Решение по дело №2147/2019 на Районен съд - Стара Загора

 

 Р Е Ш Е Н И Е

 

 Номер:         17.12.2019 година       град: Стара Загора

 

                    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Старозагорски районен съд     ПЪРВИ наказателен състав

на 18 ноември                 Година: 2019

В публичното заседание в следния състав:

 

                              Председател: БЛАГА БОЗОВА

 

Секретар: ПЛАМЕНА ЯНКОВА

Прокурор:

разгледа докладваното от съдия БОЗОВА

а.н.дело № 2147 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази:

 

Производството е по чл.59 и следващите от ЗАНН.

     Обжалвано е наказателно постановление /НП/ № 6249 от 25.07.2019 г. на началник на отдел „Контрол по РПМ” Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” Агенция „Пътна инфраструктура” София, с което на М.Е.Ш. ***, на основание чл.53 ал.1 т.2 от Закона за пътищата е наложено административно наказание глоба в размер на 1000.00 (хиляда) лева.

     Жалбоподателят чрез упълномощен представител поддържа жалбата си и моли НП да бъде отменено.

     Въззиваемата страна изпраща представител, който оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено.

     Съдът, като прецени доводите и становищата на страните, приетите доказателства и служебно провери правилността на издаденото наказателно постановление /НП/, намира за установено:

Жалбата е подадена в срок и от надлежна страна – санкционирано лице, поради което е допустима.

Жалбата е основателна.

На 02.07.2019 г., в 13:50 часа, на път I-5, км.234+300 на разклона за град Раднево, в посока град Стара Загора, жалбоподателят бил спрян за проверка от свидетелите И.Д. и И.К., който изпълнявали служебните си задължения като служители на въззиваемия.

Жалбоподателят е спрян за проверка докато управлявал, осъществявал движение на МПС с две оси марка „Mерцедес” модел 1114, с peг. № К 1085 АВ, като превозвал слама.

В процеса на проверката е направено измерване от проверяващите, при което е констатирано, че са надвишени нормите на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС (Наредбата), както следва: - Измерената широчина на ППС е 3.10 м., при максимално допустима широчина 2.55 м., съгласно чл.5 ал.1 т.1 буква „А” от Наредбата.

Измерената височина на ППС е 4.20 м., при максимално допустима широчина 4.00 м., съгласно чл.5 ал.1 т.2 от Наредбата.

Измерването е извършено с техническо средство — ролетка 1308/18 (5 м.) и щрихова мярка за дължина L01.

Измерените параметри на гореспоменатото ППС показатели, че ППС е извънгабаритно по смисъла на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, респективно извънгабаритно по чл.2 на Наредбата.

Съгласно чл.26 ал.2 т.1 б.„а” от ЗП, движението на извънгабаритни и тежки ППС е забранено и се осъществява само с разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси) за дейност от специалното ползване на пътищата на администрацията управляваща пътя (АПИ).

За така измерените параметри на ППС при проверката, жалбоподателят не е представил на длъжностното лице на АПИ валидно разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси) за движение на извънгабаритно пътно превозно средство по смисъла на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, респективно извънгабаритно по чл.2 на Наредбата.  

Свидетелят Д. възприел нарушение по чл.26 ал.2 т.1 буква „а" от ЗП, поради което на място съставил и връчил на жалбоподателя акт за нарушение /АУАН/, въз основа на който е издадено процесното НП.

НП е издадено за нарушение на чл.26 ал.2 т.1, буква „а” от Закон за пътищата във връзка с чл.37 ал.1 т.1 на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

На основание чл.53 ал.1 т.2 от Закона за пътищата на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 1000.00 (хиляда) лева.

С квитанция от 03.07.2019 година в 09,22 часа е платена дължимата пътна такса за процесния товарен автомобил с маршрут Стара Загора – Кърджали /лист 9 от делото/.

Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства.

     Съдът констатира съществени процесуални нарушения при издаването на НП, които са основание за отмяна на същото без да се разглежда спора по същество.

Налице е разминаване между описаното деяние като фактическа обстановка и сочената за нарушена правна норма.

В НП е посочен за нарушен чл.26, ал.2, т.1, б.„а" от Закона за пътищата - дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение се забраняват: в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия: движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства. Твърди се от наказващия орган, че жалбоподателят осъществявал движение с описаното извънгабаритно ППС в нарушение на горепосочената забрана без разрешение/разрешително или квитанция за платени такси/.

На практика жалбоподателят водач на процесното  превозно средство е санкциониран за това, че няма разрешение за движение на извънгабаритно ППС.

Освен това съгласно разпоредбата на чл.11 от Наредба № 11 от 3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, лицата, които извършват превозите, носят отговорност за движението и съпровождането на извънгабаритните ППС, а съгласно чл.15 ал.3 от същата Наредба, лицата, на които е възложено задължението да снабдят описаните превозни средства със съответните документи, са собствениците на извънгабаритни и/или тежки ППС или лицата, които извършват превозите, като е предвидено, че същите са длъжни да подадат в Агенция „Пътна инфраструктура” или в съответното областно пътно управление или община заявление за издаване на необходимото разрешително по образец.

Жалбоподателят не е собственик на процесното ППС. Според легалната дефиниция съдържаща се в §1, т.5 от ДР на Закона за автомобилните превози, жалбоподателят не е „превозвач” по смисъла на закона. Водачът на автомобила /тежкотоварен и/или извънгабаритен/ няма задължение за снабдяване със съответно разрешително и липсата на последното у него не може да му бъде вменена във вина, следователно не следва да бъде санкциониран по посочения ред.

На следващо място, в посоченото в НП нарушение са налични две отделни хипотези и правни норми - че водачът няма издадено разрешение или че не е представил квитанция за платени такси.

В НП следва да бъде уточнено за кое от двете нарушения същият е санкциониран. Недопустимо е да се предполага волята на административно наказващия орган /АНО/, коя от двете хипотези е имал предвид, нито тази воля подлежи на тълкуване по време на съдебното оспорване. Волята на АНО следва да е ясно и обективно изразена което в настоящия случай не е така, което нарушава правото на защита на жалбоподателя, тъй като същият не разбира в какво нарушение е обвинен.

От друга страна, наложената санкция на водача на ППС се основава на чл.53, ал.1, т.2 от ЗП, съгласно която се наказват с глоба от 1000 до 5000 лв., ако деянието не представлява престъпление, физическите лица, нарушили разпоредбите на чл.25, чл.26, ал.1, т.1, букви "в" и "г", т.2, ал.2 и ал.5 от ЗП или които извършат или наредят да бъдат извършени дейности - движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя.

В тази връзка следва да се отбележи, че разрешението за движение на извънгабаритно ППС се издава от органа, посочен в чл.26, ал.3 от ЗП - от управителния съвет на агенцията или от упълномощено от управителния съвет длъжностно лице от агенцията - за републиканските пътища, и от кметовете на съответните общини - за общинските пътища, но в хипотезата на чл.14, ал.3 от Наредба № 11 се заплаща такса, не се издава индивидуален административен акт.

От описаната в НП фактическа обстановка и цитирани правни норми не става ясно кое точно се приема от АНО за извършено нарушение - че липсва издадено разрешително или че не е заплатена съответната такса, които са две отделни деяния. Т.е. е очевидно, че не е индивидуализирано твърдяното нарушение, което е самостоятелно основание за отмяна на НП.

Освен това в издаденото наказателно постановление не е посочен конкретно кой от двата документа, удостоверяващ разрешението за движение на ППС - то, е приел наказващия орган, че не е представил жалбоподателят - разрешително или квитанция за платени пътни такси, което нарушава правото на защита на жалбоподателя и същият е изправен пред невъзможност да разбере какво нарушение му се вменява във вина.

На следващо място, в конкретния случай управляваният от жалбоподателя състав от ППС с посочените за нарушени габаритни размери попада в определението на чл.3 във връзка с чл.6,ал.1, буква „б" и чл.5, ал.1, т.1, буква „А" от Наредбата на МРББ за движение на извънгабаритни ППС, но нарушени габаритни размери сочи и на изключението по чл.8, ал.5 и специалната и такава по ал.6 във връзка с чл.14, ал.3 от същата Наредба. Следователно, движението му не може да бъде квалифицирано като нарушение на чл.26 ал.2 т.1 б."а" от ЗП, защото тази норма въвежда забрана за движение на тежки и извънгабаритни и тежки ППС без разрешение. След като нормативно е предвидено, че е допустимо движение на тежки ППС до определени параметри на широчина, височина, дължина, без издадено разрешение при заплащане на определена такса и доколкото в случая управляваното от водача ППС отговаря на условията на чл.14 ал.3 от Наредба № 11/2001 г., административно наказателната разпоредба, която съдържа в хипотезата си установените от контролните органи съставомерни факти, е тази на чл.177 ал.3 от Закона за движение по пътищата, предвиждаща налагане на административно наказание "глоба" от 500 лв. до 3 000 лв. за управление на ППС, което алтернативно има размери, маса или натоварване на ос, надвишаващи нормите, определени от министъра на регионалното развитие, без да е спазен установения за това ред.

Нормите за маса, размери и натоварване на ос, както и реда за движение на ППС - след заплащане на такса, са определени от Наредба № 11/03.07.2001 г. издадена от Министъра на регионалното развитие и благоустройството за движение на извънгабаритни и/ или тежки ППС.

     Следователно, когато движението на извънгабаритно ППС се извършва без необходимото разрешително по чл.8 ал.2 от Наредбата на МРРБ е налице нарушение на чл.26, ал.2 т.1, буква "а" от ЗП и се осъществява състава на чл.53, ал.1, т.2 от ЗП. Когато движението на ППС се извършва без заплатената такса по чл.14 ал.3 от Наредбата, се осъществява състава на чл.177 ал.3 от ЗДвП, а не на чл.53 ал.1 т.2 от ЗП. В тази връзка следва да се приеме, че заплащането на дължимата такса по чл.14 ал.3 от Наредба № 11/ 03.07.2001 г. срещу издадена квитанция, не означава получено по облекчен ред разрешение за движение на тези ППС по пътищата от републиканската пътна мрежа, поради което движението на извънгабаритно ППС при липсата на разрешение по общия ред или по реда на чл.14, ал.3 от Наредбата не съставлява нарушение на чл.26 ал.2 т.1 от Закона за пътищата и съставомерно деяние по чл.53 ал.1 т.2 от ЗП. Разрешението за движение се издава от органа посочен в чл.26 ал.3 от ЗП, а в хипотезата на чл.14 ал.3 от Наредбата се заплаща такса, не се издава индивидуален административен акт. Следователно, налага се извода, че дадената правна квалификация не съответства на формулираното изпълнително деяние. Тези пороци на административно наказващия акт обективно водят до ограничаване правото на защита на привлеченото към отговорност лице.

     В случая, както се посочи по горе, са допуснати и съществени формални нарушения при издаване на наказателното постановление, които налагат отмяната му на формално основание без да се разглежда спора по същество.

     Водим от изложените съображения и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

                        Р  Е  Ш  И:

 

     ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Наказателно постановление № 6249 от 25.07.2019 г. на началник на отдел „Контрол по РПМ” Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” Агенция „Пътна инфраструктура” София, с което на М.Е.Ш. ***, на основание чл.53 ал.1 т.2 от Закона за пътищата е наложено административно наказание глоба в размер на 1000.00 (хиляда) лева.

     РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване чрез Районен съд  град Стара Загора пред Административен съд Стара Загора в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните, че е изготвено.

 

                     СЪДИЯ: