Решение по дело №2102/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 128
Дата: 5 февруари 2020 г. (в сила от 5 февруари 2020 г.)
Съдия: Деспина Георгиева Георгиева
Дело: 20193100502102
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 18 ноември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№............../5.02.2020г, гр.Варна

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, Vс-в

в закрито съдебно заседание на 4.02.2020г

в състав                 ПРEДСЕДАТЕЛ :  ДЕСПИНА ГЕОРГИЕВА 

                                      ЧЛЕНОВЕ : ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА

                     И. ДРИНГОВА

сложи за разглеждане в.гр.д.№ 2102 по описа за 2019г,

докладвано от съдия ГЕОРГИЕВА

за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е образувано по въззивната жалба вх.№ 1177/04.09.2019, подадена от взискателя „Агростандарт-2004" ЕООД ЕИК ********* гр.Варна ул„Гоце Делчев"№ 26, чрез управителя С.С., срещу Постановление на ЧСИ Станимира Данова, с което е отказано и спряно плащане на суми от извършено на 19.09.2018г разпределение по изп.дело № 235/2017г на ЧСИ Данова като незаконосъобразно и постановено в нарушение на материално правните норми и процесуалните правила.

Съображенията са следните:

По силата на Решение № 88/22.08.2019г, постановено по в.ч.гр.д.№ 399/2019г на ВАпС, влязло в законна сила от 22.08.2019г, е потвърдено решението на ВОС по ч.гр.д.№ 376/2019г, с което е потвърдено извършеното на 19.09.2018г разпределение на постъпили по изп.д. № 235/2017г по описа на ЧСИ Данова от ДФ "Земеделие" суми, като разпределената на жалбоподателя сума възлиза на 155 759,73лв.

С оглед на горното и предвид наличието на годен за изпълнение съдебен акт, влязъл в законна сила след извършено в рамките на една година на обжалване на всевъзможни правни основания и шиканирания на процеса от страна на Д.Д., ЧСИ е следвало да преведе по сметката на дружеството-взискател посочената сума, получена от извършеното разпределение в качеството му в.

На 28.08.2019г, след като представителят на дружеството разбрал за постановеното решение, се свързал с ЧСИ и й съобщил за това, тъй като напълно тъждествен бил случаят и с друго извършено разпределение по същото изп.дело между същите страни и на основание същото вземане. ЧСИ отговорила, че ще преведе парите по сметката ми незабавно.

Впоследствие узнал от ЧСИ, че, въпреки влязлото в сила решение, не е възможно да му бъде преведена сумата, тъй като няколко дни преди била постъпила молба от Д.Д. за спиране на плащането. Като основание за това било посочено, че имало заведен някакъв иск от Д. срещу дружеството-жалбоподател за оспорване вземанията ми срещу длъжника по изп.дело „Агробулс" ООД. ЧСИ. Уведомила го и че ще получи писмо, в което ще изложи мотивите си за този отказ.

Считам постановения отказ за незаконосъобразен, доколкото в настоящия случай разпоредбата на чл.464 ГПК била неприложима към процесното разпределение, извършено от ЧСИ Данова, по което имало влязло в сила решение. Отказът е обоснован със образуваното т.д.№ 786/2019г на ВОС по установителен срещу настоящоото дружество-въззивник в качеството му на кредитор с прието вземане в производството по несъстоятелност на „Агробулс"ООД по т.д.№ 1742/ 2017г, образувано по молба на Д.Д., заличен впоследствие от списъка на кредиторите с приети вземания.

За да установи вземането си, претендирано по делото за несъстоятелност, Д.Д. завел установителен иск, по който е образуваното т.д.№ 785/2019г по описа на ВОС, а по предявен отрицателен установителен иск от Д. срещу възивника „Агростандарт 2004"ЕООД било образувано т.д.№ 786/2019г по описа на ВОС. На основание последното ЧСИ Данова е постановила отказа си да изплати полагащата се на дружеството-взискател сума, постъпила от разпределението.

Счита, че ЧСИ неправилно е преценил, че двете дела имат връзка помежду си, тъй като страните и по двете са едни и същи, но са с различен предмет на спора.

Единият случай касае разпределената от ЧСИ на представляваното от мен дружество „Агростандарт-2004" ЕООД сума, потвърдено с влязло в сила решение на ВАпС по ч.гр.д.№ 399/2019 г на Ап.съд-Варна, който акт подлежи на изпълнение, а не да се извършвали допълнителни тълкувания на закона в полза на кредитор с неприето вземане Д.Д., като по този начин причинява финансови щети на „Агростандарт-2004" ЕООД.

Следвало да се има предвид и че всички преклузивни срокове за атакуване на извършеното разпределение вече били изтекли.

Твърди се, че Д.Д. многократно и дори съвсем бланкетно обжалвал самото разпределение, а впоследствие и постановените съдебни актове, използвайки всички процесуални прийоми да бави надлежното си уведомяване и по този начин да протака развитието на процеса по обжалването.

Освен това, моли да се има предвид, че на осн. чл.464 ГПК, искът от друг взискател следвало да бъде заведен в едномесечен срок след извършване на разпределението. Предвид горното, възможността за това от страна на лицето Д. е преклудирана още на 19.09.2018г, когато именно е изтекъл законоустановеният едномесечен срок. При това делото по несъстоятелност и установителният иск на Д., заведен срещу „Агростандарт-2004" ЕООД, по никакъв начин не касаели процесното разпределение. Напротив, делото по несъстоятелността визирало отношения между кредитори и длъжник, имущество на длъжника, което се намира в масата по несъстоятелността и което по никакъв начин нямало отношение към сумите, които подлежали на разпределение.

Счита, че при конкуриращи се две производства за удовлетворение на кредитори - такова по несъстоятелност и по реда на 303, приоритет има този по 303. Този закон създава самостоятелен изпълнителен ред, който се прилага при обезпечени вземания с особен залог и удовлетворението на кредиторите се осъществява по него и той е различен от реда за принудително изпълнение, предвиден в ГПК или за универсалното изпълнение, каквато е несъстоятелността. В чл.43 ал.1 от ЗОЗ е предвидено, че започнатите производства по този ред не подлежат на спиране с откриване на производството по несъстоятелност. Това правило е в отклонение на общите норми на чл.637 и 638 от ТЗ и се явява специално по отношение на тях. Специалната разпоредба на чл.43 ал.1 303 изключва действието на решението за откриване на производството по несъстоятелност по отношение на изпълнение по чл.32 303, тъй като с пристъпването към изпълнение кредиторът е получил управителната и разпоредителна власт върху собствеността на залогодателя. Заложеното имущество /в случая постъпилите от ДФ'Земеделие"/ суми следва да се третират като актив извън масата. Това следва и от разпоредбата на чл.43 ал.2 303, според която синдикът предава на заложния кредитор имуществото, предмет на особения залог. Единствено в хипотезата на ал.4, която не е налице в настоящия случай, е предвидено, когато за залогодателя е открито производство по несъстоятелност, преди да е вписано пристъпване към изпълнение, заложният кредитор да се удовлетвори в рамките на производството по несъстоятелност.

На още по-голямо основание, възраженията на Д. в производството по несъстоятелност по т.д.№ 1742/2017г по описа на ВОС, че „Агростандарт 2004" ЕООД няма ликвидни и изискуеми вземания от „Агробулс" ООД вече са били предмет на разглеждане в същото производство и респ.отхвърлени. Д. е изисквал аналогична съдебно-счетоводна експертиза, която да установи, че въззивникът бил кредитор по претендираните от „Агростандарт 2004" ЕООД суми и съдът по несъстоятелността го бил вписал в списъка на кредиторите с приети вземания. В същото време съдът по несъстоятелността е установил, че именно Д. с помощта на майка си З.Ж., чрез фиктивни документи, е задължил „Агробулс" ООД към себе си, които задължения не са били приети и именно на това основание Д. е бил изключен от списъка на кредиторите.

От всичко гореизложено е видно, че с подаването на молбата от 21.08.2019г до ЧСИ Данова за спиране на плащанията към „Агростандарт 2004" ЕООД в-мият Д.Д. цели само и единствено отново да шиканира изп.процес и с това поредно забавяне да нанесе финансови щети на въззивното дружество.

С извършеното от ЧСИ Данова плащане към „Агростандарт 2004" ЕООД на 19.07.2019г на сумата от 109 000лв по направено от по изп.дело № 235/2017г разпределение счита, че недвусмислено е доказана основателността на възраженията му относно незаконосъобразността на обжалвания отказ. В тази връзка следва да се има предвид, че т.д. № 786/2019г на ВОС, което е визирано като основание за постановяване на отказа за изплащане, е било образувано от Д. през м.май 2019г, т.е. много преди да бъде извършено предходното плащане към въззивника по разпределението от 17.10.2018г.

Поради всичко изложено моли за отмяна постановлението на ЧСИ Ст.Данова за спиране плащането на парична сума, полагаща се на дружеството-въззивник по извършеното на 19.09.2018г и влязло в сила  разпределение по изп.д.№ 235/2017г като незаконосъобразно и постановено в нарушение на материално-правните норми и процесуалните правила с всички законни последици.

 

Въззиваемата страна „АГРОБУЛС“ООД /в несъстоя телност/, представлявано от З.Ж., в депозирания писмен отговор изразява становище за неоснователност на жалбата и моли за оставянето й без уважение.

 

        По делото е приложено писмено становище от ЧСИ Ст.Костова-Данова.

 

       

        СЪДЪТ, като разгледа постъпилата въззивна жалба, намира същата за допустима, тъй като е подадена в срок от надлежна страна и срещу действие на ЧСИ, попадащо сред лимитативно изброените хипотези, една от които е тази на чл.435 ал.2 т.6 предл.2-ро ГПК – длъжникът може да обжалва отказа на СИ да извърши определено действие. Ето защо дължи произнасяне по основателността й.

Въз основа на данните по делото се установява съдът достига да следните фактически изводи

Изп.д. № 20177180400253 е образувано по искане на взискателя "Инвестбанк"АД за събиране на парично взимане срещу длъжника „Агробулс" ООД.

В това производства са конституирани като присъединени кредитори:

„Банка ДСК"ЕАД-заложен кредитор, вписал пристъпване към изпълнение,

„Агростандарт-2004"ООД-заложен кредитор, вписал пристъпване към изпълнение,

Д. Атансов Д. - заложен кредитор, невписал пристъпване към изпълнение;

„Каргил България" ЕООД, присъединен взискател съгл.удостоверение с правно осн.чл.456 ГПК.

С протокола от 19.09.2019 ЧСИ е извършил разпределение на постъпилите по изп.д. № 235/2017г парични суми от ДФ "Земеделие", от които на настоящия въззивник се полагала сумата от  155 759,73лв.

Посочено е в Постановлението на ЧСИ, че съобразно реда на привилегии, установени със специалния Закон за особените залози, последователно са били удовлетворени вземанията на първия поред заложен кредитор "Банка ДСК"ЕАД и на втория поред заложен кредитор „Агростандарт-2004"ЕООД - частично. За третия поред заложен кредитор Д. Атансов Д. не е била разпределена сума поради изчерпване на постъплението.

С решение от 5.03.2019г на ВОС по в.гр.д.№ 376/2019г разпределението е било потвърдено, а с решението на ВнАпС № 88/22.08.2019г по в.гр.д.№ 399/2019 е потвърдено решението на ВОС. Следователно, от същата дата разпределението е влязло в законна сила.

На 21.08.2019г. Д. Атансов Д. е депозирал молба, придружена със заверено от пълномощник - адвокат копие на съдебно удостоверение, че същият е завел иск за несъществуване на вземането на конкуриращия го заложен кредитор „Агростандарт-2004"ЕООД, а в условията на евентуалност - за несъществуване на привилегията му.

На 27.08.2019г жалбоподателят „Агростандарт-2004"ЕООД е депозирал молба за превеждане по посочената от него сметка полагащата му се от разпределението сума.

По това искане ЧСИ се произнесъл с отказ, на осн.чл.42 303 във вр.чл.464 ГПК

Срещу това постановения е депозирана настоящата жалба.

 

Горната фактическа установеност обуславя следните правни изводи:

Съобразно влязлото в законна сила Разпределение от 19.09.2019г право да получат суми по реда на привилегиите имат първият поред заложен кредитор „Банка ДСК" ЕАД и вторият поред заложен кредитор „Агростандарт-2004"ООД.

Тези взискатели имат качество на заложни кредитори съгласно 303, тъй като са вписали и пристъпване към изпълнение преди откриване производството по несъстоятелност на длъжника „АГРОБУЛС“ООД.

Съгласно правилата при конкуренцията на изпълнението по ЗОЗ и ГПК ЧСИ е компетентен вместо депозитаря да извърши разпределението.

Към момента на влизане в сила на акта длъжникът вече е бил в открито производство по несъстоятелност, но, съгл.чл.43 ЗОЗ, вписалият пристъпване към изпълнение кредитор следва да продължи изпълнението. Същият е легитимиран да получи плащане извън производството по несъстоятелност.

Съгласно чл.43 303, обаче, ако присъединен кредитор оспори съществуването на взимането на заложен кредитор, се прилага чл.464 от ГПК. Според посочената норма ако в едномесечен срок от разпределението бъде предявен иск за оспорване на взимането, то по силата на закона се спира предаването на сумата на кредитора с оспореното взимане до разрешаване на спора с влязло в сила съдебно решение.

При изготвяне на разпределението кредиторът Д.А.Д. е имал качеството както на присъединен с удостоверение по чл.456 взискател, така и на вписал трети поред залог върху имуществото, предмет на разпределяне. Същият е депозирал жалба по реда на чл.462 ГПК срещу изготвения акт. Производството по обжалване на разпределението, за разлика от производството по обжалване на други действия на ЧСИ, няма характер на контролно - отменително, а на спорно производство, в което въззивният съд, освен че дължи проверка относно законосъобразността на акта, при констатирана нередовност следва да отмени порочния акт и да го постанови сам.

Постановеното в производството по чл.460 ГПК въззивано решение има сила на пресъдено нещо не само по въпроса за законосъобразността на разпределението, но и като разрешава спора, установява и съдебно признава /респ.отрича/ съществуването на самото материално право за предпочтително удовлетворяване на обезпечените кредитори. /Така и в Решение на ВКС по гр.д.№ 2844/2019/.

Следователно, началният момент, от който следва да се счита, че започва да тече срокът по чл.464 ГПК за предявяване на иск от някой от кредиторите е моментът, в който е установен редът на привилегиите на кредиторите с влязъл в законна сила акт на съда. Преди това кредиторът се явява страна в друго спорно производство, изходът от който обуславя правния интерес от предявяването на иска по чл.464 ГПК.

От изложеното следва, че едномесечният преклузивен срок за завеждане на иск по чл.464 ГПК започва да тече от момента на влизане в законна сила на съдебния акт, постановен по чл.460 ГПК при спазването на процедурата у визирана в нормите на чл.462 и чл.463 ГПК.

С постановяването на съдебния акт от Вран.АпС на 22.08.2019г разпределението е влязло в законна сила от него момент. Следователно, искът на присъединения кредитор по чл.464 ГПК е бил подаден в преклузивния едномесечен срок, т.е. е бил допустим.

Към датата на влизане в сила разпределението, т.е. 22.08.2019г, длъжникът е бил обявен в несъстоятелност. Съгласно чл.638 ТЗ с откриване на производството по несъстоятелност се спира индивидуалното принудително изпълнение срещу имуществото, включено в маста на несъстоятелността.

Удовлетворените с разпределението взискатели, обаче, са заложни кредитори, вписали пристъпване към изпълнение преди откриването на несъстоятелността и затова производството за удовлетворяване на вземанията им по ЗОЗ следва да продължи. Заложен кредитор, който не е вписал пристъпване към изпълнение, се удовлетворява в производството по несъстоятелност.

Взискателят Д. Атнасов Д. има качество на заложен кредитор, който, обаче, не е вписал пристъпване към изпълнение преди откриване на производството по несъстоятелност. Същевременно същият се явява присъединен кредитор по смисъла на чл.40 ЗОЗ и за него е налице правен интерес от завеждането на иск за оспорване съществуване вземането на друг заложен кредитор.

Нормата на чл.464 ГПК не указва вида на исковата защита, нито правното основание за воденето.

При това положение предвид откритото производство по несъстоятелност и забраната на чл.637 ал.6 ГПК за образуване на нови съдебни производства срещу длъжника по имуществени дела, единствената правна възможност за този кредитор е да заведе иск по чл.694 ал.З ТЗ в рамките на производството по несъстоятелност, доколкото воденето му извън него би било недопустимо.

В допълнение следва да се посочи, че изложените подробни доводи на въззивника стоят извън предмета на преценка от страна на ЧСИ, който в рамките на изпълнителното производство не може да преценява съществуването или не на едно вземане, това следва да бъде установено в състезателното исково производство по чл.464 ГПК. Преценката на ЧСИ се свежда до това дали от доказателствата, представените от оспорващия кредитор става ясно по несъмнен начин, че в предоставения то закона преклузивен срок е предявен такъв иск и че спорът е между кредитори, които участват в конкретното изп.производство.

Предвид всичко изложено съдът приема, че са налице предпоставките на чл.464 ГПК за спиране предаването на сумата по разпределението, полагаща се на настоящия въззивник, след като същият има качеството на кредитор с оспорено от друг кредитор вземане. Затова жалба се явява неоснователна и следва да бъде оставено без уважение.

        Воден от горното, СЪДЪТ

 

                                  Р Е Ш И :

 

         ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх.№ 1177/4.09.2019, подадена от „Агростандарт-2004" ЕООД ЕИК ********* гр.Варна ул„Гоце Делчев"№ 26, чрез управителя С.С., като взискател по изп.дело, срещу Постановление на ЧСИ Станимира Данова, с което е отказано и е спряно изплащането на суми по сметката на „Агростандарт-2004" ЕООД от извършеното на 19.09.2018г разпределение по изп.дело № 235/2017г на ЧСИ Ст.Костова-Данова

 

         Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                   ЧЛЕНОВЕ: