РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК
РЕШЕНИЕ
№ 842/11.11.2022г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р
О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, II състав в открито съдебно заседание на дванадесети
октомври през две хиляди двадесет и втората година в състав:
СЪДИЯ : ГЕОРГИ ПЕТРОВ
при секретаря АНТОАНЕТА МЕТАНОВА, като разгледа
докладваното от съдия Петров адм. дело №
725 по описа на съда за 2022 год., за да се произнесе взе предвид следното:
I. За характера на производството,
жалбата и становищата на страните:
1. Производството е по реда на Глава Десета от
Административно процесуалния кодекс, във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за
движение по пътищата (ЗДвП).
2.
Образувано е по Жалба на В.Н.С. ЕГН:**********, с адрес ***, срещу Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 22-0340-000049 от 29.04.2022г. на Началник Районно управление Септември към
Областна дирекция на МВР, Пазарджик, с която спрямо С., на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП е
наложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на
лек автомобил марка „Мерцедес ЦЛС 320“ с рег. ………… ч. на 21.06.2022 г. за срок
от шест месеца.
3.
Възраженията на жалбоподателя се свеждат до изброяване на четири от петте
основания за оспорване на административния акт по чл. 146 от АПК. В този смисъл
се заявява, че процесната заповед е постановена в нарушение на изискваната от
закона форма; при допуснати съществени нарушения на административно производствени
правила и в противоречие с материално правни разпоредби, както и в
несъответствие с целта на закона. Конкретни факти и съображения в тази насока не
са изложени.
Иска се оспорената заповед да бъде отменена,
като се присъдят сторените разноски по производството.
3. Началник Районно
управление Пазарджик към Областна дирекция на МВР, Пазарджик не взема становище
по жалбата.
ІІ. За допустимостта:
4. Жалбата е подадена в рамките на установения
за това, преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес от
оспорването, поради което се явява ДОПУСТИМА.
III. За фактите:
5. Според описанието,
съдържащо се в обстоятелствената част на жалбата, при извършена проверка на 21.06.2022
г. около 00:35 часа в с. Карабунар, общ. Лесичово, област Пазарджик, ул.
„Първа“, в посока за с. Виноградец, на кръстовище с ул. Шестнадесета, С. като
собственик на лек автомобил „Мерцедес ЦЛС 320 ЦДИ“ с рег. …., предоставя същия
за да се управлява от непълнолетната Д. М. Р., ЕГН **********, която не
притежава свидетелство за управление на МПС, тоест е неправоспособна.
Противоправното
деяние е определено като – водач, собственик, упълномощен ползвател или
длъжностно лице, което допуска или предоставя управлението на МПС на лице,
което е неправоспособен водач и квалифицирано като нарушение на чл. 102, ал. 1,
т. 1 от ЗДвП.
Като мотиви за
„налагане“ на мярката, административния орган е посочил единствено, че са
налице материално правните предпоставки по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП за
прилагане на мярката , като случая не е маловажен, поради което не се прилага
чл. 28 от ЗАНН.
6. В заповедта е посочено,
че фактите които административния орган е приел за установени, се черпят от Акт
за установяване на административно нарушение № …. от 21.06.2022 г., съставен от И.В. А., на
длъжност полицай към РУ Септември към ОДМВР, Пазарджик. Въпреки изричните
указания на съда, дадени в Определение № 1173 от 03.08.2022 г. за представяне
на пълната административна преписка по издаване на заповедта(включително и
относно приложението на чл. 161 от ГПК), въпросния акт за установяване на
административно нарушение не се представи по делото.
Не се представиха и
нарочно изисканите, всички
упълномощителни заповеди, както и тази с № 312з-1237 от 14.04.2022г, на
директора на ОДМВР, Пазарджик и заповедта на министъра на вътрешните работи за
определяне на контролни органи по ЗДвП.
7. От страна на
административния орган, освен оспорената заповед се представи единствено Справка
за нарушител/водач В.С., според която от издаване на свидетелството му за
управление на МПС през 2019 г., спрямо него са издадени две наказателни
постановления, два електронни фиша и процесната принудителна мярка.
IV. За правото:
8. Според чл. 22 от Закона за административните
нарушения и наказания, за предотвратяване и
преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и
отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат принудителни
административни мерки. Очевидно,
въпросните мерки са една от проявните форми на властническата гаранция за точно
осъществяване на надлежно, нормативно установено, материално правило за
поведение, било като изключат предпоставките, то да бъде нарушено, било като
преустановят, деянията предприети в нарушение на същото или пък
изключат предпоставките за настъпване на вредни последици от противоправното
деяние или респективно имат за последица, отстраняване на вече настъпили вредни
последици от такова деяние. Явно е също така, че тези мерки, по правното си
естество не съставляват административни наказания, макар и да са форма на административна
принуда.
Ето защо, за разлика от административното
наказание, което трябва да бъде изтърпяно, така както е наложено и за целият
период от време, през който е постановена принудата (напр. временно лишаване от право да се упражнява
определена професия или дейност), действието на наложената административна
мярка е обосновано и допустимо единствено до момента, до който тя има за
фактическа последица, предотвратяване и
преустановяване на нарушението, съответно предотвратяване или отстраняване на
вредните последици от същото. Сиреч, от момента в който не съществува
вероятност материалното правило за поведение да бъде нарушено или от който
противоправното поведение е преустановено, действието на мярката не е
фактически основано или казано с други думи, от този момент насетне, прилагането
на принуда, ще е в пряко нарушение на една от проявните форми на принципа за
съразмерност, установена в чл. 6, ал. 2 от АПК, съобразно която
административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни
интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се
издава. Този
законов текст е ясен е небудещ съмнение относно неговото приложение.
9. Според чл. 171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП,
за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се прилагат следните
принудителни административни мерки: прекратяване на регистрацията на пътно
превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство без
да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство,
или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно
отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно
средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок
от 6 месеца до една година.
Според чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни
мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и 7 се прилагат с
мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон
съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
10. Каза се, с процесната
заповед е постановено прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца.
Необходимостта от
извършване на проверка относно „съразмерността“ на наложената административна
принуда във всеки конкретен случай, съобразно цитирания в т. 8 от решението
принцип установен в чл. 6., ал. 2 от АПК, несъмнено налага не
само да бъде определен ясен срок на нейното приложение, но изисква и излагането
от страна на административния орган на конкретни съображения които го
обосновават. Както се посочи, изискването в тази насока на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП е ясно и императивно - принудителната мярка се налагана с мотивирана
заповед от ръководителите на съответната служба за контрол или от оправомощено
от него длъжностно лице. Отклонение от това правило, не е предвидено в нормативния
акт. В този смисъл, неоснователно е разбирането, че след като в закона е
определен минималния срок на действие на мярката, то излагането на конкретни
мотиви за неговото(на минималния срок
на действие) обосноваване не е
задължително. Необходимо е обаче да се съобрази, че изискванията на закона са
еднакво задължителни както за гражданите, така и за административния орган. Сиреч,
след като в нормативния акт не е предвидено изключение, то изискването за
мотивиране на налаганата административна принуда, включително и по отношение на
срока на нейното действие е задължително. В случая, последицата от липсата на
конкретни съображения относно срока на действие на постановената
административна мярка е наличието на допуснато съществено нарушение на
административно производствените правила при издаване на процесната заповед. След като законодателят е предвидил срок от
шест до дванадесет месеца за налагане на конкретната мярка, то
административният орган е бил длъжен да обоснове, защо в случая трябва да бъде
определен минималния установен в закона срок, включително в контекста на
твърденията, че в случая става реч за управление на МПС при обстоятелства,
които изключват възможността, случая да бъде квалифициран като маловажен.
Посочването на тези факти или пък на други подобни, би позволило те да бъдат
проверени и след като се установи дали са действително проявени или пък не
съществуват, да се формира конкретен извод относно спазването на целта, която
закона преследва с налагането на административна принуда от категорията на
процесната такава. В случая, поради преднамереното неизлагане на мотиви в тази
насока, такава проверка е невъзможна. Това само по себе си е основание за
отмяна на оспорения административен акт. В този смисъл, макар и във връзка с
приложението на друг вид принудителна мярка - Решение № 4971/14.04.2009г. на
ВАС по адм. д. № 1460/2009г.., I-во отд; Решение № 3726/19.03.2009г. на ВАС по
адм.д. № 14058/2008г.., I-во отд; Решение № 2428 от 23.02.2010 г. на ВАС по
адм.д.№ 11179/2009г.
11. Все в този
контекст и с оглед описаните факти и обстоятелства в предходния раздел на
решението трябва да се констатира още следното:
Административния
орган макар и да е наименувал заповедта „…за прилагане на принудителна
административна мярка…“, с диспозитива на същата е „наложил“ на С.,
прекратяване регистрацията на собственото му МПС, тоест вложено е разбиране, че
принудителната административна мярка е някаква форма на административна
санкция, за осъществено от лицето, противоправно поведение. Явно, в случая
(както и при съзнателното не излагане на съображения по отношение на срока на
действие на заповедта) не става реч за допусната техническа грешка, а за
неразбиране на правното естество, основанията за прилагане и последиците от
административното наказание и съответно от прилагането на принудителната
административна мярка.
Съобразно
правилото на чл. 59, ал. 2, т. 5 от АПК, когато административният акт се издава
в писмена форма, той съдържа разпоредителна част, с която се определят правата
или задълженията, начинът и срокът за изпълнението.
В случая, такова
ясно и конкретно волеизявление, което еднозначно да определя дали се
осъществява юридическата отговорност на жалбоподателя или спрямо него се
прилага мярка на административна принуда, и защо е счетено, че принудата трябва
да действа за срок от шест месеца, не се съдържа в заповедта.
V. За разноските :
12. Констатираната незаконосъобразност на
оспорения административен акт, налага на жалбоподателя да се присъдят сторените
разноски по производството. Те, съобразно представения списък се констатираха в
размер на 610,00лв.
Според чл. 8,
ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално
представителство, защита и съдействие по административни дела без определен
материален интерес, извън случаите по ал. 2, възнаграждението е 500 лв. В
случая, договореното и заплатено от жалбоподателя възнаграждение, е в рамките
на минимално определения размер в цитирания подзаконов нормативен акт.
Определянето му от страните по договора за правна помощ, в рамките на
установения минимум, явно съответства на
фактическата и правна сложност на конкретния административно правен спор и на
предприетите от пълномощника процесуални действия по защита на неговия
доверител.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 22-0340-000049 от 29.04.2022г. на Началник Районно управление Септември към
Областна дирекция на МВР, Пазарджик, с която спрямо В.Н.С. ЕГН:**********, с
адрес ***, на основание чл. 171, т. 2а,
б. „а“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – прекратяване на
регистрацията на лек автомобил марка „Мерцедес ЦЛС 320“ с рег. …. от №№:35 ч.
на 21.06.2022 г. за срок от шест месеца.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР, гр.
Пазарджик да заплати на В.Н.С. ЕГН:**********, с адрес ***, сумата от 500,00лв.(петстотин
и десет лв.), представляваща извършени разноски по производството.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
Административен съдия : /п/