Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
Година
|
01.10.2024
г. |
Град
|
Мездра
|
В ИМЕТО НА НАРОДА
|
Мездренски районен |
съд |
|
ІІ-ри граждански
|
състав |
||
|
|
|
|
|
|
|||
|
На |
|
|
Година |
|
|||
В публичното
заседание в следния състав:
|
Председател |
ИВАН ВЪТКОВ
|
|
Съдебни
заседатели |
|
Секретар
|
Валя Пенова |
Прокурор
|
|
като разгледа докладваното от
|
Съдия ВЪТКОВ |
|
гр. д. |
номер |
323 |
по описа за |
2021 |
година |
и за да се произнесе, взе в предвид следното:
Д.Т.Й., ЕГН **********
***, е предявила иск против Министерство на земеделието и горите, с който
ищцата моли съда да признае за установено по отношение на ответника, че ищцата
е единствен и изключителен собственик на недвижим имот, находящ се в с. Оселна,
общ. Мездра, по кадастър 3.800 дка, идеална част, югозападна от Поземлен имот
54047.162.1 в с. О., общ. М., обл. В., вид собственост: държавна частна, вид
територия: горска, стар номер 162001 заповед за одобрение на КККР №
РД-18-1631/19.09.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК, местност: „Б.“,
имота е застроен – двуетажна масивна жилищна сграда с площ от 100 кв.м. и
стопанска постройка – сламник с площ от 100 кв. м.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който ответника оспорва иска
изцяло, като неоснователен, като се позовава на чл. 26 от Закона за горите,
въвеждащ забрана за придобиване по давност на горски територии държавна или
общинска собственост.
Правната квалификация
на претендираните права е чл. 124 ал. 1 ГПК вр. с чл. 79 ЗС.
Събрани са писмени и
гласни доказателства.
Съдът, с оглед
събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
В исковата молба се
твърди, че ищцата е собственик на основание давностно владение на описания
по-горе недвижим имот с площ от 3800 дка. В този имот ищцата живее със своето
семейство, поддържа го, обработва, ремонтира, като преди това този имот е
владян от нейните родители, от нейните дядо и баба, като твърди, че владението
е продължило повече от 100 години. През това време никой не и е пречил, не е
гонена от имота, не са водени дела за него. В имота има двуетажна масивна
жилищна сграда с площ 100 кв.м. и стопанска постройка - сламник също с площ от
100 кв.м. Твърди, че е придобила горния имот по давност. Прилага данъчна
оценка, от която се вижда, че същата е заплащала данъци за имота през 2021 г.
В писмения си отговор
ответника, чрез процесуалния си представител юрисконсулт, оспорва иска, сочи,
че същия е неоснователен, тъй като имота е частна държавна собственост с трайно
предназначение горски имот, друг вид дървопроизводителна гора. Твърди, че за
този имот няма влезли в сила решения за възстановяване на правото на
собственост по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ, както и по отношение на него няма реституционни
претенции. Позовава се на разпоредбата на чл. 26 от Закона за горите, която
въвежда забрана за придобиване по давност на горски територии – държавна или
общинска собственост. Твърди, че от 1951 г. до момента давност в полза на
ищцата не може да тече. С отговора е представено удостоверение издадено от ОС
Земеделие – М., с което се удостоверява, че Поземлен имот с идентификатор
54047.162.1 в землището на с. О., общ. М., с площ от 368551 кв.м. в местността „Б…“
е частна държавна собственост. Поземления имот не попада в горски територии с
посочени характеристики в чл. 27 ал. 2 и ал. 3 от Закона за горите. Собствеността на държавата
върху описания имот е определена съгласно регистъра към КККР. За имота няма
влезли в сила решения за възстановяване на правото на собственост по реда на
ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ, и за него няма реституционни претенции. С отговора е
представена и скица на имота.
По делото са разпитани
свидетели доведени от ищцата. Свидетеля К., твърди, че знае имота, за който се
води делото. Помни го от малък. Първоначално са го владели бабата и дядото на
ищцата, след това майка й и баща и, а сега ищцата. В имота има къща и стопанска
постройка. Площта му е около два-три декара. В по-голямата си част има ограда,
а в друга част повредена ограда. Имота
се владее от ищцата повече от 10 години. Правила е на къщата ремонт,
облагороден е двора. Къщата е предназначена за живеене.
Свидетеля И. твърди, че
познава имота на ищцата. В него има къща със сламник. Къщата е с жилищна сграда.
Двора е около два-три декара. Твърди, че имота е наследствен на ищцата още от
баба и и дядо й. Имота е в местността „Б.“. Ограден е в по- голямата си част, в
по-малка е с разрушена ограда.
Свидетеля К. твърди,
че в имота на ищцата има къща и сламена постройка. Площта му е около два – три
декара, имота се владее от Д., тя живее там още откакто е била дете. Наследила
е имота от баба си и дядо си. Не знае някой да има претенции за този имот.
По делото е назначена
и изслушана съдебно техническа експертиза, заключението на която, не оспорено
от страните и прието от съда като вярно, обективно и компетентно изготвено,
вещото лице е посочило, че площта на имота измерен на място е 3.658 дка.
Претендирания и посочен на място имот има видими граници и огради: от изток -
стари каменни зидове слогове и дървени колове, от юг – дере, от север –
частично съществуваща ограда и реални граници на обработваема земя и от запад –
дървена ограда на дървени колове и мрежа. Сочи, че в имота съществува двуетажна
жилищна сграда, полумасивна стопанска сграда и разрушени паянтови постройки.
Засторената площ на жилищната сграда е 67.61 кв.м., а застроената площ на
стопанската постройка е 55.43 кв.м. Изготвила е скица-проект на имота с
проектни координати, представена на лист 62 от делото. Вещото лице в с.з.
твърди, че кадастралната карта е изготвена на база картата на възстановена
собственост, т.е на всички територии извън урбанизираните, това са т. нар.
земеделски файлове, които директно са пренесени в кадастралната карта.
От правна
страна:
По
настоящото дело е предявен положителен установителен иск за собственост и
условие за допустимост е наличието на правен интерес от завеждането му. В
случая е налице такъв интерес, тъй като в представената по делото скица
държавата е посочена като собственик на имота, за която ищцата твърди, че е
неин собственик. Видно от Удостоверение Изх. № 881-1 от 16.06.2021 г., изд. от
началника на ОСЗ гр. М., неразделна част от което е Скица на поземлен имот №15-326356
от 28.03.2021 г., изд. от СГКК – гр. В., поземлен имот с идентификатор
54047.162.1 в землището на с. О., общ. М., с площ от 368551 кв. м., трайно
предназначение на територията: горска, отразен като частна държавна
собственост. За имота няма влезли в сила решения за възстановяване на правото
на собственост по реда на Закона
за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд
(ЗВСВГЗГФ) и за него няма реституционни претенции. По дела, които се отнасят до
горски територии - държавна собственост, държавата се представлява пред съда от
министъра на земеделието, храните и горите или от оправомощено от него
длъжностно лице (чл.
27 ал. 6 от Закона за горите). С оглед на изложеното, настоящият съдебен
състав приема, че е налице правен интерес от предявяване на иска по отношение
на ответника.
Съдът намира
за неоснователно възражението на ответника за недопустимост на иска. Имота е индивидуализиран
с приетата по делото СТЕ, като вещото лице е изготвило скица – проект.
Съдът, като
взе предвид установеното от фактическа страна, чрез показанията на разпитаните
свидетели, счита че ищцата е придобила правото на собственост по давност за
период повече от 10 години, а преди това от нейните наследодатели, тъй като са
били налице обективния и субективния елемент за това, и не е имало други
законови пречки. При позоваване от страна на ищеца на изтекла в негова полза
придобивна давност, същият следва да установи по пътя на пълното и главно
доказване осъществяването на всички елементи от този придобивен способ, но не и
липсата на пречки за настъпването на вещноправните му последици. Съдът приема,
че по настоящото дело това е факт. Ответника не доказа възраженията си, а
именно да посочи и докаже правното основание, въз основа на което твърди, че
спорната част от имота е частна държавна собственост, и че същата е горска
територия, а оттук, че това представлява пречка за придобиване на имота по
давност от ищеца. При предявен иск за установяване принадлежността на правото
на собственост върху недвижим имот страната, която оспорва правата на
предявилото иска лице, позовавайки се на свои собствени права или навеждайки
доводи за наличие на пречка за осъществяване на твърдяното от ищеца придобивно
основание, носи тежестта да докаже осъществяването на основанието, на което
твърди, че е придобила спорното право, респ. наличието на пречки за
осъществяване придобивното основание на ищеца, т. е. да докаже
правоизключващите или правопогасяващите си възражения. Ако ответникът твърди,
че ищецът не може да придобие по давност правото на собственост, негова е
тежестта да докаже наличието на пречки за това. Ответника не сочи доказателства
за твърденето си, че имотът е горска територия – частна държавна собственост,
доказателства от последния за това негово твърдение не са ангажирани по делото,
като дори не е посочено от него придобивното основание, на което твърди
държавата да е станала собственик на спорната част от имота. Тъкмо обратното –
след като видно от приетото по делото заключение на СТЕ, което не е оспорено от
страните, имотът не представлява гора, същият не попада в обхвата на Закона за горите
(отм.). Не е установено имотът да е включван в ТКЗС или в държавния горски
фонд, нито да е отчуждаван, което да обуслови промяна на произхода му в
държавен и начина на трайно ползване. Записването му в кадастралната карта и
кадастралните регистри като горска територия с трайно предназначение на
територията: горска, и начин на трайно ползване: друг вид дървопроизводителна
гора, може да се предполага, че е извършено поради непосочен собственик, но
това записване не може да доведе до промяна на собственика на имота. Одобрените
по реда на ЗКИР кадастрални карти и кадастрални регистри имат декларативно
действие. От тях не произтичат промени във вещноправния статут на имотите. За
отразените данни за имотите в кадастралната карта законодателят е създал в чл. 2
ал. 5 от ЗКИР оборима презумпция за вярност, но неправилното отразяване на
правото на собственост не води до пораждане, изменение или погасяване на
правото. Именно поради това, скицата на имота, сочена като основание за право
на собственост, не е сред документите по чл.
27 ал. 5 т. 1 - 3
от ЗГ, удостоверяващи право на собственост на държавата върху поземлени
имоти в горски територии. Очевидно като документ за право на собственост на
държавата върху имота не може да се цени представеното по делото Удостоверение Изх.
№ 881-1 от 16.06.2021 г., изд. от началника на ОСЗ гр. М.. На първо място, това
удостоверение е издадено за целите на настоящото производство, а не като титул
за държавна собственост върху имота по чл.
27 ал. 5 т. 3 от ЗГ. На следващо място, посоченото в удостоверението е без
правно значение за принадлежност на правото на собственост върху имота на
държавата. От него не става ясно на какво основание държавата е придобила
собствеността върху имота, като посоченото в удостоверението не може само по
себе си да обоснове извод, че имотът представлява горска територия по смисъла
на чл.
2 ал. 2 във вр. ал. 1
от ЗГ, тъй като такъв извод не е подкрепен от никакви доказателства. Ето
защо, не може да се приеме, че процесният имот представлява горска територия -
държавна собственост, поради което за придобиването му по давност не съществува
пречка по чл. 26 от ЗГ. Наред с това, на
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ подлежат селскостопанските имоти, които са били
отнети фактически или юридически от собствениците им. В случаите, когато имотът
не е бил коопериран по силата на членствено правоотношение, не е одържавяван –
например съгласно чл.
12 ал. 2 от ЗСГ (отм.), не е отнеман фактически, запазил е статута си на
частна собственост и е владян в реални граници, следва да се приеме, че такъв
имот не подлежи на възстановяване по ЗСПЗЗ. По отношение на имотите, които не
са били реално отнети и са продължили да бъдат във владение на лицата, които са
упражнявали фактическата власт върху тях, забраната по чл. 86 от
ЗС за придобиването им по давност не се прилага, съответно за тях не се
прилага спирането на давността с пар.
1, ал. 1 от ЗДЗС (обявена за противоконституционна с решение № 24.02.2022
г. по к. д. № 2021 г. на КС - ДВ, бр. 18/2022 г.). Лицата, които претендират да
са придобили права върху такъв имот, могат да защитят претендираното от тях
субективно материално право по общия исков ред. Аналогично е разрешението и по
отношение приложението на ЗВСВГЗГФ. Изрично в този смисъл е Определение № 50443 от
31.10.2022 г. по гр. д. № 1927/2022 г. на I г. о. на ВКС, с което не е
допуснато до касационно обжалване въззивното решение, постановено по идентичен
казус по предявен иск срещу Министерство на земеделието.
При това
положение искът следва да се уважи.
Искане за
разноски не е направено.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Министерство на
земеделието, храните и горите, със седалище и адрес на управление гр. София,
бул. „Христо Ботев“ №55, Булстат *********, че Д.Т.Й., ЕГН ********** ***, е
собственик на основание изтекла придобивна давност на следния недвижим имот:
3.658 дка идеална част от имот с идентификатор 54047.162.1, целия с площ от
364.893 дка, в местността „Б….“, в землището на с. О…, общ. М…, ведно с
находящите се в имота двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 67.61 кв.
м., и полумасивна стопанска сграда със застроена площ от 55.43 кв. м.,
съобразно скицата – проект от заключението на вещото лице на лист 62 и лист 63
от делото, които да се считат за неразделна част от решението.
Решението може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Районен съдия: