О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
Номер 1419 27.06.2016г. Град Бургас
Бургаски окръжен съд граждански състав
На двадесет и седми юни две хиляди и шестнадесета година
В закрито заседание в следния състав:
Председател: Иво Добрев
като разгледа докладваното от съдията Добрев
гражданско дело номер 1485 по описа за 2015година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод предявена искова молба от
Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество/КОНПИ/, за отнемане в
полза на държавата на незаконно придобито имущество от лицата Т.К.Т., ЕГН **********
и Т.Г.С., ЕГН **********, двамата с постоянен адрес ***.
Ищецът КОНПИ твърди, че проверката за установяване
на незаконно придобито имущество е започнала въз основа на постъпило
уведомление от Окръжна прокуратура гр.Бургас за повдигнато срещу Т.Т. обвинение
по чл.213а ал.2 т.4 НК вр. чл.20 ал.2 НК по следствено дело №1289/2004г. по
описа на ОСС-Бургас, за това, че в съучастие с други лица, като извършител с
цел да принуди лицето Б Я да се разпореди с вещ- недвижим имот заплашвал с
насилие и други противозаконно действия нея и нейни близки. Заявява се, че престъплението
попадало в обхвата на чл.22 ал.1 т.11 ЗОПДНПИ.
Делото е насрочено за разглеждане по същество, като в последното, проведено съдебно заседание на 23.06.2016г. е постъпила молба за прекратяване на производството от ответника Т.Т.. Изложени са подробни аргументи в подкрепа на искането.
Настоящият състав след като внимателно обсъди представените по делото доказателства и изложените доводи на страните намира предявената от КОНПИ претенция за недопустима.
Основанията за започване на проверката по чл.21 ал.2
ЗОПДНПИ, предвидени в чл.22– 24 ЗОПДНПИ са условия за законосъобразното
сезиране на КОНПИ, абсолютни процесуални предпоставки за допустимост на
законовата процедура и изисквания за законосъобразност на съдебните актове по
Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество.
Следователно изискването на специалния закон проверяваното лице да е привлечено
като обвиняем за престъпленията, посочени в чл. 22 ал. 1 ЗОПДНПИ, следва да е
спазено не само към образуване на законовата процедура за отнемане в полза на
държавата на незаконно придобито имущество пред КОНПИ, но и да съществува през
целия период на нейната висящност, освен ако случаят покрива изключенията в
ал.2 или ал.3 на цитираната разпоредба или някое от другите две основания за
нейното образуване, посочени съответно в чл.23 или в чл.24 ал.1 от същия
нормативен акт. Прекратяването на наказателното производство за престъплението,
предвидено в чл.22 ал.1 ЗОПДНПИ, за което проверяваното лице е било привлечено
като обвиняем, осъществява абсолютна процесуална пречка за допустимостта на
исковете, предвидени в чл.75 ал.1 и ал.2 ЗОПДНПИ, ако наказателното
производство е прекратено поради това, че деянието не е извършено или не
съставлява престъпление или поради недоказаност на обвинението спрямо
обвиняемото лице./все преграждащи развитието на наказателния процес
обстоятелства/
Само когато и докато съществува някое от законовите основания, предвидени в чл.22- 24 ЗОПДНПИ е допустимо образуването и развитието на процедурата по установяване на незаконния източник на придобитото имущество, предвидена в специалния закон. Само тогава ограниченията на собствеността, следващи от нея, в необходимата степен защитават интересите на обществото (чл.4 вр. чл.3 ЗОПДНПИ). Нейното провеждане е недопустимо, ако законово основание за образуване на процедурата не съществува или ако то отпадне в периода на нейната висящност. Това е така, защото наличието на производство по установяване на източника на придобитото имущество засяга собствеността. Тя става обект на проверка от държавните органи на ЗОПДНПИ. Обект на проверката е частна собственост, а чл.17 ал.3 КРБ прогласява частната собственост за неприкосновена. Неприкосновеността на частната собственост е накърнена при липсата на законово основание (някое от предвидените в чл.22 – 24 ЗОПДНПИ)
Важно е да се отбележи освен това, че чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ
предвижда деликтна отговорност на държавата за вредите от обвинение в
извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно
производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето
или че извършеното не представлява престъпление. Същият законов текст предвижда
деликтна отговорност на държавата и за вредите от незаконното обвинение, когато
проверяваното лице е оправдано или ако наказателното производство е прекратено
поради това, че деянието не е извършено или извършеното не представлява
престъпление, посочено в чл.22 ал.1 ЗОПДНПИ. С цел ограничаване на вредите,
които държавата дължи да репарира от незаконосъобразно повдигнатото обвинение,
чл. 31 ЗОПДНПИ задължава прокурора незабавно да уведоми директора на
съответната териториална дирекция за всяко постановление за прекратяване на
наказателното производство, а чл.11 ал.1 т.3 и 4 ЗОПДНПИ оправомощава КОНПИ да
приеме решение за прекратяване на производството, респ. за отказ от
образуваното пред съда производство по специалния закон.
Абсолютна процесуална пречка за допустимост на законната процедура има, както
когато основанието не съществува към момента на сезиране на КОНПИ за извършване
на проверката по чл. 21 ал. 2 ЗОПДНПИ, така и когато основанието е отпаднало в
хода на висящност на законовата процедура, включително при прекратяване на
наказателното производство поради това, че деянието не е извършено от
обвиняемото лице или същото не съставлява престъпление, посочено в чл.22 ал.1
ЗОПДНПИ. Следователно основанията за започване на процедурата по чл.21 ал.2
ЗОПДНПИ, предвидени в чл.22– 24 ЗОПДНПИ, са условия за законосъобразно сезиране
на КОНПИ, абсолютни процесуални предпоставки за допустимост на законовата
процедура и изисквания за законосъобразност на съдебните актове по Закона за
отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество. Чл. 2 ЗОПДНПИ
(в конституционно съответната си част) предвижда, че производството по този
закон се провежда независимо от наказателното производство срещу проверяваното
лице и/ или свързаните с него лице. Той следва да се тълкува в смисъл, че
специалният закон допуска паралелно развитие на двете производства – наказателното
и по установяване на незаконно придобитото имущество и цели скъсяването на
сроковете, в които приключва гражданското производство, целта обаче е не да се
допълни наказването, а да бъдат компенсирани чрез обезщетение вредите от
неправомерното деяние. Придобитото имущество, което подлежи на отнемане по
специалния закон следва да е от конкретна престъпна дейност или административно
нарушение. Законодателят е имал предвид само престъпна дейност, изрично
определена в чл.22 ал.1 ЗОПДНПИ. Изискването за наличие на престъпна дейност и
причинна връзка между нея и придобитото имущество по смисъла и на новия закон
се извежда от тълкуването на текстовете на чл.22 ал.2 и 3 от същия, доколкото в
тези норми законодателят е предвидил възможност за извършване на проверка и
образуване на производство, включително в случаите, когато наказателно
производство не може да бъде проведено или е прекратено или спряно.
Изброяването в тези разпоредби е изчерпателно, като от тълкуването на тези
норми се вижда, че законодателят е имал предвид хипотези, при които
наказателното производство не може да бъде реализирано , не защото лицето не е
извършило престъплението или същото е недоказано или е несъставомерно, а тези
при които противозаконното деяние е извършено, но наказателната отговорност не
може да бъде реализирана по реда на Наказателния кодекс
От формулираните фактически
състави,
относими към престъпни състави в хипотезите на чл.22 ал.1 и чл.22 ал.2 и 3, следва да се
направи извод, че е необходимо кумулативно осъществяване на няколко материално
правни предпоставки, една от които е висящо наказателно производство срещу лице за
престъпление по НК, измежду визираните в чл.22
ал.1 т.1-25 ЗОПДНПИ, по което то е привлечено като обвиняем- в основния
състав на чл.22 ал.1; респ. наказателното
производство не е образувано или започналото такова е прекратено, поради
конкретно изброени причини или наказателното производство е спряно на основание
чл.25 НК и лицето не може да бъде привлечено като обвиняем, отново по
конкретно изброени причини- вторият фактически състав по чл.22 ал.2 и 3 от закона. Горните
предпоставки са не само материалноправни, но за специалното
производство и процесуални, тъй като следва да са възникнали към момента на
започване на същото, от фазата му на установяване на незаконно придобито имущество, за да бъде то
законосъобразно образувано.
Всички изложени по-горе съображения са в подкрепа на така направения вече извод, че за допустимостта на производството по основния състав на чл.22 ал.1 от закона е необходимо и при предявяване на иска и в хода на цялото производство по реализиране на гражданска конфискация да е налице висящо наказателно производство, по което проверяваното лице да е привлечено като обвиняем. При положение, че в хода на производството по раздел ІV на специалния закон наказателното производство бъде прекратено или спряно следва да се прецени дали основанията за спиране или прекратяване са релевантни за допустимостта на специалното производство по смисъла на чл.22 ал.2 и ал.3, като в случай, че това е така производството по гражданска конфискация продължава, а в случай, че основанията за спиране или прекратяване на наказателното производство не са сред изброените в чл.22 ал.2 и ал.3, които не могат да се тълкуват разширително, производството по ЗОПДНПИ следва да се прекрати като недопустимо- отпаднала е специална процесуална и материална предпоставка за провеждането му. В този смисъл е определение №165/ 13.06.2016г. на ВКС, Първо г.о., постановено по реда на чл.274 ал.3 т.1 ГПК. С цитирания акт е формирана задължителна практика на касационната инстанция по смисъла на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, която следва да бъде съобразена.
Точно такъв е настоящия случай. Досъдебното производство, образувано срещу Т К.Т. е прекратено
с постановление на БОП от 25.09.2015г., което не е обжалвано и е влязло в
сила./ представени са писмени доказателства за датата на уведомяване на
обвиняемите и пострадалите лица за прокурорския акт, които не са се възползвали
от правото да обжалват същия пред Апелативна прокуратура- Бургас или пред БОС.
Мотивите за прекратяване на обвинението срещу Т., макар и бланкетно изложени се
свеждат до направената констатация от държавното обвинение за липса на
доказателства за участие на последния в извършване на деянието, за което е
обвинен, а именно престъпление по чл.213а ал.2 т.4 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 НК.
От обстоятелствената
част на постановлението става ясно, че досъдебното производство продължава
срещу лицето З А Д с посоченото по-горе обвинение. Прекратяването на
наказателното производство поради недоказаност на обвинението е приравнено като
последици на прекратяване на същото поради това, че деянието не е извършено или
не представлява престъпление. Това е така, тъй като при липса на доказателства
за извършване на дадено престъпление от конкретно лице и прекратяване на
производството срещу него последното изгубва процесуалното качество на обвиняем
и може да се ползва от защитата, която му дава ЗОДОВ. Не са налице и
изключенията, посочени в ал.2 на чл.22 ЗОПДНПИ, предвиждащи възможност за
продължаване на производството.
С оглед на горното и поради отпадането в хода на
производството по настоящото дело и липсата към настоящия момент на процесуална
предпоставка от категорията на абсолютните за допустимост на настоящия процес,
производството по делото следва да се прекрати.
Направено е искане за присъждане и на направените по делото от ответника Т. разноски в размер на 22 300 лева. Искането има основанието си в чл.78 ал.4 ГПК. Представени са договор за правна защита и съдействие, данъчна фактура, издадена от адвокатско дружество „Станоева и партньори“ на стойност 22 300 лева, както и вноски бележки на същата стойност. Искането е основателно, като в тежест на КОНПИ следва да бъдат възложени направените по делото, от ответника Т., разноски. Не са налице основания за намаляване размера на адвокатското възнаграждение, доколкото същото е в минималния такъв, определен съгласно Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По изложените съображения и на основание чл.130 ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело №1485/2015г. по описа на Окръжен
съд гр.Бургас, поради недопустимост на претенцията, предявена от Комисията за
отнемане на незаконно придобито имущество/КОНПИ/, за отнемане в полза на
държавата на незаконно придобито имущество от лицата Т.К.Т., ЕГН ********** и Т.Г.С.,
ЕГН **********, двамата с постоянен адрес ***.
ОСЪЖДА
Комисията за
отнемане на незаконно придобито имущество
да заплати на ответника Т.К.Т., ЕГН ********** сумата от 22 300/двадесет и две хиляди и триста/ лева-
съдебно-деловодни разноски.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на
страните пред Апелативен съд гр.Бургас.
СЪДИЯ: