№ 1003
гр. Пазарджик, 06.07.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ангел Ташев
при участието на секретаря Наталия Димитрова
Сложи за разглеждане докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №
20215220101632 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:15 часа се явиха:
За ищцовото дружество „МБАЛ Пазарджик“ АД - редовно призовани
чрез ССЕВ, не изпращат законов представител. За тях се явява адв. М.М. от
АК-Пазарджик - надлежно упълномощен от преди. Постъпила е молба с вх.
№ 10843/26.05.2022 г. от адв М., с която представя вносна бележка за
заплатена ДТ и прави уточнение, че предявените искове не са насочени срещу
лицето Д*** и същият неправилно е посочен като ответник в
обстоятелствената част на ИМ.
За ответниците ЕТ „Чавдар-Т.Д.“ и „Чавдар 2014“ ЕООД - редовно
призовани чрез процесуалния им представител, се представлява от адв. А.Т.
от САК – надлежно упълномощена от преди.
Не се явява ТР. СТ. Д. – редовно призована в качеството на
представляващ на ответните дружества.
Вещото лице М. М. Л. – редовно призована, не се явява. Постъпила е
молба с вх. № 13080/24.06.2022 г., с която уведомява съда, че няма да може да
се яви за днешното с. з., поради ползване на годишен платен отпуск за
периода 30.06.2022 г. – 08.07.2022 г.
АДВ. М.: Моля да дадете ход на делото. Не е налице процесуална
пречка.
АДВ. Т.: Да се даде ход на делото.
1
СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване
фактическата страна на спора.
АДВ. М.: Поддържам исковата молбата и уточнителната молба, както и
представените с тях писмени доказателства. Представям и моля да приемете
становища от ЕТ „Чавдар-Т.Д.“ и „Чавдар 2014“ ЕООД, които са от 2017
година затова, че искат с наеми от предходни години да им се прихваща
задълженията им за дължим ток.
Във връзка с влязлото в законна сила решение, което съм представил в
предишното с. з. моля да се приеме. Само за уточнение, аз съм посочил, че са
преустановили плащанията след становищата на Д***. Става въпрос за
следното, че ответниците са преустановили да плащат наемните вноски не
след становището на Д***, че това са обекти недвижима собственост, а
значително преди това, т.е. от лятото на 2016 г., в който смисъл е водено и
делото, по което има влязло в сила съдебно решение.
АДВ. Т.: Оспорвам исковата молба. Поддържам подадения писмен
отговор. Във връзка с днес представените писмени доказателства считам, че
същите не следва да се приемат като доказателства по делото, тъй като не са
своевременно представени. Настоящото с. з. е трето по ред по делото и
ищецът е имал възможност да представи тези доказателства, които са му били
вече известни и към датата на образуване на делото и към датата на първото с.
з. Ако съдът прецени, че тези доказателства са относими към правния спор не
възразявам да бъдат приети и не оспорвам същите, тъй като сме запознати и
ни е известно тяхното съдържание.
СЪДЪТ приканва страните към спогодба.
АДВ. М.: Ние сме имали нагласа винаги.
АДВ. Т.: Не, не може да сключим спогодба.
СПОГОДБА НЕ СЕ ПОСТИГНА.
2
АДВ. Т.: Поддържам искането си за заличаване на ЕТ-то, защото
считам, че като страна в производството, видно от ИМ от страна на ищеца е
конституиран ЕТ и в момента на неговото заличаване в ТР той е загубил
своята търговска правосубектност, която е възникнала в момента на
вписването и поради това, че иска е насочен срещу него, реално към
настоящия момент няма надлежна страна. Именно поради липсата на
правосубектност. Възражението е само и единствено по отношение на
страната, като не се застъпва становището противно на ТЗ и постоянната
съдебна практика, касаеща отговорността на физическото лице регистрирано
като ЕТ за задължения възникнали в процеса на извършване на търговската
дейност от регистрираното като търговец предприятие. Тъй като самото
физическо лице Т.Д. е жива считам, че не е налице хипотезата на чл. 227 от
ГПК и няма правоприемство в хода на процеса, поради което още веднъж
моля съдът да заличи като страна конституирания ЕТ „Чавдар-Т.Д.“, с ЕИК:
***, поради извършена продажба на предприятието и заличаване на
основание чл. 60а от ТЗ на ЕТ в ТР и Регистъра на юридическите лица с
нестопанска цел. Правоприемник на предприятието на активите и пасивите и
фактическите отношения е втория конституиран ответник, а именно „Чавдар
2014“ ЕООД.
АДВ. М.: Моля да имате предвид, че ИМ е предявена срещу ЕТ, като
изрично е посочено собственост на ТР. СТ. Д.. Т.е., ако се приеме, че не е
правилно конституиран и е различен субект, с различна правоспособност и
субектност да няма пречка да се конституира физическото лице в търговското
му качество и т. н. Ясно е на всички поради каква причина е предявен по този
начин иска, тъй като търговската дейност към онзи момент преди
заличаването е извършвана от физическото лице в качеството му на ЕТ, т.е.
искът е предявен срещу Т.Д. в качеството й на ЕТ. В този смисъл аз ви моля
да съобразите ТР № 1/2017 г. на ВКС, ОСТК и ще си позволя да зачета нещо
от него в т.10 /цитира/. Т. е. налице е тъждественост и всъщност с
регистрацията в ТР чисто и просто се предава търговско качество на
физическото лице като е налице абсолютна идентичност в имуществото. В
конкретния случай колегата се е опитала, се е пробвала чрез прехвърляне на
предприятието, такъв е замисила, да се ограничи отговорността на ЕТ до тази
на ЕООД. Към настоящия момент ЕООД-то дължи по вече влязлото в сила
съдебно решение сумата от 10 000 лв., които са практически несъбираеми
3
поради липса на имущество, докато физическото лице издължи всичките си
задължения, защото има имущество. Т.е., в конкретния случай не само, че е
неоснователно искането за заличаване, но аз смятам, че се злоупотребява и
процесуално. Моля съда да не подценява разпоредбата на чл. 15, ал. 3 от ТЗ и
за съм го цитирал това, че всъщност, когато има прехвърляне прехвърлителят
и преобретателят отговарят солидарно. Т.е. единственото нещо, което вие
може да направите е да конституирате солидарно с физическото лице като
отговорно и ЕООД като преобретател. Няма как при положение, че
физическото лице, което е загубило търговското си качество, съществува в
правния мир и е носител на процесните вземания да бъде заличено в този
процес. То е конституирано в този процес като физическо лице с търговското
си качество. В този смисъл моля да оставите без уважение искането за
заличаване като страна в процеса на Т.Д. поради обстоятелството, че е
отпаднало нейното търговско качество. Моля да се съобразите със
задължителната съдебна практика, а не само с константната такава относно
това, че е налице тъждественост между ЕТ и имуществото на физическото
лице регистрирало се като ЕТ в ТР.
АДВ. Т.: Цитираното от процесуалния представител на ищеца ТР на
ОСТК на ВКС считам, че касае хипотеза на ЕТ в несъстоятелност. Т.е.
неговото заличаване по една специална процедура по цялостно уреждане на
задълженията си и при липса на правоприемник. Факт е, че физическото лице
и ЕТ носят отговорност за всички задължения, които са поети с едно и също
имущество, тук обаче не става въпрос за отговорността, която носят. Тук
става въпрос за липсата на надлежна страна. Тъй като ЕТ реално е особен
субект на правото и с регистрацията на едно физическо лице като ЕТ за него
освен правото да придобива граждански права и задължения възниква
възможността да бъде страна и по правоотношения в търговското право. С
вписването той придобива всичките белези на един търговец и от момента на
вписването в ТР възниква неговата търговска правосубектност. Т.е. той
отговаря за задълженията възникнали в резултат на извършваната от него
търговска дейност в това си качеството си на търговец. В това си качество той
може да бъде ищец по дела, ответник по дела. В качеството си на търговец той
може да добива имущество. Ако е в резултат на доход изцяло от търговска
дейност Върховният съд приема, че даже остава съпружеска имуществена
общност. Именно поради липсата на субект на търговското качество и
4
насочването на иска срещу ЕТ, а не срещу физическото лице считам, че
следва да бъде заличен ЕТ като страна в производството.
АДВ. М.: В крайна сметка няма правен спор никакъв, че ЕТ не е
самостоятелен субект на правото. Т.е. той няма и самостоятелна
правоспособност. Процесът по принцип се развива на база на материалните
правоотношения и правосубектността. При положение, че закона не е предал
на ЕТ юридическа самостоятелност, правоспособност, дееспособност
различна от физическото лице, а става въпрос само за едно качество,
заличавайки това качество, няма как да заличим обаче в процеса физическото
лице, което носи отговорност за задълженията на ЕТ-то, тъй като ЕТ-то е
самото то като имущество.
АДВ. Т.: Не, не е самото то, колега.
По искането за заличаване на ответника ЕТ „Чавдар-Т.Д.“.
Не е спорно, че ищецът ЕТ „Чавдар-Т.Д.“ ЕИК *** е заличена в ТР.
Признаването на търговско качество на едно физическо лице разширява
неговата правоспособност, но не води до възникване на нов правен субект.
Едноличният търговец продължава да бъде физическо лице, като за всички
свои задължения, независимо дали са възникнали от упражняване на
търговската му дейност или от други отношения, той отговаря с едно и също
свое имущество. Следователно, отнемането на търговското качество на
физическото лице не се отразява нито на неговия правен статут, нито на
неговата процесуална правоспособност и дееспособност. Поради това,
заличаването на ЕТ „Чавдар-Т.Д.“ от Търговския регистър, не е основание за
прилагане разпоредбата на чл. 227 ГПК. Като страна по делото следва да се
счита физическото лице ТР. СТ. Д., без да е необходимо изричното му
конституиране. Необходимостта от такова процесуално действие съществува
само при правоприемство, т. е. когато страната умре или юридическото лице
престане да съществува, каквато настоящата хипотеза не е.
С оглед изложените съображения, съдът намира, че не следва да бъде
заличен ЕТ „Чавдар-Т.Д.“, респективно на негово място, на основание чл. 227
ГПК да бъде конституирано физическото лице. В този смисъл е Определение
№ 159/28.02.2013 г. на ВКС, ТК, по ч. т. д. № 1115/2013 г. в производство по
чл. 274, ал. 2 изр. 1 ГПК и Решение № 106 от 29.03.2019 г. на ОС - Пазарджик
5
по в. гр. д. № 198/2019 г.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ без уважение искането на адвокат Т. за заличаване на
ответника ЕТ „Чавдар-Т.Д.“, както и искането на адвокат М., на основание чл.
227 ГПК на негово място да бъде конституирано физическото лице ТР. СТ.
Д..
СЪДЪТ докладва делото съгласно мотивирания с определение №
1163/06.06.2022 г. проекто-доклад.
АДВ. М.: Относно доклада съм си направил някои бележки. Относно
правната квалификация аз моля съда действително да уточни, че е сезиран с
четири броя субективно обективно съединени искове на договорно
основание, а по условията на евентуалност същият брой субективно
обективно съединени с правна квалификация, обаче аз намирам, че с оглед
обстоятелствата изложени в ИМ тя трябва да бъде по чл. 59 от ЗЗД, а не по чл.
55 от ЗЗД, тъй като чл. 55 касае реституция, а ние изрично сме посочили в
евентуално съединените искове, че при положение, че вие приемете, че не е
налице наемно правоотношение да бъдат осъдени ответниците да ни платят
обезщетение равняващо се на спестения от тях наем. А спестявайки те
практически се обогатяват неоснователно, където основанието е чл. 59 от
ЗЗД.
Относно обстоятелствената част на доклада, аз моля в нея да бъде
отразено изрично, както вие сте отразили правилно, че към момент на
завеждане на ИМ е било висящо възз. гр. д. № 649/2020 г. по описа на ОС
Пазарджик, да намери отражение в тази си част и влязлото вече в законна
сила съдебно решение, което е постановено по гр. д. № 1996/2018 г. на РС
Пазарджик, което е било потвърдено с възз. решение по възз. гр. д. №
649/2020 г. по описа на ОС Пазарджик, което решение не е допуснато до
въззивно обжалване. Считам, че допълването на доклада в тази му част с
влязлото в сила съдебно решение, което е предоставено на съда, изрично се
признава и от ответната страна, а и няма спор, а и по този повод беше спряно
настоящото производство, че решава въпроси, които са преюдицални за
настоящия спор. С оглед разпоредбата на чл. 297 от ГПК това решение би
следвало да бъде зачитано от настоящия с. з. относно спорните релевантни
6
факти. При положение, че вие уважите това искане и включите в доклада си
влязлото в законна сила въззивно решение по възз. гр. д. № 649/2020 г. по
описа на ОС Пазарджик и да бъде същото зачетено, както в установителната
осъдителния си диспозитив, който касае разрешаване на спора между
страните дали процесните вещи са движими или недвижи по своя характер,
респ. има ли грешка в Кадастъра, отделно осъдителната му част относно,
която е съдебно призната за Договор за наем въз основа, на който са
присъдени за изплащане наемни вноски и зачитайки така разрешените
спорове да внесете корекция в частта относно разпределението на
доказателствената тежест и всъщност да приемете за безспорно установени
зачитайки това съдебно решение релевантите факти, за които сте указали, че
носим доказателствена тежест. Говоря, както за основните искове четири на
брой, така и за евентуално съединените. И ще посоча какво имам в предвид.
Зачитайки по този начин осъдителния диспозитив той по себе си съдържа в
себе си установителна част, за да присъди нещо. Т.е. относно възложената ни
доказателствена тежест за съществуването на валидни облигационни
отношения такива са установени и то непосредствено са присъдени наемни
вноски непосредствено преди периода на настоящия процесен период.
Присъдено е до април 2018 г. да платят, а ние претендираме вече от май 2018
г.
Правото на собственост на ПИ не се спори, в който се осъществява
търговската от търговците. Спорът е единствено дали процесните вещите са
движими или недвижими по своя характер, за да се дължи съответния наем. А
в ОИМ изрично се посочва, че разрешаването на преюдициалния въпрос дава
отговори на въпросите, които ние поставяме за разглеждане в настоящия
процес. Практически предмет на влязлото в сила законно решение не е
спорът, който е възникнал помежду ни по отношение дължимостта на наем
или неоснователно обогатяване на разположените маси. Респективно от ЕТ
върху 4 кв. м., което вие сте приели за безспорно и върху 6 кв. м., защото
дължимостта на наеми, респ. неоснователно обогатяване на така незаетите
площи не е било предмет на цитираното от мен съдебно решение. В този
смисъл ви моля да бъде коригиран проекто-доклада.
АДВ. Т.: По отношение на исковете за плащане на наемни вноски по
договор за наем. Считам, че с оглед изясняване и отделяне на предмета на
7
спора и приложените към ИМ писмени доказателства докладът следва да бъде
допълнен, като се уточни, че претенцията за заплащане на тези наемни вноски
се основава на два писмени договора от 17.12.2013 г., всеки един от тях
приложен към ИМ, съгласно уточнителната молба от 25.05.2022 г. и в тази
връзка считам, че за по-голяма яснота с оглед обективните претенции на
присъдено нещо следва да посочат периода на исковата претенция, т.е че
същите са от месец май 2018 г. до месец април 2019 г.
По отношение на правната квалификация. Присъединявам се към
становището на колегата, но оставям правната квалификация на съда в тази
част на иска дали същата следва да бъде по чл. 59 от ЗЗД или да бъде по
някоя от хипотезите на владение или държане без правно основание визирани
в ЗС. В тази връзка считам, че по делото и към ИМ са приложени писмени
доказателства, от които се установява възникване на разделна собственост
върху земя и сграда, като това възникване на разделна собственост е станало
преди, по силата на изрична законова разпоредба в Закона за лечебните
заведения, съсобствеността на ПИ да бъде прехвърлена в собственост на
регистрираното по реда на ТР АД, което с тази законова разпоредба
придобива правото на собственост върху всички имоти и вещи, които са му
били предоставени за стопанисване и управление. Във връзка с това
представям и моля да приемете съдебното решение, с което е вписано АД-
ищец и заповедта на министъра на здравеопазването, издадена въз основа на
Закона за лечебните заведения, с която дружеството възниква.
По отношение на доказателствените искания считам, че доклада следва
да бъде променен и в тази му част, като изрично се укаже на вещото лице, че
не следва да работи по частта от задача № 1, касаеща изследване и проверка
на документи, които са за период извън исковия. Освен това моля съда да
задължи ищеца да посочи изрично кои факти и обстоятелства желае да
доказва чрез разпита на поисканите двама свидетели при режим на
довеждане.
Още веднъж поддържам възражението и по отношение на допуснатите
по реда на чл. 176 от ГПК въпроси срещу лицето Т.Д.. Считаме, че първият от
така формулираните с ИМ и допуснати с проекто-доклада въпроси не е
относим към предмета на делото и касае отношения извън исковия период.
Вторият въпрос е свързан с установяване на причина, а не на факт, каквато е
8
хипотезата на чл. 176 от ГПК. Отделно от това въпросите не са формулирани
по начин, който да изиска и предполага еднозначен техен отговор с оглед
възможността за прилагане на санкционната разпоредба на чл. 176, ал. 3 от
ГПК. В допълнение към горното считам, че с така формулираните въпроси по
чл. 176 ищецът се опитва да обърне доказателствената тежест в процеса, да
заобиколи забраната за установяване със свидетелски показания за
съществуването на писмено съглашение, в което страната е участвала, т.е
ищеца, като в тази връзка позоваването на писмените договори за наем като
основание на настоящата искова претенция е свързано с въздигането на тези
писмени договори и тяхната форма, такава за доказване на уговорки. И не на
последно място, считаме, че с въпросите по чл. 176, ал. 1 от ГПК ищецът под
страх от налагане на санкция по чл. 176, ал. 3 от ГПК се домогва до
получаване на съдебни признания на иска от страна на ответника, което
процесуално поведение на ищеца считаме, че представлява злоупотреба с
права.
По отношение на изложените доводи и становища от страна на ищеца,
касаещи искането за промяна на доклада от страна на съда досежно
разпределяне на доказателствената тежест, поради наличие на формиран с
влязлото в сила съдебно решение по ГРД № 1996/2018 на РС Пазарджик сила
на присъдено нещо, считам, че съдът следва да вземе предвид обективните
предели на силата на присъденото нещо и факта, че няма установителен
диспозитив по отношение валидността, съществуването на наемно
правоотношение преди постановяване на осъдителен такъв за заплащане на
наем за друг период.
Отделно от това считам, че ищецът поддържа многократно заявеното
становище, че предмет на делото образувано под № 1996/2018 г. е само
установяване на факта дали постройката, в която се намират две от
помещенията е движима или недвижима вещ, то тогава косвено признава
недопустимост на съдебното производство по този установителен иск и
съответно на влязлото съдебно решение. Но тъй като разпоредбата на чл. 124
от ГПК не се установяват факти освен изключение, а се установява
съществуването на право или правоотношение. Видът на вещта би могла да
бъде факт, но не и право или правоотношение.
АДВ. М.: Свидетелите ги искаме, за да установяване на съществуване
9
на наемните отношения. Моля съда да съобрази, че това искане е направено
преди влизане в сила на цитираното от мен съдебно решение, когато вече
спорът наемни правоотношения или неоснователно обогатяване е вече бил
разрешен, т.е. аз към онзи момент съм бил длъжен да направя това
доказателствено искане. В контекста на това доказателствено искане и
искането да бъде разпитана ответницата, защото ние твърдим, че тези наемни
правоотношения са възникнали в значителен период от време преди
установяване на плащанията за наем. Затова съм поискал и ССчЕ. По този
начин искаме да докажем, че са възникнали наемните правоотношение и е
преустановено тяхното изпълнение на задълженията по плащането на наема,
поради което аз пледирам за зачитане, когато вие отделяте спорното от
безспорното, тъй като вече има влязло в сила решение по съдебен спор.
Относно възражението, което се направи по доклада, което считам за
абсолютно неоснователно за възникването на някаква разделна собственост.
Земята е била на МБАЛ, пък вещите били на сина на ответницата. По
отношение на това ви моля да имате предвид, че този спор що за вещи, какви
са тия вещи дали са движими или недвижими имам пак влязлото в сила
решение, което цитирах. Нито има такива твърдения в ОИМ, но и да ги има те
са решение с влязлото в сила съдебно решение. Затова не намирам основание
вие да променяте доклада си в тези части, вкл. в цитирането на договорите за
наем. Те тези договори за наем също са сочени като такива, които
индицират и установяват възникналите наемни отношение към онзи момент,
когато този спор не е бил разрешен и съм завеждал това дело. При
положение, че вие зачетете влязлото в сила съдебно решение най-вероятно ще
отпадне необходимостта от изслушване на ответницата. В противен случай
считам, че няма пречка те да бъдат допуснати. Същината на спорните
отношения в настоящия процес са същината по процеса, по който има влязло
в сила съдебно решение /цитира диспозитива на влязлото в сила решение/.
Настоящият съдебен състав намира, че наистина правната
квалификация на предявените евентуални искове следва да бъде по чл. 59 от
ЗЗД, а не както е посочена в проекто-доклада по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.
Във връзка с горното следва да бъде коригиран доклада в частта, с която
е разпределена доказателствената тежест, касаеща евентуални искове, като
10
към посочената в проекто-доклада следва да се добави и следното - ищецът
следва да докаже размерът на претендираното обезщетение, размерът на
обедняването на ищеца, респ. обогатяването на ответниците и причинната
връзка между обедняването и обогатяването. По отношение на ответника не
следва да се коригира доказателствената тежест.
СЪДЪТ не счита, че в проекто-доклада следва да уточнява броя на
предявените съединени осъдителни, респ. в условията на евентуалност
искове. Ясно е посочил правната квалификация на исковете, както и какви са
отправените до съда искания на ищеца с предявената ИМ.
На следващо място, съдът счита, че не следва да допълва доклада във
връзка с влязлото в сила решение по ГРД № 1996/2018 по описа на РС-
Пазарджик, тъй като същото ще бъде съобразено от съда по реда на чл. 235,
ал. 3 от ГПК, съвкупно с всички събрани по делото доказателства.
СЪДЪТ не счита, че проекто-доклада следва да бъде допълнен като в
същият бъдат посочени договорите за наем, респ. процесния период, тъй като
видно от самият проекто-доклад съдът е посочил двата договора за наем,
посочил е за какъв период ищецът претендира процесните суми, т.е. съдът не
констатира липсва в проекто-доклада, касаещи договорите за наем посочени
от ищеца, както и процесния период, за който се претендират сумите.
АДВ. М.: Поддържам искането си за изслушване по чл. 176 от ГПК на
Т.Д. и разпита на двамата свидетели.
Настоящият съдебен състав счита, че не следва да отменя
определението, с което е уважил доказателствените искания на ищеца, тъй
като същите са относими и необходими за изясняване на фактическата страна
на спора.
АДВ. Т.: Във връзка с така извършените преди малко уточнения от
страна на ищеца за фактите и обстоятелствата, за които иска да бъдат
допуснати до разпит свидетелите – възникване на наемни правоотношения.
Ако ищецът се позовава на писмените договори за наем, приложени към ИМ,
как ще слушаме свидетели за възникването на тези наемни отношения. Ние
оспорваме, че съществуват такива наемни отношения и ние сме ги изложили
ясно в ОИМ. Ако ищецът се позоваваше на устен договор, тогава да, да
изследваме кога е възникнал.
11
СЪДЪТ като съобрази последното изявление на адв. Т. счита, че не
следва да отменя по-горното си определение за допускане на направените
доказателствени искания от ищеца и в частност разпита на двама свидетели.
АДВ. Т.: Във връзка с тежестта, която ми е разпределена и с указанията
дадени ми в качеството на ответник по евентуалния иск представям заверени
преписи от двата договора за съвместна дейност и двата с дата 01.07.2016 г.
Единият сключен с ЕТ „Чавдар – Т.Д.“, вторият с „Чавдар-2014“ ЕООД.
Представям препис и на другата страна.
АДВ. М.: Оспорвам ги. Същите са създадени за целите на настоящия
процес. Второ, те са неотносими към предмета на спора.
АДВ. Т.: Основанието, на което сме там, това ще установявам с тях.
Моите доверители нямат никакви отношения и никога не са претендирали
такива отношения върху земята. Ние не твърдим и не сме твърдели дали
имаме права върху земята. Доверителите ми реално са държатели на две от
помещенията.
АДВ. М.: Нямам други възражения по доклада.
СЪДЪТ, с оглед изявлението на страните счита, че изготвения по
делото проекто-доклад, както и извършените в днешното с. з. корекции ще
следва да бъде обявен за окончателен, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ОБЯВЯВА изготвения с определение № 1163/06.06.2022 г. проекто-
доклад, както и извършените в днешното с. з. корекции за окончателен
доклад по делото.
СТРАНИТЕ /по отделно/: Да се приемат представените преписи с ИМ,
уточнителна молба от адв. М., решение № 799/29.07.2020 г. по ГРД 1996/2018
г. по описа на РС-Пазарджик и 2 бр. Актуално състояние с вх. №
9110/03.05.2022 г. като писмени доказателства по делото.
Настоящия съдебен състав намира, че представените преписи на
писмени документи с ИМ, уточнителна молба от адв. М., решение №
799/29.07.2020 г. по ГРД 1996/2018 г. по описа на РС-Пазарджик и 2 бр.
Актуално състояние с вх. № 9110/03.05.2022 г. са допустими и относими,
поради което
12
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото горепосочените
писмени документи.
По отношение на днес представените заверени копия на писмени
документи, а именно 2 броя становища от ищеца, Заповед № РД 19-
08/18.08.2000 г., Решение № 2647/04.09.2000 г. на ОС-Пазарджик, 2 броя
договори за съвместна дейност от 2016 г., настоящият съдебен състав намира,
че същите следва да бъдат приети като писмени доказателства по делото като
по отношение на тяхната относимост към предмета съдът ще се произнесе с
крайния си съдебен акт.
Във връзка с направеното оспорване на датата в представените договори
за съвместна дейност съдът указва, че страната, която оспорва следва да
докаже възраженията си.
АДВ. М.: Моля ответната страна да представи писмено доказателство с
достоверна дата. В тази връзка моля да я задължите да представи документ,
който да е с достоверна дата по смисъла на ГПК. Т.е. би следвало да се
представи документ, че лицата, които са положили подписи на тази дата са
били, т.е. не е съществувала пречка да бъде създаден по-късно, респективно
да бъде удостоверено по официален ред. Всеизвестно е какво трябва да
представи.
АДВ. Т.: По отношение на договорите за съвместна дейност
българското законодателство не изисква и не предвижда като форма за
тяхната валидност нотариална заверка на подпис и съдържание. За данъчни
цели също не се изисква. Моля да ми се даде възможност да проверя, тъй като
договорите са представени във връзка с регистрацията на търговски обекти,
мисля че са цитирани в преписките и не съм сигурна дали при някой се пази
това заявление за регистрация на търговска дейност, което ще е индиция за
това, че те са съществували. Но, не считам, че това е мое задължение като
цяло, а и с оглед на това, че съда ще провери достоверната дата и
възраженията за оспорване на тези договори с оглед на всички доказателства
по делото, не считам, че следва аз да бъда задължена да ангажирам
доказателства. Ако ищецът иска да бъда задължена да представя документи
моля да се посочи изрично кой документ, между кои лица, кога е съставен и с
приблизително съдържание.
13
АДВ. М.: Съобразявайки разпоредбата на чл. 181 от ГПК да задължите
ответната страна да представи именно документ за достоверност именно по
смисъла на този законов текст, в която връзка аз направих оспорване на
достоверността на дата. По ГПК той носи доказателствената тежест за
установяване на факти, които са по 194 от ГПК /цитира/. Те искат да се
приеме това доказателство и да го цените, аз обаче правя възражение на това
тяхно искане, защото не е с достоверна дата. Логично е, тъй като те се
стремят да почерпят някакви права, те да представят документ с достоверна
дата, така че доказателствената тежест следва да се предостави на тях. Аз
какво мога да направя като те вчера са го разписали тоя документ.
АДВ. Т.: С оглед на оспорването на частен документ си ангажирайте
графологическа експертиза. Казах, че подписите могат да оспорват,
документът е частен. Адв. М. много добре знае и е запознат със съдържанието
на тези договори за съвместна дейност и те са представени и при едно от
изпълнителните дела при ЧСИ Г*** С***, който прави опис, а след това и по
едни обезпечителни мерки.
АДВ. М.: Моля в тази връзка да ми се издаде съдебно удостоверение,
като за целта ще депозирам нарочна молба до съда в даден от вас срок.
СЪДЪТ предоставя 3-дневен срок от днес на адв. М*** да депозира
молба, в която да посочи съдържание на исканото от него съдебното
удостоверение.
СТРАНИТЕ /по отделно/: Нямаме други доказателствени искания на
този етап.
За изслушване на допуснатата по делото ССчЕ, изслушване по реда на
чл. 176 от ГПК и събиране на гласни доказателствени средства, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТЛАГА и НАСРОЧВА делото за 21.09.2022 г. от 10.00 часа
АДВ. М.: Моля делото да бъде отложено за следващата седмица на
28.09.2022 г., тъй като може да пътувам евентуално по празниците.
ОТЛАГА и НАСРОЧВА делото за 28.09.2022 г. от 10.00 часа, за която
дата и час страните уведомени чрез процесуалните си представители.
На основание чл. 158 от ГПК съдът определя срок за провеждане на
разпит на допуснатите свидетели на ищеца до датата на следващото с. з., в
14
противен случай делото ще продължи да се гледа без събирането на това
доказателствено средство.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ вещото лице М.Л..
УКАЗВА на адв. Т. за датата на следващото с. з. да осигури явяването
на Т.Д. във връзка с изслушването по реда на чл. 176 от ГПК.
Протоколът написан в с. з., което приключи в 11.30 часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
15