Р Е Ш Е Н И Е
№ 124
гр.Русе, 20.03.2020г
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският окръжен
съд....гражданска колегия....в открито заседание на 24 февруари през две хиляди
и двадесети година.... в състав:
Председател: Галина Магардичиян
при секретаря Д. С. и в
присъствието на прокурора.... като разгледа докладваното от съдия Г.М. гр.д.№
499 по описа за 2019г, за да се произнесе, съобрази:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание
чл.49 от ЗЗД вр чл.45 от ЗЗД и чл.52 от ЗЗД.
Ищецът К.Р.Г.,
действащ лично и със съгласието на своя баща Р.Д.Г. твърди, че на 21.02.2019
около 17 часа управлявал мотопед марка Б. РР, модел Ч. *** Ц., с рег № Р ** **
В по бул.“Р.“ в посока от товарна гара към РУ“А. К.“ в гр.Р. В участъка около
задния двор на РУ“А. К.“ и зад СУЕЕ“Св.К.-К.Ф.“/ между улиците „М. Г.“ и ул.“М.
К.“/, внезапно от дясната му страна се втурнали две кучета, които се нахвърлили
върху него. Те не лаели, а ръмжали и той ги видял с периферното си зрение.
Кучетата влезли в спицата на предната гума на мотора му, той загубил равновесие
и контрол над мотоциклета и кучетата го съборили заедно с него на земята. Тъй
като кучетата изскочили изведнъж от улицата и го нападнали внезапно, не могъл
да реагира. Паднал на лявата си страна върху пътната настилка, претърколил се и
паднал на гръб, а моторът му бил на 2-3 метра от него. Първата му мисъл била,
че кучетата ще го нападнат затова искал да стане и да побегне, за да се спаси,
освен това имало опасност от друг инцидент, защото към него идвало друго МПС. В
това време дошли минувачи, който го посъветвали да не става , говорели му, за
да не загуби съзнание и извикали Бърза помощ.
При падането усетил силна болка и си ударил главата, но благодарение на
каската, не получил по-сериозни травми на главата. Твърди, че кучетата, които
го нападнали, били общински, тъй като едното имало марка, а на другото един от
свидетелите казал, че е имало също марка, но е паднала. Твърди, че в резултат
на падането получил : счупване на скафоидната и ладиевидната кост на лявата
гривнена става; дисторзия на десен глезен; охлузване на ляв лакът, на дясна
предмишница, на дясна длан; охлузване на кръвонасядания на дясно бедро, на
дясно коляно, на лява тазобедрена област, на ляво бедро. Заради счупването на
лява гривнена става и контузията на дясна глезена става се наложило
имобилизирането на двата му крайника с гипс. По този начин както движението на
крака му, така и на ръката били затруднени за повече от 30 дни, като през това
време преживял значителни физически и психически болки и страдания. През
първата нощ след инцидента не могъл да спи цялата нощ, както от стрес, така и
от болки. Шината на ръката и гипса на крака му пречели да лежи спокойно. По препоръка на лекарите кракът му трябвало
да бъде вдигнат високо и да се слага лед, заради големия оток, който имал. Тазът му бил натъртен,а освен легнал по гръб,
по друг начин не можел да стои. Наложило се да пие болкоуспокойтелни. Първите
няколко нощи се будел постоянно и не можел да осъзнае какво му се е случило.
През деня се придвижвал с помощта на стол и не бил способен да се справя с
ежедневните си нужди-да се грижи за личната си хигиена, да се храни нормално и
да се облича.Налагало се майка му и баба му да го мият, къпят, обличат и
събличат, да му сервират храната, да го превеждат през прага на помещението, в
което са банята и тоалетната. Това го депресирало изключително . В последствие
започнал да се придвижва с една патерица, което му причинявало болки в здравата
ръка, а когато трябва да посетят болница-чрез инвалидна количка. Наложило се
родителите му да платят 130лв за специален гипс, който да му позволи да се
къпе. След инцидента не можел да ходи на училище и на актьорско майсторство, не
можел пълноценно да прекара почивката на планина с родителите му, тъй като
трябвало да стои в хотелската стая. В резултат на дългото му отсъствие от
училище, имал много пропуски в знанията си, които трудно успял да навакса. Било
му мъчно за приятелите и съучениците. Изоставал и с репетициите за
представлението, в което участвал. На 29 ден след инцидента му свалили гипса от
крака. Той бил все още с оток и с кръвонасядания.Не можел да стъпва на него и
да го сгъва. Лекуващият му лекар му назначил упражнения с топка, които да прави
в къщи, както и му поставил други задачи, които постепенно трябвало да започне
да извършва. Това било съпроводено с болка, поради което пиел болкоуспокояващи
и се мажел със специален гел. Тъй като упражненията, които правел, не довели до
резултат, се наложило да направи курс по рехабилитация 10 дни. Твърди, че все
още има болки в глезена и оток след по-продължително ходене. На 40 ден след
изцидента му направили контролна снимка на китката и се оказало, че още не е заздравяла
напълно и се наложило да носи гипса в продължение на 2 месеца.След махането му
имал забрана да я натоварва, да се подпира на нея, да кара колело за период от
20 дни.Изпитвал болки, които постепенно намалели, но и сега при натоварване и
промяна на времето ръката го боляла.По препоръка на лекаря пиел лекарства за
възстановяване на костите. Все още не можел да започне фитнес тренировки.
След този инцидент изпитвал
силен страх от бездомни кучета. Заради това му безпокойство, трябвало
родителите му да го заведат на консултация при психолог, въпреки това и до
момента се страхувал от бездомни кучета. Иска от съда да постанови решение, с
което да осъди Община-Р. да му заплати обезщетение за причинени му
неимуществени вреди в размер на 40 000лв, както и обезщетение за причинени
имуществени вреди в размер на 130лв, ведно със законната лихва върху
главниците, считано от 21.02.2019г до окончателно плащане. Претендира
разноските по делото.
Община-Р. в писмен отговор по реда и в срока по чл.131 ГПК,
счита предявените искове за неоснователни.
Счита, че не са представени доказателства, че процесното увреждане е
настъпило по описания в исковата молба начин. Няма доказателства, че кучетата
са безстопанствени и че Община-Р.следва да отговаря за тях. В условията на евентуалност, ако съдът
приеме, че искът е основателен по основание, го оспорват по размер.
Претендираното обезщетение е прекомерно, предвид обстоятелството, че процесните
наранявания не са довели до животозастрашаващо състоянието. Няма данни за извършвани
оперативни интервенции или настъпили усложнения във възстановителния процес.
Счита, че младата възраст на пострадалия обуславя по-бързо възстановяване на
процесната травма. Счита, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на ищеца-същият е управлявал мотоциклета си с несъобразена скорост, като
по този начин е допринесъл за реализиране на ПТП-то. Иска съда да отхвърли
исковете, а в условията на евентуалност-да оцени претенцията като прекомерна.
Претендира разноските по делото.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
заедно и поотделно, приема за установена следната фактическа обстановка:
На 21.02.2019г в 17.05 докато ищецът К.Г. управлявал мотопед
марка Б. Р.,модел ЧТ *** Ц. с рег № Р *****в района на бул.Р. до задния вход на
Русенски университет бил нападнат от две бездомни кучета. Мотопеда се движел с ниска скорост, а
кучетата с лай се хвърляли от двете страни на мотопеда върху моториста. Едното
куче било изправено на задните си лапи и предните му лапи били опряни в ръката
на моториста в горната й част. Кучето скачало върху моториста. Другото било от
лявата страна, малко по-назад от ръката на моториста. То също скачало и
лаело. Тогава моториста и мотопеда
паднали на земята. Момчето, управлявало мотопеда се претърколило. То било с
каска. Св. Н.П. в този момент минавала наблизо и веднага отишла при него и го
попитала дали може да стане. Момчето и отговорило, че го болят ръката и
кракът.Казало, че може да стане, но когато започнало да прави опит за това,
казал, че го боли и тазът. Тогава св.П. му казала да не мърда и се обадила на
тел.112. Докато дойде спешната помощ държала момчето да не мърда. Извадили с
негова помощ каската. То не можело да движи лявата си ръка. Панталонът му бил разкъсан.
Казвал, че болката в крака е към глезена. Казал на свидетелката, че кучето,
което се било изправило на ръката му, искало да го ухапе и момчето много се
уплашило от това. В първият момент момчето било превъзбудено, но след това
казало на св.П., че му е студено и му е лошо. Когато момчето паднало на земята,
кучетата се разбягали в неизвестна посоча, още повече, че тогава св.П. се
притичала да стигне до ищеца и минал и един камион, шофьорът на който също
спрял да попита дали е звъннала на бърза помощ. Дошла полиция, но линейката се
забалила и свидетелката звъннала втори път. Докато дойдат лекарите, те звъннала
на майката на момчето от неговия телефон, обяснила й какво се е случило и я
помолила да отиде на място. Когато м. на К.-св.Аг.Г.отишла веднага на мястото
на инцидента, там били двете свидетелки-св.П. и св.М.и още едно момиче. От
прокола на КАТ разбрала техните имена.
Свидетел на инцидента била и св. П. М., която се прибирала
от работа от там. Тя видяла, че кучетата били пред сервиза, които се намирал в
близост. Също видяла как кучетата от двете страни на мотопеда нападнали
моториста. Няколко минути се движели заедно с мотора, а след това се изправили
на задните си лапи. Свидетелката също се спряла при момчето и видяла, че е
много уплашено, а освен това казвало, че го боли ръката и крака.
Свидетелката П. и друг е виждала тези кучета на това и знае,
че и друг път е имало инцидент, защото от това място минавали много студенти и
ученици към “Възраждане” и тя е чувала, че децата са се защитавали с камъни от
животните. Според свидетелката едното куче е по-едро, около 1.60м. като се
изправи на задни лапи, а другото пак е голямо куче, но по дребно от първото.
Едното е кафяво-черно на цвят, другото е
тъмно, но сивеещо. Около мястото на инцидента имало високи храсти и кучетата се
криели там. Когато свидетелката ги е виждала, никога не са били на повод или с
някой човек. След инцидента, храстите били орязани и свидетелката не е виждала
кучетата. Св. П.М.също е виждала няколко пъти кучетата на същото мястои никога
не е имало човек с тях. Според св.Г. към декември 2019 кучетата отново
продължават да са на същото място, защото тя когато минава от там с кола си ги
вижда и смята, че това са същите кучета, които са нападнали сина й.
Линейката, която отишла на мястото на инцидента, закарала
ищеца в спешното отделение. Глезенът на десният му крак бил много подут и
отекъл. Ищецът се оплаквал в болки в таза, десния крак и лявата ръка в лакътя и
китката.В болницата му направили ренгенови снимки. Установили счупване на
китката на лявата ръка и навяхване на десния крак. Тазът му би само натъртен.
Съмнявали се и за счупване на лакътя на лявата ръка, затова гипсирали тази ръка
от рамото до пръстите. Това не било точно гипс, а някаква шина с бинт/според
св. Г./. Гипсирали десният му крак като ортопеда казал на м.му, че навяхването
на крака е по-сложно от счупването и пак трябва да се обездвижи затова се
налага гипсирането му. В болницата промили и охлузните рани по коляното, дланта
и таза. Предписали да се правят ледени компреси на крака и да е нависоко. К.
трябвало да стои в легнало положениес вдигнат крак, но го болял и тазът. Майка
му промивала раните му. Тази на коляното, била доста дълбока, поради което
бавно зарастнала. Той се чувствал много зле, тъй като изпитвал силни болки, за
които вземал предписани му от ортопеда обезболяващи. Изпитвал неудобство от
самия гипс, освен това имал охлузвания в тазовата област към десния крак. Било
му трудно да легне и да заеме някакво положение в леглото. За да се придвижи до
леглото, подскачал на здравия си крак. Помагал си и със стол, които да му е
опора като отивал до тоалетната и до кухнята. В банята обаче имали праг и му
трябвало помощ, за да го премине, защото когато сам се мъчел да се повдигне, за
да мине през прага, се подхлъзвал. Не можел сам да си сервира затова св.Е. Д.,
негова б., и м. му-св. А. Г., правели това. Те му помагали при събличане и
обличане, а майка му му помагала при къпане. Ползвал стол в банята,на който да
седне, а в началото, когато гипса не бил пригоден да се мокри, го покривали с
найлон, за да не се намокри.
По препоръка
на лекарите в спешното отделение, направили контролни снимки, което наложило
консулт с ортопед през следващата седмица след инцидента. До кабинета в
“Онкото” отишли с инвалидна количка. Там дежурният д-р Д. поискал да се
направят нови снимки и на крака, и на ръката.Тогава той установил, че има
счупвания на две кости в областта на китката. Тогава го обездвижил с дуг гипс,
който му позволявал да се къпе с него. Вторият гипс бил малко по-лек, защото
самата тежина допълнително му пречела при придвижването. Този гипс бил заплатен
от майката на ищеца в размер на 130лв./ По делото е представена и фактура от
07.03.2019г за закупен полимерен гипс и за поставянето му общо сумата от
130лв-л.11 от делото/ Ищецът не можел дълго време да стои седнал, защото усещал
напрежение, болка и оток. В дома им се придвижвал с една патерица, но било
трудно, защото бил със счупен и крак и ръка. Когато го водели на контролен
преглед бил в инвалидна количка. Според св.Д. гипса на крака бил свален след
един месец, но гипса на ръката го свалили след около два месеца, тъй като от
контролните снимки се виждало, че ръката не е достатъчно калцирана.
К. споделял,
че първите десет дни не можел да спи от болките и от стреса,защото като
затворел очи виждал кучетата. След инцидента станал мълчалив и затворен,
въпреки че до тогава бил с чувство за хумор и разговорлив. Лекарят препоръчал
упражнения с топка, които да прави в дома си. Тъй като глезенът бил обездвижен,
лекарят му препоръчал да изкачва стъпала. След около седмица-две след махане на
гипса, отишъл и на рехабилитация. Повече от два месеца не е ходил на училище.
Преди инцидента ходел в театралната група училището, както и на фитнес, а пред
периода, в които не бил на училище не можел да се занимава с тези неща. През
този период не излизал от дома си, но приятелите му му ходели на гости в дома
му.
При всяко
посещение на контролен преглед в болницата, майка му виждала как К. се напряга
като види кучетата в двора на болницата.Страхувал се от тях и мислел, че лаят
него. Майка му се мъчела да ги заобикаля и да го успокоява, но това не давало
резултат. Според св.А. Г. като малък докато карал колело отново го нападнали
кучета. Три или четири месеца след инцидента започнал да кара мотопеда си, но
споделил с баба си, че изобщо не е карал по улицата, на която се е случил
инцидента. Споделил й, че през цялото време гледал с периферното си зрение,
защото постоянно очаквал да се появат кучета. Имал страх, че отново ще бъде
нападнат. Отказвал обаче да разговаря с близките си за тези страхове. Според
св.Г. и понастоящем не е преодолял страха си от кучета.Заради този страх
посетили д-р К., която препоръчала при нужда да посети друг нейн колега, но К.
отказвал и казвал, че се опитва да забрави. По делото е представена и
психолическата консултация, изготвена от д-р С. К. според която след инцидента
на 21.02.2019г, К.Г. е развил постравматична стресова реакция. Към момента на
консултацията/ 10.06.2019г/ все още са били актуални на момента страховите
преживявания и повишеното безспокойство като резултат от преживяното
травматично събитие. Препоръчано е към него да се прилага щадящо отношение, да
не бъде подлаган на стресогенни събития и към него да се подхожда с нужното
внимание о отношение.
К. се върнал
на училище на осми април 2019г, но все още бил с гипс. Докато бил с гипс
семейството било организирало почивка на ски за 3-ти март. Отишли на нея и К.
бил с тях, тъй като той се притеснявал, че другите няма да почиват заради него,
а и не искали той да остава сам в дома им. На почивката той стоял в стаята, а
един ден го извели навън и от едно барче двамата с майка си гледали как другите
карат ски. Според майка му той от малък се увличал по различни спортове, а
най-много обичал да кара ски.
Според св.Д.
и св.Г. при по-голямо натоварване, ако е прав или ако върви по-дълго време,
както и при промяна на времето, казвал, че усеща болка в глезена. Едва пред
м.ноември 2019г опитал да отиде на фитнес, на споделил, че не си усеща добре и ръката
и крака, поради което отново спрял да спортува.
По делото са
представени амбулаторните листи за извършени прегледи на ищеца от ортопед на
21.02.2019, 14.03.19, 18.04.2019 и на 04.04.2019г, както и издадено му
съдебно-медицинско удостоверение от 25.02.2019г, според което получените от
него увреждания могат да бъдат получени както се съобщава в сведенията от К.Г..
Според
закючението на съдебно-медицинската експертиза, която е дала отговор на
поставените въпроси въз основа на медицинската документация и актуален извършен
от ортопед преглед на ищеца на 13.01.2020г., при инцидента на 21.02.2019г К.Г.
е получил следните увреждания: счупване на скафоидната и ладиевидната кости на
лява гривнена става, достирзия на десен глезен, охлузвания на ляв лакът, дясна
предмишница и дясна длан, охлузвания и кръвонасядания на дясно бедро, дясно
коляно, лява тазобедрена област и ляво бедро. Според вещото лице описаното в
представените амбулаторни листи “ счупване на вътрешния малеол на десен глезен”
не е подкрепено от разчетите на ренгеновите снимки. По отношение на
установеното навяхване /дисторзио/ на дясна глезенна става на ищеца е било
проведено домашно-амбулаторно лечение с гипсова имобилизация на дясна глезенна
става за 21 дни, след което е предписана лечебна физкултиура в домашни условия
и амбулаторен курс физиотерапия. По отношение на установеното счупване на кости
на лява ръка на ищеца е било проведено домашно-амбулаторно лечение с гипсова
имобилизация на лява ръка за 56 дни, след което е предписана лечебна фискултура
в домашни условия. За намаляване на болковия синдром е обичайно предписването
на обезболяващи средства. При установеното счупване на костите на лявата ръка,
обикновено, ако не са налице усложнения, основният възстановителен процес продължава
около 4-5 месеца , след което е възможно да има болки и леки ограничения в
движенията на гривнената става за различен период от време, който е
индивидуален-от месеци и години. Възстановителният процес при навяхването на
глезенната става, основният възстановителен период продължава около 7-30дни,
след което е възможно да има болки и леки ограничения в движенията на
глезенната става за различен период от време, които е индивидуален-месеци.
Според вещото лице от медицинската документация, в това число и актуалният
преглед от ортопед, може да се направи извода, че при Г. към момента е
настъпило пълно анатомично възстановяване, като са налице оплаквания от болки и
ограничения в обема на движенията на лява гривнена и дясна глезенна стави и
обективни данна за оток на дясна глезенна става. При ищеца няма извършвани
оперативни интервенции във връзка с уврежданията, няма настъпили усложнения и с
оглед младатата възраст на ищеца е налице по-добра прогноза по отношение на
възстановителния процес, в рамките на обичайните възстановителни периоди.
Според приетата
по делото и неоспорена от страните съдебно-психологична експертиза, инцидента
на 21.02.2019г е свързан с временна физическа травма за ищеца, която от своя
страна води до физически и психически дискомфорт. Чувството за
неработоспособност, невъзможност за самообслужване, директната физическа болка
и споменът за преживеният страх, допълнително и негативният спомен от
детството, свързан със страха от безстопанствени кучета, са предизвикали
повишена тревожност, негативно настроение, умишлено избягване на събития,
свързани с елементи от инцидента, който бил могъл да е с травматичен характер
за психиката и може да се определи като стресогенно преживяване. Според вещото
лице към настоящия момент липсват обективни данни за отражение на инцидента
върху психиката на К.Г.. Не се отчита наличие на посттравматични последици.
Ищецът е млад човек с динамичен начин на живот, екстровертен тип и тези
характеристики на личността обусляват по-разнообразен начин на живот, свързан с
преживявания и общуване с други хора, което прави възможно по-бързото
преодоляване на получени негативи от инцидента.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:
От събраните
по делото писмени и гласни доказателства се установява по несъмнен начин, че на
21.02.2019г около 17.00ч докато ищецът К. Р.Г. управлявал м. Б. Р. по улицата,
намираща се при задният вход на Русенски университет ; идващ от посока Товарна
гара, две големи кучета, лаейки, започнали да се движат с мотопеда от двете
страни на превозното средство. В един момент едното куче се изправило на
задните си лапи, а предните поставило на ръката на Г. и се опитвало да го
ухапе. В следствие на това Г., заедно с потопеда, паднал на земята като се
превъртял и от това получил следните увреждания, установени категорично от
медицинската документация и съдебно-медицинската експертиза : счупване на
скафоидната и ладиевидната кости на лява гривнена става, достирзия на десен
глезен, охлузвания на ляв лакът, дясна предмишница и дясна длан, охлузвания и
кръвонасядания на дясно бедро, дясно коляно, лява тазобедрена област и ляво
бедро.
От гласните
доказателства по делото-св.Н.П., св.П. М. и св.А. Д.Г.се установя, че и преди и
след инцидента с ищеца, кучетата които са го нападнали, продължават да живеят
на същата улица. Според свидетелките, тези кучета са свободно разхождащи се,
нямат стопанин и са бездомни. И двете кучета са големи, като едното е по-едро.Едното
е кафяво-черно, а другото тъмно, но сивеещо.И двете са с неясна порода.
По-малкото куче е с марка на ухото.
Двете кучета се навъртат около автосервиза, намиращ се в близост. Св.Г. е
разговаряла със собственика на сервиза и той и е обяснил, че и по-голямото куче
е имало марка на ухото, но е паднало. Тези доказателства безспорно установяват,
че кучетата, които са нападнали К.Г. са бездомни.
Съгласно
нормите на чл.40, ал.3 и ал.4 от Закона за защита на животните /ЗЗЖ/ Общинските
съвети приемат програма за изпълнение на националната програма и план за
действие на съответната община, които отговарят на изискванията на наредбата по
ал. 2., а кметовете на общини организират изпълнението на програмата и плана по
ал. 3 и ежегодно до 1 март внасят отчет за изпълнението на програмата до
изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните. Cъглacнo чл. 41 ЗЗЖ opгaнитe нa мecтнaтa влacт изгpaждaт
пpиюти зa бeзcтoпaнcтвeни живoтни, ĸoитo ce cтoпaниcвaт oт oбщинитe,
ĸaтo зaдължeниe нa ĸмeтoвeтe нa oбщини e дa oтгoвapят зa пpиютитe и
дa нacтaнявaт бeзcтoпaнcтвeнитe живoтни в тяx. B чл. 47, aл. 3 ЗЗЖ изpичнo e
пocoчeнo, чe oбщинитe ca cpeд лицaтa, пoд чийтo нaдзop и гpижи ca ĸyчeтaтa
ĸaĸтo нa тepитopиятa нa пpиютитe, тaĸa и ĸoгaтo ce нaмиpaт
извън тяx. Cпopeд чл. 49 ЗЗЖ oтгoвopнитe зa нaдзopa и гpижaтa лицa,
opгaнизaциитe зa зaщитa нa живoтнитe или oбщинитe oбeзпapaзитявaт нa тpи мeceцa
и peвaĸcиниpaт cpeщy бяc въpнaтитe пo мecтa живoтни, ĸaтo в чл. 50,
т. 2 ЗЗЖ e ypeдeнo eднo oт нaй-вaжнитe зaдължeния нa пocoчeнитe лицa, в т. ч. и
нa oбщинитe – дa взeмaт мepĸи зa пpeдoтвpaтявaнe нa aгpecивнo пoвeдeниe нa
ĸyчeтaтa ĸъм xopa или живoтни. Не е спорно, че Община-Русе има
изготвена програма и план за действие въз основа на Наредбата по чл.40,ал.2
ЗЗЖ.
Общинaтa като
юpидичecĸo лицe е възложила изпълнeниeтo на посочените задължения нa дpyги
лицa – длъжнocтни лицa или външни изпълнитeли, ĸoитo дeйcтвaт чpeз cвoитe
cлyжитeли. Имeннo длъжнocтнитe лицa и лицaтa, дeйcтвaщи пo възлaгaнe oт
oбщинaтa и нeйнитe opгaни, cлeдвa дa пoлaгaт дължимaтa гpижa зa oгpaничaвaнeтo
нa пoпyлaциятa нa бeздoмнитe ĸyчeтa и oпaзвaнeтo нa гpaждaнитe oт тexнитe
нaпaдeния в изпълнeниe нa paзпopeдбитe нa ЗЗЖ. Koгaтo тeзи лицa нe пoлoжaт
дължимaтa гpижa или я пoлoжaт в нeдocтaтъчeн oбeм, в peзyлтaт нa ĸoeтo
гpaждaнитe пpeтъpпят вpeди oт yxaпвaния oт бeздoмни ĸyчeтa, oтгoвopнocттa
нa oбщинaтa дa oбeзщeти вpeдитe възниĸвa нa ocнoвaниe чл. 49 във вp. c чл.
45, aл. 1 ЗЗД – пopaди ĸaчecтвoтo ѝ нa възлoжитeл нa paбoтa, пpи или
пo пoвoд изпълнeниeтo нa ĸoятo изпълнитeлят e пpичинил вpeди. B тaзи
xипoтeзa oтгoвopнocттa нa oбщинaтa e oбeĸтивнa, бeзвинoвнa,
гapaнциoннo-oбeзпeчитeлнa. B тaзи вpъзĸa cлeдвa дa ce имa пpeдвид т. 6 oт
Πocтaнoвлeниe № 7/1959 г. нa Πлeнyмa нa Bъpxoвния cъд, в ĸoятo
cъщият пocoчвa: „Oтгoвopнocттa нa лицaтa, ĸoитo ca възлoжили дpyгимy
извъpшвaнeтo нa няĸaĸвa paбoтa, зa вpeдитe, пpичинeни пpи или пo
пoвoд нa тaзи paбoтa, e зa чyжди пpoтивoпpaвни и винoвни дeйcтвия или
бeздeйcтвия. Taзи oтгoвopнocт имa oбeзпeчитeлнo гapaнциoннa фyнĸция и
пpoизтичa oт винaтa нa нaтoвapeнитe c извъpшвaнeтo нa paбoтaтa лицa. Eтo зaщo
дopи и oбщинaтa дa e пpиeлa пpoгpaмaтa и плaнa пo чл. 40 ЗЗЖ и дa e възлoжилa
изпълнeниeтo нa зaдължeниятa cи пo чл. 41, чл. 47, чл. 49, чл. 50 ЗЗЖ и дp. нa
дpyги лицa, тoвa нe я ocвoбoждaвa oт oтгoвopнocттa ѝ пo чл. 49 ЗЗД,
aĸo изпълнитeлитe ca бeздeйcтвaли пpoтивoпpaвнo и в peзyлтaт нa тoвa ca
пpичинeни вpeди нa гpaждaни.
В този
смисъл Община-Русе следва да репарира настъпилите за К.Г. вреди-имуществени и
неимуществени, настъпили вследствие на нараняванията, които е получил от
нападението от бездомни кучета на 21.02.2019г.
Ищецът е
претендирал обезщетение за причинени му имуществени вреди в размер на 130лв,
представляващи разходи за заплатен гипс. Видно от представената по делото
фактура от 07.03.2019г същият е заплатил сума в размер на 130лв за полимерен
гипс и поставянето му. От гласните доказателства се установява, че смяната на
гипса е извършена по препоръка на дежурният лекар, който е осъществявал
контролните прегледи на ищеца. В този смисъл тези вреди за настъпили за ищеца,
същите са в причинна връзка с уврежданията му и са установени не само по
основание, но и по размер, поради което Община-Русе следва да ги репарира чрез
заплащане на обезщетение в същия размер.
По отношение
на настъпилите за К.Г. неимуществени вреди , които са установени от събраните
гласни доказателства, а именно, че поради контузията на десният глезен и
гипсираният десен крак и двуфрагментарното счупване на лявата ръка, ищецът е
изпитвал не само силни болки, но и значителни неудобства в придвижването в дома
си, а и дори такива неудобства е изпитвал и в легнало положение. В дома си се е
придвижвал с помощта на стол, на гърба на който се подпирал със здравата си ръка
и подскачал със здравият си крак. Същият обаче имал нужда от помощта на
домашните си за сервиране, преобличане, поддържане на лична хигиена, та дори и
да проеодолее праг, който се намирал на вратата на банята. Докато на десетия
ден подменят вида на гипса, близките му трябвало да му помагат да се вземат
допълнителни мерки за обезопасяване на гипса, за да може да се къпе. При
преценка на претърпените от него неимуществени вреди съдът съобразява, че гипса
на крака е махнат след 21 дни, а на ръката след 56дни. За възстановяването му
ищецът е имал предписана лечебна физкултура в домашни условия и курс
физиотерапия. При преценка на негативните му преживявания съдът преценява и
факта, че са касае за младеж с разностранни интереси-театрална школа и спорт,
който очевидно преди инцидента е водил динамичен социален живот, а за период от
няколко месеца, той е бил ограничен в това. Дори и към настоящият момент той не
е подновил заниманията с фитнес, тъй като изпитва болки и в крака и в ръката.
Съдът преценява и обстоятелството, че същият е преживял и психически стрес, не
само от падането от мотопеда и падането с последващите увреждания, но и силен
страх от кучетата, които са го нападнали. За този страх допълнително значение
има обстоятелството, че същият и като малък е преживял подобен инцидент с
бездомни кучета. От заключенията на вещите лица обаче се установява, че
понастоящем ищецът е възстановен физически и психически. Оплакванията му за
оток в глезена и болки при промяна на атмосферните условия, макар и създаващи
му некемфорт, не представляват усложнения от уврежданията, а са част от
възстановителният процес. В този смисъл и като съобрази нормата на чл.52 ЗЗД
съдът намира, че справедливото обезщетение за посочените неимуществени вреди,
претърпени от Г. е в размер на 10 000лв.
С оглед
изложеното предявеният иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е
основателен и доказан по размер до 10 000лв и до този размер следва да се
уважи,а над него до претендираните 40 000лв следва да се отхвърли като
неоснователен. Искът за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер
на 130лв е изцяло основателен и следва да се уважи. Върху присъдените
обезщетения се дължи законна лихва от деня на увреждането-21.02.2019г до
окончателното им плащане.
На основание
чл.78 ГПК в тежест на ответника са направените от ищеца разноски съразмерно с
уважената част от исковете. От направените разноски в размер на 350лв,
ответникът му дължи разноски в размер на 89лв.
В тежест на
ищеца са направените от ответника разноски съразмерно с отхвърлената част на
исковете. От разноски в размер на 150лв ищецът дължи такива в размер на 112лв.
На основание чл.78,ал.8 ГПК вр чл.37 ЗПП от дължимото юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300лв, ищецът дължи възнаграждение само в размер на
224лв. По компенсация ищецът дължи на ответника разноски в размер на 247лв.
На основание
чл.38,ал.2 ЗА вр чл.7, ал.2 от Наредба № 1/2004 за минималните адвокатски
възнаграждения Община-Русе следва да заплати на адв.Н.М. адвокатско
възнаграждение в размер на 834лв.
Ищецът е освободен от заплащане на държавна такса с
Определение № 1141 от 10.10.2019г, поради което в тежест на Община-Русе е
държавната такса върху уважената част от исковете в размер на 450лв
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Община-Русе да плати на К.Р.Г., ЕГН **********,
действащ лично и със съгласието на своя баща Р.Д.Г., ЕГН ********** ***, на
основание чл.49 ЗЗД вр чл.45 ЗЗД и чл.52 ЗЗД, сумата от 10 000лв/десет
хиляди лв/, представляваща обезщетение за претърпени от К.Г. неимуществени
вреди, от нападение на бездомни кучета на 21.02.2019г, сумата от 130лв,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от същият инцидент,
ведно със законната лихва върху главниците, считано от 21.02.2019 до
окончателно плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за заплащане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди над 10 000лв до 40 000лв като
неоснователен и недоказан по размер.
ОСЪЖДА К.Р.Г., ЕГН **********, действащ лично и със
съгласието на своя баща Р.Д.Г., ЕГН ********** *** да плати на Община-Русе
разноски по компенсация в размер на 247лв.
ОСЪЖДА Община-Русе да плати на адв. Н.М.-*** адвокатско
възнаграждение в размер на 834лв
ОСЪЖДА Община-Русе да плати по сметка на Русенски Окръжен
съд държавна такса в размер на 450лв.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд-гр.Велико
Търново в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
Окръжен съдия: