Р
Е Ш Е
Н И Е
№398 17.11.2023 год. град Стара Загора
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в закрито
заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета год. в
състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА
М. РУСЕВ
като
разгледа докладваното от съдия М. Русев адм. дело №375 по описа за 2023 год.,
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда
на чл.176 и следващите от Административнопроцесуалния
кодекс.
Образувано
е по касационни жалби от М.Д.И. *** и от Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ гр. София против Решение №9 от 13.01.2023 год., постановено по
адм. дело №317/2022 год. по описа на Административен съд – Стара Загора. С
оспореното, съдът е приел, че искът е основателен за периода от 24.01.2018 год.
до 01.09.2019 год., поради което е
присъдил и обезщетение в размер на 3 800.00 лв. В останалата си част, е
приел, че искът е неоснователен и недоказан за периода от 11.01.2018 год. до
23.01.2018 год. и за периода от 02.09.2019 г. до 12.05.2022 г.
С касационната жалба, подадена от М.Д.И., чрез
процесуалния му представител адв. В.С. е оспорено Решение №9 от 13.01.2023 год.,
постановено по адм. дело №317/2022 год. по описа на Административен съд – Стара
Загора, в частта, в която е отхвърлен иска на касатора против Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията” гр. София за заплащане на основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС на сумата над 3 800.00 лева до претендирания размер от 45 000.00 лв.
Претендираната сума представлява обезщетение за неимуществени вреди от
незаконосъобразни действия и бездействия на затворническата администрация, за
периода 02.09.2019 год. – 12.05.2022 год. и представляваща неимуществени вреди,
претърпени от И.. В жалбата се сочи, че решението е неправилно, тъй като
твърденията му са били доказани от събраните писмени и гласни доказателства.
Факта, че се пръскало редовно против дървеници и гризачи доказвало, че тях
постоянно ги има. Условията в ареста и Затвора са ноторни от докладите на
омбудсмана и от практиката на Административен съд Стара Загора, както и от
практиката на ЕСПЧ. Многократно био доказвано какви са условията пред
Административен съд Пловдив и пред ЕСПЧ, какви били условията в ареста и в
Затвора Пловдив. Моли при определянето на нетната площ да се ръководи съда от
пилотното решение „Нешков и други срещу България“, а при преценка на размера на
обезщетението от актуалната практика на ЕСПЧ.
По делото е постановено решение №345/18.10.2023
год., с което, се оставя в сила оспореното решение.
С молба вх.№5882 от 23.10.2023 год. М.Д.И., чрез
пълномощника си по делото адв. В.С. е поискал да се допълни решението, като се
присъдят и законните лихви върху уваженият размер. Твърди, че с касационната
жалба е поискал уважаване на целия предявен иск, а с исковата молба бил поискал
и законната лихва, като по този въпрос нямало произнасяне от касационната
инстанция.
Съгласно нормата на чл.176, ал.1 от АПК, когато не се е произнесъл по цялото оспорване, съдът по свой
почин или по искане на страна по делото, предявено в едномесечен срок,
постановява допълнително решение. От цитираната разпоредба следва, че
постановяване на допълнително решение е възможно тогава, когато съдът е
пропуснал да обективира част от формираната воля относно предмета на делото. В
разглеждания случай не са налице необходимите предпоставки за постановяване на
допълнително решение.
Според
правната теория непълно е решението, когато липсва формирана воля на съда
относно част от спорното право или по един от предметите на иска, или по
допълнителни искания, свързани с главния спорен предмет. В настоящия случай
съдът е разгледал целия предмет на спора и се е произнесъл по пълния, очертан
от касаторите предмет. Изложил е доводи за неоснователност на наведените
касационни оплаквания както от страна на М.Д.И., така и от страна на ГДИН.
При непълното
решение законът има предвид абсолютната липса на формирана в диспозитива на
съдебния акт воля на съда относно целия спорен предмет, въведен с фактите и
обстоятелствата, посочени в основанието на касационната жалба и от съдържанието
на претендираното право. За да е налице хипотеза на непълно решение, е
необходимо съдът да не се е произнесъл по цялото направено искане с което е бил
сезиран. Постановяването на допълнително решение предпоставя такава непълнота,
която може да се отстрани, без да се променя постановения вече правен резултат.
Не е налице непълно решение, когато съдът е отразил напълно формираната своя
воля.
В конкретния
случай съдът е оставил в сила оспореното решение, в което са отразени и мотиви
за правилност на присъденият размер на обезщетението. Ето защо като е оставил в
сила оспореното решение, съдът се е произнесъл по претендираният пълен размер
на обезщетението. Доколкото този размер е претендиран с първоначалната искова
молба и оспореното решение е отхвърлен иска за посочените периоди и за размер
над присъдената като обезщетение сума, то с оставянето в сила на решението де
факто е потвърден и отхвърления размер на търсеното обезщетението за разликата
между присъдената сума от 3 800.00 лв. до претендираната сума от 45 000.00
лв.. В касационното производство, при потвърждаване на цялото оспорено решение,
не се постановява втори диспозитив за отхвърляне на иска. В противен случай
биха били налице два диспозитива за отхвърляне на иска – един такъв с
първоинстанционното решение и втори такъв с касационното решение, който реално
би дублирал оспореното решение.
Що се отнася
до присъждането на законната лихва върху присъденото обезщетение, то настоящия
съдебен състав, намира, че искането е недопустимо. Действително такава е поискана
с исковата молба, с която е бил сезиран съда, но липсва произнасяне в тази
насока. В този случай, за ищеца М.Д.И. е съществувала правната възможност по
чл.176, ал.1 от АПК, да поиска допълването на решението в едномесечен срок от
уведомяването му за постановеното решение. Това не е сторено и така е
преклудирана процесуалната възможност за това. В проведеното касационно
производство се проверява само правилността на постановеното решение, но съдът
не може да допълва същото по реда на чл.176, ал.1 от АПК.
Съобразно изложеното, Старозагорският
административен съд,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба
с вх.№5882 от 23.10.2023 год. на М.Д.И., чрез пълномощника му по делото адв. В.С.
за допълване на Решение №344/18.10.2023 год., като неоснователна.
Решението
не подлежи на обжалване съгласно чл.285, ал.1 от ЗИНЗС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.