Р Е
Ш Е Н
И Е № 55
гр. Видин 07.12.2016 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Видинският окръжен съд наказателно отделение, първи състав в публично заседение на седми декември, през две хиляди
и шестнадесета година, в състав:
Председател: И.И.
Членове: Л.Л.
Р.Д.
при секретаря А.А.
и в присъствието на прокурора М.К. ,
като разгледа докладваното от СЪДИЯТА Д. ЧНД №327 по описа за 2016 год. и за да се произнесе
съобрази следното:
Производството
е по искане на Районен съд М., ул.“*******, град М. *******, Република Германия, за признаване и изпълнение на
решение, постановено от същия районен съд срещу лицето В.М.Б., ЕГН **********, роден
на *** ***, с последен известен адрес ***, Република България, постъпило в
Окръжен съд с вх.№**********година.
Съдът,
се запозна с представеното Решение за
постановяване на финансова санкция, визирано в Удостоверение по чл.4 от Рамково
решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансовите санкции, издадено въз
основа на Решение №******* на съд в
решаващата страна въз основа на наказуемо деяние по национален закон,
постановено на 14.12.2015г. и влязло в сила на 19.05.2016г., с което паричната сума, която е наложена за
осъждане за престъпление е 900/деветстотин/ евро, както и парични суми за
разходите по съдебно и административното решение, които са 77/седемдесет и
седем/евро.
Решението е постановено затова,
че за извършени плащания, осъденият е представил ЕС-карта по време на всички
деяния – на 16.12.2014г., 17.12.2014г., 03.02.2015г., 04.02.2015г. и
27.03.2015г. в град З.К.. Във връзка с деяния 1/ и 2/ осъдения подписва
пълномощно, с което разрешава да се извършват вземания от банкова сметка *******.
Във връзка с деяния 3/ и 4/ оскъденият подписва пълномощно, с което се
разрешава да се извършват вземания от банкова сметка ***, а във връзка с деяние
5/ - от банкова сметка ***. При това
осъденият конклудентно посочва противно
на истината, че банковите сметки ще разполагат с достатъчно покритие при
представяне на съответното им задължаване. Доверявайки се на правилността на
посочените данни както и на правилното попълване на договора, на осъдения са му били връчени закупените стоки. Според
предварителното намерение да се обогати осъденият е взел стоките, въпреки че
задължената банкова сметка ***, както му е било известно. Задължаването на
сметката следователно не е било извършено от страна на банката. Тези деяния се санкционират по реда на
чл.263/измама/, чл.53, чл.54 от Наказателния кодекс на Република Германия.
Иска
се признаване и изпълнение на чуждо
решение, постановено от друга държава – членка на Европейския съюз, за налагане
на финансови санкции.
В проведеното пред настоящата
инстанция съдебно заседание, представителят на Окръжна прокуратура – Видин моли решението на германския
орган, постановил решението за плащане
на финансовата санкция да бъде признато и допуснато неговото изпълнение.
В съдебното заседание засегнатото
лице В.М.Б., се явява лично и е заявил, че
знае за какво е чуждото решение и обяснява, че пазарувал докато чакал да
започне работа, което не станало, попаднал в неподходяща компания и подписал пълномощните без да е наясно с
последиците. Изразява заинтересованост
как да изплати задълженията си на разсрочено плащане.
Съдът, след като се запозна
с представеното Решение за постановяване
на финансова санкция, визирано в Удостоверение по чл.4 от Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансовите санкции, издадено
въз основа на Решение №2020 Js 53884/15 12Cs на Районен съд М., ул.“*******“***,
*******, Република Германия постановено
на 14.12.2015г. и влязло в сила на 19.05.2016г., с което е наложена финансова
санкция на засегнатото лице, за това, че същият е представил за извършени
плащания ЕС-карта по време на всички
деяния – на 16.12.2014г., 17.12.2014г., 03.02.2015г., 04.02.2015г. и
27.03.2015г. в град З.К.. Във връзка с деяния 1/ и 2/ осъдения подписва
пълномощно, с което разрешава да се извършват вземания от банкова сметка ***.
Във връзка с деяния 3/ и 4/ оскъденият подписва пълномощно, с което се
разрешава да се извършват вземания от банкова сметка ***, а във връзка с деяние
5/ - от банкова сметка ***. При това
осъденият конклудентно посочва противно
на истината, че банковите сметки ще разполагат с достатъчно покритие при
представяне на съответното им задължаване. Доверявайки се на правилността на
посочените данни както и на правилното попълване на договора, на осъдения са му били връчени закупените стоки. Според
предварителното намерение да се обогати осъденият е взел стоките, въпреки че
задължената банкова сметка ***, както му е било известно. Задължаването на
сметката следователно не е било извършено от страна на банката.Тези деяния се санкционират по реда на
чл.263/измама/, чл.53, чл.54 от Наказателния кодекс на Република Германия.
Решението за
постановяване на финансова санкция е на държава – членка на Европейския съюз – Република
Германия и се отнася за деяние, което
съставлява престъпление по българското
законодателство, респективно – чл.209, ал.1 от Наказателия кодекс, съгласно който, който с цел да набави за себе си или другиго
имотна облага поддържа у някого заблуждение и с това причини нему или другиму
имотна облага, се наказва с лишаване от свобода за срок от една до шест години.
Тъй
като засегнатото лице е с постоянно местоживеене на територията на Видинска
област /съдебен район на Окръжен съд - Видин/, то Окръжен съд – Видин е
компетентен да разгледа Решението съгласно чл.31 от ЗПИИРКОРНФС.
Засегнатото
лице се явява лично в първото съдебно заседание, и не пожела да се
защитава от адвокат или служебен защитник. Същевременно обясни подробно
механизма на извършеното нарушение и заяви категорично, че желае да заплати
финансовата санкция в нейната равностойност в български лева.
Съдът
установи следното: Решението се отнася за деяние, което е извършено на
територията на издаващата държава и не попада под юрисдикцията на българските съдилища. Представеното
удостоверение е пълно и визира
конкретиката на Удостоверение №4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на
Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансовите санкции, издадено
въз основа на Решение №2020 Js 53884/15 12Cs на Районен съд М., ул.“********,
град М. *****, Република Германия, за прилагане
на финансова санкция. Липсват данни, че срещу осъденото лице за същото деяние в
Република България или в друга държава, различна от издаващата и от
изпълняващата, е постановено и приведено
в изпълнение решение за налагане на
финансови санкции. Изпълнението на решението не е с изтекла давност по
българското законодателство и решението не се отнася за деяние, подсъдно на български съд. Не е налице имунитет или приливегия по българското
законодателство, които да правят изпълнението на решението недопустимо.
Решението не се отнася за деяния, които: 1. по българското законодателство се
счита за извършени изцяло или отчасти на
територията на Република България; и 2. Са били извършени извън
територията на издаващата държава и българското законодателство и не позволява предприемане на наказателно производство по
отношение на такива деяния.
Съдът
констатира, че наложената финансова санкция е не по-малка от 70 евро или левовота
равностойност на тази сума. В разглеждания
казус наложената финансова санкция възлиза в общ размер 977/деветстотинседемдесет
и седем/евро, равностойността на които към 14.12.2015г. в български лева е 1910.35/хиляда
деветстотин и десет лева и тридесет и пет/лева. Решението се отнася за деяние,
което съставлява престъпление и конкретно според българското законодателство –
престъпление по чл.209 ал.1 от НК. Решението е било постановено срещу
физическо лице, което по българското
законодателство поради възрастта си носи наказателна и административно
наказателна отговорност, подлежи на преследване за деянието, което обосновава
решението. Видно от представеното удостоверение съответното лице е било
уведомено относно правото си да обжалва решението и за сроковете за обжалване.
Не
са налице основанията, при което може да се откаже признаване и изпълнение.
Предвид
изложеното, съдът намира, че Удостоверението съдържа всички елементи, посочени
в ЗПИИРКОРНФС. Представеният акт следва да бъде признат и да бъде изпълнен. Тъй
като наложената финансова санкция е определена в евро, съгласно чл.32, ал.1,
във вр. с чл.16, ал.6 от ЗПИИРКОРНФС, следва да се определи равностойността й в
български лева по курса на БНБ за деня
на постановяване на Решението за финансова санкция. Настоящото решение е постановено
на 14.12.2015година. Служебно известно на съда е, че на тази дата
равностойността на 977/деветстотин седемдесет и седем/евро, в български лева е
1910.35/хиляда деветстотин и десет лева и тридесет и пет/лева. Предвид изложеното, съдът приема, че са
налице условията за признаване и изпълнение на представеното Решение за
финансова санкция, поради което и на основание чл.32, ал.1 във вр. с чл.16,
ал.7 т.1 от ЗПИИРКОРНФС, следва да бъде признато и изпратено за изпълненине.
Водим
от горното, Видинският окръжен съд, наказателно отделение
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА И ДОПУСКА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ Решение №***** на Районен съд М., ул.“*******,
град М. ******, Република Германия, постановено на 14.12.2015г. и влязло в сила на
19.05.2016г., с което на В.М.Б., ЕГН **********, роден на *** ***, с последен
известен адрес ***, Република България, е наложена финансова санкция в размер
на 900/деветстотин/ евро, както и парични суми за разходите в размер на 77/седемдесет
и седем/евро, или общо в размер на 977/деветстотин седемдесет и седем/ евро,
равностойността на които в български лева към 14.12.2015г. е 1910.35/хиляда
деветстотин и десет лева и тридесет и пет/лева.
На
основание чл.36 във вр. с чл.22 от ЗПИИРКОРНФС, признатото решение да се
изпрати на Националната агенция за приходите, за изпълнение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и/или
протестиране в 7-дневен срок от днес пред
Софийски апелативен съд.
ОБЖАЛВАНЕТО
не спира изпълнението.
На
основание чл.38, ал.1 и ал.2 от ЗПИИРКОРНФС,
незабавно да бъде уведомен компетентния орган на
издаващата държава, като му се изпрати копие от настоящото решение, както и
копие от решението да се изпрати и на Министерството на правосъдието на
Република България.
На
основание чл.13 от ЗПИИРКОРНФС, разноските
по признаването и изпълнението на решения за конфискация или отнемане и решения
за налагане на финансови санкции на територията на Република България като
изпълняваща държава, се поемат от нея.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.