Р Е Ш
Е Н И Е
Гр. София,
22.06.2017 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-8 състав, в открито заседание на двадесет и трети май две хиляди и седемнадесета година, в следния състав
СЪДИЯ : МАРИЯ БОЙЧЕВА
при участието на секретаря Цветелина Пецева,
като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 3914 по описа за 2016 година на Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 59, ал. 3 от Закона за банковата несъстоятелност от синдика на “К.Т.Б.” АД (в несъстоятелност), ЕИК*********, против ответниците “П.” АД, ЕИК*********, и “К.Т.Б.“ АД (в несъстоятелност), ЕИК*********.
В исковата молба ищецът синдика на “К.Т.Б.” АД (в несъстоятелност) твърди, че с Решение № 664 от 22.04.2015 г., постановено по т.д. № 7549/2014 г. по описа на Софийски градски съд, VІ-4 състав, е обявена неплатежоспособността на “К.Т.Б.“ АД, определена е началната й дата - 06.11.2014 г., открито е производство по несъстоятелност и Б.та е обявена в несъстоятелност. С Решение № 1443 от 03.07.2015 г., постановено по т.д. № 2216/2015 г. по описа на Софийски апелативен съд, е отменено решението на СГС в частта, с която е определена началната дата, и е определена дата на неплатежоспособността – 20.06.2014 г.
Ищецът твърди, че на 12.04.2007 г. е сключен договор за банков кредит между “КТБ” АД и кредитополучателя “П.” АД. Съгласно договора Б.та предоставя на кредитополучателя кредит в размер на 6 000 000 лева, с цел осъществяване на инвестиции за изграждане на “Пазар за производители на плодове и зеленчуци в гр. Бургас,” в поземлен имот № 126 в кв. 53 по плана на гр. Бургас, Северна промишлена зона, ул. *** *********с площ от 33 280 кв.м., съгласно условията на Договор № 2245/14.08.2006 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ при условията на специалната предприсъединителлна програма на Европейския съюз за развитие на зедемелието и селските райони в РП (САПАРД), сключен с Държавен фонд “Земеделие”.
Ищецът твърди, че уговорената годишна лихва върху фактически усвоената сума по главницата в размер на основния лихвен процент, определен от БНБ за съответния период на ползване на кредита, плюс надбавка от 5 пункта. Уговорено било, че кредитополучателят следва да погаси главницата по кредита в срок до 05.04.2012 г. на 36 месечни погасителни вноски, от които първата вноска от 166 655 лева е платима на 20.01.2008 г., а останалите 35 месечни вноски от по 166 667 лева всяка една са платими на всяко 5-то число на месеца, счита от 05.05.2009 г. до 05.04.2012 г.
Ищецът твърди, че съгласно Анекс № 6/13.02.2009 г. към Договора от 12.04.2007 г., Б.та е предоставила на ответника “П.” АД като кредит допълнителни средства в размер на 1 000 000 лева, с които общият размер на дължимата главница е станал 7 000 000 лева. С § 5 от същия анекс се потвърждава определения в договора годишен лихвен процент, като се определя негов минимален размер от 8,92 %.
Ищецът твърди, че с подписаните към договора 11 анекса, погасителният план
по кредита е многократно променян. С Анекс № 11/17.06.2013 г. било постигнато съгласие
неиздължената главница в размер на 6 694 116,05 лева да бъде издължена в срок
до 05.04.2015 г. на 10 месечни погасителни вноски, първите девет от които в
размер на 670 000 лева всяка една, платими на всяко 5-то число на месеца,
считано от 05.07.2014 г. до 05.03.2015 г., а десетата вноска в размер на 664
116, 05 лева е дължима на 05.04.2015 г. Ищецът твърди, че към 29.10.2014 г.
общият размер на задълженията на ответника “П.” АД
възлиза на 7 018 294,44 лева.
Ищецът
твърди, че на 29.10.2014 г. в деловодството на Б.та е постъпило Уведомление с
вх. № 10061/29.10.2014 г., с което “Р.” АД,
ЕИК *********, на основание чл.
99, ал. 3 от ЗЗД уведомява “КТБ” АД, че с договор за цесия от 29.10.2014 г. е прехвърлило на “П.” АД вземането си към Б.та в общ размер на 4 101 351,77 лева (главница към 27.10.2014 г. и
начислени, но неосчетоводени лихви по сметка) по Договор за откриване на
банкова сметка ***, с клауза за капитализиране на лихвата по депозитната
сметка.
Ищецът твърди, че с Уведомление с вх. № 10062/29.10.2014 г. “П.” АД отправя към Б.та изявление за прихващане на
придобитото по цесията вземане в общ размер от 4 101 351,77 лева срещу задължението си към “КТБ” АД по Договора
за кредит от 12.04.2007 г., които според същото уведомление към 29.10.2014 г.
са в размер на 7 150 708 лева.
Ищецът твърди,
че на 31.10.2014 г. в деловодството на Б.та е постъпило Уведомление с вх. № 10285/31.10.2014 г., с което В.И.М., ЕГН **********, на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД
уведомява “КТБ” АД, че с договор за цесия от 31.10.2014
г. е прехвърлил на “П.” АД вземането си към Б.та
в размер на 163 323,58 евро по Анекс № 96886 от 07.02.2013 г. към Рамков договор за платежни услуги на
потребители за откриване на банкова сметка ***ен депозит.
Ищецът твърди, че с Уведомление с вх. № 10287/31.10.2014 г. “П.” АД отправя към Б.та изявление за прихващане на
придобитото по цесията вземане в размер от 163 323,58 евро срещу задължението си към “КТБ” АД по Договора
за кредит от 12.04.2007 г., които според същото уведомление към 29.10.2014 г.
са в размер на 7 150 708 лева.
Ищецът твърди,
че на 31.10.2014 г. в деловодството на Б.та е постъпило Уведомително писмо с
вх. № 10412/31.10.2014 г., с което В.Н.К., ЕГН **********, на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД
уведомява “КТБ” АД, че с договор за цесия от
28.10.2014 г. е прехвърлил на “П.”
АД
вземането си към Б.та по Анекс № 74216 от 28.10.2011 г. към Рамков договор за платежни услуги за
потребители за откриване на банкова сметка *** “Плюс” в размер на
3 453 703,89 лева - салдо по сметката към 24.10.2014 г., както и начислени, но неосчетоводени лихви
по сметката, в размер на 153 704,06 лева.
Ищецът твърди, че с Писмо с вх. № 10413/31.10.2014 г. “П.” АД отправя към Б.та изявление за прихващане на
придобитото по цесията вземане в размер от 3 453 703,89 лева –
средствата по депозитната сметка на цедента В.Н.К. и 153 704,06 лева - начислени, но
неосчетоводени лихви по сметката, срещу своите задължения към “КТБ” АД по Договора за кредит от 12.04.2007 г., които
според същото уведомление към 29.10.2014 г. са в размер на 7 150 708
лева.
Ищецът твърди, че изявленията за прихващане са недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността, тъй като са извършени след началната дата на неплатежоспособността на Б.та и след поставянето й под специален надзор, съгласно решение № 73/20.06.2014 г. на УС на БНБ и допълнителното решение № 74/22.06.2014 г., обявено в Търговския регистър и известно на лицата. Твърди, че вземанията по договорите за цесия са придобити месеци, след поставяне на Б.та под специален надзор на 20.06.2014 г., при наличието на знание у ответника “П.” АД за нейната неплатежоспособност.
Ищецът предявява искове да бъдат
обявени за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на “КТБ” АД, както
следва:
1.
Прихващането, извършено с Уведомление с вх. № 10062/29.10.2014 г. по регистъра на “КТБ” АД, отправено от
ответника “П.” АД до Б.та, с вземане по изявлението за прихващане в общ размер от
4 101 351,77 лева, придобито от ответника “П.” АД по Договор за цесия от 29.10.2014 г.,
сключен между “П.” АД като цесионер и “Р.”
АД като цедент, съобщен на Б.та на 29.10.2014 г., със задължение на “П.”
АД към “КТБ” АД (н.) по Договор за кредит от
12.04.2007 г., сключен между Б.та като кредитор и “П.” АД като кредитополучател;
2.
Прихващането, извършено с Уведомление с вх. № 10287/31.10.2014 г. по регистъра на “КТБ” АД, отправено от
ответника “П.” АД до Б.та, с вземане по изявлението за прихващане в размер от
163 323,58 евро, придобито от ответника “П.” АД по Договор за цесия от 31.10.2014 г.,
сключен между “П.” АД като цесионер и В.И.М. като цедент, съобщен
на Б.та на 31.10.2014 г., със задължение на “П.” АД към “КТБ” АД (н.) по Договор за кредит от 12.04.2007 г., сключен
между Б.та като кредитор и “П.” АД като
кредитополучател;
3.
Прихващането, извършено с Уведомление с вх. № 10413/31.10.2014 г. по регистъра на “КТБ” АД, отправено от
ответника “П.” АД до Б.та, с вземане по изявлението за прихващане в общ размер от
3 607 407,95 лева, придобито от ответника “П.” АД по Договор за цесия от 28.10.2014 г.,
сключен между “П.” АД като цесионер и В.Н.К. като цедент, съобщен
на Б.та на 31.10.2014 г., със задължение на “П.” АД към “КТБ” АД (н.) по Договор за кредит от 12.04.2007 г.,
сключен между Б.та като кредитор и “П.” АД като
кредитополучател.
Ищецът претендира разноски по
делото.
Ответникът “П.” АД оспорва предявените искове. Излага аргументи
по съществото на спора. Сочи, че липсват доказателства да са зачетени от Б.та
извършените прихващания и техните правни последици, което да поражда възможност
да се претендира обявяването на същите за относително недействителни спрямо
кредиторите на несъстоятелността.
В дадения срок ответникът “К.Т.Б.“ АД (в несъстоятелност), чрез
управителните органи, не представя
отговор на исковата молба.
С определение от 20.12.2016
г. съдът е конституирал “Р.” АД, В.И.М. и В.Н.К., като трети лица – помагачи на страната на ответника “П.” АД.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът приема от фактическа страна следното:
Представен е от ищеца и приет като доказателство по делото договор за банков кредит от 12.04.2007 г., сключен между “КТБ” АД и ответника “П.” АД като кредитополучател, по силата на който Б.та предоставя на кредитополучателя кредит в размер на 6 000 000 лева, като средствата по кредита са предназначени за изграждане на “Пазар за производители на пловоде и зеленчуци в гр. Бургас,” в поземлен имот № 126 в кв. 53 по плана на гр. Бургас, Северна промишлена зона, ул. “Янко *********с площ от 33 280 кв.м., съгласно условията на Договор № 2245/14.08.2006 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ при условията на специалната предприсъединителлна програма на Европейския съюз за развитие на зедемелието и селските райони в РП (САПАРД), сключен с Държавен фонд “Земеделие”. Крайният срок за погасяване на задълженията по кредита е 05.04.2012 г., освен ако кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем.
Представен е
Анекс № 6/13.02.2009 г. към договора за банков кредит, с който страните са съгласяват,
че Б.та предоставя на кредитополучателя “П.”
АД допълнително кредит в размер на 1 000 000 лева, с което общият
размер на кредита става 7 000 000 лева. Уговорено е в §2 от анекса,
че допълнителните средства ще се ползват от кредитополучателя за доизграждане
на “Пазар за
производители на пловоде и зеленчуци в гр. Бургас,” в поземлен имот № 126 в кв. 53 по
плана на гр. Бургас, Северна промишлена зона, ул. “Янко *********с площ от 33 280
кв.м.
Представен е от ищеца и Анекс № 11/17.06.2013 г. към договора за банков кредит, с който страните променят текста на т. 18.2. от договора, като се договарят издължаването на главницата по кредита в размер на 6 694 116,05 лева да се извърши на 10 броя ежемесечни погасителни вноски, от които 9 равни ежемесечин погасителни вноски, всяка от които е в размер на 670 000 лева, платими на всяко пето число на месеца, считано от 05.07.2014 г. до 05.03.2015 г., и последната десета вноска в размер на 664 116,05 лева е дължима на 05.04.2015 г.
Представено е
извлечение от счетоводните книги на “К.Т.Б.“
АД (в несъстоятелност) от сметки на кредитополучателя “П.” АД по договора за банков кредит от 12.04.2007
г., от което е видно, че към 29.10.2014 г. вкл. задълженията възлизат общо на
7 018 294,44 лева, от които 4 014 116,05 лева – редовна
главница, 2 680 000 лева – просрочена главница за периода от
07.07.2014 г. до 06.10.2014 г., 93 312,39 лева – просрочена лихва върху
просрочена главница за периода от 25.07.2014 г. до 27.10.2014 г.,
206 213,66 лева - просрочена лихва върху редовна главница за периода от
25.06.2014 г. до 27.10.2014 г., 2 816,98 лева – текущи лихви върху
просрочена главница за периода от 27.10.2014 г. до 29.10.2014 г., 1 989,22
лева – текущи лихви върху редовна главница за периода от 27.10.2014 г. до
29.10.2014 г., 19 846,14 лева – неустойка върху просрочени лихви до
29.10.2014 г.
Представено
е от ищеца уведомление с вх. № 10061/29.10.2014 г. по описа на “КТБ” АД, подадено от “Р.” АД,
с което уведомява Б.та на
основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, че с договор за цесия е прехвърлило на “П.” АД вземането си от Б.та, произтичащо от
сключения с Б.та на 21.02.2014 г. Договор
за откриване на банкова сметка ***, с клауза за капитализиране на лихвата по
депозитната сметка, със салдо по сметката към 27.10.2014 г. в размер на
4 078 277,78 лева, както и начислени, но неосчетоводени по сметката
лихви към 27.10.2014 г. в размер на 23 073,99 лева, както и всички други
лихви и вземания, произтичащи от посочения договор за депозит.
Представен е от ищеца също и договор за продажба
на вземане, сключен на 29.10.2014 г. между “Р.” АД
като цедент и “П.” АД като цесионер, по
силата на който цедентът прехвърля на цесионера вземането си към “КТБ”
АД, произтичащо от Договор за
откриване на банкова сметка ***, с клауза за капитализиране на лихвата по
депозитната сметка, както е описано по-горе.
Представен е от ищеца
и Договор № 39509 от 21.02.2014 г. за
откриване на банкова сметка ***, с клауза за капитализиране на лихвата по
депозитната сметка, сключен между Б.та и “Р.” АД
като депозант.
Представено е от ищеца
изявление за прихващане с вх. № 10062/29.10.2014 г. по описа на “КТБ” АД, изпратено от “П.” АД, с което “П.”
АД отправя до “КТБ” АД изявление за прихващане на вземането на “П.” АД, придобито по силата на договор за цесия с
“Р.”
АД, с вземането на Б.та към “П.” АД по
договора за кредит от 12.04.2007 г. и анекс към договора от 13.02.2009 г. с
посочен в писмото общ размер към 29.10.2014 г. (главница и лихви) от
7 150 708 лева.
Представено е от ищеца
уведомление с вх. № 10285/31.10.2014 г. по описа на “КТБ” АД, подадено от В.И.М., с което уведомява Б.та на основание чл.
99, ал. 3 от ЗЗД, че с договор за цесия е прехвърлил на “П.” АД вземането си от Б.та в размер на
163 323,58 евро, произтичащо от
сключения с Б.та Анекс №
96886 от 07.02.2013 г. към Рамков договор за платежни услуги на потребители за
откриване на банкова сметка ***ен депозит, както и всички лихви върху посочената сума, дължими от Б.та и поризтичащи
от посочения договор за депозит, след датата на сключване на договора до датата
на изплащане на посоченото вземане от страна на Б.та.
Представен е от ищеца също и договор за продажба
на вземане, сключен на 31.10.2014 г. между В.И.М. като цедент и “П.” АД като цесионер, по силата на който цедентът
прехвърля на цесионера вземането си към “КТБ”
АД, произтичащо от Анекс № 96886 от
07.02.2013 г. към Рамков договор за платежни услуги на потребители за откриване
на банкова сметка ***ен депозит, както е описано по-горе.
Представени са от
ищеца и Анекс № 96886 от 07.02.2013
г. към Рамков договор за платежни услуги на потребители за откриване на банкова
сметка ***ен депозит, както и Рамков договор от 07.02.2013 г. за платежни
услуги за потребители (физически лица), сключен между Б.та и В.И.М..
Представено е от ищеца
изявление за прихващане с вх. № 10287/31.10.2014 г. по описа на “КТБ” АД, изпратено от “П.” АД, с което “П.”
АД отправя до “КТБ” АД изявление за прихващане на вземането на “П.” АД, придобито по силата на договор за цесия с
В.И.М. от 163 323,58 евро, с
вземането на Б.та към “П.” АД по
договора за кредит от 12.04.2007 г. и анекс към договора от 13.02.2009 г. с
посочен в писмото общ размер към 29.10.2014 г. (главница и лихви) от
7 150 708 лева.
Представено е от ищеца
уведомление с вх. № 10412/31.10.2014 г. по описа на “КТБ” АД, подадено от В.Н.К., с което уведомява Б.та на основание чл.
99, ал. 3 от ЗЗД, че на 28.10.2014 г. е сключен договор за продажба на вземане
между него като цедент и “П.” АД
като цесионер, по силата на който цедентът прехвърля на цесионера вземането си
към Б.та, произтичащо от Рамков
договор за платежни услуги за потребители от 28.10.2011 г. и Анекс № 74216 от
28.10.2011 г. към Рамков договор за платежни услуги за потребители за откриване
на банкова сметка *** “Плюс”.
Представен е от ищеца също и договор за продажба
на вземане, сключен на 28.10.2014 г. между В.Н.К. като цедент и “П.” АД като цесионер, по силата на който цедентът
прехвърля на цесионера вземането си към “КТБ”
АД по горецитирания договор и анекс, със салдо към 24.10.2014 г. в размер на
3 453 703,89 лева, както и начислените, но неосчетоводени по сметката
лихви към 24.10.2014 г. в размер на 153 704,06 лева, както и всички други
лихви и вземания, произтичащи от посочения договор за депозит.
Представени са от
ищеца Банково удостоверение с изх. № 148/24.10.2014 г. за салда по сметка с
титуляр В.Н.К., както и Анекс № 74216 от 28.10.2011 г. към Рамков договор за платежни
услуги за потребители за откриване на банкова сметка *** “Плюс” и Рамков договор от 07.02.2013 г. за платежни
услуги за потребители (физически лица), сключени между Б.та и В.И.М..
Представено е от ищеца
изявление за прихващане с вх. № 10413/31.10.2014 г. по описа на “КТБ” АД, изпратено от “П.” АД, с което “П.”
АД отправя до “КТБ” АД изявление за прихващане на вземането на “П.” АД, придобито по силата на договор за цесия с
В.Н.К. в размер на 3 453 703,89 лева към 24.10.2014 г., както и начислените, но
неосчетоводени по сметката лихви в размер на 153 704,06 лева към същата
дата, с вземането на Б.та към “П.” АД по договора за кредит от 12.04.2007 г. и
анекс към договора от 13.02.2009 г. с посочен в писмото общ размер към
29.10.2014 г. (главница и лихви) от 7 150 708 лева.
От представеното по делото решение № 73 от 20.06.2014 г. на УС на БНБ и от служебно извършена справка в Търговския регистър се установява, че с цитираното решение “КТБ” АД е поставена под специален надзор, съгласно чл. 116 от ЗКИ, постановено е спиране на плащаниията за определен срок и са назначени квестори. Решението на УС на БНБ е обявено чрез вписване в Търговския регистър по партидата на Б.та на 23.06.2014 г.
От служебно извършена справка в Търговския регистър се установява, че с Решение на УС на БНБ № 114 от 16.09.2014 г. е продължен до 20.11.2014 г. срокът, за който Б.та е поставена под специален надзор, с продължаване на действието на всички произтичащи от това мерки. В решението е оповестено, че Б.та продължава да изпитва остър недостиг на ликвидност за възстановяване на банковата си дейност и за изпълнение на задълженията си към депозантите и другите кредитори, т.е. че Б.та не разполага с достатъчно активи. Решението е обявено чрез вписване в Търговския регистър по партидата на Б.та на 18.09.2014 г.
Не се спори между страните и това се установява от служебна справка в Търговския регистър по партидата на “КТБ” АД, че на 22.04.2015 г. е постановено Решение № 664 по т.д. № 7549/2014 г. по описа на СГС, VІ-4 състав, с което е обявена неплатежоспособността на “КТБ” АД, с начална дата 06.11.2014 г., открито е производство по несъстоятелност за Б.та, същата е обявена в несъстоятелност и дейността й е прекратена.
С Решение № 1443
от 03.07.2015 г., постановено по т.д. № 2216/2015 г. по описа на Софийски
апелативен съд, Търговско отделение, 3 състав, с което е отменено Решение № 664
от 22.04.2015 г., постановено по т.д. № 7549/2014 г. по описа на СГС, VІ-4
състав в обжалваната част, с която за начална дата на неплатежоспособността на “КТБ” АД е определена датата 06.11.2014 г.,
и вместо него е постановено, че се определя начална дата на
неплатежоспособността на “КТБ” АД датата 20.06.2014 г.
По делото е изслушано, неоспорено от страните и прието заключение на
Съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице С.М., като вещото лице дава
заключение, че при
извършената проверка в “К.Т.Б.” АД
(в несъстоятелност) се установява, че изявления за прихващане с вх. №№ 10062/29.10.2014 г.,
10287/31.10.2014
г. и 10413/31.10.2014 г. са отразени в
счетоводството на Б.та. Осчетоводени са от страна на Б.та прихващания на суми,
с които са погасени задължения по договор за кредит от 12.04.2007 г.
Вещото лице дава
заключение, че в Уведомление с вх.№ 10061/29.10.2014 г. и в Изявление за прихващане с вх.№ 10062/29.10.2014 г. е посочена сумата от 4 101 351,77 лева, представляваща сбор от вземането на цедента “Р.”
АД към 27.10.2014
г., в размер на 4 078 277,78 лв. и 23 073,99 лева - начислени, но неосчетоводени лихви към същата дата. От извлеченията от сметки с титуляр “П.” АД
е установено, че прихващания в
общ размер на 4
079 048,12 лева са
осчетоводени с дата 06.11.2014 г. и вальор 29.10.2014 г.
Вещото лице дава
заключение, че в Изявление за прихващане с вx.№ 10287/
31.10.2014 г. е посочена сумата от 163 323,58
евро, прехвърлена от цедента
В.И.М. на цесионера “П.” АД
с Договор за
продажба на вземане от 31.10.2014 г. От
извлеченията от сметки с титуляр “П.” АД
се установява, че
е осчетоводено
прихващане на сумата от 280 617,48 лева с дата 06.11.2014 г. и вальор 31.10.2014 г.
Вещото лице дава заключение
относно Изявление за прихващане с вх.№ 10413/ 31.10.2014 г., че в Договор за продажба на вземане от 28.10.2014 г.
цедентьт В.Н.К. прехвърля своето вземане към “КТБ” АД (н.) в размер към 24.10.2014 г. от 3 453
703,89 лева, както и 153 704,06 лева - начислени, но неосчетоводени лихви към същата дата. Общият размер на сумата е 3 607 407,95 лева. От
извлеченията от сметки с титуляр “П.” АД се
установява, че са осчетоводени прихващания на обща стойност от 2 639
504,87 лева с дата 06.11.2014 г. и вальор 31.10.2014 г.
Вещото лице дава
заключение, че задълженията на ответника към “КТБ” АД (н.) по договор за кредит от
12.04.2007 г. към 29.10.2014 г. са в общ размер на 7 018 294,83 лева, от които
4 014 116,05 лева - редовна главница, 2 680 000,00 лева – просрочена главница,
93 312,39 лева - просрочени лихви за просрочена главница, 206 213,66 лева
- просрочени лихви за редовна главница, 2 816,98 лева -
текущи лихви за просрочена главница, 1 989,61 лева – текущи лихви за редовна
главница, 19 846,14 лева – неустойки върху просрочени лихви.
Вещото лице дава
заключение, че задълженията по договор за кредит от 12.04.2007 г. към
31.10.2014 г. са в общ размер на 2 639 504,87 лева, от които
2 633 976,50 лева – редовна главница, 2 816,98 лева – текущи
лихви за просрочена главница, 2 711,39 лева – текущи лихви за редовна
главница.
Вещото лице дава заключение, че към 27.02.2017 г. - датата на
извършване на проверката в “КТБ” АД (н.) няма осчетоводени задължения на “П.”
АД към Б.та.
Останалите
доказателства съдът намира за неотносими към предмета на спора.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 59, ал. 3 от ЗБН.
Оспорваните прихващания са извършени с изявления на ответника “П.” АД на 29.10.2014 г. и съответно на 31.10.2014
г. Поради това приложение намира ЗБН в редакцията, действаща към посочените
дати. Нормата на чл.59 от ЗБН в редакцията към тези дати (преди изменението – ДВ, бр. 98/2014 г., в сила от
28.11.2014г.) предвижда възможност да бъде атакувано прихващане, извършено от
кредитор (чл.59, ал. 3), и съответно прихващане, извършено от длъжника, т.е. от
самата Б. (чл. 59, ал.5). Предвидената в
ал. 3 на чл. 59 от ЗБН възможност да бъде обявено за недействително по отношение на кредиторите на
несъстоятелността прихващане, извършено от кредитор, представлява изключение,
доколкото останалите фактически състави в ЗБН уреждат атакуване на действия и сделки, извършени от Б.та (длъжника).
Неправилно е сочена от ищеца в становището от 06.03.2017 г. правна квалификация на предявените искове по чл. 59, ал. 5 от ЗБН. Разпоредбата на чл. 59, ал. 5 от ЗБН, влязла в сила на 28.11.2014 г., е материално правна, поради което и съгласно чл. 14, ал. 1 от ЗНА може да има обратна сила и да се прилага за правоотношения, възникнали преди влизането й в сила, само по силата на изрична законова разпоредба. Със Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2014 г. (обн. ДВ, бр. 98/2014г.), с чийто §9 е въведено изменението на чл. 59, ал. 5 ЗБН, не е предвидена преходна разпоредба, която да придава обратно действие на изменението на нормата на чл. 59, ал. 5 ЗБН. Следователно в разглеждания случай за прихващанията, извършени на 29.10.2014 г. и на 31.10.2014 г. от страна на ответника “П.” АД, тази разпоредба е неприложима и не би могла да регулира правоотношенията, възникнали преди влизането й в сила.
Според изложените от ищеца твърдения в исковата молба, оспорваните
прихващания са извършени от кредитор на Б.та, който е имал и задължения към Б.та
по отпуснат му банков кредит, а не от самата Б..
С оглед на това съдът е дал правна квалификация на предявените искове по чл.
59, ал. 3 от ЗБН.
Нормата на чл. 59, ал. 3 от ЗБН предвижда, че прихващането може да бъде обявено за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността, ако кредиторът е придобил вземането и задължението си преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, но към момента на придобиване на вземането или задължението е знаел, че е настъпила неплатежоспособност или че е поискано откриване на производство по несъстоятелност. Аналогична е разпоредбата на чл. 645, ал. 3 от ТЗ в производството по несъстоятелност на търговец. И двете норми уреждат специални отменителни искове (наричани в правната теория и “преферентни” искове) в производството по несъстоятелност на Б., съответно на търговец.
Съдът намира, че преди да разгледа спора по същество, следва да изясни конструкцията и страните по иска с правно основание чл. 59, ал. 3 от ЗБН.
Отменителният иск предоставя на кредитора правото да претендира
обявяването за недействителни спрямо него на действия, с които длъжникът го
уврежда. Основният отменителен иск е уреден в нормата на чл. 135 от ЗЗД (Павлов иск, actio Pauliana). Приема се, че при
отменителния иск активно легитимиран е кредиторът, а пасивно легитимирани
ответници са страните по спорното материално правоотношение. Ответниците са
длъжникът, спрямо когото ищецът кредитор има неудовлетворено вземане и който е
извършил увреждащото кредитора действие, и третото лице, с което длъжникът е
договарял, ако сделката е двустранна, или третото лице, което се е възползвало
от увреждащото кредитора действие (така в Решение № 151/27.07.2011 г. по гр.д.
№ 785/2010 г. по описа на ВКС, Г.К., III Г.О.).
Искът по чл. 59, ал. 3 от ЗБН, който се явява специален спрямо Павловия иск по чл. 135 от ЗЗД, може да бъде предявен от синдика, а при негово бездействие от Фонда за гарантиране на влоговете в банките или всеки кредитор на Б.та в двугодишен срок от откриване на производството по несъстоятелност на Б.та (чл. 62, ал. 1 вр. с чл. 60, ал. 3 от ЗБН). Следователно синдикът на Б.та е активно легитимиран да предяви разглеждания иск. Искът принадлежи на синдика, а не на несъстоятелната Б.. В случая активно легитимираните лица действат от името и за сметка на масата на несъстоятелността. Извод за това може да се направи и от подхода, използван от законодателя, при уреждането на дължимостта на разноските в това производство. В чл. 59, ал. 7 от ЗБН е предвидено, че по такива искове не се събира предварително държавна такса, и ако искът бъде уважен, следващата се държавна такса се събира от осъдената страна, а ако искът бъде отхвърлен, държавната такса се събира от масата на несъстоятелността.
Конструкцията на иска по чл. 59, ал. 3 от ЗБН следва да бъде една и съща, без значение кое активно легитимирано лице го предявява. В случая конструкцията на иска, както е очертана по-горе, се запазва и ако той е предявен от фонда или от кредитор на Б.та, каквато възможност предвижда нормата на чл. 62, ал. 1 вр. с чл.60, ал. 3 от ЗБН. В случай, че фондът или кредитор упражнят правото си на иск, то същите не могат да представляват Б.та като ищец, с оглед на това съдът намира, че е неправилно искът по чл. 59, ал. 3 от ЗБН да се предявява от името на Б.та като ищец чрез синдика. За да се разпростре действието на решението по отношение на Б.та – носителя на материалното право, и съответно по отношение на кредиторите на несъстоятелността, Б.та следва да участва в процеса, но като ответник.
Прихващането се явява сурогат на изпълнението на паричното задължение. Извънсъдебно прихващането се извършва с едностранно волеизявление на едната страна, адресирано до насрещната страна по правоотношението. По дефиниция то се извършва по двустранна сделка, договор, когато е възможно да са възникнали между страните двустранни, насрещни правоотношения. Следователно пасивно легитимирани по иска са лицето, извършило прихващането с едностранно волеизявление до Б.та, и Б.та, която се явява титуляр на самото материалноправно вземане, което възниква като последица от признаването за недействително на атакуваното прихващане. Те се явяват задължителни необходими другари в процеса (така по иск по чл.646, ал.2 от ТЗ – Решение № 248/17.01.2011 г. по т.д. № 224/2010 г. по описа на ВКС, Т.К, II Т.О. и Решение № 177/25.03.2015 г. по т.д. № 3707/2013 г. по описа на ВКС, Т.К, I Т.О.).
Пасивно легитимирани по иска са страните по материалното правоотношение, в чийто патримониум пряко се е отразило оспорваното действие, в случая процесните прихващания - “П.” АД и “К.Т.Б.“ АД (в несъстоятелност). Като последната се представлява от управителния орган съгласно приложимата в случая разпоредба на чл. 635, ал. 3 вр. с чл. 612, ал. 2, изр. второ от ТЗ, доколкото синдикът се явява ищец по делото и не може да представлява Б.та в качеството й на ответник.
Процесуалните предпоставки за иска по
чл. 59, ал. 3 от ЗБН са висящо производство по несъстоятелност на Б.та и
предявяването на иска в двугодишен
срок от откриването на производството по несъстоятелност за Б.та, съгласно чл. 62,
ал. 2 от ЗБН. В случая решението за откриване на производството по
несъстоятелност на Б.та е постановено на 22.04.2015 г. по търговско дело №
7549/2014 г. по описа на Софийски градски съд. Исковете са предявени в рамките на законоустановения преклузивен срок от легитимирано лице – синдика на Б.та. С оглед на това съдът
намира, че предявените искове са допустими.
За да бъде уважен конститутивния иск по чл. 59, ал. 3 от ЗБН, следва да е налице извършено прихващане от страна на кредитор, по него направилият изявление за прихващане да е придобил вземането си или задължението си преди датата на решението на откриване на производството по несъстоятелност и към момента на придобиване на вземането или задължението да е знаел, че е настъпила неплатежоспособността на Б.та или че е поискано откриване на производство по несъстоятелност.
Не се спори между страните и се
установява от събраните по делото доказателства, че цедираните вземания са
съществували и са изискуеми към момента на извършените изявления за прихващане.
Вземанията са придобити от ответника “П.”
АД по
силата на следните договори за прехвърляне на вземане (цесия): договор от 29.10.2014 г., сключен между “Р.” АД
като цедент и ответника “П.” АД като цесионер; договор от 31.10.2014 г., сключен между В.И.М.
като цедент и ответника “П.” АД като цесионер; договор от 28.10.2014 г., сключен между В.Н.К.
като цедент и ответника “П.” АД като цесионер.
Видно от датите на
договорите за цесия, вземанията са придобити от ответника преди постановяване
на решението от 22.04.2015 г. по търговско дело № 7549/2014 г. по описа на
Софийски градски съд за откриване на прозводство по несъстоятелност на “КТБ”
АД, както изисква нормата на чл. 59, ал. 3 от ЗБН.
От събраните по делото писмени доказателства и изслушаното заключение на
Съдебно-счетоводната експертиза се установява, че ответникът “П.” АД
е имал задължения към “КТБ” АД по договор
за банков кредит от 12.04.2007 г. и анекс № 6/13.02.2009 г. към договора. Задълженията на ответника към Б.та също са
възникнали преди датата на откриване на производство по несъстоятелност на Б.та.
Съгласно разпоредбата на чл. 103 от ЗЗД, когато две лица си дължат взаимно пари или еднородни и заместими вещи, всяко едно от тях, ако вземането му е изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу вземането на насрещната страна, т.е. срещу задължението си. Изискванията за прилагане на последиците на материалноправното (извънсъдебно) прихващане са ликвидност и изискуемост на двете насрещни вземания. За да настъпи действието на извънсъдебното прихващане до размера на по-малкото от двете насрещни вземания, респ. да бъде същото зачетено от съда, следва към момента на прихващането да са безспорно установени между страните насрещните еднородни вземания, като активното вземане, което се противопоставя и с което се иска прихващане, трябва да е изискуемо. В случая това са цедираните вземания по банкови сметки, което не е спорно между страните по делото.
В Решение № 149 от 30.10.2009 г. по т.д. № 79/2009 г. по описа на ВКС, Т.К., ІІ Т.О., е прието, че правният ефект на материалноправното изявление за прихващане на две насрещни, изискуеми и ликвидни вземания (извънсъдебно прихващане) настъпва с факта на отправяне на изявлението за прихващане съгласно чл. 104, ал. 1 от ЗЗД, от който момент насрещните вземания се считат погасени. Следователно в разглеждания случай правният ефект на прихващането по отправеното от ответника “П.” АД към “КТБ” АД изявление е настъпил на датата на получаване на уведомленията от Б.та – на 29.10.2014 г. и съответно на 31.10.2014 г.
С оглед на това съдът намира, че прихващанията са валидно направени от
ответника “П.” АД и са породили погасителния си ефект, своето
материалноправно действие. С оглед на горното, без правно значение в случая е
дали и кога Б.та е осчетоводила прихващанията. Независимо от това, следва да се
посочи, че от приетото заключение на съдебно-счетоводната експертиза се
установява счетоводното отразяване на прихващанията от страна на Б.та.
Следователно
в случая са налице първите две предпоставки от сложния фактически състав на
иска по чл. 59, ал. 3 от ЗБН.
Настоящият състав намира, че е налице и третата предпоставка - знанието у ответника “П.” АД, че е настъпила неплатежоспособност на Б.та. В случая използвания термин “неплатежоспособност” следва да се разбира като наличие на знание (възприемане) за факти и обстоятелства, които предполагат състояние на неплатежоспособност, т.е. в широк смисъл, доколкото по принцип установяването на състоянието на неплатежоспособност се извършва от съда по подадената от БНБ молба по чл. 8 от ЗБН.
След като Б.та е спряла извършването на плащания на вложителите повече от седем работни дни, то би следвало да се приеме, че вложителите и кредиторите на Б.та имат знание за състоянието на неплатежоспособност на същата. Още повече, като се вземе предвид обстоятелството, че по отношение на Б.та са наложени мерки по чл. 116 от ЗКИ с Решение на УС на БНБ № 73 от 20.06.2014 г. – Б.та е поставена под специален надзор, постановено е спиране на плащаниията за определен срок и са назначени квестори. Решението на УС на БНБ е обявено в Търговския регистър по партидата на Б.та на 23.06.2014 г.
С Решение на УС на БНБ № 114 от 16.09.2014 г. е продължен до 20.11.2014 г. срокът, за който Б.та е поставена под специален надзор, с продължаване на действите на всички роизтичащи от това мерки. В решението е оповестено, че Б.та продължава да изпитва остър недостиг на ликвидност за възстановяване на банковата си дейност и за изпълнение на задълженията си към депозантите и другите кредитори, т.е. че Б.та не разполага с достатъчно активи. Решението е обявено в Търговския регистър по партидата на Б.та на 18.09.2014 г.
И двете решения на УС на БНБ от 20.06.2014 г. и от 16.09.2014 г. са обявени в Търговския регистър преди датата на извършване на процесните прихващания. С обявяването им същите се считат, че са станали известни на всички трети лица, включително и на ответника “П.” АД, по аргумент от чл. 7, ал. 1 от ЗТР.
С оглед на изложеното следва да се приеме, че след като Б.та е спряла плащанията, налице е решение на УС на БНБ за поставяне на Б.та под специален надзор и назначаване на квестори, което е обявено в Търговския регистър, третите лица, включително извършилия прихващането кредитор - “П.” АД, са узнали, че Б.та не е била в състояние на изпълни изискуемите си вземания към вложителите/депозантите, т.е. че е изпаднала в състояние на неплатежоспособност.
Този извод не се променя и от доводите на ответника “П.” АД в писмените бележки, че мерките по чл. 115 от ЗКИ касаят оздравяване на Б.та. Специалният надзор на Б.та е предвиден при опасност от неплатежоспособност, както е и озаглавен раздел VIII “Спецаиален надзор при опасност от неплатежоспособност” на ЗКИ, в който систематично се намират разпоредбите на чл. 115-121 от закона. А разпоредбата на чл. 115, ал. 2 от ЗКИ (редакция – изм. и доп. ДВ. бр. 27 от 25.03.2014 г.) предвижда, че Б.та се поставя под специален надзор с решение на БНБ, когато е налице опасност от неплатежоспособност при посочените предпоставки.
Обстоятелството дали и кога Б.та е извършила осчетоводяване на уведомленията за прехвърляне на вземанията по банкови сметки и/или извършените прихващания, зачитайки погасителния им ефект, е ирелевантно към настоящия спор и не се отразява на изводите на съда, тъй като целта на настоящото производство е да прогласи относителна недействителност на извършено правно действие, което е валидно, но се явява недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността.
По изложените съображения съдът намира, че
предявените искове с правно основание чл. 59, ал. 3 от ЗБН са основателни и следва да бъдат уважени.
По
разноските:
Съгласно чл. 59, ал. 7 от ЗБН и с оглед изхода на спора, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд държавна такса от 321 127,72 лева.
Ищецът претендира разноски по делото, включително юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно нормата на чл. 78, ал. 8 от ГПК (изм. - ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г.), в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който предвижда заплащане на възнаграждение съобразено с вида и количеството на извършената дейност и определено в наредба на Министерския съвет. Съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лева.
Съдът намира, че в случая е приложима цитираната процесуална норма с посоченото изменение от 2017 г., която е влязла в сила към датата на приключване на съдебното дирене. Като взема предвид фактическата и правна сложност на делото, и съобразява, че по делото чрез юрисконсулт са подадени допълнителната искова молба и становище от 06.03.2017 г., настоящият състав намира, че в полза на масата на несъстоятелността на Б.та следва да бъде определено юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
С оглед изхода на спора и по изложените съображения, ответникът “П.” АД следва да бъде осъден да заплати в полза на масата на несъстоятелността разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева.
Водим от изложеното, СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА на основание чл. 59, ал. 3 от ЗБН за недействителни по
отношение на кредиторите на несъстоятелността на “К.Т.Б.” АД (в несъстоятелност), ЕИК*********, следните прихващания:
1.
Прихващането, извършено с изявление за прихващане с вх. № 10062/ 29.10.2014 г.
по описа на “КТБ” АД, отправено от
ответника “П.” АД, ЕИК*********, с вземане на “П.”
АД към “КТБ” АД по изявлението
за прихващане в общ размер от 4 101 351,77 лева, придобито от ответника “П.”
АД по договор за продажба
на вземане от 29.10.2014 г., сключен между цесионера “П.” АД и цедента “Р.”
АД, ЕИК ********, съобщен на “КТБ” АД на 29.10.2014 г. с
уведомление с вх. № 10061/29.10.2014 г.
по описа на “КТБ” АД, и произтичащо от договор за откриване на банкова сметка ***, с клауза за капитализиране на лихвата
по депозитната сметка, сключен между “КТБ” АД и “Р.”
АД, срещу вземане на “КТБ” АД (н.)
към “П.” АД по договор
за кредит от 12.04.2007 г. и анекс
към договора от 13.02.2009 г., сключени между “КТБ” АД като
кредитор и “П.” АД като кредитополучател;
2.
Прихващането, извършено с изявление за прихващане с вх. № 10287/ 31.10.2014 г.
по описа на “КТБ” АД, отправено от
ответника “П.” АД, ЕИК*********, с вземане на “П.”
АД към “КТБ” АД по изявлението
за прихващане в размер на 163 323,58 евро, придобито от ответника “П.”
АД по договор за продажба
на вземане от 31.10.2014 г., сключен между цесионера “П.” АД и цедента В.И.М.,
ЕГН **********, съобщен на “КТБ” АД на 31.10.2014 г. с уведомление с
вх. № 10285/31.10.2014 г. по описа на “КТБ” АД, и произтичащо от Анекс № 96886 от 07.02.2013 г. към Рамков
договор за платежни услуги на потребители за откриване на банкова сметка ***ен
депозит, сключен между “КТБ” АД и В.И.М., срещу вземане на “КТБ” АД (н.) към “П.”
АД по договор за кредит от 12.04.2007 г. и анекс към договора от 13.02.2009 г., сключени
между “КТБ” АД като кредитор и “П.” АД като кредитополучател;
3.
Прихващането, извършено с изявление за прихващане с вх. № 10413/ 31.10.2014 г.
по регистъра на “КТБ” АД, отправено от
ответника “П.” АД, ЕИК*********, с вземане на “П.” АД към “КТБ” АД по изявлението
за прихващане в общ размер от 3 607 407,95 лева, придобито от ответника “П.”
АД по договор за продажба
на вземане от 28.10.2014 г., сключен между цесионера “П.” АД и цедента В.Н.К.,
ЕГН **********, съобщен на “КТБ” АД на 31.10.2014 г. с
уведомително писмо с вх. № 10412/31.10.2014 г. по описа на “КТБ” АД, и произтичащо от Рамков договор за платежни услуги за
потребители от 28.10.2011 г. и Анекс № 74216 от 28.10.2011 г. към Рамков
договор за платежни услуги за потребители за откриване на банкова сметка *** “Плюс”, сключени между “КТБ” АД и В.Н.К., срещу вземане на “КТБ” АД (н.) към “П.”
АД по договор за кредит от 12.04.2007 г. и анекс към договора от 13.02.2009 г., сключени
между “КТБ” АД като кредитор и “П.” АД като кредитополучател.
ОСЪЖДА “П.” АД, ЕИК*********, със седалище и адрес на
управление:***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд държавна
такса в производството пред СГС в размер на 321 127,72 лева (триста двадесет и една
хиляди сто двадесет и седем лева и седемдесет и две стотинки).
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК “П.” АД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на “К.Т.Б.” АД (в несъстоятелност), ЕИК*********,
със седалище и адрес на управление:***, сумата от 300 лева (триста лева) - разноски по
делото за юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на “Р.” АД, ЕИК ********, В.И.М., ЕГН **********, и В.Н.К., ЕГН **********, като трето лице-помагач на ответника “П.” АД.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ
: