МОТИВИ
към присъда по НОХД №1941/2014
г. по описа на ПРС, XXI наказателен
състав.
Подсъдимият Й.К. В. с ЕГН********** се обвинява от
Районна прокуратура- гр.Пловдив за извършени престъпления както следва:
В това, че за периода от 20.05.2013 г. до 12.11.2013 г. в с.Марково, обл.Пловдив
и гр.Пловдив , в условията на продължавано престъпление и в условията на
опасен рецидив, като е извършил
престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на
лишаване от свобода не по- малко от една година, изпълнението на което не е
отложено по чл.66 от НК и след като е бил осъждан два и повече пъти на лишаване
от свобода за умишлени престъпления от общ характер, ако поне за едно от тях
изпълнението на наказанието не е
отложено по чл.66 от НК, чрез
разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот и чрез използване на техническо средство- неустановено, е отнел
чужди движими вещи както следва:
На 20.05.2013
г. в с.Марково, обл.Пловдив е отнел
чужди движими вещи таблет „Самсунг Джи Ти –Пи 3100 Галакси таб 2,7.0” на
стойност 800/осемстотин/ лв., огърлица
от естествени перли, на стойност
350/триста и петдесет/ лв., масивно златно колие, на стойност 1920 /хиляда
деветстотин и двадесет/ лв., златен медалион, на стойност 384 /триста осемдесет
и четири/ лв. и златен медалион, на стойност 320 /триста и двадесет/ лв., всичко на обща стойност 3774/три хиляди седемстотин седемдесет и четири/ лв., от владението на Л.
М. К. *** и на А.Г. ***.
На 02/03.06.2013 г. в гр.Пловдив, чрез
повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот и чрез използване на
техническо средство е отнел чужди движими вещи сумата от 400 /четиристотин/
лв., кафе машина, марка „Саеко”, модел „Меджик”, на стойност 332 /триста
тридесет и два/ лв., телевизор, марка „Ел Джи”, на стойност 795.10 /седемстотин
деветдесет и пет лева и десет стотинки/ лв., автомобилен ключ за лек автомобил
„Рено Канго”, на стойност 13,89/тринадесет лева и осемдесет и девет стотинки/
лв., ключ за багажно отделение на лек автомобил Рено Канго”, на стойност 6,94
/шест лева и деветдесет и четири
стотинки/ лв. и 11 /единадесет/ бр. ключове на обща стойност 45,54
/четиридесет и пет лева и петдесет и четири стотинки/ лв., всичко на обща стойност 1593.93 /хиляда петстотин
деветдесет и три лева и деветдесет и три стотинки/ от владението на ЕТ „Д.- С.М.”***.
На
05.06.2013 г. в гр.Пловдив е отнел чужди движими вещи- мобилен телефон, марка
„Сони Експерия Ес” на стойност 520 /петстотин и двадесет/ лв. и фенер,
марка „Пауър Стайл”, на стойност 20
/двадесет/ лв. всичко на обща стойност
540/петстотин и четиридесет/ лв. от владението на С.С.К. *** е отнел
чужди движими вещи- мобилен телефон „Ейч Ти Си 1” на стойност 1200 /хиляда и
двеста/ лв., от владението на „БТК”АД гр.София или всички вещи на обща стойност
7107.93 лв/ седем хиляди сто и седем лева и деветдесет и три стотинки/, без съгласието
на горепосочените лица, с намерение
противозаконно да ги присвои, което е престъпление по чл. 196 ал.1 т.2 вр
чл.195 ал.1 т.3 и т.4 вр чл.194 ал.1 вр чл.26 ал.1 вр с чл.29 ал.1 б”А” и б „Б”
от НК.
В това, че на 30.11.2013 г. в с.Брестник, обл.Пловдив в условията на опасен рецидив, като е извършил
престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-
малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК и след
като е бил осъждан два и повече пъти на лишаване от свобода за умишлени
престъпления от общ характер, ако поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по
чл.66 от НК, противозаконно е присвоил
чужда движима вещ- ЛСД телевизор „Филипс”32 инча, на стойност 320 /триста и двадесет/ лв., собственост на
фирма „Бунара „ЕООД – с. Брестник, която е владеел, което е престъпление по
чл.206 ал.3 вр. ал.1, вр. чл.29, ал.1, б. ”А” и б.”Б” от НК .
Прокурорът поддържа повдигнатото обвинение като счита, че
от сърбаните по делото гласни и писмени доказателства се установява по
категоричен и несъмнен начин, че именно подсъдимият е осъществил деянията, за
които му е повдигнато обвинение. В този смисъл счета, че той следва да бъде
признат за виновен по тях, като му се определи и наложи наказание „лишаване от
свобода”. Затова предлага да се определи наказание при наличието на значителен
превес на отегчаващите над смекчаващите отговорността обстоятелства, които
счета че не са налични в настоящият случай. Конкретният размер на наказанието
предлага за престъплението по чл. 196 ал.1 т.2 вр чл.195 ал.1 т.3 и т.4 вр
чл.194 ал.1 вр чл.26 ал.1 вр с чл.29 ал.1 б”А” и б „Б” от НК да се наложи
наказание от 10 години лишаване от свобода, а за престъплението по чл. 206 ал.3
вр. ал.1, вр. чл.29, ал.1, б. ”А” и б.”Б” от НК да се наложи наказание от 8
години „лишаване от свобода”, като при съвкупност по смисъла на чл.23 ал.1 от НК да се определи и наложи едно общо най- тежко наказание от 10 години лишаване
от свобода, като съобразно разпоредбата на чл.189 ал.3 от НПК да се осъди
подсъдимият да заплати направените в наказателното производство разноски. Моли
съдът да се произнесе в този смисъл.
Служебният защитник на подсъдимия адвокат Н.В., счита, че
по отношение на неговия подзащитен следва да бъде постановена оправдателна
присъда. Излага съображения, че не е установено авторството на деянието, тъй
като са налице множество косвени доказателства, а не и преки такива. Подробно
оспорва изложените с разпитите на различните свидетели факти, които показания
счита за противоречиви и нелогични. По отношение на събраните писмени
доказателства дава мнение, че част от тях са опровергани от останалите приобщени
по делото гласни и писмени доказателства. Затова моли съдът изцяло да признае
подсъдимият за невиновен по повдигнатите му обвинения.
Подсъдимият В. първоначално се явява в съдебно заседание
и дава частично обяснение, с което не се счита виновен и оспорва фактите и
обстоятелства, изложени в обвинителния акт. В подкрепа на това той в хода на съдебното
следствие ангажира гласни и писмени доказателства. В последствие същият не се
явява, не е установен на адресите, които
е посочил по делото и спрямо него съдебното производство продължава задочно при
предпоставките на чл.269 ал.3 т.1 и т.2 от НПК. Затова същият не дава мнение по
съществото на спора и не изразява становище дали следва да бъде наказан.
За съвместно разглеждане в
наказателния процес е приет предявения граждански иск от пострадалия ЕТ „Д. – С.М.”*** срещу подсъдимият Й.В.. Така приет е за съвместно
разглеждане граждански
иск е за имуществени вреди в
размер общо на 1593,93 (хиляда
петстотин деветдесет и три лева и деветдесет и три стотинки) от
престъплението по чл. 196 ал.1 т.2 вр чл.195 ал.1 т.3 и т.4 вр чл.194 ал.1 вр чл.26 ал.1 вр с
чл.29 ал.1 б”А” и б „Б” от НК, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на
увреждането.
Пострадалият, конституиран като граждански ищец по делото, лично и чрез
упълномощения си повереник - адвокат П.Д. ползва събраните по делото гласни и
писмени доказателства. По същество не дава мнение за претендирания размер
на обезщетението и дали то е обосновано,
нито прави предложение дали предявените граждански искове за причинените имуществени
вреди да бъдат уважени в претендираният им размер в предвид осъществяването на
вменените на подсъдимият деяния.
Пловдивският Районен съд, като взе в предвид становищата на
страните, на основата на доказателствата, събрани по реда на проведеното от
него съдебно следствие, прие за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Й.К.В. е роден на ***
г. в гр. П. Той по произход е *** и е български
гражданин.
Не е женен, но живее при
фактическо съжителство.
Има завършена образователна степен „средно
образование”, като не упражнява
професия и е трайно безработен. По постоянен адрес ***, но преобладаващо
пребивава на различни места, като наема квартири. Има ЕГН **********.
На 20.05.2013 год. сутринта около 07.30 часа свидетелите Л.К.
и А.К., които живеели в недвижим имот, находящ се във вилната зона на с. М.,
обл. П. потеглили за работните си места, като включили сигнално звуковата
охранителна инсталация на къщата си, която била поддържала от СОТ „Даикс”. В
дома им останали различни техни движими вещи. Непосредствено след напускането
на имота той бил посетен от подсъдимият, който проникнал в него през отворен
прозорец на санитарно помещение. За много кратко време той установил, че в
холното помещение се намира 1 бр. таблет марка „Самсунг Джи Ти-Пи 3100 Галакси
таб 2.7.0”, който свидетелят Л.К. владеел в качеството си на служител на ТД „Юрий
Гагарин” АД гр. Пловдив и го взел. По същото време датчиците на охранителната
система отчели присъствието му в имота и се задействали, поради което той
побързал да го напусне отново през отворения прозорец. По същото това време веднага
към местопроизшествието се насочили свидетелите Б.П., К.С. и Н.Т., служители на
охранителното дружество, Пръв на мястото пристигнал свидетелят Б.П. и установил,
че е прониквано в дома на пострадалите, затова поискал и от дружеството
уведомили и свидетелят Л.К., който също пристигнал на мястото. Тогава
свидетелите П. и Л.К. огледали вътрешността на къщата и установили, че са
отнети движими вещи, а именно посоченият по - горе таблет и е отворена кутията,
в която съпругата на последният държала бижута. Свидетелят Л.К. пред тях
посочил, че отнетите бижута са със сантиментална стойност, а именно: огърлица
от естествени перли, колие от злато, 2 златни медальона, които били собствени и
се ползвали от свидетелят А.К.. По – късно вечерта на същият ден тя също
установила липса на тези бижута, защото видяла обърната кутията, в която ги
съхранявала. Междувременно след като установил трайна фактическа власт върху
вещите, на 22.05.2013 год. Й.В. се обадил по мобилния си телефон на свидетелят Г.П.,
който упражнявал занятие като таксиметров шофьор. Последният взел подсъдимият
от с. Белащица, обл. Пловдив и по негово искане го закарал до гр. Пловдив, а по
пътя поискал от него да му закупи кафе и бира от бензиностанция. Свидетелят,
който често возел Й.В. по различни направления, влязъл услужливо да изпълни
поръчката му. В последствие спирали и пред аптека, където също слизал по
поръчки на В.. В тези моменти, когато бил оставен насаме, подсъдимият успял да
се снабди с личните данни на таксиметровия шофьор от личните му документи,
които се намирали оставени в автомобила. Впоследствие Г.П. откарал подсъдимият
в кв. „Изгрев” на град Пловдив. След като слязъл Й.В. ***, стопанисвана от ЕТ ”М.Б.”***
с **** свидетелят М.Б.. В помещението работел свидетелят И. Л., на когото подсъдимият
предложил като залог инкриминираната вещ таблет „Самсунг”. За заема бил оформен
договор от същата дата, като подсъдимият вписал имената на свидетелят Г.П. за
лицето, предоставило в залог движимата вещ, което представило на свидетелят И.Л.
за свой роднина. Срещу така оформения заем срещу залог на отнетата от дома на Л.К.
вещ му бил предоставен заем в размер от 300 лева, които той използвал за
собствени нужди. След като изтекъл срока, в който подсъдимият се следвало да
върне заема, заложната къща обявила за продан посоченият инкриминиран таблет и
същият бил купен от свидетелят М.К., който го ползвал с карта на мобилен
оператор. В последствие в хода на образуваното наказателно производство той бил
установен и го предал с протокол за доброволно предаване от 19.08.2013 година,
като с разписка от 10.12.2013година той бил върнат на пострадалото лице. По отношение
на бижутата, претендирани от свид. А.К., не било установено тяхното
местонахождение и конкретни, насочени действия на В. по отношение на тях. Свидетелят
И.Л. разпознал категорично подсъдимият В. като лицето, което му е предоставило в
залог инкриминирА.та движимата вещ.
В началото
на месец юни 2013 год. В. често посещавал ресторант „Д.”, находящ се на адрес в гр. П.
бул. „Д.” № *** и стопанисван от ЕТ „Д.- С.М.”***. Там подсъдимият често
провеждал разговори с работещият като барман негов познат, свид. П.К.. При тези
си посещения той поискал от него да му предостави определена служебна
информация относно реда за охраняване и зареждане на обекта, работно време и
други подробности, на което свидетелят отказал независимо, че му било
предложено да му се заплати сумата от 100 лева. По свой начин подсъдимият успял
да се информира, че търговския обект не се охранява от охранителна система или
видеонаблюдение и решил да проникне някоя вечер и да открадне по-ценните вещи.
На 02.06.2013 год. около 22.30 ч. ресторанта бил заключен от свидетелят С.М.. След
заключването му В. пристигнал в района пред ресторанта и предприел постъпки да
проникне във вътрешното му помещение. Забелязал, че малко прозорче от дограмата
на ресторанта било оставено отворено, затова срязал с неустановено техническо
средство комарника, който бил монтиран на това прозорче, бръкнал вътре и
завъртял дръжката на прозореца от вътрешна страна., като по този начин успял да
отвори дограмата и влязъл в търговския обект. Вътре в помещенията на ресторанта
намерил сумата от 400 лева, оставена от свидетелят С.М. за свидетелят В.М. К.
във връзка с осъществяването на необходимата заявка за продукти, както и
ключовете за лек автомобил „Рено”, модел „Канго”, които взел. Установил, че се
намират и автоматична кафе- машина марка „Саеко”, която също взел, като свалил
и закачения телевизор марка „Ел Джи”, който също взел със себе си. С ключ,
който открил на бара на заведението отключил входната врата, откъдето
необезпокояван успял да изнесе горепосочените вещи. В последствие вещите продал
на неустановено лице с малко име А. в гр.Пловдив, а получената от тях сума
похарчил за собствени нужди. Междувременно свидетелят П.К. уведомил управителят
на ЕТ”Д.-С.М.” за проявеният интерес от Й.В., както и органите на МВР, които
провеждали съответното разследване. За разкриване на извършителя те предприели
необходимите издирвателни мерки, при които установили адреса, на който
пребивавал. Свидетелят И.К.П. посетил на 07.06.2013година адреса в гр. П. на
ул.”Д.”, където установил Й.В. и го отвел в сградата на Трето РУП на МВР-
Пловдив. Там подсъдимият изцяло съдействал на органите на реда, като пред
свидетелят направил подробни и пълни обяснения относно механизма, по който
проникнал в помещението на ресторант „Димоар”, какви движими вещи е отнел, къде
ги е оставил след това и как се е разпоредил с тях. С негово съдействие било
проведено и издирването им, но въпреки усилията тяхното местоположение не било
установено. Тогава бил задържан и спрямо него се провело производство по
взимане на мярка за неотклонение „Задържане под стража”.
Преди това, на 05.06.2013 год. В. около 14.00 часа влязъл
в магазин „Лед маркет”, разположен в гр. П. на бул. „П.” № ** и стопанисван от търговско
дружество „Лед маркет” ЕООД – град Пловдив, с *** свидетелят С.К., която
работела като продавач заедно със съпруга си, свидетелят С.Н.К.. Подсъдимият
първоначално се заглеждал по изложената стока в помещението, след което видял
рафт, на който били наредени фенерчета марка „Пауър Стайл”. Тогава по начин, че
да остане незабелязан от намиращите се вътре хора, той взел 1 бр. фенер,
извадил го от картонената кутия, в която било разположено и го прибрал в джоба
си. След така проведеното действие се насочил към бюрото, на което седяла К. и
започнал разговор с нея на тема, касаеща електротехниката, която се предлагала
в търговския обект. Тя го насочила към съпругът си, който обслужвал други клиенти, като подсъдимият заявил, че ще го
изчака, за да проведе разговор с него. Тогава В. бил поканен да седне на дивана
за посетители, до който се намирала ниска масичка, върху която свидетелят С.К.
била оставила мобилния си телефон марка „Сони Експирия Ес”. Подсъдимият изчакал,
като търсел възможност да се възползва от момент, в който тя не е насочила
вниманието си към оставеният на масичката мобилен телефонен апарат.
Възползвайки се от такъв момент, когато тя се насочила към складовото
помещение, той се присегнал с ръка и взел телефонният апарат на свидетеля, след
което веднага го прибрал в джоба на дрехата си. Малко след това станал от дивана,
на който се намирал и напуснал търговския обект. Действията по напускането му
били забелязани от С.К., което и се сторило странно, защото той много настоявал
да говори със съпругът и. Тогава установила липсата на телефона си от масичката
до дивана и липсата на 1 бр. фенерче. Веднага уведомила за случилото се
органите на МВР. При извършения оглед на местопроизшествие в търговския обект
на 06.06.2013 год. била иззета 1 бр. дактилоскопна следа от кутия за фенерче,
която в последствие се установило, че е оставена от подсъдимият. Свидетелят С.К.
прегледал записите на охранителните камери, като поведението на В. било заснето
от тях. Затова ясно видял как именно подсъдимият взима телефона на съпругата
му. Впоследствие в хода на разследването бил предаден на разследващия полицай
видеозапис на цифров носител – СД, при огледа на който ясно се установило, че точно
Й.В. е взел с ръка телефона на пострадалата.
След освобождаването му в производство по искане за
взимане на мярка за неотклонение „Задържане под стража” част от водените
наказателни производства спрямо Й.В. били спрени поради неговото неустановяване
на адресите, на които е пребивавал. Междувременно подсъдимият на 12.11.2013
год. след обяд посетил магазин на „Виваком”, стопанисван от „БТК” АД под № 5235
и разположен в гр. П. на ул. „И.В.” № **. Там провел разговор със свидетелят С.З.,
работеща в магазина на длъжност „сътрудник продажби”, като й обяснил, че търси
да закупи мобилен телефон за дядо си, като назовал името Я. Я.. Обвиняемият предоставил личните данни
на лицето Я. Я., в т.ч. и ЕГН и след проверка в системата, свидетелката
констатирала, че действително лицето е абонат на мобилния оператор. Подсъдимият
се поинтересувал кой телефон е най- скъп и започнал да разглежда изложените на
таблото зад свидетеля З. мобилни апарати, които били с прикачена към тях
алармена сигнализация, която същият ден не работила. По същото време в магазина
се намирали и свидетелите М.Г., който бил клиент, както и служителите В.П., К.Д.К.,
С.К.. Използвайки моментната ангажираност на З. и П., както и обстоятелството
че бил сам пред стената с изложените апарати, Й.В. взел в ръка една от мострите-
телефон марка „Ейч Ти си уан”, тъмно сив на цвят, със сериен ИМЕЙ
№357864059988541, което забелязал свидетелят М.Г.. Междувременно подсъдимият успял
да откачи изложеният апарат от сигналната инсталация и предприел постъпки, като
заедно с него напуснал магазина, като с поглед бил проследен от свидетелят Г.,
който забелязал, че се качва откъм водача в лек автомобил марка „БМВ”, цвят
бял, като видял и контролният номер. В този момент свидетелят Г. забелязал, че
апаратът липсва на изложбената стена и уведомил свидетелят З., като първо я
попитал дали апаратът е бил закупен от лицето, което го е разглеждало. З.
веднага забелязала липсата на движимата вещ, напуснала входната врата на и
забелязала отдалечаващият се бял автомобил, като запомнила контролният му номер
на РВ 26, без последните две цифри и букви. Върнала се в магазина, където
свидетелят Г. и потвърдил номера на автомобила и обстоятелството, че
подсъдимият се е качил в него. За случилото се свидетелят З. веднага уведомила длъжностни
лица от „БТК”АД, нейни ръководители, както и органите на МВР, на които
предоставила данните от автомобила и серийният номер на отнетият телефонен
апарат, а в последствие посочила и негова снимка при извършено разпознаване по
снимки. Напускайки района на магазина с управляваният от него бял лек автомобил
марка „БМВ”, подсъдимият задържал и посочената движима вещ, като впоследствие
се разпоредил с нея в свой интерес. За целта той посетил първоначално заложната
къща, управлявана от свидетеля М.Б., който чрез телефонно обаждано го
пренасочил към свидетелят А.М.. Последният стопанисвал магазин в гр. П., находящ се района на бул.”Ц.Б.Т.О.”
срещу Пловдивски университет „Паисий Хилендарски”. В разговора помежду им Й.В.
посочил, че телефонният апарат е нов,
внос от Великобритания, като поискал за него сумата от 600 лева. Свидетелят
поискал да му се предостави и зарядното устройство и кутията на телефона,
затова предал на подсъдимият само сумата от 400 лева, като за остатъка от нея
се разбрали да му я изплати при предаване на спомагателния инвентар към него.
След като получил сумата от 400 лева, подсъдимият повече не се върнал в магазина.
По - късно телефонния апарат с ИМЕЙ №357864059988541 бил изкупен от свидетелят М.
от свидетелят В.Й.П. за сумата от 700
лева, който го ползвал със собствена СИМ карта. В хода на разследването от
изисканите справки от мобилните оператори било установено, че ползвател на
мобилния телефон е именно този свидетел, който от своя страна го предал
доброволно за нуждите по досъдебното производство. В хода на разследването посочената движима вещ била върнат с разписка на управителя на магазин „Виваком”
с №5235, свидетелят К.А., която го разпознала по серийния номер.
На 29.11.2013 год. около 17.00 часа Й.В. посетил хотел
„Бунара” в с.Брестник, където често отсядал поне за една нощувка. Той бил
настанен в стая за гости, която била странична на основната хотелска част. Понеже
познавал подсъдимият, който често ползвал услугите на този хотел, свидетелят Г.Л.
му отдал първоначално стаята без регистрация. Свидетелят по същото време бил собственик на
сградата и хотелското оборудване, но я бил отдал под наем на търговско
дружество „Л. 2012” ЕООД с **** свидетелят Л.Р., която упражнявала дейността,
но често ползвала трудовите услуги на Л., който живеел в същото дворно място.
Всички хотелски вещи от отдадената на подсъдимия стая били оставени в негово
владение с оглед сключения договор, като той следвало да ги пази и върне. В
отдадената му стая подсъдимият установил, че има и телевизор марка „Филипс” с
32 инчов ЛСД екран, на цвят сив. На 30.11.2013 година около 14.00 часа В. взел този
телевизор от хотелската стая и с него напуснал хотелски комплекс. Излизайки от
хотела, той бил забелязан от намиращите се в него свидетели Д.К. и Й.Р..
Свидетелите видели как подсъдимият слага телевизора в багажника на лек
автомобил „БМВ”, цвят бял, което било с регистрационен №***, предоставено му от
свидетеля А. Ф., негова приятелка, с която също отсядал в хотел „Бунар”.
Попитали го защо го изнася, а той им отговорил, че носи телевизора на ремонт.
След това привел автомобила в движение и напуснал хотелския паркинг, а
впоследствие се разпоредил с вещта в своя полза. Междувременно свидетелите Р. и
К. уведомили свидетелят Г.Л., който се усъмнил и предприел поведение, насочено
към проникване в хотелската стая, ползвана от В.. След като влезнал в нея той констатирал
липсата на телевизора, като намерил и заложен билет с №38982 с дата на заема от 28.11.2013година за сумата от 60
лева, издаден на името на Й.В., в който били посочени и неговите лични данни.
Затова свид. Г.Л. служебно регистрирал В. за дата 30.11.2013година и сигнализирал
органите на МВР, а в последствие и свидетелят Л.Р.. В хода на разследването
било проведено разпознаване на обвиняемия от свидетелите Й.Р. и Д. К., които
категорично разпознали Й.В. като лицето, което са видели да изнася телевизора
от хотел „Бунара”. В последствие на 13.12.2013година подсъдимият бил задържан
от органите на МВР. Пред свидетелят П.Б. той собственоръчно и доброволно дал
писмени и устни обяснения, в които подробно обяснил механизма, по който е отнел
мобилен телефонен апарат „Сони Експерия Ес” от владението на свидетелят С.К.,
както и мобилен телефонен „Ейч Ти си уан” от владението на „БТК” ЕАД.
Така изяснената фактическа обстановка се подкрепя по
безспорен начин от събраните доказателства- гласни доказателства, касаещи
показания на пострадалите свидетели Л.К., А. К., С.К., Г.Л., С.М., С.З., които
съдът изцяло кредитира като обективни, непредубедени, последователни и
непротиворечиви. Техните показания се подкрепят по един несъмнен начин и от останалите
гласни доказателства- показания на свидетелите П.Б., Б.П., СИ.К., Г.П., И.Л., М.Б.,
Й.Р., Д.К., Л.Р., М.Г., В.П., К.К., С.К., К.А., А.М., В.П., М.К., К.С., К.С., Я.П.,
Е.Д., И.П., В.С., В.К., Д.М., П.К., Н.Т., А.Ф., Л.П., Н.М.. Горната фактическа
обстановка се доказва и от приетите от съда заключения на проведените стоково-оценъчни
експертизи с вещи лица И. и С., които съдът намира за обективна и професионално
изготвени, научно и методологически обосновани, без да възникват съмнения относно
тяхната правилност. Установява се и от заключението на проведената съдебно –
графологическа експертиза с вещо лице Н.Г. на оригинал от договор, сключен на
22.05.2013година между ЕТ”М.Б.” и Г.П., което съдът също кредитира като
методологически и научно обосновано, компетентно и без да са възникнали
съмнения относно неговата правилност, неоспорено от страните, както и от
заключението на проведената дактилоскопна експертиза с вещо лице П.Л.. Горната
фактическа обстановка се изяснява и от приобщените по реда на чл.283 от НПК
писмени доказателства: протоколи за оглед на местопроизшествия от дати
20.05.2013година, 06.06.2013година и 03.05.2013г. с фотоалбуми към тях, протоколи
за разпознаване на лица и предмети от 21.01.2014година /л.120 -122 от
досъдебното производство/, от 06.06.2013г. с фотоалбум към него, протоколи за
разпознаване на лице по снимки от 22.11.2013г /л.127-144 от досъдебното
производство/, оригинал от протокол за оглед на веществено доказателства от
14.02.2014година с извлечение от снимки към него, протоколи за доброволно
предаване от 05.06.2013г и 19.08.2013година, разпечатка с извлечение на
проведените разговори от мобилен апарат с ИМЕЙ351710052406633 и със сериен
номер ИМЕЙ357864059988541, копие от
извлечение на регистър за регистрирани
посетители на хотел „Бунар” – с.Брестник и за график на обслужващ персонал, копие
от договор за наем на хотел „Бунар” с ТД „Л. 2012” ЕООД, справки извлечение на
„БТК”ЕАД за служителите, обслужващи магазин „Виваком” с №5235, сведение от
ЦСМП-Пловдив с медицински документи, справка от „Даикс” ООД с рег. №215/17.12.2014година,
характеристична справка и справки за съдимост, приложени от разследващия орган.
Установява се и от приобщените веществени доказателства: оригинал от договор,
сключен на 22.05.2013година между ЕТ ”М.Б.” и Г.П., оригинал на заложен билет
№38982/28.11.2013година, както и разписки за връщане на движими вещи по
досъдебното производство. Горните доказателства по един безпротиворечив и
взаимноподкрепящ се начин описват фактическата обстановка приета за установена
от съда. На първо място тя се изяснява от показанията на всяко едно от пострадалите
лица, които съдът изцяло кредитира като обективни, логични, непредубедени и всеобхватни
относно основните факти, изяснени чрез тях. Показанията на тези свидетели точно
описват начина на извършеното престъпление спрямо тях и отнетото движимо
имущество. Изяснените от тях факти напълно съвпадат и с останалите гласни
доказателства- тези на свидетелите Г.П., И.Л., М.Б., С.К., М.Г., А.М., В. П., К.К.,
П.К., В.К., Д.М., Й.Р., Д.К., П.Б., които по време на осъществяване на деянието
и респективно, непосредствено след случилото се са възприели притежаването на
движимите вещи от Й.В. и разпореждането с тях в негов личен интерес. От техните
показания по един несъмнен и категоричен начин се разкриват фактите, както от извършените посегателства спрямо
собствеността върху инкриминираните движими вещи, така и действията му, чрез
които той се разпореждал с тях, като свидетелите дават подробно описание на
подсъдимият като извършител. Съвпадат посочените от нея факти и с фактите,
изяснени чрез останалите гласни доказателства, касаещи показанията на
свидетелите Б.П., Н. Т., В.П., М.К., Л.Р., А.Ф., които подробно изясняват
несъмненото обстоятелство по установяването на извършените деяния и
установяването на подсъдимият като извършител, което е станало благодарение на
показанията на пострадалите свидетели непосредствено след извършването на
деянието. Тези съвпадения между събраният доказателствен материал дават
основание на съда да счита, че пострадалата е посочила едни обективни и
безпротиворечиви факти, които отговарят на действително случилото се на
посоченото от пострадалите и очевидците време и място. В хода на съдебното
следствие се констатираха известни противоречия със заявеното от свидетелите в
хода на досъдебното производство, които се изясниха. Обективно те се дължат на
затрудненията, създадени от бързината на случващото се, от това, че първите са
дадени в много по-ранен момент, на същия ден след извършване на деянието,
когато свидетелите е били повлияни от обидата и моралната страна на случилото
се, като тогава те в по – пълна степен са усетили емоционалната болка от
извършеното от подсъдимия. Следва да се посочи, че първоначално подсъдимият не
е отричал да е извършил всяко едно от посочените деяния, за които е обвинен и
да познава голяма част от свидетелите във връзка с изложените по – горе факти,
което обективно е разказал и пред
свидетеля И.П.. От всички събрани доказателства по делото се изяснява
механизма на извършените престъпления и участието на подсъдимия в него. В този
смисъл съдът счита, че същите са обективни и достоверни и поради това следва да
бъдат кредитирани. Всички свидетелски показания съвпадат помежду си, като
водещи са показанията на пострадалите и очевидците, които напълно съвпадат с
показанията на разпитаните по делото останали свидетели, които макар и да не са
били очевидци, са придобили пряко впечатление за случилото се, както и от
заключенията на проведените експертизи, протоколи за оглед на местопроизшествие
и протоколи за разпознаване на лица и за оглед на веществени доказателства. Тези
съвпадения между показанията на горните свидетели и събраните писмени
доказателства разкриват онази достоверност на показанията на свидетелите, която
води съда до извода, че тези показания са напълно достоверни и може да им се
има доверие за всички факти съобщени в тях. Това установява по несъмнен начин
авторството на извършеното деяние, поради което тезата на защитата, че същото
не е установено по несъмнен начин, не се възприема от настоящия съдебен състав.
Изложените от нея аргументи, свързани с
противоречивост на събраните гласни доказателства се явяват необосновани
и непочиващи на събраните по делото доказателства. В действителност, дори да
има известна доза разхвърляност в изложението на свидетелите, то по отношение
на възприятието и аргументирането
основните факти, касаещи изясняването на участието на подсъдимия в
деянията и в разпореждането с отнетите движими вещи е сериозно обосновано,
аргументирано и непротиворечиво. Затова съдът счита, че от така събраните
доказателства, преценени поотделно и в съвкупност не се не се налага друг
извод, освен изясненото по един непротиворечив и безспорен начин участие в
изпълнителното деяние на подсъдимият във всяко едно от посочените деяния,
съответно осъществените от него неправомерни действия. Известно е от теорията и
практиката, че установяването на извършителя може да бъде обосновано не само от
преки, но и от множество косвени доказателства, когато веригата от тях води до
единствения и възможен, несъмнен и категоричен извод за авторството на
престъплението. В настоящият случай от всички събрани доказателства, които
образуват една богата като обем и съдържание доказателствена съвкупност, се
съдържа необходимата и безспорна информация, установяваща фактите на
конкретните престъпни деяния, осъществени от подсъдимият Й.В..
При тази система от преки и косвени доказателства съдът
приема горната фактическа обстановка за безспорно доказана по настоящото дело,
при което обоснова и следното от правна
страна:
Подсъдимият Й.К.В. е годен субект на престъпленията, в
които е обвинен, защото към момента на деянията е бил пълнолетен и в състояние
на вменяемост, като той е могъл да ръководи постъпките си и е разбирал
свойството и значението на извършеното, както и да участвува пълноценно в
наказателния процес и да дава достоверни показания.
От обективна страна
действията на подсъдимия Й.К.В. са съставомерни за осъществено от него
изпълнително деяние на престъплението по чл.196 ал.1 т.2 вр. чл.195 ал.1 т. 3 и
т. 4 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.26 ал.1 вр с чл.29 ал.1 б”А” и б „Б” от НК, защото за
периода от 20.05.2013 г. до 12.11.2013 г. в с. Марково, обл. Пловдив и гр. Пловдив, в условията на продължавано престъпление и в условията на
опасен рецидив, като е извършил
престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на
лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е
отложено по чл.66 от НК и след като е бил осъждан два и повече пъти на лишаване
от свобода за умишлени престъпления от общ характер, ако поне за едно от тях
изпълнението на наказанието не е
отложено по чл.66 от НК, чрез
разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот и чрез използване на техническо средство - неустановено, е отнел
чужди движими вещи както следва: на 20.05.2013 г. в с. Марково, обл. Пловдив е
отнел чужди движими вещи таблет „Самсунг Джи Ти –Пи 3100 Галакси таб 2,7.0” на
стойност 800/осемстотин/ лв. от
владението на Л. М. К. ***; На
02/03.06.2013 г. в гр.Пловдив, чрез повреждане на прегради, здраво
направени за защита на имот и чрез използване на техническо средство е отнел
чужди движими вещи сумата от 400 /четиристотин/ лв., кафе машина, марка
„Саеко”, модел „Меджик”, на стойност 332 /триста тридесет и два/ лв.,
телевизор, марка „Ел Джи”, на стойност 795.10 /седемстотин деветдесет и пет
лева и десет стотинки/ лв., автомобилен ключ за лек автомобил „Рено Канго”, на
стойност 13,89/тринадесет лева и осемдесет и девет стотинки/ лв., ключ за
багажно отделение на лек автомобил Рено Канго”, на стойност 6,94 /шест лева и
деветдесет и четири стотинки/ лв. и 11
/единадесет/ бр. ключове на обща стойност 45,54 /четиридесет и пет лева и
петдесет и четири стотинки/ лв., всичко
на обща стойност 1593.93 /хиляда петстотин деветдесет и три лева и
деветдесет и три стотинки/ от владението на
ЕТ „Д.- С.М.”***; На 05.06.2013 г. в гр.Пловдив е отнел чужди движими
вещи- мобилен телефон, марка „Сони Експерия Ес” на стойност 520 /петстотин и
двадесет/ лв. и фенер, марка „Пауър
Стайл”, на стойност 20 /двадесет/ лв. всичко на обща стойност 540/петстотин и четиридесет/ лв. от
владението на С.С.К. *** е отнел чужди движими вещи- мобилен телефон „Ейч Ти Си
1” на
стойност 1200 /хиляда и двеста/ лв., от владението на „БТК”АД гр.София или
всички вещи на обща стойност 4133,93 /четири хиляди сто тридесет и три лева и
деветдесет и три стотинки/, без съгласието на
горепосочените лица, с намерение противозаконно да ги присвои. Действията
на подсъдимият са изцяло съставомерни по посоченият състав, като те разкриват
всички признаци от обективна страна на изпълнителното деяние. Механизмът на
извършване на деянието се изразява в това, че подсъдимият е извършил противоправно
действие, което е насочено към преустановяване на владението върху движимите
вещи от техните ползватели, установяване на фактическа власт върху
инкриминираните движими вещи от него и последващото разпореждане с тях в свой
личен интерес с цел личната му изгода. Квалификацията на деянието е правилна с
оглед на съдебното минало на подсъдимият, като той го е осъществил при опасен
рецидив, който се определя от влезлите в сила спрямо него присъди. Й.К.В. до
настоящия момент е бил осъждан няколкократно. От значение за правната
квалификация правилно е прието, че това
касае следните съдебни актове: присъда № 111 от 26.02.2009 г. постановена по
НОХД № 113/2009 г. по описа на ПРС 10 н.с. потвърдена с Решение №
145/11.05.2009 г. на ПОС, по която подсъдимият е бил признат за виновен в
извършването на престъпление по чл.202 ал.2 т.2 вр с чл.201 вр с чл.26 ал.1 вр
с чл.29 ал.1 б”а” от НК и е бил осъден на 11 месеца лишаване от свобода, което
наказание е изтърпяно при първоначален
строг режим на 06.11.2009 г. след
извършена кумулация, като съдебния акт е влязъл в законна сила на 11.05.2009 г.;
Определение № 258/18.03.2011 г. по НОХД № 1099/2011 г. по описа на ПРС VІІІ н.с.
за одобряване на споразумение за решаване на делото, с което на Й.К.В.
на основание чл.196 ал.1 т.2 вр с чл.195 ал.1 т.3 пр.2 т.4 пр.1 вр с чл.194
ал.1 вр с чл.29 ал.1 б”а” и б „б” от НК му е било наложено наказание от 1
година лишаване от свобода, което е било изтърпяно при първоначален общ режим
на 04.11.2011 г., като съдебният акт е влязъл в законна сила на 18.03.2011 година.
Тези негови осъждания определят, че той е извършил описаното по -горе деяние след
като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко
от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК и след като
е бил осъждан два и повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления
от общ характер, ако поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 от НК.
На следващо място законосъобразна е и квалификацията на деянието като
продължавано престъпление по смисъла на чл.26 ал.1 от НК, защото всяко едно
отделно деяние е осъществено при една и съща обстановка през непродължителен
период от време при еднородност на вината.
По отношение на вмененото на Й.В. обвинение, че е отнел от
владението на Л. М. К. *** и на А.Г. *** чужди движими вещи - огърлица от естествени перли, на стойност 350 /триста и петдесет/ лв., масивно
златно колие, на стойност 1920 /хиляда деветстотин и двадесет/ лв., златен
медальон, на стойност 384 /триста осемдесет и четири/ лв. и златен медальон, на
стойност 320 /триста и двадесет/ лв.,
всичко на обща стойност 2974 /две хиляди
деветстотин и седемдесет и четири/ лева съдът счита, че не събраха категорични
и несъмнени доказателства относно авторството. Налице е само едно волеизявление
на пострадалите лица, че са установили обърната кутия, в която са държали
споменатите си бижута със сантиментална стойност, както и липсата им. По
никакъв начин от събраните по делото доказателства не се установи именно
подсъдимият да е отнел споменатите движими вещи и да се е разпоредил с тях. В
тази си част обвинението е изолирано от събраните и обсъдени по – горе гласни и
писмени доказателства. Именно за това в тази си част съдът призна подсъдимият
за невиновен в това, на 20.05.2013 г. в с. Марково, обл. Пловдив е отнел чужди
движими вещи таблет „Самсунг Джи Ти –Пи 3100 Галакси таб 2,7.0 огърлица от
естествени перли, на стойност 350 /триста
и петдесет/ лв., масивно златно колие, на стойност 1920 /хиляда деветстотин и
двадесет/ лв., златен медальон, на стойност 384 /триста осемдесет и четири/ лв.
и златен медальон, на стойност 320 /триста
и двадесет/ лв., всичко на обща стойност
2974 /две хиляди деветстотин и седемдесет и четири/ лв., от владението
на Л. М. К. *** и не му наложи наказание.
От субективна страна
подсъдимият Й.К.В. е извършил престъплението при пряк умисъл като форма на
вината. Той е осъзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
настъпването на общественоопасните последици и е целял тяхното настъпване.
Същият е съзнавал, че извършва противоправни действие с движими вещи, които са
чужда собственост, че това става без съгласието и позволението на лицата, които
ги владеят, но е целял да установи държане върху тях, с цел да се разпореди
като със свой. Съдът счита, че са изцяло проявени от негова страна
съставомерните признаци от субективна страна на вмененото му престъпление.
От обективна страна
действията на подсъдимия Й.К.В. са съставомерни за осъществено от него
изпълнително деяние на престъплението по чл. 206 ал. 3 вр. ал. 1 вр чл. 29 ал.
1 б „А” и б. „Б” от НК, защото на 30.11.2013 г. в с.Брестник, обл.Пловдив в
условията на опасен рецидив, като е
извършил престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-
малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК и след
като е бил осъждан два и повече пъти на лишаване от свобода за умишлени
престъпления от общ характер, ако поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по
чл.66 от НК, противозаконно е присвоил
чужда движима вещ- ЛСД телевизор „Филипс” 32 инча, на стойност 320 /триста и двадесет/ лв., собственост на
фирма „Бунара” ЕООД – с. Брестник. Механизмът на извършване на деянието се
изразява в това, че подсъдимият е извършил противоправно действие, което е
насочено към преустановяване на владението върху движимите вещи от техният
владелец, установяване на фактическа власт върху инкриминираните движими вещи
от него и последващото разпореждане с тях в свой личен интерес с цел личната му
изгода, като не е изпълнил задължението си да я владее и възстанови на нейния
собственик при поискване. Квалификацията на деянието е правилна с оглед на
съдебното минало на подсъдимият, като той го е осъществил при опасен рецидив,
който се определя от влезлите в сила спрямо него присъди. Й.К.В. до настоящия
момент е бил осъждан няколкократно. От значение за правната квалификация правилно е прието, че това касае следните
съдебни актове: присъда № 111 от 26.02.2009 г. постановена по НОХД № 113/2009
г. по описа на ПРС 10 н.с. потвърдена с Решение № 145/11.05.2009 г. на ПОС, по
която подсъдимият е бил признат за виновен в извършването на престъпление по
чл.202 ал.2 т.2 вр с чл.201 вр с чл.26 ал.1 вр с чл.29 ал.1 б”а” от НК и е бил
осъден на 11 месеца лишаване от свобода, което наказание е изтърпяно при първоначален строг режим на 06.11.2009 г. след извършена кумулация,
като съдебния акт е влязъл в законна сила на 11.05.2009 г.; Определение №
258/18.03.2011 г. по НОХД № 1099/2011 г. по описа на ПРС VІІІ н.с.
за одобряване на споразумение за решаване на делото, с което на Й.К.В.
на основание чл.196 ал.1 т.2 вр с чл.195 ал.1 т.3 пр.2 т.4 пр.1 вр с чл.194
ал.1 вр с чл.29 ал.1 б”а” и б „б” от НК му е било наложено наказание от 1
година лишаване от свобода, което е било изтърпяно при първоначален общ режим
на 04.11.2011 г., като съдебният акт е влязъл в законна сила на 18.03.2011 година.
Тези негови осъждания определят, че той е извършил описаното по -горе деяние след
като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко
от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК и след като
е бил осъждан два и повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления
от общ характер, ако поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 от НК.
От субективна страна
подсъдимият Й.К.В. е извършил престъплението при пряк умисъл като форма на
вината. Той е осъзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
настъпването на общественоопасните последици и е целял тяхното настъпване.
Същият е съзнавал, че извършва противоправни действие с движими вещи, които са
му поверени във връзка с нощувката в споменатия хотел, следвало е да я
възстанови при освобождаване на стаята във вида, в който му е предоставена, но
той е целял да установи противоправно държане върху тях, с цел да се разпореди
като със свой. Съдът счита, че са изцяло проявени от негова страна
съставомерните признаци от субективна страна на вмененото му престъпление.
При така изложените правни съображения, касаещи
установените обстоятелства, подкрепени от събраните доказателства, се
определиха съответните наказания на подсъдимият. При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия Й.В.
за така извършеното от него престъпление с правна квалификация по чл.196 ал.1
т.2 вр. чл.195 ал.1 т. 3 и т. 4 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.26 ал.1 вр с чл.29 ал.1
б”А” и б „Б” от НК, съдът отчете следните смекчаващи отговорността
обстоятелства: първоначалното съдействие на органите на реда за разкриване на
обстоятелствата по извършеното престъпление. Отчетоха се от съдебния състав
следните отегчаващи отговорността обстоятелства: миналите осъждания на
подсъдимият извън тези, които определят правната квалификация на деянието,
които го определят като личност със силно завишена обществена опасност, склонна
към противообществени прояви, влошените характеристични данни, свързани с
липсата на критично отношение към извършеното и опитите да въведе в заблуждение
странични граждани с действия, насочени към използване на тяхната самоличност за прикриване на
постъпките му, значителният размер на причинените вреди. Деянието е осъществено
по отношение на множество граждани, което създава негативен имидж по отношение
на обществения ред. Поради изложеното настоящият съдебен състав счете, че
наказанието на подсъдимият следва да се определи по реда на чл. 54 от НК при значителен
превес на отегчаващите над смекчаващите отговорността обстоятелства.
Предвидената санкция в особената част на НК е наказание „лишаване от свобода” в
размер от три до петнадесет години. Затова при превес на отегчаващите над
смекчаващите отговорността обстоятелства, с оглед степента на засегнатост на
пострадалите лица и на обществения ред, с оглед личността на подсъдимия, с
оглед постигане целите на наказанието по смисъла на чл.36 от НК, съдът прецени,
че съгласно приложението на разпоредбата на чл.54 от НК най- съответно се явява
наказание “лишаване от свобода за срок от 8 /осем/ години”. Така определеното
наказание в конкретния случай се явява най- съответно на извършеното деяниеи в
най- пълна степен според съда ще изиграе максимално добре своята
предупредителна и възпираща роля, ще помогне в най-пълна степен за поправянето
и превъзпитанието на подсъдимия, с цел спазване на законите и обществения ред,
ще му отнеме възможността да извършва и за в бъдеще други престъпления, ще
въздейства възпитателно и предупредително и върху други членове от обществото.
При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия Й.В.
за така извършеното от него престъпление с правна квалификация по чл. 206 ал. 3
вр. ал. 1 вр чл. 29 ал. 1 б „А” и б. „Б” от НК, съдът отчете следните
смекчаващи отговорността обстоятелства: първоначалното съдействие на органите
на реда за разкриване на обстоятелствата по извършеното престъпление. Отчетоха
се от съдебния състав следните отегчаващи отговорността обстоятелства: миналите
осъждания на подсъдимият извън тези, които определят правната квалификация на
деянието, които го определят като личност със силно завишена обществена
опасност, склонна към противообществени прояви, влошените характеристични
данни, свързани с липсата на критично отношение към извършеното, значителният
размер на причинените вреди. Деянието е осъществено с особена дързост и
изобретателност, което създава негативен имидж по отношение на охраната на обществения
ред. Поради изложеното настоящият съдебен състав счете, че наказанието на
подсъдимият следва да се определи по реда на чл. 54 от НК при значителен превес
на отегчаващите над смекчаващите отговорността обстоятелства. Предвидената
санкция в особената част на НК е наказание „лишаване от свобода” в размер от три
до десет години. Затова при превес на отегчаващите над смекчаващите
отговорността обстоятелства, с оглед степента на засегнатост на пострадалите
лица и на обществения ред, с оглед личността на подсъдимия, с оглед постигане
целите на наказанието по смисъла на чл.36 от НК, съдът прецени, че съгласно
приложението на разпоредбата на чл.54 от НК най- съответно се явява наказание
“лишаване от свобода за срок от 6 /шест/ години”. Така определеното наказание в
конкретния случай се явява най- съответно на извършеното деяниеи в най- пълна
степен според съда ще изиграе максимално добре своята предупредителна и
възпираща роля, ще помогне в най-пълна степен за поправянето и превъзпитанието
на подсъдимия, с цел спазване на законите и обществения ред, ще му отнеме
възможността да извършва и за в бъдеще други престъпления, ще въздейства
възпитателно и предупредително и върху други
членове от обществото.
Настоящият
състав отчете, че са налице предпоставките на чл.23,
ал.1 от НК спрямо този подсъдим, тъй като В. е осъществил две отделни деяния преди да има влязла в сила присъда за
което и да е от тях. Затова на същият се наложи едно общо най- тежко наказание
от 8/осем/ години лишаване от свобода, което се постанови да се изтърпи от него
съгласно изискванията на чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС в затвор или
затворническо общежитие от закрит тип при първоначален строг режим. Така
определеното общо най- тежко наказание в конкретния случай се явява най-
съответно на извършеното деяние и в най- пълна степен според съда ще изиграе
максимално добре своята предупредителна и възпираща роля, ще помогне в
най-пълна степен за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия, с цел спазване
на законите и обществения ред, ще му отнеме възможността да извършва и за в
бъдеще други престъпления, ще въздейства възпитателно и предупредително и върху
други членове от обществото. Затова
съдът не приложи разпоредбата на чл.24 от НК. На основание чл.59 ал.1 т.1 и
ал.2 от НК от него бе приспаднато времето, през което подсъдимият е бил
задържан по ЗМВР и с мярка по чл.64 ал.2 от НПК.
Предявения граждански иск от пострадалият ЕТ „Д. –С.М.”
против подсъдимия Й.В., представляващ обезщетение за причинените му имуществени
вреди от деянието по чл. 196 ал.1 т.2 вр. чл.195 ал.1 т. 3 и т. 4 вр. чл.194
ал.1 вр. чл.26 ал.1 вр с чл.29 ал.1 б. ”А” и б. „Б” от НК в размер на 1 593,93
лева /хиляда петстотин деветдесет и три лева/, следва да се уважи като доказан по своето основание, защото той е справедлив с
оглед на размера на отнетото имущество. Налице са основанията на чл.45 от ЗЗД, а именно да
се възстановяват вредите, които виновно да са причинени на пострадалия от
увреждането. Безспорно се установи, че подсъдимият със своето неправомерно действие е
причинил непозволено увреждане на гражданския ищец, като противоправно му е
отнел споменатите движи вещи и определена сума, което е станало без неговото
съгласие като владелец. Затова
гражданският иск за обезщетение в размер на 1 593,93 лева, предявен от пострадалият едноличен търговец се
явява основателен, обоснован с оглед на събраните по делото гласни и писмени
доказателства и следва да се уважи като такъв. Неговото
изплащане следва да бъде с лихвите от датата на увреждане 03.06.2013година до
окончателното му изплащане.
Като
признат за виновен
на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, подсъдимият Й.В.
бе осъден да заплати направените в наказателното
производство разноски в размер на 629,30 /шестстотин
двадесет и девет лева и тридесет стотинки/ лева лева за проведените
експертизи, както и сумата 63,76 /шестдесет и три лева и седемдесет
и шест стотинки/ лева, представляваща държавна такса върху уваженият размер на
предявеният граждански иск.
Приложените веществени доказателства – 2 бр СД с
видеозапис от видеонаблюдение на магазин „Лед маркет” съдът разпореди да се върнат
на собственика, а именно предалото ги лице, С.К..
Мотивиран така, съдът се произнесе с присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
СЕКРЕТАР:
Б.К.