Р
Е Ш
Е Н И Е
Гр. Кюстендил 12.08.2020 г.
В и м е т о
н а н а р о д а
Кюстендилският окръжен съд в разпоредителното заседание на четвърти юни
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОЛАНДА ЦЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: НАДЯ ГЕОРГИЕВА
КАЛИН В.
при секретаря Мая
Стойнева и с участието на прокурора от КнОП
ВЛАДИМИР МИЦОВ, като
разгледа докладваното от съдия Цекова
ВНОХД № 226 по описа за 2020 год. и, за да се произнесе, взе предвид:
Производството по делото е по
глава ХХІ НПК. Образувано е по ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА на подсъдимия Д.Е.К., ЕГН **********
срещу Присъда № 14/10.03.2020 г. на КнРС, постановена по НОХД № 1203/2018 г. по
описа на този съд, с която е признат за виновен в извършването на престъпление
по чл.129 ал.2 във връзка с ал.1 НК. В жалбата и допълнението към нея са
релевирани оплаквания за немотивираност на присъдата в съответствие с
процесуалния закон, тъй като не са обсъдени съображенията на защитата за
оправдаване на подсъдимия. Моли се за отмяна на осъдителната присъда и
постановяване на нова присъда, с която подсъдимия да бъде признат за невиновен
по повдигнатото му обвинение и оправдан и за отхвърляне на гражданския иск и
алтернативно – намаляване размера на наложеното наказание и на уважения размер
на гражданския иск. Доказателствени искания не са направени.
В о.с.з.
жалбата се поддържа от защитника на подсъдимия и се оспорва от
прокуратурата и от повереника на частния обвинител адв.В.П..
Становището на Окръжна прокуратура е за
потвърждаване на обжалваната присъда като обоснована, законосъобразна и
мотивирана.
Повереникът на частния обвинител М.С. – адв.В.П.изрази
становище за потвърждаване на обжалваната присъда като правилна и
законосъобразна поради безспорна установеност на авторството и извършването на
деянието от подсъдимия К., както и да се потвърди присъдата в
гражданско-осъдителната й част.
Защитникът на подсъдимия Д.К.- адв.Р.А. изрази становище за отмяна на осъдителната
присъда поради обосноваване виновността
на подсъдимия с показанията на един единствен свидетел-очевидец,след като
всички свидетели са заявили, че подсъдимият и пострадалият са се разделили и
всеки е поел в различна посока. Невярно е и заявеното от майката и брата на
пострадалия, че той бил много уплашен и изобщо не можел да говори, след като
св.А.А.и съпругата му А.И.са го намерили пред дома му и са му дали вода, като той
се е изправил и е бил съвсем адекватен и казал, че няма нищо и няма проблем.
Ако изобщо твърдяното в ОА се е случило, то деецът не е неговият подзащитен,
поддържа адв.А.. Алтернативно защитата иска намаляване размера на наказанието
ЛС и размера на гражданския иск поради наличие на убедителни предпоставки за
това.
Подсъдимият не се яви пред съда и не изрази
становище по делото.
КнОС,
след преценяване на доводите и възраженията на страните и след обсъждане на
събраните по делото доказателства, в рамките на предвидените му по чл.378 ал.5
във вр. с чл. 313 и сл НПК правомощия, намери жалбата за допустима като подаден
в законовия срок и от надлежна страна и прие от фактическа и правна страна следното:
С обжалваната присъда подсъдимия Д.Е.К.,
роден на *** ***, постоянен адрес ***,
българин, българско гражданство, средно образование, безработен, неженен, неосъждан, ЕГН********** е
признат ЗА ВИНОВЕН в това, че на 20.12.2017 г. в гр. Кюстендил, кв."Изток" е причинил средна телесна повреда на М.Н.С. ***, изразяваща се в счупване на челюст, при което трайно се затруднява дъвченето и говоренето - престъпление по чл.129, ал.2 във вр. с ал.1 от НК, поради което и на основание чл. 54 от НК му е наложено наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 8
/осем/ месеца, чието изпълнение на основание чл. 66 ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от 3 /три/ години.
С присъдата подсъдимия К. е осъден да заплати на М.Н.С.,***, ЕГН **********, сумата от 3000
/три хиляди/ лева, представляваща
обезщетение за причинените му неимуществени
вреди в резултат на извършеното от него престъпление, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 20.12.2017 г. до окончателното
изплащане на сумата, като за разликата до пълния претендиран
размер от 5000/пет
хиляди/ лева иска е отхвърлен като неоснователен, както и разноските на С. по делото в размервр на 100 лв.
На осн.чл.189 ал.3 НПК подсъдимия К. е осъден с присъдата да заплати и сторените по делото разноски в
размер на 491,52 /четиристотини деветдесет и един и петдесет и два/ лева по сметка на РУ МВР Кюстендил
за извършени експертизи на досъдебното производство, както и по сметка на Районен съд Кюстендил сумата от 120/сто и двадесет/ лева,
държавна такса за уважения граждански иск.
Фактическата
обстановка е установена правилно от районния съд, като следва да се допълни
само относно състоянието на пострадалия след деянието. Подсъдимият и
пострадалият се познават от години, тъй като и двамата живеят в кв.“Изток“ на
гр. Кюстендил. На 19.12.2017 г.пострадалият М.С. и свидетелите П. Д. , А. А. и
И. С. се намирали в стопанисван от св.И. С.търговски обект-заведение с маси и
столове за консумация на алкохол, който обект се намира в гр.Кюстендил,кв.“***.
Около 23,30 часа към тях се
присъединил и подс.Д.К., известен в квартала с прякора“Дани, на коляча син“. Подсъдимият
си взел ракия и се присъединил към компанията на пострадалия, в която разговаряли
на различни теми. В един момент започнала разговор за коне и кобили. Тогава
подсъдимият и пострадалият започнали да спорят чия кобила е по-хубава и
по-силна, като подсъдимият казал на пострадалия, че неговата кобила не може да
тегли.За да решат спора, подсъдимият казал на пострадалия да доведе кобилата и
да решат на място. Малко след полунощ на 20.12.2017 г. пострадалият станал от
масата и отишъл да доведе кобилата си, като видял, че и подсидимият също става от
масата и пострадалият помислил, че и той отива да доведе кобилата си. След известно
време пострадалият се върнал в търговския обект-заведение, и казал, че е довел кобилата си. Тогава подсъдимият
му казал да доккара друга кобила, не тази. Пострадалият се ядосал и казал да
подсъдимия да не го разиграва. Двамата започнали да се обиждат и псуват взаимно,
повлияни от употребения алкохол.
Като видял, че напрежението
ескалира, св.С. помолил всички да си тръгват.Пред търговския обект-заведение
подсъдимият и пострадалият продължили да се карат, като подсъдимият ударил с
дясната си ръка един шамар в лицето на пострадалия, но св.Д. застанал между тях
и ги разделил.
За да избегне по-сериозен
конфликт, пострадалият се качил на каруцата и си тръгнал. Подсъдимият се опитал
да се хване за каруцата на пострадалия и да се качи в нея, он не успял и паднал на
земята, без да пострада от падането. След като подсъдимият станал, заедно със
сина му тръгнали към сестра му – св.Е. Л., където подсъдимият бил паркирал
автомобила си. Въпреки употребения алкохол, подсъдимият се качил в автомобила
си и тръгнал след пострадалия. Пострадалият, както се движел с каруцата, видял
след себе си силни светлини, обърнал се назад и видял, че подсъдимият го следва
с автомобила си. Въпреки тъмнината пострадалият разпознал автомобила на
подсъдимия по големия спойлер отзад на багажника. Пострадалият се уплашил,
ускорил движението на каруцата, за да избяга, но му се скъсала юздата и понеже
без юздата не можел повече да управлява каруцата, спрял, но останал да седи в
нея.
Тогава подсъдимият
слязъл от автомобила си, като в дясната си ръка държал черна палка, и тръгнал
към пострадалия. Пострадалият много се уплашил и започнал да моли подсъдимия да
не го закача, като му казвал, че ще се разберат. Въпреки молбите на
пострадалия подсъдимият се приближил и
нанесъл удар с палката в дясната част на главата, в областта на лицето на
пострадалия. Тогава пострадалият
се опитал да слезе от каруцата, за да избяга, но си закачил краката в юздата и
увиснал на нея. Възползвайки се от положението на пострадалия и невъзможността
му да се предпазва, подсъдимият му нанесъл още 3-4 удара по главата и тялото. Пострадалият
започнал да вика за помощ.
Виковете на пострадалия били чути от свидетелите
А.И., А.А.и М. А., които живеят в къщите, пред които се случил побоят. При
излизането от къщата си свидетелите А.И.и А.А.видели пострадалия да лежи до
каруцата си, като по цялото му лице имало кръв. От прозореца на първия етаж на
къщата си се показали Т. В. и св. М. А. и видели, че пострадалият вече седи на
земята. Те видели на известно разстояние от каруцата автомобил със запален двигател и светещи фарове и малко след
това автомобилът обърнал посоката си на движение и бързо потеглил в обратна
посока. Св. М.А.подал вода на св.И., за да му я даде. Тогава на мястото
пристигнала и св. Т.В., която живее на семейни начала с пострадалия и която се
притеснила ,че е късно и го няма, поради което тръгнала да го търси. Св.В, като
видяла пострадалия, го попитала кой го е бил и той отговорил, че го е бил подсъдимия.
Св.Ве и пострадалият се качили в каруцата
и си тръгнали. Като минавали по ул.“Банщица“ , видели пред една къща подсъдимия
с палка в ръка и тъй като нямало как да обърнат, продължили да се движат към
него. Когато минали покрай подсъдимия, той замахнал с палката и нанесъл няколко
удара по гърба на пострадалия, поради което св.Ве се разкрещяла за помощ, а
подсъдимият се прибрал в дома си.
Пострадалият и св. В прекарали нощта при
майката на пострадалия св.Н.С. През деня на 20.12.2017 г. поради силни болки в
лицето пострадалият бил заведен от майка ис и брат си в Спешния център на
МБАЛ“Д-р Никола Василиев“АД – Кюстендил. Там му бил извършен преглед. При
прегледа било установено фрактурна линия в областта на лицето на долната челюст
вдясно, без разместване на костните фрагменти.
Затова пострадалият бил насочен към
специалист по лицево-челюстна хирургия – София. На 22.12.2017 г. била извършена оперативна
интервенция, при която на пострадалия били поставени назъбни венечни шини, чрез
интерденталнителени лигатурии е извършена интермаксиларна фиксация с ластици.
Същата нощ малко след случая св.Р Р., който
също живее в кв.“Изток“и познава подсъдимия и пострадалия, като минавал по ул.“Риша“
в квартала, чул подсъдимият да разказва на висок глас на непознато за св. Р. лице, че между него и пострадалия възникнал спор за
коне и че подсъдимият ударил пострадалия с юмрук и го свалил от каруцата.
Останалите подробности около побоя св.Р. чул „в махалата“ няколко дни по-късно
– че подсъдимият бил пострадалия, а след
това го настигнал с автомобила си и му нанесъл още няколко удара по главата и
тялото, като пострадалият паднал на земята и подсъдимият го оставил с
думите:“Да му еба майката, оставих го да умре“.
От СМЕ от ДП е установено вида и механизма
на причинените на пострадалия от подсъдимия увреждания: фрактура на тялото на
долната челюст вдясно; контузия на главата - хематом и отток в областта на
дясното око, контузия /натъртване на меки тъкани/ в областта на гърба. Тези
увреждания са причинени по механизма на удари с или върху твърд тъп предмет и е
възможно ад ас получени оп времеи начин, за които ес ъсобщава от
пострадалия-нанесени му удари с ръце, крак, предмет/палка или др.подобни/.Фрактурата
на тялото на долната челюст се отнася към медико-биологичния признак СЧУПВАНЕ
НА ЧЕЛЮСТ, при което трайно се затруднява дъвченето и говоренето. Останалите
увреждания са причинили ВРЕМЕННО РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО, НЕОПАСНО ЗА ЖИВОТА.
Срокът за пъоон възстановяване при благоприятно протичащ възстановителен процес
е до около 2,5-3 месеца за фрактурата на челюстт/респективно нарушените
функции/ и до около 15-20 дни за останалите увреждания.
След Коледа
пострадалият бил изписан от болницата. Той бил агресивен, не можел да се храни,
майка му и съпругата му му пасирали храната , изпаднал в нервна криза , искал
да маха шината. Майка му го водила на психиатър. Шината била махната на 4-5
месец.
Районният съд е направил декларативен анализ
на доказателствата, установяващи фактическата обстановка, поради тяхната
непротиворечивост, но пък ги е обсъдил при разсъжденията си за обективната
съставомерност и авторството на деянието.
Въззивният съд като втора и последна
инстанция по фактите намира за необходимо да извърши, предвид и оплакванията
във въззивната жалба, собствен анализ на доказателствата по делото в съответствие с изискването на
чл.305 ал.2 и 3 НПК.
Горната фактическа обстановка е установена
при цялостно кредитиране показанията на свидетелите - пострадалия М.С., св.Р. Р.,
Т.В., П.Д., Н.С./майка на частния обвинител/, И. С., А. А., М. А., А. А., Л. С./брат
на частния обвинител/, Н. И.. Техните показания са непротиворечиви, взаимнодопълващи
се и в тяхната непротиворечивост
установяват горната фактическа обстановка и авторството на престъплението. Тези
показания се възприемат за обективни, тъй като се подкрепят от медицинските
документи и заключението на СМЕ относно вида и механизма на причинените на
пострадалия увреждания.
Показанията на пострадалия М.С. се кредитират
изцяло като обективни поради подкрепянето им от СМЕ и медицинските документи по
делото. А пък показанията на свидетелите А.И.и А. А., които са видели
пострадалия непосредствено след побоя, потвърждават заявеното от пострадалия
като обективно и добросъвестно съобщено.
Показанията на св.Р.,
дадени на ДП пред съдия са приобщени чрез прочитането им по чл.281 ал.1 т.1 НПК
в съдебното производство с оглед уточнения относно това кое и кога е възприето
лично от този свидетел. След прочитане на показанията му от ДП св.Р. е уточнил,
че същата вечер непосредствено след случая, като се е прибирал по улица“Риша“ и
отивал към центъра на кв.“Изток“, чул подсъдимия на висок глас да обяснява на
някого, че с тупаник е ударил М./така бил прякора на пострадалия М.С./ и го
свалил от каруцата, тъй каот спорили за някакви коне. И св.Р. е уточнил, че заявеното от него на ДП,
че подсъдимият настигнал пострадалия някъде в новия квартал с колата си и
започнал да го налага и тогава го свалил от каруцата, ударил го много пъти, го
е чул по-късно в квартала. Така че показанията на този свидетел са взети
предвид и точно са отразени при описанието на възприетата факитческа
обстановка. А за да чуе заявеното лично от подсъдимия пред непознатото за
свидетеля лице св. Р. е заявил, че е бил на 5-6 м разстояние, било е късно и
затова е било тихо и е могъл ясно да чуе казаното от подсъдимия. Това дава
отговор на възражението на защитата как така пък св.Р. е могъл да чуе всичко това
и е минал точно тогава оттам и затова възражението се приема за неоснователно.
Защото показанията на този свидетел се потвърждават от заявеното от самия
пострадал за протичане на нанесения му от подсъдимия побой. А от очната ставка
между св. Р. и св.А. А. е уточнено, че 1-2 седмици след случая се събрали пред
кръчмата и коментирали случая и някой казал, че подсъдимият с колата си е
преследвал пострадалия.
Св. Д. пък, който е бил с пострадалия и
който при излизането им от търговския обект-заведение е разтървал подсъдимия и
пострадалия след ударения на пострадалия шамар от подсъдимия е заявил, че след като е видял пострадалият да
си тръгва с каруцата, а подсъдимият – пеша, на другия ден сутринта е разбрал,
че пострадалият е ударен и след няколко дни го видял издут в областта на устата
и на него лично пострадалият му разказал, че се скарали с подсъдимия и е станал
побой. По реда на чл.281 ал.1 т.5 НПК са прочетени показанията на свидетеля от
ДП относно съобщеното от него в тези показания за ударен шамар от подсъдимия на
пострадалия пред търговския обект-заведение и той е заявил, че е възможно да е
така, просто е забравил поради изминалото време. Така че показанията на този
свидетел от ДП следва да се кредитират изцяло, а от СП – в частите им, в които
се подкрепят от показанията му на ДП.
Показанията на св.Т.В., фактическа съпруга на
пострадалия, се кредитират изцяло като обективни въпреки това й качество поради
потвърждаване на изнесените от нея факти от показанията на горепосочените
свидетели и от заключението на СМЕ относно мястото на констатираните увреждания
и механизма на причиняването им. Тя е съобщила, че когато е тръгнала да търси
пострадалия из квартала и тръгнала по ул.“Ропотамо“ към центъра, е видяла
пострадалия на центъра. Той бил в каруцата си, подут и целия в кръв и като го попитала
кой го е ударил, той й казал:“Д., синът на месаря“. След като се качила при
съпруга си в каруцата, за да се приберат, пътят им минавал от центъра покрай
къщата на подсъдимия, който обаче бил на улицата, чакал с палката и ударил
пострадалия още 3-4 пъти с палката навсякъде по главата и тялото, след което
свидетелката се разкрещяла. Прибрали се в къщи, но след това отишли да
пренощуват при майката на пострадалия св.С.. Тези показания също са взети
предвид от районния съд при възприемане на фактическата обстановка.
Изцяло следва да се кредитират и показанията
на св.Н.С., майка на пострадалия като обективни поради подкрепянето им от
кредитирания доказателствен материал. Непосредствено след побоя тя е видяла
сина си, който бил много подут и в шок от случилото се и поради това не й е
отговорил през нощта на въпроса кой го е бил, а направил това на другата
сутрин, след прегледа му в Спешния център.
Изцяло като обективни се кредитират и
показанията на св. Л. С., брат на пострадалия въпреки родствената му връзка с
пострадалия, защото показанията му се подкрепят от всички останали кредитирани
доказателства. Той е видял пострадалия непосредствено след деянието, когато
заедно с жена му отишли в къщата на майка му, където и този свидетел живее, окървавен и е съобщил, че „всичко му беше
счупено“, като свидетелят е посочил областта около устата. На него пострадалият
казал само:“Д., на Колячо син ме би“.
Показанията на св.С., собственика на търг.обект - заведение, също се
кредитират изцяло като незаинтересовани и обективни. Този свидетел е съобщил за
събитията непосредствено преди конфликта между пострадалия и подсъдимия в
заведението – че започнали да спорят за коне, че подсъдимият накарал
пострадалия да доведе коня си и той се върнал с каруцата и след като им казал да
си тръгват, те излезил от заведението и продължили да се карат и псуват отвън.
Свидетелят е съобщил още, че на другия ден чул, че пострадалият и подсъдимият
се сбили и че М.С. е пострадал. Тези показания са в синхрон с кредитираните
показания на горепосочените свидетели. Този свидетел е съобщил, че след
излизането от търговския обект-заведение е видял подсъдимия паднал на земята.
Показанията на свидетеля А. А. изнасят
същите факти, както и св.С., но този именно свидетел е съобщил, че след
тръгването на пострадалия с каруцата подсъдимият се е хванал за задния й край,
но не се е задържал и е паднал на земята и именно след това падане ог е видял
св.С..
Показанията на св. А.А.изнасят факти, които свидетелят
лично е възприел, без да е очевидец на побоя - че около 2 часа през нощта чул
конски тропот и викове на мъж, поради което станал и излязъл на терасата и
оттам видял пред къщата на св. М.А.и Т. В. кон с каруца, а до каруцата лежал
мъж, когото първоначално не разпознал. Когато излязъл и отишъл до този мъж,
разпознал в него“Минко“, т.е пострадалия, който имал кръв по лицето, но бил в
съзнание, единият му крак бил уплетен в юздите и той го освободил.След това го
издърпал да седне на тротоара и го попитал какво е станало, но пострадалият
само вдигнал рамене. Тогава на прозореца се показали свидетеля М.А.и Т. В., от
които св.И. и св.А. поискали вода и я дали на пострадалия, който се опитал да
измие лицето си с нея и казал, че си тръгва. Същите факти изнасят и св.А. И. и
като обобщение показанията на тези двама
свидетели също се кредитират като обективни.
Показанията на св.М.А.следва да се
кредитират като обективни. Този свидетел не е очевидец на случая, но добросъвестно
е разказал това, което е видял – че през нощта около 2 часа на 20.12.2017 г.
чул викове от мъжки глас за помощ откъм улицата и веднага станал и излязълаан
улицата, където заварил съседите - свидетелите А.А.и А.И.и видял как св.А.А.помогнал
на лежащия на земята мъж да седне на тротоара. Този именно свидетел е видял на
около 5 м от това място кола със запален двигател и неподвижна и че малко след
това колата потеглила към центъра на квартала.
Показанията на всички горепосочени свидетели
отразяват това, което всеки от тях е видял и лично възприел и в тяхната цялост
подкрепят показанията на пострадалия и преценени тези показания в тяхната съвкупност
и подкрепени от заключението на СМЕ, отразяват правилно възприетата от районния
съд фактическа обстановка. Противоречия в показанията няма, просто отделните
свидетели са разказали за отделни моменти от целия случай, които всеки от тях е
възприел.
Протиположни на всички анализарани дотук
свидетелски показания са показанията на св. Е.Л. - сестра на подсъдимия. Тя е
заявила, че на въпросната вечер около 23,45 часа подсъдимият отишъл в нейната
къща и цяла нощ си пили със съпруга й Е. и че по-късно през нощта тя лично
изпратила брат си до в къщи. Показанията на тази свидетелка се опровергават
категорично от всички анализирани дотук свидетелски показания с това, че около
23,30 часа подсъдимият пристигнал в търговския-обект заведение на св.Стоянов .
Затова в тази им част, че е бил при сестра си през цялото време и са пили със
съпруга й, показанията на тази свидетелка не следва да се кредитират и се
преценяват от съда като тенденциозни, целящи осигуряване алиби на подсъдимия не
защото е сестра на подсъдимия, а защото изнесеното от нея е категорично
опровергано от всички горепосочени свидетелски показания на хора, абсолютно
незаинтересовани от изхода на делото. Но въпреки това свидетелката е заявила,
че у тях на другия ден е идвал брата на пострадалия и я попитал какво са
направили брат й и брат му.
При така установеното от фактическа
страна се налага единствено възможния правен извод за доказаност по безспорен
начин на обвинението от неговата обективна и субективна страна и авторство.
Авторството на деянието е установено по
безспорен начин, както изисква
разпоредбата на чл.3030 НПК най-напред от показанията на самия пострадал и на
св.В.-очевидец на последните нанесени от подсъдимия на пострадалия удари,
допълнени от показанията на свидетелите Н.С., М.С., пред които самият пострадал
е казал кой го е бил и от кредитираните показания на останалите свидетели – Д.,
С., А. А., които не са очевидци, но в един по-късен момент разбрали в махалата да
се огвори, че подсъдимият е бил пострадалия.
От обективна страна е безспорно
установено, че подсъдимият е причинил телесните увреждания на пострадалия на
няколко пъти. Най-напред му е ударил един шамар в лицето пред търговския обект,
но двамата били разтървани от св.Д.. След това, когато пострадалият се качил на
каруцата и си тръгнал, подсъдимият след като неуспешно направил опит да се качи
в каруцата му и паднал на земята, с личния си автомобил преследвал пострадалия.
За нещастие на пострадалия се скъсала юздата и той повече не могъл да управлява
каруцата, поради което спрял и останал седнал в каруцата. Тогава подсъдимият
слязъл от колата си, като държал бухалка в дясната си ръка. Въпреки молбите на
пострадалия подсъдимият се приближил и му
нанесъл удар с палката в дясната част на главата, в областта на лицето на
пострадалия. Тогава пострадалият
се опитал да слезе от каруцата, за да избяга, но си закачил краката в юздата и
увиснал на нея. Възползвайки се от положението на пострадалия и невъзможността
му да се предпазва, подсъдимият му нанесъл още 3-4 удара по главата и тялото,
като го оставил да лежи на земята. И последният път, когато пострадалият заедно със срещналата го малко след това тръгнала
да го търси негова съпруга, с каруцата си минали по улицата, където подсъдимият
живее, подсъдимият ги чакал с палката в ръка и като минавали покрай него, той
за пореден път ударил по главата и тялото пострадалия.
От
тези удари на пострадалия са причинени
следните увреждания: фрактура на тялото на долната челюст вдясно; контузия на
главата - хематом и отток в областта на дясното око, контузия /натъртване на
меки тъкани/ в областта на гърба. Тези увреждания са причинени по механизма на
удари с или върху твърд тъп предмет и е възможно да са получени по време и
начин, за които се съобщава от пострадалия - нанесени му удари с ръце, крак,
предмет/палка или др.подобни/. Фрактурата на тялото на долната челюст се отнася
към медико-биологичния признак СЧУПВАНЕ НА ЧЕЛЮСТ, при което трайно се
затруднява дъвченето и говоренето, което е обективно съставомерно на
престъплението по чл.129 ал.2 предл.І. ал.ІІ във вр. с ал.1 НК. Останалите
увреждания са причинили ВРЕМЕННО РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО, НЕОПАСНО ЗА ЖИВОТА.
Срокът за пълно възстановяване при благоприятно протичащ възстановителен процес
е до около 2,5-3 месеца за фрактурата на челюстт/респерктивно нарушените
функции/ и до около 15-20 дни за останалите увреждания.
От субективна
страна престъплението по чл.129 ал.2 във вр. с ал.1 НК е извършено от подсъдимия при форма на вината
пряк умисъл. За субективната страна на едно престъпление се съди по обективно
извършените от подсъдимия действия. В случая той е действал съзнателно и
целенасочено – най-напред е ударил шамар на пострадалия, след което се е опитал
да се качи на куруцата му, аз да продължи с агресията си, но не е успял. Това
обаче не го е отказало от намерението му да нанесе побой на пострадалия, заради
което се е качил на автомобила си и го е преследвал и когато поради обективна
невъзможност пострадалият да продължи с каруцата си е спрялт, е бил издебнат от
подсъдимия, който му е нанесъл поредните удари и то с палка, което говори за
подготовка и намерение да се нанесе побой. И след като с каруцата си малко
по-късно пострадалият заедно със св.величкова минал по улицата на подсъдимия, последният
го е чакал на улицата с бухалка в ръка и му е нанесъл последните 3-4 удара по
цялото тяло и главата, в присъствието на св.В.. Всички тези действия сочат, че
подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието и
общественоопасните последици от него – че нанася побой и то с палка на
пострадалия, но въпреки това той е желаел настъпването именно на вредните
последици от него.
При така установената съставомерност на обвинението и отчитайки
обстоятелствата, при които престъплението е извършено, районният съд е приел,
че при законодателно предвиден размер на наказанието
ЛС за престъплението по чл.129 ал.1 НК
до 6 години , при усл.на чл.54 НК при превес на отегчаващи обстоятелства –
липса на самопризнание, арогантност на деянието и липса на мотив за извършването
му- следва на подсъдимия да се наложи това наказание в размер на 8 месеца. Наказанието
не следва да се търпи ефективно, е приел съдът и е определил изпитателен срок
от 3 години по чл.66 ал.1 НК. Настоящият състав намира за необходимо да посочи,
че изразява несъгласие с посоченото, че наказанието се определя при превес на
отегчаващи обстоятелства предвид размера му от 8 месеца, както и с първото
посочено от районния съд отегчаващо обстоятелство –липса на самопризнание. След
като наказанието е определено на 8 месеца, чийто размер поради липса на жалба
от частния обвинител и на протест се приема за справедливо, то следва да се
приеме за определено при баланс на смекчаващи обстоятелства - чистото съдебно
минало на подсъдимия и на последните две
отегчаващи вината обстоятелства, посочени от районния съд. Липсата на
самопризнание не представлява отегчаващо обстоятелство, защото това е въпрос на
лична позиция на всеки подсъдим. Но наличието му е смекчаващо обсотятелство,
каквото в случая липсва, а обратното тълкуване на липсата му във вреда на
подсъдимия е незаконосъобразно. И настоящият състав предвид чистото съдебно
минало на подсъдимия намира, че за постигане целите на наказанието, визирани в
чл.36 НК, то не следва да се търпи ефективно и подсъдимият не трябва да се
откъсва от нормалната му житейска среда и намира за правилно определен размера
на изпитателни срок в минималния му законов размер от 3 години.
Същевременно, в отговор на защитата за
редуциране на наказанието в посока намаляване въззивният съд не намира
основания за изменението му в тази посока. Дори определеният размер на наказанието
този съд намира за занижен, предвид обстоятелствата и причините , по които е
извършено престъплението - многобройните
удари, нанесени от подсъдимия и то с палка на няколко пъти по жизненоважни
органи/какъвто орган е главата/ и то в момент, когато пострадалият е
преустановил словесния спор, ругатни и псувни, каквито междувпрочем двамата
взаимно са си отправяли и си е тръгнал с каруцата. А за да му нанесене жестокия
побой, подсъдимият го е преследвал с автомобила си, след като не е успял да се
качи при него в каруцата, възползвал се
е от закачането му за юздата и спирането на каруцата и му е нанесъл в това
положение първите удари с палката по главата и гърба, а последните удари му е
нанесъл, като го е причакал на улицата, по която пострадалият се движел с
каруцата си на път за вкъщи. Но, както се посочи, поради липса на протест или
жалба от частния обвинител положението на подсъдимия не може да се влошава с
настоящото решение.
Въззивният съд споделя напълно съображенията на районния съд в гражданската
част на присъдата, в която законосъобразно е обсъдено наличието на всички
елементи на непозволеното увреждане, причинено на пострадалия виновно от
подсъдимия по см.на чл.45 ЗЗД и от което той е преживял болки и страдания – оперативна
интервенция с поставяне на шина за няколко месеца, дългия възстановителен
период, храненето дълго време със сламка
и прием на пасирана храна, психическа травма от побоя, наложило воденето му на
психиатър. Отчитайки всички тези обстоятелства, въззивният съд намери за
законосъобразно и справедливо определен съгласно прогласения в чл.52 ЗЗД
принцип за справедливо възмездяване на причинени неимущестевни вреди уваженият размер
на гражданския иск с пр.основание чл.45 ЗЗД от 3000 лв.
Не са налице основания за редуциране на
гражданския иск в посока намаляването му, каквото искане направи защитата. Предвид
всички горепосочени обстоятелства сумата от 3000 лв. в най-пълна степен ще
репарира всички претърпени от пострадалия неимуществени вреди от
престъплението, изразили се в болки и страдания вследствие претърпения жесток
побой от подсъдимия, подробно посочени в предния абзац.
В
отхвърлителната част за разликата над 3000 лв. до претендираните 5000 лв.
присъдата е като необжалвана е влязла в сила.
С цялото горно изложение съдът даде
отрицателен отговор на защитните доводи
за постановяване на оправдателна присъда.
Въпреки това изрично следва да се добави към подробно
извършеният доказателствен анализ в настоящото решение и следното: Не отговаря на
истината твърдението в пледоарията, че районният съд не е посочил кой от
свидетелите какво е установил. Това е посочено от съда, но в обобщен вид и
затова в настоящото решение на въззивния съд, който е втора и последна
инстанция по фактите, се извърши пълния анализ на показанията на всеки един от
свидетелите. Доказателствената стойност на показанията на св.Р. Р., дадени пред
съдия, относно авторството на деянието също се обсъди по-горе в настоящото
решение и следва да се изтъкне, че показанията му се потвърждават както от
показанията на самия пострадал, така и от показанията на св.В., в чието
присъствие подсъдимият е нанесъл последната“порция“удари с палка на пострадалия
и която лично го е видяла да нанася тези удари. А пред съда той е дал разяснение
кое е чул лично от подсъдимия във въпросната нощ и кое –по-късно от разговори в
квартала. По тези съображения съдът не намира основание да не кредитира като
обективни показанията на св.Р..
Относно показанията на свидетелите Д. и С.,
че пострадалият и подсъдимият си тръгнали в различни посоки, съдът приема, че
тези свидетели са съобщили това, което са възприели лично. По-нататък те не са
очевидци на случилото се, но не следва да се тълкуват превратно показанията им
и изолирано от останалите свидетели – пострадалият и св.В., както и от св.С. и
Л. С. относно автора на побоя. А показанията на св. М.А.за кола със запален
двигател в близост до каруцата и падналия пострадал, макар и да не е разпознал
на кого е, косвено потвърждава показанията на самия пострадал, че подсъдимият
го е преследвал с колата си.
Показанията на майката и брата на пострадалия защо се възприемат като
достоверни беше подробно обсъдено по-горе в настоящото решение. Това, че те са
близки роднини на пострадалия, не прави автоматично показанията им
заинтересовани. Тези показания се преценяват в съвкупност с останалите
доказателства и прецени заедно с тях, те са потвърдени от останалите гласни
кредитирани доказателства и именно затова са кредитирани като обективни.
А това, че след като свидетелите И. и А.
дали вода на пострадалия и той се изправил и бил адекватен, като последното е
заключение на защитата, не води до изолиран от останалите доказателства извод,
че пострадалият няма телесни увреждания. Те се потвърждават от прегледа му същия
ден в светлата част на деня в Спешния център, издаване на направление за
лицево-челюстен хурург в София и извършена оперативна интервенция с поставяне
на шина на счупената му челюст. А след внимателен прочит на показанията на св.
Ал.А. е видно, че на въпроса му към
пострадалия какво е станало пострадалият само е вдигнал рамене, но не е
отговорил, както заяви защитата, че няма проблем и нищо не е станало, както и
свидетелят е заявил, че е вдигнал пострадалия и му е помогнал да седне на
тротоара. Така че доводите на защитата в тази насока не намират никаква
подкрепа в доказателствата по делото.
Относно авторството на престъплението и
неговата безспорна доказаност се изложиха подробни и конкретни, обвързани с
конкретните доказателства, съображения по-горе в решението.
Съдът на съответното място от горното
изложение отговори на възраженията на защитата както за оправдаване на подсъдмия,
така и за редуциране на размера на наказанието и гражданския иск в посока
намаляването им и не ги преповтаря на това място в решението.
При служебната проверка на обжалваната
присъда въззивният съд не намери основания, различни от сочените в жалбата на
подсъдимия, за нейната отмяна или изменение.
По
горните съображения, с направеното допълнение и корекция в мотивите, което не
се отразява на нейната правилност, присъдата на КнРС следва да бъде потвърдена
като правилна и законосъобразна в наказателно-осъдителната и
гражданско-осъдителната й части и в частта за разноските. В отхвърлителната
гражданска част на иска по чл.45 ЗЗД - за разликата над 3000 лв. до
претендираните 5000 лв. - присъдата като
необжалвана е влязла в сила.
Водим от изложеното и на основание чл.338 НПК, Кюстендилският окръжен съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 14/10.03.2020 г. на
Кюстендилския районен съд, постановена по НОХД № 1203/2018 г. по описа на съда
в наказателно-осъдителната и гражданско-осъдителната й части и в частта за
разноските.
В
отхвърлителната гражданска част на иска по чл.45 ЗЗД - за разликата над 3000
лв. до претендираните 5000 лв. -
присъдата е влязла в сила.
Решението
не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: