РЕШЕНИЕ
№ 1262
гр. София, 11.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:И. М.
при участието на секретаря М. М.
като разгледа докладваното от И . М. Административно наказателно дело №
20211110218141 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.
Софийски Районен съд е сезиран с жалба от Р. Г. Д. от ..............., с ЕГН:
********** против Наказателно Постановление № 20 - 4332 - 024996/
27.01.2019г. издадено от Началник при СДВР отдел ,,Пътна Полиция", с
което на жалбоподателя са наложени наказания глоби в размер на по 50.00
лева за административни нарушения по чл.104а и чл.137А, ал.1 от ЗДвП.
В жалбата наказаното лице оспорва изцяло наказателното
постановление с оплакването, че не е извършил вменените му нарушения. В
заключение се иска от съда да постанови решение, с което да отмени
наказателното постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят Р.Д., редовно призован, се явява
лично. Същият поддържа жалбата и моли съда да отмени обжалваното
наказателно постановление.
Административно – наказващият орган: Началник СДВР отдел ,,Пътна
полиция" редовно призован, не се явява и не се представлява.
При извършената служебна проверка на жалбата съдът намира, че
1
същата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана страна с
правото да обжалва страна, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
От събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства
се установява следната фактическа обстановка:
На 13.10.2020г., около 09:40ч. в гр.София, ж.к.,,Младост", по бул.
,,Андрей Ляпчев" с посока на движение от ул.,,Жечо Гюмюшев" към ул.
,,Росен", жалбоподателят Р.Д.а управлявал лек автомобил БМВ ............
ХДРАЙВ с рег.№ .............. ТР, регистриран на фирма ,,УНИКРЕДИТ
ЛИЗИНГ" ЕАД - клон Пловдив, с БУЛСТАТ: ...................../ползвател фирма
,,ТРАНС ГРУП КЪМПАНИ" ЕООД с БУЛСТАТ: ........... Водачът бил сам.
Бил забелязан от полицейските служители П.М. и В. С. да използва мобилен
телефон и без поставен обезопасителен колан по време на управлението на
автомобила. Тъй като двамата били служители в сектор ,,Охранителна
полиция" и били на специализирана акция, същите нямали правомощия да
съставят АУАН. След като жалбоподателя бил спрян, свидетелят М. съставил
докладна записка до Началник на 07 РУ СДВР, в която описал възприетото. В
нея описал двете деяния и изрично посочил, че водачът е бил сам в
автомобила. Въз основа на докладната записка на 17.11.2020г. бил съставен
АУАН от свидетеля Ц.Ц. и в присъствието на свидетелите СТ. Д. и Е.П..
Актът бил връчен на наказаното лице на 11.12.2020г. Въз основа на
съставения акт било издадено обжалваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка съдът възприе за безспорно установена
и доказана от събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени
доказателства.
Видно от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели
П.М. и В. С. е, че същите са участвали в извършването на проверката, но не си
спомнят случая. Придържат се към написаното в докладната записка от
13.10.2020г. Същевременно от показанията на свидетелката Р. Т. се
установява, че към момента на управление на лекия автомобил,
жалбоподателят Р.Д. е бил с поставен обезопасителен колан и не е разговарял
по мобилния телефон, поради съвременното оборудване на автомобила. От
друга страна свидетелите Ц.Ц., СТ. Д. и Е.П. заявяват, че са единствено
актосъставители и свидетели по съставянето на АУАН, без да са очевидци на
2
извършеното от страна на жалбоподателя. Съдът кредитира показанията на
всички свидетели, с изключение на тези на свидетелката Тодорова. В
докладната записка, съставена от свидетеля М. е посочено, че към момента на
проверката водачът на лекия автомобил е бил сам. Освен това в показанията
си свидетелката Т. твърди, че жалбоподателят се е движел в гр.София откъм
ул.,,Радко Димитриев“. В наказателното постановление е посочен друг
маршрут, по който е бил установен извършителя, а именно по бул. ,,Андрей
Ляпчев" с посока на движение от ул.,,Жечо Гюмюшев" към ул. ,,Росен".
Поради тази причина и следва да бъде поставено изцяло под съмнение
нейното присъствие в лекия автомобил към момента на извършване на
проверката. Според съда показанията на свидетелката Тодорова целят
единствено оневиняване на жалбоподателя. Показанията на останалите
свидетели се потвърждават от приобщените по реда на чл. 283 от НПК
писмени доказателства.
Предмет на преценка на настоящето производство е съответствието на
санкционния акт както с материалния, така и с процесуалния закон.
Както АУАН, така и обжалваното НП са издадени от компетентните
органи и в рамките на законоустановените давностни срокове по чл.34, ал.1 и
ал.3 от ЗАНН.
При така възприетата фактическа обстановка и съвкупния анализ на
събраните по делото доказателства съдът намира, че наказателното
постановление е незаконосъобразно, тъй като е издадено при наличие на
допуснато съществено процесуално нарушение, нарушаващо правото на
защита на жалбоподателя, а вменените нарушения се явяват недоказани.
На първо място АУАН е съставен при грубо нарушение на процедурата
по чл. 40 от ЗАНН, която е формална до степен, че всяко отклонение от
нормативно разписаните правила води до нейната незаконосъобразност, тъй
като засяга съществено правото на жалбоподателя за участие в
производството и съответно накърнява правото му на защита в
административнонаказателния процес. Това е така, тъй като е
нарушено основното правило по чл. 40 ал.1 от ЗАНН, актът за установяване
на административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя.
Видно от съдържанието на АУАН и от показанията на актосъставителя, актът
е съставен на 17.11.2020г. в отсъствие на лицето, индивидуализирано като
3
нарушител и дори към момента на съставянето му нарушителят все още не е
бил уведомен. При предявяването и подписването на АУАН от нарушителя
пък не е присъствал актосъставителя Ц.Ц.. Съставянето на АУАН в
отсъствието на нарушителя Димитръв е съществено нарушение на
процесуалните правила, което компрометира правото на защита на
жалбоподателят още в началния момент на стартиране на административно
наказателното производство, като препятства възможността му да присъства
при съставянето на акта и съответно да направи възражения. Изключението
от това правило е допустимо само в хипотезата на чл. 40 ал.2 от ЗАНН,
според която когато нарушителят е известен, но не може да се намери или
след покана не се яви за съставяне на акта, същият се съставя и в негово
отсъствие. В случая няма данни за това нарушителят да е бил търсен, но да не
е бил намерен, нито пък да е бил поканен за съставянето на АУАН и да не се е
явил, а тежестта на доказване на тези обстоятелства е на АНО. Нещо повече,
видно от данните по делото, нарушителят Р.Д. е бил установен още на
13.10.2020г. Следователно органите по санкциониране са имали принципната
възможност да уведомят своите колеги от отдел ,,Пътна Полиция", които на
място да съставят АУАН. Вместо това водачът на спряното МПС е бил
освободен, без да му бъде съставен АУАН и без той ,,на място" да може да
направи своите искания и възражения. Вместо това актът му е бил съставен
след повече от един месец, считано от датата на деянията, в присъствието на
актосъставител и двама свидетели.
Поради незнайни причини актът е бил съставен в отсъствието на
нарушителя, след като същият е бил известен още към момента на
установяване на нарушението. Поради тази причина и на практика
съставеният акт не е подписан от свидетели на извършеното нарушение,
поради липса на материално правна компетентност, а двамата свидетели,
които са подписали акта наред с актосъставителя не става ясно на кое от
основанията в чл.43, ал.1 и сл. от ЗАНН са го сторили. Законът визира
няколко алтернативни хипотези, в които съставения АУАН следва да бъде
подписан в отсъствието на нарушителя - ако откаже да го подпише, не може
да се установи неговото самоличност или е съставен в негово отсъствие.
Както беше посочено по - горе в мотивите липсва основателна аргументация
кое е налагало съставянето на акта в отсъствието на жалбоподателя.
От друга страна от показанията на разпитаните свидетели М. и
4
Саневски в съдебно заседание от 08.04.2022г. се установява, че и двамата не
си спомнят за случилото се, а само заявяват че се придържат към описаното в
докладната записка. По своята правна същност въпросният документ, както и
съставения АУАН, биха могли да послужат на свидетелите единствено като
актове, предявяването на които е свързано с правата на свидетелите по чл.122,
ал.1 от НПК да си служи с бележки, които са свързани с неговите показания.
Нито процедура в ЗАНН, нито такава в НПК предвиждат механизъм за съда
да препраща от гласни доказателствени средства към писмени доказателства,
какъвто е случая с докладната записка. Изявленията на двамата свидетели че
се придържат към описаното в нея не може да бъде процесуален способ за
доказване на нарушенията. Съдът не би могъл да прецени по този ред на
доказване фактическите обстоятелства, описани в докладната записка, тъй
като свидетелите изрично заявяват, че си спомнят за тях. Поради тази
причина и съблюдавайки принципа на законоустановеност в НПК, не би
могло да се приеме, че изготвената докладна записка, представлява писмено
доказателство, което да подкрепи, респ. замести предвидените в НПК
способи за събиране и проверка на доказателства. Същата има характера
единствено на писмени свидетелски показания, които освен че не са
обективирани в съответната процесуална форма, но и са потвърдени от
същинските такива пред съда.
Ето защо предвид гореизложените съображения обжалваното
наказателно постановление се явява незаконосъобразно и подлежи на отмяна
на всяко едно от двете правни основания.
При този изход на делото направените в хода на съдебното
производство разноски в размер на 80,00 лева, представляваща пътни разходи
за явилия се свидетел П.М., следва да остават за сметка на държавата.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.9 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 20 - 4332 - 024996/
27.01.2019г. издадено от Началник при СДВР отдел ,,Пътна Полиция", с
което на Р. Г. Д. с адрес: .................., с ЕГН: ********** са наложени
наказания глоби в размер на по 50.00 лева за извършени административни
нарушения по чл.104а и чл.137А, ал.1 от ЗДвП.
5
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд – София - град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6