Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 09.05.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в
публичното заседание на дванадесети
април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
При секретаря Марина Цветанова като разгледа
докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело №4446 по описа за 2018г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл.422, ал.1, вр.чл.415 ГПК, вр.чл.274, ал.1, т.1 КЗ/отм./.
Производството по делото е образувано по подадена
искова молба от З.К. „Л.И.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от М.С.М.Г.и П.В.Д.-***против Е.С.С. с ЕГН **********,***. В
молбата се твърди, че на 02.10.2012 г. в
***е настъпило ПТП при което л.а. “***” с рег.№ ***, управляван от Е.С.С. и
собственост на същата след употреба на алкохол 1.4 промила алкохолно съдържание
на кръвта губи контрол при паркиране на автомобила, не спазва достатъчна
дистанция и реализира ПТП в паркираните автомобили “***” с рег.№ ***,
собственост на Т.Е.и „***“ с peг. № ***, собственост на Ч.К., като им нанася
имуществени вреди. Твърди, че за настъпилото ПТП е съставен протокол на
полицията в ***, съгласно който вина за настъпване на ПТП има водача Е.С.С.. Твърди,
че при процесното ПТП са причинени и имуществени вреди на: 1. л.а *** с per. № *** в размер на 1100 евро
и 2. *** с per № ***в размер на 890
евро. Твърди, че на основание сключен договор за застраховка „Гражданска
отговорност” - полица № ***със срок от 20.04.2012 г. до 19.04.2013 г. на ЗК “***”
АД на л.а. *** с рег.№ *** със Застрахователна компания „***”АД и издадения
сертификат Зелена карта № 04697847, собствениците на увредените МПС л.а *** с
рег.№ *** и *** с рег.№ ***са предявили претенция пред ЗК”***”АД посредством
асистиращата компания *** и е образувана
щета № 0000-***, по която на собствениците на пострадалите леки автомобили са
изплатени следните суми: За имуществени вреди по л.а *** с рег.№ *** на
собственика е изплатено застрахователно обезщетение за имуществени вреди в
размер на 1100.00 евро с левова равностойност 2151.41 лв., изплатени на
11.01.2013г. по сметка на асистиращата компания. За имуществени вреди по л.а ***
с peг. № ***на собственика е изплатено застрахователно обезщетение за
имуществени вреди в размер на 890.00 евро с левова равностойност 1740.69 лв.,
изплатени на 11.01.2013г. по сметка на асистиращата компания. Твърди, че за
причинените общо имуществени вреди чрез асистиращата компания *** са преведени
2268.60 евро, включващи изплатеното обезщетение на двата автомобила и
посредническа такса 278.60 евро, равняваща се на 4436.99 лв. Излага
съображения, че във връзка с изплатеното обезщетение по задължителна
застраховка “Гражданска отговорност“ на автомобилистите се поражда правния
интерес на ЗК “***“ АД за предявяване на настоящата претенция. С изплащане на
застрахователното обезщетение по задължителна застраховка “Гражданска
отговорност“, ЗК “***“ АД встъпва в правата на пострадалия против причинителя
на вредата до размера на изплатеното обезщетение. Моли, да бъде прието за
установено по отношение на Е.С.С., ЕГН: **********, че дължи на ЗК “***“ АД сумата от 4 436.99 лева
(седемстотин седемдесет и четири лева и деветдесет и девет стотинки),
представляваща стойността на изплатеното застрахователно обезщетение по щета №
0000-***, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, до окончателното изплащане
па сумата. Претендира направените деловодни разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от назначения
особен представител на ответника, в който взема становище за допустимост, но
неоснователност на предявения иск. Оспорва основателността на предявения иск за
установяване на вземане на ищеца в размер на 4 436.99лв. произтичащо от правото
на регрес по заплатено от дружеството застрахователно обезщетение по силата на
договор за застраховка „ГО“ съгласно полица №***със срок на валидност
20.04.2012г.-19.04.2013г., като твърди, че претендиралото вземане е погасено по
давност на основание чл. 110 от ЗЗД.
Счита, че към датата на завеждане на Заявлението на кредитора за
издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по което
е образувано ч.гр.д.№256/2018г., е изтекла общата пет годишна погасителна
давност спрямо вземането на кредитора по силата на чл. 110 от ЗЗД. В тази
връзка прави изрично възражение за настъпила погасителна давност спрямо
претендиралото вземане на ищцовото дружество. Оспорва основателността на
предявената претенция поради липсата на виновно поведение от страна на
ответницата и вина за станалото на 02.10.2012г. в Република ***ПТП с нейно
участие, поради което, същата не носи регресна отговорност спрямо
застрахователя изплатил посочените в исковата молба застрахователни обезщетения
на лицата участвали в произшествието. Предвид изложеното оспорва предявения иск
и моли бъде отхвърлен като неоснователен.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и
гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното от фактическа страна:
Не се спори между страните
и се установява от Застрахователна полица № ***от 17.04.2012г., че между ЗК ***
АД, в качеството на застраховател и Е.С.С. е сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ за МПС *** 206 ***с ДКН ***, със срок на валидност на
застраховката от 20.04.2012г. до 19.04.2013г.
Установява от Протокол
за ПТП с материални щети/л.10-11 от делото/ на гръцки език с надлежен превод на
български език, че на 02.10.2012г., в 3,00 часа, в ***, ***, застрахованото МПС
*** 206 ***с ДКН ***,
с водач Е.С.С./1 автомобил/ е реализирало ПТП с паркираните МПС *** с рег.№ ***, собственост на Т.Е./2
автомобил/ и МПС *** с рег.№ ***, собственост на Ч.К./3 автомобил/. Описания в протокола
механизъм на ПТП е: Първият автомобил се е движел по ***и се е ударил в
спрените автомобили. В протокола е отразен резултат от Алкотест – а/1,46 мг./л,
б/1,61 мг/л за водача на автомобил 1. Протокола е подписан от собствениците на
трите автомобила, както и от съставилия го полицай. Протокола носи подписа на Е.С.С..
Не се спори между
страните и се установява от представените писмени доказателства, че
пострадалите лица са заявили претенция за изплащане на претърпените вреди, в
резултат на което застрахователя –ищец е заплатил на претърпелите вреди от ПТП
лица чрез асистиращата компания *** 2268.60 евро, включващи изплатеното
обезщетение на двата автомобила и посредническа такса 278.60 евро, равняващи се
общо на 4436.99 лв. на дата 11.01.2013г. В отговора на исковата молба е
направено изрично изявление, че не се оспорва извършеното плащане на сумата,
поради което не е необходимо да бъде назначена поисканата от ищеца експретиза
за установяване на факта на плащането и датата на плащане.
Съдът възприема изцяло
заключението на съдебно-автотехническата експертиза, като очбективно,
обосновано, компетентно и безпристрастно. От него се установява, че механизма
на настъпване на ПТП е този, посочен в протокола за ПТП, а именно: На
02.10.2012 г в ***е настъпило ПТП при което л.а. „***” с per № ***, управляван
от Е.С.С. и собственост на същата губи контрол при паркиране на автомобила,
неспазва достатъчна дистанция и реализира ПТП в паркираните автомобили „***” с
per № *** собственост на Т.Е.и „***” с per № *** собственост на Ч.К., като им
нанася имуществени вреди. Щетите по
автомобил ****** са: деформирани и охлузване на боята: калник ляв, леви врати,
калник заден ляв, броня предна и задна, боядисване лява страна на автомобила.
Щети по автомобил ******: Задна ос, джанта, задна броня, врата, боядисване
броня, врата, калник.Стойност на щетата по автомобил ****** за изразходвани
материали и ремонт на автомобила е 910,20 евро. Декларация за сключване на
споразумение с претенции, които произтичат за ПТП, настъпило на 02.10.2012г в ***
(***) с автомобил per № *** е изплатена стойност по сметка в размер на 890,00
евро, левова равностойност 1740,69 лв. Стойност на щетата по автомобил ******
за изразходвани материали и труд са изплатени 1134,06 евро Декларация за
сключване на споразумение и отказ от права. С документ от дата 26.10.2012 г,
които произтича от ПТП в което е участвала на 02.10.2012 г в *** (***) с
автомобил с per № *** иска за щетите по автомобила изплатена стойност 1100 евро
с левова равностойност 2151,41 лв. За посредническа такса сума 278,60 евро,
левова равностойност 544,89 лв. Обща стойност на щетата и разходи 2268,60 евро,
Левова равностойност 4436,99 лв.
При така установеното от
фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
Плащането на застрахователно обезщетение
на собственика на увреденото МПС, е правомерен юридически факт, тъй като е
предмет на изпълнение на възникнало за застрахователя задължение да го стори.
Предпоставките за възникване на това задължение, респ. за пораждане насрещното
право на третото лице да получи застрахователно обезщетение, запълват следния
законов фактически състав: 1/ действие на валиден договор за застраховка „Гражданска
отговорност; 2/ настъпване на застрахователното събитие - осъществения риск,
т.е. факта на ПТП, явяващ се; 3/ източник на реална имуществена вреда,
претърпяна от третото лице, която е ; 4/ установена по вид и парична стойност/
оценка/.
Регресното право на застрахователя срещу
застрахования е уредено при застраховане “Гражданска отговорност”. Съгласно
чл.274, ал.1 КЗ застрахователят се освобождава от задължението по договора за
застраховка към застрахования при задължителното застраховане “Гражданска
отговорност”, когато вредите на третите лица са причинени от застрахования по
време на управление на МПС след употреба на алкохол с концентрация над
допустимата от закона, под въздействието на друго упойващо вещество или без да
е взел мерки за отстраняване на възникнала по време на движение повреда или
неизправност в МПС, следствие на което е настъпила щета. Правото на регрес на
застрахователя настъпва след като плати обезщетението на третото увредено лице.
Регресното право е средство за санкциониране на виновните за причинените на
трети лица вреди в посочените в закона случаи. В тези случаи, независимо, че са
заплатили застрахователна премия и е възникнало валидно застрахователно
правоотношение, застрахованите лица не се освобождават от гражданската си
отговорност.
Съгласно чл. 45, ал.1 и чл.51, ал.1 ЗЗД
всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, щом като
тези вреди са пряка и непосредствена последица от увреждането. Вредата може да
бъде причинена в резултат на извършени виновни действия или бездействия. Вината
се предполага до доказване на противното. Законът санкционира дееца за това, че
съзнателно е допуснал настъпването на вредата или макар да не е предвиждал
настъпването на определен резултат, е бил длъжен или е могъл да го предвиди,
или е предвиждал вредата, но се е надявал да я предотврати.
Удовлетворяването на правото на
обезщетение, чийто носител е увреденото трето лице има двоен погасяващ ефект-
погасява се както това пряко субективно право/ на третото увредено лице да
претендира заплащане на вредите от застрахователя по застраховка Гражданска
отговорност/, така и правото на това лице към причинителя на вредата. Затова в
идейната основа на разглежданото законно регресно право е заложен един общ
правен принцип- този за недопустимост на неоснователното обогатяване /този,
който уврежда, нито е справедливо, нито е разумно да избегне в крайна сметка
тежестта на поемане на възстановителната стойност на вредата, която друго лице
е платило на увредения, независимо, че това е извършено по силата на договор.
За успешното провеждане на регресния иск ,при условията на пълно и главно
доказване,ищецът следва да установи съществуването на валидно застрахователно
правоотношение по сключена застраховка „ГО” за управлявания от ответника
автомобил, заплащането на обезщетение на собственика на увредения автомобил, а
така също и елементите на деликта-вреда,противоправно поведение, причинна
връзка между противоправното поведение на причинителя на вредата и твърдените
от ищеца вреди. В тежест на ищеца е да докаже по несъмнен начин,чрез надлежни
доказателства,че ответникът е управлявал МПС след употребата на алкохол с
концентрация на алкохол в кръвта си над допустимата по закон норма. По
делото не е спорно,че между страните е
сключен валиден договор за гражданска отговорност. Оспорена е вината на
ответницата за настъпването на процесното ПТП, както и че по време на ПТП тя е
управлявала автомобила след употребата на алкохол с концентрация на алкохол в
кръвта си над допустимата по закон норма. Съдът намира този факт за доказан от
събраните по делото доказателства. По делото е представен протокол за ПТП в
който е отразен механизма на ПТП: Първият автомобил се е движел по ***и
се е ударил в спрените автомобили. В протокола е отразен резултат от Алкотест –
а/1,46 мг./л, б/1,61 мг/л за водача на автомобил 1. Протокола е подписан от
собствениците на трите автомобила, както и от съставилия го полицай. Протокола
носи подписа на Е.С.С.. Протокола не е оспорен нито в частта за неговото
съдържание, нито в частта за авторството на подписа, положен в него от името на
Е.С., поради което съдът приема, че в протокола се съдържа извънсъдебно
признание на ответницата на неизгодни за нея факти- че е виновна за процесното
ПТП, механизма по който то е настъпило, както и че е управлявала автомобила с след
употребата на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта си над допустимата по
закон норма- над 1,4 промила.
Не се оспорва, че обезщетението за претърпените вреди от процесното ПТП са
изплатени на пострадалите лица на 11.01.2013г.
Направено е възражение за погасяване на вземането по давност, което се
явява неоснователно. В случая е приложима общата 5-годишна давност по чл.110 ЗЗД и започва да тече от датата на изплащане на обезщетението от застрахователя
и встъпването в правата на увреденото лице. Както се установи, не е спорно, че
обезщетението е изплатено на 11.01.2013г., а настоящото производство е
образувано с подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение на
10.01.2018г., т.е. преди изтичане на 5-годишната давност на 11.01.2018г.
Доколкото се установиха по делото всички елементи от фактическия състав на
чл.274, ал.1, т.1 КЗ, то следва да бъде прието, че ответника по делото дължи
заплащане на платената от застрахователя сума в размер на 4436,99 лв.
По тези съображения, съдът приема, че предявеният иск с правно
основание чл.422, ал.1, вр.чл.415 ГПК, вр.чл.274, ал.1, т.1 КЗ се явява основателен и доказан в предявения си
размер от 2189,25 лв. и за тази сума следва да бъде уважен.
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 на ОСГТК на ВКС,
т.12. Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422,респ. чл.415,
ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Съдът в
исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на
разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя
разноските по издадената заповед за изпълнение. Съдът като съобрази
задължителната тълкувателна практика са ВКС и основателността на предявените
обективно кумулативно съединени искови претенции в предявения си размер,
ответника следва да бъде осъден да заплати направените
разноски от ищеца по делото в заповедното производство в общ размер от 138,74
лв. съразмерно с уважената част на исковата претенция.
На основание чл.78, ал.1,
ответника по делото следва да бъде осъден да заплати на ищеца по делото
направените от него деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение в
минималния размер, ДТ и Депозит за вещо лице и за особен представител в общ
размер от 838,74 лв./100,00 лв+88,74+250 лв.+400 лв./
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на чл.422,
ал.1, вр.чл.415 ГПК, вр.чл.274, ал.1, т.1 КЗ, по отношение на Е.С.С. с ЕГН **********,***,
че ДЪЛЖИ на З.К. „ Л.И.” АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление:***, ***, представляван от С.С.и М.М.Г.-***,
сумата 4436,99 лева, представляваща стойността на изплатено обезщетение по
застрахователна полица № ***от 17.04.2012г, по щета № 0000-***, ведно със
законната лихва за забава от 11.01.2013г.
до окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена заповед за
изпълнение от 12.01.2018г. по ч.гр.д.№256/2018
по описа на РС-Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Е.С.С.
с ЕГН **********,***, да плати на З.К. „ Л.И.”
АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, ***, представляван от С.С.и
М.М.Г.-***, сумата
от 138,74 лв. направени разноски за производството по ч.гр.д.256/2018 по описа на РС-Плевен.
ОСЪЖДА, на
осн.чл.78, ал.1 ГПК, Е.С.С. с ЕГН **********,***, да плати на З.К. „ Л.И.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:***, ***, представляван от С.С.и М.М.Г.-***, сумата от 838,74 лв деловодни разноски за юрисконсултско
възнаграждение, ДТ, депозит за вещо лице и особен представител.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: