Р Е Ш Е Н И Е
№ 1248 13.04.2018г. Гр. Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, I-ви гр. състав в
открито съдебно заседание на двадесет и осми март две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНЕТА ТРАЙКОВА
при участието на секретаря Цвета Тошева, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 16193 по описа на ПРС за
2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е
иск с правна квалификация чл. 200 от КТ и чл. 86 от ЗЗД,
Производството по
делото е образувано по искова молба, подадена от Р.Р.К., с ЕГН **********,***,
представлявана от адв. Л.В. срещу „Хеброс Бус“ ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. Македония № 1, представлявано
от В.Д.
Ищцата е предявила
иск за осъждане на ответника да й заплати сумата от 30 000 лева (тридесет
хиляди лева) – обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди в
резултат на трудова злополука, настъпила на 20.12.2016г. по време на работа
като * в автобус по маршрутна линия № * в град *, която трудова злополука е
довела до временна неработоспособност на ищеца. Претендира се законна лихва от
датата на увреждането – 20.12.2016г., и присъждане на разноските.
Ищцата твърди, че е
сключила трудов договор с ответника на 21.07.2016г. за изпълнение на длъжността
„*” с място на работа – „Градски превози 1“ АУП. Сочи се, че на 20.12.2016г.
при изпълнение на служебните си задължения в пътнически автобус по маршрутна
линия № * в гр. Пловдив, около 6:55 часа при движение автобусът спрял рязко и
неочаквано. В този момент ищцата се придвижвала по салона на автобуса, като
вследствие на внезапното спиране загубила равновесие, паднала на пода на
автобуса, ударила си главата и загубила съзнание. Свестила се два дни по-късно
в УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД, където била транспортирана по спешност, с частична
амнезия и много силни болки в главата и по цялото тяло. За инцидента бил
съставен протокол за ПТП с пострадали лица от 20.12.2016г. на МВР Пловдив,
сектор Пътна полиция. Злополуката била призната за трудова с разпореждане № ***от
27.12.2016г. на ТП на НОИ – Пловдив.
В исковата молба се
твърди, че ищцата постъпила в УМБАЛ „Св. Георги“ на 20.12.2016г., като била
изписана на 23.12.2016г. с болничен лист за 18 дни временна неработоспособност.
Впоследствие било издадено съдебномедицинско удостоверение от 31.03.2017г., от
което било видно, че причинените й контузии на главата, гръбначния стълб и
корема, по време и начин, отговаряли да са причинени при падане назад и удар в
областта на главата на 20.12.2016г. След изписването от болницата на
23.12.2016г. ищцата имала различни оплаквания- чувствала болки в главата, по
цялото тяло, в гръбначния стълб, не можела дълго да стои права. Наложило се
продължително лечение на заболяванията, за което на ищцата били издадени още 7
броя болнични листове в периода от 20.12.2016г. до 17.06.2017г. Ищцата твърди,
че получила бъбречна криза, поради което постъпила за хирургична интервенция на
20.02.2017г. в Клиниката по урология на УМБАЛ Каспела, където й бил поставен
стент на левия бъбрек. Ищцата сочи, че в някои случаи разчитала на чужда помощ
за неотложни нужди. Тъй като не можела да стои права дълго време на
01.08.2017г. напуснала работа. Здравето й продължило да се влошава. На
16.08.2017г. постъпила в УМБАЛ „Еврохоспитал“, където на ищцата били
установени: киста, уголемяване на десния яйчник, проблеми с десния яйчник и
левия бъбрек. На 23.08.2017г. ищцата постъпила за оперативно лечение в МБАЛ
„Св. И. ***, където й бил поставен втори стент на левия бъбрек. Ищцата твърди,
че е отправила искане до работодателя да й заплати застрахователна сума за
претърпяната по време на работа трудова злополука, като от застрахователното
дружество „Фи Хелт Застраховане“ АД получила сумата от 69 лева.
Ищцата оценява
претърпените неимуществени вреди на 30 000 лева, като претендира и законна
лихва от злополуката до окончателното изплащане, и разноските в производството.
В срок е постъпил
писмен отговор от ответника, чрез пълномощника адв. Е.Н., с който се взема
становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Признава се
факта на настъпила трудова злополука. Иска се оспорва по размер с твърдението,
че на ищцата са причинени болки и страдания, съставляващи лека телесна повреда.
Прави се възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
ищцата, доколкото последната е нарушила задължението си, по време на таксуване
на пътниците при движение на автобуса,
да осигурява стабилността си, с цел предпазване от падане при рязкото или
внезапното спиране на автобуса. Оспорва се наличието на причинно-следствена
връзка между трудовата злополука и уврежданията, за които са издадени болнични
листове за периода от 17.02.2017г. до 31.05.2017г., както и издадените на 25.02.2017г.,
23.08.2017г. и 25.08.2017г. епикризи.
С определение от
21.11.2017г. в производството е конституирано като трето лице помагач на
страната на ответника ЗД „Евроинс“ АД, което в законоустановения срок депозира
становище. Третото лице- помагач оспорва претенцията на ищцата по размер, като
твърди да е силно завишен. Сочи, че отговорността на застрахователя не може да
бъде ангажирана, понеже няма виновно поведение на застрахования водач на
процесния автобус, което да е довело за
настъпване на инцидента, при който ищцата е претърпяла твърдените увреждания.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, намери
следното:
За да се уважи предявеният
срещу работодателя иск с правно основание чл. 200 от КТ е необходимо ищецът да
установи, че е работил по трудово правоотношение с ответника, че по
времетраенето на трудовото му правоотношение при изпълнение на служебните
задължения е настъпила посочената злополука, че същата е призната за трудова по
съответния ред, че злополуката е довела до временна неработоспособност на
ищеца, както и твърдението му, че в резултат на увреждането на здравето му,
настъпило при злополуката, е претърпял неимуществени вреди – болки и страдания,
усложнения и неудобства в ежедневието му, които са последица, в пряка и
непосредствена причинна връзка с претърпяната злополука.
При
доказване на тези обстоятелства от страна на ищеца в тежест на работодателя е
да установи възражението си за съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата.
Между
страните не се спори, и от събраните по делото писмени доказателства – трудов
договор от 21.07.2016г., констативен протокол за ПТП № ***/21.12.2016г.,
декларация за трудова злополука № */22.12.2016г., разпореждане на ТП на НОИ
Пловдив, заповед за прекратяване на ТПО от 24.07.2017г., се установява, че
ищцата е работила по ТПО с ответника в периода от 21.07.2016г. – 24.07.2017г.
на длъжността „*“.
Не се спори между страните и се установява от
приложената декларация, протокол и разпореждане за трудова злополука, че на
20.12.2016г. в 06:55 часа, по време на работа, в салона на автобуса ищцата е
претърпяла злополука, докато е таксувала пътниците, когато в резултат на
внезапно и рязко спиране на автобуса, ищцата пада на пода и удря тялото и главата
си.
С
Разпореждане № ***от 27.12.2016г. на ТП на НОИ Пловдив злополуката, претърпяна
на 20.12.2016г. от Р.К. е приета за трудова по чл. 55, ал. 1 от КСО. В
разпореждането е посочено, че на 20.12.2016г. около 06:55 лева ищцата е
изпълнявала служебните си задължения като * в пътнически автобус по градска
линия № * в град Пловдив. При движение на автобуса, пред него, внезапно излиза
лек автомобил, като с цел да избегне ПТП, шофьорът на автобуса удря спирачките.
В този момент ищцата залита и пада върху пода на превозното средство, като в
резултат на падането й получава контузия на главата, корема и гръдния кош и е
приета в хирургиите на УМБАЛ „Св. Георги“.
Разпореждането,
с което злополуката е приета за трудова, не е обжалвано, и е влязло в сила.
Установява
се от представената по делото епикриза, издадена от УМБАЛ „Св. Георги“ Пловдив,
че ищцата е постъпила за лечение на 20.12.2016г. и е изписана на 23.12.2016г.,
с диагнозата *******. Според епикризата на ищцата е направена рография на
главата и гръдния кош, като не са констатирани убедителни данни за травматични
прекъсвания на костите, образуващи черепния покрив и не са установени
травматични промени на ребрените дъги. Извършена и доплер ехография на корем,
без да са констатирани, към онзи момент, травматични промени по паренхимните
органи; не е установена свободна
перитонеална течност, като пациентът е изписан в добро общо състояние и без
субективни оплаквания.
С болничен
лист № ***, издаден от ЛККК – хирургична при УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД на ищцата е
предоставен отпуск по болест за 18 дни, считано от 20.12.2016г. при режим на
лечение болничен и домашен-амбулаторен. С БЛ № ***на ищцата е изписан болничен
за 20 дни с режим домашен амбулаторен, считано 07.01.2017г., с диагнозата
травма на други интраабдоминални органи с причина трудова злополука, с БЛ № ***
на ищцата е изписан болничен за 20 дни, считано от 27.01.2017г. при предписан
режим - домашен амбулаторен, с диагноза - травма на други интраабдоминални
органи с причина трудова злополука. С БЛ № ***, издаден от УМБАЛ „Каспела“,
специализирана ЛКК-урология на ищцата е предписан болничен за 36 дни, считано
от 20.02.2017г. с диагнозата други и неуточнени **** с причина - общо
заболяване, а с БЛ № ***, издаден от АСИП МДЦ „Каспела“ ООД, обща ЛКК на ищцата
е предписан болничен от 30 дни, считано от 28.03.2017г. при домашен амбулаторен
режим с диагнозата други и неуточнени хидронефрози с причина - трудова
злополука. С БЛ № ***, издаден от АСИП МДЦ „Каспела“ ООД, обща ЛКК на ищцата е
предписан болничен от 30 дни, считано от 27.04.2017г. при домашен амбулаторен
режим, с диагнозата други и неуточнени хидронефрози, СТ ПОСТ Операц, с причина
трудова злополука. С БЛ № ***, издаден от МБАЛ-Мед. комплекс Св. И. Рилски на
ищцата е предписан болничен за 27 дни, считано от 22.05.2017г. при домашен
амбулаторен режим с диагнозата – друга обструктивна и рефлуксна уропатия с
причина общо заболяване. Представени са и два амбулаторни листове от
11.01.2017г. и 30.01.2017г., издадени от личния лекар на ищцата доктор Ст. К.,
в които е отразено състоянието на ищцата и оплакванията от болка по хода на гр.
стълб и лявата подбедрена област, като е насочена към хирург.
За
установяване на причинените на ищцата увреждания и причинната им връзка със
злополуката е изслушано заключението по допуснатата СМЕ на вещото лице д-р И.Д.,
което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено. От същото се
установява, че при злополуката на ищцата е причинено контузия на главата,
кръвонасядане в тилната област, лекостепенно мозъчно сътресение, контузия в
гръдно-коремната област с навяхване и разтягане на гръдната част на гръбначния
стълб. Сътресението на мозъка е без данни за пълна загуба на съзнание до степен
на травматична кома и навяхването в областта на гръдния отдел на гръбначния
стълб са причинили разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и 129 от НК, а кръвонасядането е причинило болка. Вещото лице категорично отрича
причнно-следствена връзка между инцидента и описаните от ищцата в исковата
молба заболявания като левостранна хидронефроза, чревна непроходимост,
парнхимна киста на десния бъбрек, киста на левия яйчник и миома на матката,
които са в резултат на болестни процеси и без травматична генеза. Освен това
вещото лице е посочило и други
заболявания на ищцата, съществували и установени преди труд. злополука като
полиартрит, двустранна гонартроза, сакроилеит, болестно увреждане на
междупрешленните дискове на гр. стълб в шийния и поясния отдел с притискане на
нервни коренчета и клинично проявила се радикулопатия, интерминентна хидартроза
на коленните стави, неинфекциозно възпаление на лигавицата на стомаха, тънките
черва и дебелото черво, възпалителен процес на пикочния мехур, киста на левия
яйчник и доброкачествена миома на матката. Вещото лице категорично отрича
причинно-следствена връзка между ПТП и левостранната хидронефроза, доколкото в
издадената на ищцата епикриза от УМБАЛ „Каспела“ Пловдив, където е постъпила на
24.02.2017г. е отразено, че при извършената нативна графия, се касае за
извършено ендопротезиране вляво по повод на хидронефрозата, което е дало
основание на експерта да заключи, че хидронефрозата е предшестващо заболяване,
развило се и лекувано преди инцидента. В съдебно заседание на 28.03.2018г.
вещото лице казва, че на ищцата са били необходими около 3-4 седмици за
възстановяване от получените травми при трудовата злополука.
От
показанията на свидетелката С.Т., дъщеря на ищцата, се установява, че след ПТП
ищцата е постъпила в болницата, със силни болки, като първия ден била изцяло на
легло, а на втория ден започвала да става. Оплаквала се от силни болки в
главата и в гърба които продължили един месец, пиела и обезболяващи. В резултат
на случилото се чувствала зле психически, имала притеснения, че няма да може
повече да работи, за да се издържа, понеже имала ниска пенсия.
От
показанията на св. С.Д., съсед на ищцата, се установява, че след инцидента се е
грижил за ищцата около един месец, купувал й лекарства, водил я до тоалетна,
понеже се придвижвала трудно. Казва, че
ищцата не се чувства добре и понастоящем, не може да седи дълго време права, не
може да работи и се чувства половни човек.
От събраните по делото
доказателства – гласни, писмени и заключението на допуснатата СМЕ на вещото
лице И.Д. безспорно се установи, че ищцата е претърпяла контузия на главата,
кръвонасядане в тилната област, лекостепенно мозъчно сътресение, контузия в
гръдно-коремната област с навяхване и разтягане на гръдната част на гръбначния
стълб, като в момента на причиняването им е изпитала болка, не е претърпяла
оперативно лечение, няма счупвания и увреждания на ставите и сухожилията.
Вещото лице в съдебно заседание отбелязва, че възстановителният процес при тези
травми и състоянието на ищцата отнема около един месец. Имало е болничен
престой, както и период на временна неработоспособност, доколкото ищцата е била
в болнични 38 дни. Относно останалите болнични листове, съдът намира, че същите
не следва да бъдат вземани предвид с оглед на установените обстоятелства по
делото, че касаят заболявания на ищцата като хидронефроза и чревна
непроходимост, които обаче не са причинени от трудовата злополука. Вещото лице
подробно е обяснило, че няма травма на вътрешно-коремните органи, въпреки че
такава диагноза присъства в мед. документи, тъй като е щяло да се наложи
операция, а и хидронефрозата не може да се получи вследствие на удар в областта
на кръста, а е състояние на организма, при което бъбрекът се разширява в
резултата на условия, създаващи оттичане на урината от повишено налягане.
Ето защо съдът намира, с оглед
събраните по делото доказателства, че за репарация на причинените на ищцата
болки и страдания следва да се определи обезщетение в размер на 5 000 лева (пет
хиляди лева), за това, че са й били причинени болка и страдания, които в
първите дни са били силни, довели са до затруднения при обслужването, негативни
психически изживявания и притеснения продължаващи и досега, като към момента
ищцата е напълно възстановена, като оздравителния процес е продължил около
месец, месец и половина. Касае се за травматични контузии, при които изпитаните
болки и страдания не са били с висок интензитет, същите не са били
животозастрашаващи, не е имало усложнения, като твърде вероятно е оздравителния
процес да е настъпил по-късно, имайки предвид клиничната картина при ищцата,
както и негативното им проявление при субективните изживявания.
По
възражението на ответника за съпричиняване, съдът го намери неоснователно, като
недоказано, доколкото не се установява виновно допринасяне на пострадалия за
настъпването на увреждането под формата на груба небрежност, при която
работникът не е положил грижа, каквато и най-небрежният работник би положил в
подобна обстановка. В случая такова изобщо не се установява по делото, напротив
от обясненията на ищцата, дадени пред съда последната е обяснила, че към
момента на настъпване на инцидента се е намирала на втора врата, където обаче
няма дръжки, за които да се закрепи, за да си осигури стабилност, като при
рязкото спиране е паднала върху пода на автобуса.
В доказ. тежест
на ответника е да докаже при условията на пълно и главно доказване възражението
си за съпричиняване, което обаче не е
сторено.
По изложените съображения
искът ще се уважи за сумата от 5000 лева (пет хиляди лева), като за разликата
над тази сума до пълния предявен размер от 30 000 лева (тридесет хиляди лева)
искът ще се отхвърли като неоснователен.
Основателно е искането за
присъждане на законната лихва върху главницата от датата на злополуката –
20.12.2016г. до окончателното й плащане, поради което ще се уважи.
С оглед изхода на спора всяка
от страните има право на разноските, като ищецът има право на такива съразмерно
с уважената част от иска, а ответника с
отхвърлената.
Ищецът претендира и доказва
разноски в р-р на 1500 лева платено адв. възнаграждение. Съразмерно с уважената част от
иска на ищеца се дължи сумата от 250 лева
разноски за адв. възнаграждение, което следва да се заплати от
ответника.
Ответникът е претендирал
разноски и доказва извършени такива от 1902 лева – платено адв. възнаграждение
и възнаграждение за вещо лице, за които няма възражение за прекомерност от
ищеца. Съразмерно с отхвърлената част от исковете ищецът следва да бъде осъден
да му заплати разноски в р-р на 1585 лева.
С оглед изхода на спора
ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимата ДТ върху уважения иск, в
размер на 200 лева. В негова тежест на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК следва да се
възложат и направените от бюджета на съда разноски за СМЕ в размер на 100 лева.
Така мотивиран,
съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „Хеброс Бус“ ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. Македония № 1,
представлявано от В.Д. да заплати на Р.Р.К., с ЕГН **********,***, представлявана
от адв. Л.В., сумата от 5000 лева, представляваща обезщетение за претърпените
от Р.Р.К., с ЕГН **********
неимуществени вреди, в резултат на трудова злополука, настъпила на
20.12.2016г., която е призната за трудова с разпореждане на ТП на НОИ № № ***от
27.12.2016г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
злополуката – 20.12.2016г. до окончателното плащане на дължимата сума, като
ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата
над сумата от 5000 лева до пълния предявен размер от 30 000 лева (тридесет
хиляди лева), като неоснователен.
ОСЪЖДА „Хеброс Бус“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ул. Македония № 1, представлявано от В.Д. да заплати на Р.Р.К., с ЕГН **********,***,
представлявана от адв. Л.В., сумата от 250 лева разноски съразмерно с
отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА Р.Р.К., с ЕГН **********,***
да заплати на „Хеброс Бус“ ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. Македония № 1, представлявано
от В.Д. сумата от 1 585 лева разноски
съразмерно с отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА „Хеброс Бус“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ул. Македония № 1, представлявано от В.Д. да заплати в полза на
държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на Пловдивския районен съд
сумата от 200 лева, държавна такса върху уважения иск, както и сумата от 100
лева (сто лева) – разноски за съдебно-медицинска експертиза от бюджета на съда.
Решението е постановено с
участието на трето лице помагач на ответника в лицето на ЗД „Евроинс“ АД с ЕИК
*********.
Решението подлежи на обжалване
с въззивна жалба пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Анета
Трайкова
Вярно с оригинала: Ц.Т.