№ 46
гр. Бургас , 25.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на петнадесети юли,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светла М. Цолова
Членове:Галина Т. Канакиева
Мая П. Величкова
при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова Нотева
в присъствието на прокурора Иванка Ангелова Козарова (АП-Бургас)
като разгледа докладваното от Мая П. Величкова Наказателно дело за
възобновяване № 20212000600127 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.420 ал.2, вр.чл.422 ал.1 т.5 от НПК.
Образувано е по искане (наименовано жалба) от осъдените ПР. СТ. СТ. и Н.
АНД. Т. за възобновяване на наказателното производство по НОХД №
2907/2020г. по описа на Районен съд гр.Бургас, като се намали присъдата или
се върне делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг
състав.
В искането се релевират касационните основания по чл.348 ал.1 т.2 и т.3
от НПК – допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и явна
несправедливост на наложеното наказание, за възобновяване на
наказателното производство по чл.422 ал.1 т.5 от НПК и основанията по
чл.422 ал.1 т.3 от НПК. В искането се посочва, че наложените им наказания
не са справедливи. Твърди се, че осъдените лица са признали вината си,
върнали са вещите и са имали право на споразумение. Заявява се, че имало
трети извършител при извършване на престъплението – Р.С.Р., но прокурорът
го е скрил и го е направил свидетел, а той е бил инициатор на кражбата. Искат
да се върне делото, за да се реши със споразумение или да се намалят
наложените им наказания.
1
В съдебно заседание пред настоящата инстанция искателите –
осъдените лица ПР. СТ. СТ. и Н. АНД. Т. се явяват лично и съответно с
назначените им служебни защитници адв.Н.Б.А. и адв.А.Д..
Служебният защитник адв.А. сочи, че са изложени твърдения за участие
на трето лице в кражбата, което касае авторството на деянието и неговата
съпричастност към осъществяване на престъплението, поради което е налице
искане с правно основание чл.422 ал.1 т.3 от НПК. Твърди се, че поради това
се изисква провеждане на разследване, за да се открият обстоятелства, които
не са били известни на съда, постановил присъдата. Предвид това се счита, че
са налице законовите изисквания за възобновяване на делото и разследване
по отношение на възможното авторство на деянието от трето лице. Осъденото
лице П.С. поддържа искането за възобновяване на делото и казаното от
защитника му. В последната си дума иска да се възобнови делото и да се
върне за ново разглеждане.
Служебният защитник адв.Д. намира искането за основателно и се
присъединява към казаното от адв.А.. Посочва като мотив съобщеното
участие на друго лице, обстоятелство, което не е било известно досега.
Твърди, че това лице е било инициатор, като при разследването трябва да се
прецени степента на участието му, ролята му в престъплението, което е
възможно да повлияе при определяне на наказанията на осъдените.
Осъденият Т. поддържа искането за възобновяване на делото и пледоарията
на защитника си. В последната си дума иска да се възобнови делото и отново
да се разгледа.
Пред настоящата инстанция прокурорът от Апелативна прокуратура
Бургас счита, че искането за възобновяване на наказателното производство за
процесуално допустимо, но неоснователно, поради което моли да се остави
без уважение. Прокурорът намира, че не са налице основанията по чл.422 ал.1
т.5, вр.чл.348 ал.1 т.1-3 от НПК за възобновяване на наказателното
производство. Счита, че възраженията на осъдените лица за наличие на нови
обстоятелства, които не са били известни на решаващият съд не касаят
основанията по чл.422 ал.1 т.5 от НПК, а по чл.422 ал.1 т.3 от НПК, като
компетентен да се произнесе е ВКС. Твърди, че апелативният съд няма
процесуални правомощия да направи собствена оценка на доказателствата,
2
като може да отмени съдебния акт само ако констатира пороци при
формиране на вътрешното убеждение на съдилищата, включително и относно
достоверността на доказателствата, поради което не следват да се разглеждат
доводите на осъдените лица за участие на трето лице в престъплението.
Прокурорът аргументира този извод и с обстоятелството, че
първоинстанционният съд е разгледал делото по реда на съкратено съдебно
следствие по чл.371 т.2 от НПК и двамата осъдени са признали изцяло
фактите, изложени в обвинителния акт и са се съгласили да не се събират
доказателства за тези факти, а решаващият съд е изпълнил задължението си
по чл.372 ал.4 от НПК и е установил, че самопризнанието им се подкрепя от
събраните в хода на разследването доказателства. Твърди се правилно
приложение на материалния закон и липса на допуснати процесуални
нарушения, включително и изразяващи се в нарушаване на правото на
обвиняемите да сключат споразумение. Посочва се, че сключването на
споразумение между прокурора и обвиняемите лица е право, а не
задължително изискване и е необходимо постигане на съгласие между тях по
въпросите, включени в разпоредбата чл.381 ал.5 от НПК, след което
съгласието следва да се одобри или не от съда. Прокурорът счита, че
наложените наказания са справедливи, тъй като са определени по чл.54 от
НК, при съществен превес на смекчаващите вината на осъдените
обстоятелства, значително под средния размер на предвиденото наказание по
чл.196 ал.1 т.1 от НК. След това правилно е приложена разпоредбата на
чл.58а от НК, която е по-благоприятна за осъдените, както и че не са налице
основанията по чл.55 от НК. По тези съображения, прокурорът намира, че е
неоснователно искането за намаляване размерът на наложените наказания на
осъдените, като при определянето им са взети предвид сочените от тях
социални, материални и здравни обстоятелства, като се касае за лица с трайно
установени престъпни навици, извършили настоящото деяние в кратък срок,
след излизането им от затвора, т.е. са неглижирали социалните, семейните и
родителските си задължения. Пледира за оставяне без уважение искането на
осъдените С. и Т..
Апелативният съд, след преценка на материалите по делото и като
съобрази доводите на страните, в пределите на правомощията си прие
следното:
3
Искането за възобновяване на наказателното производство е
процесуално допустимо. Предмет на искането е акт от кръга на визираните в
чл.419 от НПК – атакувано е влязло в сила Решение № 3/23.02.2021г. по
ВНОХД № 1114/2020г. по описа на Окръжен съд гр.Бургас, с което е
потвърдена Присъда № 260022/29.09.2020г. по НОХД № 2907/2020г. по описа
на Районен съд гр.Бургас. Посочени са основания по чл.422 ал.1 т.5, вр.чл.348
ал.1 т.2 и т.3 от НПК. Искането е направено в срока по чл.421 ал.3 от НПК от
процесуално легитимирана страна – от осъдените лица. Разгледано по
същество, в контекста на очертаната аргументация, искането на осъдените
лица е неоснователно. Съображенията за това са следните:
С Присъда № 260022/29.09.2020г., постановена по НОХД № 2907/2020г.
по описа на Районен съд гр.Бургас, ПР. СТ. СТ. и Н. АНД. Т. са признати за
виновни в това, че на 05.03.2020г. от микробус марка „Форд Транзит“ с рег.№
А ... ВТ, паркиран в гр.Бургас, ул.“Калофер“ № 29, в условията на опасен
рецидив и в съучастие помежду си, като съизвършители, отнели чужди
движими вещи на обща стойност 1 879.27 лева от владението на С.Я.Я., без
негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и
на основание 196 ал.1 т.1, вр.чл.194 ал.1, вр.чл.29 ал.1, вр.чл.20 ал.2, вр.чл.58а
от НК им било наложено наказание, съответно на С. - лишаване от свобода за
срок от две години и четири месеца, което да изтърпи при първоначален строг
режим, а на Т. – две години лишаване от свобода, което да изтърпи при
първоначален строг режим. С. и Т. били осъдени да заплатят направените по
делото разноски в размер на 108.36 лева.
Присъдата била обжалвана от осъдените С. и Т. пред Бургаски окръжен
съд, като въззивна инстанция, който с Решение № 3/23.02.2021г., постановено
по ВНОХД № 1114/2020г. по описа на съда е потвърдил изцяло присъдата.
Бургаският апелативен съд установи липса на пороци при формиране на
вътрешното убеждение на решаващите съдилища по фактите, спрямо
установеното от фактическа страна, поради което намира, че материалният
закон е приложен правилно и не е налице касационното основание по чл.348
ал.1 т.1 от НПК, въпреки че не се посочва в искането.
При осъществения извънреден контрол, настоящият съд не констатира
дерогиране на императивните предписания на чл.13, чл.14 и чл.107 от НПК от
4
съдилищата, при формиране на вътрешното убеждение относно значимите за
обвинението фактически положения, предпоставящи наказателната
отговорност на С. и Т. за инкриминираното престъпление по чл.196 ал.1 т.1 от
НК. Оценката на доказателствата е суверенна дейност на решаващите съдебни
инстанции, като в настоящото извънредно производство по чл.422 ал.1 т.5 от
НПК, съдът се произнася в рамките на установените от инстанциите по
същество фактически положения, не може да установява нови такива, както и
не може да се намесва или да замества вътрешното убеждение на решаващите
съдилища. Поради това, на проверка подлежи само правилността на процеса
на формиране на вътрешното убеждение у решаващите съдебни състави и
спазване на задължението за обективно, всестранно и пълно изясняване на
обстоятелствата по делото, както и дали са предприети всички мерки за
разкриване на обективната истина по делото. Бургаският окръжен съд и
Бургаският районен съд, като инстанции по същество, не са допуснали
нарушения на процесуалните правила при формиране на вътрешното
убеждение на съдебния състав по основните факти от предмета на доказване в
настоящия наказателен процес относно обвинението на С. и Т. по чл.196 ал.1
т.1 от НК. Декларираното в искането участие на трето лице - Р.С.Р., в
извършване на престъплението, като обстоятелство, което не е било известно
на съда, е извън компетентността на настоящия съд, тъй като това е основание
за възобновяване по чл.422 ал.1 т.3 от НПК, което се разглежда от ВКС. От
друга страна, наказателното производство в първата инстанция се е
разгледало по реда на глава 27 от НПК, по чл.371 т.2 от НПК и подсъдимите
са признали изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, където соченото лице има качеството на свидетел по
делото. Следва да се отбележи, че прокуратурата извършва преценка и
решава на кои лица да повдига обвинение и да привлича като обвиняеми
лица, и съдът не дава указания на държавното обвинение в тази насока.
Настоящата инстанция на свой ред прецени, че решаващите съдилища са
реализирали необходимата процесуална дейност, свързана с разкриване на
обективната истина и стриктно са изпълнили императивните изисквания,
предвидени в разпоредбите на чл.13, чл.14, чл.16, чл.107 ал.3 и ал.5, чл.316 и
чл.339 ал.2 от НПК, при анализа и оценката на доказателствената съвкупност
по делото.
5
Доколкото е посочено конкретно искане за възобновяване на
наказателното производство по съображение за допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, имащо отношение към преценката по
т.2 на чл.348 ал.1 от НПК, изразяващо се в нарушаване на правото на
осъдените да сключат споразумение, АС Бургас го обсъди и намери за
необходимо да отрази, че е неоснователно. Споразумението, изразяващо се в
постигане на съгласие между прокурора, защитника и обвиняемия относно
въпросите, посочени в чл.381 ал.5 от НПК, не е задължително изискване за
приключване на делото. Същото се подписва след съгласие между страните и
се одобрява от съда, ако не противоречи на закона и морала. Обстоятелството,
че осъдените лица не са сключили споразумение, не представлява допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл.348 ал.1
т.2 от НПК. Нещо повече, осъдените Т. и С. са направили това волеизявление
едва в производството по възобновяване, когато е изчерпана възможността да
поискат това, такова предложение липсва и от прокурора или защитниците
им след приключване на разследването, каквато възможност е дадена по
чл.381 ал.1 от НПК. Напротив, делото в първата инстанция е разгледано по
реда на чл.371 т.2 от НПК, съкратено съдебно следствие, каквото искане са
направили осъдените и защитниците им в разпоредителното заседание и
такава е била волята им.
Двете инстанции са спазили принципите за обективно, всестранно и
пълно изследване на доказателствения материал по делото, необходимо за
правилното решаване на делото и формиране на вътрешното си убеждение
въз основа на обективно и всестранно установени в пълнота факти по делото.
На базата на задълбочената преценка на събраните по делото доказателства
решаващите съдилища са изяснили правилно фактите по делото и са го
приключили по ред, предвиден в НПК, съобразно заявеното от подсъдимите и
защитниците им.
Без основание е и оплакването, касаещо явна несправедливост на
наложените на осъдените Т. и С. наказания. Следва да се отбележи, че в
искането се прави общо и декларативно възражение срещу размера на
санкцията, без да се сочат каквито и да е конкретни доводи за несъответност
на наказанието на обществената опасност на деянието и дееца, както и
несъобразност с целите по чл.36 от НК. Доколкото в производството по
6
възобновяване настоящата инстанция не дължи служебна проверка на
правилността на влязлата в сила присъда, включително и в частта относно
наказанието, липсата на конкретни доводи в подкрепа на заявеното основание
сочи на формално упражняване от осъдените на правото да сезират АС Бургас
с искане за възобновяване на делото и ограничава възможността за контрол
от настоящата инстанция. В оспорения влязъл в сила съдебен акт са
мотивирани възприетите по отношение на конкретното деяние, в
извършването на което Т. и С. са признати за виновни, смекчаващите и
отегчаващи отговорността на последните обстоятелства, като не се установява
подценяване или надценяване на едни обстоятелства за сметка на други.
Наказанието, което е наложено на осъдените Т. и С. съответства на
релевантните и доказани по делото обстоятелства, очертаващи степента на
обществена опасност на деянието и дееца, както и необходимостта от
постигане на целите по чл.36 НК. При неговата индивидуализация са били
отчетени специфичните особености на престъпното посегателство –
механизмът на извършването му и водещата роля на осъдения С.,
последващата продажба на откраднатите вещи, сравнително ниската стойност
на отнетото имущество, процесуалното коректно поведение на осъдените,
които са посочили лицата, на които са продали вещите. Отчетени са
обремененото съдебно минало на осъдените (извън осъжданията, които
определят деянието като извършено при условията на опасен рецидив),
изградените у тях трайни престъпни навици, както и изразеното съжаление,
семейното и социалното им положение, полаганите родителски грижи.
Обосновано, отчитайки всички смекчаващи и отегчаващи обстоятелства,
съдилищата не са определили наказанието при условията на чл.55 ал.1 т.1 от
НК, тъй като не са налице многобройни или изключителни обстоятелства,
налагащи определянето му под предвидения законов минимум, както не са
налице и основанията да се приеме, че това деяние е значително по-леко в
сравнение с престъпленията от този вид. Съдилищата са наложили наказание
на двамата осъдени при превес на смекчаващи отговорността им
обстоятелства, като са съобразили освен всички посочени по-горе
обстоятелства, както и социалното и семейното им положение, на което са
отделили достатъчно внимание и подробно са обсъдили данните за наличието
на деца (каквото изтъкват осъдените и в искането си) – задълбочено са
изследвали установеното от приложените удостоверения, че осъденият Т. има
7
едно пълнолетно дете, а осъденият С. има две пълнолетни деца и едно
непълнолетно дете, което не им е повлияло положително за законосъобразно
поведение с оглед полагане на грижи за децата. Това обстоятелство, което е
пренебрегнато от самите осъдени, не може да повлияе за намаляване на
размера на наложените им наказания. Наказанието на осъдения С. е
определено в по-голям размер от наложеното на осъдения Т. наказание,
предвид факта, че осъденият С. е бил инициатор на извършената кражба и
участието на осъдения Т. е било ограничено. По този начин съдът
справедливо е определил на основание чл.54 от НК наказание на С. лишаване
от свобода в размер на три години и шест месеца, което предвид разпоредбата
на чл.58а от НК е намалил на две години и четири месеца лишаване от
свобода, а на Т. – лишаване от свобода в размер на три години, което е
редуцирано на лишаване от свобода в размер на две години. Настоящият съд
счита наказанията за справедливо определени и съответстващи на целите по
чл.36 от НК, степента на обществена опасност на деянието и дееца,
подбудите за извършване на деянието, както и смекчаващите и отегчаващите
вината на осъдените обстоятелства, поради което в настоящото производство
не следва да се намалява още размерът на наложените на осъдените
наказания. Апелативният съд не обсъжда хипотезата за увеличаване на
размерът на наложените на осъдените наказания, в какъвто смисъл липсва
сезиране в това извънредно производство по възобновяване на наказателното
производство. Поради това, определените на осъдените Т. и С. наказания за
извършеното престъпление по 196 ал.1 т.1, вр.чл.194 ал.1, вр.чл.29 ал.1,
вр.чл.20 ал.2 от НК, е резултат от законосъобразна и правилна логическа
преценка на обстоятелствата, влияещи върху отговорността на осъдените.
Мотивиран от изложеното, в пределите на предоставената му
компетентност, настоящият съдебен състав не установи наличие на основания
по чл.422 ал.1 т.5, вр.чл.348 ал.1 т.2 и т.3 от НПК, в какъвто обхват искателят
е направил своите възражения, поради което и възприе, че искането за
възобновяване на наказателното производство следва да бъде оставено без
уважение.
Водим от горното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
8
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдените ПР. СТ. СТ. и Н.
АНД. Т. за възобновяване на наказателното производство по НОХД №
2907/2020г. по описа на Районен съд гр.Бургас.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9