РЕШЕНИЕ
№ 320
гр. Благоевград, 17.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ОСМИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Петър Пандев
при участието на секретаря Елена Костова
в присъствието на прокурора М. Г. Ш.
като разгледа докладваното от Петър Пандев Частно наказателно дело №
20251200201030 по описа за 2025 година
Производството по делото е по реда на чл.32, ал.1, във връзка с чл.16,
ал.1-8 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за
конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции и е
образувано въз основа на постъпило в ОС-Благоевград искане за признаване и
изпълнение на решение на несъдебен орган на Кралство Нидерландия, с което
на засегнатото лице Г.И. , с последен известен адрес: * гр.Б., обл.Б., ул. С.С.
№***, е наложена финансова санкция – глоба, в размер на 310 евро.
В съдебно заседание явяващият се прокурор застъпват становище, че
искането е основателно и следва да бъде уважено.
Защитникът намира, че не са налице изискванията на закона за
признаване и изпълнение на процесното решение. Счита, че съдържанието на
процесното Удостоверение по чл.4 от Рамковото решение не отговаря на
условията по чл.30 ал.1 и ал.3 от Закона, а заедно с това попада в основанията
за отказ по чл.35 от същия закон.
Освен това сочи, че самото решение за налагане на финансова санкция не
е преведено на български език. Независимо от това, на обратната страна на
същото има указания на различни езици, вкл. и на английски и там има текст,
който касае дължимата сума. Посочено е, че сумата за плащане е 319 евро, но
е посочено, че ако не бъде платена на време сумата се увеличава първия път на
474 евро, а при второто увеличение, на 939 евро. В Удостоверение посочената
сума е 310 евро и 9 евро адм разноски.
1
Твърди се, че нямало доказателства, че И. е бил лично уведомен първо за
правото си на обжалване, за срока на обжалване или че се е възползвал от
това си право. В самото решение е отбелязано, че е спрян на място, но липсват
данни за надлежното уведомяване за връчването на решението, защото от
самото удостоверение и от решението е видно, че нарушението е извършено
на 20.02.2025 г.. Датата на постановяване на решението, с което той е бил
санкциониран от полицията е на 30.03.2025 г., но не ставало ясно кога лицето
е било уведомено за размера на санкцията, като е посочено, че решението
влиза в сила на 14.04.2025 г. Т.е. не ставало ясно, че е изпълнено изискването
той да бъде уведомен за размера на санкцията и дали е спазен срока за
обжалването.
Поддържа се и това, че липсвал надлежен превод на Удостоверението,
което създавало несигурност по отношение на идентичност на съдържанието
на този документ и решението за налагане на финансовата санкция. Ето защо
и самото решение следвало да бъде представено и на български език, като
това не било сторено.
Твърди се, че задължението е за плащане на паричната сума от 310 евро,
като същата била наложена с решение за осъждане на престъпление и цялото
Удостоверение използвало понятието „престъпление“, а не адм. Нарушение.
Същевременно цитираният закон, по който е наложена санкцията, е закон
относно адм уредба, което сочело на това, че се е развило адм. производство
по закон, регулиращ правилата за движение по пътищата и неуреждащ
материята за извършени престъпления.
Сочи се и това, че макар, че чл.30, ал.2 от спец. закон изключвал
изискването за двойна наказуемост по отношение на деяния, които нарушават
правилата за движение по пътищата , то това изключение не освобождавало
съда от задължение да провери факт. индивидуализация и правната същност
на нарушението, за да се установи дали действително става въпрос за
престъпление или за адм. нарушение. Липсата на точното посочване на вида
на правонарушението се явявал съществен порок на Удостоверението, тъй
като това препятствало проверката за съответствие между Удостоверението и
решението за налагане на санкцията, както и препятства преценката на съда за
пропорционалност на наложената санкция по смисъла на чл.32 ал.2 от Закона.
Несъответствието показвало, че издаващата държава използвала стандартен
формуляр, без обаче да си е направила труда да посочи съответната правна
квалификация.
Не била установена и връзката на засегнатото лице с РБългария.
Последната била имуществена,подоходна или фактическа. От събраните
поделото доказателства се установявало единствено, че И. имал адрес на
територията на страната и имал сключен трудов догвоор, но нямало данни той
да пребивава в страната, да има имущество и да получава доходи в страната.
Посоченият адм. адрес не доказвал фактическо местоживеене, а наличието на
трудов договор без данни, че същият е реален не установявало, че той
получава доходи на територията на страната. Ето защо в случая не било
2
изпълнено изискването на чл.30 ал.3 от Закона, т.е. не са налице
задължителните материални предпоставки за признаване на решението.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Видно от приетите по делото доказателства е, че засегнатото лице Г.И. не
се явява и не взема становище по същество на делото.
Съдът, като взе предвид посочените от страните доводи, въз основа на
доказателствата по делото и ЗПИИРКОРНФС, приема следното:
Засегнатото лице е български гражданин, с обичайно пребиваване в
РБългария, на посочения по-горе адрес. И към настоящия момент И. е в
трудови правоотношения с Д.Т. ЕООД, със седалище и адрес на управление:
гр.Б., ул. С.Д.С.№*.
На 20.02.2025 г., 16:35 ч.., в района на V**** Нидерландия, Г.И. е
управлявал МПС с рег № *** с теч в горивната система. По този начин
същият е осъществил административно нарушение, което се санкционира по
реда на Закон относно административната уредба при нарушаване на
разпоредби на Кодекса за движение по пътищата, чл.2 - нормативен акт,
действащ в Кралство Нидерландия.
С решение, постановено на 03.03.2025 г., влязло в сила на 14.04.2025 г. на
несъдебен орган в решаващата държава въз основа на действия, които
съгласно нейния национален закон се преследват като правонарушения, на
Г.И. е наложена финансова санкция от 310 евро. Изрично е посочено в
решението, че лицето е имало възможността да отнесе въпроса и до съд по
наказателни дела. Заедно с това същото е уведомено, че съгласно
законодателството на решаващата държава лично или чрез упълномощен
представител има право да обжалва решението, както и сроковете за
обжалване.
При така установеното във фактическо отношение, съдът намира
искането за основателно.
Описаното деяние представлява административно нарушение и по
българското законодателство, но двойната наказуемост не се и изисква , тъй
като се касае до деяние по чл. 30, ал.2 т.1 от ЗПИИРКОРНФС.
Видно от приложеното удостоверение по чл.4 от Рамково решение
№2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане принципа за взаимно
признаване на финансови санкции цитираното решение е влязло в законна
сила. Г.И. е бил надлежно уведомен за възможността лично или чрез
пълномощник да оспори действието, както и времето за обжалване.
Представеното удостоверение по чл.4 от Рамково решение
№2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане принципа за взаимно
признаване на финансови санкции е преведено на български език, пълно е,
отговаря на изискванията на закона и съдържа всички необходими реквизити и
данни по образец, съгласно Приложение № 2 от ЗПИИРКОРНФС.
Благоевградският окръжен съд намира, че е компетентен да признае
решенията за налагане на финансова санкция, издадени в друга държава-
3
членка на Европейския съюз – Кралство Нидерландия - по смисъла на чл.6,
ал.1 и чл.31, ал.1 от закона, тъй като се явява Окръжен съд по обичайното
пребиваване на засегнатото лице.
Решението на несъдебния орган на Кралство Нидерландия следва да бъде
признато, тъй като се отнася за деяние, което съставлява нарушения и по
българското законодателство, независимо от елементите на състава му по
законодателството на издаващата държава. Лицето, срещу което е постановено
същото решение, има местоживеене и обичайно пребиваване в страната ни.
Прегледът на доказателствата сочи, че срещу осъденото лице липсват
данни за същото деяние в България или друга държава, различна от
издаващата, да е постановено или приведено в изпълнение решение за
налагане на тази финансова санкция (чл.35, т.2 от цитирания закон). Освен
това няма доказателства, че българският гражданин Г.И. е с имунитет или
привилегия, които по българското законодателство правят решението на
несъдебен орган от Кралство Нидерландия недопустимо за изпълнение, както
и не се отнасят до лице, което поради възрастта си е наказателно неотговорно
съгласно българските закони (чл.35, т.4 и т.8 от закона). Решението не се
отнася за деяние, подсъдно на български съд /аргумент от чл.2 НК/, поради
което не следва да се коментира въпроса за евентуално изтекла давност по
българското законодателство.
Решаващият съд намира, че не са налице и останалите отрицателни
предпоставки за признаване и изпълнение на решението на изпращащата
държава, визирани в чл.35 ЗПИИРКОРНФС – касае се за финансова санкция -
глоби, наложени с актове на несъдебен орган за извършени нарушения. От
съдържанието на удостоверението е видно, че производството е протекло без
участието на засегнатото лице, но същият е бил уведомен надлежно за
провеждането му, както за правото си да обжалва решението и за сроковете на
обжалване, поради което не са налице предпоставките на чл.35, т.9 и т.10, б.”а”
от Закона за отказ да се признае и изпълни решението на несъдебния орган на
Кралство Нидерландия. Към настоящия момент се дължи сумата от 310 евро.
Фиксираният курс на 1 евро (към 24.12.2019 г.) е 1,95583 лева или
равностойността на горната сума е 606,31 лв.
Не могат да бъдат споделени възраженията на защитата досежно това, че
не било ясно дали решението е било връчено лично на лицето и то е било
изрично уведомено за правото на повторно разглеждане или обжалване и др.
Следва да се отбележи изрично, че според законодателството на Кралство
Нидерландия производството за налагане на финансова санкция за нарушение,
каквото е било установено по отношение на Г.И. , е писмено. Това
обстоятелство се извежда от отбелязаното в т.2, б.“б“, стр.6 от
удостоверението. Т.е. типичен съдебен процес в случая не е бил проведен. В
тази връзка не може да се приеме, че е налице такава неяснота в текста на
процесното удостоверение, свързана с това дали санкцията на засегнатото
лице е била наложена вследствие на извършено от него престъпление или
административно нарушение, която да нарушава правото на защита на
страната в процеса. Макар и употребен термин „престъпление“, то в случая се
4
касае именно до санкционирано административно нарушение на И., което е
видно дори и само от нормативния акт, уреждащ тези правоотношения на
територията на Кралство Нидерландия – Закон относно административната
уредба при нарушаване на разпоредби на Кодекса за движение по пътищата.
Освен това съдът е обвързан формално със отразеното в процесното
Удостоверение досежно обстоятелствата, свързани с мястото, датата, часа и
вида на нарушението, размерът на глобата, както и правната квалификация на
деянието.
Доколкото самото решение за налагане на финансовата санкция не е било
преведено на български език, съдът оставя без разглеждане всички
възражения на защитата, базиращи се на неговото съдържание предвид
изискванията на НПК, който се прилага субсидиарно, в тази насока.
Що се отнася до възражението, свързано с връзката на засегнатото лице с
РБългария, то съдът намира, че последната е напълно установена, предвид
събраните по делото писмени доказателства, сочещи на това, че И. има
постоянен адрес на територията на страната, както и валиден сключен трудов
договор с фирма, адресно регистрирана в Благоевград. А според действащото
българско законодателство за положен труд по трудово правоотношение се
дължи възнаграждение най-малко в размер на минималната работна заплата.
Ето защо и в случая връзката на засегнатото лице с РБългария се изразява в
получаването на доходи в страната.
С оглед на всичко изложено настоящият съдебен състав счита, че са
налице всички законово изискуеми предпоставки за признаване и изпълнение
на решението за налагане на финансова санкция на засегнатото лице.
Водим от горното и на основание чл.32, ал.1, във връзка с чл.16, ал.7, т.3,
чл.36, във връзка с чл.22, ал.1, чл.38, ал.1, т.1 и т.4 от ЗПИИРКОРНФС,
Благоевградският окръжен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА решение, постановено на 03.03.2025 г., влязло в сила на
14.04.2025 г. на несъдебен орган на Кралство Нидерландия, с което на
засегнатото лице Г.И. , с последен известен адрес : * гр.Б., обл.Б., ул. С.С.
№***, е наложена финансова санкция – глоба, в размер на 310 евро за
извършено нарушение, състоящо се в това, че на 20.02.2025 г., 16:35 ч.., в
района на V**** Нидерландия, е управлявало МПС, с рег № ***, с теч в
горивната система - административно нарушение, което се санкционира по
реда на Закон относно административната уредба при нарушаване на
разпоредби на Кодекса за движение по пътищата, чл.2, нормативен акт,
действащ в Кралство Нидерландия, като левовата равностойност на санкцията
възлиза на 606,31 (шестстотин и шест лева и тридесет и една стотинки) лв.
ПРЕПИС от настоящото решение да се изпрати НЕЗАБАВНО на ТД
“НАП”-Благоевград за изпълнение.
НЕЗАБАВНО да се уведоми компетентния орган на издаващата държава-
5
Кралство Нидерландия за постановеното решение, като копие от същото се
изпрати и на Министерство на правосъдието на Република България.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва и протестира в 7-дневен срок, считано
от днес за всяка от страните по делото, пред Апелативен съд-гр.София, като
обжалването не спира изпълнението му.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
6