№ 21656
гр. София, 28.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АЛ. Л.А
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА Гражданско
дело № 20241110112120 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Д...“ ЕАД срещу ЗK „Л...“ АД, с която e предявен
частичен осъдителен иск с правна квалификация чл. 411 от КЗ за сумата от 200 лв., частично
предявена от общ размер на иска от 485,33 лв., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 05.03.2024 г., до погасяването, представляваща заплатено по
застраховка „Каско+” застрахователно обезщетение за застрахователно събитие, настъпило
на 24.02.2023 г. за нанесените имуществени вреди по л.а. „Рено", модел „Канго" с peг. № СА
8319 МН.
Ищецът „Д...“ ЕАД твърди, че в качеството си на застраховател по договор за
имуществена застраховка „Каско+” е изплатил за реализирано на 24.02.2023 г. ПТП
застрахователно обезщетение в размер на 470,33 лв., представляваща обезщетение за
нанесените имуществени вреди по л.а. „Рено", модел „Канго" с peг. № СА 8319 МН,
изплатена на извършилия ремонта автосервиз. Твърди, че вина за настъпване на
застрахователното събитие има водачът на застрахования при ответника – ЗK „Л...“ АД, по
застраховка „Гражданска отговорност” товарен автомобил марка „Скания“ с peг. № СА 3272
ХР. Счита, че с плащане на застрахователното обезщетение на основание чл. 411 КЗ в негова
полза е възникнало регресно вземане за платената сума, ведно със сумата в размер на 15 лв.
– ликвидационни разходи. Въпреки отправената регресна покана, ответникът не е погасил
задължението си и към настоящия момент. Поради това предявява настоящия иск за
осъждане на ответника да заплати в полза на ищеца сумата от 200 лв., частично предявена
от общия размер на иска от 485,33 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 05.03.2024 г., до погасяването, представляваща заплатено по застраховка
„Каско+” застрахователно обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 24.02.2023
г. Претендира разноските по производството.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът ЗК
„Л...“ АД оспорва иска, като счита, че виновен за ПТП е бил застрахованият при ищеца
водач на МПС, поради което е било отказано изплащане на дълга по получената при
1
ответника регресна претенция с писмо изх. № 7923/14.09.2023 г. Оспорва причинените на
застрахования при ищеца автомобил щети да са в причинна връзка с виновно и
противоправно поведение на застрахования при ответника водач на МПС, като излага
твърдения за различен механизъм на произшествието. Твърди, че вина за настъпване на ПТП
има водачът на застрахования при ищеца автомобил, поради нарушение на чл.25, ал.1 от
ЗДвП. Водачът Н. при потегляне не пропуснал движещия се в същата посока товарен
автомобил марка „Скания“ с peг. № СА 3272 ХР. При условията на евентуалност счита, че
размерът на изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение надхвърлял действителната
стойност на претърпените имуществени вреди, която следвало да бъде определена в
съответствие с Наредба № 24/2006 г. на КФН. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира
разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2
вр. чл.12 от ГПК прие за установено от фактическа страна и правна страна следното:
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата
на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, застраховало неговата
гражданска отговорност. За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят
следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и водача
на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие
виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в
изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования
застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди. Съобразно разпоредбата на
чл. 154 ГПК ищецът следва да установи горепосочените обстоятелства, а в тежест на
ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.
По реда на чл.146, ал.1, т.3 и т.4 от ГПК съдът с определение е приел за безспорни
между страните и поради това за ненуждаещи се от доказване следните факти и
обстоятелства: наличието на договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на
лек автомобил „Рено Канго" с peг. № СА 8319 МН към датата на застрахователното събитие;
че е съществувало валидно застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за
застраховка „гражданска отговорност” между ответника и собственика на товарен
автомобил марка „Скания“ с peг. № СА 3272 ХР със срок на валидност включително и към
момента на процесното ПТП; че ищеца е изплатил сумата в размер на 470,33 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди, като за
определяне на размера на застрахователното събитие е направил ликвидационни разходи в
размер на 15 лв.
С оглед твърденията на страните по делото няма спор относно следните
обстоятелствата, че на 24.02.2023 г.в гр. София на ул. „Черковна” № 26 е настъпило ПТП
между водач на МПС, застрахован при ищеца по застраховка „Каско”, и водач на МПС,
застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност”, както и че ищецът е
изплатил застрахователно обезщетение в размер на 470,33 лв. Изложените факти се
установяват и от представените по делото писмени доказателства (двустранен констативен
протокол за ПТП, застрахователна полица по застраховка „Каско”, уведомление за щета,
доклад по щета, фактура, преводно нареждане) и събраните гласни доказателства.
Следователно, спорни между страните са обстоятелствата дали застрахователното
събитие е настъпило вследствие на виновното и противоправно поведение на сочения като
делинквент застрахован при ответника водач на МПС при описания в исковата молба
механизъм на ПТП.
За установяване на механизма на ПТП са събрани гласни доказателства чрез разпит
на свидетеля П. И. Н., управлявала лек автомобил „Рено Канго" с peг. № СА 8319 МН по
време на ПТП.
2
От показанията на свидетеля Н. се установява, че като водач на л.а. лек автомобил
„Рено Канго" с peг. № СА 8319 МН е участвал в ПТП на ул. „Черковна“ в гр.София. Посочва,
че тъкмо тръгвал и с периферното си зрение видял камиона, завъртял надясно, за да не го
отнесе, но камионът вече бил захванал бронята. Другият автомобил бил зад него и той бил
подал мигач и започнал да тръгва на ляво. Не може да каже кога точно е тръгнал другият
автомобил, преди да тръгне автомобилът бил в покой. Нямали спор по вината, не викали
полиция, признал се за виновен. Другият автомобил минал на близко разстояние, защото от
другата страна имало една рампа и не можело да я заобиколят. И двата автомобила били
паркирани един зад друг в дясно на улицата.
От изслушаната по делото съдебно автотехническа експертиза се установява, че на
24.02.2023 г. около 13:10 ч. самосвал „Скания“, рег. № СА3272ХР, се движи по ул.
„Черковна“, в същия момент вдясно пред него е спрял товарен автомобил „Рено Канго" с
peг. № СА 8319 МН, чийто водач предприема маневра за потегляне, при което траекториите
на двете превозни средства се пресичат и настъпва съприкосновение между тях. Вещото
лице посочва, че предвид зоната на удара или и двата автомобила са били спрели един до
друг и са потеглили заедно или самосвал „Скания“ е спрял зад товарен автомобил „Рено
Канго“ и е потеглил по-рано. Видимите увреждания описани в ДКПТП за „Рено Канго“ са
предна броня, решетка, калник и фар и са в пряка и причинно-следствена връзка с
настъпилото на 24.02.2023 г. ПТП в гр.София. Стойността необходима за ремонт на
автомобил „Рено Канго" с peг. № СА 8319 МН изчислена на база средни пазарни цени към
датата на ПТП е 856,34 лв. Платното за движение на ул. „Черковна“, в района на процесното
ПТП се състои от две ленти за движение, по дена във всяка посока, разделени помежду си от
единична непрекъсната линия. От техническа гледна точка, причината за настъпване на
процесното ПТП е поведението на водача на товарен автомобил „Рено Канго“, който е
предприел маневра за потегляне, без да се съобрази с разположението на самосвал „Скания“,
с peг. № СА 3272 ХР. В случай, че водачът на товарен автомобил „Рено Канго“ е изчакал
преминаването на самосвал „Скания“, с peг. № СА 3272 ХР и след това извърши своята
маневра за потегляне, най-вероятно не би настъпило съприкосновение между автомобилите.
Вещото лице уточнява при изслушване на експертизата в съдебно заседание, че
свидетелските показания подкрепят механизма на настъпване на ПТП, в който самосвал
„Скания“, с peг. № СА 3272 ХР е спрял зад товарен автомобил „Рено Канго“ и е потеглил по-
рано. Товарният автомобил е потеглил първи и е достигнал до предната част на товарен
автомобил „Рено Канго“. От техническа гледна точка вещото лице изключва вероятността
първо да е потеглил товарен автомобил „Рено Канго“, тъй като той ускорява бързо и няма
как товарният автомобил да го настигне, респ. няма да настъпи съприкосновение. При
всички случаи е потеглил първо самосвал „Скания“, с peг. № СА 3272 ХР, за да настъпят
технически тези щети в точно тези зони на разположение на автомобила. Маневрата за
отклонение на товарен автомобил „Рено Канго“ е имала внезапен характер за водача на
самосвал „Скания“, с peг. № СА 3272 ХР и в момента на потегляне, удря вече потеглилата
по-рано товарна композиция. Водачът на самосвал „Скания“, с peг. № СА 3272 ХР при
всички случаи е възприел товарен автомобил „Рено Канго“ и го е заобиколил, за да
предприеме своята маневра потегляне. Вещото лице посочва, че разстоянието на което са
били двата автомобила един от друг е ирелевантно, тъй като маневрата за отклонение на
товарен автомобил „Рено Канго“ е била с внезапен характер.
Съдът не кредитира показанията на свидетеля П. И. Н. в частта относно механизма на
настъпване на ПТП, и в частност чия е вината за настъпване на ПТП, доколкото неговите
твърдения се опровергават от останалия събран по делото доказателствен материал, а
именно изслушаната САТЕ и предвид траекторията на съприкосновение на двата
автомобила. Вещото лице по изслушаната експертиза е категоричен, че такива вреди няма
как да настъпят изобщо, ако първо е потеглил товарен автомобил „Рено Канго“.
Свидетелските показания на свидетеля Н. са вътрешно противоречиви, защото първо
3
свидетелят заявява, че спрял, натоварли и тръгнал да ходи да зарежда, а другият автомобил
тръгнал в това време, после посочва „не мога да кажа кога е тръгнал другият автомобил“.
Очевидно водачът на товарен автомобил „Рено Канго“ е възприел самосвал „Скания“, с peг.
№ СА 3272 ХР твърде късно, когато съприкосновение между тях вече е настъпило, а водачът
на самосвал „Скания“, с peг. № СА 3272 ХР е предприел първи маневра за излизане от реда
на паркираните в дясно автомобили и отклонение в ляво към платното за движение. Освен
това предвид тежестта на самосвал „Скания“, с peг. № СА 3272 ХР, съдът приема, че водачът
му е предприел много по-рано т водача на товарен автомобил „Рено Канго“ маневра за
включване в ляво и намиращия се пред него водач на товарен автомобил „Рено Канго“ е бил
длъжен да съобрази поведението си с вече предприетата маневра.
С оглед на изложеното съдът намира, че по делото не се установява описаният от
ищеца механизъм на ПТП, като при доказаната фактическа обстановка следва извод за
настъпване на събитието в причинна връзка единствено с противоправното и виновно
(съобразно презумпцията, регламентирана в разпоредбата на чл. 45, ал. 1 ЗЗД) поведение на
водача на МПС, застраховано при ищеца, който е бил длъжен преди да предприеме каквато
и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на
паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво
по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно
или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, да
се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след
него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с
тяхното положение, посока и скорост на движение. При извършване на маневра, която е
свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да
пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея. Когато такава маневра трябва
едновременно да извършат две пътни превозни средства от две съседни пътни ленти, с
предимство е водачът на пътното превозно средство, което се намира в дясната пътна лента –
чл.25, ал.1 и ал.2 от ЗДвП, като същевременно е нарушил и разпоредбата на чл.20, ал.1 и
ал.2 ЗДвП, поради което е ирелевантно на какво разстояние са били автомобилите един от
друг, тъй като първо маневра е извършил водачът на самосвал „Скания“, с peг. № СА 3272
ХР и водачът на товарен автомобил „Рено Канго“ е трябвало да се съобрази с вече започната
маневра. От друга страна, поведението на сочения като делинквент застрахован при
ответника водач на МПС е било изцяло правомерно. За него действията на другия участник
са били внезапни, поради което няма данни да са могли да бъдат предвидени и
предотвратени.
Поради това, при съвкупна преценка на събрания доказателствен материал съдът
намира, че описаният от ищеца механизъм на ПТП не е доказан пълно и главно, поради
което не може да се приеме, че застрахователното събитие е настъпило в причинна връзка с
противоправното поведение на застрахован при ответника водач на МПС. Следователно,
липсва основание за ангажиране на регресната отговорност на ответника и предявеният иск
по чл. 411, изр. 2 КЗ, следва да се отхвърли.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва
да бъдат присъдени направените от него разноски за юрисконсултско възнаграждение и
платен депозит за изготвяне на експертиза и в размер на общо 300 лв.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Д...“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. "В..., срещу ЗК „Л...“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Ч..., осъдителен иск с правно основание чл. 411, изр. 2 КЗ за
4
сумата от 200 лева, частичен иск от общ размер от 485,33 лева, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 05.03.2024 г., до погасяването, представляваща
заплатено по застраховка „Каско+” застрахователно обезщетение за застрахователно
събитие, настъпило на 24.02.2023 г. за нанесените имуществени вреди по л.а. „Рено", модел
„Канго" с peг. № СА 8319 МН, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „Д...“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. "В..., да заплати на ЗК „Л...“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Ч..., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 300 лева, разноски в
производството.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5