Р Е Ш Е Н И Е № 64
гр.Кюстендил, 31.03.2021год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд -
Кюстендил, в открито съдебно заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
НИКОЛЕТА
КАРАМФИЛОВА
при секретаря Светла Кърлова и с
участието на прокурора Йордан Г., като разгледа докладваното от съдия Стойчева
КАНД № 63 по описа за 2021год., за да сe произнесе, взе предвид:
Производството е по реда
на чл.63 ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. от АПК.
Н.Г.Н. ***, е подал касационна жалба срещу
решение № 260013 от 15.01.2021г. на Районен съд – Дупница по НАХД № 995/2020г, с
което е потвърден електронен фиш серия К, № 3423195
издаден от ОД на МВР-Кюстендил. Изложени са доводи за неправилност на съдебния акт
поради допуснати нарушения на материалния
закон - касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Оспорват се
правните изводи на въззивния съд за доказаност на административното нарушение
като се възразява срещу правната
възможност нарушенията на правилата за движение по пътищата, да се установяват и заснемат с мобилно
техническо средство, като наказанията се налагат с електронен фиш. Възразява се
срещу процедурата по установяване на нарушението, като се твърди, че протоколът
по чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532/2015г. няма нормативно предвиденото съдържание. Наведени са оплаквания за нарушения на
процедурата по съставяне на електронния
фиш първоначално на собственика на процесния автомобил, който не е
правоспособен водач, както и на реда за връчване на издадения ЕФ. Прави се
искане за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на друго за отмяна
на електронния фиш.
Ответникът – ОД на МВР – Кюстендил,
не изразява становище по касационната
жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура
- Кюстендил дава заключение за неоснователност на касационната жалба, като
счита решението на въззивната инстанция за правилно.
Административният съд,
извършвайки преценка на доказателствата по делото, на касационните основания и на доводите на страните, както и след служебна проверка на атакувания съдебен акт на осн.чл.218,
ал.2 от АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от страна с право на
касационно оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на
чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК и отговаря на изискванията за форма и
съдържание по чл.212 от АПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, касационната жалба се приема
за неоснователна.
Предмет на касационно
оспорване е решение на районния съд, с което е потвърден електронен фиш серия К, № 3423195, издаден от ОД на МВР-Кюстендил за налагане на
касатора на административно
наказание “глоба” в размер на 50,00 лв. на осн. чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП
във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП.
От
фактическата страна на спора съдът е приел за установено, че на 29.07.2019год. в 14,11 часа с техническо средство за измерване – мобилна система за видеоконтрол TFR-1М с № 0627КЛ.5272, е
заснето движение на лек автомобил “***“ с рег. № ***в с. Мало село, община Бобов дол,
на ТП ІІІ-623, км. 4+700, в посока гр. Бобов
дол, със скорост от 67 км/ч. при
ограничение на скоростта за населено място от 50 км/ч.
В производството пред ДРС от наказващия орган са
представени писмени доказателства, от които се установява, че административното
нарушение е установено със мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на
правилата за движение тип TFR-1М, която е от одобрен тип съгласно Удостоверение № 10.02.4835 на БИМ;
технически годна е за експлоатация, видно от
Протокол от
проверка № 3-21-19/25.06.2019г. и е монтирана в служебен
автомобил с рег. № КН 1363АТ, видно от протокол за използване на АТСС.
Към електронния фиш е приложен
клип /снимка/ от паметта на използваното техническо средство, в който се съдържат
данни за датата, мястото, регистрационния номер на МПС и стойностите на
разрешената, установената и наказуема скорост /при отчетен 3 км/ч толеранс/,
които са идентични с посочените в оспорения фиш. Нарушителят е посочен от собственика на автомобила С.А.А, с декларация по чл.188, ал.1 от ЗДвП от 20.02.2020г. , в която сочи, че МПС се
ползва и управлява от Н.Г.Н. – нейн син. Предвид горното, първоначално
издадения ЕФ на собственика на
автомобила е анулиран на 27.02.2020г. и е издаден оспорения ЕФ. Върху същият е налице
отбелязване за връчването му на нарушителя на 04.09.2020г., което не е надлежно удостоверено с имената и подписа на извършилото го лице.
Във връзка с използването
на мобилното техническо средство е
съставен Протокол рег. № 245р-6296 от 30.07.2019г. на основание чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532/2015г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи
за контрол на правилата за движение по пътищата /Наредбата/. Видно от същия,
обективираните в него данни са от работата на АТСС, монтирано в служебен
автомобил с рег. № КН 1363АТ, с което е извършен контрол на движението на МПС в
с. Мало село, община Бобов дол, ТП ІІІ-623, км. 4+700, за времето от 13,00ч. до 15,30ч. на 29.07.2019г.
При изложените фактически обстоятелства,
районният съд потвърждава електронния фиш по съображения за законосъобразност.
Приема се, че оспореният фиш е издаден при спазване на правилата по чл.189,
ал.4 от ЗДвП и Наредба № 8121з-532/2015г., има изискуемото съдържание, а
приложеният към него клип като
веществено доказателствено средство по см. на чл.189, ал.15 от ЗДвП
установява по безспорен начин извършването на релевираното нарушение, за
което на нарушителя е наложено
предвиденото в закона наказание.
В пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2
от АПК и във връзка с релевираните от жалбоподателя касационни основания съдът
намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо като постановено от
компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима въззивна жалба.
Преценката за съответствието с материалния закон на оспореното решение,
обосновава следните изводи:
Въззивното решение
е правилно, поради което и на осн. чл.221, ал.2 от АПК следва да се остави в
сила. Правните изводи на районния съд са съобразени с доказателствата по делото
и приложимите нормативни разпоредби. Съдът е изпълнил задълженията си по чл.13,
ал.1; чл.14, ал.1 и чл.107, ал.2 от НПК
за пълно и обективно изследване на всички обстоятелства по правния спор като е
събрал относимите за тях доказателствени средства; надлежно е обсъдил и анализирал фактите от
значение за спорното право и е извел обосновани изводи, които се възприемат изцяло от касационната инстанция. Атакуваният съдебен акт е постановен при
спазване на съдопроизводствените правила. Поддържаните в жалбата твърдения за
нарушения на материалния закон, съставляващи касационни основания по чл.348,
ал.1, т.1 от НПК, са неоснователни.
Обосновани от доказателствата и законосъобразни с оглед приложимия закон са
решаващите правни изводи на районния съд за съставомерност и доказаност на
релевирано деяние. От установената от районния съд фактическа обстановка по
нарушението е видно, че същото е установено и заснето с мобилна система за видеоконтрол на
нарушенията на привилата за движение. С изменението на Закона за движението по
пътищата, обн. в ДВ бр.54/05.07.2017г., се предвиди възможност за издаване на
електронен фиш в отсъствие на контролен орган и нарушител, за налагане на административни наказания за
допуснати нарушения на правилата за движение по пътищата, установени и заснети
с автоматизирано техническо средство или система, включително мобилно. Горното
произтича от тълкуването на разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП в контекста на
легалната дефиниция по §6, т.65 от ДР на ЗДвП, според която автоматизираните
технически средства или системи са уреди за контрол, работещи самостоятелно или
взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които
установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на
контролен орган и могат да бъдат: стационарни - прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган
или мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на
участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган,
който поставя начало и край на работния процес. Следва, че към датата на
процесното деяние, нарушенията на правилата за движение по пътищата могат да се
установяват и заснемат с мобилно техническо средство, като наказанията се
налагат с електронен фиш. В този смисъл решаващите изводи на районния съд са
съответни на материалноправните норми на специалния закон в относимата към
датата на деянието редакция, както и на представените по делото
доказателства.
