Р Е
Ш Е Н И Е № 45
гр. Пловдив, 06.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, III граждански състав, в публично заседание на трети декември две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА
при секретаря
Каменка Кяйчева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 12603 по описа за 2018 г. на
Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид следното:
„Водоснабдяване и
канализация” ЕООД – гр. Пловдив е предявило установителни искове с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за
признаване за установено по отношение на ответника Л.Л.Н., че последният дължи
на ищеца сумата от 863,07 лв.,
представляваща неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена
канална вода за периода от 04.11.2011 г. – 28.12.2017 г. за обект, находящ се в
гр. ***** с абонатен № *****, както и мораторна лихва в размер на 253,57 лв. за периода 31.01.2012 г. –
31.12.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
депозиране на заявлението в съда – 18.01.2018 г. до окончателното изплащане на
вземането, както и за присъждане на разноски в заповедното производство, за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №
820/23.01.2018 г. по ч.гр.д. № 967 по описа за 2018 г. на Районен съд Пловдив, VI бр.с.
Ищецът твърди, че
ответникът е потребител на ВиК услуги с № ***** в качеството си на собственик
на водоснабден недвижим имот, находящ се в гр. *****. Посочва, че в имота на
потребителя има монтирано измервателно устройство, посредством чиито показания
се е извършвал отчетът в имота, като в картотеката на дружеството монтираното
измервателно устройство фигурирало под № *****. Твърди, че отчетът в имота бил
извършван по показанията на измервателното устройство за целия период, като за
целта има поставени подписи на карнета. Сочи, че на абоната била връчена покана
за доброволно плащане, получена на дата 21.03.2016 г., в която бил уведомен за
размера на задълженията си към 25.01.2016 г., както и за възможността да се
пристъпи към спиране на водоподаването в имота при неизпълнение. Ищецът е
поискал издаването на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
срещу ответника, въз основа на което е образувано ч.гр.д. № 967/2018 г. ПРС, VI
бр.с. Длъжникът е възразил срещу заповедта, поради което за заявителя е
възникнал правния интерес от предявяване на настоящия иск. Моли за уважаване на
предявените искове и присъждане на сторените разноски в исковото и заповедното
производство.
В срока по чл.131,
ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Л.Л.Н. чрез особения
представител адв. Т.С., със становище за неоснователност на предявените искове.
Възразява между страните по спора да е налице валидно облигационно
правоотношение с предмет предоставяне на услуги по водоснабдяване и канализация
за процесния период в процесния обект. Счита, че от представените към исковата
молба писмени доказателства не се установявало да е доставено твърдяното
количество вода, като представените карнети били за периода 01.04.2015 г. –
21.06.2018 г., който бил по-малък от процесния. Поддържа, че липсвали данни за
редовно отчитане на водомера за периода от 04.11.2011 г. – 01.04.2015 г., а за
периода от 20.01.2016 г. до 19.01.2018 г. в карнета липсвали подписи в графата
„потребител”, нито пък били положени подписи на свидетели или данни за
невъзможност за достъп до имота или отказ на ползвателя да осигури такъв.
Твърди, че ищцовото дружество не е спазило предвидения в Общите условия
механизъм на отчитане на водомера. Прави възражение за изтекла погасителна
давност на претенцията за периода от 01.10.2011 г. до 16.12.2015 г. Моли за
отхвърляне на предявените искове.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
По
допустимостта на предявените искове:
Видно
от приложеното ч.гр.д. № 967 по описа за 2018 г. на Районен съд Пловдив, VI брачен
състав, образувано по депозирано от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр.
Пловдив заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, за
сумите, предмет на настоящото дело е издадена заповед № 820/23.01.2018 г. Срещу
така издадената заповед в срока по чл.414, ал.2 ГПК е депозирано възражение от
длъжника, че не дължи процесните суми, поради което съдът е указал на заявителя
да предяви иск за установяване на вземанията си на основание чл.415, ал.1, т.1 ГПК. В законовия едномесечен срок е предявен настоящият иск. Налице е пълен
идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и
тези, предмет на производството по делото. Затова предявените искове са
допустими.
По
основателността на предявените искове:
За
основателността на заявената главна искова претенция с правно основание чл.422,
ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, ищцовото дружество следва да докаже при
условията на пълно и главно доказване на основание чл.154, ал.1 ГПК наличието
на валидно облигационно правоотношение с ответника по доставка на питейна вода
и отвеждане на канална вода, че ответникът е потребител на услугите за исковия
период на обекта, находящ се в гр. *****, че ищецът е изправна страна по
договора, както и да установи размера на претенциите.
Възникването на облигационно правоотношение
между страните по спора се основава на това дали ответникът има качеството на
„потребител” по смисъла на § 1, т.2 от ДР към Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ). За да възникне посоченото
качество, ответната страна следва да е собственик или ползвател на имот, за
който се предоставят В и К услуги.
По
делото не се ангажираха доказателства от ищеца, при разпределена от съда в
доклада доказателствена тежест, както и при изрични дадени указания по реда на
чл.146, ал.2 ГПК, ответната страна да е собственик на водоснабдения имот, както
твърди ищецът. Поради това не се установи и първата материалноправна
предпоставка за уважаване на иска, а именно качеството на потребител на
услугите, чиято цена се претендира. Обстоятелството, че в счетоводните
записвания на ищцовото дружество партидата на имота се води на ответника, не
обвързва съда. Това е така, доколкото тези записвания представляват изявления
на страна, които са благоприятни за нея и не се ползват с обвързваща съда
доказателствена сила. Качеството на собственик би могло да се установи,
например чрез представянето на акт за собственост, справка от Данъчната служба
за деклариране на имота или пък от Службата по вписванията, но подобни
доказателства не бяха ангажирани от ищеца.
По
изложените съображения, съдът приема, че предявеният главен иск е неоснователен
и като такъв следва да се отхвърли. Като неоснователен ще се отхвърли и
акцесорния иск за признаване за установена дължимостта на претендираната
мораторна лихва.
По
отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски има ответникът
на основание чл.78, ал.3 ГПК, но доколкото не се доказа да са сторени такива,
то те не следва и да се присъждат.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Шести
септември” № 250 против Л.Л.Н., ЕГН: **********, адрес: ***, обективно
кумулативно съединение установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено по
отношение на ответника, че последният дължи на ищеца сумата от 863,07 лв. (осемстотин шестдесет и три
лева и седем стотинки), представляваща неплатени задължения за консумиране на
питейна и отведена канална вода за периода от 04.11.2011 г. – 28.12.2017 г. за
обект, находящ се в гр. ***** с абонатен № *****, както и мораторна лихва в
размер на 253,57 лв. (двеста
петдесет и три лева и петдесет и седем стотинки) за периода 31.01.2012 г. –
31.12.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
депозиране на заявлението в съда – 18.01.2018 г. до окончателното изплащане на
вземането, както и за присъждане на разноски в заповедното производство, за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №
820/23.01.2018 г. по ч.гр.д. № 967 по описа за 2018 г. на Районен съд Пловдив, VI бр.с.
Решението може да бъде обжалвано от страните в
двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./В.К.
Вярно с оригинала.
К.К.