№ 63
гр. Брезник, 24.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БРЕЗНИК, II -РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛИН К. ХАЙДУШКИ
при участието на секретаря МАРИЯНА Р. ГИГОВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИН К. ХАЙДУШКИ Гражданско дело
№ 20221710100441 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по постъпила исковата молба с вх. рег. № 2071 от
01.12.2022г, подадена от “ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД с ЕИК:**********, адрес: гр.
***********, чрез пълномощника си юрк. Г. И. П., срещу С. В. С. и Е. С. Г. и двете с адрес: гр.
**********, с цена на иска общо 6 133.63 лв.
По изложени съображения в исковата молба се иска да бъде постановено решение с което
да бъдат осъдени ответниците да заплатят на ищцовото дружество сумата в общ размер на 6 133.63
лева, от която: договорно възнаграждение в размер на 3 079.72лв. и възнаграждение за закупен
пакет от допълнителни услуги в размер 3 053.91лв., представляващо незаплатена задължение по
Договор за потребителски кредит № *********, ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението до изплащане на вземането, за които суми е депозирано заявление по чл. чл. 410
ГПК по ч. гр. д. 401/2022 г. по описа на БрРС, което е отхвърлено от съда за посочените суми, с
указания, че ищецът има право да предяви осъдителен иск за процесните суми.
В законоустановения срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК и в изпълнение на Разпореждане,
постановено по ч.гр. д. № 401/2022г. по описа на БрРС, получено от ищцовото дружество на
02.11.2022г. е предявен настоящият иск с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1, т.
1 и т. 3 и ал. 3 от ГПК, относно вземанията на заявителя срещу С. В. С. и Е. С. Г. в общ размер на
6 133.63лв. Иска се да бъдат осъдени ответниците да заплатят на ищцовото дружество,
направените по делото разноски.
Ответниците- С. В. С. и Е. С. Г. са получили препис от исковата молба, приложенията към
същата и разпореждането на съда на 03.01.2023 г., и в рамките на указания едномесечен срок не са
подали писмен отговор по исковата претенция.
Брезнишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид доводите и възраженията на страните, приема от фактическа страна следното:
"Профи кредит България" ЕООД е депозирало заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу С. В.
1
С. и Е. С. Г. за вземания, за които са предявени настоящите искови
претенции. По образуваното ч. гр. д. 401/2022 г. по описа на БрРС,
заявлението за издаване на Заповед за изпълнение е отхвърлено от съда
за процесните суми, с указания, че ищецът има право да предяви
осъдителен иск за процесните суми.
По делото е представен договор за кредит № ********* от
19.04.2018г., сключен между Профи кредит България" ЕООД като
кредитор и С. В. С. като длъжник и Е. С. Г., като солидарен длъжник.
По силата на този договор ищцовото дружество се задължило да
отпусне кредит в размер на 5 000, 00 лева. В т. VI "Параметри" от
договора се съдържа следното: сума на кредита: 5000,00 лева; срок на
заема: 36 месеца; размер на вноска 243,98 лева; ГПР 49,89 %; годишен
лихвен процент 41,17 % и общо задължение: 8 783,28лева. Съдържа се
още клауза за поето задължение за заплащане на сума в размер на
3 284.28 лева за предоставен пакет от допълнителни услуги.
Предоставено е споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги, от което се установява, че обсъжданите услугите на стойност
3284.28 лева се изразяват в следното: 1. Приоритетно разглеждане и
изплащане на потребителски кредит, 2. възможност за отлагане на
определен брой погасителни вноски, 3. възможност за намаляване на
определен брой погасителни вноски, 4. възможност за смяна на дата на
падеж и 5. улеснена процедура за получаване на допълнителни парични
средства.
Приложени са още общи условия към договор за кредит, както и
погасителен план подписани от страните по делото. Представено е
платежно нареждане от 19.04.2018 г., от което се установява, че
ответницата С. В. С. е получила сумата в размер на 1945.77лв., общия
размер на отпусната сума е 5000лв., която е предмет на обсъждания
кредит.
В материалите по делото се намира уведомление от ищеца,
адресирано до ответниците, с което ги информират, че счита кредитът за
предсрочно изискуем. Обсъжданите уведомителни писма са получени от
съпруга на Е. С. Г. със задължението да ги предаде на адресатите.
Въз основа на така установената фактическа обстановка,
настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Предявени са искове по реда на чл. 124, ал. 2, вр. чл. 415, ал. 1, т.
3 и ал. 3 от ГПК.
В тежест на ищеца е да установи наличието на действителен
договор за потребителски кредит, предоставяне на договорения заем,
изискуемост на задължението за неговото връщане, размер на
възнаградителната лихва, както и валидна клауза за заплащане
стойността на предоставен допълнителен пакет от услуги.
От предмета на процесния договор, страните и съдържанието на
правата и задълженията, съдът прави извода, че е налице договор за
потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от Закона за потребителския
кредит. Договорът е сключен в изискуемата се от чл. 10, ал. 1 ЗПК
писмена форма, а съдържанието на неговите клаузи са изцяло
съобразени със специалната уредба на този вид договори, които са
уредени в чл. 11 ЗПК.
Договорът е съобразен с чл. 11, т. 11 ЗПК, според която
разпоредба следва да е налице погасителен план, съдържащ информация
за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните
2
вноски. По делото е представен погасителен план, в който се съдържа
информация за тези обстоятелства и съдът приема, че спазена
разпоредбата на чл. 11, т. 11 ЗПК.
След като процесният договор за кредит е с характер на
потребителски договор, то и на основание § 13, т. 1 ДР на Закона за
защита на потребителите (ЗЗП) следва, че освен правилата на ЗПК,
които важат за всички договори за потребителски кредит и уреждат
императивните правила за определяне на тяхното съдържание и клаузи,
приложими са и правилата на ЗЗП. Нормите, уреждащи неравноправни
клаузи/нищожността на сделките са от императивен характер и за
приложението им, съдът следи и служебно, защото когато страна се
позовава на договор, съдът е длъжен да провери неговата
действителност, респ. нищожност, пряко изводима от вида и
съдържанието на договора, респ. надлежно въведените в процеса, и без
да има позоваване на нищожност (в този смисъл решение № 384 от
02.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1450/2010 г., I г. о., ГК).
Въз основа на сключен между заявителя „Профи кредит
България“ ЕООД – кредитор, С. В. С. – кредитополучател и Е. С. Г. -
съдлъжник, Договор за потребителски кредит № ********* подписан на
19.04.2018 г. при Общи условия, неразделна част от договора,
заявителят е предоставил на кредитополучателя сумата от 5000 лв., а
последната от своя страна е поела задължението да върне договорената
като общо задължение сума от 12067.56 лв. за срок от 36 месеца, с
месечна вноска по погасителен план в размер на 335.21 лв. и падежна
дата всяко 25-то число от месеца. Заплащането на договорното
възнаграждение в размер на 3079.72 лв., заявителят претендира въз
основа на Общите условия към договора, съгласно които
кредитополучателят дължи договорно възнаграждение за изтегления
кредит, което е предварително определено и възниква в деня на
отпускане на кредита, като същото може да се разсрочи и да се погасява
в рамките на погасителния план.
Договорното възнаграждение, чието заплащане заявителят
претендира, не е посочено изрично в процесния договор за
потребителски кредит. Същото е предвидено като задължение на
кредитополучателя в т. 4 от Общите условия към договора, но не чрез
посочване на общия му размер, а само като е определен начинът, по
който се изчислява размерът му – на база лихвеният процент по
договора, поради което и посоченото договорно възнаграждение има
характер на договорна лихва и същото трябва да бъде съобразено с
изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
В представения договор за потребителски кредит не е ясно и
разбираемо посочено съдържанието по т. 10 на чл. 11, ал. 1 от ЗПК –
„годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
приложение № 1 начин“. В случая са посочени само абсолютни
стойности на лихвения процент по заема, ГПР на заема и общата
дължима сума по кредита, но не е описана методиката на формиране на
ГПР – какви компоненти се включват в него и как е формиран размер от
49.89 %. Това не е изрично отбелязано и в СЕФ за предоставяне на
информация за потребителския кредит. След като разходът е посочен
при липса на яснота по начина, разписан в ЗПК, то очевидно
3
кредитополучателят е въведен в заблуждение относно реалната цена на
кредита, което е сторено още с предоставянето му на пред договорна
информация. Следователно е налице нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК, относно претендираното договорно възнаграждение в размер на
3079.72 лв., то иска следва да бъде отхвърлен.
Според чл. 21, ал. 1 от Закона за потребителския кредит всяка
клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. С цитираното
възнаграждение за допълнителен пакет от услуги се заобикаля
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като начисляването и събирането
на подобно възнаграждение не представлява плащане за услуга, а реално
представлява прикрити разходи по кредита, с които би се довело до
надхвърляне на ограниченията на закона за максимален размер на ГПР.
Същевременно следва да се отбележи, че се твърди
предварително заплащане на възнаграждението от потребителя, без
значение е дали тези услуги ще бъдат използвани от потребителя, т. е.,
то е дължимо само за "възможността за предоставянето" на услуги: 1.
приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски кредит, 2.
възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски, 3.
възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски, 4.
възможност за смяна на дата на падеж и 5. улеснена процедура за
получаване на допълнителни парични средства. Принципите на
добросъвестност и справедливост при договарянето изискват
потребителят да заплати такса за реалното ползване на определена
услуга, а не при хипотетично ползване на такава.
Също така, следва да се има предвид и факта, че с оглед на
естеството на част от посочените допълнителни услуги, на практика се
въвежда задължение за потребителя да заплати за нещо, което страната
има по силата на закона (правото на страните да инициират
предоговаряне на срока на падежа на договора или плащане на вноските,
свободата да договорят отлагане на една или повече погасителни
вноски), което води до значителна неравнопоставеност на страните в
облигационното правоотношение, тъй като на практика излиза, че
едната страна - потребителят, заплаща за правото си да договоря с
другата страна - кредитор за изменение на параметрите на сключения
договор, като на потребителя не му е гарантиран определен резултат, а
той зависи от волята на другата страна - кредитора.
Всичко това води до извод, че подобна клауза е нищожна на
основание чл. 21, ал. 1 от ЗПК, поради заобикаляне на установено
законово изискване, регламентирано в разпоредбата на чл. 10а, ал. 2
ЗПК. В този смисъл следва да се отхвърли исковата претенция за сумата
от 3 053.91лева – възнаграждение за предоставен допълнителен пакет от
услуги.
По разноските:
С оглед изхода на делото ищцовата претенция за разноски следва
да бъде оставена без уважение.
Ответниците не претендират разноски, то и не се дължат.
Предвид изложеното, съдът
4
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от “ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД с ЕИК:**********,
адрес: гр. ***********, чрез пълномощника си юрк. Г. И. П., срещу С. В. С., ЕГН:********** и Е.
С. Г., ЕГН:********** и двете с адрес: гр. **********, искове за осъждане на ответниците да
заплатят на ищцовото дружество сумата в общ размер на 6 133.63лева, от която: договорно
възнаграждение в размер на 3 079.72лв. и възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги в размер 3 053.91лв., представляващи незаплатена задължение по Договор за потребителски
кредит № *********, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до
изплащане на вземането, за които суми е депозирано заявление по чл. чл. 410 ГПК по ч. гр. д.
401/2022 г. по описа на БрРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Брезник: _______________________
5