Р Е Ш Е Н И Е
№ 13.04.2020
година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение ,
II “Б” състав , в публично заседание на девети март две хиляди и двадесета година , в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
Мл.съдия ИВА НЕШЕВА
при секретар Д.Шулева
като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №12755 по описа за
2019 година ,
за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството е по
чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №12755/2019 г по
описа на СГС е образувано по въззивна жалба на „С.“ ЕООД *** ЕИК *******срещу решение №138080 от 11.06.2019 г по гр.дело №28594/18 г на СРС , 45 състав ; с което въззивникът е осъден да заплати на основание
чл.232 ал.2 ЗЗД във вр.чл.228 ЗЗД наемни вноски за
периода от 01.12.2017 г до 15.04.2018 г по договор за наем от 28.01.2009 г и
допълнителни споразумения към него от 01.09.2009 г , 01.08.2010 г , 21.12.2011 г
и 29.10.2012 г ; както следва
- на А.Б.Т. ЕГН ********** – 14 062,50
лева ;
- на С.Й.Т. ЕГН ********** – 14 062,50
лева ;
- на И.А.А.
ЕГН ********** –2812,50 лева ;
- на М.Е.Г. ЕГН ********** -2812,50
лева ;
ведно със законната лихва върху сумите ,
считано от 04.05.2018г. до окончателно изплащане на сумите .
Въззивникът излага доводи за
неправилност на решението на СРС , тъй като с писма от 21.11.2017 г и от
01.12.2017 г е заявил прекратяване на наемния договор и е поканил ответниците
да им върне наетия имот . Ищците извършват злоупотреба с право като са отказали
да приемат владението на имота . Налице е стопанска непоносимост , защото
наетият имот генерира загуби и е отпаднал франчайзът
за „Д.Д.“. Има и обективна невъзможност да се изпълни
договора , а никой не е длъжен да работи на загуба . Имотът не е ползван от
въззивника .
Въззиваемите страни са подали писмен отговор , в който
оспорват въззивната жалба . Наемното правоотношение не е било прекратено и
ответникът е длъжен да заплаща наемната цена . Наличието или липсата на франчайз на „Д.Д.“ е ирелевантно обстоятелство . Липсва стопанска непоносимост и
резки промени в икономическите условия , а и прекратяване на договора поради
това обстоятелство може да стане само по исков /съдебен/ ред. Съгласно чл.81
ал.2 ЗЗД липсата на парични средства не освобождава длъжника от задълженията му
по договора .
Въззивната
жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на
въззивника по него на 21.06.2019 г и е обжалвано в срок на 01.07.2019 г /по пощата/ .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :
Във връзка с
чл.269 ГПК и твърдяната недопустимост
и неправилност на решението на СРС ; настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност
и недопустимост на съдебното решение , като такива пороци в случая не се
констатират . Относно доводите
за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до изложените
във въззивната жалба изрични доводи
, като може да приложи и императивна
норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно
решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
За да уважи исковете СРС е приел , че
безспорно страните по делото са наемодатели и наемател по договор за наем от
28.01.2009 г и допълнителни споразумения към него от 01.09.2009 г , 01.08.2010
г , 21.12.2011 г и 29.10.2012 г. Основният
спор е дали и кога е прекратен наемния договор. Според приетата на л.31-36 по
делото пред СРС кореспонденция между страните ответникът е изпратил на ищците писмо с изх.№
157/23.10.2017г. с което предлага прекратяване на договора по взаимно съгласие,
поради невъзможност за упражняване на
франчайз на верига „Д.Д.”, което обуславяло обективна
невъзможност за изпълнение на договора. С писмото ответника е посочил, че
при несъгласие на ищците за прекратяване на договора по взаимно съгласие, да
считат същия за развален поради невъзможност за ползването на имота.
Със
заявление, прието на л.35 по делото пред СРС ищците отговорили на ответника ,
че не считат договора за прекратен , а с писмо връчено на ответника на
01.11.2017 г го уведомили, че не е заплатил наемната цена за м.11.2017 г.
С писмо
изх.№ 165/21.11.2017 г ответникът уведомил ищците, че прекратява договора на
две основание – обективна невъзможност за изпълнение и стопанска непоносимост.
С писмо с
изх.№ 171/13.12.2017 г ответникът уведомил ищците, че счита договора за
прекратен и считано от 01.12.2017г. няма да заплаща наемната цена, като ги
поканил да се явят пред нотариус за предаване на обекта.
Установява
се от констативен протокол на нотариус А.М./л.41 от делото пред СРС /, че
ищците отказали да получат ключовете от обекта, тъй като не считат договора за
прекратен и в имота е налично имущество на наемателя. От констативен протокол
от 11.04.2018г. на посочения нотариус се установява, че един от ищците – А.Т. е приел да получи ключовете от имота,
единствено за да направи оглед, но не и да приеме обекта, тъй като договора не
е прекратен. Удостоверено е че представител на ответното дружество е предал
ключовете от имота, и е направил изявление, че с предаването на ключовете,
предава и владението върху имота. Последното е видно и от приемно-предавателен
протокол от 11.04.2018г., рег. № 1163 на Нотариус А. М., приет на л.74-75 по делото.
От писмо на „Д.Д.“ , прието на л.132 по делото се установява, че е
одобрена молбата на ответника за закриване на магазин на ищеца в процесния имот
. Потвърдено е , че използването на правата на франчайзодателя за магазина,
находящ се на този адрес, няма да бъде валидно след 31.10.2017 г.
Според изслушаната
пред СРС ССЕ ответникът е с непрекъсната тенденция за намаляване на приходите
от дейността си , в периода 2010-2017 г, като е отчетен непрекъснат финансов
резултат-загуба.
Според чл.15
от процесния договор за наем , същият се прекратява с изтичане на срока , по
взаимно съгласие между тях и при развалянето му по реда на чл. 87 от ЗЗД.
Според СРС договорът
за наем е консенсуален договор, поради което с
постигането на съгласието, същият е породил действието си и страните дължат
изпълнение. Няма спор между страните, че ищците са предали на ответника
владението върху имота за използването му по предназначение. Тъй като договорът
е срочен страните дължат престациите си един към друг за целия период на
договора. Всяка от страните може да развали договора поради виновно
неизпълнение на задълженията на другата страна. Твърдението на ответника е, че
е развалил договора поради настъпила обективна невъзможност за изпълнение. Тежестта
за доказване на факта на настъпилата обективна невъзможност за престиране на наемната цена е на ответника, тъй като той
черпи благоприятните последици от доказването на този факт. Настъпилата
обективна невъзможност за престацията освобождава длъжника от задължението да престира, поради което причините следва да стоят извън него
и да са такива, за които той не отговаря съгласно разпоредбата на чл.81 ЗЗД.
Ако причините, поради които длъжникът не
може да изпълни са следствие на субективна невъзможност за изпълнение по причини,
зависещи от него то тогава той не е освободен от задължението да престира. По делото е установен непрекъснат спад в периода
от 2010-2017г. във финансовия резултат на ответника о отношение търговската
дейност на обекта , а същото се твърди и в показанията на разпитания на
свидетел – М.А.Т.-В.. Този факт обуславя субективна невъзможност за
изпълнение по причини изцяло зависещи от длъжника и обуславящи неговата
вина. Съгласно чл.81 ал.2 от ЗЗД, обстоятелството, че длъжника не разполага с
парични средства не го освобождава от отговорност, поради родовата определеност
на парите, като движими вещи, и поради обстоятелството, че рода не погива.
Изложените твърдения от ответника, че е в обективна невъзможност за изпълнение,
поради местонахождението на обекта, попадащ в тези, засегнати от ремонта
на ул.*******и непрекъснатия спад във
финансовия му резултат, не обосновава извод за наличие на практически и правно
непреодолимо препятствие, което при сключване на договора да не е могло да бъде
предвидено от дружеството. Местонахождението на търговския обект не е случайно
по своя произход, наемателят е бил наясно при сключването на договора с това
обстоятелство и въпреки това го е сключил.
Според СРС за наемодателя
не се е породило потестативното право да развали
договора , тъй като не е налице виновно поведение на ищците . Правото на
разваляне е потестативно право, упражняващо се с
едностранно волеизявление, като за пораждането му е необходимо виновно
поведение на другата страна по договора. По делото не се установява виновно
поведение на наемодателите, за да се породи потестативното
право за разваляне на договора. Обратното, установява се субективна
невъзможност за изпълнение, която в никакъв случай не е невъзможност.
Според СРС ответникът,
с отговора на исковата молба е въвел в предмета на спора горепосочените
обстоятелства, като ги е субсумирал под правната норма на чл.307 ТЗ – „стопанска
непоносимост”, но като възражение в хода на производството. Това възражение
съдът намира за недопустимо. Конститутивният характер
на последиците на предявената стопанска непоносимост, съгласно чл.307 ТЗ - да
бъде прекратен или изменен за в бъдеще сключения между страните договор, е
предпоставена необходимостта от формиране на сила на присъдено нещо, каквато и
след като възраженията в процеса, по които се създава сила на присъдено нещо са
изрично предвидени в процесуалния закон и не включват такова с предмет
„стопанска непоносимост„, защитата на страната е осъществима само по исков път
/ така опр. № 778 / 08.1.1.2010 год. по ч.т.д.№ 538 /
2010 год. на второ т.о. на ВКС / . Съдът не следва да обсъжда така релевираното възражение за неизпълнение поради настъпила
„стопанска непоносимост” по същество.
Договорът е
прекратен след като е изтекъл срокът за изпълнение, даден на ответника с покана отправена от ищците, с която същите
са отправили волеизявление по чл. 87 от ЗЗД и са дали на ответника подходящ
срок за изпълнение - до 15.04.2018г т.е. считано от 16.04.2018г. Ответникът
дължи претендираните наемни цени и исковете са основателни.
Решението на СРС е правилно , като
мотивите му се споделят и от настоящия съд . Съгласно чл.20а ЗЗД договорите
имат сила на закон за тези, които са ги сключили. Договорите могат да бъдат
изменени, прекратени, разваляни или отменени само по взаимно съгласие на
страните или на основания , предвидени в закона . В случая наемният договор е
сключен като срочен и в чл.15 от него не е уговорена възможност на една от
страните да го прекрати по своя преценка със или без предизвестие , освен в
случаите на неизпълнение от другата страна /чл.87 ЗЗД/. Уговорено е точно
обратното – че няма възможност наемният договор да се прекрати с предизвестие
от страна по договора . Не може да се окачестви като „злоупотреба с право“
искането на ищците да се изпълни в цялост договора за наем и отказът им да го
прекратят по взаимно съгласие.
Правно
несъстоятелни са твърденията на ответника за „стопанска непоносимост“ и
„обективна невъзможност“ да изпълни задълженията си по договора за наем . За
периода след 2009 г до 15.04.2018 г не само не е налице рязко влошаване на
стопанската конюнктура , а напротив , има постоянен и значим растеж на
икономиката . Фактът , че ответникът генерира загуби в процесният обект
може да се дължи на много причини , включително и на неадекватно водене на
бизнеса му , на лоша ценова политика , влошено обслужване и пр.
Правилно СРС
се е позовал на чл.81 ал.2 от ЗЗД , че липсата на парични средства не
освобождава длъжника от отговорност . Впрочем , анализът на вещото лице касае
само процесният обект , а не цялостния оборот на ответника т.е. не е доказано и
че ответникът не разполага с парични средства и че всичките му обекти генерират
загуби .
Не е
основание за прекратяване на договора за наем отпадането на франчайза
за „Д.Д.“ за процесния
обект . Видно от посоченото по-горе писмо ответникът сам е поискал да се
прекрати франчайза за въпросния обект . Ответникът не може да се позовава
на това обстоятелство , което сам е предизвикал , за да се освободи от
задълженията си по договора за наем . От друга страна , въпреки че в чл.1 ал.3
от договора за наем е посочено , че имотът ще се ползва за обект на „Д.Д.“ , този факт не е уговорен като съществен и обосноваващ
евентуално прекратяване на договора за наем .
Ответникът е
могъл да продава понички и без те да са под бранда „Д.Д.“ , както и по свой избор да развива сходна или съвсем
различна дейност в процесния обект и така да реализира печалба . Липсва каквато
и да е „стопанска непоносимост“ или обективна невъзможност .
Като е
уважил исковете СРС е постановил правилно решение , което трябва да бъде
потвърдено . С оглед изхода на спора в тежест на въззивника
са разноските на въззиваемите страни .
Водим от горното , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №138080 от 11.06.2019 г по гр.дело №28594/18 г на СРС , 45 състав .
ОСЪЖДА „С.“ ЕООД ***
ЕИК *******да заплати на на А.Б.Т. ЕГН ********** и
на С.Й.Т. ЕГН ********** по 1050 лева ; а на И.А.А.
ЕГН ********** и М.Е.Г. ЕГН ********** по 490 лева ; разноски пред СГС .
Решението подлежи
на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните .
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.