№ 11275
гр. София, 12.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА
МИТОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ Н. Н.
като разгледа докладваното от НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА МИТОВА
Гражданско дело № 20251110105453 по описа за 2025 година
Производството е образувано по предявен от ЗЕAД „Б. В. И. Г.“ ЕАД срещу А.
П. И. осъдителен иск с правно основание чл. 411, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ
във вр. с чл. 49 ЗЗД за заплащане на сумата от 295,80 лв., представляваща регресно
вземане за изплатено по застраховка „Каско“ обезщетение за застрахователно събитие
- ПТП, настъпило на 04.05.2024 г. на път Е82 в посока град Самоков след с. Кокаляне
на около 1,5 – 2 км. преди паметник на „Трудовака“, ведно със законната лихва от
30.01.2025 г. (дата на подаване на исковата молба) до окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за
имуществено застраховане по застраховка „Каско” на лек автомобил „Мерцедес Е550“
с рег. № ********, е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с което са
причинени щети на застрахования автомобил. Твърди, че причина за настъпване на
ПТП е преминаване през необезопасено и несигнализирано препятствие на пътното
платно – дупка. Счита, че отговорност за вредите носи ответникът – АПИ, която в
качеството на собственик на републиканските пътища, е длъжна да вземе
необходимите мерки за ремонт и поддръжка на пътното платно. Сочи, че е изплатил
обезщетение в размер на 295,80 лева. Счита, че с плащане на застрахователното
обезщетение в полза на ищеца е възникнало регресно вземане за платеното
застрахователно обезщетение. Поддържа, че ответникът е бил поканен, но не е платил.
Иска се от съда да постанови решение, с което да уважи иска за горепосочената сума.
Ответникът оспорва исковата претенция по основание и размер. Оспорва
наличието на застрахователно правоотношение по застраховка Каско, възникнало при
1
Общи условия, респективно оспорва наличието на покрит застрахователен риск.
Счита, че наличието на описаното в исковата молба препятствие – дупка на пътя, не е
доказано. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от водача на
увредения автомобил. Счита, че претенцията следва да бъде отхвърлена.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД за
заплащане на сума, претендирана от ответника в качеството му на стопанин на пътя,
на който е реализирано процесното ПТП, причинило увреждане на имуществото на
застрахован при ищеца по договор за имуществена застраховка. Съгласно
разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу
възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която
са възникнали вреди по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите. В посочената
правна норма е предвидено регресното право на застрахователя по имуществена
застраховка да получи платеното от него в полза на застрахованото при него увредено
лице обезщетение от причинителя на вредата, респективно от възложителя на
работата. Липсата на плащане обуславя правния интерес от водене на регресния иск, а
с това и допустимостта на иска. Основателността на иска за реализирането му се
обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) наличие на валиден
договор за имуществено застраховане Каско между ищеца и увреденото лице в сила
към момента на настъпване на процесното застрахователно събитие, представляващо
покрит риск; 2) противоправно и виновно поведение на лицето за което отговаря
ответникът, в причинна връзка с което са настъпили вреди (деликт); 3) изплатено от
ищеца в изпълнение на договорното му задължение застрахователно обезщетение в
полза на увреденото лице и установяване на действителния размер на вредите,
настъпили в причинна връзка със събитието. Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1
ГПК установяване на същите е в тежест на ищеца при условията на пълно и главно
доказване. В тежест на ответника е да докаже твърденията си за противоправно
поведение на застрахования при ищеца водач, довело до съпричиняване на
вредоносния резултат.
На основание чл. 153 ГПК с доклада по делото като неоспорено от ответника и
ненуждаещо се от доказване по делото е отделено следното обстоятелство: изплащане
от страна на ищцовото дружество в полза на собственика на увредения автомобил
застрахователно обезщетение по застраховка Каско в размер от 295,80 лв.
Наличието на застрахователно правоотношение по имуществена застраховка
2
Каско между ищеца и собственика на процесното МПС – Б. А. Ц., се установява от
представената по делото застрахователна полица от 18.07.2023 г. със срок на покритие
23.07.2023 г. – 22.07.2024 г. Договорът е сключен при условията на – „пълно каско“,
съгласно Общи условия за застраховка „Каско на МПС“ в сила от 09.05.2022 г. Видно
от същите ищецът се е задължил да покрие пълна загуба или частично увреждане на
застрахования автомобил, причинени от всички рискове в клаузите в глава „Х“. В
полицата е включено и допълнително покритие „помощ на пътя“, уредено в раздел
„Помощ на пътя“ в Общите условия на застрахователното дружество. Доколкото
процесното ПТП е настъпило на 04.05.2024 г., същото е в срока на застрахователно
покритие.
За установяване механизма на ПТП са събрани писмени доказателства,
изслушано е заключение на съдебно-автотехническа експертиза и свидетелски
показания. От декларацията за настъпване на застрахователно събитие от собственика
на автомобила и свидетеля на ПТП, приложена по делото, могат да се изведат данни
за механизма на ПТП, доколкото в нея е описано, че причина за срязването на задната
дясна гума е преминаване през дупка по пътя София-Самоков. От описа на претенция
No: 4725-01300-******/24/07.05.2024 г. и снимките към него се установяват щетите,
нанесени върху автомобила.
При това същите се подкрепят от събраните в настоящото производство гласни
доказателства на св. Б. А. Ц., водачът на увредения автомобил, който в съдебно
заседание потвърждава описаната в останалите писмени доказателства фактическа
обстановка, като заявява, че при движение по пътя от гр. София в посока гр. Самоков е
минал през препятствие на пътя, което той е възприел като дълбока около 5 см дупка.
Заявява, че не е имало как да я избегне, доколкото в насрещното платно е
приближавал друг автомобил и че се е движил със 60-70 км/ч.
От изслушаната поделото САТЕ се установява, че причина за настъпване на
процесните щети е преминаването на автомобила през дупка на 04.05.2024 г. по пътя
София-Самоков, като настъпилите вреди са в пряка причинно-следствена връзка с
механизма на процесното събитие. Според вещото лице стойността за възстановяване
на щетата на лек автомобил „Мерцедес Е 550“, изчислена на база средни пазарни цени
към датата на ПТП, е 409,16 лв. Съдът кредитира заключението като компетентно
дадено и пълно.
С оглед обстоятелството, че процесният пътен участък е част от
републиканската пътна мрежа, материалноправната легитимация на ответника, при
доказване и на останалите предпоставки, се обуславя от задължението на А. П. И. да
управлява и поддържа републиканските пътища съгласно чл. 19 ал.1 т.1 и чл. 30 ЗП.
Агенцията като юридическо лице осъществява посочените дейностите чрез своите
служители или други лица, на които е възложила изпълнението. В случая именно
3
бездействието на последните във връзка с поддържане на пътя (в частност
своевременно отстраняване или поне обозначаване на попаднало на пътното платно
препятствие) е довело и до неизпълнение на задължението по чл. 30, ал. 1 ЗП. Това
обуславя ангажиране на отговорността за причинените щети по реда на чл. 49 ЗЗД.
При установяване доказването на фактическия състав, което обуславя
основателност на претенцията, съдът следва да се произнесе по релевираното от
ответника възражение за съпричиняване, доказателствената тежест за установяване на
което е разпределена на него. Съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД, обезщетението за вреди от
непозволено увреждане може да се намали, ако и самият пострадал е допринесъл за
тяхното настъпване или за увеличаване на размера им. Положителният извод за
наличие на съпричиняване се предпоставя от наличието на установено по делото
противоправно поведение на самия пострадал, с което той е създал предпоставки за
собственото си увреждане и обективно е допринесъл за настъпването му, без да е
необходимо да е действал виновно. Следователно необходима е причинно-следствена
връзка между това действие или бездействие и настъпване на вредоносния резултат.
Приносът на пострадалия следва да е конкретен и доказан по несъмнен начин, като не
може да е хипотетичен и да почива на предположения. В мотивите по т. 7
Тълкувателно решение № 1/23.12.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ВКС, ОСТК е
разяснено, че поемането на предвидим и реално очакван риск или неговото
неоправдано игнориране съставлява обективен принос, който е противоправен и е в
пряка причинна връзка с вредоносния резултат, като приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД
изисква идентичност между поетия и реализирания риск. Степента на съпричиняване
се преценява конкретно във всеки случай, но никога не може да доведе до отказ от
обезвреда.
Ответникът не е ангажирал доказателства за установяване твърдението си, че
поведението на водача на МПС не е било съобразено с конкретната пътна обстановка.
Нещо повече, наличието на дупка, както се установява в случая, не представлява
предвидимо за водача на МПС препятствие по смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, с което
той да е длъжен да съобразява поведението си, включително да избира скоростта си на
движение или да спре, доколкото не е била явно очевидна и обозначена. Ето защо
съдът приема, че ПТП е настъпило единствено поради наличието на необезопасено
препятствие. Претендираното обезщетение дори е под така установената от вещото
лице пазарна цена, поради което претенцията следва да се уважи в пълен размер без да
се редуцира поради съпричиняване, доколкото такова не беше установено.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски се
4
поражда в полза на ищеца. Същият доказва разноски в общ размер от 890 лв., от които
50 лв. държавна такса, 400 лв. депозит за САТЕ, 40 лв. депозит за разпит на свидетел и
адвокатки хонорар в размер от 400 лв., които следва да му бъдат присъдени в пълен
размер.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. П. И., ЕИК ********* да заплати на ЗЕAД „Б. В. И. Г.“, ЕИК
********** на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД сумата от
295,80 лв., представляваща регресно вземане за изплатено по застраховка „Каско“
обезщетение за застрахователно събитие - ПТП, настъпило на 04.05.2024 г. на път Е82
в посока гр. Самоков, ведно със законната лихва от 30.01.2025 г. до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА А. П. И., ЕИК ********* да заплати на ЗЕAД „Б. В. И. Г.“, ЕИК
********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 890 лв. разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5