РЕШЕНИЕ
гр.София,
22.04.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 26-ти с-в,
в открито заседание на девети март две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
Съдия Вергиния Мичева-Русева
при секретаря Кирилка Илиева като
разгледа докладваното от съдията гр. д. № 10989 по описа за 2018 година и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.79
от ЗЗД, предявен евентуално и на основание чл.59 от ЗЗД.
Ищцата И.Ж.С. *** твърди, че е наследник
на своята майка Й.В. С., починала на 11.01.2011г. Приживе, като собственик на „О.“
ЕООД майката на ищцата сключила договор за абонаментно правно обслужване с А.Д.„О.М.“,
представлявано от ответника. Последният бил длъжен да осъществи юридическо
консултиране за срок от 1 година срещу възнаграждение от 30 000 щ.д. Сочи,
че въпреки изплатеното възнаграждение ответникът не изпълнил задълженията си по
договора, вкл. и не се ангажирал с проблемите, възникнали при закупуване на
жилище в гр.София. Ищцата сочи, че поради пропуските на ответника по изпълнение
на договорните му задължения тя е претърпяла накърняване на нейните права и
законни интереси. Твърди, че по съвет на ответника през 1995г. ищцата закупила
апартамент в гр.София, но го записала на името на фиктивно лице Г.Й.Г., която
след това го продала на други лица. За това ищцата не знаела и изпращала пари
от чужбина за обзавеждането и поддръжката му. Ищцата твърди, че тя не е
получила цената от продажбата на апартамента. Счита, че ответника следва да й
възстанови платената сума по договора за абонаментно обслужване в размер на
30 000щ.д., ведно със законната лихва от датата на прекратяване на
договора, когато е изтекъл 1 годишния му срок. Евентуално, претендира връщане
на сумата на основание неоснователно обогатяване по чл.59 от ЗЗД. Моли съда да
уважи предявения от нея иск.
Ответникът О.М.,***, оспорва предявения
иск по допустимост и по основателност. Счита, че ищцата предявява чуждо право,
тъй като не е установено правоприемство с дружеството,
сключило договора с адв.М.. Отделно, посочва, че
искът е и неоснователен, тъй като не е установено неизпълнение на договора.
Прави възражение за изтекла давност на предявеното вземане. Договорът е сключен
преди повече от 22 години и вземането на ищцата, дори и да е съществувало, се е
погасило по давност. Моли съда да прекрати производството по предявения срещу
него иск като недопустим, а ако го намери за допустим, да го отхвърли като
неоснователен.
За да се произнесе, съдът установи
следното от фактическа страна:
Ищцата И.Ж.С. е наследник на своята майкаЙ.В. С., починала на 11.01.2011г. Освен ищцата,Й.С.
има и други наследници, други две дъщери С.Ж.Р.и В.Ж.С..
ПриживеЙ.В.
С. е била едноличен собственик на ЕООД с фирма „О.“ със седалище в гр.София,
регистрирана с решение от 2.02.1995г. по ф.д.№ 1651/95г. на СГС.
На 01.02.1995г. „О.“ ЕООД ,
представлявано от едноличния собственикЙ.С. е
сключило с А.Д.„О.М.“ ЕООД договор за юридическо консултиране, изготвяне на
договори, посредническа дейност и воденето на съдебни дела за срок от 1 година
от датата на сключване на договора, срещу възнаграждение в размер на
30 000щ.д. Ответникът не оспорва, че е получил тази сума.
Ищцата е била упълномощена от майка сиЙ.С., в качеството й на едноличен собственик на „О.“ ЕООД
с универсално пълномощно да представлява „О.“ ЕООД.
Представени са нотариални актове и
постановления на прокуратурата по повод жалби на ищцата за закупен апартамент в
гр.София на името на трето лице, но чиято цена е заплатена от ищцата, и която
цена при продажбата на имота по-късно, ищцата не получила. В исковата молба
ищцата твърди, че ответникът не е изпълнил задълженията си по договора за
абонаментно правно обслужване с „О.“ ЕООД и й е дал погрешен съвет да закупи
имота на името на трето лице, което в последствие я е измамило, тъй като не й е
предало продажната цена на апартамента.
Въз основа на така възприетата
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
По предявения иск по чл.79 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на този текст ако длъжникът не изпълни точно задължението
си, кредиторът има право да иска изпълнението, заедно с обезщетение за забава
или да иска обезщетение за неизпълнение.
Ищцата твърди, че ответникът не е
изпълнил задълженията си по сключения между него и „О.“ ЕООД договор за
абонаментно правно обслужване от 1.02.1995г. Твърди също, че тя е подписала
договора като пълномощник на своята майка, едноличния собственик на дружеството
и че тя е предоставила на ответника сумата от 30 000щ.д.
В представения договор за абонаментно
правно обслужване от 1.02.1995г. не е отразено ищцата И.Ж.С. да е действала
като пълномощник на възложителя и да го е подписала, но се установява, че
ищцата е представлявала „О.“ ЕООД , тъй като е била упълномощена за това
от едноличния собственик на това
дружество.
При извършената служебна проверка досежно правосубектността на „О.“
ЕООД се установи, че това дружество, регистрирано през 1995г. и вписано в регистъра на търговските
дружества при СГС, не е пререгистрирано
по ЗТР и не е вписано в Търговския регистър. По фирменото дело на дружеството в
Търговско отделение на СГС е отбелязано, че същото е заличено по силата на пар.5г ал.4 от ПЗР на ЗТР, считано от 31.01.2017г. Дали
дружеството е прекратено със смъртта на собственикаЙ.С.
на основание чл.157 от ГПК /няма данни наследниците на едноличния собственик на
капитала на дружеството да са продължили дейността/ или е заличено на
31.01.2017г. в случая е без значение. Дружеството не съществува към датата на
предявяване на иска / 13.08.2018г./, не е носител на права и не може валидно да
упражнява същите, поради което и ищцата не би могла, като представител на дружеството,
да предявява иск от негово име. Отделно, пълномощното, предоставено й от
едноличния собственик на капитала на дружеството да го представлява, се е
прекратило със смъртта на упълномощителя през 2011г.
Като наследник на едноличния собственик
на капитала на „О.“ ЕООД ищцата е наследила, заедно с двете си сестри,
дружествения дял на своята майка на основание чл.129 ал.1 от ТЗ. С наследяване
на дружествен дял не се придобива членство в дружеството, респ. не е възможно и
да се представлява дружеството. Ищцата разполага единствено с правото й на
вземане за изплащане стойността на дружествения дял на наследодателя съобразно
правата й по Закона за наследството. За да може да представлява „О.“ ЕООД след
смъртта на майка си, ищцата е следвало да бъде приета за съдружник от Общото
събрание на дружеството по реда на чл.122 от ТЗ, след което и за управител на
същото. Това не се е случило. Ищцата не разполага с правото да предявява иск за
събиране на вземанията на дружеството. Ето защо претенцията й да търси
договорна отговорност от ответника е неоснователна и следва да се отхвърли.
По предявения евентуален иск по чл.59 от ЗЗД. Съгласно този текст всеки, който се е обогатил без основание за сметка на
другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на
обедняването. Претендираното право по чл. 59 ЗЗД
предполага наличието на следните предпоставки : обедняване на ищеца;
обогатяване на ответника без основание за това; връзка между обогатяването и
обедняването /която не е пряка/, при което за обеднелия възниква право на
обезщетение.
По делото не се спори, че ищцата е
предоставила на ответника сумата 30 000 щ.д. В исковата молба тя твърди,
че е била ангажирала ответника като адвокат, който да й предостави правна
консултация във връзка със закупуване на жилище в гр.София. Ответникът я
посъветвал вместо ищцата, като купувач да бъде вписано трето лице. Когато
ищцата решила да продаде имота, тя не получила цената му. Заради погрешния
съвет на ответника, ищцата е претърпяла вреди в размер равен на продажната цена
на апартамента. Претендира сумата, която е заплатила на ответника за
предоставянето на този правен съвет.
Ответникът оспорва тези твърдения.
Представените от ищцата постановления ,
които не са оспорени от ответника и представляват официален документ по см. на
чл.179 от ГПК – постановление от 10.05.2014г. на СРП по пр.пр.
№ 46220/13г., постановление от 29.11.2013г. на СГП по пр.пр.№
8450/13г. и постановление от 7.08.2014г. на СГП по пр.пр.№
8450/13г. установяват, че действително, по повод жалби на ищцата , е
установено, че с нот.акт №137, т.ХХХІ, дело № 6091/95г. лицето Г.Й.Г.е
закупило апартамент №10 в ж.к.******за сумата 161 000лв. При снемане на
обясненията на Г.същата е признала пред прокурора, че познава И.С., сега ищца,
и че по настояване на С. тя е била вписана като собственик на жилището, като С.
платила цената. Това се наложило заради водени от ищцата съдебни дела по това
време. През 1997г. жилището било продадено. По настояване на ищцата Г.Г.упълномощила Н.Г.М.да продаде жилището. При проверката
прокуратурата е установила, че действително жилището е било продадена на
25.04.1997г. с нот. акт № 65, т. XLIХ, дело № 9452/97г. на Нотариус Д.Д.от Г.Г.на други физически лица. При продажбата Г.е била
упълномощила Н.М.с пълномощно № 2316/04.04.1997г. При
снемане обясненията на Н.М.същият е заявил пред прокуратурата, че предал сумата
от продажбата на апартамента на майката на ищцата –Й.В. С. и че по него време И.С.
е била в Германия.
Ищцата не ангажира доказателства, че
именно ответника й е дал правен съвет да закупи жилището при условията, при
които това е била извършено. Но дори и това да се е случило – аргумент в тази
насока е обстоятелството , че жилището е закупено през 1995г., когато е
действал и договора за абонаментно обслужване с ответника и когато с оглед
естеството на този договор страните са поддържали контакти, липсват
доказателства, че ищцата не е получила цената от продажбата на жилището и че
това е в резултат на правния съвет на ответника. Дори обаче да се приеме, че Г.Г.и Н.М.не са дали верни показания пред прокурора, респ. че
парите от продажбата на жилището не са били предадени на ищцата или на нейната
майка, и това е в резултат на погрешен правен съвет , даден от ответника, то от
1997г. /когато ищцата е усетила финансово последиците от погрешния правен
съвет/ до предявяване на иска през 2018г. са минали повече от 5г. /минали са
21г./, с което претенцията на ищцата срещу ответника се е погасила по давност
на основание чл.110 от ЗЗД. Такова възражение ответникът е направил изрично в
отговора на исковата молба. Ето защо претенцията на ищцата срещу ответника е
неоснователна и на основание чл.59 от ЗЗД.
Предявения от нея иск следва да се
отхвърли.
Страните не претендират разноски.
На ищцата е предоставена правна помощ по
реда на ЗПрП. Тъй като претенцията й е неоснователна,
разноските следва да останат в тежест на държавния бюджет, респ. НБПрП, арг. от чл.78 ал.7 от ГПК.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен предявения от И.Ж.С. ***, ЕГН ********** срещу О.М. Л., ЕГН **********,*** иск за заплащане
на сумата 30 000щ.д., ведно със законната лихва от 1.02.1996г. до
окончателното изплащане, на основание чл.79 от ЗЗД поради неизпълнен договор за
абонаментно-правно обслужване от 1.02.1995г., евентуално на основание чл.59 от ЗЗД поради неоснователно обогатяване.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Софийски апелативен съд в 2 седмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия: