Р Е Ш Е Н И Е
Номер:
89 22.06.2021г.
Град Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградският
административен съд, в открито заседание
на петнадесети юни две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА
МАРИН МАРИНОВ
при
секретаря Пламена Михайлова, с участието на прокурора Веселин Якимов разгледа докладваното от съдията Марин
Маринов КАН дело № 89 по описа за 2021
год. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на с
чл. 63 ал. 1 изр. ІІ – ро от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН).
Образувано е по
жалба на Дирекция „Инспекция по труда” – Разград, срещу
решение № 57 от 08.03.2021 год., постановено по АНД № 33/2021 год. по описа на
Районен съд – Разград. С него е отменено № 17-000675 ат 09.10.2020 год. на
Директора на Д „ИТ”- Разград, с което на „ИНОВАСИОН” ООД с ЕИК ********* е наложена имуществена санкция от 1500
лв. на основание чл. 413, ал. 3 от КТ за нарушение на чл. 62, ал. 1, във вр. с
чл. 61, ал. 1 от КТ. В жалбата се твърди, че районният съд неправилно е приел, че в НП са смесени
фактическите състави на две нарушения – на чл. 1, ал. 2 и на чл. 62, ал. 1 от КТ. Също така неправилно е приел, че в случая се касае до гражданско-правно, а
не до трудово правоотношение. Излага доводи, че нарушението, за което е
наказано дружеството е безспорно установено. Иска съдът
да отмени обжалваното решение и да постанови ново по същество, с което
да потвърди НП.
Ответникът по
касационната жалба – „ИНОВАСИОН” ООД с ЕИК *********, чрез процесуалния си представител – адв. Н. Е., оспорва
жалбата като неоснователна и иска съдът да потвърди въззивното решение.
Прокурорът от
Окръжна прокуратура Разград дава становище, че жалбата е неоснователна и
предлага на съда да потвърди обжалваното решение.
Административен
съд Разград, като обсъди посочените в жалбата касационни основания, доводите и
становищата на страните и
доказателствата по делото, и след като
извърши служебна проверка, съгласно чл. 218 ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната
жалба, като подадена от активно
легитимирано лице, в законоустановения 14-дневен срок и насочена срещу акт,
подлежащ на касационен съдебен контрол, е процесуално допустима.
За да постанови решението си районният съд е приел от
фактическа страна, че инспектори от Д „ИТ – Разград извършили проверка на „ИНОВАСИОН” ООД в периода от 17.07.2020 до
11.09.2020 г. Проверката касаела трудовите правоотношения с наети от
дружеството лица. Проверяващите установили, че в периода 16.03.2020 г. до 10.04.2020 г. И. М. И. е работил в полза на дружеството, като извършвал
дейност, характерна за длъжност общ работник – бояджия в обект семеен хотел
„Мимоза“ в гр. Разград, ул. Стадиона №2, който бил стопанисван и експлоатиран
от „Иновасион“ ООД, без отношенията по повод представяне на работната му сила,
да са уредени в сключен между страните писмен трудов договор преди постъпване
на работа. Управителят на „Иновасион“ ООД попълнил декларация, в която посочил, че е наел лицето по
граждански договор за извършване на бояджийска работа в хотела и след
приключване на работата му платил уговорената цена. При проверката на
контролните органи бил представен граждански договор, сключен с лицето на
16.03.2020г. По силата на този договор възложителят възлагал на лицето И. М. да извърши в
семейния хотел бояджийски работи с материали на възложителя, който се
задължавал да му изплати възнаграждение в размер 440 лв. за извършената работа.
Понеже в договора нямало уговорен краен срок на изпълнение, било прието и че няма уговорен конкретен резултат. Контролните
органи приели, че правоотношението има постоянен характер и предмет на същото
била трудова дейност, т.е., следвало да бъде уредено като трудово, но сключен
трудов договор с лицето не бил представен. Срещу дружеството бил съставен АУАН
за нарушение на чл.62, ал.1 във вр. с чл.1, ал.2 от КТ, въз основа на който е
издадено и обжалваното пред районния съд НП.
При така
установените факти районният съд приел, че НП е незаконосъобразно от формална
страна. В НП и в АУАН твърдяното нарушение не било индивидуализирано от
обективна страна, съобразно изискванията на закона / чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН,
респ. чл.42, т.4 от ЗАНН/. Деянието на жалбоподателя било описано при смесване
на фактическите признаци от съставите на две нарушения - по чл. 1, ал. 2 КТ и
по чл. 62, ал. 1 КТ. Наказващият орган фактически не е изложил ясно становище
към кой от двата състава на нарушение следва да се отнесе разглежданата
ситуация. В случая не било ясно дали
жалбоподателят е санкциониран за това, че сключеният с И. И. граждански
договор прикрива трудово правоотношение, което е в нарушение на чл. 1, ал. 2 КТ, или за това, че между тях не е сключен трудов договор в писмена форма,
което е нарушение на чл. 62, ал. 1 КТ.
На следващо
място районният съд счел, че описаното в НП правоотношение няма характер на
трудово. Ставало дума за извършване на бояджийска дейност в семеен хотел, която
дейност е възложена на физическо лице - дейност явяваща се типичен предмет на
договор за изработка. Липсата на посочен срок за изпълнение не променя този
извод, тъй като той не е абсолютен елемент на договора за изработка. Няма
уговорено работно време и възнаграждението очевидно е уговорено за цялостната
работа. На тези основания районният съд е приел, че НП е постановено при
съществено нарушение на процесуалните и материалните правила и го е отменил
изцяло.
Разградският
административен съд споделя изцяло фактическите и правни изводи на районния
съд. Решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, след като е събрал
многобройни гласни и писмени доказателства и е обсъдил същите поотделно и в
тяхната съвкупност. Взел е решението си въз основа на вътрешно убеждение,
основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по
делото и въз основа на закона. Съдът е изложил непротиворечиви и ясни мотиви,
като при формирането на изводите си не е нарушил правилата на формалната
логика, опитните правила и научното знание. При постановяване на решението не
са допуснати съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 3 от НПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2, предл. 1 от ЗАНН.
Решението не
противоречи и на материалния закон. Изложените от районния съд мотиви за
материалната незаконосъобразност на обжалваното пред него НП се споделят от
настоящата инстанция изцяло и препраща към тях на основание чл. 221, ал. 2 от АПК. Действително в обжалваното НП са смесени
фактическите състави на две отделни нарушения – на чл. 1, ал. 2 и на чл.
62, ал. 1 от КТ. Първата разпоредба изрично задължава отношенията при
предоставянето на работна сила да се уреждат само като трудови правоотношения.
Втората разпоредба императивно определя
формата на трудовия договор като писмена.
В случая правоотношението между „Иновасион“ ООД
и лицето И. М. И. е било уредено като
гражданско - по договор за изработка, т.е. не е било уредено като
правоотношение по повод предоставяне на работна сила. Ако АНО е считал, че правоотношението е следвало
да бъде уредено като трудово и е налице нарушение на чл. 1, ал. 2 от КТ е
следвало да квалифицира деянието именно
като нарушение на тази норма и да приложи санкционната норма на чл. 414, ал. 1
от КТ, но това не е сторено, а е приел, че дружеството не представя трудов договор, с което е нарушило чл. 62,
ал. 1 от КТ.
Районният съд
правилно е приел, че в случая се касае до правоотношение възникнало по силата на договор за изработка. Във
възникналото по повод този договор правоотношение липсват основни характеристики на трудовото
правоотношение – работно място, продължителност на работния ден, време за
почивка, задължение за спазване на трудова дисциплина. Безспорно е, че уговорената работа – боядисване, не е елемент от обичайната производствено - икономическа
дейност на обекта. Всичко това несъмнено сочи, че правоотношението между
наказаното лице и И. М. е гражданско правно, възникнало на основание
договор за изработка, а не трудово правоотношение, както е приел АНО.
Ето защо решението на районния съд съответства на
материалния закон, поради което възраженията на касационния жалбоподател в
противната насока са неоснователни и недоказано.
По изложените
мотиви настоящият състав счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо и е
в съответствие с материалния закон. Не са налице посочените в жалбата
касационни основания, предполагащи отмяна на решението и то следва да бъде
оставено в сила като правилно.
Водим от
горното, Разградският административен съд
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА
решение № 57 от 08.03.2021 год., постановено по АНД № 20213330200033 год. по
описа за 2021 год. на Районен съд –
Разград.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:1./п/
2./п/