П Р О Т О К О Л

                                                     гр. Русе, 10.06.2013 г. 

 

   РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателна колегия в

публично съдебно заседание на 10 юни 2013 год. в състав:

 

                                                               Председател: МИЛЕНА ПЕЙЧЕВА

                                                          Съдебни заседатели: В.М.

                                                                                              М.Й.

 

                                     

при участието на секретаря….Т.  Ф.……………………

и зам. окр.прокурор ДОБРОМИРА  КОЖУХАРОВА сложи за разглеждане

НОХ дело № 269………..по описа за……… 2012….г.......….докладвано

от………ПРЕДСЕДАТЕЛЯ……………..………………………………………

На именното повикване в 11.20  часа се явиха: 

 

                                               

          СЛЕД  обявяване на присъдата, СЪДЪТ  служебно се занима с въпроса, относно мярката  за неотклонение взети спрямо подсъдимата и на основание чл. 309 ал.1 от НПК намира, че същата  следва да бъде  потвърдена, поради което

 

          О П Р Е Д Е Л И:

 

                    ПОТВЪРЖДАВА взетата  по отношение  на  подсъдимата   В.К.Г. с ЕГН - ********** мярка за неотклонение    „ПОДПИСКА”.

 

 

Определението подлежи на обжалване или протест в седмодневен срок от днес пред Апелативен съд - Велико Търново.

 

Заседанието приключи в  11.25   часа.                                                                                           Протоколът се изготви в съдебно  заседание.

 

СЕКРЕТАР:                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                       СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

                                                                                           

                                                                                                         2.                     

Р.н­с­ка окръжна про­ку­ра­ту­ра е об­ви­ни­ла подсъдимата В.В.Д. в това,че през периода от 09.09.2012г.до 06.12.2012г. в гр.Р., в условията на продължавано престъпление- на седем пъти, използвала  платежен инструменти –дебитна карта № *****, издадена от О. АД на името на Р.П.Р. и дебитна карта № *****, издадена от „О.” АД на името на В.К.Г., без съгласието на титулярите им, като деянието не съставлява по-тежко престъпление- престъпление по чл.249 ал.1, вр. чл.26 ал.1 от НК.

Подсъдимата дава обяснения, признава се за виновна и моли да й бъде определено минимално наказание.

Прокурорът поддържа обвинението. Изразява становище, че подсъдимата следва да бъде призната за виновна, като й бъде наложено наказание към минимума предвиден в текста, изтърпяването на което да бъде отложено за  изпитателен срок от четири години.

Съ­дът, след пре­цен­ка на съ­б­ра­ни­те до­ка­за­тел­с­т­ва, при­е­ма за ус­та­но­ве­но от фа­к­ти­че­с­ка стра­на сле­д­но­то:

По­д­съ­ди­мата е на 35 години, живее в гр.Р. на квартира, работи *****., както към момента на деянието, така и понастоящем, разведена с две непълнолетни деца, едното от които живее при нея, не е осъждана.

Св.В.Г., бивша свекърва на подсъдимата, живеела в гр.Р.. Р.Р. е неин племенник, който от дълги години живеел и работел в РГ. Поради това той упълномощил, с генерално пълномощно от 09.04.2008г., св.Г. да го представлява пред всички институции в страната, включително и пред банки, както и да тегли и внася суми по банковите му сметки. Р. оставил на св.Г. дебитната си карта, по която се привеждала пенсията му, за да тегли пари от същата. Тя стояла в куфарче, поставено в гардероба, заедно с бележка с ПИН кода. Св.Г. имала и своя дебитна карта, която държала в чекмедже на холната секция заедно с бележка с ПИН кода.

Подсъдимата В.Д. била омъжена за сина на св.Г.. През 2009г. последвал развод,след който едното дете останало да живее в дома на св.Г. при нея и баща си,а другото-при майка си-подсъдимата. Подсъдимата често посещавала дома на св.Г., за да вижда детето си и да й оставя другото дете. Въпреки развода, родителите на децата решили отново да заживеят заедно и така на 05.09.2012г. подсъдимата се преместила да живее в дома на св.Г..

Малко след като се пренесла там подсъдимата намерила двете дебитни карти и бележките с изписаните ПИН кодове. Подсъдимата решила да провери дали в тях има пари и да тегли от тях. Тя била финансово затруднена,  тъй като получавала ниска заплата, изплащала задължението на бившия си работодател, на когото била станала поръчител, във връзка с което ЧСИ направил запор върху част от трудовото й възнаграждение. С парите тя искала да прави вноски по изпълнителното делото при ЧСИ ИХ в гр.Р. и така по-бързо да изплати това задължение и да може да търси парите си от действителния длъжник-бившия си работодател.

Така на 09.09.2012г. подсъдимата взела дебитната карта на Р. и отишла до банкомат на банка „ДСК”, намиращ се на Д. в гр.Р., където извършила две последователни транзакции с дебитна карта № *****, издадена от О. АД на името на Р.П.Р., както следва: в 11,13 часа изтеглила сумата от 100 лева и в 11,14 часа изтеглила сумата от 50 лева.

На 20.09.2012г. подсъдимата отново взела  дебитната карта на Р. и отишла до банкомат на банка „ДСК”, намиращ се на Д. в гр.Р., където извършила една транзакция с дебитна карта № *****, издадена от О. АД на името на Р.П.Р., като изтеглила сумата от 140 лева.

На 10.10.2012г. подсъдимата за пореден път взела дебитната карта на Р. и отишла до банкомат, намиращ се на ул.”Н. в гр.Р., където извършила една транзакция с дебитна карта № *****, издадена от О. АД на името на Р.П.Р., като изтеглила сумата от 130 лева.

На 07.11.2012г. подсъдимата отново взела дебитната карта на Р. и отишла до банкомат на банка „ДСК”, намиращ се на Д. в гр.Р., където извършила една транзакция с дебитна карта № *****, издадена от О. АД на името на Р.П.Р., като изтеглила сумата от 140 лева.

По същия начин подсъдимата процедирала и на 06.12.2012г.,като отишла до банкомат на банка „ДСК”, намиращ се на Д. в гр.Р., където извършила една транзакция с дебитна карта № *****, издадена от О. АД на името на Р.П.Р., като изтеглила сумата от 130 лева.

Междувременно подсъдимата намерила и дебитната карта на св. Г., заедно с бележката с ПИН кода й. На 08.11.2012г. тя отишла  до банкомат, намиращ се в Д.” в гр.Р., където извършила една транзакция с дебитна карта № *****, издадена от О. АД на името на В.К.Г., като в 10,38 часа изтеглила сумата от 200 лева.

След това подсъдимата укрила дебитната карта на Р., а тази на Г. върнала на мястото й.

Впоследствие св.Г. установила липсата на дебитната карта на Р., извършила  справка в банката и установила, че от сметката са теглени  пари. Решила да провери и парите по своята дебитна карта и така установила липсата на 200 лева,отишла до банката,от където я уведомили на коя дата у изтеглена сумата. Свидетелката се усъмнила в подсъдимата и я помолила да напусне дома й. 

В хода на разследването били изискани записи от охранителните камери на банките,обслужващи банкоматите,чрез които подсъдимата е осъществила транзакциите. Бил предоставен запис само от банкомата на Д. относно транзакцията,извършена на 06.12.2012г.

От приетата по делото техническа експертиза е възпроизведено на хартиен носител съдържанието на представения от банката диск от транзакцията на 06.12.2012г.

Общия размер на изтеглените от подсъдимата пари от двете дебитни кари възлиза на 890 лева. До постановяването на присъдата тези пари не са възстановени.  

Та­зи фа­к­ти­че­с­ка об­с­та­но­в­ка съ­дът при­е­ма за установена спо­ред показанията на свидетелите В.Г. и С.П.,от обясненията на подсъдимата, както и от писмените доказателства и доказателствени средства: протокол за доброволно предаване, техническата експертиза, експертна справка, пълномощно издадено на св.В.Г., справки за движението по сметки от F=, искания за издаване на дебитни карти, разписка, писма-отговори от F= АД финансов център-Р. и от Първа инвестиционна банка , свидетелство за съдимост, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на подсъдимата, автобиография и други.

По делото няма спор относно изложената по-горе фактическа обстановка, като в тази насока всички писмени и гласни доказателства са еднозначни и непротиворечиви. Времето, мястото и начина на извършване на всяко едно отделно деяние е установено по безспорен начин от писмените, гласните доказателства и заключението на посочената експертиза, които съдът намира за  обективни, а експертизата за обоснована и компетентна.

От заключението на техническата експертиза и снимковия материал към нея се установява по несъмнен начин факта, че заснетото лице е жена и е ползвало банкомата на 06.12.2012г. в 15,29-15,59 часа, като е изтеглило определена сума пари, която брой, видно от една от снимките. Факта,че на тази дата в този час е извършено теглене на 130 лева от дебитната карта на Р.Р. се потвърждава от разпечатката на банката /л.10 от ДП/. Обстоятелството, че на тази дата, от това място е изтеглена тази сума се потвърждава и от направените от подсъдимата признания. Останалите тегления на пари от двете дебитни карти по дати, суми и терминали са отразени в двете разпечатки от F= /л.10-11 от ДП/ и в справката от Първа инвестиционна банка /относно транзакцията на 10.10.2012г./. Те се потвърждават от показанията и на двете разпитани от съда свидетелки и от обясненията на подсъдимата.

Съдът дава вяра на показанията на свидетелката В.Г.. От тях се установява къде и как тя е съхранявала двете дебитни карти и ПИН кодовете им, кога и как е установила липсващата карта на племенника си, а впоследствие  и липсващите пари от двете дебитни карти. Въпреки качеството й на пострадала от престъплението, показанията на св. Г. са житейски правдиви, последователни, логични и обективни. Те кореспондират с отразеното в жалбата й до полицията, в писмените справки и извлечения издадени от F= и от Първа инвестиционна банка, с показанията на св.П. и с обясненията на подсъдимата.

Налице е различие между твърденията на св.Г. и тези на подсъдимата единствено относно това дали,след като са били теглени парите, дебитната карта на Р. е била оставена на мястото й в гардероба. В тази насока  съдът дава вяра на показанията на св.Г.,а не на твърденията на подсъдимата. Като цяло показанията на свидетелката са последователни и логични, както в хода на досъдебното производство, така и пред съда,дадени са под страх от наказателна отговорност и тя няма основание да твърди неистина само относно този факт. Още повече, че и понастоящем тя е в запазила и поддържа добри отношения с подсъдимата, като продължава да й помага при отглеждането на децата. Нейните показания се потвърждават и от отразеното в приложената на л.48 от ДП писмена справка от банката,от която е видно,че на 20.12.2012г. св.Г. е подала молба за деактивиране на картата на Р. с горепосочения номер и за издаване на нова такава. В случай,че картата е била оставена на мястото й в гардероба, както твърди подсъдимата е нямало нужда и основание да се иска издаване на нова,тъй като валидността й е била до м.юли 2014г.,видно от същата справка.

Съдът кредитира с доверие показанията на св.С.П.,от които се установява констатираното от нея във връзка с разследването и направените от подсъдимата пред нея признания,в които е посочила на кои дати и от които места,какви суми е теглила,което напълно се потвърждава от изготвените от банките разпечатки за теглените суми от двете дебитни карти. Показанията на свидетелката са последователни, непротиворечиви и обективни и се подкрепят както от писмените доказателства, така и от гласните такива,в това число и от обясненията на подсъдимата.

Съдът дава вяра на обясненията на подсъдимата, с изключение на твърденията й,че е оставила картата на Р. на мястото,от където я е взела. Относно последното съдът не ги кредитира с доверие, по изложените по-горе съображения, във връзка с коментара на показанията на св.Г., поради което ги отчита като защитна теза. В останалата им част нейните обяснения са  правдиви, логични,  обективни и кореспондират с останалите гласни и писмени доказателства. Съдът дава вяра на обясненията на подсъдимата и относно мотивите й да извърши престъплението-за да изплати по-бързо задължението при ЧСИ. В тази им част обясненията се потвърждават от показанията на св.Г., която знае за изпълнителното дело срещу подсъдимата, за запора върху заплатата й и че изплаща чуждо задължение,тъй като в жилището й са търсели В.Д. и тя лично е чела документите за това.

 

 

Съвкупния анализ на посочените доказателства налага категоричния извод, че на посочените дати, място и часове, подсъдимата е използвала горепосочените две дебитни карти, с цел да изтегли парични средства, изтеглила е такива– посочените по-горе суми.    

Анализа на кредитираните доказателства,налага следните правни изводи:

От обе­к­ти­в­на стра­на подсъдимата В.В.Д. е осъществила състава на престъплението по чл.249 ал.1, вр. чл.26 ал.1 от НК,тъй като през периода от 09.09.2012г. до 06.12.2012г. в гр.Р., в условията на продължавано престъпление- на седем пъти, използвала платежен инструменти –дебитна карта № *****, издадена от О. АД на името на Р.П.Р. и дебитна карта № *****, издадена от „О.” АД на името на В.К.Г., без съгласието на титулярите им, като деянието не съставлява по-тежко престъпление.

Деянието е довършено,тъй като двете дебитни карти са реално използвани от подсъдимата- поставила ги в посочените по-горе банкомати, въвела е ПИН-кодове им, извършени са съответните операции, като подсъдимата реално е получила съответните суми от всяка карта.  Така общата сума изтеглена от сметките на титулярите на двете карти възлиза на 890 лева. Последните не са давали съгласието си подсъдимата да ползва техните дебитни карти. 

Двете дебитни карти са платежни инструменти по смисъла на чл.93 т.24 от НК.

Престъплението е извършено през периода 09.09.2012г.-06.12.2012г., тъй като на общо шест дати през този период, първата от които е 09.09.2012г,а последната-06.12.2012г., подсъдимата е използвала чуждите дебитни карти. Налице е продължавано престъпление по смисъла на чл.26 ал.1 от НК,тъй като са извършени 7 отделни деяния-общо 7 отделни операции на шест дати с двете дебитни карти. Това е станало през непродължителен период от време- в продължение на четири месеца, при една и съща обстановка, по идентичен начин на действие, при еднородност на вината, като всяко последващо деяние се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото. В резултат на извършеното подсъдимата е получила горепосочената сума пари, видно от приложените справки от банковите институции.

Деянието на подсъдимата не съставлява друго по-тежко престъпление, по смисъла на особената част на НК.

От субективна страна престъплението е извършено от подсъдимата при пряк умисъл. Тя е съзнавала обществено-опасния характер на деянието, предвиждала е неговите обществено-опасни последици и е искала тяхното настъпване. Той много добре е разбирала, че дебитните карти са на други лица-на бившата й свекърва и нейния племенник и те не са давали своето съгласие тя да ги ползва, поради което тя няма никакво право да ги взема, ползва и тегли пари от тях. Въпреки това, с намерените при картите ПИН кодове е използвала двете дебитни карти, като е изтеглила от тях немалка сума пари, която е получила и изразходил за свои нужди-за покриване на задължението при ЧСИ. По този начин тя е ощетила титуляра на дебитните карти, което е било и нейната цел.

              С оглед гореизложеното,подсъдимата следва да бъде призната за виновна.

              При индивидуализацията на наказанието,което следва да бъде наложено на подсъдимата, съдът взе предвид като смекчаващи отговорността обстоятелства: чистото й съдебно минало; направените признания още в хода на досъдебното производство, с което в максимална степен е спомогнала за изясняване обективната истина по делото, като е посочила от кои банкомати в града е теглила пари, което е станало към момент, в който този факт не е бил известен на разследващите органи; изразеното критично отношение към извършеното и желание да възстанови отнетите пари;  полагането на труд, както към момента на деянието, така и към настоящия момент; полагането на грижи за две непълнолетни деца; недоброто материално състояние, предвид изплащането на чуждо задължение и наложен във връзка с това запор върху част от трудовото й възнаграждение; мотива да извърши престъплението- по-бързо да изплати това задължение към ЧСИ, за да не се увеличава неговия размер и да може да си търси парите от длъжника-бившия й работодател.

          Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете: наличието на не възстановени щети от престъплението в немалък размер- 890 лева,който няколкократно надвишава минималната работна заплата за страната; факта,че престъплението е извършено чрез 7 отделни деяния /тегления/, всяко едно от които е достатъчно за съставомерността на деянието по текста на чл.249 ал.1,вр.чл.26 ал.1 от НК.

          Предвид наличието на посочените отегчаващи отговорността обстоятелства не са налице многобройни смекчаващи такива, нито някое от тях се явява изключително, поради което не са налице основания за определяне на наказанието при условията на чл.55 от НК. С оглед изложеното наказанието следва да бъде определено по реда на чл.54 от НК,в рамките на предвиденото в текста.

          Като съобрази изложеното съдът отчете тежестта на посочените смекчаващи вината обстоятелства и намира,че въпреки отчетените отегчаващи такива наказанието следва да бъде определено към минимума предвиден в текста на чл.249 ал.1 от НК. Подсъдимата е личност с ниска степен на обществена опасност, изпаднала в тежка житейска ситуация-разведена,живее на квартира,грижи се за двете си деца, работи*****. като санитарка, изплаща чуждо задължение-на бившия си работодател,за което срещу нея е образувано изпълнително дело при ЧСИ, което допълнително я е натоварило с разноски и така е увеличило дължимата сума. Във връзка с това й е наложен запор върху част от и без това ниското й трудово възнаграждение. Всичко това е довело подсъдимата да неправилния избор да извърши гореописаното престъпление. Предвид изложеното съдът отмери наказанието на подсъдимата на две години лишаване от свобода.

          Относно кумулативно предвиденото в текста наказание глоба съдът взе предвид същите смекчаващи отговорността обстоятелства и предвид изложеното по-горе прецени,че на подсъдимата следва да бъде определена глоба в минимален размер. В текста на чл.249 ал.1 от НК не е предвидена долна граница за глобата и съгласно чл.47 от НК тя не може да бъде по-малка от 100 лева. Като съобрази това , имотното състояние на подсъдимата, нейните доходи и семейни задължения,съдът отмери глобата в размер на законовия минимум, а именно сто лева, които следва да бъдат заплатени в полза на държавата.

       При наличието на всички законови предпоставки на чл.66 от НК и с оглед личността на подсъдимата,така определеното наказание лишаване от свобода не следва да бъде изтърпявано ефективно. С оглед ниската степен на обществена опасност на подсъдимата, нейните трайни трудови навици,семейни задължения и мотива й да извърши престъплението, съдът отлага изтърпяването на наказанието лишаване от свобода за минимално предвидения в закона изпитателен срок от три години.

        С така определеното наказание,по вид и размер,ще се постигнат целите на генералната и лична превенция. Подсъдимата ще има възможност да преосмисли поведението си занапред, ще се постигне възпиращ и превъзпитаващ ефект спрямо нея, като в същото време това наказание се явява адекватно на обществената опасност на дееца и на конкретното извършено от него.          

             С оглед изхода на делото подсъдимата дължи направените по делото разноски,а именно 54130 лева по сметката на ОДМВР-Р.-разноски направени на предварителното производство и 40 лева по сметката на РОС-съдебни разноски.

Не са налице основанията, посочени в чл.53 от НК, за отнемане на оптичния носител,поради което същият следва да бъде върнат на неговия собственик. С оглед изложеното съдът връща на връща на Дирекция „С.” на Б. клон Р.- 1 компактдис „Verbatin”, брой оптичен носител CD-R с капацитет 700 МВ, 80 мин, с ръкописен текст върху горната му част „до 02 РУП-гр.Р.,вх.№ 11863/03.01.2013г., D0011701 БК-Ц. гр.Р., 06.12. 2012г. от 15,30 до 16,00 часа” -приложен като веществено доказателство към ДП.

Мотивиран така,съдът постанови присъдата си.

 

 

 

 

Окръжен съдия: