№ 290
гр. София , 10.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично
заседание на осемнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Стефан Илиев
Членове:Иванка Шкодрова
Калинка Георгиева
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
в присъствието на прокурора Апелативна прокуратура - София Ана
Христоскова Малиганова (АП-София)
като разгледа докладваното от Стефан Илиев Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20211000600307 по описа за 2021 година
За да се произнесе съобразно изискванията на чл. 339 НПК, съдът намери следното:
С решение № 175/17.03.2021 година, Върховният касационен съд, първо наказателно
отделение е отменил Решение № 83 от 04.03.2020г., постановено от САС по ВНОХД №
1362/2019г., с което изцяло е била потвърдена присъда от 18.10.2019 г., постановена по
НОХД № 4004/2019 г. на СГС и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на
същия съд.
С първоинстанционната присъда, Софийски градски съд, НО, 30 с-в е признал подсъдимия
К. К. К. за виновен по повдигнатото срещу него обвинение за извършено престъпление по
чл. 116, ал. 1, т. 4 и т. 11, вр. чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1 от НК и му е наложил наказание
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 8 години при първоначален СТРОГ режим на
изтърпяване.
На основание чл. 59, ал. 1 от НК е приспаднато времето, през което подсъдимият е бил с
мярка за неотклонение Задържане под стража и Домашен арест.
С присъдата са уважени предявените срещу подсъдимия граждански искове от страна на
пострадалите В.Б. и Д. Д. за сумата от по 10 000 лева за всеки един от пострадалите,
1
представляваща претърпени от деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва,
считано от датата на деянието. Гражданските искове са отхвърлени до пълния предявен
размер от съответно 60 000 лв. и 50 000 лв.
В тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски.
Така постановената присъда не е влязла в сила. В срока за обжалване е постъпила жалба /с
допълнение към нея/ от подсъдимия К., чрез защитника му адв. С., със следното основно
съдържание:
Развити са съображения за неправилност и незаконосъобразност на постановения съдебен
акт. Излагат се доводи относно възприетата от първоинстанционния съд правна
квалификация, като изрично се сочи, че признаването на фактическата обстановка, не
означава признаване на вина и на правната квалификация. Защитникът излага доводи, че от
материалите по делото не се установява умисъл за убийство, поради което деянието на К. е
съставомерно по чл. 131, ал. 1, т. 4 и т. 12 от НК, за което деяние е приложим чл. 78 а от НК.
Твърди се и прекомерна завишеност на присъдените обезщетения. Моли се за изменение на
присъдата относно правната квалификация, вида и размера на наказанието, както и
обезщетението по предявените граждански искове. В допълнението към жалбата се
поддържа, че присъдата е постановена в нарушение на материалния закон, като изводите на
съда относно субективната страна на деянието почиват на предположения.
Първоинстанционният съд е възприел изцяло квалификацията на деянието, посочена в
обвинителния акт - чл. 116, ал. 1, т. 4 и т. 11 вр. чл. 115 вр. чл. 18 НК, като на основание чл.
58а, ал. 4 вр. чл. 58, б. „а“ вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е наложил наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 8 години при първоначален строг режим. С основание съдът е приел, че
от обективна страна подсъдимият е причинил на всеки един от пострадалите по една лека
телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 НК - порезна рана в размер на 2 см, която не е
от естество да доведе до реална опасност за живота им (л. 5 от мотивите на присъдата).
Квалифицирането на деянието като опит за убийство на повече от едно лице и по
хулигански подбуди се налага от признаването от подсъдимия на „фактическите твърдения
на прокурора, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, че първоначалният
умисъл за убийство на пострадалия В.Б. е прераснал в умисъл за убийство на повече от едно
лице. Изводът на първият съд, че е налице признание за „умисъл“ и „прерастване на
умисъла“, е незаконосъобразен, тъй като твърдението в обвинителния акт за формата на
вината не е твърдение за факти. Признаването на фактите, изложени в обвинителния акт, не
включва признание за формата на вината. Формата на вината е юридически въпрос, който се
решава от съда въз основа на установените фактически обстоятелства и не подлежи на
релевантна преценка от страна на подсъдимия. Като елемент от правната квалификация на
престъплението, формата на вината се извлича чрез анализ на установените от съда
факти.Защита се позовава на учебника на професор И. Н. по Наказателно право на НРБ,
2
Обща част, НИ, 1972, с. 324. Твърди, че по делото е безспорно, че подсъдимият е нанесъл с
нож лека телесна повреда на св. Б., след което нанесъл също такава телесна повреда на
пострадалия Д.. Подсъдимият е целял да причини с ножа леки телесни повреди на двамата
пострадали. Този извод произтича от това, че подсъдимият е нанесъл с ножа лека телесна
повреда на св. Б., като ударът е бил лишен от сила и е бил нанесен косо (а не
перпендикулярно, така че да причини прободна рана). Ако е целял да извърши убийство,
подсъдимият е можел да продължи да нанася удари на св. Б., но той е прекратил
нападението спрямо него и е нанесъл също такава лека телесна повреда на св. Д. (отново
лишен от сила и отново нанесен косо, така че да не причини прободна рана).
Твърди се, че СГС е извел (л. 6 от мотивите) неправилно наличието на пряк умисъл за
умъртвяване на пострадалите Б. и Д. от „общоутвърдените в практиката и доктрината
критерии - насоката и силата на удара, мястото на самото нараняване, използваното
средство и разстоянието, от което е посегнато на пострадалите лица“. Съдът не е обсъждал
каква е „силата на удара“ при нараняването на Б., а за пострадалият Д. е приел, че е налице
„интензитет на силата на удара “ поради това, че дръжката на ножа се счупила и паднала на
земята, като това не се разколебавала от факта, че е била предизвикана само порезна рана от
2 см, защото постигането на подобна дълбочина може да се дължи и на редица други
обстоятелства“ (л. 6 от мотивите), като този извод на съда почива на предположение.
В допълнението към жалбата защитата счита, че меродавни за интензитета на силата на
удара са показанията на св. Д. от 07.01.2019 г., в които той съобщава на дос. пр., че изобщо
не е разбрал, че е ударен с нож, понеже първоначално помислил, че е ударен с дясната ръка.
Изводът на съда за сила на удара с нож спрямо Д. противоречи и на заключенията на
съдебно-медицинската експертиза на в. л. д-р В.(л. 59, л. 126, л. 255 от дос. пр.), където се
сочи, че и в двата случая „натискът върху ножа не е бил достатъчно силен, за да пробие
гръдната стена и навлезе в плевралната кухина и в белодробния паренхим... и да ги нарани...
“. Счупването на ножа при слаб и неперпендикулярен удар означава, че ножът е бил само
„относително годен“ да причини увреждане, което макар да не прави деянието на
подсъдимия несъставомерно, значително намалява обществената му опасност.
Твърди се, че е произволен изводът на първата инстанция, че понеже прорязването е в
зоната на гърдите на пострадалите Б. и Д., в която функционират вътрешни жизненоважни
органи... и е чиста случайност, че такива не са били засегнати, тъй като от
съдебномедицинската експертиза е видно, че жизненоважните органи не са били засегнати,
но не „по случайност“, а защото нанесените единични удари на двамата пострадали са били
с нисък интензитет, със слаба сила и ударите са били нанесени неперпендикулярно - т.е.
подсъдимият не е целял проникване на ножа в гръдната област и в този смисъл нанасянето
на леки телесни повреди е напълно закономерно.
Според защитата неправилно първият съд се е позовал на съдебна практика неотносима към
3
конкретния случай, тъй като в казуса няма независещи от подсъдимия фактори, тъй като
подсъдимият е нанесъл лека порезна рана в областта на гърдите на първия пострадал, но
вместо да продължи да му нанася удари с ножа, ако наистина е искал да го убие, е
прекратил деянието спрямо него и е нанесъл също лека порезна рана в областта на гърдите
и на втория пострадал.
С оглед на изложените съображения се иска от въззивната инстанция да преквалифицира
деянието на в престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 НК с произтичащите от това
наказателноправни последици.
Защита намира наложеното от първата инстанция наказание за явно несправедливо, тъй като
при определянето, не са отчетени в достатъчна степен смекчаващите отговорността
обстоятелства и съда е оставил без внимание други смекчаващи отговорността
обстоятелства.
Изразява се несъгласие с присъдата и в нейната гражданско-осъдителна част, като се
поддържа, че за да определиразмер от по 10 000 лв. за всяко предявило иск лице, съдът е
приел за доказано единствено, че всеки един от гражданските ищци е претърпял по една
лека телесна повреда - порезна рана с размер 2 сантиметра. Според защитата обезщетението
е явно завишено и не съответства на критериите на чл. 52 ЗЗД за справедливост, тъй като
така присъденото обезщетение в значителна степен надхвърля общоприетия стандарт за
възмездяване на вреди от лека телесна повреда.
Срещу присъдата е постъпила жалба от страна на частния обвинител и граждански ищец
В.Б., чрез повереника му адв. Т., в частта относно размерите на наложеното наказание и на
присъденото обезщетение. Моли се за изменение на присъдата в посочените части и
увеличаване наказанието, както и да бъде уважен гражданския иск така, както същият е
предявен.
Присъдата е атакувана и от страна на частния обвинител и граждански ищец Д.Д., чрез
повереника му адв. В., в частта относно размера на присъденото обезщетение. Моли се за
изменение и уважаването на иска за сумата от 50 000 лева, както е предявен, тъй като се
установява от материалите по делото, че са налице всички предпоставки затова.
На пренията пред апелативния съд страните излагат доводи със следното кратко
съдържание:
Представителят на апелативна прокуратура намира жалбата на подсъдимия за
неоснователна в наказателната част и за частично основателна в гражданската.
Законосъобразно СГС е стигнал до извода, че подсъдимият е извършил престъплението, за
което е преден на съд. Умисълът му обосновано е определен като пряк-неопределен-
алтернативен, като в случая, както е мотивирал съда, поради независещи от него фактори
4
подсъдимият е причинил по-лекия резултат, а именно леки телесни повреди на двамата
пострадали. Вярно е, че уврежданията се изразяват в разстройство на здравето извън
случаите на чл.128 и чл.129 от НК, но същото не променя извода, че при така
обективираното поведение, подсъдимият е действал с пряк умисъл за умъртвяването на
двамата, извлечен от ударите с нож и тяхната насоченост към жизнено важни части на
тялото на двамата пострадали и единствено своевременната намеса на св. Ч., който
виждайки действията на подсъдимия, е тръгнал към него, развикал се е и го е избутал в
страни. Приемайки именно изложената фактическа обстановка, обосновано СГС е стигнал
до извода за извършен от страна на подсъдимия опит за убийство на двамата свидетели с
осъществяване на инкриминираните квалифициращи обстоятелства. Наложеното наказание
е справедливо, не са допуснати съществени процесуални нарушения, като гражданските
искове, счита за завишени и моли да бъде изменена присъдата в тази част по преценка на
решаващия съд.
Частният обвинител и граждански ищец Д.Д., редовно призован, не се явява. За него се
явява повереника му- адв. В.. Същият поддържа жалбата, като заявява, че доверителят му е
напълно съгласен с вида и размера на наказанието на подсъдимия.По отношение на
гражданския иск, намира размера за занижен с оглед претърпените болки, страдания и страх.
Молида му бъдат присъдени разноски пред настоящата инстанция.
Частният обвинител и граждански ищец В.Б., редовно призован, не се явява. За него се явява
повереника му- адв. Т.. Последната поддържадепозираната въззивна жалба и подкрепя
становището на прокурора, касаещо субективното отношение на подсъдимия към
извършеното престъпно посегателство. Счита, че снего са нанесени сериозни нематериални
щети на доверителя й, като те не се изразяват само в нанесената лека телесна повреда.
Пострадалият е преживял негативни преживявания, с оглед което настоява да бъде уважена
претенцията за обезвреда съобразно предявения размер. Моли за присъждане на разноски.
Подсъдимият К.К., редовно призован, се явява лично и се представлява от упълномощения
си представител - адв. Д.. Адв. Д. подчертава, че делото се разглежда за втори път пред
САС, като е налице отменително решение на ВКС, в което са дадени ясни указания касаещи
произнасянето на съдапо субективната страна на престъплението. Настоява за изменение на
постановената присъда, като подсъдимият бъде признат за невинен по повдигнатото му
обвинение, и бъде осъден за престъпление по чл. 131, ал.1, т. 4 и т.12, вр. чл. 130, ал.1 от НК,
както и да бъде намаленразмера на наказанието и на присъденото обезщетение.Според съда,
квалифицирането на деянието като опит за убийство на повече от едно лице по хулигански
подбуди се налага от субективната страна на деянието, но този въпрос е бил на
5
вниманиетона ВКС и са дадени указания на САС, защото твърденията на прокурора за
формата на вината не е твърдение за факти. Признаването на факти по обвинителния акт не
включва признание за формата на вината.Сочи, че подзащитниятй е признал фактите, но не
и твърдението на прокурора за формата на вината. По делото е безспорно, че подсъдимият е
нанесъл с нож лека телесна повреда на Б. и на пострадалия Д., и защитата поддържа, че той
е целял да причини с ножа леки телесни повреди на двамата. Извода произтича от факта, че
подсъдимият е нанесъл с ножа лека телесна повреда на св. Б., като ударът е бил лишен от
сила, и е бил нанесен косо, а не перпендикулярно, така че да причини прободна рана, ако е
целял да извърши убийство подсъдимият е можел да продължи да нанася удари, но той е
прекратил нападението спрямо Б. и е нанесъл такава лека телесна повреда на св. Д., отново
лишен от сила удар и отново нанесен косо, така че да не причини прободна рана.Съдът
извел наличието на пряк умисъл за умъртвяване на пострадалите от общо утвърдените
критерии„насоката и сила на удара, място на самото нараняване, използваното средство и
разстояние, като по отношение на нараняването на Б., не е обсъдил силата на удара.
Касателнонараняването на втория пострадал, съдът е приел, че е налице интензитет на
силата на удара, поради счупването на дръжката на ножа и падането и на земята, но не е
съобразил, че ако е имало такъв интензитет би следвало да имапрободна рана. На свой ред,
преценявайки интензитета, съдът е трябвало да вземе предвид показанията на пострадалия
свидетел, който съобщава на досъдебно производство: „Аз първоначално помислих, че ме
удари с дясната ръка“, тоест същият не е разбрал, че ударът е с нож. Според защитата,
изводите на съда за силата на удара противоречат на съдебномедицинска експертиза
относно телесните повреди на двамата пострадали, където се сочи, че и в двата случая
натискът върху ножа не е бил достатъчно силен, за да пробие гръдната стена и да навлезе в
кухината и белодробния паренхим и да ги нарани“. Фактът, че ножа се е счупил при такъв
удар, говорисамо, че е относително годен да причини увреждането. Изразява несъгласие с
констатацията на съда, че подсъдимият е причинил по-лекия резултат по независещи от него
фактори, доколкото ако беше така след като е нанесъл лека прорезна рана в областта на
гърдите на първия пострадал, вместо да продължи да му нанася удари с ножа, той е
прекратил деянието и се е насочил към другия пострадал, нанасяйки му също лека прорезна
рана в областта на гърдите. Само по себе си, мястото на жизненоважния за човека орган има
значение, когато деецът цели да го засегне, а средството на нападение има значение, само
когато го употреби така, че да е годно да причини смърт. Затова счита, че деянието следва да
се квалифицирапо чл. 131, ал.1, т. 12 от НК.
Наложеното наказание в размер на 8 години „лишаване на свобода“ за причиняване на две
леки телесни повреди, намира за явно несправедливо. Съдът бил изтъкнал редица
смекчаващи отговорността обстоятелства, на чиито фон е посочил само едно отегчаващо
обстоятелство. Същевременно, е оставил без внимание редица други смекчаващи вината
обстоятелства, измежду които -добрите характеристични данни за личността му, влошеното
му здравословно състояние, наложило лечение почти през цялото време докато е търпял
мярка за неотклонение „домашен арест“, обстоятелството, че се грижи за болната си
6
майка.Всички тези обстоятелства, преценени съвкупно по своето естество налагат извода за
многобройност, като последното би следвало да даде отражениевърху размера на
наказанието. По отношение на присъдените обезщетения, намира размера на същите за
завишен предвид нанесените леки телесни повреди. С оглед изложеното настоява присъдата
да бъде измененав горния смисъл, като бъдат редуцирани размера на наказанието и на
обезщетението за претърпени вреди.
Софийският апелативен съд, като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт в
съответствие с изискванията на чл.313 и чл. 314, ал.1 от НПК, намери следното:
Първоинстанционното производство е протекло по предвидения в чл.372, ал.4, вр.чл.371, т.2
от НПК алтернативен процесуален ред, предпочетен от подсъдимия. Пред съда той е
признал изцяло фактите по възведеното му обвинение, така както тези факти са очертани в
обвинителния акт и се е съгласил за тях да не се събират допълнителни доказателства. Съдът
от своя страна, констатирайки обоснованост на направеното от подсъдимия признание, от
валидно събраните на досъдебното производство доказателства, е приложил съкратената
процедура на съдебно следствие в избраната от подсъдимия форма.
При така признатите от подсъдимия факти, които съдът е намерил за подкрепени с
доказателствения материал, събран по делото, същият е разполагал с единствената
възможност да приеме именно онази фактическа обстановка, която е била отразена и
описана в обвинителния акт:
Подсъдимият К. К. К. е роден на *** г. в гр. ***, българин, български гражданин, със средно
образование, неженен, неосъждан и живее в гр. *** с ЕГН: **********.
В късните вечерни часове на 07.12.2018 г. подс. К. посетил заведението „Еврофутбол“ в гр.
***, бул. „***“, където по същото време в друга компания и на отделна маса пребивавали
свидетелите Д. Б. Д., В. Г. Б. и С. Ч.. Подсъдимият бил сам, гледал футболен мач и
консумирал алкохол. Малко след полунощ (около 00.30 ч. на 08.12.2108 г.) започнал да се
държи агресивно - разговарял на висок тон с клиентите в заведението, изричал закани и
заплахи, а на отправеното към него предупреждение от св. П. Ю. (управител на обекта), К.
заявил, че скоро всички ще разберат какво предстои да се случи. След това направил опит да
издърпа чантата на непознато момиче, което мотивирало св. Ю. да изведе подсъдимия
принудително от заведението и да го съпроводи до улицата. Малко по-късно навън излезли
свидетелите Б., Д. и Ч., които си тръгнали и се насочили към намиращия се в близост лек
автомобил.
Автомобилът на св. Ч. бил паркиран в района на бул. „***“ №37 (пред казино „WINBET“).
Когато тримата стигнали до колата, Ч. седнал на шофьорското място, а св. Д. - на предната
(дясна) седалка до него. В момента, в който св. Б. започнал да сяда на задната дясна седалка,
7
подс. К. (който междувременно бил изведен от заведението „Еврофутбол“ в състояние на
обикновено алкохолно опиване от средна степен и запазена психическа годност) се
приближил до него, носейки нож с дължина на острието 10 см., и го пробол еднократно в
областта на гръдния кош. Нанесъл му порезна рана в областта на големия гръден мускул с
разрез 2 см. и кос, престенен на ребрата ход, без проникване в гръдната кухина и така му
причинил открита рана по предната стена на гръдния кош в дясно, увреждане на шийните
нервни коренчета и закрит подкожен кръвоизлив, образуващ капсулирана кухина в тъканите
под черния дроб (увреждане, съставляващо временно разстройство на здравето, неопасно за
живота). Веднага след това подсъдимият се насочил и към св. Д.Д., чиято врата все още била
отворена. Внезапно нападнал и него, като забил острието на същия нож в областта на
гърдите му и с това причинил порезна рана с размер 2 см. в дясната пекторална област
(отпред, в областта на големия гръден мускул) по средната (медиоклавикуларна) линия на
ключицата и с кос, престенен на ребрата ход (увреждане, съставляващо временно
разстройство на здравето, неопасно за живота). Свидетелят Ч. възприел и второто нападение
над св. Д., поради което веднага излязъл от колата, тръгнал към подс. К., развикал се и успял
да го избута в страни. При това стечение на обстоятелствата, дръжката на ножа се отделила
и паднала на земята, а желязното острието останало забито в тялото на Д..
Поради намесата на св. Ч., подсъдимият не успял да довърши деянието си, оттеглил се от
мястото на инцидента и се прибрал в своето жилището, където същата нощ бил задържан от
органите на СДВР/06 РУ. Междувременно, св. Д. извадил желязното острие от тялото си и
го пуснал на земята, след което двамата пострадали били откарани от св. Ч. до УМБАЛСМ
„Н.И.Пирогов“, където били прегледани и получили медицинска помощ. Причинените им
от двете порезни рани наранявания не довели до реална опасност за техния живот.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВА:
Съпоставката на горните фактически положения, идентични с описаните в обвинителния акт
и признати от подсъдимия, с доказателствата, събрани в досъдебното производство чрез
протоколи за разпит на свидетелите Б. (л.7, л.63, л. 114), Д. (л. 4-5, л. 64, л. 113), Ч. (л. 6,
л.11-12), Ю. (л. 9- 10), Т. (л.8), С. (л.17), К. (л.18), К. (л. 69), И. (л. 70), Г. (л. 176) и М. (л.
177); протоколите за проведени действия по разследването - за оглед на местопроизшествие
(л.2-3), за доброволно предаване на веществени доказателства (л. 79), за разпознаване;
останалите писмени материали, измежду които - заповед за полицейско задържане на подс.
К. (л.34), справка за съдимост (л. 41- 45), епикризи, протоколи за медицински прегледи и
томографско изследване, амбулаторна книга, биохимични изследвания (л.134-141, л. 188-
250) и изготвените съдебно-медицински (л. 53-60, л.125-131, л. 254-263 и л. 265-272),
биологична (л.85-87), психиатрична и психологична (л. 116-121) и видео-техническа (л. 147-
151) експертизи, установява пълно покритие. Спазвайки изискванията на чл.305 от НПК,
8
първоинстанционният съд е подложил на преценка всеки от доказателствените източници и
съпоставяйки помежду им съдържанието, е аргументирал извода си за обоснованост на
направеното от подсъдимия признание на фактите по обвинението от тези доказателства,
респ. изводите си относно факта на извършеното на процесната дата престъпление,
действията на подсъдимия при осъществяване на деянието. Доказателствените материали са
съобразени от съда в необходимата степен, обсъдени са, като не е допуснато игнориране на
части от доказателствената маса.
ПО ЖАЛБАТА НА ЗАЩИТАТА:
Настоящото производство се явява второ по ред такова,след като по жалба на подсъдимия
К., ВКС е отменил въззивно решение № 83/04.03.2020 г., постановено по ВНОХД
№1362/2019 г. от Софийския апелативен съд, с което първоинстанционната присъда е била
изцяло потвърдена. Доколкото основния спор по делото касае правната страна на деянието и
предвид указанията в отменителното решениена ВКС, настоящата инстанция следва да се
спре на доводите, развити в жалбата на подсъдимия именно в тази връзка.
Градският съд основателно се е съгласил с възпроизведените в обстоятелствената част на
обвинителния актфакти, но ги е интерпретирал погрешно при извеждане на приложимото
право. Решаващият съд е обосновал осъдителните изводи в съзвучие с предложената от
държавното обвинение квалификация на осъщественото от подс. К. деяние, акцентирайки на
субективната страна и отношението на подсъдимото лице към целените противоправни
последици. Процесуалните затруднения по делото са дошли от погрешното извеждане
наличието на пряк умисъл за умъртвяване на двамата пострадали, като в случая съдът се е
опрял на общоутвърдените в практиката и доктрината критерии - насока и сила на удара,
място на нараняването, използваното средство и разстоянието, от което е посегнато към
пострадалите лица, без да ги отнесе към конкретиката на настоящия казус и фактическите
твърдения, залегнали в обстоятелствената част на обвинението. В тази насока, съдът е
посочил, че подсъдимият е носел в себе си и е употребил за целта средство, годно да
причини смърт - нож с 10-сантиметрово назъбено метално острие. На свой ред, според съда,
субективното отношение на подсъдимия към преследвания резултат не се разколебавало от
обстоятелството, че на пострадалите са били нанесени само порезни рани от 2 см., защото
постигането на подобна „дълбочина“ на разреза можело да се дължи на редица други
обстоятелства. Според първата инстанция механизмът на нападението също разкривал
реалната субективна цел на подс. К., доколкото ако в действителност желанието му е било
само да увреди телесно двамата пострадали, след като се е приближил до автомобила, в
който са се намирали, като не е имало никакви пречки да пристъпи към това чрез ръкопашен
бой, нанасяне на удари с ръце, юмруци или шамари, вместо да използва носеното от него
9
хладно оръжие. Съдът още е заключил, че подсъдимият е замахнал към всяко от лицата от
близко разстояние, при което било напълно логично ударът да е „успешен“ и с фатални
последици, предвид мястото, където били прорязани свидетелите Б. и Д. (гръдната област)-
зона, в която функционират вътрешни жизненоважни органи.
Въззивният съд намира , че първият съд не е подходил с необходимото внимание към
обстоятелството , каква е силата на удара при нараняването на св. Б.. По отношение на
пострадалия Д., независимо, че е предизвикана само порезна рана от 2 см , контролираният
съд противоречиво е застъпил в мотивите, че от една страна е налице „интензитет на силата
на удара“ поради това, че дръжката на ножа се счупила и паднала на земята, като твърди , че
малката дълбочина на проникване можело да се дължи на редица други обстоятелства, без
да посочи какви биха били тези други обстоятелства обаче не става ясно. Не могат да бъдат
възприети съжденията на първостепенния съд, че косото нанасяне на раните било резултат
от стечение на обстоятелствата, а именно- взаимното разположение на телата на дееца и
пострадалите. На първо място, въпросът относно това какво е било конкретното
разположението на телата на пострадалите и подсъдимия е само в сферата на
предположенията, доколкото никъде в обстоятелствената част на ОА не се съдържат
твърдения в тази насока. По отношение на пострадалия Б. само е посочено, че е бил
нападнат в момента, в който е започвал да сяда на задната дясна седалка в колата. За
другият пострадал е отбелязано единствено, че към момента на нападението, вратата му все
още е била отворена.
Относимата информация,касаеща интензитета и мястото на нараняванията се съдържа в
изготвените по делото СМЕ, и в частност допълнителната такава, находяща се на л.125- 131
от ДП. Заключенията на СМЕ са пренебрегнати от решаващият съд. По-внимателният
анализ на съдържанието на експертното заключение показва, че именно недостатъчната сила
на натиска върху ножа е причината острието да не пробие гръдната кухина /респективно да
се разрежат ребра, плеврата или самия бял дроб /. Освен силата на натиск, за да се стигне до
едно такова евентуално попадане на острието между ребра, или те да бъдат прерязани с
последващо навлизане в плевралната и след това гръдната кухини, с нараняване на органите
в нея- плевра, бял дроб, средностение и органите и съдовете в него, ъгълът на проникване е
следвало да е перпендикулярен или почти да се доближава до него, а не кос, както в случая.
Преценката на горезложените факти би влезнало в конфронтация с приетите от първия съд
фактически положение относно място, насоченост и сила на удара, респективно
заключението за целите, които е преследвал в съзнанието си дееца. Не е за пренебрегване и
факта, че след като е нанесъл първото порезно нараняване на пострадалия Б., нищо не е
възпирало подсъдимият да продължи с нанасянето на удари с острието по тялото на
пострадалия. В тази насока е и заключението на експертите, изготвили КСППЕ, според
които, към момента на извършване на деянието, подсъдимият е бил в състояние на
обикновено алкохолно напиване, което не е препятствало възможностите му да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, и следователно
следва да се приеме, че е бил наясно какъв е интензитета на ударите, които нанася и
10
съответно каква е годността им да нарушат телесния интегритет на пострадалите. Вместо да
оцени тези обстоятелства, съдът се е задоволил с кардиналния извод, че „по щастливо
стечение на обстоятелствата“ не са били засегнати намиращите се в компроментираната
област жизненоважни органи. За пълнота, само следва да бъде маркирано, че съдът е
посочил съвсем произволно вероятността да бъде засегнат сърдечния мускул, отново без да
се съобрази с експертните констатации, според които по-вероятните усложнения в
конкретния случай биха засегнали плевра и бял дроб.
Съжденията на на състава на СГС, че ако подсъдимият е целял единствено причиняването
на телесни повреди, е могъл да пристъпи към това чрез ръкопашен бой, нанасяне на удари с
ръце, юмруци или шамари, вместо да използва носеното от него хладно оръжие, не следва да
се обсъждат сериозно, поради очевидно несъстоятелният им характер.
Съобразявайки горните обстоятелства, настоящият състав намира жалбата на подсъдимия за
основателна по изложените в нея съображения относно коректната правна квалификация,
като счита, че в случая осъществената от подсъдимия К. престъпна деятелност покрива
признаците от обективна и субективна страна на престъпление по чл. 131, ал.1, т.4, алт. 3-та
и т.12, алт.1-ва НК. От обективна страна безспорно е установено, че с описаното в
обвинителния акт деяние, включващо нанасянето на две последователни прорязвания с 10-
сантиметров метален нож в гръдната област на свидетелите Б. и Д., подсъдимият е
предизвикал настъпването на леки телесни повреди на всеки от двамата пострадали, от един
и същи вид, а именно- временно разстройство на здравето, неопасно за живота, изразяващи
се- при Б.в открита двусантиметрова порезна рана в областта на големия гръден мускул,
вдясно, и кос, престенен на ребрата ход, без проникване в гръдната кухина, както и
увреждане на шийните нервни коренчета и закрит подкожен кръвоизлив, образуващ
капсулирана кухина в тъканите под черния дроб; и при Д. - порезна рана с размер 2 см. в
дясната пекторална област, отпред, в областта на големия гръден мускул, по средната линия
на ключицата и с кос, престенен на ребрата ход. От субективна страна, деянието е
извършено при форма на вината пряк умисъл, като подсъдимият е целял и е предвиждал
настъпването именно на този резултат. Умисълът за нанасяне на леки телесни повреди се
извежда от естеството на нанесените удари спрямо двамата пострадали-единични, с нисък
интензитет, слаба сила и насочеността им- косо, а не перпендикулярно - т.е. подсъдимият не
е целял проникване на ножа в гръдната област. В този смисъл нанасянето на леки телесни
повреди не е случайно, а напълно закономерно.
Налице са квалифициращите признаци по чл. 131, ал.1т. 4, алт. 3-та и т.12, алт.1-ва, тъй като
подс. К. е нанесъл лека телесна повреда на повече от едно лице (чл. 131, ал.1, т.4, алт.4
НК).Деянието е извършено и по хулигански подбуди (чл. 131, ал.1, т.12, алт.1-ва НК) – не
само поради изложените в обвинението доводи (мястото, на което е осъществено
престъплението; липсата на личен мотив на дееца към двамата пострадали; желанието му да
покаже явното си неуважение към обществото и грубото незачитане на обществените и
хуманни ценности), но и поради естеството на самите факти, отразени в обстоятелствената
11
част на обвинителния акт, относно предхождащото поведение на подсъдимия, което
безспорно е имало хулигански характер (отправяните в заведението на закана и заплахи след
употребата на алкохол; високият тон, с който е разговарял с останалите клиенти; опитът да
издърпа чантата на непознато момиче) и въпреки опита да бъде пресечено чрез
принудителното извеждане на подс. К., последващото му насочване към свидетелите Б. и Д.
с нож в ръка представлява естествено продължение на тези прояви. Иначе казано, в
случаяхулиганскитеподбудисабилипроявени,какточрезпредхождащихулиганскидействия,
предявени като обвинение от фактическа страна, така и чрез самото деяние, безмотивното
му и хладнокръвно извършване на публично място и чрез демонстрирано и явно неуважение
към обществото, изразено по този начин.
Предвид изложеното, приемайки, че от обективна и субективна страна е налице извършено
престъпление по чл. 131, ал.1, т.4, алт. 3-та и т.12, алт.1-ва НК, настоящият състав на
Софийски аперативен съд намира, че съобразно правомощията си, че деянието на
подсъдимия следва да бъде преквалифицирано в по-леко престъпление, като
първоинстанционната присъда бъде изменена в този смисъл. С оглед на приетата правна
квалификация, следва да бъде направена корекция и в частта относно наказанието.
ПО НАКАЗАНИЕТО:
За престъплението по чл. 131, ал.1, т.4, алт. 3-та и т.12, алт.1-ва НК се предвижда наказание
„лишаване от свобода“ до 3 години. При определяне на обществената опасност на деянието
и дееца, както и на вината и размера на наказанието, което следва да му се наложи за
извършеното престъпление по чл. 131, ал.1, т.4, алт. 3-та и т.12, алт.1-ва НК,въззивният съд
взе предвид следните определящи отговорността обстоятелства:
СМЕКЧАВАЩИ- чистото съдебно минало на подс. К./реабилитиран по право/;
добросъвестното му процесуално поведение; изразеното съжаление за случилото се;
трудовата ангажираност на дееца; характера на причинените с деянието телесни увреждания
на двамата пострадали; влошеното здравословно състояние.
ОТЕГЧАВАЩИ- такова е наличието на два квалифициращи признаци по чл.131, ал.1 НК.
Това че подсъдимият е извършил процесното деяние едва няколко месеца след като е
изтекъл изпитателния срок по предходното му осъждане, за което е настъпила и
реабилитацията по право.
Съвкупната преценка на горните обстоятелства навежда на извода за сравнително ниска
степен на обществена опасност на дееца, като същевременно степента на обществена
12
опасност на извършените деяния е сравнително висока, тъй като са засегнати са обществени
отношения, свързани с опазване на здравето и телесната неприкосновеност на гражданите.
Една от целите на наказанието е да се превъзпита подсъдимия, за да може, когато го изтърпи
да се поправи и да се впише с поведението си в нормите на обществото. В тази връзка съдът
намира, че продължителността на наказанието не гарантира автоматично по-добър
превъзпитателен ефект върху осъденото лице. / в този смисъл е и Решение № 48/2006г. на ІІ
н.о./. А с оглед на генералната превенция следва да се има предвид, че за да може една
санкция да въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на
обществото, тя трябва да е справедлива- обемът наказателна принуда приложена по
отношение на подс. К. следва да съответства на неговата и извършеното престъпление
обществена опасност и морална укоримост. /в този смисъл е Решение № 317/2008г., ІІ н.о./.
Наказателната репресия не се осъществява самоцелно, като основното й предназначение е
насочено към личността на дееца и въздействието върху него, докато ефективността на
санкцията от гледна точка на обществената й значимост винаги е поставена в пряка
зависимост от повлияването на индивида като субект на конкретната наказателна
отговорност. Предвид изложеното и при отчитане степента, както на личната, а така и на
обществена опасност на извършените деяния , съдът намери, че на подсъдимия К.К. следва
да бъде наложено наказание при баланс на смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства, а именно наказание „лишаване от свобода“ от 2 години. На основание чл.58а
от НК, вр. чл.373, ал.2 от НК, съдът намали така определеното наказание с 1/3, като
постанови подсъдимият да изтърпи наказание „лишаване от свобода“ от 1 година и 4 месеца.
Настоящият състав намира, че извършителят не е личност с толкова висока степен на
обществена опасност, която изисква неговото поправяне и превъзпитаване да изтърпи така
определеното му наказание „лишаване от свобода” ефективно. В случая са налице
предпоставките за отлагане изтърпяването на така наложеното наказание, доколкото наред с
обстоятелството, че подсъдимият е с чисто съдебно минало/реабилитиран по право/,
поставянето на подс. К. в изолация от семейството, в частност болната му майка, за която
следва да полага грижи, а също и неговото влошено здравословно състояние, не биха
допринесли за проправянето му.Ето защо, на основание чл. 66, ал.1 от НК съдът реши да
отложи изпълнението на така отмереното наказание за изпитателен срок от 3 години.
ПО РАЗМЕРА НА ПРИСЪДЕНИТЕ ОБЕЗЩЕТЕНИЯ ЗА НЕИМУЩЕСТВЕНИ ВРЕДИ:
При променената правна квалификация на деянието, въззивният съд намира, че размера на
така присъдените обезщетения се явява завишен. Съобразявайки се с принципа по чл.52 от
ЗЗД, вида и характера на травматичните увреждания, този състав на САС счита, че
справедливото репариране на претърпените от пострадалите неимуществени вреди, би се
постигнало с обезщетение в размер на от по 5 000 лв. за всеки от тях. Без съмнение на
13
пострадалите В.Б. и Д.Д. са били причинени болки, страдания и отрицателни психически
изживявания и емоции вследствие на противоправното деяние на подсъдимия, но при
определяне на размера не може да се пренебрегне , че подсъдимият ич е причинил
разстройство на здравето, неопасно за живота- лека телесна повреда по смисъла на чл.130
ал.1 от НК. Която при пострадалия Б. се изразява в открита рана по предната стена на
гръдния кош в дясно, увреждане на шийните нервни коренчета и закрит подкожен
кръвоизлив, образуващ капсулирана кухина в тъканите под черния дроб, а при пострадалия
Д. в порезна рана с размер 2 см. в дясната пекторална област (отпред, в областта на големия
гръден мускул) по средната (медиоклавикуларна) линия на ключицата. Характерът на тези
причинените с деянието увреждания сочи, че тяхното тяхното лечение не е било
продължително или свързано с оперативни интервенции, като по този начин причинените
им увреждания не са довели до ограничаване на интелектуално, професионално или
обществено ниво жизнения им статус.
Поради тези причини присъденият от първата инстанция размер на обезщетенията се явява
прекомерно завишен и в не съответства на принципа заложен в чл.52 от ЗЗД, което изисква
изменението на гражданско-осъдителната част на присъдата и намаляване размера на
уважените граждански искове на пострадалите лица от 10 000 на по 5 000 лева, за всеки от
тях.
Присъдата в останалата й част, с която са били отхвърлени исковете за разликата над 10 000
лв. до 60 000 лв., съответно 50 000 лв., следва да бъде потвърдена.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изрично заявената в хода на производството пред настоящата инстанция претенция
на поверениците на частните обвинители и граждански ищци - адв. В. и адв. Т. за
присъждане на направени разноски /адвокатски хонорар/ и видно от представените на л. 76
и л. 85 в настоящото дело пълномощни за процесуално представителство, в които е
отразено, че частния обвинител Б. е заплатил в брой сумата от 600 лв. на адв. Т.,
представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред
настоящата инстанция, както и че частният обвинител Д. е заплатил в брой сумата от 2000
лв. на адв. В., на основание чл.189, ал.3 НПК, подсъдимият К.К. следва да бъде осъден да
заплати на частните обвинители Б.и и Д. разноските които са направили пред въззивната
инстанция.
На основание чл. 314 от НПК, апелативният съд извърши служебна проверка на
14
правилността на проверяваната присъда, при която не констатира основания за нейната
отмяна и за постановяване на нова присъда, респективно за отмяна и връщане на делото за
ново разглеждане.
По тези съображения и на основание чл. 338 във вр. чл. 337, ал.1, т.2, вр. с чл.334, т.3 и т.6
от НПК, Софийски апелативен съд, трети наказателен състав
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда № 202 от 18.10.2019 г., постановена по НОХД № 4004/2019 г. по описа на
Софийски градски съд, като:
ПРЕКВАЛИФИЦИРА престъпната дейност за чието извършване е признат за виновен
подсъдимия К. К. К. от престъпление по чл. 116, ал.1, т.т. 4 и 11, вр. чл. 115, вр. чл. 18, ал.1
НК, в престъпление по чл. 131, ал.1, т.4, алт. 3-та и т.12, алт.1-ва НК и ОПРАВДАВА
подсъдимия по обвинението да е извършил престъпление по чл. 116, ал.1, т. 4 и т.11, вр. чл.
115, вр. чл. 18, ал.1 НК.
На основание чл. 131, ал.1, т.4, алт. 3-та и т.12, алт.1-ва във вр. чл. 58а ал.1 и чл. 54 от НК
ОПРЕДЕЛЯ на подсъдимия К. К. К. наказание от ЕДНА години и ЧЕТИРИ месеца
лишаване от свобода.
На основание чл. 66, ал.1 от НК отлага изпълнението на така определеното наказание за
срок от ТРИ години.
На основание чл. 52, вр. чл. 45, ал.1 от ЗЗД, НАМАЛЯВА размера на присъденото
обезщетение за неимуществени вреди в полза на частните обвинители и граждански ищци
по делото В.Б. и Д.Д. от 10 000 лв. на 5 000 лв.(пет хиляди лева) за всеки от тях.
ОСЪЖДА подсъдимият К.К. да заплати на Д.Д., сторените от него разноски,
представляващи изплатено адвокатско възнаграждение по делото във въззивната инстанция
в размер на 2 000 лв.
ОСЪЖДА подсъдимият К.К. да заплати на В.Б., сторените от него разноски, представляващи
изплатено адвокатско възнаграждение по делото във въззивната инстанция в размер на 600
лв.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.
15
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано и протестирано пред Върховен касационен съд на
Република България в петнадесетдневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16