Решение по дело №375/2023 на Административен съд - Стара Загора

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                     

№398                                         17.11.2023 год.                  град Стара Загора

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Старозагорският административен съд, в закрито заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета год. в състав:

                                                                              

   Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

                                                                              Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

                                                                                          М. РУСЕВ

 

като разгледа докладваното от съдия М. Русев адм. дело №375 по описа за 2023 год., за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.176 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационни жалби от М.Д.И. *** и от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София против Решение №9 от 13.01.2023 год., постановено по адм. дело №317/2022 год. по описа на Административен съд – Стара Загора. С оспореното, съдът е приел, че искът е основателен за периода от 24.01.2018 год. до 01.09.2019 год.,  поради което е присъдил и обезщетение в размер на 3 800.00 лв. В останалата си част, е приел, че искът е неоснователен и недоказан за периода от 11.01.2018 год. до 23.01.2018 год. и за периода от 02.09.2019 г. до 12.05.2022 г.

С касационната жалба, подадена от М.Д.И., чрез процесуалния му представител адв. В.С. е оспорено Решение №9 от 13.01.2023 год., постановено по адм. дело №317/2022 год. по описа на Административен съд – Стара Загора, в частта, в която е отхвърлен иска на касатора против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” гр. София за заплащане на основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС на сумата над 3 800.00 лева до претендирания размер от 45 000.00 лв. Претендираната сума представлява обезщетение за неимуществени вреди от незаконосъобразни действия и бездействия на затворническата администрация, за периода 02.09.2019 год. – 12.05.2022 год. и представляваща неимуществени вреди, претърпени от И.. В жалбата се сочи, че решението е неправилно, тъй като твърденията му са били доказани от събраните писмени и гласни доказателства. Факта, че се пръскало редовно против дървеници и гризачи доказвало, че тях постоянно ги има. Условията в ареста и Затвора са ноторни от докладите на омбудсмана и от практиката на Административен съд Стара Загора, както и от практиката на ЕСПЧ. Многократно био доказвано какви са условията пред Административен съд Пловдив и пред ЕСПЧ, какви били условията в ареста и в Затвора Пловдив. Моли при определянето на нетната площ да се ръководи съда от пилотното решение „Нешков и други срещу България“, а при преценка на размера на обезщетението от актуалната практика на ЕСПЧ.

По делото е постановено решение №345/18.10.2023 год., с което, се оставя в сила оспореното решение.

С молба вх.№5882 от 23.10.2023 год. М.Д.И., чрез пълномощника си по делото адв. В.С. е поискал да се допълни решението, като се присъдят и законните лихви върху уваженият размер. Твърди, че с касационната жалба е поискал уважаване на целия предявен иск, а с исковата молба бил поискал и законната лихва, като по този въпрос нямало произнасяне от касационната инстанция.

Съгласно нормата на чл.176, ал.1 от АПК, когато не се е произнесъл по цялото оспорване, съдът по свой почин или по искане на страна по делото, предявено в едномесечен срок, постановява допълнително решение. От цитираната разпоредба следва, че постановяване на допълнително решение е възможно тогава, когато съдът е пропуснал да обективира част от формираната воля относно предмета на делото. В разглеждания случай не са налице необходимите предпоставки за постановяване на допълнително решение.

Според правната теория непълно е решението, когато липсва формирана воля на съда относно част от спорното право или по един от предметите на иска, или по допълнителни искания, свързани с главния спорен предмет. В настоящия случай съдът е разгледал целия предмет на спора и се е произнесъл по пълния, очертан от касаторите предмет. Изложил е доводи за неоснователност на наведените касационни оплаквания както от страна на М.Д.И., така и от страна на ГДИН.

При непълното решение законът има предвид абсолютната липса на формирана в диспозитива на съдебния акт воля на съда относно целия спорен предмет, въведен с фактите и обстоятелствата, посочени в основанието на касационната жалба и от съдържанието на претендираното право. За да е налице хипотеза на непълно решение, е необходимо съдът да не се е произнесъл по цялото направено искане с което е бил сезиран. Постановяването на допълнително решение предпоставя такава непълнота, която може да се отстрани, без да се променя постановения вече правен резултат. Не е налице непълно решение, когато съдът е отразил напълно формираната своя воля.

В конкретния случай съдът е оставил в сила оспореното решение, в което са отразени и мотиви за правилност на присъденият размер на обезщетението. Ето защо като е оставил в сила оспореното решение, съдът се е произнесъл по претендираният пълен размер на обезщетението. Доколкото този размер е претендиран с първоначалната искова молба и оспореното решение е отхвърлен иска за посочените периоди и за размер над присъдената като обезщетение сума, то с оставянето в сила на решението де факто е потвърден и отхвърления размер на търсеното обезщетението за разликата между присъдената сума от 3 800.00 лв. до претендираната сума от 45 000.00 лв.. В касационното производство, при потвърждаване на цялото оспорено решение, не се постановява втори диспозитив за отхвърляне на иска. В противен случай биха били налице два диспозитива за отхвърляне на иска – един такъв с първоинстанционното решение и втори такъв с касационното решение, който реално би дублирал оспореното решение.

Що се отнася до присъждането на законната лихва върху присъденото обезщетение, то настоящия съдебен състав, намира, че искането е недопустимо. Действително такава е поискана с исковата молба, с която е бил сезиран съда, но липсва произнасяне в тази насока. В този случай, за ищеца М.Д.И. е съществувала правната възможност по чл.176, ал.1 от АПК, да поиска допълването на решението в едномесечен срок от уведомяването му за постановеното решение. Това не е сторено и така е преклудирана процесуалната възможност за това. В проведеното касационно производство се проверява само правилността на постановеното решение, но съдът не може да допълва същото по реда на чл.176, ал.1 от АПК.

Съобразно изложеното, Старозагорският административен съд,

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх.№5882 от 23.10.2023 год. на М.Д.И., чрез пълномощника му по делото адв. В.С. за допълване на Решение №344/18.10.2023 год., като неоснователна.

Решението не подлежи на обжалване съгласно чл.285, ал.1 от ЗИНЗС.       

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

   

ЧЛЕНОВЕ:  1.

                      

    2.