РЕШЕНИЕ
№ 75
гр. Бургас, 05.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на осми
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Румяна Ст. Калошева Манкова
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря МАРИНА Д. ДИМОВА
като разгледа докладваното от Румяна Ст. Калошева Манкова Въззивно
гражданско дело № 20212000500284 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Ищцата Г. В. Р. от гр.К., чрез адв.П.К. от САК, е подала жалба против решение №53 от
18.11.2020г., поправено с решение №260028 от 18.05.2021г., постановени по гр.д.
№135/2019г. на Сливенския окръжен съд в частта, с която е отхвърлен искът и против ЗАД
“Асет иншурънс“ АД, гр.С. за сумата над присъдените 120 000 лв. до пълния предявен
размер от 200 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди от непозволено
увреждане, в резултат на пътно транспортно произшествие на 05.08.2018г., при което е
причинена смъртта на нейната дъщеря К. Г. И., както и в частта за неприсъдената законна
лихва върху горното обезщетение и обезщетението от 80 000 лв. за неимуществени вреди от
смъртта на нейната внучка Д. К. Г., причинена при същото ПТП, за времето от 12.08.2018г.,
евентуално от 11.12.2018г. до 11.03.2019г., датата, от която първата инстанция е присъдила
законната лихва.
В жалбата се твърди, че обезщетението от 120 000 лв. за загуба на дете е в
изключително занижен размер, предвид претърпените болки и страдания, принципа на
справедливост и действащия лимит на застрахователя за 2018г. Наведен е довод за липса в
обжалваното решение на задълбочен анализ на всички доказателства по делото. Решаващият
съд не е отчел съдебната практика при компенсиране на вреди от този тип. Съдът е
коментирал възражението на застрахователя за съпричиняване от страна на пострадалата И.,
1
поради непоставен предпазен колан, което не е отразено при определяне размера на
обезщетението. Твърди се липса на проведено от ответника пълно и главно доказване на
съпричиняването, като в обжалваното решение е посочено само предположение, че е
възможно при поставен предпазен колан уврежданията да не са били толкова тежки. По
отношение на законната лихва за периода от 12.08.2018г. до 11.02.2019г. е заявено, че
същата се дължи от застрахователя от датата на настъпване на застрахователното събитие,
евентуално от датата на уведомяването от застрахования или от датата на уведомяване или
на предявяване на застрахователната претенция от увреденото лице, като в случая покана за
претендираните суми е получена от ответника на 11.12.2018г. Направено е искане за отмяна
на решението в обжалваната част и уважаване на исковете и в тази част.
В срока по чл. 263 ГПК е подаден отговор от ЗАД „Асет иншурънс“ АД, гр.С., с който
се оспорва въззивната жалба като неоснователна и се претендира оставянето и без уважение.
Ответникът счита присъденият размер на обезщетението от 120 000 лв. за прекомерно
завишен в нарушение на принципа на справедливост по чл.52 ЗЗД, с оглед възрастта на
ищцата и починалите, техния обществен и социален статус, начин на живот, отношения
помежду им, установени от показанията на разпитаните двама свидетели и психолого-
психиатрична експертиза, както и икономическите условия в страната и действащата
съдебна практика, докато лимитът на застрахователя не е водещ критерий. Досежно
възражението за съпричиняване се твърди доказана причинно-следствена връзка между
вредоносния резултат и липсата на поставен предпазен колан на загиналата К. И.. По
оплакването за неприсадена законна лихва за съответния период ответникът се позовава на
специалната разпоредба на чл.497, ал.1 КЗ и твърди липса на забава от негова страна за
периода. Сочи се и неизпълнение на задължението на ищцата по чл.390, ал.1 КЗ да
представи банкова сметка за заплащане на търсеното обезщетение. При условията на
евентуалност, като начална дата за дължимата лихва ответникът счита 12.03.2019г.-датата,
на която е изтекъл тримесечният срок по чл.496, ал.1 КЗ.
Въззивна жалба е подадена и от ЗАД „Асет иншурънс“ АД в частта, с която на ищцата е
присъдено обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на дъщеря и К. И. за размера
над 60 000 лв., а за смъртта на нейната внучка Д. Г.-за сумата над 5 000 лв. В тази част
решението се сочи като неправилно, поради необоснованост и незаконосъобразност, тъй
като е нарушена разпоредбата на чл.52 ЗЗД и е присъдено обезщетение в прекомерно
завишен размер, който не е обоснован от доказателствата по делото. Последните са
анализирани, с оглед критериите, приложими при определяне размера на дължимото
обезщетение, при наличието на съпричиняване от страна на пострадалата И. По отношение
обезщетението за загубата на внучката Д. Г. е посочено, че размерът от 80 000 лв. е в
нарушение на пар.96, вр. чл.493а КЗ, предвиждащ в тази хипотеза обезщетение до 5 000 лв.
При условията на евентуалност е заявено несъобразяване на присъдения размер с принципа
на справедливост по чл.52 ЗЗД. На последно място е изтъкната липсата на произнасяне на
първата инстанция по възражението на застрахователя за независимо съизвършителство при
2
причиняване на предявените вреди от двама водачи, участници в ПТП, като освен водачът
на лекия автомобил, вина за произшествието има и водачът на съответния товарен
автомобил, в каквато насока е заключението на автотехническата експертиза. Претендира се
отмяна на първоинстанционния съдебен акт в обжалваните части.
В отговор на горната въззивна жалба, ищцата Г.Р. оспорва същата като неоснователна и
заявява искане за оставянето и без уважение. Развити са възражения и е изразено становище
в смисъла на подадената въззивна жалба. Отново е изтъкнато значението на завишения
лимит на застрахователя, като са оспорени заявените от застрахователя критерии-интелект,
образование, социален статус, определени като дискриминационни. Относно въведения от
националния закон лимит от 5 000лв. е посочено, че същият противоречи на правото на ЕС,
което изключва приложението на съответните норми от КЗ. Оспорено е наличието на
съпричиняване. По въпроса за независимо съизвършителство е заявено, че това възражение
касае отношенията на ответника с трето лице и е непротивопоставимо на увредената ищца,
която може да предяви иска си против всеки от солидарно отговорните застрахователи, ако е
налице такава хипотеза.
Жалбите са подадени в срок от надлежно легитимирани страни против подлежащ на
обжалване съдебен акт, което сочи на допустимост.
По съществото на спора, след преценка на възраженията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства и с оглед предвиденото в закона, съдът намира следното:
Обжалваното решение, преценено служебно съобразно изискванията на чл.169 ГПК,
настоящата инстанция намира за валидно и допустимо, като постановено от законен състав
на компетентния съд при изискуемите от закона форма и съдържание и при редовно развило
се исково производство по допустима искова претенция.
По правилността на решението:
Искът е за обезщетение за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане
вследствие на пътно-транспортно произшествие, предявен против застрахователя по
задължителната застраховка „Гражданска отговорност”, сключена за участвалия в
процесното ПТП лек автомобил и има правното си основание в чл. 432 КЗ., вр чл.45
ЗЗД.
По делото е безспорно установено, че на 05.08.2018г. управляваният от Н. И. лек
автомобил „Ауди А6“, с рег. № *, в с. Л. по посока към гр.К., със скорост от 92,78 км/ч, при
ограничение от 40 км/ч, се отклонил наляво, навлязъл в насрещната пътна лента и на около
29.50 м след табелата за начало на населено място с.Л. се ударил челно в насрещно
движещия се със скорост 82 км/ч в посока към гр.Бургас товарен автомобил „Скания“, с рег.
№*, като в резултат на удара са загинали водачът Н.И. и пътуващите в лекия автомобил К.И.
и Д. Г.. По случая е образувано досъдебно производство №320 ЗМ 408/2018г. на РУ на МВР-
3
гр.П., пор.№ 365/2018г., вх.№ 9016/2018г. на Окръжна прокуратура-Бургас, което е
прекратено с постановление от 24.01.2020г. на основание чл.24, ал.1, т.1 НПК-деянието не е
извършено или не съставлява престъпление, тъй като поради смъртта на тримата пътуващи
в лекия автомобил не е установено дали навлизането в насрещната лента се дължи на
здравословен проблем на загиналия водач Н. И. или на невнимание от негова страна и
нарушение на правилата за движение, което заключение сочи на необорена презумпция по
чл.45, ал.2 ЗЗД за виновно навлизане в насрещното платно и причиняване на процесния
деликт.
Застрахователят не оспорва сключения договор по застрахователна полица
BG/33/117003089895 за застраховка „Гражданска отговорност” в ЗАД „Асет иншурънс“ АД
за посочения по-горе лек автомобил, действаща в периода от 22.11.2017г. до 22.11.2018г.
При горните фактически обстоятелства следва изводът, че застрахователят отговаря по
договора за застраховка за причинените вреди на трети лица, каквато се явява въззивницата
Г.Р., майка на К. И. и баба на Д. Г.. Предявеният пряк иск за неимуществени вреди по чл.432
КЗ е доказан по основание и в тази насока липсват оплаквания във въззивните жалби.
Спорен е размерът на дължимите обезщетения.
Съгласно чл.52 ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Размерът на обезщетението следва да бъде съобразен на първо място с
тежестта на претърпените от пострадалия болки и страдания.
За установяване на вредите, по делото са разпитани свидетелите Е.М. и Н. Т.. Първата
заявява, че баба Г./тогава на 80 год./ много плакала, вайкала се и и станало лошо като
научила за смъртта на дъщеря си и внучката си. Обадили се на лекар да и окаже бърза
помощ. Тя се грижила за внучката си, докато била малка, а по-късно дъщеря и и внучката и
се грижили за нея. Ищцата живее в с.Д., а К. и Д. живеели в гр.Н.. Последните посещавали
възрастната жена всяка събота и неделя. През зимата Д. взимала баба си, за да се грижи за
нея. Купували и лекарства, водели я на лекар. И сега ищцата много плачела, все ходела на
гробищата. В с.Д. тя имала и син и снаха, с които живеят в една къща. Семейството на сина
и също се грижат за нея. Свидетелят Н. Т. потвърждава тежкото състояние на ищцата при
претърпяната загуба-било трагедия, Г. била на лекарства, викали спешна помощ, сринала се
психически от скръб. Били много задружно семейство, помагали си. Младите се грижели за
възрастната жена. Баба Г. има още три деца-дъщеря, която е в И. и двама сина.
Пред първата инстанция е изслушана съдебно психолого-психиатрична експертиза.
Според експертното заключение, при освидетелстваната Г.Р. се установява наличие на
психоорганичен синдром /ПОС/-разстройство на личността и поведението, дължащи се на
мозъчно заболяване, увреда и дисфункция-МКБ-10, като не се твърди пряка връзка с
процесната психотравма, но в теоритичен план е възможно симптомите да се демонстрират
и задълбочат след такава травматична провокация като загубата на нейните дъщеря и
4
внучка. ПОС най-общо се изразява в промени в когницията, т.е. внимание, памет, начин на
мислене, интелектуални нарушения в емоциите и поведението. Излекуване не може да се
очаква, но е възможно стабилизиране на състоянието при адекватно лечение и
минимизиране на стреса. След преживяната загуба личният лекар на ищцата е изписал
успокояващ медикамент, който тя приемала вечер за подобряване на съня.
При тези обстоятелства настоящата инстанция намира, че обезщетенията за
неимуществени вреди от 150 000 лв. за загубата на дъщеря и 50 000 лв. за загубата на
внучка, се явяват справедливи, като съответстващи на вида и тежестта на претърпените от
ищцата вреди, изразяващи се в описаните по-горе преживявани болки и страдания от
смъртта на К. И. и Д. Г.. Касае се за много тежка загуба на най-близки, дъщеря и внучка,
настъпила едновременно, която води до непреодолими за ищцата мъка, болка, тъга, липса на
допълваща грижа и подкрепа до края на живота и. Дори да не е пряка причина за
установеното от психолого-психиатрична експертиза заболяване на ищцата, процесната
загуба е повлияла на психическото и състояние. В конкретния случай, обаче, следва да се
отчете възрастта на увредената-80 години, както и възрастта на дъщерята-49 години и
внучката-31 години, които обстоятелства сочат на по-ниска степен на увреда, като се има
предвид житейската перспектива на ищцата, зрелостта и самостоятелността на всяка една от
тях. Освен това, възрастната майка и баба получава грижи и от други свои деца. Посоченият
размер въззивният съд намира за съобразен и с конкретните икономически условия към
момента на деликта, с оглед ниските доходи в страната и съответните нива на
застрахователно покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети
лица. В тази насока приложените към вззивната жалба на ищцата решения на ВКС, не биха
могли да бъдат пренесени буквално към настоящия казус, поради съществените различния в
конкретните фактически обстоятелства, сочещи там на загуба на непълнолетно дете.
Неоснователно е позоваването на застрахователя на ограничението в разпоредбата на
пар.96, ал.1 от ПЗР на ЗИДКЗ (ДВ, бр. 101 от 2018г., в сила от 7.12.2018г.), въвеждащо
максимален размера от 5000 лв. на обезщетението за други лица, извън най-близките,
какъвто е настоящият казус по отношение на загубата на внучка. Въпросната разпоредба не
следва да бъде приложена. Това е така, тъй като цитираната разпоредбата противоречи на
правото на ЕС, доколкото е предвидена значително по-малка сума от посочените в чл.1,
параграф 2 от Втора директива 84/5, кодифицирана с Директива 2009/103/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009г. относно застраховката
"Гражданска отговорност", чийто чл. 9, ал. 1 предвижда, следните минимални суми: в
случай на телесно увреждане - минимална застрахователна сума 1 000 000 евро за пострадал
или 5 000 000 евро за събитие, независимо от броя на пострадалите; в случай на
имуществени вреди-1 000 000 евро за застрахователно събитие, независимо от броя на
пострадалите. Липсва предвиден максимален размер на обезщетението. В тази връзка,
според Решение на СЕС от 24.10.2013г. по дело С-277/12, постановено по преюдициално
запитване на национален съд на страна-член на ЕС, се приема, че чл.3, параграф 1 от
Директива 72/166 и чл.1, параграф 1 и 2 от Втора директива 84/5 трябва да се тълкуват в
5
смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" при използване на МПС покрива обезщетение за неимуществени
вреди, дължимо съгласно националната правна уредба на ГО за смъртта на близки членове
на семейството, настъпила при ПТП, само до определена сума, която да е по-малка от
посочените в чл.1, параграф 2 от Втора директива 84/5. Съобразно разпоредбата на чл.633
ГПК, решенията по преюдициални запитвания са задължителни за всички съдилища и
учреждения в Република България.
Ето защо, при зачитане горните актове и решения, настоящата инстанция намира, че за
справедливо възмездяване на претърпените от процесния деликт болки и страдания, е
необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди.
По направеното възражение за съпричиняване на вредите от страна на пострадалата К.
И., безспорно е от фактическа страна, че същата е пътувала на задната седалка на лекия
автомобил без поставен предпазен колан. Както е посочено в допълнителното заключение на
автотехническата експертиза, коланите на задната седалка на автомобила са били прибрани.
Деформацията в задната част на купето на автомобила не са толкова големи. При удара,
върху тялото на И. действат инерционни и центробежни сили отвътре навън на купето и
отпред назад в посоката на движението на товарния автомобил. При правилно поставен
предпазен колан, тялото на пострадалата не би достигнало до облегалката на предна дясна
седалка, не би изпаднала от автомобила и не би получила толкова големи увреждания. От
заключението на изслушаната пред първоинстанционния съд съдебно-медицинска
експертиза се установява, че при челния удар пострадалата И. е получила увреждания вътре
в автомобила вследствие блъскане на травмираните области на тялото по деформиралите се
части на колата и при падане и удряне на тялото на пострадалата по повърхността на терена
на местопроизшествието. Деформациите на лекия автомобил са били в предната част,
достигащи до задните врати, което обстоятелство води до обосновано предположение, че
при поставен предпазен колан пострадалата не би изпаднала от автомобила и не би
получила чак толкова тежки смъртоносни увреждания. В съдебно заседание вещото лице д-р
Ч. е посочил, че при поставен предпазен колан, са били налице предпоставки пострадалата
да получи по-малки травматични увреждания и да остане жива. Според него, по-тежките
увреждания-счупване в областта на главата, гръдния кош и останалите по-тежки
увреждания, са получени при приземяването на тялото върху терена.
Горните обстоятелства сочат на причинно-следствена връзка между поведението на
пострадалата, която в нарушение на ЗДвП е пътувала в лекия автомобил без поставен
предпазен обезопасителен колан, и настъпилия вредоносен резултат-получени тежки
увреждания, довели до смъртта на И.. Налице е съпричиняване от страна на пострадалата,
поради което на основание чл.51, ал. 2 ЗЗД, обезщетението следва да бъде намалено. По
преценка на настоящата инстанция, приносът на нарушението на пострадалата е значително
по-малък от този на водача на автомобила, поради което размерът на обезщетението за
неимуществени вреди от смъртта на К. И. следва да бъде намален с 20%, т.е. от 150 000 на
6
120 000 лв., каквато сума следва да бъде присъдена на ищцата за загубата на нейната
дъщеря. В тази част обжалваното решение в крайния му резултат е правилно, обосновано и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено. В частта, с която на ищцата е присъдено
обезщетение за размера над 50 000 лв. до 80 000 лв. за загубата на нейната внучка Д. Г.,
първоинстанционното решение следва да бъде отменено, поради несъобразяване с текста на
чл.52 ЗЗД и в тази част искът за следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
По отношение оплакването на въззивника-ответник, че при определяне размера на
обезщетението първоинстанционният съд не е обсъдил независимото съпричиняване на
процесния вредоносен резултат от водача на товарния автомобил "Скания", движил се с
превишена скорост, следва да се отбележи, че застрахователят отговаря пълно пред
увреденото лице за претърпените от него вреди от ПТП, причинено от застрахования водач
на лекия автомобил, тъй като последният е солидарно отговорен с независимия
съпричинител за причинените вреди /чл.53 ЗЗД/. Пълната отговорност на всеки от
солидарните длъжници пред увредения е уредена в чл.122, ал.1 ЗЗД, като в отношенията с
другия евентуално солидарно отговорен длъжник отговорността е до размера на приноса.
Възражение за независимо съпричинителство може да се прави от застрахователя само в
отношенията с независимия съпричинител или неговия застраховател, но не и в
отношенията с пострадалия от ПТП. Ето защо, евентуалното независимо съпричинителство
е ирелевантно за предмета на разглеждания спор и не подлежи на разглеждане при
определяне размера на търсените обезщетения за неимуществени вреди.
На последно място в настоящото въззивно производство е въведен като спорен
въпросът за началната дата, от която се дължи законна лихва върху присъдените
обезщетения. Във въззивната жалба, както и с исковата молба, ищцата претендира
заплащане на лихва не както е определена от съда на основание чл.496 КЗ, а съобразно
чл.429, ал.3, вр. чл.430, ал.1 КЗ, считано от 12.08.2018г.-7 дни след настъпване на
произшествието, евентуално-от 11.12.2018г., датата на уведомяване на застрахователя.
Възражението в тази насока е основателно във втората хипотеза. Разпоредбата на чл.429,
ал.3 КЗ е приложима в правоотношенията по застраховане гражданската отговорност на
автомобилистите, предвид препращащата норма на чл.493, ал.1, т.5 КЗ, в която е
предвидено, че застрахователят покрива отговорността на застрахования за лихвите по
чл.429, ал.2, т.2 КЗ, т.е. при ограниченията на чл.429, ал.3 КЗ-само в рамките на
застрахователната сума и за периода с начало от уведомяване на застрахователя за
настъпване на застрахователното събитие, респ. предявяване на претенция от увреденото
лице. След предявяване на претенцията, за застрахователя е налице нормативно предвиден
срок по чл.496 КЗ за произнасяне, като при неспазване на срока той изпада в забава-чл.497,
ал.1, т.1 и 2 КЗ, в който случай дължи лихва за собствената си забава. В този смисъл е р.
№128 от 4.02.2020г. на ВКС по т.д.№ 2466/2018 г. на ВКС, I т.о., където е прието, че в
хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност“, в застрахователната сума по чл.429 КЗ се включва дължимото от
7
застрахования спрямо увреденото лице обезщетение за забава за периода от момента на
уведомлението на застрахователя, респ. предявяване на претенцията от увреденото лице
пред застрахователя, а не от момента на увреждането. Следователно, в разглеждания
случай, на основание чл.493, ал.1, т.5 КЗ, въззивникът-ответник следва да покрие спрямо
увредената ищца отговорността на деликвента за дължимата лихва за забава от датата на
предявяване на претенцията пред застрахователя-11.12.2018г., а след изтичане на срока по
чл.496, ал.1 КЗ и при липса на произнасяне и плащане на обезщетението, дължи законната
лихва за собствената си забава. Неоснователно е възражението за забава на ищцата-
кредитор, поради непредставени допълнителни документи към заведеното уведомление за
щета. Непосочването на банкова сметка в молбата на Р. от 11.12.2018г. до застрахователя не
е послужило като основание за отказ да и бъде определено и изплатено застрахователно
обезщетение, видно от писмо изх.№ 002-706/09.04.2019г. на ЗАД „Асет иншурънс“ АД. В
последното е посочено, че на застрахователя не са представени изисканите
документи-„краен акт по досъдебното производство и автотехническа експертиза“. По
отношение постановлението за прекратяване на досъдебното производство, издадено на
24.01.2020г., е била налице обективна пречка за осигуряването му, което изключва
отговорност на ищцата за забава. Що се отнася до автотехническата експертиза по
досъдебното производство, изготвена на 28.02.2019г., същата не е от категорията
документи, при липсата на които застрахователят може да откаже произнасяне по
претенцията. Съгласно чл.496, ал.3 КЗ, застрахователят не може да откаже да се произнесе,
когато за удостоверяване на ПТП е бил представен констативен протокол за ПТП, какъвто в
случая е приложен към молбата на Р. от 11.12.2018 г. Когато документите по ал.3 са
недостатъчни за установяване на съществени обстоятелства във връзка с настъпилото ПТП,
разпоредбата на ал.4 предвижда застрахователят да изиска представянето на документи и
доказателства, изготвени от други компетентни органи или лица, в случая-изготвена по
досъдебното производство експертиза. Ерго, и по отношение на този документ не е налице
забава от страна на ищцата кредитор.
При изложените съображения, решението на Сливенския окръжен съд в частта, с която е
отхвърлен искът на Р. за присъждане на законната лихва върху обезщетенията за претърпени
неимуществени вреди от загубата на нейните дъщеря и внучка за периода от 11.12.2018г. до
10.03.2019г., следва да бъде отменено, като исковата претенция в тази част бъде уважена. В
останалата част, досежно периода от 12.08.2018г. до 11.12.2018 г., решението е правилно е
следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от посоченото, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №53 от 18.11.2020г., поправено с решение № 260028 от
18.05.2021г., постановени по гр.д.№135/2019г. на Сливенския окръжен съд в частта, с която
8
ЗАД „Асет иншурънс“ АД, гр.София е осъдено да заплати на Г. В. Р. от с.Д., С. област,
обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, в резултат на пътно
транспортно произшествие на 05.08.2018г., при което е причинена смъртта на нейната
внучка Д. К. Г. за размера над 50 000 лв. до присъдените 80 000 лв., в едно със законната
лихва, както и в частта, с която е отхвърлен искът на Г. В. Р. против ЗАД “Асет иншурънс“
АД, гр.С.за присъждане на законната лихва върху обезщетението от 120 000 лв., определено
и за загубата на нейната дъщеря К. Г. И. и обезщетението в посочения по-горе намален
размер от 50 000 лв. за загубата на нейната внучка Д. К. Г. за периода от 11.08.2018г. до
10.03.2019г., а така също и в частта за разноските, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на Г. В. Р. от с.Д., С. област, против ЗАД „Асет иншурънс“ АД, гр.С.
за обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, в резултат на пътно
транспортно произшествие на 05.08.2018г., при което е причинена смъртта на нейната
внучка Д. К. Г. за размера над 50 000 лв. до присъдените от първата инстанция 80 000 лв., в
едно със законната лихва.
ОСЪЖДА ЗАД “Асет иншурънс“ АД, гр.С. да заплати на Г. В. Р. от с.Д. законната
лихва върху обезщетението от 120 000 лв., определено и за загубата на нейната дъщеря К. Г.
И. и обезщетението в посочения по-горе намален размер от 50 000 лв. за загубата на нейната
внучка Д. К. Г. за периода от 11.08.2018г. до 10.03.2019г.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА ЗАД “Асет иншурънс“ АД, гр.С. да заплати държавна такса за
първоинстанционното производство в размер на 6 800 лв., както и 1 129,80 лв.-
възнаграждение за вещи лица, вносими по сметка на Окръжен съд-С..
ОСЪЖДА ЗАД “Асет иншурънс“ АД, гр.София да заплати на адвокат П.К. от гр.К.
сумата от 7 152 лв./5 960 лв., плюс 1192 лв. ДДС/, представляваща адвокатско
възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА за първата инстанция, съобразно уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА Г. В. Р. да заплати на ЗАД “Асет иншурънс“ АД сумата от 290 лв., съдебни
разноски пред първата инстанция, съобразно отхвърлената част от исковете, както и сумата
от 700 лв., съдебни разноски пред настоящата инстанция, съобразно уважената част от
въззивната жалба на застрахователното дружество.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
9
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10