Решение по дело №89/2021 на Административен съд - Разград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 22 юни 2021 г. (в сила от 22 юни 2021 г.)
Съдия: Марин Димитров Маринов
Дело: 20217190700089
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 април 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер: 89                                            22.06.2021г.                                     Град Разград

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Разградският административен съд, в открито заседание  на петнадесети юни две хиляди двадесет и първа   година, в  състав:

 

                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА

                                                             ЧЛЕНОВЕ: ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА

                                                                                                         МАРИН МАРИНОВ

 

при секретаря Пламена Михайлова, с участието на прокурора  Веселин Якимов разгледа докладваното от съдията Марин Маринов  КАН дело № 89 по описа за 2021 год. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на  с чл. 63 ал. 1 изр. ІІ – ро от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на Дирекция „Инспекция по труда” – Разград, срещу решение № 57 от 08.03.2021 год., постановено по АНД № 33/2021 год. по описа на Районен съд – Разград. С него е отменено № 17-000675 ат 09.10.2020 год. на Директора на Д „ИТ”- Разград, с което на „ИНОВАСИОН” ООД с ЕИК ********* е наложена имуществена санкция от 1500 лв. на основание чл. 413, ал. 3 от КТ за нарушение на чл. 62, ал. 1, във вр. с чл. 61, ал. 1 от КТ. В жалбата се твърди, че районният съд  неправилно е приел, че в НП са смесени фактическите състави на две нарушения – на чл. 1, ал. 2 и на чл. 62, ал. 1 от КТ. Също така неправилно е приел, че в случая се касае до гражданско-правно, а не до трудово правоотношение. Излага доводи, че нарушението, за което е наказано дружеството е безспорно установено. Иска  съдът  да отмени обжалваното решение и да постанови ново по същество, с което да потвърди НП.

Ответникът по касационната жалба – „ИНОВАСИОН” ООД с ЕИК *********,  чрез процесуалния си представител – адв. Н. Е., оспорва жалбата като неоснователна и иска съдът да потвърди въззивното решение.

Прокурорът от Окръжна прокуратура Разград дава становище, че жалбата е неоснователна и предлага на съда да потвърди обжалваното решение.

Административен съд Разград, като обсъди посочените в жалбата касационни основания, доводите и становищата на страните   и доказателствата по делото,  и след като извърши служебна проверка, съгласно чл. 218 ал. 2 от АПК,  прие за установено следното:

Касационната жалба, като  подадена от активно легитимирано лице, в законоустановения 14-дневен срок и насочена срещу акт, подлежащ на касационен съдебен контрол, е процесуално допустима.

За да постанови решението си районният съд е приел от фактическа страна, че инспектори от Д „ИТ – Разград  извършили проверка на  „ИНОВАСИОН” ООД в периода от 17.07.2020 до 11.09.2020 г. Проверката касаела трудовите правоотношения с наети от дружеството лица. Проверяващите установили, че в периода 16.03.2020 г. до  10.04.2020 г. И. М. И. е работил в полза на дружеството, като извършвал дейност, характерна за длъжност общ работник – бояджия в обект семеен хотел „Мимоза“ в гр. Разград, ул. Стадиона №2, който бил стопанисван и експлоатиран от „Иновасион“ ООД, без отношенията по повод представяне на работната му сила, да са уредени в сключен между страните писмен трудов договор преди постъпване на работа. Управителят на „Иновасион“ ООД попълнил декларация,  в която посочил, че е наел лицето по граждански договор за извършване на бояджийска работа в хотела и след приключване на работата му платил уговорената цена. При проверката на контролните органи бил представен граждански договор, сключен с лицето на 16.03.2020г. По силата на този договор възложителят възлагал на лицето И. М. да извърши в семейния хотел бояджийски работи с материали на възложителя, който се задължавал да му изплати възнаграждение в размер 440 лв. за извършената работа. Понеже в договора нямало уговорен краен срок на изпълнение, било прието и  че няма уговорен конкретен резултат. Контролните органи приели, че правоотношението има постоянен характер и предмет на същото била трудова дейност, т.е., следвало да бъде уредено като трудово, но сключен трудов договор с лицето не бил представен. Срещу дружеството бил съставен АУАН за нарушение на чл.62, ал.1 във вр. с чл.1, ал.2 от КТ, въз основа на който е издадено и обжалваното пред районния съд НП.

При така установените факти районният съд приел, че НП е незаконосъобразно от формална страна. В НП и в АУАН твърдяното нарушение не било индивидуализирано от обективна страна, съобразно изискванията на закона / чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН, респ. чл.42, т.4 от ЗАНН/. Деянието на жалбоподателя било описано при смесване на фактическите признаци от съставите на две нарушения - по чл. 1, ал. 2 КТ и по чл. 62, ал. 1 КТ. Наказващият орган фактически не е изложил ясно становище към кой от двата състава на нарушение следва да се отнесе разглежданата ситуация.  В случая не било ясно дали жалбоподателят е санкциониран за това, че сключеният с И. И. граждански договор прикрива трудово правоотношение, което е в нарушение на чл. 1, ал. 2 КТ, или за това, че между тях не е сключен трудов договор в писмена форма, което е нарушение на чл. 62, ал. 1 КТ.

На следващо място районният съд счел, че описаното в НП правоотношение няма характер на трудово. Ставало дума за извършване на бояджийска дейност в семеен хотел, която дейност е възложена на физическо лице - дейност явяваща се типичен предмет на договор за изработка. Липсата на посочен срок за изпълнение не променя този извод, тъй като той не е абсолютен елемент на договора за изработка. Няма уговорено работно време и възнаграждението очевидно е уговорено за цялостната работа. На тези основания районният съд е приел, че НП е постановено при съществено нарушение на процесуалните и материалните правила и го е отменил изцяло.

Разградският административен съд споделя изцяло фактическите и правни изводи на районния съд. Решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, след като е събрал многобройни гласни и писмени доказателства и е обсъдил същите поотделно и в тяхната съвкупност. Взел е решението си въз основа на вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото и въз основа на закона. Съдът е изложил непротиворечиви и ясни мотиви, като при формирането на изводите си не е нарушил правилата на формалната логика, опитните правила и научното знание. При постановяване на решението не са допуснати съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 3 от НПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2, предл. 1 от ЗАНН.

Решението не противоречи и на материалния закон. Изложените от районния съд мотиви за материалната незаконосъобразност на обжалваното пред него НП се споделят от настоящата инстанция изцяло и препраща към тях на основание чл. 221, ал. 2 от АПК. Действително в обжалваното НП са смесени  фактическите състави на две отделни нарушения – на чл. 1, ал. 2 и на чл. 62, ал. 1 от КТ. Първата разпоредба изрично задължава отношенията при предоставянето на работна сила да се уреждат само като трудови правоотношения. Втората разпоредба  императивно определя формата на трудовия договор като писмена.  В случая правоотношението между „Иновасион“ ООД и лицето И. М. И. е било уредено като  гражданско - по договор за изработка, т.е. не е било уредено като правоотношение по повод предоставяне на работна сила. Ако  АНО е считал, че правоотношението е следвало да бъде уредено като трудово и е налице нарушение на чл. 1, ал. 2 от КТ е следвало да  квалифицира деянието именно като нарушение на тази норма и да приложи санкционната норма на чл. 414, ал. 1 от КТ, но това не е сторено, а е приел, че  дружеството не представя  трудов договор, с което е нарушило чл. 62, ал. 1 от КТ.

Районният съд правилно е приел, че в случая се касае до правоотношение възникнало по  силата на договор за изработка. Във възникналото по повод този договор правоотношение  липсват основни характеристики на трудовото правоотношение – работно място, продължителност на работния ден, време за почивка, задължение за спазване на трудова дисциплина. Безспорно е, че  уговорената работа – боядисване,  не е елемент от  обичайната производствено - икономическа дейност на обекта. Всичко това несъмнено сочи, че правоотношението между наказаното лице и И. М. е гражданско правно, възникнало на основание договор за изработка, а не трудово правоотношение, както е приел АНО.

Ето защо  решението на районния съд съответства на материалния закон, поради което възраженията на касационния жалбоподател в противната насока са неоснователни и недоказано.

По изложените мотиви настоящият състав счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо и е в съответствие с материалния закон. Не са налице посочените в жалбата касационни основания, предполагащи отмяна на решението и то следва да бъде оставено в сила като правилно.

Водим от горното, Разградският административен съд

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 57 от 08.03.2021 год., постановено по АНД № 20213330200033 год. по описа за 2021 год.  на Районен съд – Разград.

Решението не подлежи на обжалване.

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/

                                                                          ЧЛЕНОВЕ:1./п/                      

                                                                                              2./п/