Решение по дело №312/2023 на Административен съд - Кюстендил

С. А. П., [ЕГН] от [населено място] баня, [улица]чрез пълномощника адвокат М. Ч., съдебен адрес [населено място], [улица], ет.7 оспорва РА №Р-22001022004238-091-001/12.05.2023г., потвърден с решение №984/14.07.2023г. на директора на Д“ОДОП“ при ЦУ на НАП – София, в частта, с която е ангажирана отговорността на лицето за задължения и съответните лихви за просрочие за корпоративен данък за 2016г., данък върху доходите за м.12.2016г., ДДС за м.12.2016г. до м.05.2017г., задължителни осигурителни вноски за периодите от м.12.2016г. до м.06.2017г. Изложени са съображения за нищожност на РА, както и за незаконосъобразност на същия, поради допуснати нарушения на процесуалните правила и материалноправните разпоредби. Претендират се разноски.

Ответникът чрез процесуалния представител в писмени бележки излага съображения за неоснователност на жалбата. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Кюстендилският административен съд след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Производството по издаването на оспорения акт е започнало със ЗВР №Р-22001022004238-020-001/17.08.2022г. /връчена на 12.09.2022г. на електронен адрес/ и изменена със заповед №Р-22001022004238-020-002/07.12.2022г. Определен е обхватът на ревизията – установяване отговорността на С. А. П. за задължения на „ГД Фактори“ ЕООД [населено място] по ЗДДС; за корпоративен данък по ЗКПО; за данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения по ЗДДФЛ; за задължителни осигурителни вноски – ДОО, вноски за здравно осигуряване, вноски за УПФ за осигурители.

Изготвен е РД №Р-22001022004238-092-001/25.01.2023г.

Ревизията е завършила с издаване на оспорения РА №Р-22001022004238-091-001/12.05.2023г., с който е прието, че жалбоподателят в качеството му на управител на „ГД Фактори“ ЕООД [населено място] е извършил неправомерно разпореждане със средства на дружеството /сключен е договор за цесия, с който са продадени вземания на стойност 475 358.02 лв. на цена 337 314.50 лв., т.е. на цена по-ниска от пазарната/, като по този начин е осуетил покриването на задължения към бюджета – за данъци и осигурителни вноски. Формирани са мотиви за изпълнен състав по чл.19, ал.2 от ДОПК, като е ангажирана отговорността на лицето за задължения по ЗКПО, за задължения по ЗДДФЛ, за задължения по ЗДДС, за задължения по КСО и за задължения по ЗЗО за съответните периоди, посочени в РА.

РА е обжалван по административен ред по чл.152 и сл. от ДОПК, като директорът на Д. „ОДОП“ при ЦУ на НАП - София се е произнесъл с решение №984/14.07.2023г., с което е потвърдил акта в частта, с която е ангажирана отговорността на С. П. за задължения и съответните лихви за просрочие за корпоративен данък за 2016г., данък върху доходите за м.12.2016г., ДДС за м.12.2016г. до м.05.2017г., задължителни осигурителни вноски за периодите от м.12.2016г. до м.06.2017г.

Изготвено и прието е заключение вх.№1270/04.04.2024г. на в.л. Л. Н., в което е посочено, че вземането обект на продажба с договор за цесия от 09.06.2017г. е в размер на 337 315.50 лв. След извършената оценка, пазарната цена на вземането е общо 180 274.98 лв., като част първа в размер на 86 022.59 лв. поради абсолютна обездвиженост е оценена на 0 лв., а за част втора в размер на 251 291.91 лв. са направени оценки към единиците от масива на вземането и е получена пазарна цена след корекции от 180 274.98 лв.

Прието като доказателство по делото е решение №20/15.05.2023г., постановено по т.д.№58/2021г. по описа на Кюстендилски окръжен съд и влязло в сила на 24.05.2023г. Със същото е прекратено производството по несъстоятелност на „ГД Фактори“ ЕООД [населено място] на основание чл.632, ал.5 във вр.с ал.4 от ТЗ и дружеството е заличено от ТР. Последното обстоятелство се установява и от удостоверение за актуално състояние от ТРРЮЛНЦ /л.424/ – търговецът е заличен.

С оглед така установената фактическа обстановка по делото съдът намира жалбата за допустима, като подадена срещу акт, подлежащ на оспорване по съдебен ред, в срок, от процесуално легитимен субект и пред компетентен да я разгледа съд. След служебна проверка законосъобразността на оспорения административен акт по чл.160, ал.2 от ДОПК и оплакванията в жалбата, съдът счита следното:

РА и решението, с което е потвърден, са издадени от компетентни органи с оглед представените заповеди, с изложение на правни и фактически основания за издаването им, в сроковете по закон.

Съдът възприема за основателно релевираното възражение за нищожност, поради неподписване на ЗВР, ЗИЗВР и РА /РА по отношение на служителя Ф. С. Й./ от лица, притежаващи КЕП, отговарящ на изискванията на Регламент №910/2014. Видно от представените доказателства е, че наличните по делото удостоверения за електронни подписи на издателите на ЗВР, ЗИЗВР и РА по отношение на Ф. С. Й., не представляват "квалифицирано удостоверение за електронни подписи". Този извод следва от неизпълнението на изискването за индивидуализиране на автора на електронния подпис чрез посочване на юридическото лице. В доказателствата като титуляр по см. на ЗЕДЕУУ на електронните подписи е посочена ТД на НАП – София Област, която е не е юридическо лице, съгласно чл.2, ал.2 от ЗНАП. Т.е. тя не е структурната единица, която може да бъде страна по договори, респ.титуляр на издадени електронни подписи с автори нейни служители. При това положение съдът приема, че не са изпълнени изискванията на Регламент №910/2014 за свързаност по уникален начин между електронния подпис и неговия титуляр и възможност този титуляр да бъде идентифициран. Видовете електронни подписи са усъвършенстван и квалифициран, като последният е усъвършенстван електронен подпис, който отговаря на изискванията на чл.16 от закона. Изрично в чл.13, ал.4, изречение първо от ЗЕДЕУУ се определя значението на квалифицирания електронен подпис на саморъчен подпис, докато електронният подпис и усъвършенстваният електронен подпис имат значение на саморъчен подпис само при съгласие на страните. Следователно обвързващо получателя и трети страни е наличието на положен квалифициран електронен подпис. Изискванията на чл.16 от ЗЕДЕУУ са той да е придружен от издадено от доставчик на удостоверителни услуги удостоверение за квалифициран електронен подпис, отговарящо на изискванията на чл.24 и удостоверяващо връзката между автора и публичния ключ за проверка на подписа и да е създаден посредством устройство за сигурно създаване на подписа. В случая електронните подписи, с които са подписани ЗВР, ЗИЗВР и РА не са квалифицирани, а професионални. В този смисъл за съда се налага извод, че ревизионното производство не е надлежно образувано с подписана с квалифициран електронен подпис ЗВР и ЗИЗВР, нито надлежно са определени предметът и обхватът на ревизията. При липса на издадена ЗВР, ЗИЗВР и РА /поради неподписване на същите/, то липсва орган, възложил ревизията /Ф. Й. е подписала ЗВР, ЗИЗВР и РА като възложил ревизията/. Неподписаните ЗВР, ЗИЗВР и РА от възложителя на ревизията, обуславят извод за недопустимост на цялото ревизионно производство, както и за нищожност на издадения ревизионен акт.

Съдът счита, че акта не е съответен и на материалния закон. Съгласно чл.19, ал.2 от ДОПК, който в качеството си на управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл.14, т.1 и 2 недобросъвестно извърши плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или отчужди имущество на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните, вследствие на което имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са изплатени данъци или задължителни осигурителни вноски, отговаря за задължението до размера на извършените плащания, съответно до размера на намалението на имуществото. Следователно, за да бъде ангажирана солидарната отговорност на жалбоподателя при условията на чл.19, ал.2 от ДОПК е необходимо да са доказани от органа по приходите елементите от фактическият състав на нормата, а именно: С. П. да има качеството управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител или пълномощник на „ГД Фактори“ ЕООД [населено място], за да бъде субект на отговорността; дружеството да е задължено лице по чл.14, т.1 или т.2 от ДОПК; от субекта на отговорността да е извършено недобросъвестно действие – отчуждаване на имущество на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните, водещо до намаляване имуществото на задълженото лице; причинно следствена връзка или т.н. „уникалност“ на връзката между поведението на третото лице и невъзможността да бъдат събрани задълженията. Отговорността за непогасените задължения е до размера на извършените плащания, съответно до размера на намалението на имуществото.

Анализът на събрания доказателствен материал обуславя извод за доказаност на първата предпоставка за ангажиране отговорността на С. П. на основание чл.19, ал.2 от ДОПК. Лицето има качеството управител на „ГД Фактори“ ЕООД [населено място] за периодите 02.10.2015г. – 20.06.2017г. 22.06.2017г – 01.07.2019г. и 20.02.2020г. – до периода на провеждане на ревизията, т.е. доказано е особеното качество на субекта на отговорността за периода на вменените задължения по РА в частта, в която е потвърден с решението на директора на ОДОП.

Съдът счита обаче, че не са налице останалите предпоставки от фактическия състав на отговорността по чл.19, ал.2 от ДОПК. Тя е субсидиарна, т.е. може да се ангажирана единствено при съществуване на задължение на главния длъжник, тъй като е обусловена от него. В този смисъл при погасяване задължението на главния длъжник е налице несъществуващо задължението, поради което то не може да бъде търсено, установявано и събирано от третото лице.

От събраните по делото доказателства се установява, че по отношение на „ГД Фактори“ ЕООД [населено място] е било отрито производство по несъстоятелност. С решение №20/15.05.2023г., влязло в сила на 24.05.2023г., постановено по т.д.№58/2021г. по описа на Кюстендилски окръжен съд, то е прекратено на основание чл.632, ал.5 във вр.с ал.4 от ТЗ и е заличено дружеството в ТР /на 02.06.2023г./. Анализът показва, че производството по несъстоятелност се е развило по реда на чл.632 от Търговския закон, без фаза по предявяване на вземанията. Предвид чл.632, ал.4 от ТЗ, доколкото в срока по ал.2 не е поискано възобновяване на производството по несъстоятелност, съдът е прекратил производството и е постановил заличаване на длъжника в ТР. Не се прилага и нормата на чл.687, ал.2 от ТЗ, съгласно която синдикът вписва служебно в списъка на предявените вземания и установеното с влязъл в сила акт публично вземане. Приложение намира чл.739, ал.1 от ТЗ, която предвижда, че непредявените в производството по несъстоятелност вземания и неупражнените права се погасяват /съдът съобразява ТР №2/13.07.2020г. на ВКС по т.д. №2/2018г., съгласно което, когато производството по несъстоятелност е прекратено с решение по чл.632, ал.4 от ТЗ, без да се е развила фаза по предявяване и приемане на вземанията, се погасяват на основание чл.739, ал.1 от ТЗ непредявените в производството по несъстоятелност вземания и неупражнените права, независимо от вида и източника на вземанията на кредиторите и правноорганизационната форма на длъжника/.

В случая безспорно спорните публични задълженията на „ГД Фактори“ ЕООД [населено място] са възникнали и установени по основание и размер преди образуване на производството по несъстоятелност. Задълженията на дружеството са публични държавни вземания по смисъла на чл.162, ал.2, т.1 и т.9 от ДОПК, поради което на основание чл.163, ал.1 от ДОПК подлежат на събиране по реда на ДОПК, но също така е уредена и възможността да се събират и чрез участие в производство или чрез присъединяване към открито производство по несъстоятелност на длъжника - чл.164, ал.1 от ДОПК. И доколкото законосъобразността на оспорения РА се преценява към момента на издаването му, но на основание субсидиарно приложимия чл.142, ал.2 от АПК във вр. с §2 от Д. Д., установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта /решението по т.д.№58/2021г. по описа КОС е влязло в сила преди издаване на решение №984/14.07.2023г. на директора на Д. „ОДОП“ – София/ се преценява към момента на приключване на устните състезания, то съдът приема, че не е установен при условията на пълно и главно доказване фактическият състав на отговорността по чл.19, ал.2 от ДОПК по отношение на С. А. П. за задължения на „ГД Фактори“ ЕООД [населено място].

С оглед изложените мотиви за нищожност и незаконосъобразност на РА съдът ще обяви същия за нищожен в частта, в която е потвърден с решението на директора на Д “ОДОП“ при ЦУ на НАП – София.

С оглед изхода от делото разноски се присъждат на оспорващия, на основание чл.161, ал.1 от ДОПК, в размер на 2 230 лв. – 10 лв. държавна такса за образуване на делото, 1420 лв. възнаграждение за вещо лице, 800 лв. адвокатско възнаграждение.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОБЯВЯВА нищожността на РА №Р-22001022004238-091-001/12.05.2023г., потвърден с решение №984/14.07.2023г. на директора на Д“ОДОП“ при ЦУ на НАП – София, в частта, с която е ангажирана отговорността на С. А. П., [ЕГН] от [населено място] баня, [улица]за задължения и съответните лихви за просрочие за корпоративен данък за 2016г., данък върху доходите за м.12.2016г., ДДС за м.12.2016г. до м.05.2017г., задължителни осигурителни вноски за периодите от м.12.2016г. до м.06.2017г.

ОСЪЖДА Н. с адрес [населено място], [улица]да заплати на С. А. П., [ЕГН] от [населено място] баня, [улица]съдебни разноски в размер на 2 230 лв. /две хиляди двеста и тридесет/.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.