С оглед на горното, обосновано и правилно въззивната инстанция е приела, че
административното
нарушение е доказано от веществените доказателствени средства по чл.189, ал.15 от ЗДвП. Приложеният
по делото клип /снимка/ № 5272 от
паметта на използваното техническо средство, съдържа
предвидените в закона реквизити, които сочат на движение в населено място със
скорост, чиято стойност надвишава разрешената
такава по чл.21, ал.1 от ЗДвП, т.е. установява
съставомерното деяние по чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП, за санкциониране на
което е издаден оспореният ЕФ.
По възраженията на касатора е необходимо да се посочи следното:
Субектът на нарушението е установен съгласно правилото на чл.189, ал.5,
предл.3 от ЗДвП въз основа на данните в
декларацията по чл.188, ал.1 от ЗДвП, депозирана от собственика на управлявания
автомобил. Дали последният е
правоспособен водач или не, е неотносимо към законосъобразността на ЕФ обстоятелство,
доколкото в случая е ангажирана отговорността на водача на МПС,
посочен от собственика с надлежна декларация. Предвиденият от законодателя
способ за установяване на нарушителя в процесната хипотеза е специален и
изключва необходимостта от допълнителни действия на контролните органи за
неговото издирване и идентифициране, както неоснователно сочи касаторът.
Обратно на поддържаните в жалбата
доводи, съдът констатира съдържание на съставения Протокол за
използване на АТСС с рег. № 245р-6296/30.07.2019г. 162/24.10.2018г., съответстващо на изискванията на утвърдения образец – приложение към чл.10, ал.1 и ал.3 от Наредбата. В същия са
посочени
времето
на работа,
местонахождението и разположението на
системата за видеоконтрол, мястото и посоката на движение на контролираните МПС,
режима на работа на уреда. Нарушителят не е оспорил
изготвения Протокол - приложение към
чл.10 от Наредбата, поради което същият като официален свидетелстващ
документ се полза с материална
доказателствена сила и удостоверените с него обстоятелства следва да се приемат за доказани, вкл.
местоположението на процесния пътен участък в урбанизирана територия. Последното
обстоятелство обосновава квалификацията на деянието като нарушение по чл.21,
ал.1 от ЗДвП вр. с чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП и пътен знак, въвеждащ ограничение
на скоростта в населеното място не е необходим, т.е. такъв липсва, както надлежно е отбелязано в
протокола. От друга страна, доколкото използваното АТСС е монтирано в
позициониран полицейски автомобил, а не в движещ се такъв, то се явява
неприложимо изискването по чл.10, ал.2 от Наредбата за означаване началото и края на контролирания
участък. Относно липсващите данни в
протокола за мястото за съхраняване на информацията от уреда, съдът счита, че се
касае за реквизит от съдържанието му, който в случая е несъществен, тъй като към преписката е
приложен клип /снимка/
от паметта на използваното техническо средство, с оглед на което не се налага
изискване на допълнителни данни от паметта на същото, респ. не се налага
търсене на архива на съхраняваната информация.
Неоснователно касаторът поддържа оплаквания за нарушено право на
достъп до съд вследствие на незаконосъобразна процедура по връчване на
издадения срещу него ЕФ. Последният не
е ненадлежно връчен на нарушителя, който обаче е реализирал правото си да го оспори по съдебен ред, с оглед на
което липсва нарушение на чл.6, ал.1 от ЕКПЧ.
Предвид изложеното, ЕФ е законосъобразен, а оспореното решение за
потвърждаването му се приема за правилно.
Дължимо е решение на осн. чл.221,
ал.2 от АПК за оставяне в сила на обжалвания съдебен акт.
Водим от горното, Административният съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА решение № 260013 от 15.01.2021г.
на Районен съд – Дупница,
постановено по НАХД № 995/2020год.
Решението не може да се обжалва.
Решението да се съобщи на
страните чрез изпращане на преписи от същото.
Председател: Членове: 1. 2.