Р
Е Ш Е Н И Е
гр. Свиленград, 18.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РС
Свиленград, граждански
състав,
в публично заседание на двадесет и седми юни две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РАДИНА ХАДЖИКИРЕВА
при
участието на секретаря Цвета Данаилова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 805 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е установителен иск с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД от „Профи Кредит България”
ЕООД срещу А.Х.С. за признаване за установено, че дължи сумата от 695,53 лв.,
представляваща задължение по договор за потребителски кредит №
**********/08.11.2017 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 30.07.2018 г., до окончателното изплащане на
вземането, за която сума е издадена Заповед № 229/30.07.2018 г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 517/2018 г. по описа на РС
Свиленград.
Ищецът твърди, че
на 08.11.2017 г. сключил договор за потребителски кредит № ********** с А.Х.С.
в качеството ѝ на длъжник. Предоставената по кредита главница била в
размер на 300 лв., като същата била преведена на 09.11.2017 г. по посочена от
длъжника банкова сметка. ***зал на 62,50 лв. Също така кредитополучателят се
задължил да заплати сумата от 330,33 лв., представляваща възнаграждение за
закупен пакет за допълнителни услуги. Със сключването на договора длъжникът
поел задължение да погаси задължението си посредством 11 месечни вноски, всяка
от които в размер на 63,23 лв. Твърди се, че длъжникът не погасил нито една
вноска. На 20.02.2018 г. договорът бил
прекратен от ищеца, като била обявена неговата предсрочна изискуемост, за което ответницата бил уведомена.
Посочено е още, че ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение
срещу длъжника, въз основа на което било образувано ч. гр. д. № 517/2018 г. по
описа на РС Свиленград. Тъй като заповедта за изпълнение била връчена на
длъжника А.Х.С. при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, за ищеца бил налице правен
интерес да предяви установителен иск за вземането си.
В срока по чл.
131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от особения представител на
ответника А.Х.С.. Твърди, че ответницата не била сключвала договор за кредит с
ищеца. Положеният подпис върху договора не бил неин. Посочено е, че ответницата
била освидетелствена с ЕР на ТЕЛК от 26.10.2015 г., като ѝ била
определена 100 % намалена работоспособност с чужда помощ. Преживяла била
исхимичен мозъчен инсулт през 2014 г. Твърди се, че към момента на сключване на
процесния договор – 08.11.2017 г., ответницата не могла да се подписва, поради
което полагала пръстов отпечатък. По тези съображения моли да бъде отхвърлен
предявеният иск.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Видно
от приложеното ч. гр. д. № 517/2018 г. по описа на РС Свиленград в полза на
ищеца е издадена Заповед № 229 от 30.07.2018 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК за следните суми: 695,53 лв., представляваща задължение по
договор за потребителски кредит № **********, ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 30.07.2018 г., до окончателното
изплащане на вземането, 30 лв. – такса по договора за периода 11.12.2017 г. –
20.02.2018 г., 5,36 лв. – лихва за забава за периода 11.12.2017 г. – 20.02.2018
г. Тъй
като заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, съдът
на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК е указал на заявителя да предяви иск за
установяване на вземането си. В изпълнение на указанията в предоставения
едномесечен срок ищецът е депозирал настоящата искова молба.
Представен
е Договор за потребителски кредит № **********/08.11.2017 г., в който е
посочено, че ищецът се задължава да предостави на клиента А.Х.С. кредит в
размер на 300 лв. Също така е записано, че длъжникът следва да върне сумата на
11 месечни вноски, всяка от които в размер на 33,20 лв. или общо 365,20 лв.,
както и че е поел задължение за закупуване на пакет от допълнителни услуги в
размер на 330,33 лв. По делото е налично и споразумение за предоставяне на пакет
от допълнителни услуги, съгласно което допълнителните услуги се изразяват в
приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, възможност за
отлагане на определен брой погасителни вноски, възможност за намаляване на
определен брой погасителни вноски, възможност за смяна на дата на падеж и
улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства.
Във
връзка с релевираното от особения представител на ответницата възражение, че
договорът за кредит не е подписан от нея, на основание чл. 193 ГПК е открито
производство по оспорване автентичността на подписа, положен върху Договор за потребителски кредит № **********/08.11.2017 г. в поле „клиент”. От
заключението по назначената съдебно-почеркова експертиза се установява, че
петте подписа за „клиент”, положени в договора за потребителски кредит, не са
изпълнени от ответницата А.Х.С.. Видно от приложеното към заключението копие от
личната карта на ответницата, издадена на 14.10.2016 г., липсва подпис на
притежателя на документа. В съдебно заседание вещото лице е изяснило, че след
извършена справка в Служба „Български документи за самоличност” установил, че
документи за самоличност се издавали без подпис, когато лицето не било в
състояние да се подпише. Също така е посочил, че при снемане на автографен лист
от ответницата забелязал, че дясната ѝ ръка била парализирана, като
пръстите ѝ били свити в необичайно положение и не било възможно да се
постави химикал. Поради това снетият почерков материал бил изписан от
ответницата с лявата ѝ ръка. Изложеното от вещото лице се потвърждава от
издаденото Експертно решение на ТЕЛК № 3557 от 26.10.2015 г., съгласно което на
ответницата е определена 100 % степен на увреждане с чужда помощ с водеща
диагноза мозъчно-съдова болест. Поставена е и диагноза остатъчна десностранна
хемипареза тежка степен. Видно от приложеното пълномощно, заверено на
26.10.2017 г. от нотариус Милен Крушев, ответницата А.Х.С. е положила вместо
подпис отпечатък от палеца на лявата си ръка.
От
показанията на свидетеля И.С. – съпруг на ответницата, преценени съгласно
разпоредбата на чл. 172 ГПК като логични и безпротиворечиви, се изяснява, че от
2014 г. съпругата му била трудно подвижна и не могла да говори, поради което
той бил винаги с нея. Оттогава се подписвала с пръстов отпечатък, като могла да
изписва само черти. Разказал е, преди това съпругата му била взимала кредити,
но не знаел да е взимала от ищеца.
Като
съобрази устния доклад на вещото лице, представената медицинска документация и
показанията на свидетеля С., съдът възприема като обоснован крайния извод на
заключението по съдебно-почерковата експертиза, че подписът срещу „клиент” не е
положен от ответницата. Предвид обездвижеността на дясната част от тялото си
ответницата не е могла да се подпише при издаване на личната карта на
14.10.2016 г., като и пред нотариус Милен Крушев на 26.10.2017 г. – около две
седмици преди процесния договор. Също така последната трудно е успяла да изпише
няколко черти при снемане на сравнителен материал от вещото лице. Поради това
съдът приема, че не е подписала приложения по делото Договор за потребителски
кредит № **********/08.11.2017 г. С оглед горното съдът намира, че е доказано
проведеното оспорване на истинността на договора за потребителски кредит в
частта относно положения подпис в поле „клиент”. Ето защо, съдът счита, че
представеният договор за кредит е неавтентичен и като такъв следва да бъде
изключен от доказателствата по делото. На основание чл. 194, ал.
3 ГПК неистинският документ, ведно с препис от настоящото решение, следва да
бъдат изпратени на РП Свиленград.
В разглеждания случай, за да бъде уважен
предявеният иск, в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и
главно доказване, че между страните съществува валидно облигационно
правоотношение по договор за потребителски кредит, по който той е изпълнил
задълженията си, като е предоставил на ответника уговорената сума, лихвоносния
характер на вземането, настъпването на неговата изискуемост и размера на
вземането. С оглед обстоятелството, че подписът срещу „клиент” в Договор за
потребителски кредит № **********/08.11.2017 г. не е положен от ответницата,
следва, че същият този договор не е породил действие, като за последната не е
възникнало задължение да върне сумите при условията, описани в договора за
потребителски кредит. От друга страна, не са налице категорични доказателства,
че ищецът е предоставил на ответницата главницата в размер на 300 лв.
Действително по делото е налично платежно нареждане за превеждане на сумата по
сметка в „УниКредит Булбанк” АД. Но от този документ не би могло да се установи
по безспорен начин, че сумата е постъпила по банкова сметка, ***. При негова
доказателствена тежест, ищецът не ангажира други доказателства в тази насока.
Поради това единствено въз основа на процесното платежно нареждане съдът не би
могъл да приеме, че ответницата е получила сумата в размер на 300 лв. Отделно
от това, извън процесния договор, който не е подписан от ответницата, ищецът не
ангажира други доказателства за установяване съществуването на заемно
правоотношение. Предвид липсата на категорични данни за наличието на валидно
правоотношение по договор за потребителски кредит и изпълнение на задължението
на ищеца да предаде сумата на ответницата, следва, че за последната не е
възникнало задължение да върне претендираните главница и възнаградителна лихва,
както и да заплати възнаграждение по пакета за допълнителни услуги.
За
пълнота на изложението следва да се разясни, че възможността за събиране от
потребителя на такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора,
е регламентирана в разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК. Законът обаче не допуска
кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита – чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Макар законът, а също и
сключеният между страните договор да не съдържа легално определение по
отношение на понятията „такса за управление на кредита” и „такса за усвояване
на кредита”, съдът намира, че първата от уговорените услуги – приоритетно
разглеждане и изплащане на потребителския кредит, попада именно под обхвата на
втората посочена такса. Затова и тази уговорка противоречи на разпоредбата на
чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Освен това, посоченото допълнително възнаграждение в размер
на 330,33 лв. заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, касаеща ограничение
в размера на ГПР. На основание чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договора за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на
закона, е нищожна. Следва да се отбележи и че в процесния договор за различните
видове допълнителни услуги е определено общо възнаграждение, което е в
противоречие с императивното правило на чл. 10а, ал. 4 ЗПК. Наред с това
възнаграждението е дължимо от кредитополучателя само за възможността за
предоставяне на изброените услуги, т. е. без значение е дали някоя от тези
услуги ще бъде използвана по време на действието на сключения между страните
договор. Принципите на добросъвестност и справедливост при договаряне изискват
потребителят да заплати такса за реално ползване на определена услуга, а не
хипотетично ползване на такава. Не може да се игнорира и факта, че с част от изброените
допълнителни услуги на практика се въвежда задължение за потребителя да заплати
за нещо, което страната има по силата на закона, като правото да инициира
предоговаряне срока на падежа на договора или плащане на вноските или свободата
да се договаря отлагане на една или повече погасителни вноски, което води до
значителна неравнопоставеност на страните в облигационното правоотношение, тъй
като едната страна – потребителят заплаща правото да договаря с другата страна
– кредитора, за изменение параметрите на сключения договор. Затова
съдът намира, че уговорката за заплащане на възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги се явява недействителна.
По изложените по-горе съображения, съдът
намира, че за ответницата не е възникнало задължение да заплати претендираното
от ищеца вземане. Поради това предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3,
вр. ал. 6 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на РС Свиленград направените разноски за възнаграждение за вещо
лице в размер на 231 лв.
Така
мотивиран, РС Свиленград
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от
„Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***,
срещу А.Х.С., ЕГН: **********, постоянен адрес: ***, иск с правно основание чл. 422, ал.
1 ГПК, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено по
отношение на
А.Х.С., че дължи на
„Профи
Кредит България” ЕООД сумата от
695,53 лв., представляваща задължение по договор за потребителски кредит №
**********/08.11.2017 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 30.07.2018 г., до окончателното изплащане на
вземането, за която сума е издадена Заповед № 229/30.07.2018 г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 517/2018 г. по описа на РС
Свиленград.
ОСЪЖДА „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на РС Свиленград сумата от 231 лв.,
представляваща възнаграждение за вещо лице.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред ОС Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението на
основание чл. 194, ал. 3 ГПК препис от него и Договор за потребителски кредит №
**********/08.11.2017 г. да се изпратят на РП Свиленград.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: