РЕШЕНИЕ
№ 1247
гр.Бургас, 05.10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Бургас, тринадесети касационен състав, в открито
заседание на 24 септември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Румен Йосифов
ЧЛЕНОВЕ : 1. Павлина Стойчева
2. Веселин Белев
при участието на
секретаря И. Г., в присъствието на прокурора Дарин Христов, като разгледа
докладваното от съдията докладчик Белев КАНД № 1310 по описа на съда за 2020г.
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс.
Касатор е Бългериън Уайт Шелс ООД с ЕИК:*********,
гр.Пловдив, със съдебен адрес ***. Касаторът участва в производството чрез
пълномощник - адвокат Н.Т. ***.
Ответник по касация е дирекция „Инспекция по труда“ (ДИТ)
гр.Бургас. Ответникът по касация взема участие в касационното производство чрез
пълномощник – юрисконсулт С.Н..
Касационната жалба е насочена срещу решение № 312/06.03.2020г.
по АНД № 370/2020г. на Районен съд Бургас. С обжалваното решение е потвърдено наказателно
постановление № 02-0002770/14.01.2020г. на директора на ДИТ (АНО), с което на Бългериън
Уайт Шелс ООД за извършено нарушение по чл.414 ал.1, вр. с чл.128 т.2 от Кодекса
на труда е наложена имуществена санкция 1 500 лв.
В обстоятелствената част на НП АНО е приел за установено,
че дружеството, в качеството на работодател, начислило, но към 01.10.2019г. не
изплатил трудовото възнаграждение за месец август 2019г. за положения труд на
работника В.Я.П., в размер на 532,38лв., работила на длъжност „работник
риболов“ в стопанисван от касатора цех за преработка на миди. Съгласно вътрешните
правила за работна заплата, трудовото възнаграждение за месец август 2019г.
следвало да се изплати на лицето до 30.09.2019г.
В мотивите си първоинстанционният съд е приел, че
фактическата обстановка по постановлението се установява по безспорен начин от
събраните доказателства. В хода на производството не били допуснати съществени
процесуални нарушения. Съдът констатирал, че събраните доказателства сочат, че именно
Бългериън Уайт Шелс ООД като работодател, начислил месечното възнаграждение за
август 2019г. на работника П., но същото не било изплатено в срок съгласно
вътрешните правила. Такова било изплатено едва на 10-16.01.2020г., след като
срещу дружеството било образувано административнонаказателното производство.
Съдът приел нарушението за доказано, а санкцията за правилно определена.
Изложени са мотиви за липса на предпоставки за приложение на чл.415в от КТ и
чл.28 от ЗАНН.
В касационната жалба се повтарят възраженията за
допуснати процесуални нарушения. Сочат се пороци в съдържанието и реквизитите
на АУАН и НП относно датата и мястото на нарушението. Твърди се, че по делото
не било установено въз основа на какъв ЮФ било възникнало трудовото
правоотношение, както и къде бил уреден размерът на възнаграждението. Оспорва
се изводът за доказаност на нарушението. Иска се първоинстанционното решение да
се отмени и вместо него да се постанови ново по същество, с което се отмени обжалваното
наказателно постановление. В условията на евентуалност се иска приложение на
чл.415в от КТ или изменение към по-нисък размер имуществена санкция. Правят се
и доводи за приложимост на чл.28 от ЗАНН. Не се сочат нови доказателства.
Ответникът по касация оспорва касационната жалба. Счита
издаденото наказателно постановление за законосъобразно, като постановено при
липса на допуснати съществени процесуални нарушения и при правилно приложение
на материалния закон. Иска първоинстанционното решение да бъде оставено в сила.
Иска присъждане на разноски. Не сочи нови доказателства.
Участващият в производството прокурор излага становище за
неоснователност на жалбата и иска потвърждаване на първоинстанционното решение.
Не сочи нови доказателства.
Жалбата е допустима – подадена е в законния 14-дневен
срок по чл.211 от АПК от страна, за която решението е неблагоприятно.
За да се произнесе по законосъобразността на обжалваното
наказателно постановление съдът взе предвид следното.
По делото липсват оплаквания на страните, отнасящи се до
валидността и допустимостта на обжалваното решение. При извършена служебна
проверка в тази насока на основание чл.218 ал.2 АПК съдът прие, че
първоинстанционния съдебен акт е валиден и допустим.
За да прецени правилното приложение на материалния закон,
настоящата съдебна инстанция при следното.
Фактите по делото са правилно установени въз основа на събраните
доказателства, а именно, че лицето В.П.полагала труд в цех за преработка на
миди, стопанисван от дружеството касационен жалбоподател. Същото в качеството
на работодател, начислил, но към 01.10.2019г. не изплатил трудовото
възнаграждение за месец август 2019г. за положения труд на работника В.Я.П., в
размер на 532,38лв., работила на длъжност „работник риболов“. Съгласно
вътрешните правила за работна заплата, трудовото възнаграждение за месец август
2019г. следвало да се изплати на лицето до 30.09.2019г.
Касационният състав намира за необходимо да отбележи, че
възраженията, изложени в касационната жалба са идентични с тези отправени с
жалбата пред първоинстанционния съд. При разглеждане на наказателното
постановление съдът е разгледал тези възражения, като подробно и всестранно е
изложил съображения относно тяхната основателност. Мотивите на районния съд се
споделят напълно от касационния състав.
Правилно
с НП е приета за приложима бланкетната норма на чл.414 ал.1 от КТ, според която
работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън
правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не
подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в
размер от 1500 до 15 000лв. Правилно е приета за приложима и нормата на чл.128
т.2 от КТ, съгласно която работодателят е длъжен в установените срокове да
плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. В процесния
случай привлеченото към отговорност лице има качество на работодател и в
установения срок не е изплатило уговореното (начислено) трудовото
възнаграждение на работника си В.П.за м.август 2019г. С това бездействие
жалбоподателят е нарушил разпоредбите на трудовото законодателство и е
осъществил визирания в наказателното постановление състав на административно
нарушение.
Оплакването
на касатора, че в НП не е ясно посочена датата на нарушението е неоснователно.
В текста на постановлението ясно е посочено, че задължението за плащане на
трудовото възнаграждение е следвало да бъде изпълнено до края на м.септември,
т.е. на първи октомври 2019г. състава на нарушението, при липса на плащане, е
бил осъществен.
Неоснователно
е и оплакването, че в НП не е посочено мястото на извършване на нарушението. Посочено
е в обстоятелствената част мястото на работа в гр.Черноморец, което съгласно
чл.270 от КТ е мястото за заплащане на трудовото възнаграждение, съответно и
мястото, където е реализирано бездействието на работодателя.
Непосочването
на индивидуализиращите белези на трудовия договор с работника П., сочено от
жалбоподателя, не води в конкретния случай до незаконосъобразност на
наказателното постановление. Индивидуализацията на трудовия договор се извършва
с цел установяване по безспорен начин на налично трудово правоотношение,
съответно и качеството „работодател“ на привлеченото към отговорност лице. В
процесния случай тези факти са доказани от събраните доказателства и от тази
гледна точка не е била налице доказателствена необходимост от индивидуализация
на трудов договор. Размера на неплатеното трудово възнаграждение е установен от
записванията, които сам работодателя е извършил, като го е начислил и посочил
като дължимо.
Възраженията
на касатора, свързани с неоказано съдействие от страна на работника за
изпълнение на задължението на работодателя за плащане на трудовото
възнаграждение, са несъстоятелни. Дори такова съдействие да е било необходимо и
да не е получено, работодателят е следвало да заплати трудовото възнаграждение
при условията на чл.270 от КТ, а при липса на такава възможност – да се
освободи от задължението си при условията на забава на кредитора. В
противоречие със закона е доводът на касатора, че от страна на работника следва
да е налице покана за плащане, тъй като задължението по чл.128 т.2 от КТ е
срочно.
Неоснователни
са доводите на касатора за несъставомерност по чл.414 ал.1 от КТ на
неизпълнението за плащане на трудовото възнаграждение в срок. Настина вземането
за трудово възнаграждение има частноправен характер, но поради обществената
значимост на уредените отношения и неравноправното положение на страните по
трудовоправното отношение, законодателят, чрез посочената норма, е въвел
допълнителна гаранция за надлежното развитие на отношенията, скрепявайки
неизпълнението с административнонаказателна санкция. Затова цитираната от
касатора обща разпоредба на чл.83 от ЗАНН в случая е неприложима.
Неоснователно
е и оплакването на касатора, че при наличието на едно неизпълнение спрямо
няколко работника са били издадени множество наказателни постановления, с които
(според работодателя) са били наложени множество санкции за едно и също
нарушение. Всяко неизпълнение на задължение за заплащане на трудово
възнаграждение при посочените по-горе условия, е самостоятелно административно
нарушение и липса законово основание да се приеме обратното. В тази връзка
касаторът сочи едно неизпълнение на предписание за заплащане на
възнагражденията на множество работници, но следва да се отбележи, че лицето не
е привлечено към отговорност за неизпълнение на предписание, дадено му от
контролните органи, аз за неизпълнение на задължение за заплащане на трудово
възнаграждение.
Неоснователни
са и доводите на касатора за маловажност на случая и наличие на предпоставките
за приложимост на чл.415в от КТ, съответно и на чл.28 от ЗАНН. Настоящото
инстанция напълно споделя изложените в тази насока мотиви в първоинстанционното
съдебно решение и на основание чл.221 ал.2 от АПК препраща към тях.
Жалбата е неоснователна, поради което на основание чл.221
ал.2 АПК обжалваното съдебно решение следва да се остави в сила.
По повод направеното искане и на основание чл.143 ал.4 от АПК касаторът следва да заплати на ответника по касация 100лв. разноски по делото.
Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 312/06.03.2020г.
по АНД № 370/2020г. на Районен съд Бургас.
ОСЪЖДА Бългериън Уайт
Шелс ООД с ЕИК:*********, гр.Пловдив, със съдебен адрес ***, да заплати на дирекция
„Инспекция по труда“ гр.Бургас 100лв. разноски по делото.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.