Р Е
Ш Е Н
И Е № 498
гр.Сливен, 08.05.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Сливенски
районен съд, гражданско отделение, трети състав в публично заседание на втори
май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КРАСИМИРА КОНДОВА
при секретаря Маргарита Ангелова, като разгледа
докладваното от районния съдия гр.д.№ 7196
по описа за 2018г., за да се
произнесе съобрази следното:
Предявени са обективно съединени искове за признаване на уволнението, извършено със Заповед №
100/10.10.2018г. на изп.директор на ответното
дружество за незаконно и за неговата отмяна и за осъждане на работодателя за
заплащане на обезщетение за времето, през което работника останал без работа,
поради незаконното уволнение.
Предявените искове
намират правното си основание в чл.344, ал.1, т.1 и т.3 КТ.
Ищцата твърди, че с
горепосочената заповед било прекратено трудовото й правоотношение с ответника,
при който работела от 01.09.2015г. на длъжност „отчетник счетоводство” в
магазин за фуражи гр.Сливен, кв.”Индустриален”, Фуражен завод.
Твърди, че работодателят й
изпратил писмо, с което поискал обяснения за причините, поради които не се
явила на работа на 13, 14 и 15.08.2018г. Сочи, че дала своевременно обяснения и
със заповед от 10.10.2018г. работодателят прекратил трудовото правоотношение на
основание чл.330, ал.2, т.6, вр.чл.190, ал.1, т.2 КТ.
Ищцата твърди, че имала
здравословни проблеми, поради които депозирала молба за напускане, която не
била приета, след което депозирала молба за разрешаване на отпуск, в отговор на
която й били поискани обяснения за неявяването й на работа. Сочи, че дала
обяснения и отново депозирала молба за отпуск, на която не получила изричен
отказ и счела, че й бил разрешен ползване на отпуск. Същевременно сочи, че не била
допускана на работа от 26.06.2018г., заповедта за прекратяване била от
10.10.2018г. и връчена й на 01.11.2018г. В трудовата книжка било отразено, че
прекратяването на трудовия договор е от 10.10.2018г., въпреки, че била връчена
на 01.11.2018г.
От съда се иска отмяна на заповед
№ 100/10.10.2018г. на изп.директор на ответното
дружество, с която е прекратено трудовото правоотношение на ищцата, като
незаконосъобразна, както и осъждане на ответника да заплати обезщетение в
размер на 5520лв. за периода от прекратяване на трудовото правоотношение
01.11.2018г. за срок от шест месеца.
Претендират се деловодни
разноски.
В срока по чл.131 ГПК
ответникът-работодател депозирал отговор на исковата молба, с който счита
претенциите за недопустими и неоснователни.
Сочи, че ищцата била в отпуск
поради временна неработоспособност от 03.08.2018г. до 12.08.2018г. вкл. и
следвало да се яви на работа на 13.08.2018г. На 13.08.2018г. била назначена
комисия, която да установи дали ищцата ще се яви на работа на работното си
място в магазин за продажба на фуражи в гр.Сливен, кв.”Индустриален”, „Фуражен
завод”. Определената комисия от служители в продължение на три дни 13, 14 и
15.08.2018г. от началния час на работното време на магазина 8ч. до края на
всеки работен ден била на работното място на ищцата, но тя не се явила на
работа. Бил съставен протокол на комисията. Работодателят сочи, че поискал
обяснения от ищцата за неявяването й на работа с писмо, получено от нея на
29.08.2019г. След като получил писмени обяснения от ищцата, работодателят
ответник издал мотивирана заповед № 15/18.09.2018г. за налагане на
дисциплинарно наказание на ищцата „уволнение”, която заповед била връчена на
ищцата на 08.10.2018г.
Твърди, че съставената и
атакувана заповед на работодателя от 10.10.2018г. била последваща втора
заповед, но тя не съдържала реквизитите по чл.195, ал.1 КТ. Според ответника
липсвало изрично законово изискване за издаване на две заповеди – една за
налагане на дисциплинарно наказание и втора за прекратяване на трудовия
договор, а било достатъчно само първата заповед. Втората била само с
констативен характер и в този смисъл правоотношението следвало да се счита
прекратено на 08.10.2018г., когато била връчена на ищцата първата заповед. Ето
защо счита, че иска е погасен по давност тъй като не бил предявен в двумесечен
срок или до 08.12.2018г. Счита също така иска за неоснователен, тъй като
работодателят извършил обстойна преценка на нарушението на ищцата на трудовата
дисциплина и счел, че неявяването на работа в два последователни дни без основателна
за това причина дало отрицателно отражение върху трудовия процес. Заеманата от
ищцата длъжност изисквала повишена отговорност и стриктно спазване на трудовата
дисциплина. Такова поведение не можело да се толерира, още повече, че ищцата за
дълъг период от време била в болнични, които работодателят обжалвал и два от
тях били отменени. Освен това сочи, че поведението й било свързано с факта, че
срещу нея имало образувано досъдебно производство по
повод сигнал за установени липси.
Ответникът сочи, че неправилно
ищцата счела, че й било разрешено ползване на отпуск, тъй като такъв се
разрешавал с писмено волеизявление на работодателя. В случая молбата за отпуск
била получена от ответника на 16.08.2018г., след нарушаване на трудовата
дисциплина от ищцата.
Иска се от съда отхвърляне на
претенциите. Претендират се разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и след анализ на събраните в хода
на производството писмени доказателства и писмени доказателствени средства прие
за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, че ищцата работила по трудово правоотношение при
ответното дружество, въз основа на сключен трудов договор и заемала длъжност
„отчетник счетоводство”.
Установява се по делото, че ищцата
ползвала отпуск поради временна неработоспособност по 5 бр. болнични листи
/л.99-102 от делото/ за периода от 07.07.2018г. до 12.08.2018г. вкл., както
следва:
-
Болничен лист № Е20181848837/09.07.2018г., с който й бил предоставен отпуск
поради временна неработоспособност от 07.07.2018г. до 12.07.2018г. вкл.;
-
Болничен лист № Е20181286303/16.07.2018г. с предоставен отпуск от
13.07.2018г. до 22.07.2018г.;
-
Болничен лист № Е20181855422/31.07.2018г. с предоставен отпуск от
23.07.2018г. до 01.08.2018г. вкл.;
-
Болничен лист № Е20181855390/23.07.2018г. с предоставен отпуск от
23.07.2018г. до 01.08.2018г. вкл.;
-
Болничен лист № Е20171486267 с предоставен отпуск от 03.08.2018г. до
12.08.2018г. вкл.
По обжалване от страна на
работодателя, видно от справки и решения на ЛКК горепосочените болнични листи
без първия издаден такъв са отменени, респ.анулирани. Няма данни решенията на
ЛКК да са влязли в законна сила.
Със Заповед № 05/13.08.2018г.
била назначена комисия, която да извърши проверка за спазване трудовата
дисциплина от ищцата, съответно спазване на работното време и явяване на работа
за периода 13.08.2018г.-14.08.2018г. Съставен бил протокол от комисията от
15.08.2018г., която установила, че ищцата не се явила на работа на 13.08.2018г.
и 14.08.2018г., както и до съставянето на протокола 16:30ч. на 15.08.2018г.
Комисията установила, че за периода на проверката ищцата не е представила
болничен лист, както и не била в законоустановен отпуск, разрешен от
работодателя. Последвала покана от страна на работодателя до ищцата за
представяне на писмени обяснения за неявяването си на работа на 13, 14 и
15.08.2018г. Обяснения били депозирани от ищцата с дата 04.09.2018г., за
налично здравословно неразположение. Установява се също така от съдържанието на
обясненията, че ищцата изпратила на 14.08.2018г. до работодателя си заявление
за отпуск, с признание, че не е получила отговор, поради което приела, че й
било разрешено ползването на отпуск.
Със Заповед № 15/18.09.2018г.
работодателят наложил на ищцата дисциплинарно наказание „уволнение”, за това,
че не се явила на работа в два последователни дни 13.08.2018г. и 14.08.2018г.,
включително и на 15.08.2018г. Тази заповед е връчена на ищцата, чрез нотариус
на 08.10.2018г. Впоследствие
работодателят издал втора Заповед № 100/10.10.2018г., с която прекратил
трудовото правоотношение с ищцата, считано от 11.10.2018г. Тази последващо
издадена заповед, както и трудовата книжка била връчена на ищцата на
01.11.2018г., видно от констативен протокол на нотариус с рег.№ 123 НК и район
на действие СлРС.
Ищцата била регистрирана в
Агенция по заетостта, Дирекция „Бюро по труда” гр.Сливен на 16.10.2018г.
По делото са събрани и писмени
документи – фишове за работна заплата на ищцата, както и банкови извлечения –
справки масови плащания, които са били проверени и взети предвид от назначеното
вещо лице, поради което съдът не следва да ги анализира подробно.
В хода на процеса е назначена,
изготвена и изслушана съдебно икономическа експертиза. От заключението на
вещото лице се установява, че ищцата имала подадени за 2018г. общо 6 броя молби за отпуск,
подробно описани на стр.10 от заключението. По първите 4 бр. молби
работодателят е разрешил ползването на отпуск с нарочно издавани писмени
заповеди.
Последните две молби били
следните:
- молба от 24.07.2018г., с която
се искал 13 работни дни отпуск от 02.08.2018г., изпратена чрез куриерска фирма.
Пратката била взета на 26.07.2018г. и доставена на работодателя до 31.07.2018г.
– отпускът не бил разрешен;
- молба от 13.08.2018г., с която
ищцата искала разрешение да ползва 10 работни дни отпуск, считано от
13.08.2018г. Изпратена била чрез куриер, като пратката била взета на
14.08.2018г. и доставена на работодателя до 16.08.2018г., без отговор от
работодателя.
Последното БТВ на ищцата, служещо
като база за изчисляване на обезщетението по чл.225 КТ било това получено за
пълен отработен месец или за м.април 2018г. в размер на 1 031,36 лв.След
начисляването на данък възлизало на 928,22 лв., а обезщетението в случай, че не
е започнала работа за шест месеца било в размер на 5 569,32 лв.
Горната фактическа обстановка
съдът прие за безспорно установена, въз основа на събраните по делото писмени доказателства,
които съдът кредитира изцяло, като неоспорени от страните. Съдът кредитира заключението на
вещото лице по изслушаната съдебно икономическа експертиза, с изключение на
първата част от отговора на първи въпрос, касателно
посочена молба за напускане от ищцата. В тази част заключението е оспорено от
ответната страна, но също така е и неотносимо към
предмета на спора, още повече, че такъв въпрос съдът не е формулирал при
назначаване на експертизата. В останалата част съдът кредитира заключението,като
неоспорено от страните и изготвено от лице,
разполагащо със специални знания в икономическата област.
Въз основа на така приетото за
установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Предявените искове за
признаване на уволнението за незаконно и за неговата отмяна и присъждане на
обезщетение за времето, през което ищцата останало без работа поради уволнението-
чл.344, ал.1, т.1 и т.3 КТ са допустими.
Преди да се произнесе по
същество на исковете, съдът следва да се произнесе по възражението на ответното
дружество за настъпила погасителна давност
за предявяване на иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ.
Въведеното възражение
съдът намира за неоснователно. Съобразно разпоредбата на чл.195, ал.3 КТ
дисциплинарното наказание се смята за наложено от деня на връчване на заповедта
на работника или от деня на нейното получаване, когато е изпратена с
препоръчано писмо с обратна разписка. В конкретния случай заповедта, с която е
наложено на ищцата дисциплинарно наказание „уволнение” – Заповед №
15/18.09.2018г. е връчена на работника, чрез нотариус и срещу подпис на
08.10.2018г. Срокът за атакуване на тази заповед от работника съответно е
изтекъл на 10.12.2018г. – съобразно чл.358, ал.2,т.1, предл.1
КТ. Действително работодателят не е бил длъжен да издава последваща, втора
заповед за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата без предизвестие,
поради дисциплинарното й уволнение - с правно основание чл.330, ал.2, т.6 КТ.
Въпреки това такава заповед е издадена, а именно Заповед № 100/10.10.2018г.,
като в нея е посочен и момента на прекратяване на трудовото правоотношение с
ищцата, считано от 11.10.2018г. – дата по-късна от датата на която е била
връчена заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. В този случай
работодателят е подходил дори снизходително към
работника, тъй като зачита трудов стаж
за времето от 08.10.2018г. до 10.10.2018г. вкл., без работника да е престирал фактически труда си за този период. Тази заповед е
неразривно свързана с първата такава, има само констативен характер и
констатира без да е било необходимо, прекратяването на трудовия договор с
ищцата. Чисто процесуално обаче срокът за обжалването на тази заповед следва да
тече също от момента на връчването й, тъй като с нея се констатира прекратяване
на трудово правоотношение, без предизвестие, поради наложено вече дисциплинарно
наказание „уволнение”. Тя е връчена на 01.11.2018г. и към датата на депозиране
на исковата молба в съда 28.12.2018г. не е изтекъл двумесечния давностен срок.
Разгледана по същество
атакуваната заповед е законосъобразна. Както вече се посочи, тя е втора,
последващо издадена заповед и има констативен характер по отношение на
прекратяване на трудово правоотношение с ищцата, поради наложено дисциплинарно
наказание „уволнение” с предхождаща заповед.
Предмет
на образуваното против ищцата дисциплинарно производство е извършеното от нея
дисциплинарно нарушение – неявяване на работа в течение на два последователни
работни дни – на 13.08. и на 14.08.2018г. За това конкретно нарушение на
трудовата дисциплина са й били изискани писмени обяснения и това е съставът на
дисциплинарното нарушение, описан в първата издадена Заповед № 15/18.09.2018г.
Със същата се налага наказание „дисциплинарно уволнение“ за това, че не се е
явила на работа в течение на два последователни работни дни, което съставлява
дисциплинарно нарушение по чл. 190 ал. 1 т. 2 КТ. Тази заповед съдържа всички
предвидени от законодателя реквизити, включително посочване време и място на
извършване на конкретното нарушение на трудовата дисциплина, нарушителят,
законовият текст, под който е подведено конкретното нарушение и наложената
дисциплинарна санкция. Заповедта е надлежно връчена на работника на
08.10.2018г. Атакуваната, по-късно издадена заповед № 100/10.10.2018г. не
съдържа необходимите реквизити, относно извършеното нарушение, но както се
посочи вече тя има единствено оповестителен характер, нейното издаване не е
било задължително за работодателя и нейното съдържание е взаимствано и се
базира на това по първата издадена заповед.
Установи
се по делото, че голяма част от подадените молби за отпуск от ищцата до работодателя за 2018г. били разрешени с
изрична писмена заповед от работодателя -ответник. Доказа се също така, че в първия
ден на нарушаване на трудовата дисциплина от ищцата и неявяването й на работа –
13.08.2018г. същата съставила молба за ползване на 10 дни отпуск, считано от
същия този ден. Безспорно обаче се установи, че тази молба е предадена от
ищцата на куриер на следващия ден /втори ден на нарушението и неявяване на
работа/ и получена от работодателя на 16.08.2018г., т.е. след констатиране на
нарушението на ищцата.
Разрешаването
на отпуск е право, а не задължение на работодателя. За да може да ползва отпуск
работникът е следвало да бъде сигурен, че такъв му е разрешен писмено от
работодателя, каквато се установи да е била и практиката в ответното дружество . Липсата на писмено разрешение за ползване на отпуск
означава, че неявяването на работа на ищцата представлява дисциплинарно
нарушение по смисъла на чл. 190 ал. 1 т. 2 КТ. Няма законова възможност за
ползване на отпуск без писмено разрешение от работодателя, нито задължение на
последния да уведомява работника или служителя за отказа си да разреши
ползването на отпуск за определен период от време / в този см. Решение № 127 от 5.03.2007 г. по гр. д. №
1102/2004 г., III г. о. ВКС
РБ /. Работникът/служителят може да
започне ползването на отпуск само след достигането до него на изявление за
разрешение на работодателя, изразено писмено, т.е. само след като е узнал за
това, до когато той е длъжен да продължава да изпълнява задълженията си по
трудовото правоотношение. В закона не е предвидено задължение за работодателя
да уведомява работника/служителя за отказа си да удовлетвори искането му за
ползване на платен отпуск. Неявяването на работа на работника/служителя в
периода, за който е отправил до работодателя искане за отпуск, без такъв да му
е бил разрешен по посочения начин, съставлява дисциплинарно нарушение, за каквото
може да се наложи и наказание дисциплинарно уволнение с оглед тежестта му,
обстоятелствата, при които е извършено, и поведението на работника / в този см. Решение № 812 от 27.04.2011г. по гр. д. № 198/2010г., IV г.о. ВКС РБ/.
Самият
законодател е предвидил, че за нарушение по чл. 190 ал.1 т. 2 от КТ - неявяване
на работа в течение на два последователни работни дни може да се наложи най –
тежката дисциплинарна санкция. Следователно конкретното нарушение е в
достатъчна степен тежко, за да предопредели именно налагане на наказание
„дисциплинарно уволнение“. Факт е, че такова наказание може да бъде наложено и
за други нарушения на трудовата
дисциплина, които работодателят е приел да са с по - висока от обичайната
тежест, но в конкретния случай работодателят е съобразил както тежестта на
нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, така и поведението на
работника, за което може да се съди от обясненията му, дадени по реда на чл.
193 ал. 1 КТ.
Настоящият
съдебен състав счита, че наложеното дисциплинарно наказание отговаря на
тежестта на извършеното нарушение.
По изложените съображения съдът
намира предявеният главен иск за признаване незаконността на прекратяване на
трудовото правоотношение, поради наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и
за отмяна на заповед № 100/10.10.2018г. за неоснователен, поради което бива
отхвърлен.
Неоснователността на
главния иск по чл.344, ал.1, т.1 КТ обуславя неоснователност и на акцесорната претенция по чл.344, ал.1, т.3, вр.чл.225, ал.1 КТ, която също бива отхвърлена.
С оглед изхода на спора ищецът следва да заплати
на ответника деловодни разноски в размер на 1 500 лв., платено адвокатско
възнаграждение.
Разноските за дължима държавна
такса и вещо лице, следва да останат в тежест на бюджета на съдебната власт,
доколкото ищеца по право е освободен от заплащане на такива и предвид
обстоятелството, че претенциите се отхвърлят, като неоснователни.
Ръководен от гореизложеното,
съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ, на основание чл.344, ал.1, т.1 КТ искът предявен от В.И.Т.-КОЗАРОВА, ЕГН: ********** *** против „Черноморски
фураж” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление с.Млекарево, общ.Нова Загора, Фуражен завод, представлявано
от изп.директори Станислав Колев и Живко Куртев, за
признаване на уволнението за незаконно и отмяна на Заповед № 100/10.10.2018г. на изпълнителните
директори на „Черноморски фураж” АД, с
която е прекратено трудовото правоотношение на основание чл.330, ал.2, т.6, вр.чл.190, ал.1, т.2 КТ за незаконосъобразна, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ, на основание чл.344, ал.1, т.3,
вр.чл.225, ал.1 КТ искът на В.И.Т.-КОЗАРОВА,
ЕГН: ********** *** против „Черноморски фураж” АД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление с.Млекарево, общ.Нова Загора,
Фуражен завод, представлявано от изп.директори
Станислав Колев и Живко Куртев, за заплащане на сума в размер на 5 520 лв. /пет
хиляди петстотин и двадесет лева/, представляваща обезщетение за времето, през
което е останала без работа за период от шест месеца, считано от 01.11.2018г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК В.И.Т.-КОЗАРОВА, ЕГН: ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „Черноморски
фураж” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление с.Млекарево, общ.Нова Загора, Фуражен завод, представлявано
от изп.директори Станислав Колев и Живко Куртев, сума в
размер на 1 500 лв. / хиляда и петстотин лева/, деловодни разноски.
Решението може да
бъде обжалвано от страните пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, чрез
пълномощниците им.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: