Р Е Ш Е Н И Е
№351
гр. Велико Търново, 15.12.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, осми
състав, в
съдебно заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и двадесета година в
състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ДИАНА КОСТОВА
при участието на
секретаря П.И., изслуша докладваното от съдия Костова адм. дело №560 по описа за 2020
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145
от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 215 от Закона за
устройство на територията /ЗУТ/.
Образувано е по жалба на „Риъл Естейт Ентърпрайсис“ АД, гр.
София чрез ***М.Й.против Решение по т. 41 по Протокол №12 от заседание на
Великотърновски общински съвет от 27.08.2020 г., публикувано на 04.09.2020 г.,
с което не се приема Предложение на кмета на Община Велико Търново вх.
№672/14.08.2020 г. относно одобряването на задание и даване на разрешение за
изработване на ЧИ на Общия устройствен план /ОУП/ в обхват на ПИ с идентификатор
№10447.14.4 по КККР на гр. Велико Търново, местност Дервеня. В жалбата се
правят подробни оплаквания за незаконосъобразност на атакувания административен
акт поради неспазване на изискуемата от закона форма и постановяване при пълна
липса на мотиви и диспозитив. Според оспорващото дружеството липсват конкретни
фактически и правни основания и е налице противоречие с материалноправните
разпоредби на закона. Твърди се, че при приемането на ОУП на Община Велико
Търново е допусната явна фактическа грешка, касаеща предвижданията относно
предназначението на собствения на дружеството ПИ с идентификатор №10447.140.4
по КККР на гр. Велико Търново, което вместо Оз2 –горски паркове в територии с
особена териториалноустройствена зона, трябва да е Оз1 – горска територия, тъй
като не е защитена територия и не попада в „Натура 2000“. Моли обжалваният акт
да бъде отменен, а преписката – върната на Общински съвет – Велико Търново за
ново произнасяне. Претендира за присъждане на разноски съобразно приложен
списък по чл. 80 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК. В съдебно заседание дружеството не
се представлява. Представено е писмено становище от *** И.Б., който поддържа
оспорването и излага мотиви по съществото на спора.
Ответникът
– Общински съвет – Велико Търново, не се представлява. По делото е изпратено
писмено становище от В.С.– председател на Общинския съвет и Р.С.– ***.
Подадената жалба се оспорва като неоснователна и се излагат съображения за
законосъобразност на оспорения акт. По повод възражението за немотивираност се
позовава на Тълкувателно решение №16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС, че няма
пречка мотивите да се съдържат в отделен документ, предхождащ постановяването
на акта. От съда се иска да отхвърли жалбата.
Съдът, като взе предвид обжалвания
административен акт, събраните по делото доказателства и доводите на страните,
намира за установено от фактическа страна следното:
„Риъл Естейт Ентърпрайсис“ АД, гр.
София е легитимирано като собственик на поземлен имот с идентификатор
№10447.140.4 по Кадастралната карта, одобрена със Заповед №РД-18-86/19.09.2008
г. на ***на АГКК, находящ се в землището на град Велико Търново, местността
Дервеня, целият с площ от 38 439 кв. м, по силата на Нотариален акт №***,
том 8, рег. №***, дело №937 от 28.08.2009 г. на нотариус №*** в района на ВТРС.
По делото не се спори, а и от интернет сайта на Община – Велико Търново се
установява, че с Решение №507 по Протокол №34 от 31.01.2013 г. Общински съвет –
Велико Търново е одобрил Общ устройствен план на Община – Велико Търново,
според който процесният имот е отразен с предназначение Оз2, което съгласно чл.
6, ал. 4, т. 5 от Правила и нормативи за прилагане на ОУП на Община – Велико
Търново е разновидност на рекреационна устройствена зона и представлява горски
паркове в територии с особена териториалноустройствена защита.
От дружеството е подадено до Община
– Велико Търново Заявление вх. №5300-11670-1/16.05.2018 г., с което се иска
изменение на ОУП по отношение предназначението на имота от Оз2 на Оз1 – горски
паркове, поради допусната явна фактическа грешка в ОУП. За обосноваване
наличието на явна фактическа грешка към заявлението е приложено Писмо
№111/29.01.2018 г. на директора на РИОСВ – Велико Търново, според което поземленият
имот не попада в границите на защитена територия по смисъла на Закона за
защитените територии и не попада в границите на защитена зона от мрежата
„Натура 2000“ по смисъла на Закона за биологичното разнообразие, но граничи с
такава. Поради липсата на яснота за инвестиционните намерения на „Риъл естейт
ентърпрайсис“ АД от общинската администрация им е изпратено Писмо №5300-11670-1#/28.06.2018
г. за представяне на определена документация: заявление за одобряване на
задание и за разрешаване изработването на ЧИ на ОУП, приходни квитанции,
задание за изработване на проект на ЧИ на ОУП, графично предложение за
изработване на ЧИ на ПУП, допълнително графично предложение по чл. 62, ал. 1 от ЗУТ за доказване възможността за устройство и застрояване на ПИ съобразно
изискванията за Оз1 и писмено произнасяна на директора на РИОСВ – велико
Търново по чл. 125, ал. 7 от ЗУТ за необходимостта от прилагане на процедури по
ЗООС и ЗБР.
От дружеството е възложено
изготвянето на Техническо задание по чл. 125 от ЗУТ за ЧИ на ПУП, ведно с
графична част от 25.11.2018 г. От РИОСВ – Велико Търново е взето становище
№3478/7/22.01.2019 г., че ЧИ на ОУП подлежи на екологична оценка по ЗООС и на
оценка по ЗБР. Попълнено е Заявление вх. №5300-11670-1/04.02.2019 г. да бъде
разрешено изработване на ЧИ на ОУП. Междувременно от общината е предприето
служебно съгласуване с „Водоснабдяване и канализация Йовковци“ ООД,
„Електроразпределение Север“ АД, „Овергаз мрежи“ АД, „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД и „Топлофикация – ВТ“ АД.
Въз основа на така комплектованата
преписка кметът на Община – Велико Търново е изготвил Предложение за одобряване
на задание и даване на разрешение за изработване на проект за ЧИ на ОУП в
обхвата на ПИ №10447.14.4 по КККР на гр. Велико Търново до Общински съвет –
Велико Търново вх. № 672/14.08.2020 г. Същото е подложено на обсъждане на
заседания на Постоянна комисия по устройство на територията, транспорт и
паркиране и на Постоянна комисия по земеделие, гори и околна среда. Видно от
Протокол №10/19.08.2020 г. на ПКУТТП и Протокол №10/19.08.2020 г. на ПКЗГОС
след проведени разисквания и двете комисии не са приели предложението.
Кметското предложение е включено под
т. 41 в дневния ред за заседание на Общински съвет – Велико Търново на
27.08.2020 г. Видно от Протокол №12 от заседанието от 27.08.2020 г. същото е
предизвикало широко обсъждане, включително е имало изказвания на граждани по
реда на чл. 93, ал. 1 от Правилника. След разисквания и дебати е проведено
гласуване, в което са участвали 24-ма от общо присъствалите 35 общински
съветника. Като резултат от гласуването е отразено, че предложението не е
прието с 0 „за“, 11 „против“ и 13 „въздържал се“. Последвали са нови коментари
и работата на Общинския съвет е преминала към разглеждането на следващата точка
от дневния ред без да е обективирано решение в нарочен диспозитив. Протоколът е
подписан от председателя, заместник-председателите и протоколистът и е
публикуван на интернет страницата на Община – Велико Търново, в категория
Информационна система на Великотърновски общински съвет. Няма данни кога се е
случило това. В жалбата се твърди, че публикацията датира от 04.09.2020 г. В
секция „Общински съвет“ – „Решения – 2020 година“ – „Решения по Протокол №12 от
27.08.2020 г.“ липсва публикация на решение по т. 41 от дневния ред на
проведеното заседание.
На 15.09.2020 година в
Административен съд – Велико Търново от „Риъл естейт ентърпрайсес“ АД е
входирана жалба против Решение по т. 41 по Протокол №12 от заседание на
Великотърновски общински съвет от 27.08.2020 г., публикувано на 04.09.2020
година.
По делото е изискана и приета
преписката по издаване на оспорения административен акт. От жалбоподателя са
представени писмени доказателствени средства – Заповед 0РД-22-1353/04.07.2007
г. на кмета на Община – Велико Търново, Скица №Ф02506/14.10.2008 г. на ОСЗ и
Скица на ПИ №5924/01.09.2009 г. на СГКК – Велико Търново.
Въз основа на описаната фактическа
обстановка съдът намира от правна страна следното:
Ответникът не оспорва допустимостта
на жалбата. Съдът приема оспорването за допустимо, доколкото в оспорения акт не
е посочено правно основание и липсва диспозитив, поради което не може да се
извърши сигурна преценка дали същият попадат в категорията на необжалваемите
решения по чл. 124 от ЗУТ предвид разпоредбата на чл. 124б, ал. 4, вр. чл. 136,
ал. 1 от ЗУТ. Същевременно правният интерес на оспорващото дружество е
легитимиран въз основа на доказателствата за собственост на юридическото лице,
чийто недвижим имот попада в обхвата на ОУПО, за който се иска частично
изменение. От ответната администрация не са представени доказателства за
разгласяване на акта, поради което оспорването се приема за извършено в срок.
Административен съд – Велико Търново е материално и териториално компетентен да
разгледа жалбата по смисъла на чл. 215, ал. 1 от ЗУТ.
Съгласно чл. 168 от АПК, вр. чл. 142 от АПК съдът проверява законосъобразността на
оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл. 146 от АПК. Необходимо е да са налице в тяхната
съвкупност всички изисквания за законосъобразност на административния акт, а
именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на
административнопроизводствените правила и да не противоречи на
материалноправните разпоредби и целта на закона. Липсата на някоя от
предпоставките води до незаконосъобразност на административния акт и е
основание за отмяната му.
Предмет на оспорване е решението на
Общински съвет – Велико Търново по т. 41 от Протокол №12/27.08.2020 г. Предвид
подробно изложената по-горе фактическа обстановка става ясно, че по заявление
на „Риъл естейт ентърпрайсес“ АД се е развило производство за допускане на
проектиране на ЧИ на ОУПО, за което кметът на Община – Велико Търново е внесъл
предложение в Общинския съвет. Същото е минало през постоянните комисии и е
включено в дневния ред на заседание на съвета, състояло се на 27.08.2020 г.
Подложено е на обсъждане и е проведено гласуване, в резултат на което
предложението не е прието. В протокола обаче липсва диспозитив, който да
обективира разпоредителната воля на колективния административен орган.
Прегледът на протокола показва, че единствено по отношение на т. 41 от дневния
ред е допуснат подобен пропуск. Според чл. 59, ал. 2, т. 5 от АПК
разпоредителната част е задължителен реквизит за формалната законосъобразност
на съответния административен акт и липсата му опорочава законосъобразното
формиране на волята на
административния орган. За да породи действие и да
предизвика правна последица, същата следва да е ясно, точно и изрично обективирана в диспозитива, а не да се предполага. Тя е проява
на властта на органа едностранно да предизвика правни последици и е цел на проведеното
административно производство. Ето защо разпоредителната част трябва да бъде пределно ясна и точна, да не
поражда каквито и да било съмнения и да съответства на предмета на
административното производство. Недопустимо е тълкуването и извличането по аналогия на волята на органа.
Дори да се приеме, че предвид ТР
№16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС фактическите основания за постановяване на акта
се съдържат и могат да бъдат еднозначно извлечени от други документи,
предхождащи оспорения акт, то липсва посочване на правното основание за
издаването му, което също е императивно изискуем елемент за формата по аргумент
на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. При това положение съдът е възпрепятстван да
прецени съответствието между фактите и правото, които следва да са във взаимна
връзка и кореспонденция. Непосочването на законово регламентирана хипотеза като
правно основание не може да бъде валидирано чрез позоваване на заявлението на
дружеството, предложението на кмета или на резултатите от гласуването на
общинския съвет. Единствено даденото от органа правно основание може да бъде
предмет на съдебен контрол за законосъобразност на акта. Процесуалното
задължение за мотивиране на акта чрез посочване на фактическите и правните
основания за съставянето му тежи върху административния орган и следва да се
съдържа в акта или в преписката по издаването му.
Липсата на диспозитив и правно
основание освен формата негативно засяга и административната процедура по
постановяване на акта, прави невъзможно извършването на адекватна преценка за
вида на оспорения акт, компетентността на органа, материалната
законосъобразност и съответствието с целта на закона, а не на последно място и
допустимостта на оспорването въобще.
Изискванията на чл. 59 от АПК са
абсолютно задължителни, тъй като касаят определянето на вида на акта, обема на
правата или задълженията, адресата/ адресатите и прочие. Липсата на определени
реквизити практически препятства както защитата на засегнатото лице и
възможността му да изпълни акта, така и провеждането на съдебния контрол.
Процесният акт не отговаря на две от посочените задължителни изисквания, поради
което е незаконосъобразен и следва да бъде отменен на основание чл. 172, ал. 2,
пр. второ от АПК. На основание чл. 173, ал. 2 от АПК преписката следва да се
изпрати на Общински съвет – Велико Търново, който в едномесечен срок следва да
приключи производството, стартирано по Предложение вх. №672/14.08.2020 г. на
кмета на Община – Велико Търново, като оформи крайния акт, обективиращ
резултатите от проведеното гласуване, при спазване на законовите изисквания за
форма.
С оглед изхода на спора и на
основание чл. 143, ал. 1 от АПК юридическото
лице, в чиято структура се намира ответник, и което има самостоятелен
бюджет – Община –
Велико Търново, следва да бъде осъдено да заплати на оспорващото дружество
претендираните и доказано направени по делото разноски, които възлизат на 50
лева – платена държавна такса. Съдът не приема за доказано заплащането на
адвокатски хонорар в размер на 1 050,00 лева, доколкото в Договор за
правна защита и съдействие №850451 от 12.10.2020 г. не е договорено
възнаграждението и не е отбелязано същото да е платено. В Анекс от 12.10.2012
г. към договора е посочено, че хонорарът е платен в брой преди насроченото за
26.11.2020 г. съдебно заседание. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение
№6/6.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС по Тълк. дело №6/2012 г. ако в договора за
правна помощ е записан начин на плащане в брой, то тогава вписването за
направеното плащане в договора е достатъчно и има характера на разписка. В
настоящия случай анексът не е годно доказателство за действително извършено
последващо плащане, доколкото не може предварително да се удостовери
осъществяването на евентуален бъдещ факт.
Водим от гореизложеното и на
основание чл.172, ал.2, предл..2 от АПК, Административен съд Велико Търново
осми състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба
на „Риъл Естейт Ентърпрайсис“ АД, гр. София, ЕИК ***, представлявано от ***М.Й.,
Решение по т. 41 по Протокол №12 от заседание на Великотърновски общински съвет
от 27.08.2020 г., с което не се приема Предложение на кмета на Община – Велико
Търново вх. №672/14.08.2020 г. относно одобряването на задание и даване на
разрешение за изработване на ЧИ на ОУП на Община – Велико Търново в обхвата на
ПИ с идентификатор №10447.14.4 по КККР на гр. Велико Търново, местност Дервеня.
ИЗПРАЩА преписката на Общински съвет – Велико Търново за
произнасяне, при спазване на дадените от съда указания по тълкуването и прилагането
на закона.
ОСЪЖДА Община –
Велико Търново да заплати на „Риъл
Естейт Ентърпрайсис“ АД, гр. София, ЕИК ***, представлявано от ***М.Й.сумата от 50,00 лева /петдесет
лева/, представляваща разноски по производството.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: