Р Е Ш
Е Н И Е
№ 261105 07.04.2021 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, ІI граждански състав, в публично заседание на осемнадесети февруари
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИЛЯНА СЛАВОВА
при участието на секретаря Десислава Кръстева,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 12770 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от Н.И.К., ЕГН **********, с адрес: ***
против „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, с която е предявен
отрицателен установителен иск с правна квалификация по чл. 439 ГПК.
В исковата молба се твърди, че с изпълнителен лист от 14.04.2006 г.,
издаден от ПдРС, VІІ гр. с. по ч. гр. д. № 2768/2006 г., в полза на ответника
били присъдени следните суми: 1896,89
лв. – главница, представляваща стойността на топлинна енергия, доставена за
периода 01.11.2004 г. – 28.02.2006 г.; 130,38 лева – обезщетение за забава за
периода 01.01.2005 г. – 03.04.2006 г., ведно със законната лихва върху
главницата от постъпване на заявлението в съда – 12.04.2006 г. до окончателното
погасяване и разноски в размер на 42,54 лева – държавна такса и 101 лева –
юрисконсултско възнаграждение.
По молба на ответното дружество било образувано изп. д. № ***** по описа на
*** *****, рег. № ***, прекратено през 2019 г. След прекратяване на изп. д. № ****/***
г., ответникът образувал ново изп. д. № ****/**** г. по описа на *** ****, рег.
№ ***, по което била наложена възбрана върху имот на ищцата.
Твърди се, че вземанията са погасени по давност, тъй като ответното
дружество бездействало повече от шест години – от издаване на изпълнителния
лист от 14.04.2006 г. до образуване на първото изпълнително производство на
12.12.2012 г. /изп. д. № ***** по описа на *** *****, рег. № ***/. Сочи, че в
изпълнителния лист липсва изрична индивидуализация на молителя /няма изписан
ЕИК, Булстат или др./, като не може да се приеме, че настоящия ответник по
делото е надлежно легитимирана страна по изпълнителното производство.
Моли за уважаване на иска.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва
предявения иск като недопустим и неоснователен.
Излага съображения за недопустимост на предявения иск, тъй като ищцата
извършвала частични плащания по изп. д. № ***/**** г., като задължението било
намалено. Счита, исковата претенция относно платените суми за недопустима,
поради липса на правен интерес от завеждане на отрицателен установителен иск за
суми, доброволно платени от длъжника, като отстрана на ответното дружество не
са налице претенции относно повторното им плащане, като е налице правен интерес
от установителния иск единствено за претендираните и незаплатени от ищцата суми
по изпълнителния лист. Позовава се на разпоредбата на чл. 118 от ЗЗД, съгласно
която ако длъжникът изпълни задължението си след изтичане на давността, то той
няма право да иска обратно платеното, макар и в момента на плащането да не е
знаел, че давността е изтекла.
Твърди, че въз основа на издадения изпълнителен лист по ч. гр. д. №
2768/2006 г. по описа на ПдРС, VІІ гр. с., дружеството образувало изп. д. № ****/****
г. по описа на ***, *** район, след което образувало изп. д. № ***/**** г. по
описа на *** ***** ****** и след това образувало изп. д. № ***/**** г. по описа
на *** ***** ****, по което били извършени редица изпълнителни действия, както
и внасяне на суми от ищцата. Горепосочените действия следвало да се считат за
признание на цялото вземане по изп. д. № ***/**** г. Освен признание на
вземането, тези действия следвало да се считат и за отказ от изтекла
погасителна давност. Твърди, че погасителната давност е била прекъсната с
упълномощаването на ЧСИ по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, с моли с изрично искане за
пристъпване към изпълнителни способи спрямо имуществото на длъжника.
Погасителната давност била прекъсната и с плащанията по изпълнителното дело,
които следва да се има предвид, че същите представляват доброволни плащания от
страна на ищцата. Заявява се, че за процесните периоди от страна на дружеството
не са допуснати нарушения при разпределението и начисляването на топлинна
енергия, потребена от ищцата. Моли за отхвърляне на предявения иск. Претендира
разноски. Релевира възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
ищеца.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства
заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за
установено от фактическа страна следното:
Няма спор между
страните, а това се установява и от приетите по делото писмени доказателства,
че в полза на ответника на 14.04.2006 г. е издаден изпълнителен лист срещу ищцата
за сумите: 1896,89 лв. – неплатена топлинна енергия за периода 01.11.2004 г. – 28.02.2006
г.; 130,38 лв. – обезщетение за забава за периода 01.01.2005 г. – 03.04.2006
г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 12.04.2006 г. до
окончателното плащане, както и 42,54 лв. – държавна такса и 101 лв. –
юрисконсултско възнаграждение. Изпълнителният лист е издаден въз основа на
несъдебно изпълнително основание по ч. гр. д. № 2768/2006 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, VІІ гр. с.
Установява се,
че въз основа на горния изпълнителен лист на 16.05.2006 г. ответникът е поискал
образуване на изпълнително дело пред ДСИ – Пловдив, като по молбата е било
образувано изпълнително дело № 4394/2006 г., по описа на ***, *** район. От
приетите по делото писмени доказателства /писмо с изх. № 49335/22.11.2019 г./,
се установява, че на 30.10.2012 г. изп. д. № ***/**** г. по описа на ***, **
район е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК и на 21.11.2012 г.
оригиналът на изпълнителния лист, е върнат на взискателя – ответник по
настоящото дело.
Въз основа на
процесния изпълнителен лист и молба от 12.12.2012 г., изходяща от „ЕВН България
Топлофикация“ ЕАД, при *** ***** ****, рег. № ***, с район на действие Окръжен
съд – Пловдив, било образувано изп. д. № ****/*** г. По същото са извършени
редица справки за имуществото на длъжника. Установява се, че на 03.01.2013 г.
/л. 57-гръб/, длъжникът Н.К., е получила от *** ***** ****** по изп. д. № ****/***
г. Покана за доброволно изпълнение на сумите по издадения изпълнителен лист.
Поканата е връчена редовно, лично на длъжника на 03.01.2013 г.
С разпореждане
от 18.04.2013 г. по изп. д. № ****/**** г., *** **** е наложила възбрана върху
следния недвижим имот, собственост на длъжника, а именно: ½ ид. ч. от
самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ******, находящ се в гр. П., ул.
Л. № **, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. ***/****, който самостоятелен обект се
намира в сграда № *, разположена в поземлен имот с идентификатор № ******, с
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент. Въз основа на
изпратено до Агенция по вписванията при Районен съд – Пловдив искане за
вписване на възбрана с изх. № **** от **** г., същата е вписана на 19.04.2013
г. /л. 67/. До длъжника по изпълнителното дело е изпратено съобщение за
наложената възбрана върху недвижимия имот, което е получено лично от същата на
14.05.2013 г. /л. 68/. Установява се, че с Постановление от 09.07.2019 г., изп. д. № ****/**** г.
по описа на *** **** ****, рег. № ***, с район на действие Окръжен съд –
Пловдив, е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК /л. 73/. Във връзка
с извършеното прекратяване на изпълнителното дело, до Агенция по вписванията
при Районен съд – Пловдив, е изпратено искане с изх. № 12033/16.07.2019 г. за
заличаване на наложената възбрана, върху ½ ид. ч. от притежаван от
длъжника недвижим имот. Посоченото искане е заведено в Агенция по вписванията
при Районен съд – Пловдив на 17.07.2019 г. /л. 79/.
Въз основа на
процесния изпълнителен лист и молба от 12.07.2019 г., изходяща от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД,
при *** **** ****, рег. № ***, с район на действие Окръжен съд – Пловдив, било
образувано изп. д. № ***/**** г. С молбата за образуване на изпълнителното
производство, взискателят е поискал извършването на изпълнителни действия, като
налагане на запор върху вземанията на длъжника по изп. д. № ***/**** г.;
налагане на запор върху трудовото възнаграждение, или каквото и да било друго
възнаграждение на длъжника, пенсията и други вземания на същия от трети лица;
налагане на възбрана върху притежаваните от длъжника недвижими имоти и
изнасянето им на публична продан; извършване на опис на движимите вещи,
находящи се в дома на длъжника и изнасяне на същите на продан; проучване на
имущественото състояние на длъжника, извършване на справки, набавяне на
документи, книжа и други, както и да определи начина на изпълнението.
С постановление
от 12.07.2019 г., частният съдебен изпълнител, е образувал изпълнително дело № ***/****
г., срещу длъжника Н.К., за събиране на следните суми: 1896,89 лв. – главница,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.04.2006 г., 130,38
лв. – мораторна лихва, 143,54 лв. – СДР, като приема и следните разноски по
делото – 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение, 90 лв. – такси с ДДС, плюс
0,90 лв. и 24 лв. такси, плюс т. 26 с ДДС. Със същото постановление, е наложен
запор върху вземанията на длъжника, които има по изп. д. № ****/*** г. по описа
на *** *****. Разпоредено е извършването на справки и изпращане на ПДИ до
длъжника /л. 84/.
С разпореждане
от 16.07.2019 г. /л. 89/, по изп. д. № ***/**** г., частният съдебен
изпълнител, е наложил възбрана върху следния недвижим имот, собственост на
длъжника, а именно: ½ ид. ч. от самостоятелен обект в сграда с
идентификатор № ********, находящ се в гр. П., ул. Л. № **, бл. ****, вх. *,
ет. *, ап. **/***, който самостоятелен обект се намира в сграда № *,
разположена в поземлен имот с идентификатор № ****, с предназначение на
самостоятелния обект: жилище, апартамент. До Агенция по вписванията – гр.
Пловдив, е изпратено искане за вписване на възбраната с изх. № 12039/16.07.2019
г. /л. 90/. Възбраната е вписана в АВ – Пловдив на 17.07.2019 г. /л. 100/.
Изпратено е съобщение за наложената възбрана върху ½ ид. ч. от
притежаван от длъжника недвижим имот, редовно връчено на 22.07.2019 г. /л. 99/,
чрез пълнолетно лице от домашните със задължение да предаде, съгл. чл. 46, ал.
2, вр. с ал. 1 ГПК – снаха. До длъжника е изпратено и съобщение, връчено на
22.07.2019 г., по посочения по-горе начин, за налагане на запор върху
вземанията му по изп. д. № ***/***** г. по описа на *** ***** ****** /л. 101/.
По делото е
прието и заключение на съдебно-счетоводна експертиза, в. л., по която е
посочило, че задължението на ищцата Н.К. по изп. д. № ***/**** г. към
визскателя „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД при образуването му е в размер на
сумата от 5185,13 лв., формирано както следва: 1896,89 лв. – главница; 130,38
лв. – обезщетение за забава; 42,54 лв. – държавна такса; 101 лв. –
юрисконсултско възнаграждение; 90 лв. – такси по изп. дело; 100 лв. –
юрисконсултско възнаграждение по изп. д.; 2824,32 лв. – законна лихва от
12.04.2006 г. В. л. е установило, че по изп. д. № ***/**** г. по описа на *** ****
****, е платена на взискателя „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД на 28.08.2019 г., сумата от общо 66,06
лв., с която са погасени следните задължения: 42,54 лв. – държавна такса по
изпълнителния лист и 23,52 лв. – частично юрисконсултско възнаграждение по
изпълнителния лист. В. л. е посочило, че задължението на Н.К. по изп. д. №
***/**** г. по описа на *** **** *****, към дата 08.12.2020 г., възлиза на
сумата от 5388,35 лв., формирана както следва: 1896,89 лв. – главница по
изпълнителния лист; 130,38 лв. – обезщетение за забава по изпълнителния лист;
77,48 лв. – юрисконсултско възнаграждение по изпълнителния лист; 90 лв. – такси
по изп. д.; 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение по изп. д.; 3093,60 лв. –
законната лихва за периода 12.04.2006 г. – 08.12.2020 г.
Съдът кредитира
заключението на съдебно-счетоводната експертиза като обективно, компетентно
дадено, а и неоспорено от страните.
При така установената фактическа обстановка, от правна
страна съдът намира следното:
По отношение на
изложеното в исковата молба, че настоящият ответник по делото не е надлежно
легитимирана страна по изпълнителното производство, доколкото изпълнителният
лист е издаден в полза на „Топлофикация Пловдив“ ЕАД, то следва да се посочи,
че служебно известно е на съда, че ответното дружество „ЕВН България
Топлофикация” ЕАД е правоприемник на юридическото лице, в чиято полза е издаден
изпълнителния лист, като промяната в наименованието е вписана в регистъра на
търговските дружества преди влизането в сила на ЗТР. Досежно липсата на изрична
индивидуализация на молителя в изпълнителния лист /няма изписан ЕИК, Булстат
или др./, следва да се посочи, че съгласно чл. 98, ал. 1, т. „б“, исковата
молба следва да съдържа името и адреса на ищеца и ответника, на техните законни
представители или пълномощници, ако имат такива, както и единния граждански
номер на ищеца и номера на факса и телекса, ако има такива, като няма изискване
за посочване на ЕГН или ЕИК/Булстат на ответника, ето защо съдът намира, че
ответната страна е в достатъчна степен индивидуализирана в издадения
изпълнителен лист от 14.04.2006 г. и е надлежно легитимирана страна в
изпълнителното производство.
По
допустимостта на предявения иск:
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за частична
недопустимост на предявения иск, позовавайки се на извършеното от ищцата
частично плащане. Следва да се посочи, че дори да има извършено такова плащане,
в случая, то не би обусловило липсата на правен интерес от предявяване на
отрицателен установителен иск, съответно частичната му недопустимост. Въпросът
за погасяването на процесните вземания е предмет по съществото на спора, а не
условие за допустимостта на иска. Освен това, с отрицателния установителен иск
за недължимост на суми по изпълнителния лист се цели установяване
несъществуването на изпълняемото право, като при уважаването му, изпълнителният
процес следва да бъде прекратен. Именно в прекратяване на воденото, въз основа
на несъдебно изпълнително основание, принудително изпълнение се състои
защитата, която се търси с отрицателния установителен иск за несъществуване на
вземането. По време на висящността на принудителното изпълнение, длъжникът има
правен интерес да установи твърдяното несъществуване на изпълняемото право,
чрез предявяване на отрицателен установителен иск.
Поради изложеното, съдът намира, че ищцата има правен интерес от
предявяването на отрицателен установителен иск за посочените суми. Ето защо и
съдът намира, че предявеният иск е допустим.
Относно основателността на предявения отрицателен установителен иск, съдът
намира следното:
Съгласно Тълкувателно решение № 3/2011 г. от 18.05.2012 г. на ОСГТК на
ВКС, плащанията за доставена топлинна енергия представляват по своя характер периодични
платежи, чиято изискуемост е настъпвала през определен интервал от време с
определяем размер на плащанията, поради което същите се погасяват с изтичане на
по-кратката тригодишна давност. С кратка давност се погасяват и вземанията за
обезщетение за забава – чл. 111, б. „б“ и б. „в“ ЗЗД. Тригодишната давност се
прилага и по отношение на обезщетението за забавено плащане и на разноските. При
периодичните месечни платежи падежът настъпва с изтичане срока за плащане на
всяка месечна вноска. Считано от този момент започва да тече погасителната
давност съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД. С предприемане на действия на принудително
изпълнение давността се прекъсва съгласно чл. 116, б. „в“ ЗЗД, а след
прекъсването съгласно чл. 117, ал. 1 ЗЗД започва да тече нова тригодишна
давност.
По отношение на спирането и прекъсването на давностния
срок в рамките на образувано изпълнително производство е прието Тълкувателно
решение № 2/2013 г. от 25.06.2015 г. по т.д. № 2 по описа за 2013 г. на ВКС,
ОСГТК, съгласно което по смисъла на чл. 116, б. „в“ ЗЗД давността се
прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ, като такива действия са: насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и
оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и
т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз
основа на влязлото в сила разпределение и др. В т. 10 от тълкувателното решение е прието, че когато взискателят не е
поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и
изпълнителното производство е
прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК /чл. 330, ал. 1, б. „д” ГПК отм./, нова погасителна давност за
вземането започва да тече от датата, на
която е поискано или е предприето
последното валидно изпълнително действие. Обявява за изгубило сила Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд, съгласно което
погасителна давност не тече докато трае изпълнителния процес относно
принудителното осъществяване на вземането. В т. 14 е прието, че
подаването на молба за издаване на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително
основание по чл. 242 ГПК /отм./ не представлява предприемане на действие за
принудително изпълнение по смисъла на чл. 116, б. „в” ЗЗД.
Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД, давността започва да тече
от деня, в който вземането е станало изискуемо, като в настоящия случай
съгласно Общите условия на ответника вземането става изискуемо в 30-дневен срок
след изтичането на периода за който се отнася. Според изпълнителния лист
крайния период, за който е дължима
главницата е 28.02.2006 г. Както се посочи, съгласно разпоредбата на чл. 114 ЗЗД давността започва да тече в деня, в който вземането е станало изискуемо. В
конкретния случай, датата за изискуемостта на процесните вземания е настъпила
на 29.03.2006 г. Следователно, датата, на която вземанията по изпълнителния
лист, се погасяват с изтичане на тригодишната погасителна давност – е 29.03.2009 г.
Ето защо и към 18.04.2013 г., когато спрямо длъжника е
предприето първото принудително действие, което прекъсва давността – наложената
възбрана върху притежавана от същия ½ ид. ч. от недвижим имот,
тригодишната погасителна давност за вземането, е изтекла.
Този извод се налага, тъй като, както се посочи и по-горе
молбата за издаване на изпълнителен лист на извънсъдебно изпълнително основание
по чл. 237 ГПК /отм./ не прекъсва давността.
Следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл.
154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които
основава своите искания или възражения. Доказването следва да изключва всякакво
съмнение относно осъществяването на правопораждащи факти в обективната
действителност. В противен случай се прилагат неблагоприятните последици от
разпределение на доказателствената тежест, които задължават съда да приеме
недоказаното за неосъществено. Действително по делото се установи, че въз
основа на издадения изпълнителен лист от 14.04.2006 г., на 16.05.2006 г., е
било образувано изп. д. № ***/**** г. по описа на *** при Районен съд –
Пловдив, прекратено на 30.10.2012 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК, но
при лежаща върху ответника доказателствена тежест, същият не установи по
цитираното изпълнително дело да са извършвани изпълнителни действия, които да
спират или прекъсват погасителната давност. Ето защо, съдът приема, че
тригодишната погасителна давност за вземанията по изпълнителен лист от
14.04.2006 г., е изтекла на 29.03.2009
г.
Само с оглед пълнота на изложението следва да се
посочи, че дори да не се възприеме гореизложеното, то след образуване на изп.
д. № ***/**** г. по описа на *** ***** *****, е предприето едно-единствено
изпълнително действие, годно да доведе до прекъсване на давността, а именно
налагането на възбрана на 18.04.2013 г. върху притежавана от ищцата ½ ид.
ч. от недвижим имот /л. 60/ След това по делото не са били предприети
изпълнителни действия водещи до прекъсване на давността, поради което и в
посочения случай тригодишната погасителна давност за вземанията по процесния
изпълнителен лист би изтекла на 18.04.2016
г. Следва да се акцентира и върху това, че съгласно разпоредбата на чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК, изпълнителното производство се прекратява, когато
взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на
две години, с изключение на делата за издръжка. В конкретния случай, доколкото
след 18.04.2013 г. до 18.04.2015 г. не са били извършвани изпълнителни
действия, които да водят до прекъсване на давността, които да са насочени към
принудително удовлетворяване на вземането, влиза в сила хипотезата на чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК и изпълнителният процес се е прекратил ex lege още на 18.04.2015
г., на която дата е изтекъл двугодишния срок от последното действие на
принудително изпълнение. От този момент нататък всички действия, които би могло
да се предприемат за събиране на дълга биха били лишени от правно основание,
доколкото биха били извършени, след като изпълнителното дело е прекратено. Следва
да се посочи, че неиздаването на постановление на съдия-изпълнителя за
прекратяване на изпълнителното дело на посоченото основание в случая е без
правно значение, въпреки, че такова постановление е издадено на 09.07.2019 г.
/л. 73/.
Неоснователно се явява и възражението на ответното
дружество, че е налице отказ от изтекла погасителна давност, досежно извършеното
по изп. д. № ***/**** г. по описа на *** ***** ******, частично плащане в размер
на сумата от 66,06 лв., с която са погасени 42,54 лв. – държавна такса и 23,52
лв. – частично юрисконсултско възнаграждение по изпълнителен лист от 14.04.2006
г. Както е посочено в Решение от 14.06.2018 г., постановено по в. гр. д. №
611/2018 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, Х граждански състав: „При
преценката на основанието, на което е погасено задължението следва да се има
предвид правната природа на погасителната давност, която е резултат на
пасивното процесуално поведение на кредитора /бездействие/, тъй като не е
инициирал предприемане на изпълнителен способ за събиране на вземането си за
определен период от време. След като такъв период на бездействие е изтекъл,
последващо плащане не може да го заличи. Затова следва да се приеме, че
основанието, на което е погасено съответното задължение е изтичането на
погасителната давност.“. Не се споделя и изложеното в отговора на исковата
молба за наличие на отказ от изтекла погасителна давност, касаещ извършеното
плащане, като в цитираното по-горе решение на Окръжен съд – Пловдив, е
посочено, че: „валидният отказ от погасителна давност по смисъла на нормата на
чл. 113 от ЗЗД трябва да съдържа индивидуализиране по размер на паричното
задължение, за което е изтекла погасителната давност, а в случая такава
индивидуализация не е налице, в каквато насока е наличната съдебна практика –
Р. № 186/19.06.13 г. на ВКС по гр. д. № 927/12г. ІV г. о.“.
От заключението на в. л. Т. Р. по назначената съдебно
– счетоводна експертиза, се установи, че по изпълнителното дело, действително,
ищцата е направила плащане в размер на сумата от 66,06 лв., но то е платено на
28.08.2019 г., т.е. след погасяване на вземанията по давност. Съдът намира, че
извършеното от ищцата плащане, е ирелевантен за спорното право, юридически
факт. Същото е извършено след изтичане на давностния срок, поради което и,
както се посочи по-горе, то не прекъсва давността, т.е. няма никакво правно действие
по отношение на вече изтеклата давност. Затова и плащането на част от
вземанията не противоречи на общия извод, че вземането, включително и за тези
части, е погасено по давност. Единствените правни последици от плащането на
погасени по давност вземания са уредени в разпоредбата на чл. 118 ЗЗД, което,
обаче не е предмет на настоящия спор.
Горните
съображения, преценени в тяхната съвкупност, обуславят извода на съда за
основателност на предявената претенция, която следва да бъде уважена изцяло,
доколкото по делото се установява несъмнено, че вземанията на ответника по
изпълнителния лист са били погасени по давност, която не е била прекъсната в
хода на изпълнението нито с валидни изпълнителни действия, нито пък с
извършените от длъжника частични плащания.
По отговорността за разноски:
С
оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат в полза
на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Доколкото обаче по делото не е
направено искане за присъждане на разноски, въпреки, че са представени
доказателства за сторени такива в общ размер на сумата от 586,83 лв. /500 лв. –
заплатено адвокатско възнаграждение и 86,83 лв. – заплатена държавна такса/, то
и на страната не следва да се присъждат такива.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че Н.И.К., ЕГН **********, с адрес: ***, НЕ ДЪЛЖИ на „ЕВН България
Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Пловдив,
ул. „Христо Г. Данов“ № 37, следните суми: 1896,89 лв. – главница, представляваща неплатена
топлинна енергия за периода 01.11.2004 г. – 28.02.2006 г.; 130,38 лв. –
обезщетение за забава за периода 01.01.2005 г. – 03.04.2006 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 12.04.2006 г. до окончателното
плащане, както и 42,54 лв. – държавна такса и 101 лв. – юрисконсултско
възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен лист от 14.04.2006 г. по
ч. гр. д. № 2768/2006 г. по описа на Районен съд – Пловдив, VІІ граждански
състав, и за чието събиране е образувано изп. д. № ***/**** г. по описа на *** ****
****, рег. № ***, с район на действие Окръжен съд – Пловдив.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Диляна Славова
Вярно с оригинала.
Д. К.