Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1195
гр. Пловдив, 10.04.2020 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I граждански състав, в публично
заседание на дванадесети март две хиляди и двадесета година, в състав:
Районен
съдия: АНЕТА ТРАЙКОВА
при
участието на секретаря Невена Назарева, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 18793 по описа на съда
за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът “Водоснабдяване и канализация” ЕООД е предявил срещу ответника Н.Ш.Д.
с ЕГН ********** иск за признаване за установено, че ответникът му дължи
сумите, които е разпоредено да му бъдат заплатени от същия със заповед за
парично задължение по чл. 410 ГПК, постановена по ч. гр. дело №
7372/2018г. на ПРС, ХVІІІ –ти гр. с-в.
В исковата молба се твърди, че ответникът има качеството
на потребител на основание Наредба № 4 от 14.09.2004г. и приетите Общи условия
за предоставяне на вик услуги от ВиК оператор гр. П., тъй като е собственик,
респ., ползвател на водоснабден недвижим имот. В качеството на ВиК оператор,
ответното дружество, е предоставило на ищеца услуги по доставка на питейна вода
и отвеждането на канална вода за периода от 11.03.2016 г. до 12.04.2018 г. в размер на 500,20 лева -
главница, начислена е и мораторна лихва към главницата за периода 31.05.2016
г. – 31.03.2018 г. в размер на 34,72 лева, за обект, находящ се в гр. П., ул. „К.“
№ **.
Ищецът твърди, че отношенията
между потребителя и дружеството се уреждат от публично известни Общи условия,
приети и влезли в сила, които са общо достъпни в сайта на дружеството. Твърди,
че в имота на потребителя е налице неизправно измервателно устройство за вода,
с оглед на което са начислени по 5 куб./м. за нетоплофицирано жилище за всеки
един обитател.
Твърди, че е поискал издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, била е издадена заповед за
изпълнение, която е връчена на длъжника по реда на член 47, ал. 5 ГПК и са били
дадени указания за предявяване на иск, поради което е и налице основание за
предявяване на установителен иск за признаване за установено в отношенията
между страните съществуването на парично вземане в размер на 500,20 лева за
периода за периода от 11.03.2016 г.
до 12.04.2018 г. и на мораторна лихва
към главницата за периода 31.05.2016 г. – 31.03.2018 г. в размер на 34,72 лева.
В писмения отговор, подаден от
особения представител на ответника адв. Р.М., се оспорват предявените искове
като неоснователни. Прави се възражение за изтекла погасителна давност на
вземанията, касещи периода 11.03.2016 г. - 08.05.2016 година. Твърди се, че
липсват доказателства относно това, че водомерът е бил неизправен или да е
подлежал на метрологична проверка. Излага се, че количеството вода е начислено
в противоречие с ОУ на дружеството и Наредба № 4/2014 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи. Твърди се, че жилището на ответника се намира в
сграда в режим на етажна собственост, което не е топлофицирано и в него живее
само един обитател. Сочи се, че отбелязаното в карнетите количество вода не е
съобразено с чл. 25, ал. 10 от ОУ, като
отчетът на общия водомер се прави по реда на чл. 22 от ОУ. Заявява се също
така, че представените карнети не посочват реалното количество изразходвана
вода, тъй като са съставени в нарушение на посочените в чл. 25 от ОУ правила за
отчитане на потреблението на вода. Твърди се, че в карнетите липсва коректно
отбелязване на датите на отчета. Относно сключеното споразумение за
разсрочването на задълженията, се сочи, че е подписано от лицето Ж.М.С., без да
е отразено, какво е качеството на това лице. Прави се възражение за изтекла
погасителна давност на вземанията, визирани в споразумението за периода от
01.01.2000 г. до 08.05.2015 година, с
твърдението, че платената сума от 636 лева била погасена по давности като
такава не била дължима. Релевира се възражение за прихващане между платената
без основание сума от 636 лева с дължимите от ответика суми за вода и лихва.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на закона, намира за
установено следното:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 372/2018
г. . вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за
изпълнение, като заповедта е била връчена на длъжника при условията на член 47,
ал. 5 ГПК, а искът, по които е образуван настоящият процес, е предявен в
едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Налице е идентичност между страните и
предмета на образуваното заповедно производство и настоящото дело, като
предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
По
иска по чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД:
Безспорно
е, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на чл. 198 „о”, ал. 1 от
Закона за водите и предоставя В и К услуги на потребителите срещу заплащане за
територията на гр. П.. По производството се претендират потребени количества
вода за водомер № ****** за периода 11.03.2016 г. - 12.04.2018 г. Приложимият
нормативен акт за процесния период е Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи.
В чл. 3 от Наредба № 4/14.09.2004 г. е
предвидено, че потребители на В и К услуги са собствениците или притежателите
на вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени имоти, която
постановка е залегнала и в чл. 2, ал. 1 точки 1 и 2 от Общите условия на
оператора. Тази разпоредба регламентира няколко основни групи потребители:
собственици, носители на ограничено вещно право на ползване, предприятия,
препродаващи непитейна вода след обработката й, субекти по чл. 2 ЗРВКУ –
наематели. За да възникне задължението за заплащане на ВиК услуги, за който и
да е субект, то той на първо място трябва да има качеството на “потребител” на
тези услуги.
С отговора на исковата молба особеният
представител на ответника не е оспорил факта ответникът да е собственик на
водоснабден имот, като този правнорелевантен факт не е установен от ищеца,
който при условията на пълно и главно доказване следва да установи
материалноправната легитимация на ответника.
От изисканата от Община Пловдив,
дирекция Местни данъци и такси справка се установява, че за лицето Н.Д. е
декларирана собственост за друг обект през 2017 година, като не е бил
деклариран имот, находящ се в гр. П., ул. К. № **. Обстоятелството, че ищецът е
живеел на този адрес, по данни на вещото лице П., не го прави собственик или
вещен ползвател на водоснабдения имот, с оглед на което съдът приема, че не е
доказано качеството на потребител на ВиК услуги и исковете подлежат на
отхвърляне. При този изход от спора на ищеца не се дължат разноски.
Така мотивиран, ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от
“Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, срещу Н.Ш.Д. с ЕГН **********
иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за дължимостта на сумата 500,20 лв. – главница, представляваща неплатени
задължения за консумиране на питейна и отведена канална вода по партида с
абонатен номер № ******, за обект находящ се в гр. П., ул. К. **, за периода 11.03.2016
г. – 12.04.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
подаването на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 08.05.2018 г. до
окончателното изплащане, както и сумата от 34,72 лева – обезщетение за забавено
плащане на главницата за периода от 31.05.2016 г.- 31.03.2018 г., за които суми
е издадена заповед от11.05.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч. гр. д. № 7372/2018г. на ПРС, 18 гр. състав, като недоказан и неоснователен.
На адв. Р.М. като
особен представител на ответника да се издаде РКО за сумата от 300 лева.
Решението подлежи
на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Районен
съдия: /п/ Анета Трайкова
Вярно с оригинала.
Д. К.