№ 3811
гр. София, 26.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Наталия П. Лаловска
Членове:Георги Ст. Чехларов
Виктория Мингова
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско
дело № 20231100510125 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 6307/24.04.2023 г., постановено по гр.д. №61642/2022г. на
СРС, ГО, 46 състав, Столична община, код по БУЛСТАТ: *********, с адрес:
гр. София, ул. „Московска“ №33, е осъдена на основание чл.49 вр. чл.45 ЗЗД,
да заплати на П. И. П., ЕГН:**********, сумата от 1 005,29 лева -
обезщетение за претърпените имуществени вреди, сумата от 15 000 лева,
частична претенция от 30 000 лева - обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, вследствие на падане на 09.09.2022 г. в гр. София,
реализирано поради спъване в неравна плочка на кръстовището, образувано
между ул. „Юрий Гагарин” и ул. „Фредерик Жолио-Кюри”, ведно със
законната лихва върху сумите от датата на исковата молба/14.11.2022 г./ до
окончателното плащане.
Със същото решение „Х.” АД, ЕИК ****, е осъдено да заплати на
Столична Община, с адрес: гр. София, ул. „Московска“ № 33, представлявана
от кмета Й.Ф., на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД сумите: 1 005,29 лева -
обезщетение за претърпените от П. И. П., ЕГН:**********, имуществени
вреди, 15 000 лева, частична претенция от 30 000 лева- обезщетение за
претърпените от П. И. П., ЕГН:**********, неимуществени вреди, вследствие
на падане, реализирано на 09.09.2022 г. в гр. София поради спъване в неравна
плочка на кръстовището, образувано между ул. „Юрий Гагарин” и ул.
„Фредерик Жолио-Кюри”, ведно със законната лихва от датата на исковата
1
молба /14.11.2022 г./ до окончателното плащане, които вреди са настъпили
поради неизпълнение на задължение за осигуряване на безопасни условия за
ползвателите на пътя, което е имало „Х.” АД по силата на Договор № СОА19-
ДГ55-382 от 11.06.2019 г., сключен със Столична община, при условие, че
Столична община заплати сумите на П. И. П., ЕГН:**********.
Постъпила е въззивна жалба от СТОЛИЧНА ОБЩИНА срещу
решението в частта, в която Столична община, код по БУЛСТАТ: *********,
с адрес: гр. София, ул. „Московска“ №33, представлявана от кмета Й.Ф., е
осъдена да заплати на основание чл.49 вр. чл.45 ЗЗД, на П. И. П.,
ЕГН:**********, с адрес с. Долни Богров, ул. **** сумите: 1 005,29 лева -
обезщетение за претърпените имуществени вреди, 15 000 лева, частична
претенция от 30 000 лева- обезщетение за претърпените неимуществени
вреди, вследствие на падане на 09.09.2022 г. в гр. София, реализирано поради
спъване в неравна плочка на кръстовището, образувано между ул. „Юрий
Гагарин” и ул. „Фредерик Жолио-Кюри”, ведно със законната лихва върху
сумите от датата на исковата молба/14.11.2022 г./ до окончателното плащане.
В жалбата се излагат доводи за неправилност и необоснованост на
първоинстанционното решение. Сочи се, че първоинстанционното решение е
поставено при противоречиви твърдения в исковата молба и съмнителни
свидетелски показания за точното място на инцидента, обстоятелствата, при
които е настъпил, както и причината за настъпването му. Поддържа се, че
ищцата е допринесла за настъпването на инцидента, тъй като ако бе положила
нужната грижа и внимание, инцидентът не би настъпил. Твърди се, че
разпитаният свидетел не е пряк очевидец на настъпилия инцидент и
показанията му противоречат на изложените в исковата молба обстоятелства.
Отделно се поддържа, че в представената епикриза като място на настъпване
на инцидента е посочен тротоарът на неосветено място пред читалище „Н.
Хайтов“- гр. София. Въззивникът сочи, че ищцата редовно е посещавала
района и е познавала маршрута, поради което и при обичайно внимание е
имала възможност да възприеме неравността по тротоара и да премине без
пътен инцидент. Навежда, че съобразно изготвената СМЕ пострадалата ще
се възстанови напълно, поради което и присъденото обезщетение е
прекомерно. Моли се за отмяна на решението и отхвърляне на предявените
искове.
Въззиваемата П. И. П. оспорва подадената въззивна жалба. Сочи, че по
делото се доказало, че поради бездействието на ответника са били създадени
предпоставки за настъпване на процесния инцидент. Навежда, че за
настъпилите вреди били събрани достатъчно доказателства, като изготвената
СМЕ установява механизма на настъпване и вида на увреждането. Твърди,
че била лишена от възможност да полага труд и да участва в занятия на хора
за период от поне 6 месеца. В отговора на въззивната жалба се твърди, че
справедливият размер на дължимото обезщетение бил 30 000 лв., в като в
тази връзка се моли за изрично произнасяне от въззивния съд в мотивите на
съдебния акт. Моли се за потвърждаване на обжалваното решение и
2
присъждане на сторените разноски.
Постъпила е и въззивна жалба от третото лице-помагач и ответник по
обратния иск „Х.” АД срещу постановеното решение в цялост. В жалбата се
поддържа, че по делото не се доказало в условията на пълно и главно
доказване, че причина за настъпилия инцидент е неравна плочка, намираща
се на място, обрасло с растителност. Твърди се, че от свидетелските
показания не се доказало точното разположение на неравната плочка, нито че
падането е вследствие наличието на тази неравна плочка. Отделно се сочи, че
присъденото обезщетение е прекомерно и несправедливо високо.
Въззивникът-трето лице помагач навежда, че по делото не се доказало
неизпълнение по Договор-СОА19-ДГ55-382/11.06.2019 г., а отделно не било
ясно дали обраслото място с растителност не било каверна, за което следва
да отговаря съответното експлоатационно дружество. Моли се за отмяна на
обжалваното решение и отхвърляне на предявените искове.
Въззиваемият П. И. П. оспорва подадената въззивна жалба. Счита
решението на първоинстанционния съд за правилно и обосновано в
обжалваната част, поради което и моли то да бъде потвърдено. Претендира
разноски.
Не е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника по обратния
иск СТОЛИЧНА ОБЩИНА.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за
наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на
насрещната страна, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно
и е допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални
норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи
служебно. По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира
следното:
Производството е образувано по предявени от П. И. П. срещу Столична
община кумулативно съединени искове с правно основание чл.49 вр. чл.45
ЗЗД за заплащане на сумата от 1 005,29 лева - обезщетение за претърпените
имуществени вреди, както и сумата от 15 000 лева, частична претенция от 30
000 лева- обезщетение за претърпените неимуществени вреди, вследствие на
3
падане, реализирано поради неравна плочка в началото на пешеходна пътека
пред Народно читалище „Н. Хайтов“, находящо се на ул. **** в гр. София,
ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното
плащане. С уточнителна молба вх. № 47598/23.04.2024 г., подадена пред
въззивната инстанция във вр. с дадени указания от въззивния съд с
определение от 27.03.2024 г., ищцата П. П. е уточнила, че инцидентът е
настъпил на тротоара на ул. „Фредерик Жолио-Кюри” срещу входа на
читалище „Н. Хайтов“ до кръстовището с ул. „Юрий Гагарин”.
За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД, е
необходимо наличието на следните предпоставки: 1) правоотношение по
възлагане на работа, 2) осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от
физическото лице – пряк изпълнител на работата с необходимите елементи
(деяние – в случая бездействие, вреда – имуществена и/или неимуществена,
причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина), 3)
вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на
възложената му работа – чрез действие/бездействие, което пряко съставляват
извършването на възложената работа, чрез бездействия за изпълнение на
задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или
характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на
самата работа, но са пряко свързани с него (арг. ППВС № 9/1966 г.).
Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до
доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), като в тежест на ответника е при
оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на
вина на делинквента.
Основен спорен момент между страните, във вр. с който въззивникът е
навел подробни доводи във въззивната жалба, е обстоятелства, при които е
настъпил процесният инцидент. За изясняване на това обстоятелство пред
първоинстанционния съд е разпитан свидетелката Е.Д.Б.. Тя разказва, че е
ръководител на хор във Враждебна, като от там познава П. П. от около 21
години. Сочи, че от 6-7 години двете пеят заедно в хор „Мистерията на
българските гласове“. Репетициите се провеждали в читалище „Н. Хайтов“ на
ул. „Фредерик Жолио Кюри“, на гърба на магазин „Билла“, в кв. „Изток“.
Свидетелката разказва че на 09.09.2022 г. били приключили репетиция в 19,30
ч., с П. П. отишли в съседно заведение, на гърба на „Билла“, където пили
4
кафе. Колата на свидетелката се намирала на ул. „Юрий Гагарин“, а на П. П.
на ул. „Фредерик Жолио Кюри“. За да стигне до колата си П. П. се движела по
една вътрешна пътека и една по-широка алея, където станал процесния
инцидент, като между тях имало храсти и цветя. След като се разделили и
свидетелката се качила в автомобила си получила позвъняване от П. П., която
по телефона плачейки казала „Госпожо, госпожо спънах се и паднах, сега
какво ще правя“. Тя обяснила, че се е спънала на неравна плочка.
Свидетелката сочи, че около читалището теренът бил неравен с изпъкнали
плочки, като в по-късен момент те били ремонтирани. Б. отишла и видяла П.
П. да лежи по гръб и да плаче. Били се събрали хора, като една жена
подпирала краката на ищцата, друг дал възглавница, трети се оказал, че е
лекар в „Пирогов“ и посъветвал да не се мести пострадалата. Свидетелката я
повдигнала така, че да се облегне на коленете й. Крачолът на панталона на П.
бил вдигнат, като на мястото на коляното имало хлътване, а 5-10 см. по-
нагоре стояла капачката й. Обадили се на „Бърза помощ“, като с линейка
закарали ищцата в „Окръжна болница“. Свидетелката разказва, че карала след
линейката и влязла на посещение след приемането на пострадалата. Било се
наложило да срежат панталона й, за да поставят шина, казали и, че на
снимката се вижда счупване на капачката на три места и трябвало да се
извърши операция на следващия ден. Свидетелката и П. П. се чували по
телефона по няколко пъти на ден. П. имала две деца и била много стресирана
как ще се грижи за тях, защото със съпруга й били сами и не можели да
разчитат на чужда помощ. Тя била много загрижена за работата си и
семейството си, плачела постоянно. Свидетелката сочи, че П. П. не можела да
посещава и концерти, турнета и репетиции с хора, защото не можела да стои
седнала, тъй като не можела да си свива крака, като пропуснала турнета в
Италия и Белгия, концерти в България.
Пред въззивната инстанцията свидетелката Б. е прерапитана с оглед
дадените указания от въззивния съд и уточняване от страна на ищцата на
точното място на настъпване на процесното събитие. В своите показания
свидетелката Б. сочи, че се е движили по ул. „Юрий Гагарин“, завила надясно
по тротоара на ул. „Фредерик Жолио Кюри“, където лежала ищцата, а
непосредствено пред нея имало неравни плочки, но не и шахта или канавка.
Съдът намира, че от събраните по делото свидетелски показания
безспорно се установява, че ищцата е претърпяла травматично увреждане,
5
отговарящо на описаното в исковата молба. Съдът кредитира показанията
свид. Б., доколкото същите са изключително логични, последователни,
кореспондиращи напълно с всички доказателства по делото. Свидетелката не
е била пряк свидетел на инцидента, но е видяла точното местоположение на
П. П. непосредствено след настъпване на инцидента, както и неравните
плочки, върху които се е препънала ищцата.
Представената по делото медицинска документация подкрепя в пълна
степен показанията на свидетеля относно това, че ищцата е претърпяла
посочения инцидент. От издадена епикриза от УМБАЛ „Света Анна“ АД е
видно, че П. П., е постъпила на 09.09.2022 в 23:16ч. и е изписана на 13.09.2022
09:00ч. Снета е анамнеза, като по данни на пациентката, същата е паднала от
собствен ръст при спъване на 09.09.22г. около 20,30ч. в неравна плочка на
тротоара на неосветено място пред читалище „Н.Хайтов“ – гр. София, има
силна болка в дясно коляно и невъзможност за активни движения. Посочено
е, че под анестезия е проведено оперативно лечение чрез кръвна репозиция и
метална остеосинтеза, като пациентът или неговите близки са заплатили по
установените правила в УМБАЛ „Света Анна“ съответни остеосинтезни
средства, необходими за лечението, като финансовите документи са
приложени в ИЗ на пациента. В епикризата е отбелязано, че са проведени
необходимите консултации и изследвания, като няма противопоказания за
провеждане на хирургично лечение и е описан следният оперативен протокол:
след щателно почистване на оперативното поде и покриване със стерилно
бельо е направен срединен надлъжен достъп и се достигнало до фрактурата
тъп и остър начин, щателна хемостаза. Фрактурата се репонира и фиксира с
киршнерови игли и тел по метода на Врбер, контролни рентгенография.
Провери се обема движения в колянната става. Шев на тъкани по слоеве, суха
стерилна превръзка, налични периферни пулсации и сетивност.
Постоперативен статус и ход на заболяването в следоперативния период:
Оперативната рана е спокойна. Зараства първично. Крайникът е без данни за
съдово неврологичен дефицит. Стабилна хемодинамика. Състояние при
изписването: добро общо състояние. Изход от заболяването: с подобрение.
Препоръки при изписването за ХДР и медикаментозно лечение в дома:
Конците да се свалят на 14-ия следоперативен ден /26.09.22г. /.
Антикоагулантна профилактика до 30-ия следоперативен ден с Фраксипарин
0,6, Да ходи с две помощни средства по указаният в клиниката начин без да
6
натоварва оперираният крайник.
Приетата и неоспорена пред първоинстанционния съд съдебно-
медицинска експертиза установява, че описаният механизъм на получаване на
фрактурата при ищцата кореспондира с описания в исковата молба, а именно
стъпване накриво /спъване/ с левия крак върху неравна плочка и падане
върху свито дясно коляно, което е понесло удара.
С оглед на гореизложеното се установява, че ищцата е претърпяла
увреждане на здравето в причинна връзка с падане на тротоар на ул.
„Фредерик Жолио Кюри“ до кръстовището с ул. „Юрий Гагарин“, настъпило
вследствие на неравно разположени плочки на тротоарната настилка.
Според ЗУТ тротоарите в населените места са част от уличната
регулация и са публична общинска собственост. Легалната дефиниция на
„тротоар“ е дадена в § 6, т. 6 от ЗДвП, разпоредбата на която предвижда, че
тротоар е изградена, оградена или очертана с пътна маркировка надлъжна
част от пътя, ограничаваща платното за движение и предназначена само за
движение на пешеходци. Тротоарите са част от пътното платно по смисъла на
§ 6, т. 7 от ЗДвП, според която пътното платно е общата широчина на
банкетите, тротоарите, платното за движение и островите на платното за
движение. Съгласно § 6, т. 1 от ЗДвП, път е всяка земна площ или
съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение на
пътни превозни средства или на пешеходци. Към пътищата се приравняват и
улиците. Според разпоредбите на чл. 30, ал. 4 от Закона за пътищата (ЗП):
“Изграждането, ремонтът и поддържането на подземните съоръжения,
тротоарите, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните подлези,
осветлението и крайпътното озеленяване по републиканските пътища в
границите на урбанизираните територии се организират от съответната
община”. В този смисъл поддръжката на тротоарите е вменена като
задължение на ответника по силата на закон /доколкото няма спор, че
инцидентът е настъпил на общински тротоар в гр. София/. В допълнение това
се вменява още и от разпоредбите на чл. 48, т. 2, б) от ППЗП, който повтаря
изложеното в чл. 30, ал. 4 от ЗП, както и в чл. 11, ал 1 от Закона за
общинската собственост, гласящ: “Имоти и вещи - общинска собственост, се
управляват в интерес на населението в общината съобразно разпоредбите на
закона и с грижата на добър стопанин”. Доколкото нормативно определената
7
функция на тротоарите е извършване на движение на пешеходци по тях,
същите следва да бъдат с положена равна настилка, създаваща обективна
възможност на пешеходците да се движат необезпокоявано без вероятност да
се препънат в неравности или да попаднат в дупки.
Следователно общината не е изпълнила законовото си задължение да
поддържа в изправност общинските тротоари. Доколкото общината като
юридическо лице осъществява правни действия, респ. бездействия, чрез
натоварени от нея лица, същата отговоря за причинените от тези лица вреди
при или по повод изпълнението на възложената им работа. В случая
натоварените лица не са извършили необходимите действия за привеждане на
тротоара в състояние, годно за осъществяване на присъщите му функции и от
това тяхно виновно бездействие (по презумпцията на чл. 45, ал. 1 ЗЗД) са
настъпили вреди в правната сфера на ищцата, поради което следва да бъде
ангажирана деликтната отговорност на възложителя – Столична община за
обезщетяване на вредите.
Ето защо искът за заплащане на обезщетение неимуществени вреди се
явява доказан по основание, доколкото процесното събитие е от такъв
характер, че винаги причинява вреди от неимуществен характер. По
отношение заявеното от въззиника още с отговора на исковата молба и
поддържано в подадената въззивна жалба възражение за съпричиняване,
съдът намира същото за неоснователно предвид липсата на каквито и да е
било извършени действия от ищцата, които да са допринесли за настъпване
на вредоносния резултат, още повече участъкът, в който е настъпил
инцидентът, е била тъмен съгласно показанията на свид. Б., което е
препятствало възможността на ищцата да възприеме намиращата се
неравност и да я избегне.
Тъй като претърпените от ищцата неимуществени вреди представляват
неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, те не биха могли да
бъдат възстановени, а следва да бъдат обезщетени посредством заместваща
имуществена облага, чийто размер съдът определя съобразно критериите,
предписани в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД – по справедливост. Съгласно
ППВС № 4/1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е
абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от
8
съда при определяне на размера на обезщетението. Т.е. критериите за
определяне на този размер са видът и обемът на причинените неимуществени
вреди, интензивността и продължителността на претърпените вреди,
общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо
състояние на обществото, което е от значение за номиналния размер на
обезщетението. Обезщетението за неимуществени вреди следва да се
определи съвкупно като обезвреда за цялостните последици за ищцата, като
се вземат предвид конкретните обстоятелства по делото. Съдът, при
определяне на обезщетението, което да репарира причинените
неимуществени вреди следва да отчете характера и степента на увреждането,
начина и обстоятелствата, при които е получено, последици,
продължителността и интензитета на търпените болки.
В настоящия случай следва да се вземе предвид начина на извършване
на противоправното деяние и характера на претърпените телесни увреждания
– раздробено счупване на дясното колянно капаче, проведеното оперативно
лечение чрез поставяне на метална остеосинтеза по Вебер 2, необходимостта
от премахване на поставения имплант чрез нова операция след 6-ия месец,
когато и настъпва пълното възстановяване /в който период ищцата е била в
отпуск поради временна неработоспособност/, изпитваната болка и
затруднено движение на десния долен крайник за период от 1 месец след
операцията, когато е било необходимо ищцата да носи имобилизираща ортеза
за коляното и да ползва патерици за придвижване. Следва да се съобрази и
обстоятелството, че при настъпване на събитието ищцата е била човек в
активна трудоспособна възраст, полагала е грижи и за двете си деца, поради
което и настъпилото събитие неизменно се е отразило изключително
негативно в семеен и професионален план, което се потвърждава и от
показанията на свид. Б..
С оглед на изложеното, и при съобразяване на всички посочени
критерии и конкретните обстоятелства по делото, които установяват
преживяно физическо и психическо страдание от ищцата, въззивната
инстанция счита, че справедливото обезщетение за претърпените
неимуществени вреди в размер от 15 000 лв., до какъвто идентичен извод е
достигнал и първоинстанционният съд.
По делото са представени следните писмени доказателства за
9
извършени имуществени разходи от ищцата във вр. с процесното събитие: за
сумата от 680,00 лева с ДДС за медицински изделия по фактура №
********** от 13 септември 2022 г., издадена от МБАЛ „Света Анна” АД; за
сумата от 23,20 лева за потребителска такса, за която е издадена фактура №
********** 13 септември 2022 г., издадена от МБАЛ „Света Анна” АД; за
сумата от 177,09 лева за закупуване на лекарството Фраксииарин, за което е
издадена фактура № ********** от 13 септември 2022 г., от „М Фарма 2021”
ЕООД; за сумата от 125,00 лева с ДДС за закупуване на имобилизираща шина
за коляно Medi Classic Air, за което е издадена фактура № ********** от 13
септември 2022 г., от „Ортопрайм” ООД, или общо за сумата от 1025,09
лева. Съдът намира, че от представените писмени доказателства безспорно се
установява, че ищцата е направила медицински разходи в размер от общо
1025,09 лв., които по вид и време на извършване напълно съответстват на
процесното събитие /което се потвърждава и от цялата представена
медицинска документация/. Разходите за лечение са имуществена вреда,
намираща се в пряко причинно – следствена връзка с непозволеното
увреждане. По изложените съображения съдът намира, че в резултат на
непозволеното увреждане, ищцата е претърпяла имуществени вреди в размер
от общо 1025,09 лв.
По обратния иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 вр. чл. 258 ЗЗД:
С оглед сбъдването на вътрешнопроцесуалното условие – частичното
уважаване на първоначално предявения иск, то следва да бъде разгледан
предявеният в условията на евентуалност обратен иск с правно основание чл.
79, ал. 1, пр. 2 вр. чл. 258 ЗЗД.
По обратния иск в тежест на ищеца е да докаже наличието на
облигационно отношение между Столична община и „Х.“ АД, по силата на
което е възложил на последния осъществяване на поддържане и текущ ремонт
на уличната мрежа и пътните съоръжения на територията на Столична
община, както и ангажиране отговорността на Столична община за
обезщетяване на претърпените от ищеца по главния иск вреди, които са в
причинна връзка с неизпълнение от страна на изпълнителя по договора.
При доказване на горните факти, ответникът по обратния иск следва да
10
докаже, че е изпълнил задълженията си по договора, в т.ч. поддържане и
текущ ремонт на уличната мрежа /вкл. тротоара/ и пътните съоръжения на
територията на Столична община в процесния участък.
Не е спорно между страните, а и от представения договор от 11.06.2019
г. се установява, че Столична община, в качеството на възложител, е
възложило на „Х.“ АД, в качеството на изпълнител, да извършва на
територията на Столична община –VI зона, включваща райони „Искър“,
„Слатина“, „Изгрев“ и „Средец“ дейностите по поддържане и текущ ремонт
на уличната мрежа и пътните съоръжения, в съответствие с техническа
спецификация на възложителя, в т.ч. дейностите по текущ ремонт и
поддържане на пътните настилки /вкл. тротоарите/ на цялата улична мрежа в
границите на определената с договора зона на територията на Столична
община /чл.1, ал.2 от договора/. В чл.2 е посочено, че текущото поддържане
включва ремонт на отделни разрушения по тротоарните настилки – дупки,
пукнатини, пропадане. Договорът е сключен със срок на действие от 48
месеца, от което следва, че е действал към момента на процесния инцидент.
Следователно е налице валидно възникнало облигационно отношение, с
предмет – поддръжка на уличната мрежа.
Съгласно клаузата на чл.1, ал.1, т.1 от договора за посочените в
списък – Приложение 6 улици и булеварди поддържането се осъществява на
база показатели на изпълнение в зависимост от определеното ниво на
поддържане, като изпълнителят се задължава да извърши всички дейности,
необходими с оглед постигането на изискуеми от възложителя стандарти на
изпълнение и качество на състоянието на пътя, а по отношение на цялата
останала част от уличната мрежа, включена в обхвана на зоната и извън
списъка по Приложение 6 дейностите се извършват на база конкретно
възлагане при необходимост.
Видно от представения списък Приложение 6 ул. „Фредерик Жолио
Кюри“ е включена в мрежата от улици и булеварди, поддържането на които
се осъществява на база показатели на изпълнение. В този смисъл и не е било
необходимо Столична община да уведоми с възлагателно писмо изпълнителя
за предприемане на СМР по пътното платно на ул. „Фредерик Жолио Кюри“,
доколкото възлагането произтича от самия договор и Приложение 6 към него.
Ето защо, съдът намира, че „Х.” АД не е изпълнило задълженията си по
11
поддръжка на уличната мрежа, произтичащи от договора от 11.06.2019.
Неоснователни са наведените доводи, че не се доказвало неизпълнение по
сключения договор от страна на изпълнителя – наличието на неравност на
тротоара и реализиране на вредоносното събитие сами по себе си установяват
липса на изпълнение по сключения договор.
По изложените съображения и доколкото се установи настъпването
на процесното събитие чрез препъване на ищцата в неравност на тротоара в
участък, за поддържането на който отговоря ответникът по обратния иск „Х.”
АД, то предявеният обратен иск следва да се уважи за сумата от 15 000 лв.
неимуществени вреди, както и 1025, 09 лв. имуществени вреди, ведно със
законната лихва върху двете суми от датата на подаване на исковата молба
/14.11.2022 г./.
С оглед съвпадението на крайните изводи на двете съдебни инстанции,
решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изхода на спора, на въззиваемия следва да се присъдят
сторените разноски. Въззиваемият претендира адвокатско възнаграждение в
размер от 1840 лв., но въззивникът Столична община своевременно е
релевирал възражение за прекомерност по чл.78,ал.5 ГПК, което съдът
намира за основателно с оглед фактическата и правна сложност на делото,
характера на извършените процесуални действия от страните, вкл. броя на
проведените о.с.з., като адвокатското възнаграждение следва да бъде
намалено на 1400 лв.
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 6307/24.04.2023 г., постановено по гр.д.
№61642/2022г. на СРС, ГО, 46 състав.
ОСЪЖДА Столична община, код по БУЛСТАТ: *********, с адрес: гр.
12
София, ул. „Московска“ №33, да заплати на основание чл.78,ал.1 ГПК на П.
И. П., ЕГН:**********, разноски в размер от 1400 лв.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на
страните пред Върховен касационен съд при условията на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13