Р Е Ш Е Н И Е №90

 

Гр. С., 05.03.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

С. районен съд, наказателна колегия, в публично заседание на шести февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. М.

 

при секретаря ХРИСТИНА ПАНАЙОТОВА, след като разгледа докладваното от председателя АНД №1367 по описа за 2018г., за да се произнесе, съобрази:

Производството е образувано по повод жалба против НП №53- 00- 590/11.10.2018г. издадено от директора на Областно пътно управление- С., с което на жалбоподателя е наложено на основание чл.54, ал.1, предл.2, вр. чл.53, ал.1, предл.5 от Закона за пътищата наказание „Имуществена санкция” в размер на 3000 лева за нарушение на чл.26, ал.2, т.2, б. „б” от Закона за пътищата.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно и своевременно призован се представлява от упълномощен процесуален представител, който счита обжалваното наказателно постановление за незаконосъобразно и моли съда да го отмени.

Органът, издал обжалваното наказателно постановление изпраща свой представител в съдебно заседание, който счита наказателното постановление за законосъобразно и моли съда да го потвърди.

От събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 06.08.2018г. около 14,45 часа служители от Областно пътно управление- С. извършили проверка на търговски обект, находящ се на главен път І- 7, км.232+ 900, в ляво. Установило се, че търговско дружество „ВСД- 63” ООД експлоатира търговски крайпътен обект- ресторант и пътна връзка към него в обхвата на пътя и обслужващата зона без да притежава изискуемото разрешение за специално ползване на пътя чрез експлоатация на търговския обект от Администрацията, управляваща пътя. В момента на проверката обектът функционирал, извършвайки търговска дейност- продавали се топли и студени напитки и други стоки. В 14,45 часа от проверяващите били закупени безалкохолни напитки на стойност 1,60 лева. Проверяващите констатирали, че за влизането в обекта се преминава през нерегламентирана пътна връзка, започваща през републикански път и преминаваща в обслужващата му зона.  Св. Д.П. приела, че се касае за извършване от страна на търговското дружество нарушение на разпоредбата на чл.26, ал.2, т.2, б. „б” от Закона за пътищата и на 21.08.2018г. съставила на жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение №53- 00- 493. Свидетел по съставянето и връчването на акта станал колегата й, св. Д.И..

 Въз основа на съставения акт за установяване на административно нарушение впоследствие Директорът на Областно пътно управление- С. издал обжалваното наказателно постановление като възприел изцяло фактическите констатации в акта. Той наложил на жалбоподателя на основание чл.54, ал.1, предл.2, вр. чл.53, ал.1, предл.5 от Закона за пътищата административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 3000 лева.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът изведе следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Жалбата е допустима, подадена в законоустановения седемдневен преклузивен срок от лице, имащо правен интерес от обжалването. Разглеждайки същата по същество съдът намира, че е неоснователна.

Съдът счита, че акта за установяване на административно нарушение и атакуваното наказателно постановление са издадени от компетентен орган, съобразно чл.56, ал.2 и ал.3, т.1 от Закона за пътищата. Видно е, че АУАН е съставен от длъжностно лице главен експерт в отдел „ИРД при Областно пътно управление – С.”, а обжалваното наказателно постановление от директора на Областното пътно управление – С..

Разпоредбата на посочената като нарушена правна норма на чл.26, ал.2, т.2, б. „б” от Закона за пътищата гласи: ал.2- За дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение се забраняват: т.2- в обхвата на пътя и обслужващите зони: б. „б”- експлоатацията на търговски крайпътни обекти, включително на площадки за оказване на пътна помощ и пътни връзки към тях.

От събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установи, че жалбоподателят търговско дружество „ВСД- 63” ООД експлоатира крайпътен търговски обект- „Заведение за бързо хранене” и пътна връзка към него в обхвата на републикански път и обслужващата зона без да притежава изискуемото разрешение за специално ползване на пътя чрез експлоатация на търговски обект от Администрацията управляваща пътя. По безспорен начин се установи, че от страна на проверяващите са били закупени топли напитки на стойност 1,60 лева. Касае се за нарушение, изразяващо се в експлоатация на търговски крайпътен обект от жалбоподателя „ВСД- 63” ООД, представлявано от управителя Д. В. Д. без притежаване на изискуемото разрешение за специално ползване на пътя, издадено от Администрацията, която го управлява. Това се доказа по несъмнен начин и от показанията на разпитания свидетел Д.В., който е председател на ПК „Подем”. От неговите показания по несъмнен начин се установи, че тази потребителска кооперация е отдала под наем обекта на жалбоподателя „ВСД- 63” ООД. От неговите показания става ясно, че в момента са предприети действия да се изготви работен проект във връзка с изграждане на пътна връзка и издаване на необходимото разрешение за ползване на обекта, намиращ се в обхвата на пътя и обслужващата зона.  

Съдът не споделя възраженията на процесуалния представител на жалбоподателя, че отговорността следва да се носи от собственика на обекта, а не от ползвателя. В конкретния случай се касае за експлоатиране, т. е. за използване на търговския обект и пътната връзка към него, което е било предоставено временно и възмездно от собственика на имота на жалбоподателя „ВСД- 63” ООД. Съдът счита, че задължение за снабдяване със съответното разрешение е за ползвателя, а не за собственика, тъй като от него се експлоатира търговския обект, т. е. налице е и забрана да се ползва обекта без разрешение от Администрацията управляваща пътя. Макар да са предприети действия за отстраняване на допуснатото вече нарушение те не могат да обусловят приложение на чл.28 от ЗАНН, тъй като случаят не е маловажен. Касае се за първокласен републикански път, през който преминават автомобили всеки ден и използването на обекта без разрешение, а както се разбира и без да е изградена съответната инфраструктура се създават предпоставки за настъпване на пътно транспортни произшествия. Ето защо съдът счита, че случаят не е с по- ниска степен на обществена опасност в сравнение с останалите, поради което правилно не е приложена разпоредбата на чл.28 от ЗАНН от наказващия орган.

Съдът счита, че е приложим Закона за пътищата, тъй като с него се уреждат обществените отношения, свързани със собствеността, ползването, управлението, стопанисването, изграждането, ремонта, поддържането и финансирането на пътищата, както и с управлението на безопасността на пътната инфраструктура в Република България. При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаването на атакуваното наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да доведат до отмяна на наказателното постановление. Наложената на жалбоподателя имуществена санкция е съобразена с тежестта на нарушението. Наказанието „Имуществена санкция” в размер на 3000 лева е в минималния предвиден в закона размер и съдът счита, че с това наказание ще се постигнат целите на генералната и специалната превенция. Правилно се е аргументирал в тази насока и наказващият орган при определянето на наказанието.

Ето защо съдът счита, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и като такова следва да се потвърди.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА НП №53- 00- 590/11.10.2018г. издадено от директора на Областно пътно управление- С., с което на основание чл.54, ал.1, предл.2, вр. чл.53, ал.1, предл.5 от Закона за пътищата е наложено наказание „Имуществена санкция” в размер на 3000 (три хиляди) лева на „ВСД- 63” ООД с ЕИК *********, представлявано от управителя Д. В.Д. за нарушение на чл.26, ал.2, т.2, б. „б” от Закона за пътищата като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- гр. С. в 14- дневен срок от получаването му от страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: