№ 59
гр. Варна , 30.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на първи
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Вилиян Г. Петров
Членове:Георги Йовчев
Николина П. Дамянова
при участието на секретаря Ели К. Тодорова
като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно търговско
дело № 20213001000242 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна
жалба на „СОД Варна“ АД – гр. Варна, представлявано по пълномощие от
адв. Б. Б. от ВАК, срещу решение № 43/24.02.2021г., постановено по т. д. №
1061/2020г. по описа на Варненски окръжен съд, в частта, с която въззивникът
е осъден да заплати на С. Ю.. Ш., роден на 01.08.1963г., гражданин на Руската
федерация, сумата 25 600 лв., представляваща стойност на противозаконно
отнет на 09-10.12.2019г. лек автомобил марка „Субару“, рег. № В 5458 НС,
рама № JF1BRFLU6CG124713, с която сума ищецът е обезщетил собственика
на лекия автомобил, и сумата 1 345 лв., представляваща стойността на
увредена на същата дата гаражна врата на имот с идентификатор
10135.2516.2129.2, находящ се в гр. Варна, местност „Манастирски рид“, в
поземлен имот с идентификатор 10135.2516.2129, като обезщетение за
претърпени имуществени вреди от неизпълнение на Договор №
*********/25.08.2014г., изменен с Анекс от 27.05.2015 г. и Анекс от
13.07.2016г., на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, ведно със законната лихва за
забава върху присъдените суми от датата на подаване на исковата молба –
1
15.09.2020 г., до окончателното издължаване.
Поддържайки доводи за неправилност на решението като постановено в
нарушение на материалния закон и като необосновано поради неправилна
преценка на събраните доказателства, въззивникът моли за неговата отмяна в
обжалваната част и постановяване на друго, с което исковете да бъдат
отхвърлени изцяло. С подробни съображения, основани на информацията от
писмените доказателства за получените сигнали от охранявания обект Дом
„Нов свят“, както и въз основа на показанията на разпитаните свидетели, се
оспорват изводите на първоинстанционния съд, че посредством монтираната
в охранявания обект „Сигнално – известителна система“ са били получени в
оперативния център на „СОТ – Варна“ АД достатъчно данни за проникване в
обекта и за престъпно посегателство, както и че детайлната информация,
снета от контролния панел на алармата в обекта е била известна на
оперативния диспечер в нощта на нападението, но въпреки това е предприета
само рутинна проверка. Твърди се, че информацията относно броя на
алармиралите датчици и броя на засегнатите зони, разкъсаните връзки и
спирането на работата им не е била известна на дежурния диспечер в нощта
на нападение и кражбата, тъй като монтираната в охранявания обект
„Сигнално – известителна система“ е обща и не подава детайлна информация.
Според въззивника тази информация е можело да бъде установена в нощта на
нападението само ако представителят на ищеца, посочен като лице за контакт,
е осигурил достъп до вътрешността на имота, което той е отказал да направи.
По тези съображения се оспорва приложимостта на чл. 82, изр. 2 ЗЗД.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано
лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу
подлежащ на обжалване първоинстанционен съдебен акт, при наличие на
правен интерес от обжалването в осъдителната му част, и е процесуално
допустима.
Въззиваемият С. Ю.. Ш., представляван в производството от адв. К.Ж.
от ВАК, представя отговор в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, в който е изразено
становище за неоснователност на жалбата. Сочи се, на ответника са дадени
ясни указания за разпределение на доказателствената тежест относно
обстоятелствата, че при всяко задействане на алармената система на 9 и 10
2
декември 2019г. охранителен екип на „СОТ – Варна“ АД е посетил
охранявания обект, като точно и в пълен обем е изпълнил задълженията по
процесния договор от 25.08.2014г., в това число, че при всеки от подадените
сигнали е уведомено лицето на контакт, което е отказало да се яви и да
осигури достъп до вътрешността на сградата. Твърди се, че от доказателствата
по делото се установява точно обратното: охранителния екип на ответника е
посетил обекта само на два от сигналите, посоченото от ищеца лице за
контакт е уведомено за резултата от посещенията, като е уверено, че в имота
„ няма проблем“ и че „ всичко е наред“. Излага се също, че съображенията в
жалбата, основани на вида на алармената система и на получените сигналите,
не могат да се противопоставят на въззиваемия, тъй като по силата на договор
задължението за изпращане на екип в обекта не е свързано с определен вид
аларма, а ответникът, като професионалист, следва да създаде такава
вътрешна организация, която да доведе до очаквания от възложителя на
услугата резултат– опазване на имуществото в охранявания обект.
В проведеното открито съдебно заседание жалбата и отговорът се
поддържат.
За да се произнесе по спора съставът на ВнАпС съобрази следното:
Варненският окръжен съд е бил сезиран с обективно кумулативно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 2 във
вр. чл. 82, изр. 2 и чл. 86 ЗЗД, предявени от С. Ю.. Ш. срещу „СОД Варна“
АД – гр. Варна, за присъждане на обезщетения за вреди от неизпълнение на
сключен между страните на 25.08.2014г., договор за проектиране, монтаж и
поддръжка на сигнално - известителна система за обезопасяване и охрана, в
размер на сумата 30 000лв., претендирана като стойност на отнето МПС
марка „Субару", рег.№ В5458НС, рама № JF1BRFLU6CG124713, която сума
ищецът е заплатил на собственика на МПС, и сума 2 750 лв., представляваща
стойност на унищожена гаражна врата на имот с идентификатор
10135.2516.2129.2, находящ се в гр. Варна, местност „Манастирски рид", в
поземлен имот с идентификатор 10135.2516.2129, ведно със законната лихва
върху тези суми, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното погасяване на задълженията.
Ищецът твърди, че по силата на сключен между страните договор от
3
25.08.2014 г. ответното дружество „СОД Варна“ АД се задължило да извърши
проектиране, монтаж и поддръжка на сигнално - известителна система за
обезопасяване и охрана на обект, находящ се в гр. Варна, м- ст „Бялата чешма
и Дъбравата", представляващ къща и гараж в поземлен имот с идентификатор
10135.2516.2129. На 10.12.2019 г. от гараж, находящ се в охранявания имот, е
бил противозаконно отнет лек автомобил марка „Субару", рег. № В 5458 НС,
предоставен на ищеца за ползване и пазене, включен като обект на
охраняваното имущество от ответника, съгласно договора от 25.08.2014г. и
Анекс от 27.05.2015г. към него. Тъй като заедно с ползването на автомобила,
собственикът вменил на ищеца и отговорността за МПС, включително и в
случай на увреждане, унищожаване, кражба и др., ищецът е заплатил на
„Нови мир" ООД, ЕИК *********, стойността на МПС - 30 000лв. Сочи се, че
освен това били нанесени щети на гаражната врата на обекта, като същата
била напълно неизползваема, и това наложило закупуване на нова врата на
обща стойност 2 750лв., с доставка и монтаж. Твърди се, че вредите са
настъпили в резултат на бездействие на ответника, който не е изпълнил
поетите задължения за извършване на проверка при всеки получен сигнал от
сигнално - известителна система, и е проявил груба небрежност при
извършване на проверка по един от сигналите, довели до кражбата на МПС и
унищожаването на имуществото на ищеца, а именно: неполагане на
дължимата грижа и грижата на добрия търговец като професионалист за
опазване на имуществото на ищеца; бездействие и липса на реакция при
постъпили сигнали преди датата на инцидента; бездействие и проявление на
груба небрежност при пристигането на сигнали в деня на кражбата;
неуведомяване на органите на МВР при обстоятелства, които са налагали
такова уведомяване. Конкретно се твърди, че едва на дата 10.12.2019 г. при
постъпване на пореден сигнал, служители на изпълнителя са посетили обекта
на място, но след това са си тръгнали, без да направят необходимата проверка
на сигнала и да предприемат необходимите действия.
Ответникът признава валидното възникване на процесното
правоотношение по договор от 25.08.2014г. за проектиране, монтаж и
поддръжка на сигнално - известителна система за обезопасяване и охрана на
обект, по който той се явява изпълнител, а ищецът – възложител, но заявява
становище за неоснователност на иска. Недължимостта на претендираните от
4
ищеца обезщетения се обосновава със следните договорни разпоредби: чл. 2,
т. 1 от раздел V, съгласно който изпълнителят не носи отговорност за отнето
имущество, ако срокът на реагирането е по - малък от уговорения в т. 1.3 от
Раздел I / до 5 мин./, което в случая било факт и при двата получени сигнала
за аларма в обект р-н 12135 Дом „Нов свят" / на 09.12.2019 г. в 21.01 ч. и в
23.37ч./; чл. 10 от раздел II от договора, съгласно който неизпълнението на
задължението на възложителя при получен сигнал да предостави възможност
на изпълнителя да извърши проверка за наличие на проникнали лица в
обекта, освобождава изпълнителя от отговорност за установени впоследствие
вреди, и чл. 1 от раздел V, по силата на който отговорността на изпълнителя
за вреди, причинени на възложителя вследствие на виновно неизпълнение на
задълженията по договора е ограничена до размер на 0 лева, при наличие на
застрахователна полица, и 1000 лева, ако застрахователната полица е изтекла.
За да уважи предявените искове частично, първоинстанционният съд е
приел, въз основа на съвкупна преценка на събраните доказателства, че са
налице необходимите елементи от фактическия състав на чл. 79, ал.1, предл.
2 ЗЗД за възникване на задълженията - виновно и противоправно
неизпълнение на съществуващо договорно задължение, вреда, причинна
връзка между неизпълнението и вредата, както и че обхватът на вредите в
случая се определя от чл. 82 ЗЗД, изр. 2 ЗЗД - поради недобросъвестност на
длъжника, при която обезщетението е за всички преки и непосредствени
неимуществени вреди.
В обхвата на служебната проверка по чл. 269 ГПК, съставът на
въззивния съд намира, че обжалваното решение е валидно като постановено
от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му
правораздавателна власт и компетентност, и съдържащо реквизитите по чл.
236 ГПК, както и допустимо в обжалваната част. Налице са всички
предвидени от закона предпоставки и липса на процесуални пречки за
възникване и надлежно упражняване на правото на иск.
Възприетата от окръжния съд фактическа обстановка е в съответствие с
фактите и обстоятелства, които се установяват от събраните в хода на
производството доказателства, преценени и обсъдени по съответните правила
на ГПК. Въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционното
5
решение в тази част на фактическите изводи, срещу които няма оплаквания
във въззивната жалба, на основание чл. 272 от ГПК.
Не се възприемат единствено фактическите изводи за обстоятелствата,
че дежурният служител е разполагал в нощта на 9-и декември 2019 г. и в
първите часове на 10-и декември 2019 г. с информация за това колко и кои / в
кои зони в охранявания обект се намират/ алармиралите датчици, при
получени сигнали „сирена“ /обща аларма/, и „саботаж“, тъй като тази
информация не се получава директно в централата на „СОД Варна“ АД, а е
снета от паметта в панела на системата в обекта, сутринта на 10.12.2019г.
Същевременно, съдебният състав намира, че в случая въззивникът не
може успешно да обоснове защитната си теза и да извлича доводи от вида на
монтираната техника, при която липсва техническа възможност за получаване
в централата на „СОД Варна“ АД – гр. Варна на необходимата информация за
по– адекватен анализ на сигналите, по следните съображения:
Съгласно ЗЧОД, сигнално - охранителната дейност, възлагана за защита
от престъпни посегателства на имуществото на физически или юридически
лица, намиращо се в охранявани обекти, при която чрез монтиране,
поддържане и използване на сигнално - охранителни известителни системи се
осъществява наблюдение на обектите и се реагира на получените сигнали с
мобилни охранителни патрули, може да бъде извършвана само от търговци,
които следва да отговарят на множество изисквания и да са получили лиценз
по реда на посочения нормативен акт. На ответника е било възложено по
договора, преди да започне осъществяване на сигнално-охранителна дейност,
да проектира, монтира и поддържа сигнално - известителна система за
обезопасяване и охрана на обект, собственост на ищеца, а съгласно чл. 21 от
ЗЧОД използваните сигнално – охранителни известителни системи за
изпълнение на сигнално – охранителна дейност се изграждат по начин,
осигуряващ ефективно наблюдение на охраняваните обекти. Няма твърдения
и данни изпълнителят да е предложил на възложителя проектиране и монтаж
на друг вид сигнално – известителна техника, осигуряваща по – ефективно
наблюдение на охранявания обект.
В допълнение, за да се произнесе по конкретните оплаквания в жалбата
съгласно правомощията си по чл. 269 от ГПК, настоящият състав съобрази
6
следното:
Страните не спорят, че между тях е възникнало валидно
правоотношение по сключен на 25.08.2014г. договор за проектиране, монтаж
и поддръжка на сигнално - известителна система за обезопасяване и охрана на
обект, собственост на ищеца С. Ю.. Ш.: Дом „Нов свят“. В частта относно
сигнално-охранителна дейност (СОД), договорът е с предмет по чл. 17, ал. 1
от Закона за частната охранителна дейност (ЗЧОД). Не се спори, че договорът
е бил в сила към 10.12.2019г., когато в охранявания имот е извършена кражба
с взлом на движими вещи, в това число, лек автомобил „Субару", рег. № В
5458 НС. При извършения оглед от служители на V РУ на ОД на МВР-Варна,
са установени следи от взлом и множество щети в имота в това число скъсани
кабели, повредени датчици по сигнално-охранителната система в редица
помещения, повредена врата между къщата и гаража, разбита ролетна
гаражна врата и др.
На 09.12.2019 г. от процесния охраняван обект са получени две групи
алармени сигнали. Първата група е с начало 22:59 ч., с два сигнала „сирена“
(обща аларма) и два сигнала „саботаж“. Втората група сигнали включваща
две подгрупи – от 23:37 ч. до 23:40 ч. - сигнал „аларма“ и от 01:09 ч. до 02:12
ч. – сигнал „Нападение“. Дежурният екип е извършил две проверки в
охранявания имот на дата 09.12.2019г., като реакция на първата група и
първата подгрупа от втората група сигнали. При проверките служителите на
ответника влезли в двора и извършили външен оглед на къщата, при което не
констатирали „нарушения по периферията на обекта“, ролетната щора на
гаражната врата била здрава. Уведомили дежурния диспечер за
констатираното и че обектът е затворен и укрепен отвсякъде, след което
изчакали обаждане до материално отговорното лице, което да осигури достъп
до обекта. Дежурният диспечер се обадил и казал на екипа да тръгва от
обекта, понеже МОЛ няма да дойде. При второто посещение не се установява
да е проведен разговор между служителите и дежурния диспечер за резултата
от проверката. Няма обаждане на дежурния диспечер към лицето за контакт.
На сигналите „нападение“ от 01:09:40 ч. до 02:12:02 ч. на 10.12.2019 г. (общо
8 на брой) дежурният диспечер не е реагирал, не е изпратил екип и не се е
обадил на МОЛ.
7
По оплакванията срещу фактическите изводи, релевантни по
възражението за изключване отговорността на изпълнителя за вреди, по
силата на чл. 10 от раздел II от договора.
Безспорно се установява от събраните доказателства, че с М. З. М.,
посочен в процесния договора като лице за контакт на ответника („МОЛ“), са
проведени два разговор от дежурния диспечер на „СОД Варна” АД, късно
вечерта на 9-и срещу 10-и декември 2019г. При първото обаждане лицето за
контакт е уведомено, че се е включила аларма в обекта и следва да отиде, за
да осигури достъп до имота. Свидетелят дал съгласие за това, служителите на
дежурния екип да прескочат оградата и да огледат за нередности - счупени
прозорци, нарушена цялост, следи от някакво проникване. Диспечерът се
обадил втори път, за да уведоми МОЛ, че не са установени нарушения или
нещо нередно в периметъра на имота. Свидетелят помолил да наблюдават с
повишено внимание охранявания обект и заявил, че на сутринта ще отиде да
огледа. Други разговори с МОЛ не са провеждани, като същият не е
уведомяван за втората група сигнали включваща две подгрупи– от 23:37 ч. до
23:40 ч. - сигнал „аларма“ и от 01:09 ч. до 02:12 ч. – осем сигнала
„Нападение“. В хода на извършената от дежурния екип проверката на гаража
при второто посещение в обекта, е констатирано през процепите на ролетната
щора, че нито една от претендираните за обезщетяване вреди не е настъпила –
вратата на автомобила е била здрава, лекият автомобил бил в гаража, като
датчикът на алармата в помещението е бил на място, работещ.
Така установените обстоятелства отричат приложение на договорната
клауза на чл. 10 от раздел II от договора, освобождаваща изпълнителя от
отговорност за вреди. Представителят на ищеца е дал съгласие за достъп до
периферията на имота и е очаквал да му бъде съобщено дали се налага достъп
на служителите до вътрешността на сградата. След като лицето за контакт е
получило уверения, че е извършен оглед на врати, прозорци и вероятни места
на проникване, и „всичко е наред“, в имота „няма проблем“, между него и
дежурния диспечер е постигнато съгласие и е взето общо решение
посещението на обекта да се отложи за сутринта на другия ден. Според това,
което се установява като резултат от първата проверка на охранявания обект
от дежурния екип, нито служителите на място са считали, че при първата
група сигнали влизането в сградата е наложително, нито подобно обяснения
8
за ситуацията е дадено от дежурния диспечер на представителя на
възложителя. Освен това, след като представителят на ищеца не е уведомяван
за втората група сигнали, включваща две подгрупи – от 23:37 ч. до 23:39 ч. -
сигнали „аларма“ и от 01:09:40 ч. до 02:11:37 ч. – осем сигнала „нападение“ и
не бил приканван да предприеме действия за осигуряване на достъп до
вътрешността на сградата, няма основание да се прилага освобождаващата от
отговорност за вреди клауза на чл. 10 от раздел II от договора за поведение на
МОЛ във връзка с предходно получени сигнали / първа група 22:59 ч./, тъй
като при уведомяване на МОЛ за второто посещение на екипа и приканването
му за осигуряване на достъп до вътрешността на сградата нито една от
претендираните за обезщетяване вреди не е била настъпила.
Ответникът не е освободен от отговорност по силата на чл. 10 от раздел
II от договора, а следва да понесе такава, тъй самият факт, че е поел
задължение, което виновно и противоправно не е изпълнил, респ. не е
извършвана проверка на всички алармени сигнали от сигнално –
известителната система на обекта на възложителя, споделя фактическата
каузалност между неизпълнението, личността на длъжника и неговото
поведение. Причинната връзка между неизпълнението и настъпилите вреда
също е налице, тъй като обстоятелството, че при втората проверка на обекта
не е била извършена взломната кражба, констатирана сутринта на
10.12.2019г., е установена от разпита на свидетелите, посочени от ответника -
служителите от дежурния екип на СОД Варна” АД, осъществили проверката.
По оплакванията срещу правните изводи на първоинстанционния съд за
формата на вината:
Правният извод по спорния въпрос пред тази инстанция за формата на
вината като елемент от фактическия състав на чл. 79, ал.1, предл. 2 във вр. чл.
82 ЗЗД е от съществено значение за разрешаване на спора, тъй като при
установена „обикновена“ небрежност ( culpa levis in abstractum),
отговорността на изпълнителя би била ограничена по размер до сумата 1000
лв. по силата чл. 1 от раздел V от процесния договор, който към момента на
настъпване на претендираните за обезщетяване вреди от неизпълнение, е бил
действащ в хипотезата на изтекъл срок на действие на имуществена
застраховка. Съгласно чл. 94 ЗЗД длъжника не може да бъде освободен от
9
отговорност за умисъл или груба небрежност по предварително съглашение,
договорът е валиден и действащ, но въпреки уговорката, длъжникът ще бъде
отговорен, ако не изпълни умишлено или поради груба небрежност, т. е. тази
уговорка не произвежда действие
В гражданското право смисълът на понятието „груба небрежност“ не е
аналогично на съдържанието, което има в наказателното право. То се свързва
с недобросъвестно изпълнение на задължението и неполагане на дължимата
грижа при това изпълнение, с оглед разпоредбата на чл. 63 от ЗЗД. В този
смисъл е и задължителната практика на ВКС по чл. 290 от ГПК, според която
вината в гражданското право не е субективното отношение на дееца към
деянието и неговите последици, а неполагането на дължимата грижа според
един абстрактен модел - поведението на определена категория лица /добрия
стопанин или добрият търговец/, с оглед естеството на дейността и условията
за извършването й / напр. Решение № 348/11.10.2011г. на ВКС, IV г.о., ГК,
гр.д.№ 387/2010г./. Гражданското право не различава формите на
небрежността, а само нейни степени, като например „груба небрежност“. Тя
се съизмерва с конкретен абстрактен модел – грижата, която би положил и
най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия.
Изводът за наличие или липса на груба небрежност в поведението на даден
правен субект, е обусловен изцяло от конкретните обстоятелства на всеки
отделен случай, което прави невъзможно формулирането на една обща
дефиниция на понятието ”груба небрежност”, приложима за всички случаи.
Длъжникът по процесния договор за частна охранителна дейност е
юридическо лице / търговско дружество/, при което логично преценката за
формата на вината се извършва въз основа на поведението на физическите
лица, на които е възложил изпълнението. Тъй като сигнално - охранителната
дейност по ЗЧОД е високо специализирана, възлагана само на
професионалисти, отговарящи на редица специални изисквания, от длъжника
се очаква една по - голяма грижа, т. е. за него относителният критерий
дължима грижа е по - висок, отколкото за лицата, с които той си е послужил
за изпълнение на задълженията си. Приложими са обаче критериите, които са
в състояние да освободят от отговорност длъжника, дори и те да са много по -
високи от критериите, приложим съобразно качествата на лицата, с които си е
послужил за изпълнението, респ. наетите служители, тъй като кредиторът се е
10
доверил на длъжника, като е съобразил неговите качества.
Във въззивната жалба се твърди, че съобразно резултатите от двете
щателни проверки на охранявания обект от дежурния екип, при които не са
открити никакви притеснителни обстоятелства / всичко е било затворено и
заключено/, и съобразно вида на сигналите от втората група и вероятните
причини за задействането им, дежурният диспечер е имал основание да
приеме, че причина за сигналите е технически проблем и с това е мотивирал
вътрешно решението си да не уведомява МОЛ за сигналите от втората група и
да не изпраща екип при получаване на осем сигнала „нападение“ от 01:09 ч.
до 02:12ч.
При обстоен прочит на двата депозирани отговора на исковата молба
/първоначален и допълнителен/ не се установява ответникът да е релевирал
твърдения, че бездействието на дежурния диспечер относно задълженията му
за уведомява на лицето за контакт и изпращането на екип при получаване на
осем сигнала „нападение“ от 01:09 ч. до 02:12 ч. в мониторинг – центъра, е
основано на преценка за „технически проблем“ като причина на сигналите.
Напротив, ответникът твърди се, че след всяка група сигнали е изпращан
дежурен екип за проверка, като не се споменават осемте сигнала „нападение“
от 01:09 ч. до 02:12ч. Съгласно справка за съобщения от обекта Дом „Нов
свят” за периода от 01.10.2019 г. до 11.12.2019г., към сигнала от 23:37 ч. като
причина е посочено „неустановена“. При липса на твърдения, че решението
на диспечера да не уведомява МОЛ за сигналите от втората група и да не
изпраща отново екип за проверка е в резултат на субективната му преценка за
наличие на технически проблем като причина за осемте сигнала „нападение“
от 01:09 ч. до 02:12 ч. от Дом „Нов свят“, логично подобно обстоятелство не е
било предмет на доказване.
Обстоятелството, че съобразно вида на монтираната от изпълнителя
сигнално – известителна система липсва техническа възможност за
получаване в централата на „СОД Варна“ АД на информация за броя и
местонахождението на алармиралите датчици в охранявания обект, означава,
че информацията, получена в мониторинг- центъра не е достатъчна, за да се
приеме решение за бездействие, основано на анализ на сигналите, като
резултат от технически проблем. При толкова много на брой и различни по
11
вид сигнали, получени в мониторинг – центъра, добрият професионалист не
може да изключи като причина за сигналите извършено противоправно
проникване в охранявания обект. Установената в случая липсата на
минимална грижа / под формата на бездействие/ спада под обичайния
стандарт на дължимо поведение на добрия търговец – професионалист, по
начин и в степен, които оправдават квалификацията на поведението като
груба небрежност.
Съвкупната преценка на събраните доказателства, подробно обсъдени
от окръжния съд в обжалвания съдебен акт, обосновава категоричен извод за
успешно доказване на спорните релевантни обстоятелства, за което ищецът
носи доказателствена тежест / доколкото презумпцията на вина не обхваща
грубата небрежност/.
По тези съображения съставът на въззивния съд намира, че изводите на
първоинстанционния съд за наличие на всички елементи от фактическия
състав на чл. 79, ал.1, предл. 2 във вр. чл. 82, изр. 2 ЗЗД за възникване на
задължение на ответника за заплати претендираните обезщетения за вреди в
размерите, в които са уважени с обжалвания съдебен акт, са правилни и
обосновани. За по - подробната аргументация по същество, която не е
свързана с оплакванията в жалбата, въззивният съд препраща към мотивите
на първоинстанционното решение в съответната част, на основание чл. 272 от
ГПК.
Поради съвпадение на правните изводи на двете съдебни инстанции по
съществото на спора първоинстанционното решение следва да се потвърди в
обжалваната част.
Въззиваемото дружество не представя доказателства за направени
разноски за тази инстанция
Воден от горното, ВнАпС, ТО, І- ви състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 43/24.02.2021г., постановено по т. д. №
1061/2020г. по описа на Варненски окръжен съд, в обжалваната осъдителна
част.
12
В останалата част решението на ВОС не е обжалвано и е влязло в сила.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд, при условията на чл. 280 ГПК, в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13