Р
Е Ш Е
Н И Е
№ …………/09.03.2021 г., гр. София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г
въззивен състав, в публично съдебно заседание на девети декември през 2020 година, в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНЯ
ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл.съдия КРИСТИНА ГЮРОВА
секретар
Алина Тодорова, като разгледа докладваното
от съдия НАЙДЕНОВА гражданско дело
номер 12611 по описа
за 2019 година, и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение № 160-121 от 08.07.2019
г., постановено по гр.д. № 8173/2018 г. на СРС, 32
състав, е отхвърлен предявения от „М.И.” ЕООД срещу С.Р.М., главен
осъдителен иск по чл.59 ЗЗД за сумата 23893,30лв., от която 22336,45лв.
разноски по т.д. №760/2010г. на СГС, т.о., VI-13 състав и 1556,85лв. - разноски
по делото пред САС, ведно със законната лихва от датата на исковата молба -
5.2.2018г. до плащането, като погасен със съдебно възражение за прихващане със
сумата 27674,52лв., представляваща платени от името на ответника за сметка на
ищеца такси и разноски, с размера на по-малката от двете суми - 23893,30лв.,
както е отхвърлени предявеният между същите страни евентуален осъдителен иск по
чл.284, ал.2 ЗЗД за сумите 23893,30лв., от които 22336,45лв. разноски по т.д.
№760/2010г. на СГС, т.о., VI-13 състав и 1556,85лв. - разноски по делото пред
САС, ведно със законната лихва от датата на исковата молба - 5.2.2018г. до
плащането, като неоснователен. С решението е осъдено ищцовото дружество да заплатят на ответника сумата от 296лв. разноски по делото.
Решението е обжалвано
от ищцеца „М.И.” ЕООД чрез пълномощници
адв.М.В.и адв.С.Г., с искане за отмяната
му и уважаване на главния иск, а при отхвърлянето му- на евентуалния иск, ведно
с присъждане на разноските по делото за двете инстанции. С въззивната жалба са
изложени оплаквания относно неправилността на решението, поради необосновани
правни изводи. Излага довод за несъгласие с изводите по обжалваното решение, че
ответникът С.М. като адвокат-пълномощник на ищеца по ИД № 703 / 2011г. на ЧСИ Ч.,
бил получил само веднъж сумата от 39 500 лв. като уговорен адв. хонорар за
това изп. дело и то в резултат на приключило събиране на сумата по из.дело и
разноските, тъй като приетата ССчЕ сочела на липсата на счетоводно отразяване
на това плащане от 39 500 лв. и така се опровергавало направеното
признание по договора за правна помощ от
адв.С.М., за предварително получаване на адв. хонорар от 39 500 лв. преди
образуване на изп. дело. Намира този
извод за несъобразен с установената съдебна практика за правното значение на
разписката по чл.77 от ЗЗД.
Въззиваемата страна –
ответник С.Р.М. чрез пълномощник адв.С.С., оспорва жалбата с писмен отговор, с
възражението, че решението е правилно, ищецът не бил доказал да е заплатил на
ответника предварително адв. хонорар от 39 500 лв. преди образуване на
посочено ИД № 703 / 2011г. на ЧСИ Ч., не е отразил това плащане съгласно
счетоводните изискванията и тези за ДДС, и така не се е обеднил. Моли решението
да се потвърди, претендира разноски за въззивната инстанция.
Софийски градски съд, действащ като въззивна
инстанция, съгласно чл.269
от ГПК, намира следното по предмета на въззивното производство:
Първоинстанционното
решение е валидно, и допустимо, тъй като има съдържанието по чл.236 от ГПК и
съдът се е произнесъл съобразно предявените с исковата молба главен и
евентуален иск.
Ищецът „М.И.” ЕООД твърди, че в негова полза по т.д. №760/2010г. на СГС, т.о., VI-13
и по въззивното дело пред САС му били присъдени разноски срещу „ЧЕЗ
разпределение България“ АД в размер на 23893,30лв., от които 22336,45лв.
разноски по т.д. №760/2010г. на СГС, т.о., VI-13 състав и 1556,85лв. - разноски
по делото пред САС, за които разноски бил издаден изпълнителен лист от
15.5.2013г. Твърди още, че ответникът С.Р.М., без знанието и съгласието на
управителя на ищеца, и в качеството си на адвокат, получил изпълнителния лист и
въз основа на него образувал изп.д. №212/2013г. на ЧСИ И. Ч.с взискател „М.И.”
ЕООД, като събраната в хода на изпълнението сума от ЧСИ Ч.в размер на 26993,29лв.
била преведена от ЧСИ на адв. М.. Оспорва да е упълномощава адв.М. да представлява
дружеството по изп.д. № 212/2013г. на ЧСИ И. Ч., а представеният по това
изп.дело договор за правна защита не удостоверявал това, тъй като за „клиент“,
вместо подписа на управителя, била изписана буквата „п“. Ищецът твърди, че
управителят му Н.М.никога не е подписвал такъв договор и не е знаел за образуваното
изпълнително дело. Счита поради това, че с получената от адв. М. сума от 23893,30лв
адв.М. се е обогатил, а ищецът е
обеднял, и иска да се осъди ответника да му върне сумата, евентуално, ако се
приеме, че между тях има договор за поръчка въз основа на договора за правна
помощ, че адв.М. дължи връщане на сумата на възложителя на договорно
основание.
Ответникът С.Р.М. оспорва
предявените искове с отговора по чл.131 от ГПК. Възразява, че по изп.д.
№212/2013г. на ЧСИ И. Ч.е действал като пълномощник на ищеца, упълномощен от
управителя на ответника Н.М., както и че пълномощното му било предадено
подписано; че е получил сумата 26993,29лв., като разликата до исковата сума
23893,30лв. му се дължала като адвокатско възнаграждение и платена такса за
издаване на изпълнителен лист; прави възражение за прихващане със сумата
27674,52лв., за която твърди, че ищецът му дължи, тъй като ответникът бил
пълномощник на ищеца и по други конкретно посочени дела, по които С.М. като
адвокат на ищеца, е платил от собствената си банкова сметка ***ер 27674,52лв.. възразява
още ответникът, че страните били уговорили ответникът да получава присъдените
разноски като компенсация за плащаните от него такси; сочи, че не е бил поканен
да плати сумата, поради което не е изпаднал в забава и не дължи обезщетение за
забава.
По възражението за
прихващане ищецът е заявил оспорване с насрещно възражение, че сумата от
27674,52лв. по възражението на ответника за прихващане, е погасена чрез
получена от адв. М. втори път сума от 39 500 лв. като събрани и преведени разноски по изп.д.№
703/2011 г. отново на ЧСИ И.Ч.. Твърди, че сумата от 39 500 лв. е била
заплатена от дружеството на адв.С.М. преди образуване на това изп.д. № 703/2011 г. и въз основа на договор за
правна защита от 14.10.2011 г., при което получената от адв.М. от ЧСИ Ч.резултата
на изпълнението по изп.д.№ 703/2011 г. 39 500 лв., се явявала повторно
получена и покривала направените от адв.М. разноски вместо дружеството, които
разноски са предмет на възражението на М. за прихващане по настоящето дело.
При произнасянето си
по правилността на решението, съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и
задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013
г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната
жалба на ищцеца оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила по
преценка доказателствената стойност на договора за правна помощ от 14.10.2011
г. в частта за удостовереното с него плащане в брой на адв.М. от ищеца на
сумата от 39 500лв. като разписка по чл.77 от ЗЗД , и доказателствената
стойност на приетата по делото ССчЕ като опровергаваща това плащане на сумата
от 39 500 лв. преди същия размер на сумата да бъде преведена от ЧСИ Ч.на адв.С.М.
като събрани разноски по изп.д. № 703 / 2011г. на ЧСИ Ч.. Поради липсата на
оплаквания по другите правнозначими факти, приети за установени с
първоинстанционното решение, съгласно чл.269, изр. второ от ГПК, въззивният съд
е длъжен да приеме, че те са правилно установени.
За да отхвърли
предявените главен и евентуален иск, първоинстанционният съд е изложил
фактически и правни изводи за получаване от адв.М. по изп.д.№ 212/2013 на ЧСИ И. Ч., на сумата 23893,30лв. и поради недоказване
наличие на договор за поръчка по силата на който адв. М. да може да извършва
правни и фактически действия от името на дружеството за образуване на изп.дело
№ 703/2011 г. и получаване на суми по него, и предвид получаване от адв.М. на събраната по изпълнението сума, е приел,
че ответникът М. се е обогатил с тази
сума за сметка на ищеца-правоимащ за сумата като кредитор и взискател по
изп.лист, респ. - последният се е обеднил с нея, като е квалифицирал иска като
такъв по чл.59 от ЗЗД предвид изложеното от ищеца с исковата молба. Въззивният
съд, съгласно и ограниченията по чл.269, изр.второ от ГПК, споделя изцяло така
изложените фактически и правни изводи и на основание чл.272 от ГПК препраща
изцяло към мотивите на първоинстанционното решение в тези части, като не се
установи при въззивната проверка нарушение на приложими материално правни норми
в случая.
По направеното от
ответника М. защитно възражение за погасяване на исковата сума поради
прихващане с насрещно вземане на М. от ищеца „М.И.” ЕООД за сумата от 27674,52лв. -сбор от такси и
разноски по дела, по които ответникът е бил пълномощник на ищеца и които са били
платена от ответника за сметка на ищеца, първоинстанционният съд е изложил
фактически и правни изводи за липсата на
спор между страните за тези плащания от ответника и наличие на негово вземане
към настоящия ищец за този сбор от 27674,52лв., като е приел за неоснователно
насрещното защитно възражение на настоящия ищец, че това вземане е погасено с
получената от адв.М. повторно сума от
39 500 лв. като разноска за адв. възнаграждение в полза на взискателя по
изп.д.№ 703/20111 г. на ЧСИ Ч., с мотива, че адв. М. не бил получил втори път
сумата от 39 500лв. в резултат на изпълнението, доколкото при сключването
на договора за правна защита за образуване на изп.д. №703/2011 г., на адв. М.
не било заплатено уговореното адв. възнаграждение от 39 500лв., въпреки
изричното отбелязване за това в договора- за плащане в брой на сумата, тъй като е счел, че доказателствената
стойност на договора за правна защита по смисъла на чл.77 от ЗЗД е оборена от
приетата по делото ССчЕ, установяваща, че липсвало отразяване в счетоводството
на ищеца на това плащане и предвид забраната за плащане в брой на суми над
10000лв. по Закона за ограничаване на плащанията в брой. Въззивният съд, съгласно и ограниченията по
чл.269, изр.второ от ГПК и оплакванията по въззивната жалба, очертаващи
пределите на въззивната проверка за правилност, споделя изцяло изложените фактически и правни
изводи относно наличието на насрещно вземане на ответника С.М. към ищеца „М.И.” ЕООД
за сумата от 27674,52лв., и на основание чл.272 от ГПК препраща изцяло
към мотивите на първоинстанционното решение в тази част.
Предвид оплакванията
в жалбата, и направената собствена преценка на събраните доказателства,
въззивният съд не споделя фактическите и правни изводи по обжалваното решение, че това насрещно
вземане на настоящия ответник към настоящия ищец от 27674,52лв. не е погасено с
получената от С.М. сума от 39 500 лв. в резултат на изпълнението по
изп.д.№ 703/0211 г. и намира оплакванията в тази насока с въззивната жалба за
основателни.
Не се спори по
делото, а и се установява от събраните по делото писмени доказателства, че С.Р.М. като адвокат и пълномощник на „М.И.”
ЕООД, е подал молба за образуване на изп.дело за вземания на довереника „М.И.”
ЕООД по изп.лист от 17.11.2011 г. по т.д.№ 760/2010 г. на СГС, за сумата
122 874,18 лв., образувано е изп.д. № 703/20101 г. на ЧСИ И.Ч., и в
резултат на изпълнението и разпределение на събрани суми от длъжника, на С.М.
като пълномощник на взискателя, е преведена сума от 162440,18лв., от която
122874,18лв. - неолихвяемо вземане; 39500лв. - разноски и 66лв. Установява се,
че след получаване на сумата на 08.12.2011 г., адв.С.М. с 2 бр. платени
нареждания, е превел на взискателя „М.И.” ЕООД сумата по изп.лист от 122874,18лв., като е задържал адвокатското
възнаграждение в размер на 39500лв., договорено с неоспорен договор за правна и
защита и съдействие от 14.10.2011 г. въззивният съд намира за неоснователно
възражението на С.М., че при сключване на договора за правна защита и съдействие от 14.10.2011 г. на
адв. М. не било заплатено уговореното възнаграждение от 39 500 лв.,
въпреки наличие на отбелязване за това от двете страни по договора, че сумата е
заплатена на адв.М. в брой. Посочването
в този договор от 14.10.2011 г., че сумата 39 500 лв. е получена от адв.М.
от „М.И.” ЕООД в брой, представлява
разписка за плащането по смисъла на чл.77 от ЗЗД, и се ползва с доказателствена
стойност, доколкото частният документ за това не е бил оспорен. Така
разписката-договор за правна защита и съдействие, представлява извънсъдебно
признание на неизгоден за адв.С.М. факт - а именно, че е получил
възнаграждението си от 39 500 лв. за образуване и водене на изп.дело №
703/2011 г. преди неговото образуване. Приетата ССчЕ- сочеща на липса в счетоводството
на ищеца на документи, които да установяват плащане на процесния адвокатски
хонорар в брой или по банков път, не е годно доказателство да обори този
характер на разписка на договора от 14.10.2011 г., тъй като неизпълнението на
задължението за редовно водене на счетоводството на ищеца няма гражданскоправна
последица в отношенията между страните по договора за правна защита и
съдействие от 14.10.2011 г., и не може да установи симулация на волеизявлението
на адв.М. за получаване на сумата, при липсата на твърдение за друг порок във
волята му при признанието за получаване на сумата, удостоверено с подписа му,
неоспорено по делото / в този смисъл е
и установената практика на ВКС по правилното приложение на закона с напр. решение
№ 243/14.01.2019 г. по гр.д.№ 269/2018 г. на ВКС, ГК, ІV г.о., решение № 89/29.03.2013
г. по гр.д.№ 558/2012 г. на ВКС, ГК, ІV г.о./. Аналогично и неспазване на
ограничението за плащане в брой на суми над 10 000лв. по чл. 3, ал. 1 от
Закона за ограничаване на плащанията в брой, няма отношение към доказването на
плащането, удостоверено с договора от 14.10.2011 г. / в този смисъл напр. определение
№ 388 от 11.07.2017 г. по ч. т. д. № 831/2017 г., Т. К., ІІ т. о. на ВКС/.
Предвид изложеното
въззивният съд приема, че С.М. като адвокат е получил в брой сумата от
39 500 лв. като уговорено адв.възнаграждение по договора с ищеца от
14.10.2011 г. преди да подаде молба- като пълномощник на ищеца, до ЧСИ за
образуване на изп.д.№ 703/2011 г., който факт на получаване на сумата самия
адв.М. е признал в същия договор от 14.10.2011 г.
Съгласно чл.175 ТПК
направеното от страна или от неин представител признание на факт се преценява
от съда с оглед на всички обстоятелства по делото. По аргумент на по-силното
основание извънсъдебното признание на факт също подлежи на преценка с оглед на
всички обстоятелства по делото. Обстоятелствата по настоящото дело сочат, че
между страните в един сравнително продължителен период от време са съществували
облигационни отношения по договор за поръчка, като ответникът е предоставял
юридически услуги на ищеца и е бил негов пълномощник, включително е плащал суми
за държавни такси и разноски от свое име за сметка на възложителя, получавал е
суми по изпълнителни дела и ги е превеждал на клиента си. Подобни действия
разкриват отношения на доверие между страните и се характеризират с оправдано
очакване, че всяка от тях в един бъдещ момент ще изпълни задълженията си по
престиране на суми, които дължи на другата. Налице са съвпадащи изявления на
двете страни по настоящето дело- съобразно изложеното с отговора на исковата молба
от ответника, и изложеното от ищеца чрез
пълномощник в първото открито съдебно заседание пред СРС, че между тях е
съществувала уговорка заплащаните от адв.М. такси и разноски по делата, по
които е бил пълномощник на дружеството, да ги компенсира/прихваща/ като
получава по негова сметка присъдените разноски по тези дела. Това сочи, че с получаване
от адв.М. на сумата от 39 500 лв. като плащане от длъжника по изпълнението
на разноски по изпълнението- което не е спорно по делото, адв.М. е получил
втори път този размер от 39 500 лв. като адв.възнаграждение-разноски в
изпълнението по силата на паричния превод към адв.М. от ЧСИ Ч.по изп.д.№ 703/2011
г. от 08.12.2011 г. в по-голям размер, и е задържал тази сума от 39 500
лв.- не я е отчел /върнал/ на възложителя „М.И.” ЕООД на основание чл.284 от ЗЗД, а задържал същата сума от
39 500 лв. за себе си именно за да компенсира направени от самия адв.М.
разходи за сметка на „М.И.” ЕООД по др. дела, вкл. и за сумата сбор от от
27674,52лв., предмет на възражението на С.М. като ответник по настоящето дело
за прихващане. Сумата по възражението за прихващане на ответника от 27674,52лв. следователно
въззивният съд намира за погасена с получената от адв.М. на сумата от
39 500 лв. по изп.д.№ 703/2011 г. и поради уговорка с „М.И.” ЕООД с нея да
се погасяват правени от адв.М. разходи от името на „М.И.” ЕООД по др.дела, вкл.
и за тези сбор общо 27674,52лв. по възражението за прихващане по настоящето
дело. Предвид изложеното въззивният съд приема за неоснователно възражението на
ответника за наличие на негово насрещно вземане в размер на 27674,52лв., с
което да може да стане прихващане и погасяване на исковата сума от 23893,30лв.
Ето защо сумата от 23893,30лв.,
предмет на иска по чл.59 от ЗДД подлежи на заплащане от ответника на ищеца, за
да се възстанови неоснователното разместване в имуществени блага между
страните. При уважаване на главния иск, съдът не дължи произнасяне по предявения
като евентуален иск за плащане на същата сума на договорно основание.
По разноските: При
този изход на спора, направените от ответника разноски по делото за двете
съдебни инстанции остават в негова тежест. Ищецът на основание чл.78, ал.1 от ГПК има право на възстановяване на направени разноски по делото за двете
съдебни инстанции, съобразно списъците по чл.80 от ГПК, в пълен размер за
първата инстанция от 2460,43 лв., и 1717,87 лв. за въззивната инстанция, в
които суми е вкл. и заплатено адв.възнаграждение от по 1240лв. за всяка съдебна
инстанция. Възражението на товетника по чл.78, ал.5 от ГПК се явява неоснователно,
тъй като уговореният и заплатен в брой размер на адв.възнаграждение на
пълномощника на ищеца от по 1240лв. на съдебна инстанция, не надвишава
минималния размер на адв. възнаграждение за една инстанция по чл.7, ал.2, т.4
от Наредба № 1/2004 г. на ВАдвС според цената на иска и обжалваемия интерес, и
няма основание съдът да го намали повече.
Воден от горните
мотиви, СГС
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло решение № 160-121 от
08.07.2019 г., постановено по гр.д. № 8173/2018 г. на СРС, 32 състав, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА С.Р.М. ЕГН **********,
с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ НА „М.И.“ ЕООД,
ЕИК *********със седалище и адрес на управление:***, съдебен адрес чрез адв.М.В.:
гр.София, бул.*********, студио 1, на основание чл.59 от ЗЗД, сумата 23893,30лв.
(22336,45лв.
разноски по т.д. №760/2010г. на СГС, т.о., VI-13 състав и 1556,85лв. - разноски
по делото пред САС,), получена от ответника по изп. дело № 212/2013
г. на ЧСИ И. Ч..
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК С.Р.М. да заплати „М.И.“ ЕООД,
разноски по делото в размер на от 2460,43 лв. за първата инстанция и 1717,87
лв. за въззивната инстанция.
Сумите да се
заплатят
по банкова сметка *** IBAN ***.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховния касационен съд в 1-месечен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.