ следва да се присъди възнаграждение в размер на
минимума по чл.7,ал.2,т.5 от Наредба №1 от 09.07.2004г. от 5012,67лв.
Предвид изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №26051 от 08.04.2021г., постановено по
гр.дело №1644/2017г. по описа на Окръжен съд-Пловдив.
ОСЪЖДА „К.В.Г.“ЕООД /в несъстоятелност/, ЕИК ..., със седалище и
адрес на управление: гр.П., ул.“д. В.“№1, да заплати на адвокат Е.Б. Т.,
вписана в АК-П. под №...., със служебен адрес: гр.П., бул.“М.“№93, на
основание чл.38,ал.2 от ЗАдв, сумата от 5012,67лв. /пет хиляди и дванадесет
лева и шестдесет и седем стотинки/, представляваща възнаграждение за
оказаната безплатно адвокатска помощ и съдействие във въззивното
10
производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ при условията на
чл.280,ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11